На 3 април 1860 г. по инициатива на по-радикално настроените църковни дейци в Цариград се провежда Великденската акция - Българският Великден. 

През 1906 г. турски части разбиват четата на полк. Анастас Янков край с. Влахи, Мелнишко, а воеводата е убит. Същия ден се провеждат антигръцки митинги в Балчик, Варна, Пловдив, София и Търново против събиране на пари и андарти за борба с ВМОРО.  

През 1979 г. тържествено е отбелязана 100-годишнината от обявяването на София за столица.

БКП се преименува на БСП (1990 година). Същия ден Народното събрание избира Петър Младенов за президент/председател на Републиката. Учредена е Отечествената партия на труда (партията печели едно депутатско място на изборите за VІІ ВНС.

На 3 април са родени: поетите Христофор Траянов Тзавелла и Георги Христов Мицков.

На тази дата умира:  художничката Зина Юрданова.

 

2012 г. 

Докладът World Happiness Report на The Earth Institute от Колумбийския университет нарежда България сред десетте най-нещастни страни в света. След България са само африканските държави Република Конго, Танзания, Коморските острови, Бурунди, Сиера Леоне, Централноафриканската република, Бенин и Того. С две места по-щастливо от България е населението на Чад с 1,5 % електрификация, с питейна вода едва 48 % от населението, канализация – 2 %, над 17 000 души заразени с холера за година и 5 % заразени със СПИН. 

 

2011 г. 

Българската православна църква канонизира за светци новомъчениците от Ново село и Батак, дали живота си за християнската вяра по време на Априлското въстание. 

 

2000 г. 

БНТ излъчва ужасяващи кадри от войната в Чечения във вечерните новини от "По света и у нас". В следствие на това НСРТ глобява БНТ, а екипът, работил същата вечер и водещата Милена Милотинова са временно понижени. Милотинова репортерства в новините, запазва рейтинг и е реабилитирана като водеща на новините на 8 декември с.г., но вече работи с екипа на редакторката Нина Спасова. 

 

1992 г. 

Тридесет и шестото НС приема нов Закон за поземлената собственост и частното стопанисване на земята в България, който изисква връщането на земята "в реални граници". 

 

1990 г. 

Учредена е Отечествена партия на труда (ОПТ), която е регистрирана в края на април 1990 г. Пръв председател е Румен Попов, а от 1995 г. е Минчо Генов Минчев. Печатен орган на партията е в. "Нова България". На изборите за VII Велико народно събрание от юни 1990 г. ОПТ печели едно депутатско място. В парламентарните избори за ХХXVI Народно събрание участва в коалиция заедно с БСП. В президентските избори от 1996 г. издига своя кандидат президентска двойка - Минчо Минчев и Пенчо Пенчев. 

 

1990 г. 

Нова социалдемократическа партия (НСДП) се включва в СДС. Партията е учредена на 9 януари 1990 г. като наследник на Независимия социалдемократически клуб. Председател е Васил Михайлов, а печатния орган е в. "Реформа". На Шестата си национална конференция на 1 март 1995 г. се разделя на две крила - едното с председател Васил Михайлов, а другото - с председател Красимир Пухтев. Към течението начело с Михайлов преминава и Марио Тагарински. 

 

1990 г. 

БКП се преименува на Българска социалистическа партия (БСП). На този ден са отчетени резултатите от общопартийния референдум. За преименуването се обявяват 86,71 % от партийните членове. БСП е съучредител на коалициите Предизборен съюз - БСП, Българска либерална партия, Отечествена партия на труда, Християнско женско движение, Народнолиберална партия "Стефан Стамболов", Български социалистически младежки съюз (БСМС), Български земеделски народен съюз "Александър Стамболийски" и Политически клуб "Екогласност". През 1996 г. е съучредител на "Заедно за България", през 1997 г. на Демократична левица, а през 2001 г. и на "Коалиция за България". Председател на партията е Сергей Станишев, избран на 15 декември 2001 г. Други ръководни дейци през времето са Петър Младенов, Александър Лилов, Жан Виденов и Георги Първанов. От април 1990 г. печатен орган е в. "Дума". 

 

1990 г. 

Народното събрание избира Петър Младенов за президент/председател на България. Петър Младенов следва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което завършва Московския институт за международни отношения. Член е на ЦК на БКП от 1971 г. От 10 ноември 1989 г. е издигнат за генерален секретар на ЦК на БКП. На този пост остава до 2 февруари 1990 г. Преди това е министър на външните работи. За периода ноември 1989 г. - април 1990 г. е председател на Държавния съвет. 

 

1950 г. 

Започва съдебен процес срещу 12 ръководни стопански дейци, обвинени в участие в "трайчокостовската заговорническа организация" и в "саботажни и вредителски действия". 

 

1945 г. 

Щабът на Първа българска армия получава задача за организиране на Чаковецката отбранителна операция. 

 

1921 г. 

В София участници от Илинденско-Преображенското въстание учредяват дружество "Илинден" с председател Крум Зографов. Дружеството започва да издава в. "Илинден" от 30 юли и създава дружества в Пловдив, Варна, Плевен, Русе, Шумен. На 4 декември е избран Управителен съвет на Илинденската организация с председател Георги Занков, а на 23 януари 1923 г. в София е проведен учредителният й конгрес с участието на 31 дружества, издигащ идеята за автономия на Македония. 

 

1906 г. 

Турски части разбиват четата на полк. Анастас Янков край с. Влахи, Мелнишко. Той е убит. Полковник Янков е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е в с. Загоричане, Костурско и завършва българско училище в Цариград. Участва като доброволец в Сръбско-турската война от 1876 г. и в Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. След Освобождението завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война от 1885 г. той се сражава при Сливница. Включва се в дейността на ВМОК и взема участие в Горноджумайското въстание от 1902 г. По време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. полк. Янков е начело на чета в Пирин. Включен е в състава на въстаническия щаб в Разложко. След разгрома на въстанието продължава да броди с чета из Македония. 

 

1906 г. 

Провежда се антигръцки митинг в Балчик, Варна, Пловдив, София и Търново против събиране на пари и андарти за борба с ВМОРО. Първият такъв митинг е проведен на 13 март същата година. 

 

1879 г. 

По предложение на проф. Марин Дринов Учредителното събрание обявява София за столица на Княжеството. 

Първата столица на българската държава е Плиска. Разположена е в обширна равнина на 2 км от днешното с. Плиска и води началото си от времето на хан Аспарух. През 893 г. цар Симеон I мести престолния град в Преслав. Велики Преслав - втората столица на Първата българска държава е изградена на левия бряг на р. Тича през първата половина на IX в. През 978 г. комитопул Самуил застава начело на държавата и обявява за столица Охрид. През 1018 г. византийците завладяват България. До пролетта на 1187 г. страната ни остава под византийско владичество. Тогава император Исак II Ангел е принуден официално да признае възобновяването на българската държава на север от Стара планина. За столица на Второто българско царство е провъзгласено Търново. 

 

1860 г. 

По инициатива на по-радикално настроените църковни дейци в Цариград се провежда Великденската акция. По време на тържествената литургия в българската черква “Св. Стефан" Иларион Макариополски не споменава името на патриарха. Според църковните канони този акт означава публично отхвърляне върховенството на патриаршеската власт и демонстрира желанието на българите да имат своя самостоятелна църква. Примерът на цариградските българи е последван във всички по-големи български общини. 

 

1750 г. 

Йеромонах Лаврентий, брат на Паисий Хилендарски, довежда в Хилендарския манастир група поклонници от Видин и предава на манастирската каса 700 гроша "сухи пари", 5 кадилници и 3 мулета. 

 

На тази дата са родени:

1934 г. 

Роден е Христофор Траянов Тзавелла – български поет, писател, фолклорист, произхождащ от рода на Тзавеллеите. През Гражданската война в Гърция е изпратен заедно с други деца в Чехословакия, където участва активно в живота на емиграцията. През 1951-1954 г. следва във Висшия строителен институт в Бърно. След като завършва заминава за Канада и се установява в Торонто. Учи английски език и литература в Блурския вечерен колеж до 1959 г. След това записва режисура в Ню Йорк. В Торонто Тзавелла издава в. “Ново време", “Български глас"и “Народна воля". Същевременно сътрудничи на английски издания предимно под псевдоним. През 1964 г. се установява в България и завършва специалност “История" в Софийския университет “Св. Климент Охридски". От 1980 г. Тзавелла завежда направление за фундаментално документиране духовния мироглед на българския народ към Комитета за култура. Първото му стихотворение “Реката" е отпечатано на гръцки език. Обнародва и стихотворения и статии в чужбина предимно с историческа тематика. Тзавелла събира народно творчество от Беломорска Тракия и Беломорска Македония възлизащо 20 000 песни, 1 200 приказки, 700 легенди, 20 000 проклинания, 100 000 пословици и поговорки, отговори на въпроси, свързани с духовния живот на българския народ. Негови съчинения са: “Копнежи. Скопие" (1959 г.), “Глаголици. Стихотворения" (1969 г.), “Кирилици. Стихотворения" (1972 г.), “Басни в диалози" (1990 г.) и др. 

 

1921 г. 

Роден е Георги Христов Мицков - български поет, преводач, съставител на антологии. През 1948 г. той завършва специалност “Романска филология" в Софийския университет “Св. Климент Охридски". От 1957 г. е коректор на сп. “Centre des etudes poetiqus", от 1960 г. е постоянен член на журито на фондацията “Biennales Internationales de Poesie" (Белгия). Издава стихосбирките “Сянката на съдбата" (1990 г.), “Скали, облаци и безкрайност" (1991 г.). Превежда поезия от английски, гръцки, испански, френски, румънски, руски, шведски, немски, португалски и други езици. Подбира и превежда творби на Ар. Лундквист, П. Сегерс, Ф. Песоа, С. Д. Перс, М. Луци, Ар. Оло, Ф. Допликер, П. Ж. Жув. Участва с преводи и в многобройни антологии на гръцка, френска, немска, белгийска и унгарска поезия. Освен това прави селекции и преводи на сонети, световна любовна лирика, избрани творби на известни западноевропейски и руски писатели. За преводите си от италиански език Мицков е удостоен с международна награда “Circe-Sabaudia". 

На тази дата умират:

1998 г. 

Умира Зина Юрданова - българска художничка. Тя започва да учи живопис в Художествената академия в София през 1923 г. при проф. Ст. Иванов, но скоро напуска и отива в Мюнхен. Следването в Германия и дългото пребиваване в Париж оставят трайна следа върху творчеството й. През 1946 г. тя става член на дружеството на художниците “Монпарнас". Рисува с акварел, темпера, маслени бои, а от 1972 г. и с акрилни бои. След завръщането си в България тя представя първата си самостоятелна изложба в галерия “Форум" на д-р Димитраков. От СБХ не е допусната на изложби във Франция. В България има няколко самостоятелни изложби през 1965 г., 1971 г., 1977 г., 1987 г. Липсата на изява, наложена от комунистическата власт изолира Юрданова от световните художествени процес. През 1993 и 1994 г. самостоятелна изложба урежда галерия “АРТ 36" на К. Чекарлиева.