1995 г.  

В периода 29 - 30 април се провежда Седма национална конференция на СДС, която преизбира Иван Костов за лидер и отменя решението за "чисто минало". Заместници на Костов стават Александър Божков, Васил Гоцев, Надежда Михайлова и Петър Стоянов. 

Иван Костов е икономист, математик, политически и държавен деец. Роден е в София. Завършва икономика и математика. От 1974 г. е асистент във Висшия икономически институт в София. Главен асистент във ВМЕИ и доцент в същия институт от 1991 г. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Избран е за председател на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) в края на април 1994 г., а на XI национална конференция (2000 г.) е преизбран. В периода 1990-91 г. заема поста на министър на финансите в правителството на Димитър Попов . Същия пост заема и в правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.). Депутат в VII Велико народно събрание и в ХХXVII, ХХXVIII и ХХXIX Народно събрание. В периода 1997 - 2001 г. е министър-председател на България. След загубата на парламентарните избори от ОДС през юни 2001 г. подава оставка и от лидерския пост на СДС. 

1991 г. 

Министър-председателят Димитър Попов и военният министър Йордан Мутафчиев посещават Главната квартира на НАТО в Брюксел. 

1981 г. 

Български алпинисти покоряват четвъртия по височина връх на планетата - Лхоце в Хималаите, висок 8501 м. 

1969 г. 

България и Дания подписват културна спогодба. 

1958 г. 

Прието е държавно решение за построяване на телевизионни съоръжения. 

1955 г. 

Съветското правителство приема решение за оказване на помощ на България за развитие на научноексперименталните изследвания в областта на използването на атомната енергия за мирни цели. 

 

1953 г. 

Публикувано е съобщение на Държавната планова комисия и Централното статистическо управление при Министерския съвет, че първият петгодишен план е изпълнен за 4 години (за промишлеността - за 3 години и 10 месеца). 

 

1919 г. 

Обнародван е Закон за борба с маларията, който въвежда държавен монопол върху хинина и създава целеви фонд. 

 

1917 г. 

Утвърждава се Закон за допълнение на Закона за устройство на въоръжените сили на България. 

 

1876 г. 

Турското командване предприема решително настъпление срещу Панагюрище. Градът е завладян и разорен. Най-дълга съпротива оказват въстаниците под връх Еледжик под командата на Телийски. 

На 30 април башибозушки орди обкръжават и Брацигово. На 5 май към тях се присъединява и редовна турска войска. Положението на въстаниците става неудържимо, но въпреки това те водят упорита борба срещу превъзхождащия ги противник. Тежък удар на въстанието в Брацигово нанасят местните първенци, които влизат в преговори с турците и успяват да арестуват по-видните революционери начело с В. Петлешков. Предаден в ръцете на турските власти, той е подложен на нечовешки мъчения. На път за Пловдив Петлешков поглъща отрова и умира. 

Под ръководството на Цанко Дюстабанов революционният комитет в Габрово провежда заседание и взема решение да обяви въстанието на следващия ден. 

 

1872 г. 

Комисия в състав Васил Левски, Любен Каравелов, Кириак Цанков и Тодор Пеев подготвя Програма и Устав на БРЦК. 

 

1861 г. 

Пловдивската община свиква събор, в който участват 200 миряни и 60 свещеници. Съборът потвърждава отцепването от Патриаршията и избира настоятелство от седем души начело с поп Златан, което поема ръководството на църковно-народните работи в епархията. 

 

<b>На тази дата са родени:</b>  

 

1964 г. 

Роден е Светозар Йорданов Зафиров - български юрист, специалист по гражданско, търговско, вещно, авторско право и правото на индустриална собственост, данъчно право и търговски арбитраж. През 1988 г. завършва специалност "Право" в СУ “ Св. Климент Охриски". Светозар Зафиров е сред учредителите на първата в София действаща адвокатска фирма "Юстус" (след промените в Указ 56). Работи в Софийската адвокатска колегия, членувал в IBI (Международна адвокатска асоциация) - Лондон. Работи с адвокатска къща в Чикаго (САЩ), с дружества от САЩ, Италия, Русия, всички балкански държави, Швейцария и Панама. 

 

1937 г. 

Роден е Иван Пеев - български композитор, аранжор, пианист. Учи в Българска държавна консерватория, в класа по цигулка на професор Вл. Аврамов (1955 – 1959 г.). Работи като главен специалист в редакция "Забавна музика" на "Балкантон" (1977 – 1986 г.) и като музикален редактор в редакция "Продукция" на направление "Забавна музика" на Българското радио от 1987 г. Като дете получава първа награда в общобългарското състезание за инструменталисти (1949 г.), участва в първите световни фестивали на младежта и студентите в Берлин и Букурещ. През 50-те години се увлича от джаза и е един от перспективните български джазпианисти. Организира различни оркестри с музиканти като А. Везнев, П. Славов, Л. Борисов, Ст. Славов, Ем. Манолов и др. В началото на 60-те години солисти на неговия оркестър са Е. Димитров и М. Косева. Ръководител е на оркестър "6+1", който в продължение на десетина години съпровожда концертните турнета на Л. Иванова. Един от изявените аранжори в българската забавна музика (повече от 500 аранжимента). Песента "Градините на любовта" (музика Г. Костов) в негов аранжимент печели Първа награда на фестивала "Златният Орфей" през 1980 г. Първите си композиторски опити прави като студент. Активно композира от 70-те год. в сътрудничество с М. Хранова, дует "Ритон" и др. Сред най - популярните му песни са: "Твоят поглед", "Обич последна", "Големият час", "Едно момче на път". Песента "Изповед" (изп. дует "Ритон") печели Първа награда на радиоконкурса "Пролет" (1987 г.), а "Южният вятър" (изп. дует "Ритон") - втора награда на същия конкурс през 1984 г. 

 

1983 г. 

Роден е Стоил Стефанов Стоилов - български оперетен режисьор и артист. Следва драматическо изкуство във Виена. Дебютира през 1919 г. в Народния театър - София, в ролята на Франц Мор (“Разбойници" от Шилер). През 1921 г. постъпва като режисьор-артист в театър “Ренесанс" - София. През 1922 г. става режисьор артист в Свободния театър и директор и режисьор на новосъздадения Кооперативен театър в София. Поставя над 80 пиеси - оперети. Някои от постановките му са считани за образци в историята на оперетното изкуство: “Мамзел Нитуш" от Ф. Ерве; “Графиня Марица", “Царицата на чардаша" и “Принцесата на цирка" от И. Калман; “Чучулигата", “Фраскита", “Идеалната съпруга", “Циганска любов" от Фр. Лехар и др. 

 

Родена е Иванка Дочева Касабова - българска драматична актриса. Работи в “Съвременен театър" на М. Икономов (1906-1912 г.), в различни провинциални и пътуващи театри. От 1944 г. до 1956 г. е в Бургаския театър. 

 

1871 г. 

Умира Спас Зафиров (Сотир) – български възрожденски просветен и обществен деец. Завършва гимназия в Атина, където изучава гръцки и френски език. Учителства в Пещера, Пазарджик, Калофер и Пловдив, взема дейно участие в обществения живот. Въвежда празнуването на деня на Кирил и Методий в Калофер. Автор е на преводи - повечето от гръцки, пише и оригинални творби, издадени през 1857 г. под заглавието "Блъгарска гусла", издава практически учебник по френски език (1862 г.). 

 

<b>На тази дата умират:</b> 

 

2007 г. 

Умира Гриша Островски - български театрален и филмов режисьор; професор (от 1971 г.). Гриша Островски е роден на 25 май 1918 г. в Париж. Завършва театрознание във ВИТИЗ. Режисьор е в Театъра на народната армия (1951 г. -1957 г.), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1957 г.-1975 г.), във Варненския театър (1975 г.-1979 г.), в Народния театър за младежта (от 1979 г.). Негови постановки са "Дон Карлос", "Когато розите танцуват", "Еквус", "Опера за три гроша". От 1946 г. е преподавател по актьорско майсторство и режисура в Държавната театрална школа в София (ВИТИЗ, дн. НАТФИЗ). В киното работи първоначално с оператора Тодор Стоянов. Режисьор е на "Отклонение" (1967 г.), "Мъже в командировка" (1969 г.), "Герловска история" (1971 г.). Заснема спорната екранизация по Йордан Йовков "Нона" (1973 г.). Режисьор е на "Като белязани атоми" (1979 г.). Филми: "Разходки с ангела" (актьор, 1990 г.), "Всичко от нула" (актьор, 1996 г.). Театрални спектакли: "Любоф" (1998 г.), "Питър Пан" (1998 г.), "Краят на играта" (2000 г.), "Крадецът на праскови" (2002 г., Ямболски театър). Автор е на автобиографичната книга "Тъга за истина" (1998 г.). Носител е на наградата "Икар" за цялостно творчество (2002 г). 

 

1999 г. 

Умира Тодор Владиславов Стоянов - български кинооператор и режисьор. Стоянов завършва операторско майсторство в Държавното полувисше училище за фотография и кинематография (1952 г.). Работи в СИФ “Бояна", където е асистент-оператор (1952 – 1969 г.) и оператор от 1969 г. Заснема филмите “Бедната улица" (1960 г.), “Двама под небето" (1962 г.), “Смърт няма" (1963 г.), “Крадецът на праскови" (1964 г.), “Горещо пладне" (1966 г.), “Отклонение" (1967 г., сърежисьор с Гриша Островски). В творческата режисура разработва съвременни проблеми: “Мъже в командировка" (1969 г., съвместно с Гриша Островски), “Странен двубой" (1971 г.), “Последна проверка" (тв, 1973 г.), “Присъствие" (1975 г.), “Насрещно движение" (тв, 1978 г.), “Милост за живите" (1981 г.), “Почти ревизия" (тв, 1983 г.), “Вибрации" (1984 г.), “Небе за всички" (1987 г.), “Любовниците" (тв, 1991 г.). Носител е на наградите : златен медал и наградата на ФИ и ПРЕССИ на кинофестивала в Москва (1967 г.); първа награда на кинофестивала в Делхи (1968 г.); сребърен плакет на сп. “Световно кино", Швейцария; на кинофестивала във Варна за нов кинематографичен език (1966 г.). 

 

1990 г. 

Умира Ганчо Георгиев Ганчев - български драматичен и киноартист. Един от ветераните на Народен Театър "Иван Вазов" и на филмовия екран. Прочут е дебютът му като Черния капитан във филма на З. Жандов "Тревога" (1951 г.). Оттогава се утвърждава амплоато му на майстор на отрицателния епизодичен персонаж, на "черния характер". Сред по-известните му филми се открояват "Под игото" (1952 г.), "Героите на Шипка" (1955 г.), "Тайната вечеря на Седмаците" (1957 г.), "Гераците" (1958 г.), "Сиромашка радост" (1958 г.), "Стубленските липи" (1960 г.), "Призори" (1961 г.), "Калоян" (1963 г.), "Грамофон и маслини за моите приятели" (тв, 1965 г.), "Заветът на инката" (1966 г.), "Любовницата на Граминя" (1969 г.), "На всеки километър" (1969 г.), "Откраднатият влак" (1971 г.), "На живот и смърт" (тв, 1974 г.), "По дирята на безследно изчезналите" (тв, 1977 г.), "Боянският майстор" (1981 г.), "Бронзовият ключ" (тв, 1983 г.), "Мечтатели" (1987 г.) и др. 

 

1961 г. 

Умира Елена Карамихайлова – българска художничка. Завършва Роберт колеж в Цариград (1895 г.). Учи живопис във Виена (1896 г.) и Мюнхен (1910 г.). Майстор на женския портрет (“Стара жена", 1908 г.; “Сестра ми", 1909 г.; “Автопортрет", 1916 г. и др.). Рисува фигурални и сюжетни композиции (“Разходка край Беленското езеро", 1917 г.; “Оптимизъм", 1919 г., и др.). Обръща се към образа на селянката и майката (“Българска мадона", 1914 г.; “Овчарки от Земен", 1950 г.), към натюрморта. 

 

1954 г. 

Умира Владимир Наумов  – български композитор, аранжор, барабанист. Завършва БДК - специалност ударни инструменти. Създава детски песни, филмова музика, обработва народни песни. Забавна музика композира от средата на 70-те години. От края на 70-те години популярни стават някои негови обработки на народната музика ("Джоре дос", "Петруно, пиле шарено", "Пустото лудо и младо" и др.). Обикновено работи като студиен музикант и сам осъществява инструменталния съпровод на песните си. 

 

1908 г. 

Умира митрополит Доситей Самоковски. Самоковската епархия и управляваната от него Кюстендилска епархия са преобразувани в архиерейски наместничества и са присъединени към Софийската епархия. 

 

<i>За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници: 

 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;  

 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;</i>