На 31 януари през 1865 година в САЩ е приета 13-ата поправка в Конституцията, с която е отменено робството.

През 1958 година САЩ пускат своя първи изкуствен спътник на Земята “Explorer One".

Състои се премиерата на пиесата “Три сестри" на Чехов (1901 година). Във вестник “Ню Йорк ивнинг джърнал" за пръв път е публикувана страница с комикси през 1912 година.

През 1991 година на търг в Ню Йорк за рекордна цена за атлас е продадена книгата “География" на древногръцкия астроном и географ Птолемей - 1,925 млн. долара.

Открива се Националният център за изкуства и култура “Жорж Помпиду" в Париж. Центърът обединява националния музей на модерното изкуство, център за дизайн, библиотека, център за кинематографична дейност и др.

На 31 януари са родени: австрийският композитор Франц Шуберт, бившият германски президент Теодор Хойс.

На 31 януари умира английският писател Алън Александър Милн.

2018 г.

Г-жа Мари-Луиз Колейро Прека, президент на Република Малта е наградена с орден "Св. св. Кирил и Методий“ огърлие за значителните и заслуги за развитието на приятелските отношения и на двустранното сътрудничество между Република България и Република Малта, както и за нейната особено значима заслуга за развитието на културата, изкуството и науката.

2018 г.

След като отлагат решението дали да напуснат двореца Уестминстър или не с години, британските депутати гласуват в полза на преместването им извън сградата на парламента, за да могат да ремонтните дейности по нея да стартират.

2018 г.

Президентът Хосе Марио Ваз назначава Артур Силва за министър-председател на Гвинея-Бисау, наследявайки Умаро Сисоко Ембало, който подава оставка на 16 януари.

2017 г.

Въпреки масовите протести, румънското правителство приема спешно решение за освобождаване на затворници и за декриминализиране на обвиненията в корупция.

2016 г.

Най-малко 100 души са убити, а стотици са ранени при нападение с Боко Харам бойци на село далори, намиращо се на 4 км от Майдугури, Нигерия. Най-малко 60 души са убити и 110 ранени при бомбена атака на атентатори-самоубийци в град Сайадах Зейнаб, Риф Дамаск в близост до най-святата шиитската светиня на Сирия - джамията Сайадах. Ислямска държава поема отговорност за атаката. Виден салафистки духовник в Йемен, Самахан Абдел-Азиз, е намерен мъртъв, след като е бил отвлечен от въоръжени лица след проповед срещу Ал Кайда и Ислямска държава. По него са открити следи от мъчения.

2015 г.

Конституционният съдия Серджо Матарела е новият президент на Италия с мандат от 7 години.

Десетки хиляди жители на Мадрид участват в "Марша за промени“ подкрепяйки крайнолявата партия "Подемос“. В Македония срещу няколко души, включително лидера на най-голямата опозиционна партия Зоран Заев, са повдигнати обвинения за опит за преврат и сътрудничество на чужди разузнавателни служби

2013 г.

Северна Корея обявява военно положение. Ким Чен Ун призовава армията да бъде готова за война.

2012 г.

Тайванското правителство начело с министър председателя У Дуни подава оставка.

2003 г.

Намерен е неизвестен автопортрет на Рембранд.

Холандският художник Рембранд е роден на 15 юли 1606 г. в Лайден. Рисува предимно портрети и библейски сцени. Характерни за творчеството му са груповите портрети "Урок по анатомия" (1632 г.), "Нощна стража" (1642 г.); картините "Завръщането на блудния син" (ок. 1669 г.), "Жертвоприношението на Авраам" (1635 г.), "Ослепяването на Самсон" (1636 г.), "Даная" (1636 г.) и др. Най-богати колекции с картини на Рембранд има Ермитажа в Санкт Петербург, Музея на изобразителните изкуства "А. С. Пушкин" в Москва, в Държавния музей в Амстердам, Националната галерия в Лондон и др.

1999 г.

Американският телевизионен канал “Фокс" поставя световен рекорд, като отчита печалба от 150 млн. долара от телевизионна реклама за 1 ден.

1995 г.

Латвия е приета за член в Съвета на Европа.

Съветът на Европа е основан на 5 май 1949 г. със седалище в Страсбург. Той е първата политическа организация след Втората световна война, която има за цел да подпомага единството и сътрудничеството в Европа. Съгласно чл. 1 на устава Съветът на Европа трябва да създава "по-тясна връзка между своите страни-членки за защита и поощряване на идеалите и принципите, които образуват тяхното общо наследство", както и да подпомага икономическия и социалния прогрес.

1994

Дау Джоунс достига рекорд 3,978.36 единици. Дау Джоунс е индекс за следене на състоянието на промишлените предприятия на американския фондов пазар. Индексът Дау Джоунс се явява най-старият в средите на съществуващите американски пазарни индекси. Обхваща цените на 30 от най-големите и стабилни публични компании в САЩ. Често се счита за индикатор за състоянието на американската икономика.

1991 г.

На търг в Ню Йорк за 1,925 млн. долара е продадена книгата “География" на Птолемей. Това е рекордна цена достигната за атлас.

Клавдий Птолемей е древногръцки астроном и географ. Той разработва математическа теория за движението на планетите около неподвижната Земя и я излага в главния си труд "Алмагест". В книгата си "География" дава ценни сведения за древния свят.

1990 г.

Макдоналдс отравя първия си ресторант в Русия, Москва. Той е най-големия от американската верига ресторанти за бързо хранене.

1989 г.

Започват редовните полети на най-големия авиолайнер “Боинг-747-400".

1977 г.

В Париж е открит Националният център за изкуства и култура “Жорж Помпиду". Той обединява националния музей на модерното изкуство, център за дизайн, библиотека, център за кинематографична дейност и др. Сградата (архитект Р. Роджърс и архитект Р. Пиано) е в духа на хайтек с елементи на структурализъм.

1971

Между Западен и Източен Берлин е възстановена телефонната връзка, прекъсната през 1952 г.

1971 г.

Аполо 14 е осматата пилотирана мисия от програмата Аполо и третата поредна мисия, чиято цел е приземяване на лунната повърхност.

По време на мисията астронавтите Едгар Мичъл и Алан Шепард изминават 4 лунни км, на разстояние от 1450 км от лунния модул. Мичъл и Шепард реализират две разходки по лунната повърхност, по време на които събират близо 42 кг уникални образци от лунната почва и скали.

1961 г.

Закрита е изложбата "2500 години изкуство по българските земи". Изложбата е открита на 12 декември 1960 г. в Мюнхен.

1958

САЩ пускат своя първи изкуствен спътник на Земята “Explorer One".

1950 г.

Президентът на САЩ Хари Труман подписва заповед за създаване на водородна бомба.

1946 г.

Югославия приема нова конституция и става Федеративна народна република Югославия.

1915 г.

По време на Първата световна война (1914-1918 г.) немската армия за първи път използва отровен газ при военни действия срещу руската армия.

1906 г.

В Еквадор е регистрирано най-мощното земетресение (8,6 бала по скалата на Рихтер).

1901 г.

Състои се премиерата на пиесата “Три сестри", на Чехов.

Антон Павлович Чехов е руски писател. Той е роден на 29 януари 1860 г. в Таганрог. Завършва гимназията в родния си град. След това, през 1884 г., завършва Медицинския факултет на Московския университет и известно време е практикуващ лекар. Литературната си дейност започва в края на 70-те години. Появяват се разказите и повестите “Степ" (1888 г.), “Припадък" (1889 г.), “Скучна история" (1889 г.) и др. Излизат и сборниците: “На здрачаване" (1887 г.), “Невинни думи" (1887 г.), “Разкази" (1888 г.), “Намръщени хора" (1890 г.). През втората половина на 80-те години се посвещава на театъра и създава пиесите “Иванов" (1887-1889 г.), “Сватба" (1889 г.), “Вуйчо Ваньо" (1890 г.), “Мечка", “Предложение", “Юбилей" и др. От 1893 г. започва нов период в неговото творчество (разказа “Студент"), увенчан с пиесата “Чайка" (1896 г.). Пише повестта “Мужици" (1897 г.), пиесите “Три сестри" (1900-1901 г.), “Вишнева градина" (1903-1904 г.). През 1898 г. след смъртта на баща си и във връзка с развитието на болестта си (туберкулоза) отива в Ялта, където се среща с Л. Н. Толстой, М. Горки, И. А. Бунин, А. И. Куприн, И. И. Левитан. През 1900 г. е избран за почетен академик, но заедно с В. Г. Короленко през 1902 г. се отказва от това звание в знак на протест за отмененото звание на М. Горки от Николай II.

1865 г.

Приета е 13-ата поправка в Конституцията на САЩ, с която е отменено робството.

1839 г.

Бившият генерал-губернатор на Канада граф Дюрхем публикува в Англия доклад за необходимостта от обединението на Долна и Горна Канада в една обща територия.

Канада е държава в Северна Америка. Първите заселници идват в Канада през 1497 г. Колонизацията на страната е съпроводена с насилствено унищожаване на местното индианско население. През 1605 г. французите, а през 1623 г. и англичаните основават на територията на Канада своите първи селища. В резултат на седемгодишната война (1756-1763 г.) Канада става колония на Великобритания. През 1791 г. е приет конституционен акт за оформяне границите на страната. Оформени са две провинции: Горна Канада - с английско население и Долна Канада - с френско население. През 1840 г. Великобритания обединява двете провинции. Съставено е правителство. По време на Първата световна война Канада участва на страната на Антантата. През 1913 г. получава самостоятелност във вътрешната и външната си политика (Уестминстърския статут). През Втората световна война е на страната на антифашистката коалиция. През 1982 г. в страната е приета нова конституция и Харта за правата и свободите.

1714 г.

Петър І Велики забранява на неполучилите образование деца на дворяни да се женят.

На тази дата са родени:

1884 г.

Роден е Теодор Хойс - немски политик, либерал и първи бундеспрезидент на Германия. Хойс е роден в Бракхайм, в близост до Хайлброн, провинция Баден-Вюртемберг. Следва икономика, държавно право, история, философия и история на изкуството в Мюнхен и Берлин. Получава докторат през 1905 г. в Мюнхен. След завършване на образованието си работи като политически журналист и директор на списанието "Die Hilfe" ("Помощта") в Берлин от 1905 до 1912 г.

От 1912 до 1918 г. е главен редактор на "Neckarzeitung" ("Вестник Некар") в Хайлброн. В Берлин работи като редактор на новинарския седмичник "Deutsche Politik" ("Немска политика"). През 1910 г. се присъединява към Прогресивната народна партия (на немски: Fortschrittliche Volkspartei), в която остава до 1918 г.

Между 1923 и 1926 г. публикува списанието "Die Deutsche Nation“ (от немски "Немската нация“). През 1918 г. става член на Германската Демократична партия (Deutsche Demokratische Partei, DDP), политическият наследник на Прогресивната народна партия. Член на парламента от 1924 до 1928 г. и от 1930 до 1933 г.

През 1933 г., заедно със своите съпартийци от Германската демократична партия, Хойс гласува за "Позволителния закон“ (от немски Ermächtigungsgesetz), който дава изключителна власт на Адолф Хитлер. След края на мандата си в Райхстага, когато в Германия се забраняват политическите партии, Хойс се оттегля от активен обществен живот. В годините на Третия райх, Хойс остава в контакт с мрежа от либерали, което довежда до връзки с германската съпротива в края на войната, но Хойс остава безучастен. През 1941 г. е сътрудник на либералния вестник "Франкфуртер Цайтунг“ (Frankfurter Zeitung), в който публикува предимнно исторически и културни статии. През 1942 г. по заповед на Хитлер се забранява на германските вестници да публикуват текстове на Хойс. Хойс продължава да пише, но вече под псевдонимите Томас Бракхайм (Thomas Brackheim) и р.с. (r.s.). Под псевдоним издава през 1940 г. и кратка биография на химика Юстус фон Либих. През 1943-1945 г. живее и работи в Хайделберг. Работи предимнно върху биографията на Роберт Бош, която му е поръчана от самия индустриалец преди неговата смърт. В Хайделберг го заварва и краят на Втората световна война, където през 1945 г. заедно с Рудолф Агрикола и Херман Кнор получава лиценз за издаването на един от първите следвоенни вестници, "Рейн-Некар-Цайтунг“ (Rhein-Neckar-Zeitung). На 24 септемри 1945 г. е провъзгласен от американската военна администрация за министър на културата в провинция Баден-Вюртемберг. Между 1946 и 1947 г. е преподавател по история в Техническия иниверситет в Щутгарт. Като един от създателите на либералната Народна демократична партия, превърнала се в Свободна Демократическа партия, става член на парламента в провинция (Ландтаг) на Баден-Вюртемберг от 1946 до 1949 г. През 1949 г. Хойс получва титлата Доктор хонорис кауза от берлинския свободен университет. През декември 1948 г. е избран за председател на новосъздадената западногерманска Свободна Демократическа партия. Пропагандира обединяването на всички либерални партии във ФРГ, превъзмогвайки разделението между десни и леви либерали, съществуващо през Ваймарската ребублика. През 1948 г. става член на Парламентарния съвет (Parlamentarischer Rat) и получава голямо влияние върху Основния закон (Grundgesetz) - конституцията на Федерална република Германия.

В първия германски Бундестаг е избран за депутат от листата на либералите, които напуска след като е избран от Федералното събрание (Bundesversammlung) за Бундеспрезидент на Федералната република. На избора неговата кандидатура е препочетена на второто гласуване пред тази на социалдемократа Курт Шумахер. През 1954 г. Хойс е преизбран на поста Бундеспрезидент още при първото гласуване и остава на власт до 1959 г. Той не пожелава да управлява трети мандат, защото това би наложило промени в конституцията. Хойс е застъпник на идеята за въоръжаване и изграждане на самостоятелна армия на Западна Германия, което му създава противници. Когато през 1955 г. армията е факт, противниците му са сломени. По този повод в една своя иронична реч към новите войници той казва "Nun siegt mal schön!" ("Хайде сега побеждавайте"), но отправена към бившите си противници.

През 1959 г. Хойс е награден с престижната Награда за мир на Организацията на германските книгоразпространители (Friedenspreis des Deutschen Buchhandels).

Умира през 1963 г. в Щутгарт, където е и погребан. През 1964 г. се учредява Фондацията "Теодор Хойс“, която годишно раздава наградите за гражданска инициатива и смелост в областта на демокрацията. От 2002 г. последният му дом в Щутгарт е превърнат в Къща музей Теодор Хойс. Самолетът, използван от Бундеспрезидента, носи неговото име.

1797 г.

Роден е Франц Петер Шуберт - австрийски композитор, един от най-видните представители на виенската класическа музикална школа и един от основоположниците на романтизма в музиката.Шуберт е роден като тринадесето от шестнадесет деца на 31 януари 1797 г. в Лихтентал (близо до Виена). Когато е петгодишен Шуберт получава първите си уроци по цигулка от баща си. Когато е на шест Шуберт започва да посещава училище. На осем получава уроци по свирене на орган от енорийският свещеник в Лихтентал Михаел Холцер.

На 11-годишна възраст, през 1808 г. Шуберт започва да пее в придворния хор, след като една година преди това е написал първото си произведение. Там се запознава с бъдещи дългогодишни приятели като Йозеф фон Шпаун, Алберт Щадлер и Антон Холцапфел. Получава разнообразно музикално обучение под ръководството на Венцел Руцицка и по-късно Антонио Салиери. Шуберт е не само солист в хора, а и втори цигулар в оркестъра, поради което се запознава с инструментали на Йозеф Хайдн и Волфганг Амадеус Моцарт.

Завършва учителска семинария (1813 – 1814 г.) и работи като помощник-учител при своя баща до 1818 г., след което се отделя от семейството си.

Няколко години Шуберт се препитава с уроци по музика и се опитва да получи щатна държавна длъжност на музикант, но не успява. През този период той печели твърде малко и е принуден да живее при свои приятели – композитори, поети и др. – интелектуалци.

През 1818 г. и 1820 г., като учител по музика на дъщерите на граф Естерхази посещава Унгария, където се запознава с унгарските народни песни и циганската музика. През 1819 г., 1823 г. и 1825 г. посещава Горна Австрия и Грац. Песните му стават много известни в австрийското общество.

Композиторът започва да издава музикалните си произведения през 1821 г.Музиката му е тясно свързана с австрийското народно изкуство, в нея се чувства и влиянието на фолклора на славянските народи, унгарците и циганите, живеещи в Австрийската империя. Шуберт е автор на над 600 солови песни по стихове на Гьоте, Фридрих Шилер, Хайнрих Хайне и др., 9 симфонии (най-известна от които е осмата – "Недовършена“), около 20 опери, 17 увертюри, 15 струнни квартета,

камерни ансамбли (клавирен квинтет "Пъстървата“),клавирни творби – сонати, валсове, фантазии, емпромптюта, музикални моменти, дивертименти, фуги, ронда, скерца, вариации, като и произведения с танцов е маршов характер – немски лендлери, екосези, галопи, менуети, полонези и др.

Последните години от живота си Шуберт е неосигурен финансово, отчаян, самотен и често боледува. Умира на 19 ноември 1828 г. във Виена.

На тази дата умират:

1956 г.

Умира Алън Александър Милн (познат като А. А. Милн) - английски писател, известен с книгите си за говорещото плюшено мече Мечо Пух и с много детски стихотворения, някои от които също са за Мечо Пух и неговите приятели. Милн е роден в Шотландия на 18 януари 1882 година, но израства в Лондон, в частното училище на баща си Джон Вайн Милн. Един от учителите му в детството е Хърбърт Уелс. Учи в Уестминстърското училище и в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, където получава стипендия по математика. Докато е там, публикува в студентското списание "Гранта“. Милн става сътрудник, а по-късно и помощник-редактор в хумористичното британско списание "Пънч“.

Милн участва във I световна война с Британската армия, но след войната пише осъдителна статия под заглавие "Мир с чест“ (Peace with Honour, 1934 г.) (което донякъде оттегля през 1940 г. с "Война с чест“ (War with Honour). През 1925 г. той купува къща в провинцията, Кочфорд Фарм в Хартфийлд, Източен Съсекс. Там той се оттегля след като мозъчна операция през 1952 г. го оставя инвалид.

Милн става световноизвестен с двата си приказни романа "Мечо Пух“ (1926) и "Къщичката в къта на Пух“ (1928). В тях оживяват плюшените играчки на сина му Кристофър Робин. Приключенията на Мечо Пух, Прасчо, Йори, Тигър, Кенга, Зайо и Бухал са изключително забавни и поучителни. Оригиналните илюстрации към книгите са дело на Ърнест Хауърд Шепърд. Милн пише и много стихотворения, между които "Вечери“ (Vespers), "Сменят стражата в Бъкингамския дворец“ (They're Changing Guard at Buckingham Palace) и "Коледата на крал Джон“ (King John's Christmas), които са публикувани в книгите "Когато бяхме малки“ (When We Were Very Young) и "Сега сме на шест години“ (Now We Are Six). Стихотворенията му са многократно пародирани, включително и в книгата "Сега сме на шестдесет години“ (Now We Are Sixty).

Умира на 31 януари 1956 г. в Хартфийлд, Съсекс, Англия. След смъртта на Милн, правата върху героите от "Мечо Пух“ са продадени на Уолт Дисни, която прави няколко рисувани филма за Мечо Пух и голямо количество свързани с Мечо Пух стоки.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща

“Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Енциклопедии – “LAROUSSE"

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";