Със заповед на военния министър Коста Томов е учреден почетен знак "За спасяване на знаме". Отсечени са само 100 такива знака (1922).

На същия ден започва “аферата Рашенов", след като румънската полиция арестува ръководителя на нелегалното българско националноосвободително движение в Добрич Александър Рашенов и разкрива неговата мрежа. Арестувани са над 400 души, а на 11 септември 1923 съдът в Кюстенджа осъжда 72-ма българи за заговор срещу държавата.

През 1944 година самолети на съюзническата авиация атакуват градовете София, Фердинанд (дн. Монтана), Враца, Лом. В операцията участват 600 самолета, а от българската противовъздушна отбрана са свалени 4 “летящи крепости" и 3 изтребителя.

От 1973 г.  този ден се отбелязва като Празник на ПУ "Паисий Хилендарски".

На 30 март са родени: историкът Иван Кепов, композиторът Борис Карадимчев и драматургът Иван Радоев.

На тази дата  умират: при с. Цапарево загива мичман Тодор Саев - командир на чета в Македония (1903), генерал Васил Кутинчев (участник в боевете при Сливница, Драгоман и Цариброд пред Сръбско-българската война) и певецът Емил Димитров.  

 

2016 г.

Министерският съвет (МС) прие проекта за антикорупционен закон (т.нар. Закон "Кунева") и го прати в парламента, който ще има възможност да поправи основните му недостатъци. 

 

2015 г. 

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина“ огърлие на проф. д-р Виолета Маринова "за изключителните ѝ заслуги към Република България, свързани с развитието на медицината“. 

 

2015 г. 

Президентът на Република България връчва Орден "Стара планина“ първа степен на проф. Христо Баларев "за значимия му принос за развитието на общата и неорганичната химия“. 

 

2006 г. 

Договорът за присъединяване на България и Румъния към ЕС е ратифициран от: 

1. Сената на Полша с 71 - "ЗА“, 0 "ПРОТИВ“, 0 – "ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“. 

2. Сената на Белгия с  52 – "ЗА“, 8 - "ПРОТИВ“  

3. Литва с 85 – "ЗА“, 1 – "ПРОТИВ“, 3 – "ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“. 

Словения депозира ратифицирания от нея Договор за присъединяване на България и Румъния към ЕС. 

 

1999 г.  

Президентът на Република България връчва Орден "Стара планина“ - лента на Томас Клестил, федерален президент на Република Австрия. 

1998 г. 

В Брюксел започва сесия на Европейския съюз, която решава въпроса за разширяването на общността. България е сред аутсайдерите заради недостатъчно развитата си икономика. 

 

1983 г. 

Приет е Закон за допитване до народа (референдум). 

 

1971 г. 

Проектът на нова конституция на Народна република България е публикуван за всенародно обсъждане - идея, предложена от пленум на ЦК на БКП през март същата година. По "официални сведения" за по-малко от месец са проведени 30 000 събрания с участието на над 3 000 000 граждани, направили 14 000 предложения за допълнения в текста на конституцията. 

 

1967 г. 

В София завършва Първият конгрес на ТКЗС и се създава Съюз на ТКЗС. Приет е нов Примерен устав на ТКЗС и решение да се обединят в единен съюз Съюзът на ТКЗС и Централният кооперативен съюз. 

 

1957 г. 

С указ Президиумът на Народното събрание утвърждава нов Устав на БАН, според който нейната задача е да развива науката и техниката "с цел да се обогатяват народното стопанство, държавната организация и културата с нови научни постижения, открития и изобретения, които да съдействат за изграждане на социалистическото общество... и за укрепване мощта на Републиката". 

Българската академия на науките е създадена през 1911 г. на основата на съществувалото дотогава Българско книжовно дружество (БКД) (основано през 1869 г. в Браила). Според приетия същата година устав членовете му се обединяват по науки, обособени в три клона: историко-филологически, философско-обществени и природо-математически. Печатен орган на академията е "Списание на БАН", което излиза от 1911 г. до 1945 г. и през 1950 г., 1951 г. и от 1957 г. Други нейни издания са "Летопис на БАН", "Сборник на БАН" и пр. През 1947 г. се приема нов устав на БАН, който и придава нови функции съобразно новата политическа система в страната. До 1946 г. е възглавявана от: Ив. Евстр. Гешов (1898–1924 г.), Л. Милетич (1924–1937 г.), Б. Филов (1937–1944 г.) и Д. Михалчев (1944–1947 г.). 

 

1944 г. 

Реализирани са въздушни удари над София, Фердинанд, Враца, Лом от съюзническата авиация. В операцията участват 600 самолета. Свалени са 4 летящи крепости и 3 изтребителя. 

В периода 1941-1944 г. се води т. нар. "Символична война". Под натиска на държавите от Тристранния пакт на 12 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания. В резултат на присъединяването на България към Германия по време на Втората световна война 1939–1945 г. армията ни е съсредоточена в няколко района. Българските войски се разполагат в Западна Тракия и Егейска Македония. Целта им е да противодействат на евентуален англо-американски десант или нападение от страна на Турция. В Югозападна Македония съсредоточените български части осъществяват охранителни и окупационни задачи. През 1943 г. "символичната" война става действителна, след като англо-американските военновъздушни сили започват системни бомбардировки над България. В резултат на бомбардировките са нанесени поражения на София, Пловдив, Русе, Варна и други големи градове. Убити са около 1700 души, ранени над 2000, разрушени напълно са 3797 сгради. Правителството на Ив. Багрянов (1 юни–2 септември 1944 г.), а след това правителството на К. Муравиев (2–8 септември 1944 г.) водят преговори в Кайро. Те се опитват да подпишат сепаративен мир с Англия и САЩ. По този начин искат да прекратят "Символичната война " . Действителният край на тази война се слага с подписването на примирието между България и СССР, САЩ и Англия на 28 октомври 1944 г. в Москва. 

 

1930 г. 

Учреден е Български общонароден студентски съюз (БОНСС) под контрола на БКП. Организацията става легална форма за партийна работа сред студентите. Поставя си за цел да организира академичната младеж за защита на нейните политически, икономически, културно-просветни и класови интереси. За осъществяване на тези задачи БОНСС си служи с митинги, събрания, демонстрации, позиви и др. През декември 1931 г. ръководи масовата студентска акция за изгонването на проф. Ал. Цанков от СУ "Св. Климент Охридски". През 1936 г. по инициатива на БОНСС започва изграждането на Общостудентски фронт за защита на Търновската конституция и възстановяване на парламентарната демокрация. Бонсистите активно се включват в съпротивителното движение в България 1941–1944 г., като редица техни ръководители загиват като партизани – А. Антонов, Л. Димитрова, Е. Шекерджийски, Ат. Манчев и др. След 9 септември 1944 г. БОНСС се възстановява и заедно със студентската социалистическа организация "Жан Жорес", Българския академичен земеделски съюз и студентските групи при Политическия кръг "Звено" се обединяват през юни 1945 г. в Общ студентски народен съюз, който през декември 1947 г. се влива в Съюза на народната младеж. Печатни органи: в. "Студентско знаме" и в. "Академик". 

 

1923 г. 

На заседание на ръководството Добруджанската организация в Русе е взето решение за създаване на Вътрешна добруджанска революционна организация. В края на август са утвърдени програма и устав, който предвижда ЦК от 7-8 души и Задгранично бюро в България, създаване на 7 района в Добруджа и на местни комитети и чети начело с войвода организатор. За главен войвода е избран комунистът Дочо Михайлов. 

Дочо Михайлов (Д. М. Драганов) (29.Х.1895–26.VIII.1926 г.) е политически деец, един от ръководителите на добруджанското националноосвободително движение. Роден е на 29 октомври в с. Бабук, Силистренско. Завършва гимназия в Свищов. Участва в Първата световна война 1914–1918 г., по време на Войнишкото въстание 1918 г. е избран за председател на войнишки революционен комитет. След войната става учител в с. Ходжакьой (дн. Нова Попина), Силистренско. Член е на Румънската комунистическа партия, съдейства за възстановяването на Окръжния комитет на Румънската КП в Силистра и става негов секретар. През 1920 г. е изпратен в Одеса, където завършва курс за пропагандисти. След една година се завръща в България и се установява във Варна. Там заедно с Д. Дончев работи за създаването на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). На учредителния и конгрес (1923 г.) е избран за член на ЦК на организацията и за гл. войвода на четите в Южна Добруджа. Участва в подготовката на Септемврийското въстание 1923 г. и ръководи бойна група при щурма на казармите във Варна. След разгрома на въстанието продължава да работи за укрепването на добруджанското революционно движение. През 1924 г. е избран за член на Висшия съвет на ВДРО. През 1925 г. взема активно участие в изграждането на Добруджанската революционна организация (ДРО). Умира на 26 август 1926 г. в сражение с полицията при с. Дживел (дн. Никола Козлево), Шуменско. 

1922 г. 

Румънската полиция арестува ръководителя на нелегалното българско националноосвободително движение в Добрич Александър Рашенов и разкрива неговата мрежа. Арестувани са над 400 души, а на 11 септември 1923 съдът в Кюстенджа осъжда 72-ма българи за заговор срещу държавата ("аферата Рашенов"). 

 

1922 г. 

Със заповед на военния министър Коста Томов е учреден почетен знак "За спасяване на знаме". Отсечени са само 100 знака. 

Коста Томов е политически и държавен деец. Роден е през 1888 г. в с. Кунино, Монтанско. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Активен деец на БЗНС. В правителството на Ал. Стамболийски (1920–1923 г.) заема постовете министър на вътрешните работи и народното здраве (24 юни–9 ноември 1921 г.) и министър на войната (9 ноември 1921–9 февруари 1923 г.). В началото на 1923 г. е изгонен от правителството и изключен от редовете на БЗНС заради своята фракционна дейност. Коста Томов оглавява БЗНС "Оранжев". Става главен редактор на в. "Земледелска отбрана" и на в. "Земледелско знаме". През 1932 г. съдейства за обединяването на БЗНС "Оранжев" с дясното крило на БЗНС "Врабча 1" в БЗНС "Г. Марков". Скоро излиза от новата организация и в началото на 1934 г. се включва в Народното социално движение на Ал. Цанков. Дългогодишен народен представител. 

 

1913 г. 

Започват заседанията на българо-гръцката делимитационна комисия в Солун. Те приключват без успех на 26 април същата година. 

 

1908 г. 

Основано е Лозаро-винарско дружество "Напредък" във Видин. 

 

1904 г. 

Подписан е Българо-сръбски дружествен договор и таен съюзен договор.Те предвиждат подкрепа на Мюрцщегските реформи, разпростирането им и върху Одринския вилает и противодействие на чужда окупация на европейските вилаети. Договорите са ратифицирани на 29 април. 

 

1903 г. 

При с. Цапарево, Петричко, загива мичман Тодор Саев - командир на чета в Македония. 

 

1886 г. 

Излиза първият брой на списание “Народна защита". 

 

На тази дата са родени:

 

1933 г. 

Роден е Борис Карадимчев - български песенен педагог и филмов композитор. Завършва БДК, специалност оркестрово дирижиране и композиция в класа на проф. П. Владигеров през 1961 г. Художествен ръководител е на детската вокална група “Пим пам" (от 1978 г.). Започва да композира от началото на 60-те години. Създава лирични, мелодични песни. Сътрудничи с някои български бийт-групи от края на 60-те години. Негови песни са награждавани на международни фестивали и конкурси. Автор е на музиката за филмите: “Шведски крале" (1968 г.), Момчето си отива" (1972 г.), “Козият рог" (1972 г.), “Сиромашко лято" (1973 г.), “Кротко слънце" (1979 г.), “Петък вечер" (1986 г.); за анимационните филми: “Идолът" (1972 г.), “Трите ябълки" (1972 г.), “Браво" (1973 г.), “Приказка за влака" (1973 г.), “Земното кълбо" (1975 г.), “Урок за носорога" (1976 г.), “Весели случки" (1977 г.), “Горе, ръцете!" (1977 г.), “Пламъкът" (1977), “Шаро музикант" (1977 г.), “Шаро художник" (1978 г.), “Шаро детектив" (1979 г.), “А когато сняг забръска" (1982 г.) и др. Негови албами “Коледни песни и молитви" (1991 г.), “Робинзон Крузо" (1994 г.). 

 

1927 г. 

Роден е Иван Дашев Радоев - български поет и драматург. Следва право и славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски". Една година е редактор във в-к "Стършел" (1954-1955), а от 1957 г. до 1958 г. е във вестник "Български воин". В периода 1963-1968 г. е драматург на Народна опера в София, а от 1969 г. до 1970 г. е главен редактор в Българската телевизия. От 1973 г. е драматург на театър "София". Започва творческия си път като поет на бригадирското движение. В началото на 60-те години се утвърждава като един от създателите на лиричната драма в съвременната българска литература. В пиесите "Светът е малък", "Голямото завръщане", "Юстинианова монета" разкрива поетичния си натюрел, създава нова насока в развитието на българската драма наред с Ив. Пейчев, Б. Божилов, В. Петров, Г. Джагаров. Някои от пиесите му са поставяни в театъра, радиото и телевизията на СССР, Унгария, Чехословакия, Куба. Негови стихове са преведени на руски, чешки, румънски, френски, английски, гръцки, полски , унгарски и други езици. Негови съчинения са: "Шумят знамената" (1951 г.), "Израстват хора" (1952 г.), "Пролетно разсъмване" (1953 г.), "Китайчето Хао Ли" (1954 г.), "Димо, Димо ле" (1956 г.), "Стихотворения" (1958 г.), "Над морското равнище" (1970 г.), "Червено и кафяво" (1972 г.), "Един бял лист" (1975 г.), "Избрани пиеси" (1977 г.), "Стихотворения и поеми" (1978 г.) и др. 

 

1908 г. 

Роден е Любен Николов Тонев - български архитект. Възпитаник е на Висшето специално архитектурно училище в Париж (1929 г.). Автор е (самостоятелно или с колектив) на градостроителните планове и плановете за реконструкция на София (1945 г.), Плевен (1946 г.), Ловеч (1947 г.), Бургас (1947 г.), Тунис (1962-1963 г.), и др. Разработените под негово ръководство проекти са първите в България сполучливи опити за комплексно решаване на градостроителните проблеми. Почетен член на САБ. Награждаван е с Орден “Г. Димитров" (1983 г.), “НРБ", I ст. (1978 г.), II ст. (1968 г.). 

 

1893 г. 

Роден е Константин Биберов Стоянов - военен деец. Постъпва на служба в Българската армия през септември 1913 г. След края на Първата световна война 1914–1918 г. влиза във Военния съюз. Участва в подготовката и извършването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Той е близък сътрудник на военния министър ген. Ив. Вълков. Включен е от него в Трета секция на Военното министерство, т. нар. "Поркова команда", която участва в разгрома на Септемврийското въстание 1923 г. и особено в репресиите над леви дейци в страната след априлския атентат 1925 г. в столичната катедрала "Св. Неделя". Произведен е в чин ген.-майор на 3 октомври 1941 г. Командир на 10. Пехотна Родопска дивизия, командир на 1. Пехотна дивизия, командир на Пета армия. Във връзка с наближаващата политическа промяна на 9 септември 1944 г. отказва да избяга с оттеглящите се германски войски и се самоубива. Съден посмъртно заедно с др. участници в "Порковата команда" през 1954 г. 

 

1892 г. 

В Кюстендил е роден Боян Георгиев Урумов - военен деец, ген.-майор. Завършва Военната академия в София. Участва в Балканската война 1912–1913 г. и в Първата световна война 1914–1918 г. Един от дейците на Военния съюз. За антимонархическа дейност е уволнен от армията през 1935 г. След политическата промяна на 9 септември 1944 г. е възстановен на военна служба и повишен в генералски чин. През първата фаза на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г. е командир на Четвърта армия. През втората фаза е командир на Седма армия. 

 

1879 г. 

Роден е Стефан Лазаров Костов - български писател комедиограф, от 1929 г. е дописен член на БАН. Син е на Лазар Костов (известен войвода от Банско, който активно се включва в освободителните борби на македонските българи). Завършва гимназия в София и славянска филология в СУ “Св.Климент Охридски" (1902 г.). Занимава се с журналистика, работи като учител. През 1906 г. специализира във Виена и Германия. От 1909 г. е уредник, а от 1924 г. - директор на Етнографския музей. Участва като етнограф към Първа армия през 1916 г. в организираната научна експедиция в Македония и Поморавието. През 1923 г. е включен в Артистичния съвет на Народен театър, през 1926 г. е негов председател, а година по-късно и директор. Драматургичното му наследство включва 12 многоактни и 5 едноактни пиеси. Първата му комедия е “Мъжемразка" (1914 г.), посрещната с отрицателна оценка от критиката. Големият успех идва със следващата комедия - “Големанов" (1927 г., Кр. Сарафов в главната роля). Автор е още на пиесите “Златната мина" (1926 г.), “Симеон" (1929 г.), “Тя и двамата" (1929 г.), “Новото пристанище" (1931 г.), “От много ум", “Женско царство", “Държавните липи" (1931 г.), “Скакалци" (1931 г.), “Член 223" (1931 г.), “Вражалец" (1933 г.), “Царска сватба" (1936 г.), “Комедия без име" (1938 г.). 

 

1870 г. 

Роден е Иван Кепов - български журналист, историк и общественик. Завършва педагогическо училище в Кюстендил през 1889 г. и история във Висшето училище (дн. СУ) в София през 1892 г. Работи като учител в Берковица, Варна, Враца, Дупница, в Дирекцията по прехраната и в тютюнева фабрика до 1928 г. През последните години от живота си се занимава изключително с книжовна дейност. Редактира и издава от 1901 г. в-к “Изгрев", редактира сп. “Младежка библиотека" (1904-1907 г.), “Учителски вестник" (1907-1915 г.). Участва в македонското освободително движение и в основаването на Радикалдемократическата партия заедно с Н. Цанов и Т. Г. Влайков през 1903 г. Заема длъжности в учителските съюзи и в Министерството на просветата. Автор е на научни и научнопопулярни исторически трудове, разкази, преводи, на учебници по стара, обща и нова история. 

 

На тази дата умират:

 

2005 г. 

Умира българският певец Емил Димитров. 

Роден е през 1940 г. в Плевен в семейство на артисти-илюзионисти. Негов баща е Димитър Димитров, известен като Факира Мити, a майка му е французойката Анастасия Димитрова (по мъж), асистентка на Мити, с артистично име Мадам Сиси, рано развела се с баща му и завърнала се във Франция, тя често бива посещавана в родината си от Емил. 

През 1970 г. излиза един от най-големите му хитове "Моя страна, моя България“ , който по-късно става песен на столетието. Общо за целия си живот издава близо 30 албума, като 55 милиона копия са продадени само в Русия. Емил Димитров става известен във Франция, запознава се с Шарл Азнавур и Далида. Песента "Моя страна, моя България“ под названието "Моника“ е записана на френски, немски, италиански, испански. Водещи европейски звукозаписни компании сключват договори за записване и издаване на негови песни през 70-те години. Пее заедно, на една сцена, с Джани Моранди, Рики е Повери, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова. Във Франция го очаква блестяща кариера, но той тъгува по родината и се завръща обратно в България. 

Женен е за кратко за Грета Ганчева през 1967 г. От брака си с Мариета Димитрова през 1968 г. има син – Емил Димитров-син. 

От 1999 година Емил Димитров не се занимава активно с музика заради влошеното си здраве след прекаран мозъчен инсулт. 

 

1978 г. 

Умира Димитър Попниколов (Д. П. Янев) - деец на македоно-одринското революционно движение, педагог. Роден е на 7 декември 1880 г. в с. Карахадър, Лозенградско. Завършва мъжката педагогическа гимназия в Одрин, след което работи като учител в Бургас. Включва се в дейността на местното дружество на ВМОРО и е избран за негов секретар. За революционна дейност е осъден задочно от Одринския военен съд. Взема активно участие в Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. След неговия разгром се установява в София. Следва философия и педагогика в СУ "Св. Климент Охридски", а по-късно продължава образованието си в Женевския университет. Специализира в Швейцария, Белгия и Франция. След завръщането си в България работи в Министерството на народното просвещение, а от 1921 г. е директор на училище "Т. Минков" в София. Прокарва редица новаторски идеи – факултативно изучаване на западни езици, създава училище за родители, въвежда ученическо самоуправление и др. Член е на международна комисия за домашно възпитание в Брюксел и на международната организация "Майката и семейното огнище". Димитър Попниколов е сред учредителите на дружество "Одринска Тракия" (1914 г.), а по-късно и на Тракийската организация (1918 г.). Изработва мемоара за Тракия, представен на делегатите на Парижката мирна конференция 1919–1920 г.). Главен редактор е на в. "Тракия" (1921–1935 г.) и на в. "Народен зов" (1930 г.). Публикува книгите "Одринска Тракия", "Преображенското въстание", множество учебници и брошури. 

 

1952 г. 

Умира Георги Георгиев Губиделников - представител на едрата буржоазия, един от ръководителите на финансовата група ок. Българска търговска банка. Следва право във Франция, след което работи като адвокат. Взема участие в създаването на застрахователно дружество "България" в Русе. Участва в Управителния съвет на Българската търговска банка, а от 1905 г. до 1941 г. е неин главен директор. Едновременно с това е акционер и член на управителните съвети на дъщерните предприятия на банката – АД "Бъдеще", АД "Адрее", АД "Бяло море" и др. Представител на Народната партия в ХV и ХVIII ОНС. 

 

1945 г. 

Умира Боян Секулов (псевд. на Йордан Иванчев Йорданов) - български писател, литературен критик. През 1901 г. Завършва петокласното мъжко училище в град Враца. Поради липса на средства е принуден да се самообразова. През 1903 г. е ученик в Търговско-индустриалната камара в София; едновременно завършва и стенографски курсове във Висшето училище. Работи в редакцията на сп. “Демократически преглед", където се сближава с Т. Г. Влайков. Чиновник в Дирекцията на статистиката в София (до 1912 г.). Участва в Първата световна война. Редактор е на сп. “Книжовен преглед" , в което обнародва рецензии за книги на български писатели. Десет години е редактор на в-к “Врачанско слово", в който Ал. Муратов публикува рецензия за стихосбирки “Моторни песни" от Н. Вапцаров (бр. 223, 29 юни 1940 г.). В “Страница за младите" на вестника привлича за сътрудници Ст. Ц. Даскалов, Асен Босев, В. Воденичарски, Д. Аджарски, Кр. Григоров, П. Стъпов, Г. Авгарски и др. Негови съчинения са: “Васил Кънчов" (1909 г.), “Нашите правителства и министри от Освобождението до днес" (1911 г.). 

 

1941 г. 

Умира Васил Иванов Кутинчев- български генерал от пехотата (1918 г.). Завършва Военното училище в София (1879 г.). По време на Сръбско-българската война 1885 г. взема участие в боевете при Сливница, Драгоман и Цариброд и в превземането на Пирот. От 1908 г. до 1912 г. е начело на 1. Армейска област. По време на Балканската война 1912–1913 г. е командващ Първа българска армия, която воюва при Чаталджанските позиции. През Междусъюзническата война 1913 г. командва Първа, а след това и Втора българска армия. По време на Първата световна война 1914–1918 г. е генерал към щаба на Действащата армия и ген.-губернатор на област. През цялата си военна служба съдейства за развитието на Българската армия.