През 1878 година на наборен принцип е създадена Българската земска войска, чиято първа рота се формира в Пловдив. Основа за изграждането й става българското Опълчение, участвало в Руско-Турската освободителна война (1877 - 1878).

През 1961 г. на тази дата завършва Първият международен музикален фестивал “Мартенски музикални дни" в Русе, превърнал се в традиция. “Мартенски музикални дни" е член на Европейската асоциация на фестивалите.

През 1916 г. в 24 ч България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1 април, настъпва 14 април.

На 31 март 1981 г в София се открива Народният дворец на културата, от 23 юли 1982 г. - Народен дворец на културата "Людмила Живкова", а от 1990 г. - Национален дворец на културата (НДК). На 31 март е роден “българският Матис" - художникът Иван Яхнаджиев. На тази дата умира писателят Слав Христов Караславов.

2011 г.

Президентът Георги Първанов връчва на проф. Митко Миховски Орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен "за големите му заслуги в областта на образованието и науката и по повод 70 години от рождението му“

2010 г.

Предложението за импийчмънт на президента Георги Пъванов е отхвърлено поради недостатъчни 6 гласа в парламента

2000 г.

Международния валутен фонд отпуска седмия транш на България в размер на 70 000 000 $. МВФ е създаден през 1945 г. с 39 страни-членки. Седалището е във Вашингтон, съществува и европейско бюро в Париж.

Структурата на фонда е изградена от висш орган - Съвет на управляващите (Board of Governors), в който влизат министрите на финансите или управителите на централните банки на отделните страни. Изпълнителният орган е Директоратът ( Executive Board), в който е съсредоточена властта за постоянно вземане на решения. 24-те членове на Директората се срещат 3 пъти седмично за решаване на актуалните проблеми; Съществува още Изпълнителен директор (Executive Director) или Разпоредител и Съвет (Council). Най-важният орган на МВФ е Временният Комитет (Interim Committee). Членовете му се срещат два пъти годишно - през пролетта и есента. Този комитет може да бъде трансформиран в съвет с правомощия да взема решения.

Фондът има статут на специализирана организация към ООН. МВФ работи за осъществяването на международно валутно сътрудничество чрез поддържане на стабилност на валутите и чрез премахване на ограниченията върху обмена. Подпомага страните със затруднения в платежния баланс като предоставя кредити. Създава условия за разширяване на международната търговия. България е член от 1990 г.

1998 г.

На съвещание в Брюксел се взема решение да се постигне сигурност на атомните електроцентрали в Европа, което засяга реакторите по съветски образец, по-специално в България и Литва.

1994 г.

Световната банка отпуска на България 100 000 000 $ заем за преструктуриране на икономиката.

1982 г.

Подписан е договор за икономическо, търговско и техническо сътрудничество с Алжир за периода до края на 1985 г. В Алжир е развито производството на вина, южни плодове, памук, маслини, цинк, фосфати и др. Отношенията между България и Алжир датират от периода на борбата за независимост на АДНР (Алжирска Демократична и Народна Република). Дипломатически отношения са установени на 20 март 1962 г. - 3 месеца преди провъзгласяването на независимостта на Алжир. Първият извънреден и пълномощен посланик на Алжир у нас връчва акредитивните си писма на 12 декември 1963 г. До момента няма промени в дипломатическите отношения и ранга на дипломатическите представителства и представители , разменени между Р България и АДНР.

1981 г.

За честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава са създадени 52 юбилейни комитета в различни държави, като до самото честване те стават 57.

1972 г.

В Клуба на културните дейци в София се провежда национално съвещание по проблемите на Българската кинематография.

1969 г.

Подписана е спогодба за икономическо, индустриално и техническо сътрудничество с Холандия. Основни отрасли в Холандия са корабостроене, самолетостроене, черна и цветна металургия, химическа, електротехническа, текстилна, целулозна, хранително-вкусова, керамична, порцелано-фаянсова промишленост. Страната е един от най-големите износители на аудио- и видео апаратури. Около 70% от селскостопанската продукция дава животновъдството - едър рогат добитък, свине, птици. Холандия заема едно от първите места в света по парниково производство- зеленчукопроизводство, цветарство. Основни селскостопански култури, които се отглеждат са картофи, захарно цвекло, овес, пшеница, ечемик.

1961 г.

Завършва Първият международен музикален фестивал “Мартенски музикални дни" в Русе, превърнал се в традиция. “Мартенски музикални дни" е член на Европейската асоциация на фестивалите. Всяка година през втората половина на м. март град Русе събира елитни български и чужди музиканти от различни части на света като гости и участници във фестивала “Мартенски музикални дни". Основан през 1961 г. като инициатива в рамките на българо-немското културно сътрудничество, домакинстван от Община Русе, фестивалът поддържа трайно авторитета на гр. Русе като един от водещите културни центрове в България. В реализацията на фестивала са ангажирани национални и международни институции като Министерството на културата, Съюза на българските композитори, БНР, БНТ Британски съвет, Гьоте институт, Фондация Гаудеамус - Холандия, Про Хелвеция, Унгарски културен институт, Посолството на Австрия в България, Френски институт - София и др.

1960 г.

Влиза в сила първият междудържавен план за културен обмен, подписан между България и Франция.

Дипломатическите отношения между България и Франция са установени на 8 юли 1879 г. Културните отношения се регулират от Културна спогодба и Спогодба за научно и техническо сътрудничество (подписани през 1966 г.) и тригодишни Програми за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата. От октомври 1993 г. България е пълноправен член на Движението на франкофонските страни, преименувано от 1997 г. на Международна организация на франкофонията. През февруари 1990 г. е подписана Спогодба за откриване и функциониране на културни центрове в столиците на двете страни. От март 1991 г. активно функционира Френски културен институт в София. На 07 октомври 2004 г. e открит Български културно-информационен дом към Посолството ни в Париж. На 2 декември 2003 г. в Маастрихт е подписано Споразумение между правителството на Република България и правителството на Френската република относно предоставяне на сграда за нуждите на културното сътрудничество. На 30 март 2004 г. е подписана Програма за културно, образователно, научно, техническо и междуведомствено сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Френската република за периода 2004-2005-2006 г.

1946 г.

Съставено е второ правителство на Кимон Георгиев.

1943 г.

От 31 март до 2 април цар Борис ІІІ е на посещение при Хитлер в Бергхоф. Водят се разговори по хода на войната, англо-турските отношения и еврейския въпрос.

Борис III е цар на българите (от 3 октомври 1918 г. до деня на неговата смърт – 28 август 1943 г.). Син е на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Роден е на 30 януари 1894 г. в София. Получава веднага титлата княз Търновски. Неговият брат е княз Кирил Преславски, и сестрите му са княгините Евдокия и Надежда. Поради ранната смърт на майка им (1899 г.) децата растат под непосредствения надзор на баба им – княгиня Клементина. Получават образованието си в Двореца като преподаватели са им видни учители от столичните училища. След завършване на средното си образование Борис III слуша лекции във Военното училище в София. След навършване на пълнолетие през 1912 г. официално е провъзгласен за престолонаследник на българския престол. Участва като офицер със специални поръчения в Балканската война (1912–1913 г.) и в Междусъюзническата война (1913 г.). След въвличането на България в Първата световна война (1914–1918 г.) известно време е адютант на главнокомандващия Българската армия, но после отново е офицер за специални поръчения. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Борис III. Става инициатор на военен заговор, организацията на който възлага на ръководителите на Военния съюз и новопоявилата се формация Народен сговор. След успеха на акцията (Държавен преврат на 9 юни 1923 г.) пристъпва незабавно към укрепване на положението си като първостепенен фактор в цялостния политически живот на страната. Подкрепя сговористкото правителство на проф. Александър Цанков до лятото на 1925 г. и когато то става неудобно от външни съображения, се разграничава от него, което довежда и до парламентарното му бламиране в началото на януари 1926 г. Работи в тесен контакт и с второто сговористко правителство начело с Андрей Ляпчев. През юни 1931 г. е принуден да се раздели с него, след като то претърпява неуспех в проведените избори за ХХIII Народно събрание. През октомври 1930 г. се оженва за италианската принцеса Джованна (Йоанна). От брака им през януари 1933 г. се ражда първото им дете – княгиня Мария Луиза. Чрез ловки маневри царят съумява да разедини редиците на Военния съюз. С тези действия той отслабва позициите на правителството на Кимон Георгиев и през януари 1935 г. го заставя да напусне управлението на страната. След два преходни кабинета, през ноември 1935 г. Борис III поема цялата власт в свои ръце. Министрите са превърнати в обикновени административни чиновници, които той назначава и сваля по свое усмотрение. Картината в страната не се променя и след парламентарните избори през пролетта на 1938 г. Тъй като новоизбраната камара пак не му се нрави, тя е разпусната предсрочно и вместо нея в края на 1939 г. и началото на 1940 г. е избрана друга. През този период (юни 1937 г.) се ражда и второто дете на царското семейство. Наричат го Симеон и също получава титлата княз Търновски. През септември 1939 г. се поставя началото на Втората световна война (1939–1945 г.). Царят твърдо се придържа към прокламирания от него курс на неутралитет. Когато обаче през следващата година военните действия се пренасят и на Балканския полуостров, възможностите му за маневриране силно се ограничават. Натискът на Берлин за въвличане на България във войната става все по-силен. На 1 март 1941 г. правителството на проф. Богдан Филов, не без негово съгласие, подписва Тристранния пакт, в резултат на който България става съюзник на държавите от хитлеристката ос. От този момент Борис III е лишен на практика от възможността да провежда самостоятелна външна политика. Той се оказва безсилен да се противопостави на следващото искане на своите съюзници – да обяви война на САЩ и Великобритания, което става на 13 декември 1941 г. Настъпилият обрат в хода на военните действия на Източния фронт, събарянето на диктатурата на Мусолини (юли 1943 г.) и отпадането на Италия като съюзник на хитлеристка Германия правят все по-несигурна перспективата пред българския монарх. В средата на август 1943 г. той предприема поредното си посещение при Адолф Хитлер. Към 20–21 август неочаквано заболява тежко и след едноседмични мъчения умира на 28 август. Смъртта му е съвсем неочаквана и причините за нея и до днес остават неизяснени. На престола веднага е въздигнат синът му княз Симеон под името цар Симеон II. Поради непълнолетието му вместо него функциите на монарха се поемат от Регентство в състав: професор Богдан Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов.

1938 г.

Публикувана е Наредба-закон за държавен надзор върху дружествата и сдруженията.

1928 г.

В Бургас завършва учредителният събор от 13 делегати на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България. Оглавен е от пастор Николай Николов. Едновременно се оформя движението на Независимите петдесятни църкви около пастор Стоян Тинчев. Печатни органи на Съюза на евангелските петдесятни църкви са в. “Петдесятни вести" и сп. “Благовестител".

1923 г.

Произнесена е присъдата на Третия Държавен съд срещу министрите от кабинета на Васил Радославов. Шестима са осъдени на доживотен затвор, а останалите - на 10-15 години затвор.

Васил Христов Радославов е политически и държавен деец, действащ член на БАН. Роден е на 15 юли 1854 г. в Ловеч. Завършва право в Хайделберг, Германия, защитава и докторат. След като се завръща в България, става един от лидерите на Либералната партия. Участва неколкократно в управлението на държавата като министър на правосъдието (29 юни 1884 г. – 15 юли 1886 г., 9 – 12 август. 1886 г.), министър на вътрешните работи (12 август 1886 г. – 28 юни 1887 г.). По време на Регентството е министър-председател (16 август 1886 г. – 28 юни 1887 г.). При управлението на Стефан Стамболов (1887 г. – 1894 г.) оглавява т. нар. легална опозиция. Включен е в състава на коалиционното правителство на К. Стоилов като министър на правосъдието (19 май – 17 септември 1894 г.) и министър на народното просвещение (17 септември – 9 декември 1894 г.). По-късно минава в опозиция на управляващата Народна партия (1894 г. – 1899 г.). Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 г. до 27 ноември 1900 г. Определя до голяма степен политиката на правителството, поради което управлението през периода 1899 г. – 1901 г. е известно като Радославов режим. През лятото на 1903 г. Радославов е обвинен в измяна на родината и княза, в използване на властта за лично облагодетелстване и е осъден от Държавен съд на осем месеца затвор и отнемане завинаги на гражданските и политическите права. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Отново е министър-председател в един от най-тежките периоди за България (4 юли 1913 г.–21 юни 1918 г.). Едновременно с това до 21 септември 1915 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве, а след това и министър на външните работи и изповеданията. След подписването на Солунското примирие 1918 г. емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от главните виновници за втората национална катастрофа. Васил Радославов умира през 1929 година.

1919 г.

Изпълнителният комитет на македонските братства иска да бъде допусната негова делегация до Парижката конференция. Искането е подновено на 26 май и е последвано от петиция с 19 000 подписа на глави на семейства.

Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България. Задачата, която си поставят, е да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта. Първите дружества се появяват още в началото на 80-те години на XIX в., но между тях не съществува никаква връзка. Първият опит да се обединят е предприет през 1885 година, но без успех. Идеята за обединение се реализира 10 години по-късно, когато през март 1895 г. се полагат основите на Македонския комитет, преименуван малко по-късно във Върховен македоно-одрински комитет. След като през 1900 г. към тях се присъединяват и клоновете на дружество “Странджа", те се преименуват в македоно-одрински дружества. С разтурянето на ВМОК през 1903 г. македоно-одринските дружества продължават да съществуват като благотворителни братства. През 1905 г. те се обединяват в една организация, наречена Съюз на македоно-одринските благотворителни братства. По време на войните от 1912-1913 г. подпомагат активно образуването и действията на Македоно-одринското опълчение. Въпреки поражението на България в Първата световна война (1914-1918 г.) пред мирната конференция в Париж (1919-1920 г.) застъпват идеята за присъединяване на Македония към свободната българска държава. През есента на 1920 г., когато е свикан Вторият велик събор на братствата, в техните редове се извършва разцепление. Една малка група излиза от тях и се обособява в Македонска федеративна организация. Останалата част поддържа тесни контакти с нелегалната Вътрешна македонска революционна организация, възстановена след края на Първата световна война от Т. Александров и ген. Ал. Протогеров. През януари 1923 г. между братствата и федералистите е постигнато обединение, което просъществува твърде кратко време. След последвалото разединение между тях Съюзът на македонските братства продължава да следва линията на ВМРО. Организацията просъществува до извършването на държавния преврат на 19 май 1934 г., когато заедно с другите политически, синдикални и националнореволюционни организации е разтурена. Печатни органи са в. “Македония" (1919-1923 г.) и “Независима Македония" (1923-1926 г.).

1916 г.

В 24.00 ч на 31 март България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1 април настъпва 14 април.

При завоюването на Египет римляните се запознават с новия за тях начин на времеизчисляване и Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с европейското положение на Слънцето, с европейската пролет, лято и т. н. По нареждане на Юлий Цезар александрийският математик Созиген създава римски календар, наречен Юлиански. Той е въведен във Римската империя на 1 януари 46 пр. Хр. Така от 1 януари започва началото на годината. В Юлианския календар продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни.

Гръцкият астроном Метон (ок. 400 пр. Хр.) открива, че 19 лунни години съвпадат по продължителност с 19 слънчеви години (имат 6 935 денонощия). Това е т. нар. цикъл на Метон, който показва, че ако първият месец на лунната година съвпада точно с първия месец на слънчевата година, то след 19 години се повтаря това съвпадение. Благодарение на откритието на Метон съгласуването на лунното изчисление с египетската слънчева година става лесно. По-трудно се оказва съгласуването на лунния календар с Юлианския, тъй като 19-годишен период от юлиански години има не 6 939, а 6 936 денонощия и 18 часа. По такъв начин юлианската година изостава с 4 дни от лунната. Това изоставане има много малък период и след четири 19-годишни цикъла (76 год.) лунният календар ще изпревари слънчевия с 19 дни, но Юлианския календар с прибавените 19 дни ще се върне назад. Затова след 76 години началото на лунната година съвпада точно с началото на юлианската. Изчислените по лунния цикъл фази на Луната, ще съвпаднат със същите юлиански числа и месеци, както преди 76 години. Така за 76 слънчеви години точно изтичат 76 лунни и 76 юлиански. По такъв начин следващата година от новия цикъл ще започне не само в един и същи ден, но и в един и същи час от денонощието. Римско- християнският монах Дионисий Млади определя, че годината на Христовото рождение съвпада със 754 г. от основаването на Рим. С това се слага началото на християнската ера от рождението на Иисус Христос.

1915 г.

Обнародван е Закон за обединение на фондовете за работнически застраховки - създава се централизиран фонд.

1909 г.

От 31 март до 15 април се правият опити за преврат на старотурците в Цариград. Опитите са потушени от младотурците с подкрепата на четите на Я. Сандански и Хр. Чернопеев. На 27 април султан Абдул Хамид II е детрониран и заместен от брат си Мехмед V.

Младотурците са членовете на турската националистическа организация “Иттихад ве тераки" (Комитет “Единение и напредък"). Тя е основана в 1889 г. с цел да се бори срещу султанския абсолютизъм и икономическата изостаналост на Османската империя. Организират и провеждат Младотурската революция (1908 г.), след което се отказват от много от своите идеи и на практика продължават политиката на старата султанска Турция. С поражението на Турция в Първата световна война (1914–1918 г.) техният авторитет е силно накърнен и те са отстранени от управлението на страната от Кемал Ататюрк.

г.

1903 г.

В кабинета на д-р Данев влиза като военен министър генерал Михаил Савов. За четири години той преустройва българската армия. През Балканската война е фактически главнокомандващ. Два дена след акта от 16 юли 1913 г. правителството го уволнява от поста помощник-главнокомандващ. През 1920 г. Стамболийски изпраща Савов за пълномощен министър в Париж. Уволнен е след преврата на 9 юни 1923 г., той не се завръща в България. Умира през 1928 г. във френското селце Сен-Валие дьо Тией.

1900 г.

Спрян е от печат в. “Народна защита". Обществено-политическият вестник излиза два пъти седмично в София от 26 ноември 1897 г. Изданието е близко до Д. Греков, лидер на Народнолибералната партия (стамболовисти). Редактори са А. С. Василев, Ст. Блажов и др.

1878 г.

Създадена e Българска земска войска на наборен принцип. Формирана е учебна рота в Пловдив. Сформира се според статута “Временни правила за Българската земска войска". Начело на войската е поставен руският ген. А. Н. Шелейховски, активно подпомаган от първия военен министър на България руския ген. П. Д. Паренсов. Основа за изграждането на Българска земска войска става Опълчението. Наред с това Временното руско управление въвежда задължителна военна повинност за мъжете от 20 до 30 г. със срок на служба за редовия състав 10 г. От тях 4 години в Действащата армия и 6 години в запас. Още през април 1878 г. е свикан първият набор от около 9000 души, а малко по-късно и вторият – над 20 000. За тяхното въоръжаване руското командване предоставя безвъзмездно необходимото оръжие. Офицерският кадър се формира от руски офицери и от български офицери на руска военна служба. На 8 юли 1878 г. в София е открито военно училище за обучение на командни кадри. Унтерофицери (сержанти) и фелдфебели (старшини) се подготвят в Търновската унтерофицерска царска школа. Обучението на офицерския кадър и на цялата армия се осъществява по руски устави. Българска земска войска съществува до 1879 г.

На тази дата са родени:

1955 г.

Роден е Филип Димитров, министър-председател на България

1948 г.

Роден е Иван Яхнаджиев - български художник живописец, наричан “българския Матис". През 1977 г. завършва Националната художествена академия “Николай Павлович", специалност “Живопис" в класа на проф. Д. Узунов. От 1977 до 2000 г. има над 40 самостоятелни изложби в България и повече от 20 самостоятелни изложби в Белгия (1987 г., 1988 г., 1989 г.), Италия (1990 г.), Турция (1992 г.), Гърция (1992 г.), Холандия (1992 г.), Кипър (1994 г.), Берлин (1996 г.) и др. Илюстрира стихосбирката на Ханс Раймунд. “Послепис за рухнали митове" (1994 г.); Георг Тракъл “Духовно здрачаване" (1995 г.), Райнер Кунус “Сън в изгнание" (1996 г.).

1930 г.

Роден е Людмил Георгиев - български джазмузикант, кларнетист, алтсаксофонист, вокалист, композитор и публицист. Той израства в музикантска среда (всичките му роднини са музиканти) и по естествен начин става продължител на традицията. Започва да се занимава със суинг през 1946 г., като сформира бигбенд от ученици от различни софийски гимназии, останал в историята на бълг. музика с името “Джаза на младите". През 50-те години на ХХ в. Георгиев преминава през “Естрадния оркестър" на Е. Георгиев и “Оптимистите" на Б. Сакеларов. От 1964 г. до 1969 г. ръководи оркестър “София". През 70-те години на ХХ в. работи предимно в чужбина с Е. Казасян и Л. Иванова. До 1990 г., когато се пенсионира, Георгиев работи в бигбенда на БНР. С това, разбира се, не приключва неговата музикантска кариера - той продължава да свири и пее по джазклубовете в страната. Работи с всички именити български джазмени. Той е сред организаторите, неизменен участник във всички джазсрещи и фестивали. Широките му познания и повествователните му умения помагат за популяризиране на джаза в България - участник и водещ е на много радио- и тв предавания. Георгиев е автор на книгите “Гласове на джаза", “Звезди на джаза" и “Звезди на шоубизнеса". През 1998 г. той организира концерт “100 години Гершуин" в Зала 1 на НДК. В началото на ХХI в. Георгиев все още е сред активните джазмузиканти, сътрудничи предимно с В. Петров, Р. Тосков, С. Щерев и др. Дискографията му включва “Среднощен час" (1974 г.; с бигбенда на БНР), “Идея" (1978 г.; с Данчо Капитанов, Марио Станчев, Теодоси Стойков и Петър Славов), “Интимен блус" (1983 г.; с А. Дончев), “Реминисценция"" (1991 г.; с “Акустична версия"), “Звезди" (1994 г.).

На тази дата умират:

2004 г.

Умира Иван Костов, български геолог, минералог-кристалограф.

Роден е през 1913 година в Пловдив. Работи главно в областта на минералогията. Той е дългогодишен директор на Националния природонаучен музей и академик на Българската академия на науките. Автор е на повече от 250 научни труда, голяма част от които са публикувани в чуждестранни издания. Неговият монографичен учебник по "Минералогия" (последно издание 1993 г.) е преведен на английски и руски език. Учебникът му по "Кристалография" е с четири издания в България и едно на руски език. Съавтор е в колектив на 4-то научно откритие в България, свързано с еволюцията на кристаломорфологията на минералите. Бил е президент на Международната минералогическа асоциация (1982-1986).

2002 г.

Умира Слав Христов Караславов - български писател белетрист и поет. Завършва гимназия в Първомай. Работи като пътуващ журналист. Редактор е във в-к “Народна младеж", в-к “Септемврийче", Радио София. Работи и в изданията “Народна младеж" и “Български писател". Главен секретар е на СБП за периода 1972-1979 г. Главен редактор е и на ИК “Иван Вазов". Негови стихосбирки са:“Ехо от кавалите" (1959 г.), “На бял камък" (1961 г.), “Насаме със сина" (1965 г.), “Приемете ме и такъв" (1967 г.), “Поеми" (1973 г.), “Априлски пространства" (1976 г.), “Безводни реки" (1979 г.), “Дуел" (1981 г.), “Снегопад" (1983 г.), “Сватбено пътуване. Интимна лирика" (1985 г.), “Ракета. Стихове за деца" (1987 г.) и др. Белетристичното му творчество е обърнато към историята: “Приятел със смъртта" (1967 г.), “Хроника за Хаджи Димитър" (1968 г.), “Неуспешно следствие" (1980 г.), “В дните на цар Ивайло" (1981 г.), “В дните на цар Ивайло, на хан Ногай, на Георги Тертер и Теодор Светослав" (1984 г.), “Детрониране на величията" (1986 г.), тетралогията “...И се възвисиха Асеневци" (1976 г.), трилогията “Солунските братя" (1978-1979 г.). Автор е също на пътеписи, пиеси, произведения за деца и юноши.

1931 г.

Умира Иван Петков Стайков - български композитор, аранжор и пианист. Завършва БДК, специалност пиано. Той е член на СБК. Автор е на оркестрови пиеси, филмова музика (“Двойникът", “Господин за един ден"), мюзикъли, автор е и на музиката към първия български филмов мюзикъл “Бягство по Ропотамо". В средата на 50-те години заедно с Е. Георгиев е сред първите автори на оригинални аранжименти за български песни. Стайков е един от основните сътрудници на Естрадния оркестър на БНР, автор на аранжименти за бигбенд. Активен участник е в първите издания на “Златният Орфей". Основна изпълнителка на неговите песни е М. Николова. Има принос за създаване на репертоара от джазови пиеси на Естрадния оркестър на КТР. Възстановява по скици, довършва и оркестрира II симфония на Д. Ненов “Поема на българската земя" (1982 г.). Стайков е удостоен с орден “Кирил и Методий", I степен.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни".