През 1873 г. Петко Р. Славейков издава в Цариград първи брой на хумористичния вестник “Звънчатий глумчо". През 1901 г. със 123-ма делегати започва Осмият извънреден конгрес на македонската емиграция. Председател на Върховния комитет е Стоян Михайловски, а подпредседател е Владимир Димитров. През 1990 г. органът на БКП вестник “Работническо дело" се преименува на “Дума", но остава с главен редактор Стефан Продев. Година по-късно е основан Атлантическият клуб в България. От 1995 г. този ден е приет да бъде Ден на психолозите в България. На тази дата е катастрофата в река Лим (4 април 2004). При нея загинаха 12 деца от Свищов. 

На 4 април са родени: поетът Веселин Ханчев, адвокат Ина Лулчева. На тази дата умира през 1940 г. Стоян Брънчев - български лесовъд, член на БКД.

2004 г. 

Към 22.00 ч. български автобус пада в 40-метров каньон на границата между Сърбия и Черна гора, в придошлите води на река Лим. Катастрофата става на хлъзгав път между Приеполе и Биело поле. В автобуса пътуват група ученици от средното общообразователно училище "Николай Катранов" в Свищов. По данни на кметската администрация в града, пътуващите са 41 ученици на възраст от 12 до 19 години, 7 преподаватели, екскурзовод и 2-ма шофьори. В спасителните операции участват полицаи и пожарникари от Приеполе и Бело поле, както и местни жители от близкото село Гостун, които помагат със собствени лодки.  

При катастрофата загиват 12 деца. 22-ма от извадените живи пътници са настанени в болницата в град Приеполе, 17 от тях са приютени в хотел в град Биело поле. Телата на две от децата остават в неизвестност в продължение на около месец. На 25 април водолазни екипи откриват на повече от 40 км. от мястото на катастрофата тялото на 15-годишния Светослав Колев. На 4 май, на 3 км от същото място, е открито и тялото на 13-годишната Антоана Евтимова. 

 

2001 г. 

Симеон II пристига в България и обявява, че ще остане в страната. Симеон II e последният представител на Кобургската династия в България, основана от дядо му – княз (цар) Фердинанд I (1887–1918 г.). Син на цар Борис III и на царица Йоанна. Брат на княгиня Мария Луиза. След смъртта на баща си се възкачва на българския престол (28.VIII.1943–15.IХ.1946 г.), но поради непълнолетието му неговите функции се изпълняват от Регентство в състав: проф. Б. Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов. След политическата промяна на 9 септември 1944 г. регентският съвет е подменен. В състава му са включени нови лица: проф. В. Ганев, Цв. Бобошевски и Т. Павлов. На 8 септември 1946 г. в страната е проведен референдум за премахване на монархията. Мнозинството от гласовете са за обявяване на република в страната. Седмица по-късно царското семейство напуска страната. Установява се в Египет, а после – в Испания. През 1955 г. Симеон II навършва пълнолетие и пристъпва към политическа дейност. Полага усилия за консолидиране на разнородната българска емиграция в Европа, САЩ и Канада. Междувременно учи във Военна академия в САЩ, която завършва през 1959 г. Продължава политическата си дейност, като същевременно се занимава и със собствен бизнес. През 1961 г. се оженва за Маргарита Гомес Асебо, дъщеря на испански аристократ и военен деец, загинал в Испанската гражданска война 1936–1939 г. като привърженик на Франко. От брака им се раждат пет деца – Кардам, Кирил, Кубрат, Константин-Асен и Калина. Някои от синовете му вече са женени. Извършените в България промени в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. създават нова политическа обстановка в страната. Най-напред в България пристигат майка му и сестра му, а малко по-късно идва и той. Въпреки големия ентусиазъм, с който е посрещнат от някои среди на българското общество, отказва да се намеси в политическия живот на страната. Същата позиция запазва и при следващите си посещения в нея. Ограничава действията си само до уреждане на имуществените въпроси на царското семейство в България. Подарява на Столичната община огромния парк на двореца "Врана", който се намира недалеч от София. През 2001 г. променя поведението си и на 6 април с. г. учредява Национално движение "Симеон II", което се включва в предизборната борба за ХХХIХ ОНС. Въпреки пречките от формално естество (отказът на съдебните органи да регистрират политическата му формация и др.) печели огромно мнозинство от гласовете и вкарва в парламента 120 депутати, т. е. половината от общия им брой. На 24 юли 2001 г. новосформираният парламент го избира за министър-председател на България. 

 

1994 г. 

На Консултативния съвет за национална сигурност при президента се обсъжда недоволството в армията от "шоковото уволнение" на 3000 офицери, планирано от военния министър Валентин Александров. 

 

1991 г. 

Основан е Атлантически клуб за България по инициатива на депутата от СДС Соломон Паси, който става негов председател. Атлантическият клуб е неправителствена, непартийна организация, поддържаща общите ценности на Евроатлантическата общност. Дейността е фокусирана върху разясняване проблемите на сигурността и международните отношения пред обществото. Клубът спонсорира посещения и лекции на изтъкнати личности, национални и чуждестранни експерти. В това число и посещението на Негово светейшество папа Йоан-Павел II в България през 2002 г., както и речта му пред 3500 видни български интелектуалци, артисти и учени. Негово светейшество папа Йоан-Павел ІІ дава аудиенция на Атлантическият Клуб през ноември 1994 г. Вселенският патриарх Вартоломей говори пред Атлантическия клуб в София през септември 1993 г. и дава аудиенция на Клуба през 2002 г. 

От 1992 г. Атлантическият клуб е и първият член на Асоциацията на Атлантическия договор /АТА/ от страна извън структурите на НАТО. АТА е международна организация на неправителствено равнище, чиято мрежа има клонове в 32 страни, членки и партньори на НАТО. През 1996-1999 г. президентът на Атлантическия Клуб Соломон Паси е първият вицепрезидент на АТА от страна, партньор на НАТО. 

През 1997 г. АТА провежда 43-тата си годишна среща в София, при домакинството на Атлантическия клуб. 

Клубът поддържа активна мрежа от контакти с партньори от Северна Америка, Европа и Израел. Подпомага създаването на атлантически организации в други страни от Централна и Източна Европа, също и в страни от Близкия Изток, Африка и Южна Америка. Сред американските партньори на Клуба са Германският фонд “Маршал" в САЩ, Американският еврейски комитет, Атлантическият съвет на САЩ, Нова атлантическа инициатива, корпорацията “РАНД" и Центърът по стратегически и международни изследвания. От 2001 г. председател на Атлантическия Клуб в България е д-р Любомир Иванов. Тогава основателят на Клуба Соломон Паси става почетен президент. 

 

1990 г. 

Органът на БКП в. "Работническо дело" се преименува на "Дума", но остава с главен редактор Стефан Продев. Продев е писател, публицист и журналист. Дебютира през 1942 г. във в. "Железничарски подем". През 1945-1946 г. е член на редакторската колегия на в. "Средношколско единство". През 1954-1956 г. редактира в. "Народна младеж" , след което работи в отдел "Култура" на в. "Отечествен фронт", в сп. "Септември", в отдел "Публицистика" на в. "Литературни новини" , в сп. "Българска музика". Продев е главен редактор на изданието на БТА "ЛИК" и "Паралели", на сп. "София", на в. "Народна култура" и на в. "Работническо дело" . През 1990-2000 г. той е председател на СБЖ.. Депутат е в VII ВНС (1990 г.) и в ХХХVI НС (от 1991 г.). Продев е майстор на есето. Автор е на романизирана биография на Фр. Енгелс ("Фред, или Пролетта"). Пише още пътеписи, в които представя впечатленията от своите пътувания като специален кореспондент на БТА, автор е и на разкази и новели. Негови са съчиненията "Работнически вестник" - разобличител на милитаризма и царската военщина. 1900-1912 г." (1953 г.), "Паралели" (1962 г.), "Фред, или Пролетта" (1963 г.), "Отблясъци" (1968 г.), "Редове" (1971 г.), "Пътеписи" (1973 г.), "Червеното чудо" (1974 г.), "С обич и гняв. Есета" (1977 г.), "Живи теми" (1978 г.), "Мозайка" (1980 г.), "Пътуване към пижамата" (1982 г.), "Раждането на шедьоврите" (1983 г.), "Имало едно момче" (1986 г.), "Разказът на палача" (1987 г.), "Фо и ербика" (1987 г.), "В края на 80-те" (1990 г.), "Забравени новели" (1994 г.), "Носене на кръста" (1993 г.), "Сваляне от кръста", "Неприятни разкази" (2001 г.), "Да се чете след сто години" (2001 г.). 

 

1987 г. 

Над община Генерал Тошево за два часа се излива порой - 130 литра дъжд на кв. м. Разрушени са 122 сгради, загиват 4 души и са унищожени хиляди декари посеви. 

 

1983 г. 

Извършен е първият полет на американската космическа совалка “Чалънджър". 

1975 г. 

Публикуван е Закон за съобщенията. Този закон урежда организацията, ръководството и контрола на съобщенията и изграждането на съобщителните средства в Република България с цел все по-пълно да се задоволяват потребностите на учрежденията, стопанските и обществените организации и гражданите от съобщителни услуги. 

 

1949 г. 

Легацията на САЩ връчва на българското правителство нота с обвинения, че България нарушава чл. 2 от мирния договор от 10 февруари 1947 г. за осигуряване на граждански права и свободи. На 22 април в отговор Министерството на външните работи на НРБ връчва нота до правителствата на Великобритания и САЩ. В българската нота се заявява, че "България ще счита като акт на недружелюбие всеки опит да бъде третирана като държава, чиито вътрешни дела подлежат на обсъждане от външния свят". 

 

1941 г. 

По немски образец е създадена Дирекция на националната пропаганда, която упражнява цензурата. 

 

1927 г. 

Избран е Изпълнителен комитет в състав на Висшия съвет на българите в Добруджа. Съветът е създаден в Букурещ с цел да подобри положението на българите там. За председател на Изпълнителния комитет е избран български посланик в Букурещ Светослав Поменов. Тодор Бъчваров, К. Манолов и И. Атанасов са избрани за негови помощници. 

 

1923 г. 

С указ на цар Борис III се утвърждава Закон за попълване на войската, пограничната стража и жандармерията с доброволци, подофицери и офицери. 

 

1920 г. 

Архимандрит Стефан е избран за председател на Руско-български културно-благотворителен комитет. Комитетът е учреден в залите на Руската легация на 22 януари. 

 

1913 г. 

Със заповед по Действащата армия се сформират три нови дружини към Македоно-одринското опълчение. 

 

1901 г. 

С 123-ма делегати започва Осмия извънреден конгрес на македонската емиграция. Председател на Върховния комитет е Стоян Михайловски, а подпредседател е Владимир Димитров. На 19 март 1895 г. в София е създаден Македонски комитет- легална организация на македоно-одринските дружества в България. За пръв председател е избран Трайко Китанчев. На Първия си конгрес Македонският комитет приема устав и програма. През декември 1895 г. се преименува на Върховен македонски комитет, а през 1901 г. на Върховен македоно-одрински комитет. ВМОК се бори за политическата автономия на Македония и Одринско, гарантирана от Великите сили. Средствата за постигане на тази цел са: печатно слово, агитация и митинги, изпращане на делегации и петиции до европейските правителства. С цел да привлече вниманието на световната общественост през лятото на 1895 г. върховистите изпращат в Македония четири отряда и няколко малки чети в състав около 800 души. Частичен временен успех е постигнат само в Мелнишко. Въоръжената акция завършва с поражение. Под натиска на Великите сили князът и правителството на К. Стоилов оттеглят временно подкрепата си за Върховния комитет. Наскоро след неуспеха на въоръжената акция умира преждевременно председателя на комитета Трайко Китанчев. След него за председатели са избирани Д. Николаев, Й. Ковачев, Б. Сарафов, Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев. 

Отношенията на Върховния македоно-одрински комитет с Вътрешната македоно–одринска революционна организация (ВМОРО) са обтегнати. Различията между тях се дължат най-вече на тактиката на националноосвободителната борба. ВМОРО разчита най-вече на организираната борба на населението в Македония и Одринско, а ВМОК – на решаващата помощ на България и нейната армия. Независимо от разногласията организациите си оказват взаимодействие. ВМОК помага на ВМОРО с пари, оръжие, боеприпаси, литература и военни кадри, които обучават българското население в Македония и Одринско на военно дело. ВМОРО подпомага ВМОК да приеме на VII-я си конгрес през 1900 г. революционните методи на борба. Установеното единодействие между двете организации не се възприема от някои среди в Княжеството и те предприемат мерки за неговото прекратяване. Това довежда до разцепление в комитета. На Десетия конгрес на ВМОК, проведен в края на юли 1902 г. се избира и ново ръководство начело с Хр. Станишев. Успоредно с това продължава да съществува старото, възглавявано от Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев. То продължава линията на единодействие с ВМОРО. Въпреки противодействието на ВМОРО за преждевременно обявяване на въстание ВМОК под ръководството на Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев предизвиква въстание през септември 1902 г. в Горноджумайско (днешно Благоевградско). Въстанието завършва с поражение. По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. ВМОК сформира няколко чети. След поражението на въстанието комитетът се опитва да създаде свои бази в някои райони, но поради противодействието на ВМОРО не успява. През 1905 г. ВМОК престава да съществува като самостоятелна организация. 

1873 г. 

Петко Р. Славейков издава в Цариград първи брой на хумористичния вестник "Звънчатий глумчо". Бележитият възрожденец е поет, писател, журналист и публицист. Той започва учението си на 5-годишна възраст в Търново в български училища, които все още имат църковно-славянски характер. След това учи в Дряново, Трявна и други градове, тъй като семейството му бяга от Търново по време на чумната епидемия през 1837 г. Известно време Славейков посещава гръцко взаимно училище, даже учи турски език при един ходжа. През 1842 г. отива в Свищов и учи при Ем. Васкидович и Хр. Павлович, където получава по-системни знания в богатата училищна библиотека. Тук чете сръбски и гръцки книги. На следващата година е принуден да прекъсне поради липса на средства. През 1848-1849 г. продължава образованието си в гр. Елена при Н. Михайловски. Чете и се самообразова, преди всичко с произведения с църковно съдържание, поради което за известно време не е далеч от мисълта да се покалугери. Запознаването и преписването на Паисиевата история отклоняват Славейков от този път. "Прочитането на тая история развея калугерската мъгла... и даде друго направление на моите желания и на моята деятелност" - пише по-късно той. 

Още от 1843 г. неговите литературни занимания се преплитат с обществените. Поезията му става само част от огромното му обществено дело. Една от първите му прояви е борбата срещу гръцкото духовенство. Заради стихотворната сатира "Прославило се Търново", насочена срещу гръцките владици в Търново, Славейков е затворен. В продължение на 20 години, преследван от гръцките владици, той учителства в различни селища на Северна България - в Килифарево, Дебелец, Бяла, Севлиево, Ловеч, Враца, Берковица, Трявна, Търново, Ески Джумая (днешно Търговище). Навсякъде прокарва взаимоучителната метода, преподава не само граматика, география, аритметика, но въвежда и рисуване, пеене, гимнастика. По време на Кримската война 1853-1856 г. изпраща чрез Н. Палаузов до руските вестници обширни дописки за тежкото положение на българския народ, а през 1856 г. участва като един от главните заговорници в подготовката на Дядо-Николовото въстание 1856 г. в Търновско. През 1861 г. сътрудничи на в. "Дунавски лебед",издаван от Раковски. През 50-те - 60-те години Славейков се очертава като най-значителния поет в българската литература. Не случайно Хр. Ботев изпраща първите си стихове на Славейков и първото му стихотворение "Майце си" е публикувано във в. "Гайда" През 1860 г. Славейков участва в тайното заседание, в което се взема решение за тържествено отричане на българския народ от Цариградската патриаршия. На следващата година взема дейно участие в борбата срещу унията, като успява да убеди Др. Цанков да се откаже от нея и отвежда Й. Соколски в Одеса. През 1864 г. се установява в Цариград и последвалия 10-годишен престой в Цариград е най-плодотворният период в обществената, журналистическата и литературната му дейност. С материалната подкрепа на американските мисионери Ригс и А. Лонг Славейков редактира превода на Библията. Редактор е и на вестниците "Гайда" (1863-1867 г.) и "Македония" (1866-1872 г.). През 1872 г. Мидхад паша спира в. "Македония" и след две години Славейков се премества в Одрин, където открива българска гимназия. Но след един арест се връща отново в Цариград. През 1876 г. отново напуска Цариград и се установява в Стара Загора, където се отдава на просветна и книжовна работа. След Априлското въстание 1876 г. той е арестуван заради дейността за подпомагане на пострадалите след разгрома въстаници. На следващата година посреща руските войски в Стара Загора, застава начело на временното градско управление, след което преживява ужасите на отстъплението на руската армия. В пожарите на Стара Загора Славейков загубва многобройни ценни ръкописи, включително и събрани 150 000 пословици, но подпомага руското военно командване и с отряда на ген. Скобелев стига до Одрин и Чаталджа. 

След Освобождението продължава да се занимава с поезия, научни изследвания, продължава да редактира вестници и списания. Славейков взема активно участие в политическия живот като народен представител в Учредителното събрание 1879 г., председател е на второто Обикновено народно събрание. Той е един от водачите на Либералната партия. Многократно е арестуван, интерниран, принуден да емигрира, но само влошеното здраве го откъсва от обществените борби, от научната и литературната му дейност. 

Славейков пише интимна и гражданска лирика, стихотворна сатира, художествена проза, поеми, сред които на първо място е "Изворът на Белоногата", "Бойка войвода", "Кракра Пернишки". Освен това превежда от руски, френски и немски език, създава и българска детска поезия. Славейков има големи заслуги за оформяването на българския книжовен език. 

 

1857 г. 

Георги Раковски издава в Нови Сад пробния брой на в. "Българска дневница", с който поставя началото на българската революционна журналистика. Вестникът е подкрепян финансово от сръбския историк и публицист д-р Данило Медакович. Медакович . Той установява тесни контакти с Г. С. Раковски и подпомага журналистическата и публицистичната му дейност и в издаването на "Дунавски лебед", на "Предвестник Горскаго пътника" и "Горски пътник". 

На тази дата са родени:

1960 г. 

Родена е Ина Лулчева - български юрист, специалист в наказателното право; сред малцината, които печелят в смятаните за "скандални" съдебни процеси в България в края на XX в. Завършва специалност "Право" в СУ през 1983 г. От 1983 г. работи в Софийската адвокатска колегия. Сред най-обсъжданите в медиите дела е делото й в Страсбург - "Андрей Луканов срещу България" през 1996 г. Това е първото дело, спечелено от български гражданин в Съда за човешки права в Страсбург (Белгия). Защитник е по делото на Иван Славков, Венцислав Йосифов и др. 

 

1959 г. 

Роден е проф. Пламен Анатолиев Легкоступ - български художник живописец и педагог. Ректор на Великотърновския университет (2007 – 2015). Автор и съавтор на учебници и учебни програми и на книгата "Детето и творбата" (1996 г., 2000 г.). Изложби: Париж (1993 г.), Монпелие (1992 г., 1994 г.), Виена (1995 г.), Охрид (1998 г.). През 1999 г. получава златен медал за декоративен метод в живописта "Евроинтелект". 

 

1946 г. 

Роден е Росен Босев - български белетрист с подчертано внимание към психологическия детайл. Син на поета Асен Босев. Автор на съчиненията "Напред през росата" (1973 г.), "Усмивки под мустак" (1973 г.), "Синьо-зелено" (1976 г.), "Небесен дом" (1977 г.), "Пясъчен часовник" (1977 г.), "Портрети на небесни тела" (1979 г.) и др. 

 

1936 г. 

Роден е Еньо Вълчев - български състезател по борба. Участва на 3 олимпиади през 1960 г., 1964 г. и 1968 г., в които печели златен, сребърен и бронзов медал. Световен шампион през 1962 г. и европейски шампион през 1968 г. и 1969 г. 4 пъти балкански и 15 пъти републикански първенец. 

 

1925 г. 

Роден е Милчо Радев - български писател. Завършва медицина във Висшия медицински институт в София през 1955 г. Лекар в Профсъюза на миньорите (1955-1958 г.) и във фабрика "Емил Марков" (1959-1960 г.). Редактор в сп. "Здраве" (1962 г.). Член на редакторската колегия и завеждащ отдел "Изкуство" на в-к "Литературен фронт" (1964-1970 г.). Главен редактор в Студията за игрални филми към Българската кинематография (1970-1973 г.). Редактор (от 1973 г.) и завеждащ редактор (1975-1978 г.) в издателство "Български писател". От 1978 г. завежда отдел в сп. "Съвременник". Сътрудничи на литературния и периодичния печат. Член на СБП. Съчинения: "По тротоара" (1960 г.), "Събота вечер" (1966 г.), "Улица “Шипка" (1975 г.), "Скици с молив" (1976 г.), "Снимка в рамка" (1978 г.), "Верига или … паяжина" (1979 г.). 

 

1919 г. 

Роден е Веселин Ханчев - български поет. Завършва право в СУ през 1941 г. Взема участие в Отечествената война (1941-1945 г.). Работи като литературен уредник в “Литературен глас" (1938-1943 г.), началник отдел “Литература и изкуство" в Радио София (1943 г.), драматург на Народната опера в София (1949-1951 г.), на Сатиричния театър в София, редактор в сп. “Пламък" (1958 г.) и в Българската кинематография, съветник по културните въпроси в посолствата във Варшава (1963-1964 г.) и в Париж (1965-1966 г.). Член на СБП. Печата свои произведения за пръв път през 1934 г. Поезията на Ханчев се докосва до големите теми за дълга и любовта към родината, войната и мира и същинските човешки стойности. Автор е на пиесите “Злато", “Отровен хляб", “Двама и смъртта" и на нереализирания филмов сценарий “Крали Марко". Превежда поезия от френски и руски език. Съчинения: “Испания на кръст" (1937 г.), “Луиджи" (1953 г.), “Стихове в паласките" (1954 г.), “Смешен пантеон" (1957 г.), “Лирика" (1960 г.), “Машината на времето" (1960 г.), “Роза на ветровете" (1960 г.), “Лирика" (1961 г.), “Стихотворения" (1962 г.), “Свирепият славей" (1965 г.), “Малки пиеси за големи сърца. Едноактен театър" (1967 г.) и др. 

 

1890 г. 

Роден е Иван Попов - български политик, дипломат. Следва романска филология във Франция и Германия (1909-1915 г.). Завършва право в СУ през 1920 г. Директор на печата към Министерството на външните работи (1924-1933 г.). Пълномощен министър на България в Букурещ (1935-1936 г.), Прага (1936-1937 г.), Белград (1937-1940 г.). Министър на външните работи и изповеданията (1940-1942 г.); отсъства при подписването на Тристранния пакт (1.03.1941 г.) и е освободен от министерския пост. Извънреден и пълномощен посланик в Румъния (януари-септември 1944 г.). Самоубива се в букурещката болница "Колентина". Осъден е посмъртно от Народния съд на конфискация на имуществото. Присъдата е отменена през 1996 г. 

1889 г. 

Роден е Борис Грежов - български кинорежисьор, един от първостроителите на игралния филм в България. Завършва кинорежисура в Мюнхен през 1923 г. Той пръв от българските си колеги обръща внимание на осветлението и на операторската работа. Режисира филмите: "Момина скала" (1923 г.), "Весела България" (1928 г.), "След пожара над Русия" (1929 г.), "Безкръстни гробове" (1931 г.), "За Родината" (1940 г.), "Шушу-мушу" (1941 г.), "Цар Борис III Обединител" (съвместно с Борис Борозанов), "Изкупление" (1947 г., незавършен). Написва мемоари през 1958 г. 

1867 г. 

Роден е Андрей Тошев - български дипломат, публицист и общественик, член на БАН (1898 г.). Завършва естествени науки в Брюксел. Работи като учител във Военното училище в София. През 1903 г. постъпва на служба като търговски агент в Битоля, после в Цариград (1905 г.); дипломатически агент в Цетина (1905 г.), Атина (1906 г.), Белград (1908 г.), Цариград и Виена (от 1915 г. до 1919 г.). През 1935 г. възглавява извънпарламентарен кабинет, сменил този на ген. П. Златев. Трудове: “Поглед върху икономическото положение на Сърбия" (1911 г.), “Балканските войни" (т. I – 1929 г., т. II – 1931 г.), “Полша в културно отношение (1931 г.), “Бегли спомени" (1931 г.), “Сръбско-българската разпра" (1932 г., преводи на френски и английски език). Печата статии в сп. “Солунски книжици", в изданията на БАН, сп. “Отец Паисий", “Обществено развитие" и др. 

На тази дата умират:

1981 г. 

Умира Иван Мавроди - български бесарабски поет, писател и преводач, автор на 13 книги: “Радост", “Буджански повести", “В страната на розите" и др. 

1975 г. 

Умира Васил Иванов - български художник. Завършва Художествената академия в София през 1940 г. - живопис при проф. Н. Маринов и при проф. Н. Ганушев. Работи в областта на живописта и графиката (техника с креда). Участва в изложби от 1939 г. Представя свои творби в България и в чужбина. Негови произведения притежават НХГ - София, галерии във Варшава, Лодз, Будапеща, както и частни сбирки. 

 

1940 г. 

Умира Стоян Брънчев - български лесовъд, член на БКД (1900 г.). Един от организаторите на горското дело в България. В продължение на 14 години е редактор на сп. "Лесовъдна сбирка" (1899-1913 г.). Пише редица книжовни трудове, между които: "Изкуствено и естествено развъждане на горите" (1894 г.), "Лесоустройство" (1896 г.), "Горите и горското стопанство в България" (1918 г.). 

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници: 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;