На 30 май 1876 г. ръководителите на Трети революционен окръг се събират начело със Стоян Заимов във врачанската църква "Възнесение" и обявяват въстание. На този ден през 1876 г. в Цариград е извършен държавен преврат, ръководен от Мидхад паша. На 30 май 1917 г. е учреден орден "За насърчение към человеколюбие" с четири степени. На този ден през 1919 г. Изпълнителният комитет на македонските братства връчва на правителството изложение за самостоятелна Македония. Същата година Централният добруджански народен съвет във Варна се изказва за автономна Северна Добруджа. На този ден е роден опреният певец и музикален педагог Иван Христов Попов. На 30 май умира оперната певица Невена Христова Дончева.

2012 г.

Президентът на Р България връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий“ на:

1. проф. д-р Елка Константинова – огърлие "за особено значимите ѝ заслуги в областта на културата“

2. Янка Рупкина – огърлие "за особено значимите ѝ заслуги в областта на културата“

3. Адела Пеева – първа степен "за големите ѝ заслуги в областта на културата и изкуството“

4. проф. Венец Димитров – първа степен "за големите му заслуги в областта на културата и изкуството“

5. Александър Дяков - първа степен "за големите му заслуги в областта на културата и изкуството“

6. Иван Варимезов – първа степен "за големите му заслуги в областта на културата и изкуството“

2008 г.

Президентът на Р България връчва Орден "Стара планина“ първа степен на Джон Байърли "за изключително големите му заслуги за развитие на отношенията между Република България и Съединените американски щати и по повод окончателното му отпътуване от страната.“

2004 г.

Създава се дясната политическа партия Демократи за силна България (ДСБ). Девизът на партията е "За силна България в Обединена Европа“. Символ на партията е изображението на пламтящ факел, издигнат от дясна ръка на тъмносин фон.

Иван Костов подава оставка като лидер на Съюза на демократичните сили (СДС) след болезнената загуба на парламентарните избори през юни 2001 от Симеон Сакскобургготски и неговото новосъздадено движение Национално движение "Симеон Втори“. Управлението на ОДС понася тежки обвинения за нараснала корупция и увеличена безработица, след проведените мащабни икономически реформи по време на четиригодишния си мандат.

От март 2006 г. ДСБ е приета за асоцииран член на Европейската народна партия (ЕНП) до присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., когато асоциираното членство автоматично е заменено с действително.

В началото на 2009 г. ДСБ сключва съюз със СДС и двете партии стават основа на Синята коалиция.

1936 г.

Демократическата партия изпраща писмо до царя с искане за възстановяване на парламентарното управление и оформя свой политически център заедно с Народната партия (Атанас Буров), Радикалната партия (Стоян Костурков) и националлибералите на Георги Петров - "Четворка".

1934 г.

Политическият кръг "Звено" се саморазпуска.

1931 г.

Демократическата партия формира коалиция Народен блок, в която привлича БЗНС “Врабча 1", БЗНС-Стара Загора, Радикалната партия и Националлибералната партия на Георги Петров и Димитър Върбенов.

1919 г.

Изпълнителният комитет на македонските братства връчва на правителството изложение за самостоятелна Македония.

Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. Първите дружества се появяват още в началото на 80-те г. на XIX в., но между тях не съществува никаква връзка. Първият опит да се обединят е предприет през 1885 г., но без успех. Идеята за обединение се реализира 10 години по-късно, когато през март 1895 г. се полагат основите на Македонския комитет, преименуван малко по-късно във Върховен македоно-одрински комитет. След като през 1900 г. към тях се присъединяват и клоновете на дружество "Странджа", те се преименуват в македоно-одрински дружества. С разтурянето на ВМОК през 1903 г. македоно-одринските дружества продължават да съществуват като благотворителни братства. През 1905 г. те се обединяват в една организация, наречена Съюз на македоно-одринските благотворителни братства. По време на войните 1912 г.-1913 г. подпомагат активно образуването и действията на Македоно-одринското опълчение. Въпреки поражението на България в Първата световна война 1914 г.-1918 г. пред мирната конференция в Париж (1919 г.-1920 г.) те застъпват идеята за присъединяване на Македония към свободната Българска държава. През есента на 1920 г., когато е свикан Вторият велик събор на братствата, в техните редове се извършва разцепление. Една малка група излиза от тях и се обособява в Македонска федеративна организация. Останалата част поддържа тесни контакти с нелегалната Вътрешна македонска революционна организация, възстановена след края на Първата световна война от Т. Александров и ген. Ал. Протогеров. През януари 1923 г. между братствата и федералистите е постигнато обединение, което просъществува твърде кратко време. След последвалото разединение между тях Съюзът на македонските братства продължава да следва линията на ВМРО. Организацията просъществува до извършването на държавния преврат на 19 май 1934 г., когато заедно с другите политически, синдикални и националнореволюционни организации е разтурена и тя.

1919 г.

Централният добруджански народен съвет във Варна се изказва за автономна

Северна Добруджа. Дни по-рано – между 23 и 25 май 1919 г., в София е проведена конференция на Добруджанската организация, която издига идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяване към България.

С подписания на 7 май 1918 г. Букурещки мирен договор между Румъния, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция – от друга, България си връща Южна Добруджа в Санстефанските граници, като в Северна Добруджа е установено съвместно владение (кондоминиум) на Централните сили, в което доминира Германия. Предаването на кондоминиума на България става основна външнополитическа цел на българските правителства до края на войната. (По силата на Санстефанския мирен договор 1878 г. Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за отнетата и от Русия Бесарабия. Както управляващите среди, така и обществеността в Румъния са против това решение, но са безсилни да го променят).

Преговорите по Букурещкия мирен договор започват през декември 1917 г., но поради спорове между съюзниците продължават пет месеца. Стремейки се да наложи икономическото си влияние в Румъния, Германия настоява тя да запази Северна Добруджа, като върне на България само Южна Добруджа, присъединена от Румъния след Междусъюзническата война 1913 г. Германия е подкрепена от Турция, която има териториални претенции към България в Тракия. При подписването на договора Германия налага своите позиции. В Северна Добруджа е установено съвместно управление (Кондоминиум) от четирите съюзни държави. Те се задължават да осигурят търговски излаз на Румъния до Черно море чрез линията Черна вода – Кюстенджа. За Румъния остава Южна Бесарабия, завладяна през януари 1918 г. Срещу това е извършена корекция на западната й граница в полза на Австро-Унгария. Допълнително се сключват конвенции за румънски петрол, износа на селскостопански стоки, пощата и телеграфа, които засилват австро-германското влияние в нея.

1918 г.

Народнолибералите на Добри Петков напускат правителството и то губи мнозинството си в XVII ОНС. На 15 април 1919 г. с царски указ е разпуснато XVII ОНС.

Избори за XVII ОНС се провеждат на 23 февруари 1914 г. Спечелени са от управляващата Либерална коалиция. Разпределението на депутатските места е както следва: Либерална коалиция –129 от 245 места, БЗНС - 51 места, демократи - 31 (от тях 7 са в новите земи), БРСДП (т. с.) - 11, БРСДП (ш. с.) - 10, народняци - 9, радикалдемократи - 5, прогресивнолиберали - 2. Откриването на XXVII ОНС се състои на 20 март 1914 г. За председател е избран Д. Вачов (либерал).

1917 г.

Учреден е орден "За насърчение към человеколюбие" с четири степени. I и II степен се носят на шия (I степен има и звезда); III и IV - на гърди. Има дамски кръст в три степени. Носи се на бяла лента с червени и зелени ивици. I степен е дадена само на проф. Д. Стаматов, ген. д-р Б. Каролев, митрополит Симеон Варненско-Преславски, д-р М. Русев, проф. Ст. Данев, митрополит Стефан Софийски и на 14 чужденци. С първа степен на дамския кръст са отличени само Екатерина Каравелова, Констанца Ляпчева и 9 чужденки. Отменен на 18 юли 1947 г.

1917 г.

Българските военни части се изтеглят от връх Голяма Яребична в района на Битоля. След двудневни сражения, 3-а бригада на Пета Пехотна дивизия, включваща 2-ри, 49-ти и 50-ти пехотен полк и две артилерийски групи със 75 разнокалибрени оръдия, се изтегля пред превъзхождащия противник. Съглашението настъпва с 3 гръцки дивизии – Серска, Критска и Архипелагска, една френска колониална дивизия, полк африкански стрелци и 200 оръдия.

1914 г.

Приключва конференция в Париж, на която директорите на петте големи френски банки отказват заем на България въпреки натиска на френското правителство.

1913 г.

Подписан е Лондонският мирен договор, с който се слага край на Балканската война. България получава пристанището Дедеагач.

1912 г.

Основано е Дружество на южнобългарските художници в Пловдив.

1909 г.

От 30 май до 3 юни се провежда първият конгрес на българските Търговско-индустриални камари в София.

1886 г.

В София започва да излиза военният седмичник "Народна защита". Това е първият военен вестник в България. Изданието помества материали по военни проблеми, върху историята на Сръбско-българската война 1885 г. и др. Издател и отговорник на вестника е К. Тулешков, а редактори са Ив. Фичев и П. Иванов.

1879 г.

Излиза първи брой на в. "Витоша", орган на Консервативната партия.

Консервативната партия е политическа партия в Княжество България, основана непосредствено след Освобождението. Нейни лидери са Гр. Начович, д-р К. Стоилов, Д. Греков, М. Балабанов и др. Консервативната партия застъпва идеята за силно монархическо управление, за създаването на двукамарен парламент и пр. Първоначално съществува като течение в Учредителното събрание през 1879 г. След пристигането си в България в качеството на български княз Александър I Батенберг възлага на Консервативната партия формирането на първото българско правителство (юли 1879 г.). Въпреки острото противодействие на по-голямата част от българската общественост, князът отново поверява на партията управлението на страната през ноември 1879 г. Минавайки в опозиция през март 1880 г., Консервативната партия започва да губи своята сила като политически фактор. Част от нейните лидери като Т. Бурмов, М. Балабанов и др. преминават към умереното крило на Либералната партия, възглавявано от Др. Цанков. След Съединението (1885 г.) Консервативната партия престава да съществува. Членската й маса се включила в нови политически партии. Печатните органи на партията са: в. "Витоша" (1879 г.-1880 г.), "Български глас" (1879 г.-1883 г.) и "Отечество" (1884 г.-1885 г.).

1876 г.

Ръководителите на Трети революционен окръг се събират начело със Стоян Заимов във врачанската църква "Възнесение" и обявяват въстание. Сформирана е малка чета.

1876 г.

Ботевата чета отблъсква черкезки нападения край с. Баница и в района на Милин камък води първото си тежко сражение. Сред загиналите са знаменосецът Никола Симов-Куруто и поп Сава Катрафилов. Вечерта четата успява да разкъса обръча и се насочва към връх Веслец.

1857 г.

Георги Раковски завършва третата (окончателна) редакция на поемата "Горски пътник".

1829 г.

Руската армия нанася поражение на турските войски край с. Кюлевча, Шуменско. Ръководството на Дунавската армия е поверено на генерал Иван И. Дибич, наричан по-късно Забалкански, тъй като е първият руски генерал, преминал с отрядите си на юг от Стара планина.

На тази дата са родени:

1930 г.

Родена е литературната историчка Цвета Иванова Унджиева.

През 1952 г. завършва българска филология в Софийския университет “Свети Климент Охридски". От 1953 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН . Професионално се занимава с въпроси на българската възрожденска литература. Проучва въздействието на фолклора върху възрожденска литература, публикува изследвания върху наследството и естетическите възгледи на Хр. Смирненски, издирва и проучва архивни материали от епохата на Възраждането. Съставя и редактира съвместно с Д. Леков, Л. Минкова и П. Тотев съчинения и архивни материали на Р. Жинзифов, Л. Каравелов, Хр. Ботев, П. Р. Славейков. Сред по-известните произведения на Цвета Унджиева са: “Любен Каравелов - белетрист и фелейтонист" (1968 г.), “Христо Ботев - живот и дело" (1975 г., в съавторство с Ив. Унджиев.Книгата е издадена на руски, немски, френски, италиански, английски, румънски, унгарски и чешки език), “Христо Ботев", брошура в превод на 12 ез. (съавт. Ив. Унджиев) (1976 г.), “Христо Ботев. Живот и творчество" (1983 г., съавт. Ив. Унджиев), “Сава Филаретов" (1990 г.) и др.

1907 г.

Роден е режисьорът Антон Маринович. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Сътрудник е на списанието “Нашето кино" и “Филм и критика". През 1942 г. е асистент-режисьор на Хр. Цанков в “Изпитание", а през 1945 г. осъществява първата си самостоятелна постановка - “Ще дойдат нови дни". Антон Маринович пръв филмира популярни оперни и театрални спектакли - “Иван Сусанин" (1950 г.), “Снаха" (1954 г.). Екранизира произведения от българската литературна класика: “Гераците" (1958 г.), “Сиромашка радост" (1958 г.). Интерпретира от своя гледна точка обновителните процеси в съзнанието на българските мюсюлмани - “Ребро Адамово" (1956 г.). Снима и приключенски трилъри - “Нощта срещу 13-ти" (1961 г.), “Златният зъб" (1962 г.), “Приключение в полунощ" (1964 г.). Умира в София на 28 март 1976 г.

1902 г.

Роден е оперният певец и музикален педагог Иван Христов Попов.

Той завършва право в Софийския университет “Свети Климент Охридски: през 1925 г. Учи пеене в Милано при М. Саммарко и Е. Вентура (1923 г.-1931 г.). Иван Христов завършва Държавната музикална академия в София (днешната БДК, 1937 г.) при М. Цибулка. Дебютира в операта в София през 1935 г. с ролята на Бал Хакан ("Савската царица" от К. Голдмарк). Утвърждава се в драматични роли от италианския оперен репертоар от ХIХ в. Умира на 16 февруари 1982 г. в София.

1901 г.

Роден е публицистът Христо Димитров Бързицов. Той е известен е под псевдонимите Язека, Войдан, Бурян и др. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на 9 години затвор по обвинение в шовинизъм. Христо Бързицов е автор на съчиненията: "Хумористична история на българите" (1928 г.), "В плен на дявола" (1930 г.), "Дневникът на един баща" (1936 г.), "Как ми се мярна Европа" (1939 г.), "Когато те говореха. Кратки интервюта с български писатели, артисти и композитори" (т. I-II, 1942 г.-1943 г.), "Мои познайници" (1943 г.), "Някога в Цариград" (1965 г.), "Во Прилепа града" (1969 г.), "Някога в София" (1970 г.), "Спомени на едно момче" (1971 г), "Екзарх Йосиф I" (1973 г.), "Български книгоиздатели" (1976 г.), "При големи хора по халат и чехли" (1976 г.), "Далечни спомени за близки хора" (1979 г.), "София разказва" (1979 г.), "Три хиляди нощи в затвора" (1992 г., посмъртно) и др. Умира в София на 31 януари 1980 г.

На тази дата умират:

2001 г.

Живописецът Георги Йорданов Божилов умира след тежка катастрофа в Бургас. Художникът е пътувал със свои колеги за Царево, където е било предвидено откриване на изложба. Той роден в Пловдив на 13 юни 1935 г. Учи декоративно-монументална живопис във ВИИ "Н. Павлович" при проф. Г. Богданов. Георги Йорданов Божилов се утвърждава като портретист, пейзажист и майстор на фигуралната композиция: "Писта" (1961 г.), "Пловдив" (1965 г.), "Старият Пловдив" (1969 г.), "Икар" II (1978 г.) и много др. Има над 40 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Картините му са част от колекции в цял свят.

1963 г.

Умира оперната певица Невена Христова Дончева. Тя е родена на 31 май 1909 г. в София. Учи пеене при Е. Горянска, К. Кирова и Е. Орукин. Посещава и уроци по балет при А. Димитров и Ф. Мустакова. Работи в "Свободен театър" (1924 г.-1926 г.) и в "Кооперативен театър" (1926 г.-1937 г.). От 1938 г. до 1962 г. е в театър "Одеон", в Народната оперета и в Държавния музикален театър в София. Сред по-известните й роли са: Графиня Лиза ("Графиня Марица" от И. Калман), Щаси ("Царицата на чардаша" от И. Калман), Роз-Мари ("Херцогинята от Чикаго" от И. Калман), Теменужката ("Теменужката от Монмартър" от И. Калман), Игуменката ("Мамзел Нитуш" от Ф. Ерве), Жозефина ("Мадам Сан Жен" от П. Хаджиев), Гълъбина ("Айка" от П. Хаджиев) и др.

1920 г.

Умира генерал – майор Стефан Георгиев Паприков. Той е роден на 12 април 1858 г. в Пирдоп. Завършва Военното училище с първи випуск през 1879 г. и Академията на Генералния щаб в Санкт Петербург. Заема отговорни държавни постове като министър на войната (1899 г., 1900-1903) г.; министър на външните работи изповеданията в кабинета на Ал. Малинов (1908-1910 г.); пълномощен министър в Русия (1916 г., 1910-1912 г.).През 1912 г. е член на българската делегация на мирната конференция в Лондон . В Сръбско-българската война (1885 г.) е началник-щаб на Западния корпус. Споделя идеята на княз Александър I за отстъпление, но след сражението при Сливница ( 5.-7.11.1912 г.) приема настъплението като единствен начин за постигане на победа (ръководи настъплението към Пирот). Проявява качества на активен и способен командир. По време на русофилските бунтове в Русе и Силистра е помощник на началник-щаба на армията, участва в потушаването им и в процеса срещу бунтовниците. През Балканската война е началник-щаб на I армия. Автор е на "Сръбско –българската война ", т. 1-2 (ръкопис във ВИБ).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;