На тази дата българският цар Калоян тръгва със силна войска на поход срещу Латинската империя. Рицарските отряди са разгромени в битка при Русион. Завладени са множество крепости в близост до Константинопол.

На 31 януари 2007 г. стартира изграждането на автомагистрала "Люлин".

На 31 януари са родени министър-председателят на България в периода 1887-1894 г. Стефан Стамболов и българската пророчица Ванга (Вангелия Гущерова).

На 31 януари умират българският книжовник и педагог Киро Тушлеков, българският нумизмат Никола Мушмов, политиците Коста Лулчев и Константин Муравиев, писателят Стоян Загорчинов.

2018 г.

Директорът на Националната служба за охрана Ангел Антонов подава оставка. На заседанието си кабинетът дава съгласието си за освобождаването на Антонов в рамките на съгласувателна процедура с администрацията на президента, както е по закон.

2018 г.

Г-жа Мари-Луиз Колейро Прека, президент на Република Малта е наградена с орден "Св. св. Кирил и Методий“ огърлие за значителните и заслуги за развитието на приятелските отношения и на двустранното сътрудничество между Република България и Република Малта, както и за нейната особено значима заслуга за развитието на културата, изкуството и науката.

2007 г.

Стартира изграждането на магистрала "Люлин" в България. Магистралата е официално открита на 15 май 2011 г. магистралата е официално открита. Това е и първата изцяло построена магистрала в България. Магистралата свързва София и Перник и е с дължина от 19,135 км. АМ "Люлин“ е част от път Е79 и Общоевропейските транспортни коридори номер IV и VIII.

2006 г.

Открити са телата на две момичета - Росица и Христина Белнейски от Пазарджик в местността “Грамада" между Пещера и Брацигово. Двете момичета - на 18 и 15 години – са в неизвестност от 27 януари. Телата на децата са с множество наранявания.

Сестрите Белнейски от Пазарджик са забелязани за последно на 27 януари 2006 г. около 22.30 ч. в заведението “Булид", намиращо се на бул. "България" в областния град.

На 29 януари 2006 г. сутринта – в понеделник, родителите подават сигнал за изчезването на децата им и допълват, че и в събота, и в неделя са чакали момичетата да се върнат. На мобилния телефон на майка им е имало поне 4-5 позвънявания, след което се е затваряло, без да бъде осъществен какъвто и да е разговор. От полицията са категорични, че става дума за убийство. Сформирана е оперативноследствена група от следователи, криминалисти и експерти, която извършва оглед на местопроизшествието.

Извършена е тройна медицинска експертиза, която установява, че смъртта на Росица и Христина Белнейски е настъпила след множество удари с тъп предмет, както и че двете сестри са били девствени до трагичния случай.До този момент са разпитани хиляди граждани. Оттогава до днес убийците на двете момичета са неизвестни.

2000 г.

Българското правителство постига споразумение с МВФ минималната заплата в България да бъде 75 лв.

1961 г.

Закрита е изложбата "2500 години изкуство по българските земи". Изложбата е открита на 12 декември 1960 г. в Мюнхен.

1952 г.

Министерският съвет издава постановление "За състоянието и задачите на кинематографията" в България. Отчетено е, че "нашият национален български игрален филм се развива под благотворното влияние на съветския игрален филм", че броят на кината в страната е нараснал от 213 (на 9 септември 1944 г.) на 1045 през 1951 г. и че в България вече се прожектират само "високо идейни" филми от СССР, Китай и ГДР и са отпаднали "буржоазно-реакционните, упадъчни, развращаващи, авантюристични, войнствено-шовинистични и други такива филми". Създава се Комитет за кинематография при Министерския съвет с председател Трайчо Доброславски.

1947 г.

Приет е законът за БАН. Той е обсъждан на първо и второ четене от VI ВНС. В мотивите към законопроекта се твърди, че академията не може да остане "самостоятелно и независимо учреждение", а трябва да е държавно учреждение и да бъде под върховния надзор на Министерския съвет. Законът е обнародван на 19 февруари 1947 г. В него са заложени постановките за свързване на научните постижения с практиката и за поставяне на изследователската дейност на "здрави научни основи". Изисква се въвеждането на плановост и колективност в работата на академията. Създадени са званията академик (за всички редовни членове на академията) и член-кореспондент (за дописните членове). Членовете на академията получават право на допълнително месечно възнаграждение, независимо от другите им дейности и доходи. Академията се преименува в Българска академия на науките (от 1942 г. до този момент пълното й название е Българска академия на науките и изкуствата). Предвижда се БАН да създава свои научни институти, в които да работят научни сътрудници и да се приемат държавни стипендианти (аспиранти). Достъпът до академията е либерализиран.

1923 г.

В България е приет Закон, според който министрите могат да бъдат давани под съд. Законът е променен на 9 юли 1924 г.

1915 г.

Извършен е атентат в Градското казино в София. Атентатът е дело на терористи от Младотурския комитет и целта му е България да бъде откъсната от Антантата. Убити са четирима души, а осем са тежко ранени. За този атентат са осъдени на смърт и обесени анархистите Викенти Попатанасов и Христо Сантов.

1903 г.

Под натиска на Русия правителството разтуря двата Върховни македоно-одрински комитета (ВМОК) в София. На 1 февруари членовете им са арестувани и интернирани.

Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК) е организация на македонски емигранти и български общественици, съществувала от 1895 г. до 1903 г. в София.

Комитетът е основан през март 1895 г. в София под името Върховен македонски комитет. Първоначалната му цел е реализиране на предвидената в Берлинския договор от 1878 г. широка автономия на останалата в границите на Османската империя Македония. Пръв председател на комитета става Трайко Китанчев. Изготвена е програма за действие, която е приета и от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След смъртта на Трайко Китанчев за председател на комитета е избран о.з. генерал Данаил Николаев. Отношенията между ВМК и ВМОРО са противоречиви. Правят се опити за координиране на дейността им, но стремежът на ВМК да налага мненията си на ВМОРО са посрещнати с недоволство.

През 1900 г. Върховният македонски комитет се обединява с организацията на тракийските емигранти Странджа и приема името Върховен македоно-одрински комитет. Поради разногласия между лидерите си, комитетът се разцепва на две крила. С цел да привлече вниманието на международното обществено мнение и въпреки противопоставянето на ВМОРО, ВМОК организира неуспешното Горноджумайско въстание през септември 1902 г. През февруари 1903 г. правителството разпуска Върховния македоно-одрински комитет, а ръководителите му са арестувани за известно време.

1885 г.

В България е приет Закон за железниците, който въвежда държавен монопол върху строежа, притежаването и експлоатацията на жп мрежата. С този закон се цели предпазването от намесата на чужд капитал в изграждането на линията Цариброд-Вакарел. Решено е и откупуването на линията Русе-Варна, гласувано на 4 декември 1885 г. Линията Русе-Варна е откупена за 44 500 000 франка.

1878 г.

Ген. Николай Игнатиев пристига в Букурещ и запознава румънския княз Карол I с предложението на руската страна за връщане на Южна Бесарабия на Русия, за сметка на което Румъния ще получи Северна Добруджа.

Граф Николай Павлович Игнатиев е руски генерал и дипломат. Участва в Кримската война (1855-1856 г.). От 1858 г. е генерал-майор. Впоследствие е военен аташе в Лондон и Париж. През 1863 г. е назначен за директор на азиатския департамент в Министерство на външните работи, а през 1864 г. е изпратен като посланик в Цариград, където дълги години представлява Русия. Подпомага борбата на българите за учредяването на Екзархията. Настоява на състоялата се в края на 1876 г. в Цариград посланическа конференция за реформи в Османската империя. Посещава Берлин, Виена, Лондон и Париж, където настоява за даване права на българите и издейства подписването на Лондонския протокол от 9 март 1877 г. Турция отказва да приеме този протокол и впоследствие Русия £ обявява война, довела до освобождението на България. След войната ген. Николай Игнатиев взема участие в преговорите за мир и в подписването на Санстефанския мирен договор. Поради несъгласие с княз Горчаков, не взема участие в Берлинския конгрес.

1206 г.

Българският цар Калоян тръгва със силна войска на поход срещу Латинската империя. Рицарските отряди са разгромени в битка при Русион (Русса). Завладени са множество крепости в близост до Константинопол.

Латинската империя е създадена по време на Четвъртия Кръстоносен поход (1202-1204 г.), след превземането на Константинопол през 1204 г. Цар Калоян (1197-1207 г.) се опитва да поддържа мирни отношения с кръстоносците, но без успех. През 1205 г. в хода на Одринската битка латинците са разгромени напълно. През февруари цар Калоян привлича куманите за съюзници в Тракия и превзема Неапол, Апрос, Редесто, Пандор, Хераклея, Чорлу и Антира.

На тази дата са родени:

1936 г.

Роден е Юлиан Вучков - български театровед, театрален критик и публицист. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност театрознание. В периода 1969-1990 г. е главен редактор на списание "Театър". Автор е на 12 книги и над 600 публикации. По-известни от тях са: "Българска драматургия 1878-1944", "Българска драматургия 1944-1979", "Живот с голяма и с малка буква", "Театрални светове", "Театърът реалност и магия" и др. Носител на награди от Съюза на писателите, Съюза на артистите, Комитета за култура и др.

1911 г.

Родена е Ванга (Вангелия Гущерова) - българска пророчица. Нейната майка умира още когато е невръстно дете. На 12-годишна възраст започва постепенно да губи зрението си и от 1925 г. живее в дом за слепи, където прекарва три години. След смъртта на втората й майка, Ванга се прибира вкъщи за да се грижи за по-малките си братя и сестри. Вярата в пророческите й способности възниква постепенно. Става известна през годините на Втората световна война, когато отчаяни хора, загубили връзка с близките си отивали при нея. През последните години от живота си Ванга построява параклиса "Света Петка Търновска" в местността Рупите, Петричко. Умира на 11 август 1996 г. Завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на държавата.

1910 г.

Роден е Иван Милчев – български поет. През 1928 г. завършва Педагогическото училище в Лом. Работи като учител. Завършва Школата за запасни офицери и служи в Берковица. Участва в Отечествената война. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни издания и издателства. Превежда от руски език Д. Кедрин и Б. Пастернак. Пише произведения за деца. Негови съчинения са: “Поле" (1931 г.), “Пост на мира" (1950 г.), “Жътвен поход" (1951 г.), “Три поколения" (1955 г.), “Небето в капчица роса" (1957 г.), “Да се откриеш" (1968 г.), “Осъществяване" (1968 г.), “Насаме със себе си" (1970 г.), “Лирично ежедневие" (1974 г.), “Неуловимото" (1976 г.), “Оня далечен мой свят" (1978 г.), “Великата обич" (1979 г.), “Неспокойни стихове" (1979 г.), “Откровено" (1982 г.), “Равносметка" (1986 г.), “Метаморфози" (1989 г.) и др.

1854 г.

Роден е Стефан Стамболов - български политик, редовен член на БКД (1884 г.), член-кореспондент на Белгийската национална академия по антропология и праисторическа археология в Брюксел (1889 г.). Член е на БРЦК от 1873 г. Участва в Старозагорското въстание и в подготовката на Априлското въстание. Активен член е на Либералната партия. От 1880 г. е народен представител, а от 30 юни 1884 г. до 26 август 1886 г. е председател на IV обикновено народно събрание. Подкрепя Съединението и участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). След преврата на 9 август 1886 г. организира контрапреврат и връща княз Александър I на българския престол. След абдикацията на княза е избран за регент (27.08.1886 г. - 25.06.1887 г.). Съдейства за избирането на Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски за български княз през 1887 г. През 1887-1894 г. е министър-председател и министър на вътрешните работи.

На тази дата умират:

1969 г.

Умира Стоян Загорчинов - български писател, роден през 1889 година в семейството на бежанци от Охрид. През 1908 г. завършва гимназия в София. Между 1908 и 1910 г. следва история в Софийски университет, продължава следването си в Женева и Ньошател в специалностите история на философията и филология (1910-12) и окончателно се дипломира с история и френска филология в Софийския университет през 1915 г.

Междувременно взема участие във войните в периода 1912–1918 г. По време на Първата световна война (1915-18) служи в Кюстендил като офицер-преводач в Главната квартира на армията. Работи като банков чиновник във Варна (1918-19), преподавател по история в Морското машинно училище във Варна (1920-25) и по френски език във Военното училище в София (1925-49). Сътрудничи на списанията "Съвременна мисъл“. "Българска мисъл“, "Хиперион“, "Съдба“, "Изкуство и критика“, "Изкуство“, "Балкански преглед“ и др.

Загорчинов разработва основно исторически сюжети. Автор е на историческата повест "Легенда за Света София“ (1926), на трилогията "Ден последен, ден Господен“ ("Отроци“, "Иноци“, "Юнаци“) (1931-34), и на романите "Празник в Бояна“ (1950) и "Ивайло“ (1962), с които се явява продължител на традицията на българския исторически роман, започната от Иван Вазов.

Освен тези произведения, пише и няколко драматични пиеси - "Първата сълза на Дон Жуан“, "Ръка Илиева“, "Байрактарят“, "Майка“, "Горски пътник“, "Любов и подвиг“, "Пленникът от Мундрага“.

През 1956 издава сборника критически статии и очерци "Бразди“, а през 1966 г. мемоарната книга "Един живот в сянка“.

1965 г.

Умира Коста Лулчев - български политик, роден е на 9 март 1882 г. в Оряхово. Той е един от лидерите на Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП) и е основател на общоработническото дружество "Борец“ (1898 г.). В периода 1924-1933 г. е секретар на ЦК на БРСДП (о). От 1913 г. до 1931 г. е народен представител. Главен секретар е на БРСДП (1944-1945 г.).

През декември 1945 година Съединените щати и Великобритания поставят като условие за признаване на българското правителство включването в състава му на двама представители на опозицията. По указание на Йосиф Сталин на 5 януари 1946 година министрите Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Антон Югов се срещат с лидерите на опозицията Никола Петков и Коста Лулчев, но те категорично отказват да влязат в правителството, отхвърляйки легитимността на изборите от ноември и настоявайки за прекратяване на терора на комунистите. На 10 януари в София с Петков и Лулчев се среща съветският първи заместник-министър на външните работи Андрей Вишински, но те не променят позицията си.[1]

През 1946 г. заедно с Никола Петков е начело на опозицията в VI Велико народно събрание.

През 1948 г. Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и други. Съдебният процес срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП слага край на легалната опозиция. Коста Лулчев прекарва в затвора 11 години. Освободен е през 1959 г., но е разработван от Държавна сигурност.

Коста Лулчев умира на 31 януари 1965 г. в София. Реабилитиран е посмъртно с решение на IX Обикновено народно събрание от 15 януари 1990 г.

1965 г.

Умира Константин Муравиев - български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), роден в Пазарджик през 1893 година. Участвал в правителствата, свалени при трите преврата в България през първата половина на 20 век. Той е министър-председател на България в 62-то правителство (2 септември-9 септември 1944). Народен представител е в 20-ото (1923), 22-то (1927 – 1931) и 23-отоI (1931 – 1934) обикновено народно събрание.

Завършва Френския Институт за висши науки в квартала Кадъкьой в Цариград (1912).Участва в Балканските войни и Първата световна война, завършва Военно училище в София (1915). През 1919 е уволнен от армията с чин капитан. Член на БЗНС от 1918 г., след напускането на армията Константин Муравиев става частен секретар на Александър Стамболийски. При неговото управление той е началник на "Обществена безопасност“ (1919 – 1920), консул в Ротердам (1920), управляващ българската легация в Нидерландия (1921) и Турция (1922 – 1923), министър на войната (1923).

След Деветоюнския преврат през 1923 г. е арестуван и съден, заедно с други членове на правителството. Освободен през 1926 г., той е сред водачите на БЗНС Врабча 1. Кореспондент е на вестниците "Соар“ и "Котидиен“ през 1927 – 1928. Муравиев е последователно министър на народното просвещение (1931 – 1932) и на земеделието и държавните имоти (1932 – 1934) в правителствата на Народния блок до Деветнадесетомайския преврат.

От 2 до 9 септември 1944 г. Муравиев оглавява правителство, съставено от представители на няколко опозиционни партии, което прави последен опит да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България. За седмицата, през която е на власт, България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия, иска примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от Югославия. На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа от военния министър генерал Иван Маринов поради технически проблеми при изпълнението. В действителност ген. Маринов вече е бил съгласувал своите действия с Отечествения фронт за отлагане обявяването на войната, за да се даде възможност на СССР да обвини правителството в неискреност и да обяви война на България. Когато на 8 септември се обнародва решението, страната се озовава в необичайна ситуация: намира се във война едновременно от една страна със САЩ, Великобритания, СССР, и от друга страна с Германия.

И въпреки това на 9 септември правителството на Муравиев е съборено от офицерите на Дамян Велчев и комунистите, с активното сътрудничество на военния министър Иван Маринов.

Константин Муравиев е осъден на доживотен затвор от т.нар. Народен съд. Тази присъда е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 1996 г. Муравиев е помилван, но оставен под домашен арест, в навечерието на изборите през есента на 1945 година. По-късно отново е в затвора, освободен е 1955 г., на следващата година е арестуван отново и е изпратен в концлагера Белене. Остава в затвора до 1961 г. На 31 януари 1965 г. умира в София.

1942 г.

Умира Никола Мушмов - виден български нумизмат и музеен деятел, роден в град Струга на 14 май 1869 г. Следва няколко семестъра политически науки в Сорбоната в Париж, но поради липса на средства прекъсва и се връща в България. През юли 1898 година е делегат от македонското дружество в Провадия на петия конгрес на Македонската организация. Интересите му го насочват към областта на музейното дело. Дълги години работи като секретар-счетоводител (1894-1918 г.) на Народния археологически музей. Едва през 1918-а е назначен от директора, д-р Богдан Филов, за уредник на Нумизматичния отдел. От 1928 до 1931 г. е и директор на Народния музей. Благодарение на благия си характер, нюх и добри контакти успява да спаси за музея редица забележителни монетни съкровища (Девненското, от Базаурт, Николаево) и няколко големи частни колекции (Васил Аврамов и др). За да издаде през 1912 г. скъпата си книга "Античните монети на Балканския полуостров" (библиографска рядкост сега), Мушмов ипотекира къщата си в София. Никога не успява да си възвърне инвестицията поради хиперинфлацията от войните.

Мушмов основно изследва в областта на античната и средновековната нумизматика. Автор е на 6 монографии и над 90 научни статии и съобщения.

Никола Мушмов е действителен член-основател на Българския археологически институт (1920), на Историческото дружество в София, на Френското научно нумизматично дружество, на Австрийското нумизматично дружество, на румънското, и други. Член-учредител е на Македонския научен институт.

В края на живота си загубва зрението си.

1904 г.

Умира Киро Тушлеков - български книжовник и педагог. Роден е на 1 март 1846 г. в Търново. Учи в Одеската гимназия (от 1864 г.), където се запознава с Христо Ботев. През 1867 г. се прехвърля в Браила, в печатницата на Д. Паничков. От 1869 г. е в Одеското военно училище, което напуска след две години, и отново постъпва в печатницата на Паничков. Екстерниран от румънското правителство през 1871 г.; престоява в затвора в Мачин. В Букурещ е помощник на Л. Каравелов. От 1873 г. до 1874 г. е отговорен редактор на вестник “Независимост". През март 1876 г. става директор на гимназиалната печатница в Болград, издава вестник “Български глас" (1876-1877 г.). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е опълченец. След Освобождението живее в Търново, открива печатница и взема участие в обществения живот на града (помощник-кмет и училищен настоятел). От 1887 г. е директор на Държавната печатница в София. Има заслуги за учредяването на Българското печатарско дружество. Автор е на литературни творби с тематика от живота и борбите на българите през Възраждането.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Енциклопедии – “LAROUSSE"

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни".