Православната църква чества празника на свети апостол Андрей Първозвани - Андреевден. През 1877 г. в хода на Руско-турската освободителна война под ръководството на Осман паша, военният съвет на Плевенския гарнизон решава да предприеме опит за разкъсване на блокадата на града. Същия ден руски части под командването на ген. Арнолди освобождават Кутловица (Монтана). През 1944 г.

в хода на Втората световна война части на 9-а пехотна дивизия от Втора армия освобождават Нови Пазар, с което завършва Първият период от участието на Българската армия във войната срещу Германия. На 30 ноември е роден министър-председателят на България Андрей Ляпчев На 30 ноември умира филологът Александър Балабанов.

2011 г.

В България Диана Ковачева е избрана за министър на правосъдието.

2010 г.

Кристалина Георгиева е обявена за "комисар на годината" и за "европеец на годината" в годишните награди на електронното издание "Юръпиън войс" (European Voice). Тя е отличена за своите приноси в работата си и по-специално управлението на хуманитарните катастрофи в Хаити и Пакистан.

1990 г.

ВНС гласува оставката на Андрей Луканов и започва преговори за съставяне на коалиционно правителство.

Новото коалиционно правителство е съставено на 19 декември 1990 То се състои от представители на основните политически сили, оглавено е от безпартийния юрист Димитър Попов. Правителството е обявено за програмно със задачата да извърши монетарния етап от икономическата реформа и да проведе новите избори (“правителство на надеждата"). Междупартийната договореност включва задължението правителството да не бъде атакувано в парламента.

1973 г.

В Стара Загора се открива Заводът за запаметяващи устройства.

1952 г.

По инициатива на редакцията на в. "Стършел" е създадена Естрада за хумор и сатира (по-късно "Сатиричен театър "Стършел"). Сценариите се пишат от "стършелите" Челкаш, Петър Незнакомов, Валери Петров, Генчо Узунов, Радой Ралин. Проектите на декорите са на Илия Бешков, художествен ръководител е Стефан Сърчаджиев, а музиката се изпълнява от оркестъра на Сашо Сладура с най-добрите джаз музиканти. След двадесет представления при голям успех на 17 май 1953 по решение на ЦК на БКП театърът е закрит.

1951 г.

България обявява, че прекратява всякакви по-нататъшни изселвания на български турци в Турция.

На 10 август 1950 българското правителство изпраща нота до турското, в която се отбелязва, че на 54 028 български турци вече са издадени задгранични паспорти, но само 15 835 от тях са получили турски входни визи и че турската страна създава пречки пред изселващите се. Предложението е Турция да приеме 250 000 български турци, пожелали доброволно да се изселят, като този процес приключи в тримесечен срок. На 22 август 1950 Турция протестира, защото според нея Конвенцията за установяване, подписана между двете страни през 1925 година, не предвижда масово изселване, нито срокове за приключването му. Няколко месеца по-късно Турция едностранно затваря границата с България и прекратява потока на изселващи се български турци. Поводът е преминаването на границата от цигански семейства, които не са снабдени с турски входни визи и които нямат право да се изселват. В края на месеца около 5000 български турци се струпват на границата, разпродали имуществото си, но без надежда да преминат границата.

1949 г.

Във в. “Работническо дело" е публикуван обвинителният акт за "предателската, шпионска и вредителска дейност на Трайчо Костов и неговата група". Бившият заместник-председател на Министерския съвет и секретар на ЦК на БКП е обвинен в организиране на антидържавен заговор с подкрепата на висши югославски ръководители и на американския пълномощен министър в София Доналд Рийд Хийд.

Трайчо Костов (Т. К. Джунев) е роден на 17 юни 1897 в гр. София. От 1946 е назначен едновременно за подпредседател на МС и за министър на електрификацията, водите и природните богатства. Избран е и за председател на Комитета за стопански и финансови въпроси при МС. През 1949 е обвинен в антидържавна и антипартийна дейност и е осъден на смърт и обесен. Реабилитиран е след Априлския пленум на ЦК на БКП 1956

1944 г.

В хода на Втората световна война части на 9-а пехотна дивизия от Втора армия освобождават Нови Пазар, с което завършва Първият период от участието на Българската армия във войната срещу Германия.

През първия период са разгромени 4-5 противникови съединения, а убитите, ранените и пленените са около 35 000 души. Освен това са унищожени или пленени 32 танка, 377 оръдия, 3276 влекача и автомобила, 1000 картечници и картечни пистолета, а 33 000 германски войници остават в Гърция и са принудени да се предадат в плен на англичаните.

В действията през този период на войната нашата армия дава жертви – 5600 български войници. Общите загуби възлизат на 18 193 души. Страната понася значителни материални загуби.

1919 г.

По инициатива на Народната партия е приет Закон за търговията със зърнени храни и с произведенията от тях. Въз основа на него е създаден Консорциум от трите държавни банки (БНБ, БЗБ и БЦКБ). Той установява държавен монопол върху износа на зърнени храни, като облекчава продоволствието на големите градове, осигурява изкупуването на житото и ограничава печалбите на частния търговски капитал. През ноември 1920 е преустроен, като в него са включени и големите кооперативни централи. Отменен е на 14 септември 1921 под натиска на Антантата.

1909 г.

Приет е Временен правилник за Народния археологически музей. На 7 декември подобен правилник е приет и за Народния етнографски музей.

Според Закона за народното просвещение от 1909 в страната функционират два музея: Археологически народен музей и Етнографски народен музей. Приемник на Народния музей става Археологическия музей, който продължава да се помещава в Буюк джамия. Сред основните задачи на Археологическия народен музей са: да събира, съхранява, поддържа, всички паметници и старини в България, които имат архитектурно-художествено значение.

Временният правилник на Народния археологически музей се приема въз основа на Закона за Народното просвещение от 1909 С него в музея се обособяват четири отдела: старовековен, средновековен, нумизматичен и художествен. В старовековния отдел се събират и проучват праисторически, антични и тракийски паметници. Средновековния отдел комплектува паметници на културата на византийци, българи, турци и други народи живели по българските земи през средните векове. В нумизматичния отдел се съхраняват нумизматични уникати от античните държави, византийски, български и др. В художествения отдел се събират произведения от старото и новото изкуство на България.

1880 г.

Завършва Архиерейския събор на митрополитите от княжеството в София. На него е приет законопроекта за Екзархийски устав, изработен от Драган Цанков.

Българската Екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква. Учредена е със султански ферман от 28 февруари 1870 и съществува до 1953 До освобождението на България от османско присъствие обхваща следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата "Св. Богородица" и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска). След извоюване на националната независимост се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска (90-те на XIX в.). Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на своя църковна независимост.

1877 г.

В хода на Руско-турската освободителна война под ръководството на Осман паша, военният съвет на Плевенския гарнизон решава да предприеме опит за разкъсване на блокадата на града. Същия ден руски части под командването на ген. Арнолди освобождават Кутловица (Монтана).

1876 г.

В Цариград започват неофициални разговори между руски и британски дипломати относно решенията на предстоящата посланическа конференция в турската столица.

Цариградска конференция е свикана на 23 декември 1876 и продължава до 20 януари 1877 В нея участват посланиците на Великите сили - Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Турция.

От 30 ноември до 10 декември 1877 маркиз Р. Солсбъри - специален английски пълномощник, и граф Николай П. Игнатиев се договарят относно политическото устройство на българските земи и на Босна и Херцеговина.

От 11 до 22 декември започват предварителни заседания без турски представители. Приема се общото становище да се образуват 3 автономни области, от които 2 - населени с българи. Изработва се проект за органически правилник за двете български области. Руският проект предвижда единна българска автономна област, включваща Мизия, Тракия и Македония. Срещу него възразява австро-унгарският външен министър граф Андраши. Маркиз Солсбъри също възразява срещу голяма българска автономна област и се стига до идеята за две области - Източна, с център Търново, и Западна - с център София (без Беломорието и Одринска Тракия и по-голямата част от Родопите, въпреки българския им характер). Английският представител иска вертикално разделяне на българските земи, тъй като смята, че в източната половина живеят предимно турци и гърци и тя трябва да се управлява отделно. Предвидено е международна надзорна комисия да следи в продължение на 1 година изпълнението на споразуменията. На официалното откриване на 23 декември 1876 Савфет Мехмед паша, председателстващ заседанието, отхвърля основанията за свикването на конференцията, базирайки се на обявената нова турска конституция. Веднага след изложението на Савфет паша топовни гърмежи оповестяват прокламирането на конституцията. Държавите - участнички в конференцията, в знак на протест отзовават своите посланици от Цариград. Не се стига до окончателно решение на конгреса.

1875 г.

Високата порта издава ферман, с който се правят преобразования в правораздаването, обявява се нова данъчна система, прокламира се равенство на всички поданици на империята, дават се облекчения при събирането на данъка бедел (наименование на откупа от военната служба, въведен в Османската империя през 1856 вместо поголовния данък джизие. Плащан от немохамеданското мъжко население от 15 до 75-годишна възраст. Бедел се явява една от многобройните прояви на народностната дискриминация на османската власт спрямо немохамеданските поданици на империята.) и др. Целта на фермана е да се демонстрира пред Великите сили желание за последователно осъществяване на реформи във всички сфери на обществено-политическия живот.

На тази дата са родени:

1941 г.

Роден е Иван Цанев (И. Ц. Иванов) - български поет. Завършва руска филология в СУ “Св. Климент Охридски". Редактор е във в. “Студентска трибуна" (1966-1967 ), литературен консултант е в сп. “Родна реч" (1969-1971 ), редактор (1973-1976 ) и завеждащ отдел “Поезия" (от 1977 ) в сп. “Пламък". Член е на СБП. Печата за пръв през 1959 във в. “Дунавска правда", Русе. През 1965 спечелва конкурс на в. “Пулс" за най-добро стихотворение на млад автор. Един от изявените представители на т. нар. “тиха лирика". Иван Цанев е автор на съчиненията “Седмица" (1968 ), “Неделен земетръс" (1973 ), “Дневно щурче" (1975 ), “Телеграма" (1977 ), “Едничка дума" (1981 ), “Стихове и междустишия" (1992 ). Автор е на книги за деца.

1925 г.

Роден е Георги Стоянов Бигор - български критик и публицист, кандидат на изкуствознанието 1971 , директор на Националната филмотека (1960-1976 ), главен редактор на сп. "Кино и време" (1972-1976 ), филмов наблюдател в БЦТ от 1976 Автор е на книгите: "Поезия в киното" (1966 ), "Четири поколения съветски кинорежисьори"(1966 ), "Звезди и поклонници" (1974 ), "Безначален и безкраен вятър" (1975 ), "Ръкопляскането забранено!" (1977 ), "Филми от златния фонд" (1980 ), "Магията на киното" (1993 ). Сценарист на документалните филми: "Альоша" (1969 ), "Партизан за бой се стяга" (1969 ), "Началото" (1972 ), "Като слънцето" (1972 ), "Двубоят" (1976 ).

1879 г.

Роден е Петко Хр. Стоянов - български финансист, общественик, професор. Завършва право в Петербург, специализира финансови и стопански науки в Мюнхен. Професор е по финанси в СУ “ Св. Климент Охридски" и в Свободния университет . Виден деец е на Радикалдемократическата партия. В началото на 1942 се присъединява към ОФ като “независим интелектуалец". Министър на финансите е в правителството на К. Георгиев. След 1945 преминава в опозиция. Народен представител е в VI ВНС. На 1 юни 1947 депутатският му мандат е отнет. Някои от по-важните му трудове: “Основни начала по финансовата наука" (1926 ), “Митническа политика" (1932 ), “Бюджетът на съвременната държава" (1938 ), “Данъчно право" (1943 ). Умира на 7 декември 1973 в София.

1866 г.

Роден е Андрей Тасев Ляпчев - български държавник, икономист и кооперативен деец. Един от лидерите на Демократическата партия и Демократическия сговор. Роден е в Ресен. Следва финансови и стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж. След завръщането си в България е назначен в Министерството на финансите, но повече се занимава с журналистика. Включва се и в македоно-одринското революционно движение. Един от редакторите на в. "Млада България". Основател и редактор на в. "Реформи" – орган на Върховния македоно–одрински комитет. В края на ХIХ в. влиза в Демократическата партия и в скоро време става един от най-видните и дейци. Заема и отговорни държавни постове: министър на търговията и земеделието (16 януари 1908 – 5 септември 1910 ) и на финансите (5 септември 1910 – 16 март 1911 ). Възглавява Министерството на финансите от 21 юни до 28 ноември 1918 , като от 17 октомври до 28 ноември 1918 е и управляващ Министерството на земеделието и държавните имоти. В кабинета на Т. Теодоров (28 ноември 1918 – 7 май 1919 ) е първото цивилно лице, което заема поста военен министър в България. След неуспеха на акцията на Конституционния блок срещу управлението на БЗНС (17 септември 1922 ) е арестуван и хвърлен в затвора, за да бъде съден като един от виновниците за втората национална катастрофа, но поради влошено здравословно състояние е освободен и държан под домашен арест. На 10 август 1923 влиза в образувания Демократически сговор. След напускането на Демократическия сговор от Ал. Малинов и Н. Мушанов отказва да се върне във възстановената от тях Демократическа партия и до края на живота си е в Демократическия сговор, откроявайки се като един от лидерите му. От 4 януари 1926 до 21 юни 1931 е министър-председател и министър на вътрешните работи и народното здраве. При разцеплението на Демократическия сговор (май 1932 ) застава начело на едното му крило, но поради тежко заболяване практически не се занимава с активна политическа дейност. Умира на 8 ноември 1933 в София.

1862 г.

Роден е Христо Петков Славейков - български общественик, държавник, публицист и юрист. Син е на П. Р. Славейков. Учи в Южнославянския пансион в гр. Николаев, Русия. Заместник-прокурор е в Софийския окръжен съд (1881 ), член е на Варненския окръжен съд, председател е на Окръжния съд в Кюстендил (1884 ). Завършва право с докторат в Екс ан Прованс (1891 ), след което е съдия и председател на Окръжния съд в Кюстендил. Адвокат (след 1900 ). Член е на Демократическата партия, 25 години е непрекъснато народен представител. Председател е на ХIV НС (1908-1910 ), министър на правосъдието (1910-1911 ). Публицист, фейлетонист, сътрудник на в. “Пряпорец" (1848-1932 ) и на сп. “Демократически преглед". Умира през 1935 в Кюстендил.

На тази дата умират:

1982 г.

Умира Константин Колев (Константин Колев Костадинов) - български белетрист. Роден е на 22 ноември 1930 През 1954 завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски". Работи като журналист и редактор в провинциални издания. Сътрудничи на централния литературен печат. Автор е на разкази, новели, повести и произведения за деца. Някои съчинения: “Счупеният рог" (1959 ), “Кръв и роса" (1962 ), “Когато човекът се раждаше" (1963 ), “Зеленото съмване" (1965 ), “Лирични размисли" (1965 ), “Ехо от детството" (1966 ), “Откриване на старите истини" (1968 ), “Ароматен пръстен" (1973 ), “Здравей, грешнико" (1974 ) и др.

1978 г.

Умира Петко Тихолов Тихолов - български поет и журналист. Роден е на 6 юни 1903 в Тетевен . През 1923 завършва гимназия в Плевен, а през 1931 политически науки в Свободния университет в София. Занимава се с журналистика. Редактор е на сп. “Чайка" и на “Читалищно слово". Сътрудничи на в. “Народ", “Дъга", “Дневник", “Кооперативна България", кореспондент е на столични издания. Редактор е във в. “Отечествен фронт". Един от основателите е на Съюза на българските журналисти след 9 септември 1944 Член е на СБП. Дебютира със стихотворение в сп. “Ученическа мисъл" (Русе) през 1920 Обнародва интервюта с видни писатели, художници, артисти, общественици. Съчинения: “Робство" (1929 ), “Разговор със 72 български писатели" (1941 ), “Кръстьо Сарафов" (1946 ), “Николай Райнов" (1948 ), “Стефан Македонски" (1956 ), “Елин Пелин" (1959 ), “Николай Лилиев" (1962 ), “Срещи с три поколения" (1973 ) и др.

1955 г.

Умира Александър Михайлов Балабанов - български общественик, филолог класик, поет, писател, преводач и литературен критик. Роден е на 18 януари 1879 в Щип. Учи в Българската гимназия в Солун (1898 ) и в София, следва класическа филология в Лайпци Защитава докторска дисертация в Ерланген (1904 ). От 1917 е извънреден и редовен професор, ръководител на Катедрата по класическа филология в СУ “Св. Климент Охридски", създава специалност "Класическа филология". Основава литературно-художественото сп. "Художник", заедно с Й. Хербст редактира в. "Време", редактор е във в. "Развигор" и сп. "Прометей". Превежда творби от Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, Платон и др. Съчинения: "Еволюция на мотивите в гръцката поезия през класическия период" (1911 ), "История на класическата литература" (1914 ) (2 преработени издания 1917 , 3. преработени издания 1931), "Облакът като мотив в поезията" (1914 ), "Мястото на българската литература" (1930 ), "Любов и поезия" (1939 ), "Джобен българско-английски речник" (1943 , 1946 , 1991 ), "Студии, статии, рецензии, спомени", т. 1-2. 1973-1978 , "И аз на тоя свят", автобиографична повест (1979 ), "И аз на тоя свят. Спомени от разни времена" (1985 ), "Избрани преводи" (1989 ).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;