През 1924 г. около с. Сугарево в Пирин е убит Тодор Александров, ръководител на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). На тази дата през 1903 г. българското правителство изпраща нота до Великите сили за отблъскване на евентуално османско нападение срещу България с армейски части. България получава през 1915 г. трета нота от Антантата, в която й е предложена "безспорната зона" от Вардарска Македония в замяна на нейната ненамеса. На 31 август са родени: през 1869 г. - генерал-майор Константин Кирков - командващ българския военноморски флот от 1914 до 1920 г., през 1933 г. е роден Александър Василев Лилов - български общественик, един от идеолозите на БКП (БСП). На тази дата са родени: Ангел Заберски - композитор, аранжор и вокалист; Александър Василев Лилов - общественик, един от идеолозите на БКП (БСП). На 31 август умира Тодор Александров.

2015 г.

Президентът на Република България Росен Плевнелиев присъжда орден "Стара планина“ първа степен на проф. д-р Петър Симеонов, "за изключително големите му заслуги към Република България, свързани с развитието на медицината у нас“.

2006 г.

Нидерландия депозира ратифицирания договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС по време на италианското правителство.

2006 г.

На Терминал 1 на Летище София е въведена в експлоатация нова писта. Тя е дълга 3600 м., широка 45 м. и е оборудвана с модерни аеронавигационни средства за кацане при ниска видимост – категория IIIB. Перонът на Летище София има възможност да приеме всички модерни типове въздухоплавателни средства и разполага с 31 отдалечени и 7 контактни стоянки за обслужване на пътнически, товарни или бизнес полети. Годишният капацитет на "Tерминал 1“ е 1,8 милиона пътници. Старата писта е преустроена в скоростна пътека за рулиране.

1970 г.

Подписана е дългосрочна търговска спогодба между България и Дания за периода 1971- 1975 г.

1967 г.

На официално посещение в България пристига министър-председателят на Кралство Дания Йенс Ото Краг. На 2 септември е подписана спогодба за научно, индустриално и техническо сътрудничество.

Дания е разположена на полуостров Ютланд и 406 острова, от които 97 са населени. Граничи с Германия и има брегова линия със Северно и Балтийско море от 7 314 км. По-големи острови са Зееланд (7 448 кв. км), Фюн (3 486 кв. км), Лоланд (1 795 кв. км), Борнхолм (588 кв. км). Общата площ на страната е 43 094 кв. км, без Гренландия и Ферьорските острови, които са с особен статут. Населението на страната е 5 260 хил. души, от които 97% са етнически датчани.

1957 г.

В България пристига правителствена делегация от Монголската народна република. В декларацията за преговорите се подчертава, че двете страни "безрезервно поддържат миролюбивите предложения на съветското правителство за намаляване на въоръженията и за забрана на опитите с термоядрени оръжия", както и нуждата от "сплотяване на социалистическия лагер начело със СССР". Решено е в близко време да се подпише спогодба за стокообмен за периода 1958-1960 г. В резултат на преговорите е подписана културна спогодба.

1946 г.

В България е публикуван Закон за здравна защита на майчинството и детството.

1945 г.

С решение на Министерския съвет 9 септември е обявен за "Ден на победата" и общонароден празник.

1944 г.

Премиерът Иван Багрянов предлага българска делегация, водена от него, да замине за Москва за решаване на спорните въпроси. На съветски военни в Румъния са показани арестувани немски войници в България. Решено е да не се оказва съпротива на съветската армия, ако навлезе в България. Спира се прилагането на антиеврейското законодателство и е отменена по-голямата част от Закона за защита на нацията.

Иван Иванов Багрянов е български политик, роден на 17 октомври 1891 г.. Адютант е на цар Фердинанд I и на цар Борис III. Народен представител (1938-1944 г.). Министър е на земеделието и държавните имоти (1938-1941 г.), министър-председател е от 1 юни до 2 септември 1944 г. Правителството на Багрянов прекратява антиеврейските мероприятия, но продължава борбата срещу НОВА; обявява неутралитет и започва преговори с Великобритания и САЩ за преустановяване на положението на война с тях. Осъден е на смърт от Народния съд и е екзекутиран през 1945 г. Присъдата е отменена през 1996 г.

1921 г.

Българското правителство отговаря на връчения на 2 август ултиматум на Междусъюзническата контролна комисия за разформироване на въоръжените сили.

1916 г.

Фелдмаршал фон Макензен утвърждава българския план за настъпление на 3-а армия в Добруджа.

1915 г.

По време на Първата световна война (1914-1918 г.) България получава трета нота от Антантата, в която й е предложена "безспорната зона" от Вардарска Македония в замяна на нейната ненамеса във войната. На 14 септември Антантата обещава съглашенските войски да окупират "безспорната зона" като гаранция за предаването й на България.

Първа нота на Антантата е изпратена на 16 май 1915 г. В нея се настоява България да нападне Портата и да завземе Източна Тракия до Мидия-Енос, а след войната ще получи "безспорната зона" във Вардарска Македония и съдействие за Кавала и Южна Добруджа.

На 21 юли 1915 г. е изпратена втора нота на Антантата, която повтаря предложението от май с.г.

Цар Фердинанд І и неговото правителство отклоняват направените предложения от Съглашението и активизират контактите си с Австро-Унгария и Германия. На 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в световната война, като в замяна и се предоставят земите, отнети и от съседните балкански държави след поражението и в Междусъюзническата война. Паралелно с тези спогодби е сключена пак на 24 август 1915 и още една - с Турция, уреждаща поправката на границата между двете страни по долното течение на р. Марица.

1903 г.

Българското правителство изпраща нота до Великите сили за отблъскване на евентуално османско нападение срещу България с армейски части.

1885 г.

Излиза последният брой на в. “Южна България" – орган на източнорумелийската Либерална партия. Излиза в Пловдив, веднъж седмично от 6 януари 1883 г. Основател и главен редактор е Г. Бенев. Сътрудници: И. Салабашев, Гр. Караджов, Сл. Кесяков, д-р П. И. Данчов, З. Стоянов и Д. Тончев. Средствата за издаването му се събират от депутати в Областното събрание, а програмата му е да защитава интересите на отечеството, “като се грижим за опазване на солидарността ни като един неразделен народ". Когато в Пловдив се създава Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК), вестникът се включва в подготовката на съединението на Северна и Южна България. Възприема становището, че оставането на княз Александър на българския престол е необходимо за укрепването на българската държава. Вестникът следи и положението в княжеството, помества информации за най-важното в международната политика, отделя внимание на просветата и икономиката, защитава българското население в Македония.

1877 г.

При обсадата на Плевен по време на Руско-турската освободителна война е убит майор Фьодор Горталов от 61-и пехотен Владимировски полк. Служи като подофицер, получава офицерски чин (1859). При третата атака на Плевен (30 август 1877), Горталов действа под заповедите на ген. Скобелев: заети са най-важните редути на югозапад от Плевен. На 31 август Горталов издържа пет турски атаки, като дружината му претърпява големи загуби. Дава нареждане желаещите от подчинените му да се оттеглят, а с малцина от най-храбрите остава на редута. Убит е в бой с турците, като е вдигнат на щиковете им при шестата атака. Подвигът му е изобразен в много картини и гравюри и се смята за класически. На мястото, където загива, има паметник.

1874 г.

С излизането на 29-ти брой на вестник "Източно време", той се обособява като български. Преди това вестникът се нарича "Источно време" ("The Levant Times") и е българско издание на англо-френския вестник Левант таймс". Той е седмичник, изразител на английската политика в Близкия изток. Излиза в Цариград от 1874 г. до 1877 г. Редактори на вестника са П. Сандов, Др. Цанков, Хр. Ваклидов, В. Мачуковски, Н. Генович, Д. П. Минков и др.

На тази дата са родени:

1933 г.

Роден е Александър Василев Лилов - български общественик, един от идеолозите на БКП (БСП). Член-кореспондент е на българската академия на науките (БАН) от 1989 г., професор и доктор е. Завършва гимназия в Белоградчик през 1951 г. От 1962 г. е член на бюрото на ЦК на ДКМС, секретар на ЦК на ДКМС в периода 1963-1966 г. До 1969 г. е аспирант в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС. Защитава дисертация в Катедрата по литературознание и изкуствознание. От 1969 г. е в апарата на ЦК на БКП. През 1971 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а от юли 1972 г. е член на ЦК. Следващата година е секретар на ЦК, от 1974 г. - член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Народен представител в IV и VI Народно събрание; депутат от листата на БСП след 1989 г. През 1971 г. издава книгата "Критика на съвременните буржоазноестетически концепции за природата на изкуството". Председател е на Висшия партиен съвет на БСП в периода 1990-1992 г.

1931 г.

Роден е Ангел Заберски - български композитор, аранжор и вокалист. Завършва Вокалния факултет на Българската държавна консерватория в класа на проф. Хр. Бръмбаров (1955 г.). Работи като музикален редактор в редакция "Забавна музика" на Българско радио (до 1974 г.). В началото на 60-те години участва във вокалния квинтет "Приятели на песента". Заберски е един от основателите на Школата за естрадни певци при Българско радио и преподавател в нея, главен художествен ръководител на Естрадния факултет при БДК (1974-1984 г.). Член на СБК. Автор е на политически мюзикъли, вокално-инструментални произведения ("Оратория за деветте кръга"), оркестрови творби ("Рапсодия за духов оркестър"), телевизионни мюзикъли ("В Чинцано всичко е спокойно"), детски и хорови песни, музика към документални филми. Неговите естрадни песни се изпълняват от Георги Кордов, Райна Денева, Лили Иванова, Бисер Киров, Мими Иванова, Панайот Панайотов и др. Някои от оркестровите му пиеси представляват съчетание на фолклорни мотиви и елементи от джаза ("Спомен от Странджа", "Тракийски акварел"). Песни на Заберски са издавани на плочи в Канада, Полша, Чехословакия и Куба. Албуми: "Избрани песни" (1982 г., 1983 г.), "Звезден миг" и др.

1927 г.

Родена е Лада Анто Бояджиева - българска режисьорка. Завършва журналистика в Париж и режисура във ФАМУ, Прага. Работи в студия за хроникални документални, за научнопопулярни и за игрални филми. Сценарист и режисьор на своите филми, тя започва с "Аз съм трактористка" и "Златните ябълки", в които търси героизма на ежедневието от първите следдеветосептемврийски години. По-късно Бояджиева допринася съществено за развитието на българските изкуствоведски филм: "Ахейци" (1961 г.), "Завръщането на иконите" (1965 г.). Във филма си "Каменни джунгли" прави обобщение за непреходните стойности в изкуството. В Студия за игрални филми снима "Завръщане" (1967 г., премиера през 1989 г.), "С особено мнение" (1970 г.), "Вятърът на пътешествията" (1972 г.), "Виза за океана" (1975 г.). Втора награда за филма "Две срещи" (Кюстендил, 1971 г.); Получава награда за най-високо постижение в документалния филм за "Достойнство" (Варна, 1971 г.). Умира на 27 октомври 1988 г. в София.

1925 г.

Роден е Атанас Наковски - български писател белетрист. Завършва Стопанския факултет през 1949 г. За пръв път публикува през 1946 г. във в-к "Литературен фронт". Работи във в-к "Студентска трибуна" (1947-1948 г.), Радио София (1949-1958 г.), редактор, завежда отдел "Белетристика" и главен редактор в издателство "Български писател" (1958-1975 г.). От 1975 г. е зам.-главен редактор на сп. "Септември" (1975-1989 г.). Наковски е автор на разкази, повести, романи, произведения за деца. Започва творческия си път с разкази, постепенно се насочва към повестта и краткия роман. Съчинения: "Разкази" (1949 г.), "За три дни" (1955 г.), "Просено зърно" (1957 г.), "Мария против Пиралков" (1962 г.), "Грапавини" (1963 г.), "Улица над реката" (1964 г.), "Безкрайната улица" (1968 г.), "Без сенки" (1970 г.), "Бреговете на реката" (1971 г.), "Да достигнеш края" (1972 г.), "Светът вечер, светът сутрин" (1973 г.), "Катастрофата" (1982 г.), "В епицентъра на една омраза. Роман" (1983 г.), "Криминални романи" (1985 г.), "Върхът на айсберга" (1986 г.), "С любов и без любов, или разминаване на полюсите" (1989 г.) и др. С най-новите си романи "Миражи", "Спирала", "Зловеща вселена" създава галерия от образи на прехода към демокрация: политикани, гешефтари, хитреци и деградирали хищници.

1869 г.

В Плевен е роден генерал-майор Константин Кирков (1869 - 1920), изтъкнат военен педагог и командващ българския военноморски флот от 1914 до 1920 г. След завършване на Априловската гимназия, постъпва във Военното училище, специалност артилерия. През 1889 г. като подпоручик е назначен за командир на батарея в 4-и артилерийски полк, а по-късно служи в Софийския арсенал и планинската артилерия в Берковица като завеждащ материалната част. Учи в Апликационната артилерийска школа на италианската Военна академия в Торино. Завършва през 1892 г. и се завръща като артилерийски инженер. Назначен е за преподавател-инструктор по артилерията във Военното училище, където изявява качествата си на методист и педагог. Разработва редица педагогически трактати, които му определят мястото на изявен теоретик.

Няколкогодишната му преподавателска дейност е високо оценена и е назначен на командирски длъжности в артилерията на гарнизоните в Стара Загора и Видин.

През Балканските войни (1912 - 1913) е началник на Видинската крепост, която по време на Междусъюзническата война с 25 оръдия успешно отбива сръбските удари.

През 1914 г. като полковник е назначен за началник на българските морски войски. Под негово ръководство през Първата световна война флотът успешно се бори с руските атаки към варненския порт. За цялата си командно-организаторска и педагогическа дейност е награден с различни отличия. Изведен в запаса със званието генерал-майор. Умира на 1 септември 1920 г. в Казанлък.

На тази дата умират:

1924 г.

Убит е Тодор Александров (1881 - 1924), създател и ръководител на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в Щип, Вардарска Македония. От 1903 г. е член на Щипското околийско ръководство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След три години е назначен за окръжен войвода на Скопския революционен окръг. В началото на 1911 г. е избран за член на ЦК на ВМРО чрез писмено договаряне между ръководителите на организацията. Организира и ръководи атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и в Кочани (август 1912 г.), които ускоряват избухването на Балканската война. По време на Първата световна война служи в щаба на Действащата армия. След войната заедно с генерал Александър Протогеров и Петър Чаулев възстановява ВМРО. Проявява се като твърд и енергичен ръководител на организацията, създава стройна и дисциплинирана организация, вярна на идеите за освобождение на Македония. Усилията на правителството на Александър Стамболийски да изведе България от международната изолация и да я предпази от враждебните й съседи, като се откаже от защита на правата на българското население, останало в пределите на създаденото през 1918 г. Кралство на сърби, хървати и словенци, се приемат като предателство от ВМРО и водят до политически и въоръжен конфликт между правителството и организацията на Александров. През 1923 г. ВМРО на Тодор Александров подкрепя Деветоюнския преврат и свалянето на правителството на БЗНС.Опитва се да използва помощта на комунистическите сили на Балканите и на Коминтерна, в резултат на което се стига до подписване на Майския манифест от 1924 г., но скоро след това се отказва от Виенската договореност. Макар че Тодор Александров обявява, че не е подписал лично този документ, публикуването му води до огромен удар за ВМРО и загуба на неговия престиж в самата България. Водачът на ВМРО, подложен на натиск от страна на тогавашното българско правителство на Александър Цанков, публично се отказва от всякакви контакти с комунистическите сили. Въпреки това ВМРО изпада в изолация, като си спечелва враждебността не само на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото движение, но и на правителството в София. В тази обстановка на 31 август 1924 г. около с. Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;