Денят 30 май в световната история
© pixabay.com
2014 г.
В Индонезия се активизира вулканът Сангинг Апи.
2013 г.
Президентът на САЩ Барак Обама назначава за нов ръководител на ФБР републиканеца Джеймс Коми.
2013 г.
Американската компания "Fluidic Energy“ създава въздушно-цинков акумулатор, с използване на йонна течност като електролит, вместо обичайния воден разтвор. Използването на йонна течност и подходящ за нея въглероден анод с микропори с размер 10 нанмометра на базата на нанотехнологии, позволява акумулаторът да задържа цинковите йони, без образуване на цинкови съединения, разреждащи батерията. Новата технология наречена "Metal-Air Ionic Liquid Battery“ осигурява 6 пъти по-голям капацитет спрямо стандартните литиево-йонни батерии (1300 W/kg) и три пъти по-ниска цена. На практика електромобилите ще са в състояние да извършват пробег до около 1000 км без презареждане.
2012 г.
Новата "Конституция на Ким Ир Сен — Ким Чен Ир“ определя Северна Корея като ядрена държава.
2012 г.
Конгрес на лидерите на световни и традиционни религии се провежда в Астана, Казахстан.
2011 г.
След няколкодневни антиправителствени протести сирийските власти въвеждат войски в градовете Растан и Талбиса.
1998 г.
Мощно земетресение в Северен Афганистан отнема живота на над 5000 души.
1982 г.
Испания се присъединява към НАТО. НАТО (Организация на Северноатлантическия договор) е международна организация за военно сътрудничество, основана с подписването на Северноатлантическия договор на 4 април 1949 г. Двадесет и шест са нейните страни-членки, между които и България. Седалището на организацията е в Брюксел.
1980 г.
Йоан Павел II посещава Франция за пръв път от 1814 г.
1971 г.
САЩ изстрелват “Маринър 9" – първия спътник, който влиза в орбита около Марс през ноември същата година и представя глобална карта на повърхността на планетата и изучава промените в атмосферата й.
1968 г.
Президентът на Франция Шарл дьо Гол разпуска парламента в обръщение по радиото. Непосредствено след това близо един милион негови поддръжници излизат на шествие по Шанз-Елизе в Париж.
1966 г.
300 самолета на САЩ бомбардират Северен Виетнам.
1949 г.
Приета е Конституцията на Източна Германия.
1942 г.
През Втората световна война британската авиация извършва бомбардировка над Кьолн с над 1000 самолета.
1941 г.
По време на Втората световна война германската армия превземат остров Крит.
1917 г.
Александрос I става крал на Гърция.
1911 г.
Започва да се провежда автомобилното състезание “500-те мили на Индианополис". Първото състезание приключва за 6 часа и 42 минути със средна скорост на движение от 74, 59 мили в час. Наградата за първо място е 14 000 долара. За сравнение в наши дни “Инди – 500" продължава около 2 часа и средната скорост е около 200 мили в час.
1876 г.
В Цариград е извършен държавен преврат, ръководен от Мидхад паша. Абдул Азис е детрониран, а за султан е провъзгласен Мурад V (1876 г.). Поради здравословни причини през август месец същата година Мурад V се оттегля от престола и на негово място застава неговият брат, Абдул Хамид II.
Мидхат паша е османски държавен и политически деец. Роден е на 18 октомври 1822 г. През 1864 г. е назначен за Дунавски валия с местоседалище Русе. Полага големи усилия за разгръщане на търговията, занаятите и земеделието във вилаета. Той е един от инициаторите на закона за вилаетите. В същото време се проявява и като яростен враг на българското националноосвободително движение. Провежда политика за асимилиране на българския народ чрез създаване на българо-турски училища, в които обучението да се води на турски език от подготвени за тази цел от Високата порта лица. През 1868 г. е издигнат за председател на новосъздадения Държавен съвет и продължава линията си на жестоко смазване на четническото движение в България. От 31 юли до 19 октомври 1872 г. и от 20 декември 1876 г. до 5 февруари 1977 г. е велик везир. Играе централна роля в провалянето на Цариградската конференция 1876 г. – 1877 г. Изпаднал в немилост при султан Абдул Хамид II, той е снет от заеманите постове и прогонен извън пределите на империята. През 1878 г. е амнистиран и изпратен за валия в Дамаск (Сирия), но скоро след това е снет от този пост и съден като един от участниците в убийството на султан Абдул Азис. Изпратен е на вечно заточение в Таиф (Хиджаз). По личното нареждане на султан Абдул Хамид е убит на 8 май 1884 г.
1853 г.
Руският външен министър Неселроде уведомява правителствата на великите сили, че Петербург ще окупира Влашко и Молдова.
1829 г.
Руската армия нанася поражение на турските войски край с. Кюлевча, Шуменско. Ръководството на Дунавската армия е поверено на генерал Иван И. Дибич, наричан по-късно Забалкански, тъй като е първият руски генерал, преминал с отрядите си на юг от Стара планина.
1814 г.
По време на Наполеоновите войни. Подписан е Парижкият договор, с който френските граници са върнати към състоянието си през 1792 г.
1808 г.
Наполеон анексира Тоскана. С този акт Наполеон приключва бурбонското управление в Тоскана. Тя е превърната във френско царство, а Кралицата регент е принудена да избяга със своя син в Испания. Губернатор на провинцията става сестрата на Наполеон Елиза Бакиочи. Тя получава и титлата Херцогиня на Тоскана.
1772 г.
Между Русия и Турция е подписано примирие.
1536 г.
Английският крал Хенри VIII се жени за Жана Сеймур. Хенри VIII е един от най-ярките представители на английския абсолютизъм. Жени се 6 пъти: негови съпруги са Катерина Арагонска, Ана Болейн, Жана Сеймур, Ана де Клев, Катерина Хоуард, Катерина Пар. Негови дъщери са Мария I Тюдор и Елизабет, които управляват една след друга след смъртта му. Опира се на тесен кръг приближени (Т. Уолси, а по-късно Т. Кромуел и Т. Кранмър). По време на неговото управление е проведена Реформацията, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна. Повод за Реформацията е отказът на Папата да утвърди развода на Хенри VIII с Катерина Арагонска и женитбата му с Ана Болейн. През 1534 г., след скъсване на отношенията с Папата, е провъзгласен от парламента за глава на английската (англиканската) църква, запазила католическите традиции. Томас Мор, обявил се против Реформацията, е екзекутиран. През 1536 и 1539 г. е проведена секуларизация и манастирските земи преминават в ръцете на аристокрацията. Съпротивата срещу тази политика е жестоко потушавана.
1527 г.
Основан е Марбургският университет в Марбург – първият протестантски университет в света.
1498 г.
Христофор Колумб се отправя на третата си експедиция.
На тази дата са родени:
1958 г.
Родена е Мари Фредриксон – музикална изпълнителка от група “Роксет".
През пролетта на 1986 г. Мари Фредриксон и Пер Гесъл поставят началото на “Роксет". Те започват своята музикална кариера с поредица от хитове – "Neverending Love", "Soul Deep", "I Call Your Name". Дебютният албум "Pearls Of Passion" е повече от успешен. В родната Швеция заглавието получава мултиплатинен статус.
1814 г.
Роден е Михаил Александрович Бакунин - руски общественик и публицист.
Той е един от основателите и теоретиците на анархизма и народничеството. Завършва артилерийско училище в Петербург. Напуска армията през 1835 г. Бакунин е последовател на философията на Фихте, по-късно - на Хегел. От 1840 г. живее в Западна Европа (Германия, Швейцария, Белгия, Франция). В Париж се сближава с П. Прудон през 1844 г. Участва в славянския конгрес в Прага през 1848 г. и в избухналото по време на конгреса въстание (12/17.06.1848 г.). През май 1849 г. е един от ръководителите на въстанието в Дрезден. След потушаването му е арестуван и осъден на смърт (1850 г.). Впоследствие смъртното наказание е заменено с доживотен затвор. През 1857 г. е изпратен на заточение в Сибир, а през 1861 г. успява да избяга в Лондон. Бакунин се обявява против използването на работническата класа. Противник е и на марксистката догма за диктатурата на пролетариата, ограничаваща свободата на човешкия дух. Основни движещи сили за радикално преобразуване на обществото според него са селяните, занаятчиите, дребните собственици. Михаил Бакунин смята, че руският селянин е роден социалист и само той може да осъществи радикалното преустройство на Русия. В края на 1864 г. той става член на Международното работническо дружество (т. нар. I-ви Интернационал). Поради теоретични разногласия с К. Маркс по-късно е изключен (1872 г.). Неговият основен труд е "Държавност и анархия". Умира на юли 1876 г. в Берн, Швейцария.
1811 г.
Роден е руският литературен критик и публицист Висарион Григориевич Белински. Той публикува първото си критическо произведение "Литературни мечтания" през 1843 г. във вестник "Мълва". През 1847 г. става сътрудник на сп. "Съвременник", редактирано от Н. А. Некрасов. Белински е основоположник на руската революционно-демократическа естетика и литературна критика. Творчеството му оказва голямо влияние на руската литература и обществена мисъл. Автор е на съчиненията: "За руската повест и повестите на Гогол" (1835 г.), "Хамлет". Шекспирова драма. Мочалов в ролята на Хамлет" (1838 г.), "Герой на нашето време" (1840 г.), "Стихотворенията на М. Лермонтов" (1841 г.), цикъл статии за творчеството на Пушкин, за произведенията на Гогол и др. Умира от туберкулоза на 26 май 1848 г. в Петербург.
1220 г.
Роден е руският княз Александър Невски в Переславъл Залески.
През 1236 той е избран от жителите на Новгород за княз.
Едва 20-годишен Александър Ярославич ръководи военните действия на Новгород срещу Швеция в Шведско-новгородските войни. На 15 юли 1240 г. с малка армия напада шведите, които малко преди това дебаркират при вливането на река Ижора в Нева. Той удържа победа и шведите се оттеглят, а Александър получава прозвището Невски. Въпреки успеха си, влиза в конфликт с новгородските боляри и скоро е прогонен от града, като мястото му е заето от брат му Андрей Ярославич.
В началото на 1241 Тевтонският орден предприема настъпление към Новгород и Александър Невски отново е повикан, за да оглави военните действия. На 5 април 1242 г. двете армии се срещат върху леда в битката на Чудското езеро и Александър Невски отново удържа победа.
През 1251 Александър Невски изпраща пратеници в Норвегия, които сключват договор. Малко по-късно той отива в Сарай, столицата на Златната орда, и обвинява брат си Андрей, че си присвоява част от данъците, дължими на Ордата. През 1252 г. Бату хан изпраща наказателна експедиция, която нанася поражение на Андрей при Переславъл и Александър става велик княз във Владимир. През 1256 той ръководи лично военна кампания срещу шведите в днешна Финландия, а през 1259 потушава въстание в Новгород.
През цялото си управление Александър Невски се стреми да поддържа добри отношения със Златната орда, като дори принуждава жителите на Новгород да започнат да плащат данък на монголите.
Александър Невски умира през 1263 г. в Городец при завръщането си от поредното посещение в Сарай. Той е погребан в столицата Владимир и е канонизиран от Руската православна църква през 1547 г. Празникът му е на 23 ноември.
На тази дата умират:
1960 г.
Умира руският писател Борис Леонидович Пастернак.
Той е роден на 10 февруари 1890 г. в Москва. До 1915 г. е член на руската футуристична групировка "Центрофуга" (заедно със С. П. Бобров, Н. Н. Асеев, К. А. Болшаков и др.). Произведенията от футуристичния му период се отличават със сложни семантични и композиционни трансформации, с резки контрасти между трагичното и комичното, със смесване на стилове и жанрове. През 1958 г. получава Нобелова награда за литература за романа "Доктор Живаго" (1957 г.), който е забранен в СССР, а авторът е принуден от комунистическата власт да се откаже от голямото международно признание. Пастернак е автор на стихосбирките: "Близнак в мъглата" (1914 г.), "Моята сестра - животът" (1922 г.), "Теми и вариации" (1923 г.), "Второто раждане" (1932 г.), "Земен простор" (1945 г.); на поемите "Деветстотин и пета година" (1925 г.-1926 г.), "Лейтенант Шмит" (1926 г.-1927 г.); "Спекторски" (роман в стихове, 1924 г.-1930 г.) и други. Автор е на автобиографична проза, на драматическата поема "Сляпата красавица" (1969 г.), на преводи на трагедии на У. Шекспир, на критически статии и др.
1912 г.
Умира Уилбър Райт – американски авиоконструктор и летец.
Братята Уилбър и Орвил Райт са американски авиоконструктори и летци. Монтират на конструиран от тях планер двигател с вътрешно горене и на 17 декември 1903 г. извършват няколко полета с продължителност до 59 сек. През 1908 г. първи осъществяват полет с пасажер на борда.
1640 г.
В Антверпен умира фламандският художник Петер Паул Рубенс. Той е роден на 28 юни 1577 г. в Зиген, Германия. . През 1589 г. се преселва в Антверпен, където получава блестящо хуманитарно образование. В периода 1591 г. –1598 г. учи при пейзажиста Т. Верхахт и художниците А. ван Ноорт и О. Вениус. От 1600 г. до 1608 г. живее в Италия, където изучава творчеството на великите италиански майстори. След завръщането си от Италия е придворен художник на фламандската владетелка Изабела. Творбите му от този период се намират в редица световноизвестни музеи: Лувъра, Ермитажа, Националната галерия в Лондон, галерия Пити във Флоренция и др. Изкуството на Рубенс е висша проява на фламандския барок.
1431 г.
В Руан умира Жана д’Арк. Жана д’ Арк оглавява освободителната борба на френския народ против англичаните по време на Стогодишната война (1337 г.-1453 г.). Родена е около 1412 г. в лотарингско село, засегнато от войната. Ж. д'Арк успява да убеди хората, че £ е предначертано да освободи Франция. С големи усилия убеждава дофина Карл да започне военни действия през февруари 1429 г. Предвождаща армията, тя въодушевява войниците и на 8 май 1429 г. освобождава обсадения от англичаните Орлеан. В резултат народът започва да я нарича Орлеанската дева. След редица победи повежда армията към Реймс, в който на 17 юли 1429 г. коронова дофина Карл (Карл VII). Размахът на народната война и огромната популярност на Жана д'Арк смущават краля и придворната аристокрация и като резултат тя е отстранена от ръководството на военните действия. На 23 май 1430 г. по време на едно от излизанията на французите от обсадения Компиен героинята попада в плен на бургундците, които я предават на англичаните. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес и тя е изгорена на клада. През 1456 г. във Франция е организиран нов процес, на който Жана д’Арк е реабилитирана. През 1920 г. тя е канонизирана от Католическата църква.
1416 г.
Йероним Пражки е изгорен на клада в Констанц. Той е учен, оратор, приятел и сподвижник на Ян Хус. Предполага се, че е роден приблизително около 1380 г. Получава образование в Пражкия университет.
Чете лекции в университетите на Париж, Хайделберг, Кьолн в годините между 1405 г.-1406 г. През 1407 г. се установява се в Прага. Обявява се против злоупотребите на католическото духовенство, призовава за борба срещу монасите и прелатите. През 1412 г. съвместно с Ян Хус се обявяват против продажбата на индулгенции. В периода 1412 г.-1413 г. Йероним Пражки пътува в Полша, Литва и западните области на Руската държава. Когато научава за арестуването на Ян Хус, заминава за Констанц, където е заловен и затворен. На публично заседание на събора се обявява за последовател на Ян Хус. Осъден е на смърт като еретик.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:
Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика" (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse";
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times";
Исторически бюлетин – на “The History Channel";
Исторически бюлетин – на “World of Quotes";
Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;