Нов Наказателен закон, според който християни и мюсюлмани трябва да се третират еднакво, е обнародван на 3 май 1840 г. в Цариград.

Светият синод на Българската екзархия отправя писмо до всички епархии, в което се настоява "да се помага на онова българско население, което е принудено да търси помощ за поддържане на училищата" през 1874 г. На тази дата с постановление на правителството се създават Беломорска област с център град Ксанти (директор Илия Кожухаров) и Битолска област (директор Тодор Павлов). Царибродско, Пиротско и Босилеградско са присъединени към Софийска област.


2019 г.

Папа Франциск отправи приветствие към българския народ преди посещението си у нас. Негово Светейшество папа Франциск отправи приветствие към българския народ два дни преди посещението си у нас на 5 май. Във видеообръщение Светият отец отбелязва великото дело на светите братя Кирил и Методий, поставя акцент и върху предстоящата среща с Негово Светейшество българския патриарх Неофит.

В приветствието си към българите папа Франциск изтъква, че неговото апостолическо пътуване в България, което ще се проведе в периода 5-7 май, ще мине под мотото – "Мир на земята“. Това е заглавието на енцикликата, написана през 1963 г. от папа Йоан XXIII или т.нар. Български папа - Анджело Ронкали. Той прекарва почти десет години в София като апостолически легат и установява връзки на уважение и обич с българския народ, които продължават и до днес, заявява във видео обръщението си папа Франциск.

Публикуваме превода на български език на пълния текст на видеообръщението на папа Франциск:

"Скъпи братя и сестри от България,

С Божията помощ след няколко дни ще бъда между вас. Да дойда в България, за мен и за моите сътрудници ще бъде едно поклонничество под знака на вярата, на единството и на мира. Защото вашата земя е родина на свидетели на вярата, още от времето, когато светите братя Кирил и Методий са разпространявали там Евангелието. Техният труд бе много ползотворен, който донесе много плодове и в трудните моменти на миналия век. Много пъти това бе повтаряно от Свети Йоан Павел II, който работи толкова много, за да може Европа да преоткрие освободителната сила на Христа и за да може да диша отново и с двата си бели дроба. По неговите стъпки ще имам честта да се срещна с Негово Светейшество Патриарха и Светия Синод на Българската православна църква. Заедно ще покажем желанието да следваме Господа Исуса по пътя на братското общение между всички християни.

Скъпи мои,

Цялото мое поклонничество ще мине под знака на спомена за Светия Отец Йоан XXIII, който за почти десетте години, прекарани в София като апостолически легат, установи с вашия народ връзки на уважение и на обич, които продължават и до днес. Той бе човек на вярата, на общението, на мира. Затова избрах като мото на посещението заглавието на неговата историческа енциклика "Pacem in terris" - Мир на земята. Бих искал да ви помоля да ме придружавате с вашата молитва. Благодаря! Бог да даде мир и благоденствие на България!“.


2017 г.

Служебните министри на отбраната и на външните работи бяха изслушани в Народното събрание по предложение на ГЕРБ. Стефан Янев и Пламен Узунов отговаряха на депутатски въпроси във връзка с охраната на българо-турската граница и кадровата политика в двете министерства.

Служебният министър на отбраната Стефан Янев обясни, че 30 военнослужещи от 68-ма бригада "Специални сили“ са изтеглени от границата с Турция. Той уточни, че изтеглянето им е резултат от вътрешна ротация на силите и консултации с МВР. Според министър Янев изтеглянето на 30 човека по никакъв начин не променя условията за охрана на границата, а техните задължения са поети от други специалисти.

От парламентарната трибуна народният представител от ГЕРБ Пламен Манушев заяви, че становището на "Гранична полиция“ е, че на границата има много сериозна нужда от специалните сили. По думите му около 50 човека от бригадата "Специални сили“ са изтеглени, което буди недоумение предвид становището на "Гранична полиция“. Пламен Манушев зададе въпрос към министър Янев какви са мотивите да бъдат изтеглени точно специалните сили, защото на границата няма хора, които са заели тяхното място. В отговор служебния министър Стефан Янев посочи, че предприетите мерки за изпълняваните от "Специални сили“ задачи и за числеността на състава на въоръжените сили по границата, са достатъчни. По думите му в случая охраната на държавната граница, такава каквато е, наистина е със стратегическо значение, но има динамика и понякога се налага този стратегически резерв да бъде на разположение и за други задачи. Стефан Янев уточни, че "Специални сили“ са компенсирани с други поделения от Сухопътните войски, които имат достатъчно способности да вършат специфични задачи. Той коментира, че в бъдеще 68-ма бригада ще бъде заменена от Специалния военноморски отряд, което решение е взето на Съвет по отбрана през март.

2002 г.

Провежда се третата среща от инициативата “Българският Великден" с около 500 участници. Участниците дискутират, заедно с представители на правителството, ключови теми от икономиката на растежа, познанието, информацията и комуникацията, интеграцията на България в глобалните процеси, проблемите на младите българи.

Реализация на инициативата “Българският Великден" е постигната през 2000 г. Идеята е родолюбиви българи, които живеят в България и чужбина, да подпомагат безвъзмездно със своя професионален опит просперитета на България.

1990 г.

България възстановява дипломатическите си отношения с Израел, прекъснати през 1967 г.

Република България признава Държавата Израел и установява дипломатически отношения с нея на 4 декември 1948 г. На 10 юни 1967 г., след 6-дневната израелско-арабска война, България, заедно с другите страни от бившия Варшавски договор, скъсва дипломатическите си отношения с Израел. Те са възстановени на 3 май 1990 г. в София със Съвместна декларация, подписана от министрите на външните работи на двете страни.

1978 г.

Започва четиридневното посещение на министър-председателя на Турция Бюлент Еджевит в България.

Бюлент Еджевит е роден на 28 май 1925 г. в Истанбул. Той е литературовед по образование. През 1944 г. завършва Роберт колеж в Истанбул. В периода 1946-1950 г. работи в секретариата на пресаташето на турското посолство в Лондон. Сътрудник е на в-к "Улус" - централен орган на Народнорепубликанската партия (НРП) (1951-1957 г.). Депутат в парламента (1957 г.). През 1961-1965 г. е министър на труда в коалиционните правителства на И. Иньоню. В периода 1966-1972 г. е генерален секретар, а от май 1972 г. – генерален председател на НРП. Бюлент Еджевит е министър-председател на Турция (януари - ноември 1974; януари 1978-2002 г.).

1963 г.

В България започва световно първенство по борба - свободен стил. Първенството продължава до 2 юни, а българският отбор се класира втори.

1950 г.

Политбюро на ЦК на БКП решава да се засили "настъпателният характер на противотитовата разобличителна пропаганда" чрез подобряване снабдяването на българските печатни издания с "подходящи материали", разширяване обема на радиопредаванията за Югославия, разпространяване на позиви на югославска територия, активизиране на антититовската пропаганда в Пиринския край.

1941 г.

С постановление на Правителството се създават Беломорска област с център град Ксанти (директор Илия Кожухаров) и Битолска област (директор Тодор Павлов). Царибродско, Пиротско и Босилеградско са присъединени към Софийска област.

1937 г.

Група млади българи мюсюлмани в Смолян начело с Ариф Бейски (Камен Болярски) основават Българомохамеданска културно-просветна и благотворителна дружба “Родина" с председател А. Бейски и подпредседател Адил Коджаджиков.

1896 г.

Представителите на Великите сили в София официално връчват акредитивните си писма на княз Фердинанд I, с което го признават по смисъла на Берлинския договор.

Княз Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз (1887 г. – 1908 г.) и цар (1908 г. – 1918 г.) на България. Роден е на 26 февруари 1861 г. във Виена. Син е на австрийския ген. княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските държави да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886 г. – 1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. Фердинанд I Сакскобургготски е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война от 1913 г. и претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война от 1914–1918 г. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира.

1893 г.

Започват заседанията на Четвъртото ВНС с председател Димитър Петков (народнолиберал), провеждани до 17 май. Направени са променени в Търновската конституция, в членовете за титлата и вероизповеданието на княза и престолонаследника, мандата на Народното събрание, броя на министерствата и др.

1872 г.

Провежда се четвърто заседание на Общото събрание на БРЦК, на което окончателно е приет Уставът на комитета.

1874 г.

Светият синод на Българската екзархия отправя окръжно писмо до всички епархии, в което се настоява "да се помага на онова българско население, което, неуредено още църковно, е принудено да търси помощ за поддържане на училищата". Събраните суми трябва да се изпращат на всеки шест месеца в организираната за целта "Каса за бедните училища". В допълнително изготвено поверително писмо, като се уточнява, че под "бедни училища" се разбират българските училища в Македония, се отбелязва: "Да оставим без помощ ония наши еднородци, които надеящи се на помощ от нас, са дръзнали да отворят борба с елинската пропаганда, за да отблъснат върлуванията й, то ще е непростителна погрешка, която може да има гибелни последствия за вярата и народността ни."

1840 г.

В Цариград е обнародван нов Наказателен закон, според който християни и мюсюлмани трябва да се третират еднакво. Нито един поданик на султана не може да бъде наказван, без да бъде доказана неговата вина. Законът предвижда сурови наказания за словесна агитация или за действия срещу държавата; участниците във въоръжени бунтове се наказват със смърт.

На тази дата са родени:

1936 г.

Роден е Васил Стоянов Сгурев - български математик; д-р на технически науки; ст. н. с. I ст. и директор на Институт по информационни технологии на БАН (1990 г.); акад. Работи в областта на информатиката и изкуствения интелект. Автор е на над 250 научни труда и на 30 авторски свидетелства и патенти. Научен секретар на БАН (1977-1979 г.). Член е на Европейската и на Американската асоциация по изкуствен интелект, на Американския институт IEEE, на Санкт-Петербургската инженерна академия. Председател на Българската асоциация по изкуствен интелект и член на Европейския координационен комитет по изкуствен интелект (от 1985 г.) и на Българското дружество по разпознаване на образи (от 1990 г.). От 1987 г. е член на редакционната колегия на сп. “Къмпютърс енд Аи".

1934 г.

Роден е Иван Андонов - български актьор, режисьор, сценарист и художник. Дебютира като актьор във филма "Години за любов" през 1957 г. Филмът "На малкия остров" от 1958 г. го утвърждава като един от талантливите български актьори. Голямо постижение за него са ролите му в "Отклонение" (1967 г.) и в "Иван Кондарев" (1973 г.). От 1963 г. е режисьор, а от 1965 г. и художник на поставените от него анимационни филми. През 1974 г. дебютира и като режисьор в игралното кино с филма "Трудна любов", в който изпълнява и главната мъжка роля. Снима се като актьор в: "Нощта срещу 13" (1961 г.), "Златният зъб" (1962 г.), "Анкета" (1963 г.), "Инспекторът и нощта" (1963 г.), "Приключение в полунощ" (1964 г.), "До града е близо" (1965 г.), "По тротоара" (1967 г.), "Процесът" (1968 г.), "Мъже в командировка" (1969 г.), "Висша школа" (1970 г.), "Еоломея" (1972 г.), "Очакване" (1973 г.) "Деца играят вън" (1973 г.), "Магистралата" (1974 г.), "Сватбите на Йоан Асен" (1975 г.), " Поема" (1986 г.). Режисьор е анимационните филми: "Пейзаж" (1963 г.), "Сладолед" (1965 г.), "Стрелбище" (1966 г.), "Вариации върху стара тема" (1966 г.), "Птици" (1966 г.), "Есперанца" (1967 г.), "Мравка, истинска мравка" (1970 г.), "Мелодрама" (1973 г.). Режисира игралните филми: "Самодивско хоро" (1976 г.), "Светъл пример" (1977 г.), "Покрив" (1978 г.), "Черешова градина" (1979 г.), "Дами канят" (1980 г.), "Бяла магия" (1982 г.), "Бронзовият ключ" (1983, тв), "Наследницата" (1984 г.), "Опасен чар" (1984 г.), "Мечтатели" (1986 г.), "Вчера" (1987 г.), "Адио, Рио" (1989 г.), "Чао, любов моя" (1989 г.), "Индиански игри" (1990), "Вампири, таласъми…" (1992 г.), "Дунав мост" (1999 г.). Като режисьор в тв театър: "Лицемери" (1977 г.), "Смърт в розово" (1979 г.).

1933 г.

Родена е Рада Москова - българска писателка, драматург и сценарист. Завършва СУ “Св.Климент Охридски". Автор е на “Куче в чекмедже" (1982 г.), “Горе на черешата" (1984 г.).

1910 г.

Роден е Иван Генчев Богданов - литературен историк, критик и библиограф на българската литература. Завършва гимназия в родния си град Велико Търново през 1929 г. и право в Софийския университет “Св. Климент Охридски" през 1936 г. Баща е на проф. Богдан Богданов. Иван Богданов е един от основателите на ОСП (1990 г.). В годините между 1933–1992 г. сътрудничи на литературния периодичен печат. Интересите му са в няколко насоки - литературна история и методология, изворознание, библиография, литературна периодика, култура, история. Автор е на фундаментални извороведски и литературно-исторически трудове като: "Българската книга през вековете" (1978 г.), "Тринадесет века българска литература. Събития, автори, произведения, библиография, синхронен репертоар 681 г. - 1981г.", в 2 т. (1983 г.; 2. фототипно издание – 2000 г.), "Българска литературна периодика" (1972 г.), (2. основно преработено и разширено издание 1978 г.; 3. основно преработено и допълнено издание 1989 г.), "Енциклопедичен речник на литературните термини" (1993 г.) и др. Автор е на над 70 книги, сред които са: "Илия Блъсков" (1940 г.); "Българска литература в дати и характеристики 817 г.-1965 г." (1966 г.); "Кратка история на българска литература", в 2 т. (1969 г.-1970 г.); "Патриарх Евтимий" (1970 г.); "Авицена. Исторически очерк" (1974 г.); "Хан Аспарух" (1975 г.) (2. преработено издание 1981 г.); "Александър Македонски" (1988 г.); "Веда Словена и нашето време" (1991 г.); "Синовете на вдовицата. Масонство и масони." (1994 г.) и др.

1892 г.

Роден е Атанас Периклиев Дудулов - български скулптор. Роден е в Струга (Македония). Завършва Художествената академия в София, специализира две години в Прага. Ученик е на Спиридонов и Ладислав Шалоуна. Изработва паметниците: "На падналите през войните" (в Златица), "Статуя на Антим I" (във Видин), "Първата пушка през Априлското въстание" (в Копривщица), както и скулптурните творби: "Крали Марко", "Поп Богомил", "Св. Климент" и др. Умира на 25 април 1971 г. в София.

1880 г.

Роден е Кирил Атанасов Попов – български математик, астроном. Роден е в Шумен. Завършва математика и физика в СУ “Св. Климент Охридски", специализира в Париж, Берлин, Гьотинген. Посещава научни занятия в астрономически обсерватории в Мюнхен, Хайделберг, Ница, Париж, Гринуич и Страсбург. Професор е в СУ “Св. Климент Охридски" по диференциално и интегрално смятане. Научните му трудове засягат чистата математика и приложенията й в небесната механика и балистиката. Повечето от тях са печатани на френски и немски език. От 1947 г. е академик, "народен деятел на културата" от 1965 г.; лауреат на Парижката АН (1926 г.), на Френската АН (1957 г.) и др. Носител е на наградите Орден "НРБ", I ст. (1960 г.) и Димитровска награда (1950 г., 1962 г.).

1872 г.

Роден е Георги Тодоров Данаилов – български икономист, адвокат и общественик. Завършва право в Москва, специализира политическа икономия във Виена, Мюнхен и Берлин. Народен представител, професор по политическа икономия в СУ “Св. Климент Охридски". През 1918 г. е министър на търговията, а през 1930 г. - на благоустройството. В продължение на 10 години е редактор на "Списание на Българско икономическо дружество". Автор е на "Основни начала на политическата икономия" (1906 г.), "Теория на статистиката" (1932 г.), "Les effets de la Guerre en Bulgarie" (1933 г.) и др. Член е на БКД (1901 г.). Умира на 22 октомври 1939 г. в София.

На тази дата умират:

2002 г.

Умира Георги Христов Мицков - български поет, преводач, съставител на антологии. През 1948 г. завършва специалност “Романска филология" в СУ “Св. Климент Охридски". Лежи в лагера и в затвора “Богданов дол". Работи в “Лесопаркове" Витоша (1953-1972 г.). От 1957 г. е кореспондент на сп. “Centre des etudes poetiqus". От 1960 г. е постоянен член на журито на фондацията “Biennales Internationales de Poesie" (Белгия). Издава стихосбирка “Сянката на съдбата" (1990 г.), “Скали, облаци и безкрайност" (1991 г.). Превежда поезия от английски, гръцки, испански, френски, румънски, руски, шведски, немски, португалски и други езици. Подбира и превежда творби на Ар. Лундквист, П. Сегерс, Ф. Песоа, С. Д. Перс, М. Луци, Ар. Оло, Ф. Допликер, П. Ж. Жув. Участва с преводи в многобройни антологии на гръцки, френски, немски, белгийски, унгарски поезия, селекции и преводи на сонети, европейска и световна любовна лирика, избрани творби на известни западноевропейски и руски писатели. За преводите си от италиански език е удостоен с международна награда “Circe-Sabaudia".

1985 г.

Умира Димитър Добрев – български писател и журналист. Роден е на 16 януари 1904 г. в с. Щръклево, Русенско. Следва администрация в Свободния университет в София в периода 1937-1942 г. Живее в родното си село, където е организатор на читалищната дейност, основател и ръководител на месечния в-к "Светлоструй" (1928 г. –1941 г.). Той е един от основателите на Съюза на писателите от провинцията (1934 г.). През 1946 г. основава и редактира в-к "Стожер". Главен редактор е на издание "Народна култура" (1946 г.-1970 г.). Автор е на сборник с лирическа проза, приказки за деца, мемоарни книги.

1960 г.

Умира Милко Димитров Ралчев - български поет, белетрист, драматург, критик, литературен историк, есеист, преводач. Роден е на 16 юли 1905 г. във Варна. Завършва романска филология с докторат във Флоренция през 1930 г. След завръщането си в България работи като учител в София и Варна. Работи още като: преподавател по италиански език във Военното училище, драматург на Варненския театър, чиновник в Дирекцията по печата при Министерството на външните работи, откъдето е уволнен след преврата на 19 май 1934 г. Сътрудничи на сп. "Златорог", "Българска мисъл", "Листопад", "Итало-българско списание за литература, история и изкуство", "Завети", "Грабец", "Огнище", "Провинция", на в-к "Развигор", "Мисъл и воля", "Час", "Камбана", "Светлоструй", "Слово", "Изток", "Родно изкуство", "Литературен глас", "Свободна реч", "Народен театър", "РЛФ" и др. Милко Ралчев превежда стихове от италиански, френски, испански, португалски и др. Автор е на творбите: "Сантиментални песни" (1928 г.); "Критика на новата българска лирика" (1934 г.); "Слънчев часовник" (1926 г. –1933 г., 1935 г.); "Белият грях", драма в 4 действия; "Яворов" (1942 г.); "Реализмът в поезията на Лоренцо де Медичи" (1943 г.); "Неофит Бозвели" (1946 г.); "Васил Друмев. Критически етюд" (1947 г.); "Данте Алигиери. Критически етюд" (1947 г.); "Д-р Петър Берон. Литературна студия" (1947 г.); "Лорд Байрон. Критически етюд" (1947 г.).

1948 г.

Умира Симеон Маринов (Маринов Симеонов) - български писател, журналист, учител. Роден е на 11 декември 1908 г. във Велико Търново. Завършва Учителския институт в Шумен (1931 г.). Работи като учител. След 9 септември 1944 г. е литературен редактор във в-к “Земеделска защита", основател и редактор на литературното списание “Угари" в Шумен. В произведенията си засяга селската тема, пише произведения за деца. Автор е “Земя" (първа книга стихотворения, 1933 г.), “Утро в равнината" (втора книга стихотворения, 1935 г.), “Спекула" (драма, 1941 г.), “Приключенията на Бимбо и Зимбо" (1944 г.), “Песни за родината" (1946 г. ), “Чудният занаят" (илюстрована приказка, 1946 г.), “Радостни дни" (стихотворения, 1948 г.), “Житни зърна" (стихотворения, 1962 г.).

1937 г.

Умира Петър Марков Тантилов - български офицер, генерал-лейтенант от 1918 г. Роден е в Карлово на 15 ноември 1861 г. Става офицер на 30 август 1938 г. Завършва артилерийска школа в Царско село, Русия през 1884 г. и Генералщабна академия в Торино, Италия през 1908 г. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на батарея на 1-ви артилерийски полк и се проявява при отбраната на Сливнишката позиция. След войната е инспектор на артилерията през 1887 г., началник на артилерията през 1889 г., командир на артилерийски полк, инспектор на въоръжението в периода 1904-1912 г. През Балканската война е началник на артилерията в Трета армия и участва в настъплението към Лозенград, Люлебургас, Бунар Хисар. Произведен в генерал-майор през 1914 г. През Първата световна война (1915–1918 г.) е началник на Първа Софийски дивизионна област (1915 г.), на Нишкия укрепен район (1915–1916 г.), на Главното тилово управление (1916 г.) и инспектор в Главната квартира. От 1918 г. е в запаса.

1930 г.

Умира Климент Врачански - български духовник и общественик. Светско име на Климент Врачански е Григорий Иванов Шивачев. Роден е през 1873 г. в Сопот. Завършва Самоковското богословско училище през 1894 г. и Киевската духовна академия през 1898 г. В периода 1898-1904 г. е учител в Самоковското богословско училище, а от 1904 г. до 1906 г. е ректор на Софийската духовна семинария. През 1900 г. е ръкоположен за йеродякон, а на следващата година (1901 г.) - за йеромонах. През 1904 г. е въведен в архимандритски сан. Протосингел на Светия Синод в годините между 1906-1909 г. Епископ и викарий на Ловчанска епархия от 1909 г. Избран за врачански митрополит на 19 януари 1914 г. В годините между 1914-1930 г. е член на Светия синод, а от 1928 г. до 1930 г. - наместник-председател.



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;