През 1877 година, в с. Врабча, Трънско, капитан Симо Соколов обявява Шопското (Трънското) въстание, обхванало районите на Западните български покрайнини. Това е част от националноосвободителното движение на българите, съвпаднало с Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). Същия ден завършва прехвърлянето на Западния отряд през Стара планина.

През 1943 година при поредната англо-американска бомбардировка над София са убити 70 души и са ранени 95. Самолетите на британската авиация бомбардират района около софийския централен железопътен възел. България обявява война на Великобритания и САЩ на 13 декември, ден по-късно е извършено и първото въздушно нападение над София. През 1992 година Любен Беров става премиер на България с мандата на ДПС, след като от власт пада първото демократично правителство на Филип Димитров след 11-месечно управление. През 2002 година от експлоатация е изключен втори блок на АЕЦ "Козлодуй". През 1963 г. е открит стопанският нефтохимически комбинат край Бургас. На 30 декември е роден Владимир Радославов Янчев – режисьор. На тази дата умират: Васил Натанаилов Холиолчев –оператор и Йордан Стубел (псевдоним на Й. Иванов Бакалов) – писател
.

2005 г.

Открита е отсечката Шумен – Каспичан на магистрала "Хемус". Тя е с дължина от 12,8 км. Според правителствената информационна служба, за изграждането на отсечката са вложени 77,6 милиона лева

2002 г.

Изключен е 2-ри реактор на АЕЦ "Козлодуй". Строителството на АЕЦ “Козлодуй" стартира на 6 април 1970 г. То е резултат на спогодба, подписана през 1966 г. между България и СССР за сътрудничество в изграждането на атомна електроцентрала. Първите два блока са въведени в експлоатация през юли 1974 г. и ноември 1975 г. Блокове 3-ти и 4-ти започват работа съответно през декември 1980 г. и май 1982 г. Последните два блока са включени в енергийната система на страната през септември 1988 г. и декември 1993 г. През юни 1993 г. правителството на Любен Беров подписва споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и фонда за ядрена безопасност, което предвижда България да получи безвъзмездна помощ от 24 млн. екю срещу задължението да спре блокове I и II на АЕЦ "Козлодуй" до началото на 1998 г., а блокове III и IV - до края на 1998 година. На 14 ноември 1999 г. е подписан меморандум "Костов – Ферхойген", според който България се ангажира да затвори първите два малки блока в Козлодуй през 2002 г. и в същия срок да договори спирането на следващата двойка реактори ВВЕР-230, не по-късно от 2008-2010 година. На 19 декември 2002 г. Министерският съвет взема решение за спиране на 1 и 2 блок на АЕЦ, които са изведени от експлоатация до 31 декември 2002 г.

1992 г.

За министър-председател с мандата на ДПС XXXVI НС избира икономическия съветник на президента - проф. Любен Беров. Той е икономист, член-кореспондент на БАН от 1997 г., професор, доктор на науките. Министър-председател е от 30 декември 1992 г. до 17 октомври 1994 г. Автор е на трудове в областта на стопанската история на България и Балканите и историята на икономическото развитие на света. Любен Беров умира на 7 декември 2006 г.

1967 г.

Обнародван е Указ на Президиума на Народното събрание за въвеждане на петдневна работна седмица.

1963 г.

Открит е стопанският нефтохимически комбинат край Бургас. През 1991 г. на основата на държавното предприятие е създадено акционерно дружество. На 12 октомври 1999 г. "Лукойл" купува 58 % от акциите на "Нефтохим". Днес "Лукойл Нефтохим Бургас" е най-голямата рафинерия на Балканския полуостров. Освен горива тя произвежда нефтохимикали и полимери.

1956 г.

В дните от 1 до 30 декември е извършено преброяване на населението в България. Според публикуваните на 17 януари 1957 г. резултати общият брой на жителите е 7 629 254; градското население е 2 553 524, а селското - 5 075 730 души. С командно-административни мерки населението в Пиринска Македония отново е обявено за "македонско" и в този край са преброени 178 862 "македонци" и само 93 671 българи, т. е 33,33 % от жителите.

1951 г.

Издадено е Постановление на Министерския съвет за опазване на паметниците на културата и за музейното дело.

1945 г.

Завършва XXVI конгрес на БЗНС. За главен секретар е избран Александър Оббов. Оббов е политически и държавен деец. От 1908 до 1919 г. е член на ПП на БЗНС, през последните 5 години е и негов секретар. В годините между 1919–1923 г. е депутат и подпредседател на ХVIII ОНС. По време на управлението на БЗНС е министър на земеделието и държавните имоти. Взема участие в Юнското въстание през 1923 г. След разгрома му емигрира. Член е на Задграничното представителство на БЗНС (1923–1925 г.). През 1936 г. се завръща в България и се налага като един от ръководителите на БЗНС "Александър Стамболийски" ("Пладне"). След 9 септември 1944 г. отново е избран за член на ПП на БЗНС (1945–1947 г.) и политически секретар. В периода 1946–1947 г. е министър на земеделието и подпредседател на МС.

1944 г.

Министерският съвет за пореден път решава да бъдат уволнени "за фашистка дейност" преподаватели от висши училища. Този път техният брой е 20, а 10 са отстранени за определен брой семестри.

1944 г.

Спира да излиза вестник "Заря". Вестник "Заря" е български информационен всекидневник, основан със субсидии на Руската царска легация в София. Излиза в София от 18 април 1914 г. до 30 декември 1944 г. Първоначално вестникът е с русофилска, а след Първата световна война (1914-1918 г.) – със социалдемократическа насоченост. През 1919 г. новият собственик на вестника – Ат. Дамянов, спира издаването му. В. "Заря" започва отново да излиза през 1929 г. като издание на вестникарското акционерно предприятие "Съединени печатници", собственост на Ат. Дамянов. Главен редактор е Кр. Станчев (а от май 1944 г. – Сл. Васев). След 1941 г. в. "Заря" запазва обективността си, въпреки че е поставен под надзор.

1943 г.

Проведена е англо-американска бомбардировка над София. В резултат са убити 70 души и са ранени 95.

1922 г.

Провежда се съветски меморандум против териториалните промени след края на Първата световна война, станали без допитване до населението, в който изрично е спомената Добруджа.

1909 г.

Приключва организационна обиколка на Христо Чернопеев в Струмишки революционен окръг за възстановяване на нелегалната борба. Той започва обиколката си на 14 декември 1909 г. Христо Чернопеев се включва в дейността на ВМОРО в края на ХIХ в. В Кукушко ръководи школа за обучение на бъдещи войводи. Взема участие в аферата "Мис Стоун". По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. се сражава с турските войски в Разложкия край. След разгрома на въстанието продължава революционната си дейност. Поддържа близки контакти с Яне Сандански. След Младотурската революция 1908 г. участва в създаването на Народната федеративна партия. През 1911 г. става член на ЦК на ВМОРО. По време на Балканската война (1912–1913 г.) се включва в Македоно-одринското опълчение, оглавява чета в Родопския отряд. Взема участие и в Първата световна война (1914–1918 г.). Загива в сраженията при Криволак.

1899 г.

В дните между 28 и 30 декември е проведен земеделски конгрес в Плевен. По време на конгреса около 700 делегати приемат резолюция до X ОНС против натуралния десятък, основават Български земеделски съюз като "просветно-икономическа организация". Приет е първият временен устав. Избран е 8-членен Централен управителен комитет начело с Янко Забунов. Забунов е един от основателите (1899 г.) и пръв председател на Управителния съвет на БЗНС. Издава и редактира съюзния орган вестник "Земеделска защита". Допринася за превръщането на БЗНС в политическа организация. През 1902 г. се оттегля от активна политическа дейност.

1888 г.

Владиците в Светия синод (Симеон Варненско-Преславски, Константин Врачански и Климент Търновски) са откарани под конвой до епархиите им, защото вземат решение да не споменават в божествената литургия името на княз Фердинанд като узурпатор и са негласно подкрепени от екзарха. През януари 1889 г. те проповядват против властите и са поставени под домашен арест. Княз Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз (1887–1908 г.) и цар (1908–1918 г.) на България. Роден е във Виена на 26 февруари 1861 г. Син е на австрийския ген. княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд I Сакскобургготски е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските държави да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886–1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. Стефан Стамболов (1887–1894 г.) полага големи усилия за утвърждаването на Фердинанд I на престола. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон – Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. Фердинанд I е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война 1913 г. и претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война 1914 – 1918 г. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира.

1877 г.

Сюлейман паша пристига от София в Одрин, за да подготви османската отбрана по долината на р. Марица. Сюлейман паша е турски военачалник, генерал. През 1861 г. завършва военно училище в Цариград. През 1874 г. става заместник-началник на Военната академия в Цариград. Участва в детронацията на султан Абдул Азис (1876 г.). Командва турските войски в Сръбско-турската война през 1876 г., по време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) е главнокомандващ турските войски на Балканите. От 9 до 13 август 1877 г. безуспешно атакува руските войници и българските опълченци на връх Шипка. Без успех завършват и следващите нападения на 16 срещу 17 септември и той не успява да съедини армията си с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен. Командва турската армия в боевете за София, Пазарджик и Пловдив, след което отстъпва към Кърджали-Момчилград-Галиполи, за да осигури охраната на императорската столица Цариград. През 1878 г. за недобро командване е осъден на 15 г. затвор, но скоро след това е помилван.

1877 г.

В с. Врабча, Трънско, капитан Симо Соколов обявява Шопското (Трънското) въстание, обхванало районите на Западните български покрайнини. Симо Соколов е участник в националноосвободителното движение. Завършва гимназия в Белград, след което постъпва във военно учебно заведение. Разгръща активна дейност за набиране на български доброволци в навечерието на Сръбско-турската война от 1876 г. По време на войната предвожда доброволческа чета. След избухване на Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. организира две български чети и участва в освобождаването на селища от Трънско и Кюстендилско. Доживял Освобождението, той се установява да живее в София, работи като предприемач и адвокат. Избиран е за депутат в Народното събрание

1877 г.

Завършва прехвърлянето на Западния отряд през Стара планина. На 27 декември 1877 г. части на отряда преминават билото на Стара планина и завземат селата Чурек, Потоп и Елешница. Дясната колона на отряда се изкачва на връх Мургаш. След преминаването на река Дунав през лятото на 1877 г. руските войски се разделят на три отряда - Източен, под ръководството на престолонаследника Александър Александрович, Преден под командването на ген. Гурко и Западен, с командващ ген. Криденер. Източният отряд в състав от около 70 000 души има за задача да напредне на изток и да блокира големите военни бази Разград, Русе, Шумен и Варна, без да прави опити за тяхното превземане. Предният отряд в състав 12 000 бойци, между които са и българските опълченци, трябва да настъпи по посока Търново – Старопланинските проходи в централната част на Балкана. На Западния отряд се поставя задачата да овладее Никопол и да развие по-нататъшно настъпление в западна посока. Неговата численост е 35 000 души. След превземането на Плевен на 10 декември 1877 г. е форсиран Балканът и на 23 декември е освободена София.



На тази дата са родени:

1930 г.

Роден е Владимир Радославов Янчев– български режисьор. Завършва ВГИК. Режисьор е на: "Любимец 13" (1958 г.), "Бъди щастлива, Ани" (1961 г.), "Невероятна история" (1964 г.), "Старинната монета" (1965 г.), "Първият куриер" (1968 г.), "Откраднатият влак" (1971 г.), "Последният ерген" (1974 г.), "Топло" (1978 г.). Умира на 1 юли 1992 г. , без да успее да осъществи най-добрия си сценарий – "Инфаркт".





На тази дата умират:

1974 г.

Умира Васил Натанаилов Холиолчев – български оператор. Роден е на 29 ноември 1908 г. в Русе. Завършва кинематографично образование във Франция. През 1931 г. става член на Съюза на прогресивните френски писатели и актьори. През 1944 г. снима пораженията от бомбардировките над София. Оглавява екипа на операторите, които заснемат участието на България в разгрома на Германия. След войната е оператор в Студия за хроникални и документални филми. Снима и игрални филми. Той е един от най-добрите български оператори-графици, с рационализации в областта на филмовата техника. Оператор е на документалните филми: "9.IХ. - ден на победата" (1945 г.), "Славянски събор" (1945 г.), "Той не умира" (1949 г.) и на игралните - "Калин Орела" (1950 г.), "Данка" (1952 г.), "Септемврийци" (1954 г.), "Точка първа" (1956 г.), "Животът си тече тихо" (1958-1989 г.), "Отвъд хоризонта" (1960 г.), "А бяхме млади" (1961 г.).

1952 г.

Умира Йордан Стубел (псевдоним на Й. Иванов Бакалов) – български писател. Роден е на 19 февруари 1897 г. в София. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски" (1920-1921 г.). През 1930 г. заедно с Г. Константинов и Н. Фурнаджиев редактира литературния седмичник "Съвременник". В годините 1935-1944 г. е главен уредник на литературно-художествения отдел при Радио София. Йордан Стубел за пръв път печата през 1914 г. в сп. "Смях". Сътрудничи на сп. "Листопад", "Везни", "Златорог", "Сили", "Общ подем" и др. Съчинения: "Съдба" (1925 г.), "Гост от Бомбай" (1933 г.), "Небесни камбани" (1937 г.), "Златното яйце" (1946 г.), "Листило клонче" (избрани стих. за деца, 1975 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция "Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия "България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия "Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия "Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане – Издателство "Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща "Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство "Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща "Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща "Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща "Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща "Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща "Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство "Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща "Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на "The New York Times";

Исторически бюлетин – на "The History Channel";

Исторически бюлетин – на "World of Quotes";

Исторически архив на Агенция "Фокус" - отдел "Архив и бази данни" и други.