През 1850 г. в турската столица започва заседание на Висшия съдебен съвет и на административния съвет при Високата порта, на което се разглеждат докладите на извънредния султански пратеник във Видинския санджак Али Риза паша и жалбите на местното българско население. Предложено е да се създаде специална комисия, която да проучи подробно ситуацията и да предложи конкретен начин за решаване на спорните въпроси. През 1868 г. Австро-унгарските власти прехвърлят Любен Каравелов в затвора в Будапеща.

1902 г. - завършва десетият конгрес на македонската емиграция в София, започнал на 28 юли. Възникват два комитета: първият – на Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев под влияние на Двореца, а вторият – на Христо Станишев и Тома Карайовов под влияние на Вътрешната организация. През 1903 г. - установена е Крушовската Република. За неин председател е избран Никола Карев. Революционната власт в Крушево е установена по време на Илинденско-преображенското въстание, представени са всички народности и религиозни групи. През 1947 г. - завършва посещението на правителствена делегация начело с Георги Димитров в Югославия, започнала на 27 юли. В Блед Димитров и Тито обсъждат договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между двете страни, въпроси на стопанското сътрудничество, транспорта, двувластните имоти и някои митнически облекчения. В центъра на вниманието е и македонският въпрос – постигната е договореност за "културно сближаване" на населението в Пиринския край с НРМ чрез създаване на "македонски театър", "македонски книжарници" и изучаване в училище на "македонски език и история". Решено е да не се води пропаганда за незабавно присъединяване на Пиринска Македония към МНР, а този акт да се обвърже с подписването на съюзен договор и връщането на Западните покрайнини на България. На 3 август са родени: Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова Радева-Митова) –писателка, авторка на много произведения за деца и юноши; Крум Дрончилов –географ и етнограф. На тази дата умират: Марин (Марио) Тодоров Жеков –художник маринист, сценограф; Стоян Николов Михайловски –писател и поет сатирик.

2014 г.

Двама души загиват, а над 800 са евакуирани от врачанското градче Мизия, сполетяно от невиждано водно бедствие, което за няколко часа потопява къщи, животни и покъщнина. След проливните дъждове предната събота местната река Скът излиза от коритото си и залива 3-хилядния град, където в нощта срещу неделя е настъпва истински кошмар. На места нивото на водата стига три метра, а в някои райони стига близо 5 метра вода.

2010 г.

Министърът на културата на Република България връчва отличието на Министерството на културата "Златен век“ на арменския посланик в България Сергей Манасарян.

2006 г.

40 Народно събрание ратифицира Конвенцията на ООН срещу корупцията.

2005 г.

Президентът на Република България присъжда орден "Стара планина“ първа степен на Сие Ханшън извънреден и пълномощен посланик на Китайската народна република в Република България, "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на двустранните отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната“.

2000 г.

По искане на Демократичната левица 38-то НС провежда извънредно заседание във връзка с намерените специални разузнавателни средства в апартамента на главния прокурор. На 28 юли 2000 г. Военна прокуратура открива в дома на главния прокурор Никола Филчев подслушвателни устройства. Новината е съобщена с факс до медиите. В нея се казва, че в апартамент от същия жилищен блок, обитаван от пенсионирания служител на СОТИ Пламен Арсов, е намерена т. нар. “базова станция". Тя е връзката между подслушвателната техника, вградена в апартамента на Филчев, и централата на СОТИ в сградата на МВР. Подслушвателната централа е свързана с още четири апартамента, сред които този на депутатката от БСП Дора Янкова и на друг прокурор.

2000 г.

Ражда се първото бебе в България, заченато по метода ин витро от замразен ембрион.

1980 г.

В Москва са закрити XXII Олимпийски игри, бойкотирани от западните страни. В тях България участва с 289 спортисти, които печелят 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала и заемат 3. място в крайното класиране.

1976 г.

Политбюро на ЦК на БКП приема решение "За по-нататъшно подобряване на критиката в средствата за масова информация".

1952 г.

Закрити са ХV Олимпийски игри в Хелзинки, които са открити на 19 юли. По време на Олимпиадата България печели първия си олимпийски медал – бронзово отличие за боксьора Борис Георгиев. Страната ни заема 42. място в крайното класиране.

1950 г.

Политбюро на ЦК на БКП решава да се дадат указания на административните власти "да се поощрява с всички средства изселването в Турция на турското население и преди всичко от родопските гранични райони", а оставащите в страната турци да бъдат изселени в Северна България, за да се гарантира сигурността на южната граница и се осигури събирането на тютюна.

1948 г.

Публикуван е указ за закриване на чуждите училища в България.

1947 г.

Завършва посещението на правителствена делегация начело с Георги Димитров в Югославия, започнала на 27 юли. В Блед Димитров и Тито обсъждат договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между двете страни, въпроси на стопанското сътрудничество, транспорта, двувластните имоти и някои митнически облекчения. В центъра на вниманието е и македонският въпрос – постигната е договореност за "културно сближаване" на населението в Пиринския край с НРМ чрез създаване на "македонски театър", "македонски книжарници" и изучаване в училище на "македонски език и история". Решено е да не се води пропаганда за незабавно присъединяване на Пиринска Македония към МНР, а този акт да се обвърже с подписването на съюзен договор и връщането на Западните покрайнини на България.

1934 г.

Започва общинска реформа. След преврата на 19 май 1934 г. всички общински съвети са разпуснати и е издадена Временна наредба за управлението на общините. Решенията на техните постоянни присъствия подлежат на утвърждаване от органите на изпълнителната власт. Общините са лишени от автономия и са превърнати в най-малките административни поделения на държавата, окрупняват се и броят им е намален повече от три пъти (около 800).

1921 г.

На 3 и 4 август в София е проведен конгрес на "добрия печат" за българите католици от източен и западен обред и е основан комитет "Добър печат", който от 8 май 1924 г. започва да издава католическия в. "Истина".

1909 г.

Започва учредителният конгрес на Българската народнофедеративна партия от дейци на левицата във ВМОРО (серчани) на базата на манифеста от 18 юли и на проектопрограмата от 14 август 1908 г. Българска народна федеративна партия е политическа формация, основана в Солун след Младотурската революция от 1908 г. Създадена е по инициатива на дейци от македоно-одринското движение, групирани около Яне Сандански (Серската група). Учредителният й конгрес се провежда в периода 3-10 август 1908 г. в присъствието на 33 делегати от Серско, Солунско и Струмишко. Оформят се две крила. Едното доминира в Централното бюро: Димитър Влахов, Лазар Томов, Христо Янков и др. (леви социалисти). Печатният му орган е в. "Народна воля"(1909-1910 г.). Другото е начело с Яне Сандански и Христо Чернопеев. През януари 1910 г. Централното бюро изключва второто крило. Конгресът приема основните документи на партията – програма, устав и няколко резолюции. Партията издига като своя платформа решаването на македонския въпрос в пределите на една източна федерация. Настъпилите разногласия в редовете й предизвиква свикването на извънреден конгрес през април 1910 г., на който се избира ново ръководство, без да се правят съществени промени в програмата й. Разтурена е от младотурското правителство през август 1910 г.

1903 г.

Установена е Крушовската Република. Тя представлява революционна власт, установена в Крушово и кулминационната й точка е Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. За неин председател е избран Н. Карев. В Крушовската Република са въплътени революционно-демократичните и интернационалистически принципи на Г. Делчев и неговите най-близки сподвижници. В установената в града революционна власт са представени всички народности и религиозни групи. В шестчленното ръководство влизат по двама представители на българите, власите и турците. За председател на временното правителство е избран Вангел Дину. За краткия период на своето съществуване (10 дни) Крушовската Република се опитва да развие най-разнообразна дейност. Създаден е специален революционен съд, който произнася сурови присъди срещу предатели и шпиони, но спрямо мирното население той се отнася хуманно.

1902 г.

Завършва десетият конгрес на македонската емиграция в София, започнал на 28 юли. Възникват два комитета: първият – на Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев под влияние на Двореца, а вторият – на Христо Станишев и Тома Карайовов под влияние на Вътрешната организация.

1868 г.

Австро-унгарските власти прехвърлят Любен Каравелов в затвора в Будапеща.

1850 г.

В турската столица започва заседание на Висшия съдебен съвет и на административния съвет при Високата порта, на което се разглеждат докладите на извънредния султански пратеник във Видинския санджак Али Риза паша и жалбите на местното българско население. Предложено е да се създаде специална комисия, която да проучи подробно ситуацията и да предложи конкретен начин за решаване на спорните въпроси.

На тази дата са родени:

1898 г.

Родена е Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова Радева-Митова) – българска писателка, авторка на много произведения за деца и юноши. Съпруга на литературния критик Д. Б. Митов. Следва в Историко-филологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски", но прекъсва поради липса на средства. През 1918 г. работи като учителка в Етрополе. Завършва Висшия педагогически институт в София през 1921 г. Сътрудничи на детските издания. Авторка е на разкази, на поетични книги и романи. През 1929 г. създава първия роман за деца в България – “Златно сърце". Превежда художествена литература от френски и руски език. Умира на 4 януари 1979 г.

1898 г.

Роден е Крум Дрончилов – български географ и етнограф. Завършва география и етнография в Берлинския университет с докторат (1909-1914 г.). Преподавател е в СУ “СВ. Климент Охридски". Член е на Българския археологически институт от 1924 г. Изследванията му са в областта на антропологичните и областно-географските проучвания: "Материали за антропологията на българите. I. Македонските българи" (1921 г.), "Бурел. Антропогеографски изучавания" (1923 г.), "Предисторически черепи от България" (1924 г.). Умира на 12 ноември 1925 г.

На тази дата умират:

1955 г.

Умира Марин (Марио) Тодоров Жеков – български художник маринист, сценограф. Роден е на 16 септември 1898 г. в Стара Загора Учи в Държавното художествено-индустриално училище в София (1918-1919 г.). Член е на Дружеството на южнобългарските художници от 1920 г. Рисува предимно пейзажи, посветени на морето, планината и старите български градове. Пътува в чужбина, рисува пейзажи от Ривиерата, Цариград, Дубровник, Кавала. Негови творби са "Старият кей" (1937 г.), "Пейзаж от Несебър", "Остров “Св. Анастасия", "Рибарски лодки" (1941 г.), "Пейзаж Бунарджика" и др. Прави сценографски проекти за постановки, които са реализирани на сцената на Пловдивския театър в периода 1927-1941 г. Такива са проектите за "Майстори" от Р. Стоянов (1928-1929 г.), "Албена" (1929-1930 г.) и "Милионерът" (1930-1931 г.) от Й. Йовков, "Свекърва" от А. Страшимиров (1931-1932 г.), "Вражалец" от Ст. Л. Костов (1932-1933 г.) и др.

1927 г.

Умира Стоян Николов Михайловски – български писател и поет сатирик. Роден е на 7 януари 1856 г. в Елена. Син е на Н. Михайловски и племенник на Иларион Макариополски. Завършва Галатасарайския лицей в Цариград (1872 г.) и правни науки в Екс (1879 г.). Той е съдия, публицист, учител и професор. Напуска университета в навечерието на Руско-турската освободителна война и се връща в България. Работи като адвокат в Свищов, Търново, София (до 1879 г.). Главен редактор е на в. “Народен глас" в Пловдив (1880 г.). Завършва образованието си във Франция (1883 г.). Преподава френски език и литературна история в СУ “Климент Охридски" (1892-1895 г.). Доцент е по всеобща литературна история (1895-1899 г.). Дописен член на БАН (от 1882 г.) и действителен член на БАН от 1898 г. Стоян Михайловски е народен представител в III ВНС (1886-1887 г.). Заради статията “Потайностите на българския дворец", публикувана във в. “Ден" (1904 г.) е осъден и уволнен. По-важните му произведения са “Поема на злото" (1889 г.), “Novissima verba" (1889 г.), “Сатири" (1893 г.), “Философски и сатирически сонети" (1895 г.), “Книга за българския народ" (1896 г.), “Когато боговете се смеят" (драма, 1922 г.) и др. Много популярни са неговите басни. Автор е на известния български химн за св. св. Кирил и Методий “Върви, народе възродени!" (1892 г.), “Политически и философско-религиозни размишления" (1999 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";