На 29 май 1415 г. папа Йоан XXIII e обявен за низвергнат. Това се случва на свикан от него църковен събор в германския град Констанц. На този събор папата е изобличен заради скандалния си личен живот.

На 29 май 1914 г. потъва канадският параход “Императрицата на Ирландия"(Empress of Ireland) плаващ по река Св. Лаврентий. Броят на жертвите достига 1032 души. На този ден през 1953 г. за първи път човек покорява връх Еверест (Джомолунгма).

На 29 май са родени: Джон Фицджералд Кенеди - американски политик; Бернар Шарл Анри Клавел - френски писател.

На 29 май умират: Роми Шнайдер (Розмари Албах Рети) – актриса, Михаил Обренович III - сръбски княз от династията на Обреновичите, Хуан Рамон Хименес - испански поет...

2017 г.

Северна Корея изстрелва балистична ракета с малък обсег в близост до Вонсан към Японско море.

2015 г.

Американският президент Барак Обама иска от Конгреса на САЩ да извади Куба от списъка на държавите, подкрепящи тероризма.

2014 г.

Русия, Казахстан и Беларус подписват договор за създаване на Евразийски икономически съюз. Очаква се включването на Армения и Киргизия.

2013 г.

С гласовете на 36 страни Съветът на ООН по правата на човека приема резолюция, в която се отправя критика към сирийските власти, като се осъжда участието на чужди граждани в бойни действия на страната на Башар Асад. Против е единствено Венецуела, а други осем държави се въздържат. Жертвите в Сирия надхвърлят 80 000 души.

2012 г.

САЩ, Канада, Австралия, Франция, Великобритания и Германия експулсират персийските посланници. Същото прави и България.

2012 г.

В Москва умира президентът на Абхазия Сергей Багапш.

1999 г.

Космическата совалка "Дискавъри“ извършва първото си скачване с Международната космическа станция.

1990 г.

Руският парламент избира Борис Елцин за Председател на Президиума на Върховния съвет на Руската СФСР.

1956 г.

Пакистан се обявява за ислямска държава.

1953 г.

За първи път човек покорява връх Еверест (Джомолунгма). На върха на най-високата планина в света стъпват Едмънд Пърсивал Хилари, новозеландски алпинист и шерпът Тензинг Норгей. На върха се развяват четири флага – на Великобритания, Непал, Индия и ООН. Най-високият връх на света (8848 м) има три официални имена: Еверест, Джомолунгма, Сагарматха. Названието Еверест получава от англичаните през 1865 г. в чест на президента на Геодезическия комитет на Индия ген. Джордж Еверест. Името Джомолунгма е задължително за Китай и е тибетско и означава богиня-майка на земята. По-късно индийските географи се опитват да заменят тези имена със санскритското "Сагарматха", което означава "високо в небесата".

1914 г.

Потъва канадският параход “Императрицата на Ирландия"(Empress of Ireland) плаващ по река Св. Лаврентий. Броят на жертвите достига 1032 души. Канадският параход, тръгнал от Квебек се сблъсква с норвежкият товарен кораб Сторстад (Storstad), плаващ срещу течението на реката и натоварен с въглища до ватерлинията. Причината за катастрофата е мъглата, типична за сезона на това място.

1913 г.

В Париж се състои премиерата на балета “Пролетно коронясване" от Игор Стравински. Композиторът е роден през 1882 г. в Ораниенбаум, днес Ломоносов. Учи пиано от детските си години като гимназист изучава теория на музиката, а по-късно е ученик на Римски-Корсаков. Първите зрели творби на Стравински са една симфония, вокалната сюита “Фавнът и овчарката" и оркестровата пиеса “Фойерверк". През 1908 г. той се запознава със С. Дягилев, тогава редактор на списание “Светът на изкуството", а по-късно и организатор на “Руските сезони" в Париж. Оттук творческият път на композитора в продължение на много години е свързан с неговата трупа “Руски балет". По поръчка на Дягилев композиторът написва последователно трите си балета: “Жар-птица" (1910 г.), “Петрушка" (1911 г.) и “Свещена пролет" (1913 г.). Творчеството на Стравински се дели на 3 периода. Неговият авторски каталог е извънредно богат и съдържа произведения от всички жанрове: оперите “Славеят", “Сватба", “Мавра", “Едип цар", “Животът на негодника", както и творби в смесени жанрове: “История на войника", “Приказка за лисицата, петела, котарака и овена" и др. Композиторът създава 7 балета, между които “Пулчинела", “Агон", “Аполон", “Игра на карти", “Целувката на феята" и др. Популярни са и неговите симфония в до, симфония в 3 части, симфония на палмите, оркестрови пиеси, камерна музика и др. През последните две десетилетия от живота си Стравински работи с американския диригент Робърт Крафт. Руският композитор умира през 1971 г . в Ню Йорк.

1903 г.

В Петербург е открит тържествено Троицкият мост, който е третият мост на река Нева. До построяването на моста на Александър Невски през 1965 г., той е най-дългият в града – 582 м., широк – 23,4 м. и тежи 11,2 хил. тона, като се състои от 5 арки. Названието си получава от Троицката катедрала, разрушена през 1932 г. Мостът свързва Марсово поле и Троицкия площад. По оста му преминава Пулковският меридиан. През 1918 г. е преименуван на “Мост на равенството", а след смъртта на Киров – на “Кировски".

1848 г.

Уисконсин става щат на САЩ.

През есента на 1846 г. делегати на конституционното събрание спорят 10 седмици за конституцията на новия щат. Предложенията им поставят извън закона правото на глас на имигрантите, позволяват на омъжени жени да притежават имущество. Това е твърде радикално за избирателите, които отхвърлят конституцията от 1846 г. На следващата година те съставят по-съкратена версия на конституцията, като пропускат собствеността на жените и правото на глас на чернокожите. През месец март 1848 г. избирателите я приемат и по този начин на 29-ти май Уисконсин става тридесетият американски щат. След 1850 г. за 4 години населението му се удвоява на над 300000 души.

1826 г.

Султан Махмуд II свиква разширен съвет, който взима решение да се създаде редовна турска армия. Този акт създава реална възможност за премахване на еничарския корпус, чийто войници са най-консервативният елемент в политическия живот на Османската империя. Военната реформа според Махмуд ІІ трябва да подготви почвата за цялостното модернизиране на империята. Султанът заема престола с помощта на русенския аянин Мустафа паша Байрактар след свалянето на Мустафа IV и убийството на султан Селим III. През 1808 г. еничарите вдигат бунт, целящ въстановяването на султан Мустафа IV. Махмуд ІІ убива брат си Мустафа IV и остава единствен потомък на Османовата династия. На 5 януари 1807 г. султанът официално обявява война на Русия, но резултатите от конфликта не са положителни. Предприетият от Наполеон I поход срещу Москва през 1812 г. дава възможност на султана да подпише с Русия т. нар. Букурещки мирен договор от 16 май 1812 г., според клаузите на който за граница между двете държави е приета р. Прут до сливането й с р. Дунав. Русия получава Бесарабия, а Османската империя - Влахия и Молдова. Азиатската граница между империите не се променя. Управлението на Махмуд ІІ не е белязано със знака на спокойствието. През 1815 г. започва Второто сръбско въстание, през 1821-1829 г. в ход е гръцкото националноосвободително въстание, което приключва със създаването на независима гръцка държава. Империята воюва и срещу Али паша Янински (1820-1822 г.), а през 1831-1833 г. се развива турско египетски конфликт, провокиран от амбициозния египетски васал Мехмед Али паша. Конфликтът е приключен с помощта на Великите сили и с големи териториални загуби за империята. Освен с външнополитическа активност управлението на Махмуд ІІ е свързано и радикални вътрешни реформи. По негова заповед освен, че е ликвидиран еничарският корпус са реформирани и централната и провинциалната администрация, премахнати са старите административно-териториални единици и са създадени нови. Създаден е Министерски съвет начело с башвекил, на мястото на великия везир. Махмуд ІІ е първият османски владетел, демонстрирал различно отношение към немюсюлманското население на империята - издига идеята за равнопоставеност на всички поданици. Не са малко и промените в обществения, културно-просветния и религиозен живот на Османската империя.

1807 г.

Султан Селим ІІІ абдикира под натиска на бунт, подготвен от противниците на реформите в Османската империя. На османския трон сяда братовчедът на Селим ІІІ - Мустафа ІV. Султан Селим ІІІ е на трона от 1789 до 1807 г. Той провежда военни, административни и финансови реформи. Освен това засилва централната власт. Селим ІІІ води войни с Франция (1798-1801 г.), с Русия (1806-1812 г.) и с Англия (1807-1809 г.). Той е убит на 28 юли 1808 г. след еничарски заговор.

Мустафа ІV е син на Абдулхамид I. Той е противник на реформите на предшественика си Селим III. Мустафа ІV е детрониран на 28 юли 1808 г. и е затворен в двореца. Убит е на 16 ноември 1808 г. по заповед на Махмуд II, който заема престола.

1790 г.

Роуд Айлънд става 13-ят щат на Америка. Той е най-малкият щат. Роуд Айлънд ратифицира конституцията праз 1790 г. и получава флаг с бял цвят с котва и 13 звезди. Котвата е традиционен символ на надеждата още от 1647 г. Въпреки размерите си – 3140 кв. км., Роуд Айлънд е важен индустриален щат. Той се намира на залива Нарагансет на Атлантическия океан. Туристи посещават района през лятото, за да практикуват водни спортове и риболов. Ежегодно се провежда музикалният фестивал Нюпорт през юли и август.

1660 г.

В Англия е възстановена монархията. Новият крал е Карл Втори от династията на Стюартите. След смъртта на Оливер Кромуел през септември 1658 г. генерал Джордж Монк започва преговори с Карл Втори, който по това време живее в изгнание в Берд, Холандия. Като основа на връщането на монарха става Бердската декларация, с която кралят се съгласява да амнистира привържениците на парламента и да признае промените през 1658 г. църковните и икономическите дела.

1453 г.

Войските на султан Мехмед ІІ Завоевателя (1451–1581 г.) превземат Константинопол. Събитието, което дълго е подготвяно от хода на османската експанзия и от конфликтите между християнските владетели, е от огромно значение за бъдещето на целия свят. С името Истанбул градът става столица на Османската империя, която разпростира територията си на три континента - Европа, Азия и Африка. Османците утвърждават властта си над целия Балкански полуостров и продължават инвазията към Средна Европа. В Азия владенията им достигат до Каспийско море. През следващия век в османската държава е включено цялото южно крайбрежие на Средиземно море до Мароко. Българските земи се оказват в центъра на тази огромна мюсюлманска империя, в непосредствена близост до нейната столица. Те са част от териториите, където действат класическите форми на османската политическа система във всички сфери на живота - икономика, управленска система, социална организация, религиозни отношения и т.н. Това предопределя съдбата на десетки поколения българи, чиито живот преминава при условията, определяни и поддържани с всички средства от османската политическа система, подчинени на нуждите и интересите на Османската империя.

1415 г.

Папа Йоан XXIII e обявен за низвергнат. Това се случва на свикан от него църковен събор в германския град Констанц. На този събор е изобличен заради скандалния си личен живот. Папа Йоан XXIII се опитва да избяга, но е заловен и затворен в замъка Готлибен. След замъка Готлибен Йоан XXIII е прехвърлен в Хайделберг и там през 1418 г. откупва за 30 000 флорина освобождението си. На следващата година се отрича тържествено от папския престол и новият папа Мартин V го назначава за кардинал-епископ с титла "старейшина на кардиналите". Наричаният още "пиратът-папа" в младостта си е корсар (морски разбойник). Избран е на папския престол след смъртта на папа Александър V.

На тази дата са родени:

1923 г.

Роден е Бернар Шарл Анри Клавел - френски писател. По време на Втората световна война той участва в Съпротивата. През 1956 г. Бернар Клавел публикува романа “Нощният работник". Централно място в творчеството му заема тетралогията “Великото търпение" (том 1-4, 1962-1964 г.). На сложната съдба на френската младеж са посветени романите “Малатаверна" (1960 г.) и “Херкулес на площада" (1966 г.). Някои от романите му са екранизирани: Романите “Испанецът" (1959 г.), “Пътуване до бащата" (1965 г.) и др. Клавел е автор и на романите “Повелителят на реките" (1972 г.), “Когато оръжието мълчи" (1974 г.) и др.; цикълът “Небесни стълбове" (том 1-5, 1976-1981 г.); изкуствоведчески работи: “Животът на Пол Гоген" (1958 г.), “Животът на Леонардо да Винчи" (1967 г.), публицистичната книга “Избиване на младенците" (1970 г.). През 1968 г. получава Голямата награда на Париж и наградата “Гонкур".

1917 г.

Роден е Джон Фицджералд Кенеди - американски политик. От 1961 г. до 1963 г. Джон Кенеди е 35-ят президент на САЩ. Джон Кенеди завършва икономика в Харвардския университет. През 1941-1945 г. служи във военноморския флот на САЩ в Тихия океан. По-късно – през 1945 г. се занимава с журналистика. В годините между 1947 и 1953 г. е член на Палатата на представителите в Конгреса на САЩ от щата Масачусетс (от листата на Демократическата партия). От 1953 до 1961 г. е сенатор. През 1960 г. той побеждава на изборите кандидата на Републиканската партия Р. Никсън. На 20 януари 1961 г. встъпва в длъжност президент на САЩ.

Член на известната фамилия Кенеди, той се счита за икона на американския либерализъм. По време на Втората световна война служи като лейтенант във флота, позициониран в Тихия океан, и получава официална похвала за спасяването на членовете на своя екипаж. Той е и най-младият президент в историята на Съединените Американски Щати – на 43 години е избран на тази пост.

Значимите събития по време на неговото управление са провалът с операцията в Залива на прасетата, Кубинската ракетна криза, изграждането на Берлинската стена, надпреварата за Космоса, ранните събития във Виетнамската война и движението за гражданските права. В множеството класации на американските президенти Кенеди има оценка малко над средната, но в общественото мнение той често се счита за велик държавник.

Кенеди е единственият католик, избиран за президент, първият, който е роден в 20. век, последният (до момента), който умира преди мандатът му да е изтекъл, последният демократ от Севера, избран на този пост и последният, който встъпва в длъжност направо от Сената.

Вътрешната програма на президента е свързана с ускоряване на темповете на икономически растеж, ограничаване на расовата дискриминация и пр. Във външната политика администрацията му сменя доктрината за “масираното възмездие" с доктрината за “гъвкавото реагиране". Призовава за укрепване на военните блокове и за нарастване на военната мощ на САЩ, намесва се в решаването на спорни международни проблеми по пътя на преговорите, обявява се за по-реалистичен подход в отношенията със СССР.

През 1963 г. кабинетът на Кенеди подписва Московския договор за забрана на изпитанията с ядрено оръжие в трите сфери. Политическият курс на Кенеди предизвиква нападки от страна на крайно реакционните кръгове на САЩ. Убит е на 22 ноември 1963 г. в Далас, щат Тексас и погребан е в Арлингтънското национално гробище.

Покушението срещу него често се смята за възлов момент в историята на САЩ поради силно травмиращия му ефект върху цялата нация и поради значението на Кенеди, който е икона за младото тогава поколение американци. И до ден днешен отговорът на въпроса кой точно стои зад неговото убийство остава загадка.

1904 г.

Роден е Грег Толанд - американски оператор. Той започва работа в киното през 1919 г., а от 1929 г. е оператор. Грег Толанд работи с най-големите режисьори на американското кино Орсън Уелс, Джон Форд, Уйлям Уайлър. Толанд допринася за развитието на световното кино. Негови филми са: “Задънена улица" (1937 г.), “Брулени хълмове" (1939 г.), “Гроздовете на гнева" (1940 г.), “Дългото пътуване до дома" (1940 г.), “Лисичета" (1941 г.), “Гражданинът Кейн" (1941 г.), “Седми декември" (1943 г.), “Най-хубавите години от нашия живот" (1946 г.), “Очарование" (1948 г.). Грег Толанд умира на 28 септември 1948 г.

1894 г.

Роден е Джоузеф фон Щернберг – американски режисьор от австрийски произход. През 1914 г. той се мести в САЩ, където работи като монтажист, сценарист и асистент-режисьор. От 1925 г. започва работа като самостоятелен постановчик - “Ловци на спасение" (1925 г.), “Нелегалност", “Нощите на Чикаго" (1927 г.), “Доковете на Ню Йорк" (1928 г.). През 1930 г. световен успех и популярност му носи мелодрамата “Синият ангел". Той режисира и филмите “Мароко" (1930 г.), “Обезчестената" (1931 г.), “Русата Венера" (1932 г.), “Шанхай експрес" (1932 г.), “Дяволът е жена" (1935 г.). Във всички тях участва Марлен Дитрих. Щернберг е сценарист, а понякога и художник на своите филми. Поставя още: “Делото на Лени Смит" (1929 г.), “Американска трагедия" (1931 г.), “Престъпление и наказание" (1935 г.), “Аз, Клавдий" (1937 г., който остава недовършен), “Сага за Анатахан" (1953 г.). Джоузеф фон Щернберг умира на 22 декември 1969 г.

1874 г.

Роден е Гилбърт Кит Честъртън - английски писател и мислител. От 1900 г. той сътрудничи на списания и вестници с либерална насока. Публикува сборници със стихове, есета и разкази, между които за свещеника отец Браун - “Незнанието на отец Браун" (1911 г.), “Недоверчивостта на отец Браун" (1926 г.) и др. Гилбърт Кит Честъртън пише 6 романа. По-известните от тях са “Наполеон от Нотинг хил" (1904 г.), “Човекът, който беше четвърти" (1908 г.). Той е автор и на няколко книги с литературоведчески и религиозен характер. Честъртън е привърженик на теологията на томизма- автор е на “Ортодоксия", 1908 г.- цикъл религиозно-философски есета. Той оказва голямо въздействие върху католическите писатели и мислители, а също и върху автори от детективския жанр. На 14 юни 1936 г. Честъртън умира в Бекънсфилд.

1860 г.

Роден е Исаак Мануел Франсиско Албенис - испански композитор и пианист. Първоначалното си образование получава в Барселона, където учи пиано при Л. Брасен и композиция при Ф. Геварт. По-късно учи пиано при Ф. Лист в Будапеща и композиция при Ф. Педрел в Мадрид. Албенис концертира в много страни от Европа, Северна и Южна Америка. От 1894 г. живее в Париж. Върху по-късното му творчество влияние оказва К. Дебюси. Основната част от произведенията на Албенис са за пиано. В тях той съчетава традициите на испанските народни песенно-танцувални жанрове- хота, сегидиля, сортсико, малагена- и музикалната класика. Най-известните му творби са: "Испанска сюита" (1886 г.), "Испания" (1890 г.), "Два испански танца", "Испански напеви", "Иберия" (1905-1909 г.), "Навара" (завършена от френския композитор Деода дьо Северак), "Каталония" (1899 г.), сарсуелите "Света Ана" (1894 г.), "Пепита Хименес" (1896 г.), операта "Хенри Клифърд" (1895 г.), романси и др. Албенис умира на 18 май 1909 г. в Камбо ле Бен, Френски Пиренеи.

На тази дата умират:

1982 г.

Умира Роми Шнайдер (Розмари Албах Рети) - актриса. Тя е родена на 23 септември 1938 г. През 1953 г. дебютира в киното. Снима се в касови филми в Германия и Австрия - “Сиси" (1955 г.). През 60-те години се снима в Италия и САЩ - “Работата" (1961 г.), “Процесът" (1962 г.), “Победителите" (1963 г.), “Кардиналът" (1963 г,), “Какво ново, котенце?" (1965 г.). От края на 60-те години се снима най-вече във Франция във филмите: “Нещата от живота" (1970 г.), “Макс и железарите" (1971 г.), “Сезар и Розали" (1972 г.), “Невинни с мръсни ръце" (1974 г.), “Влакът" (1974 г.), “Старата пушка" (1975 г.), “Жената на прозореца" (1976 г.), “Обикновена история" (1978 г.), “Смърт на живо" (1979 г.), “Банкерката" (1980 г.), “Под подозрение" (1981 г.), “Кафе “Сан Суси" (1982 г.). При Лукино Висконти създава една от най-репрезентативните си роли в “Лудвиг" (1972 г.).

1958 г.

Умира Хуан Рамон Хименес - испански поет. Той е роден на 24 декември 1881 г. в Могер. Лауреат е на Нобелова награда за литература през 1956 г. Хуан Рамон Хименес е свързан с “поколението от 1898 г.", признат е за водач на испанския модернизъм. Автор е на сборника “Печални арии" (1903 г.). В сборника “Пролетни балади" (1910 г.) се ориентира към андалуския фолклор. За сборниците “Духовни сонети" (1917 г.), “Дневник на поета младоженец" (1917 г.), “Вечност" (1918 г.) е типичен интересът към вътрешния свят на човека. Хименес пише лирична проза (сборникът “Платеро и аз", 1914 г., “Звярът от дълбините на душата", 1949 г.) и критически есета (“Испанци от три свята", 1942 г., “Безкрайната река", 1961 г.).Поезията му оказва влияние върху Р. Алберти, Х. Гилен и др.

1956 г.

Умира Херман Абендрот - немски диригент, ученик на Ф. Мотал. Той е роден на 19 януари 1883 г. във Франкфурт на Майн. От 1903 г. ръководи симфонични оркестри в Мюнхен, Любек, Есен, Кьолн. От 1922 г. дирижира концерти в Берлинската държавна опера. От 1934 до 1945 г. е ръководител на отдела по педагогика в Императорската музикална палата. Диригент е на лайпцигския Гевандхаус оркестър и преподавател в Лайпцигската консерватория. След 1945 г. е главен диригент и професор във Висшата музикална школа във Ваймар; ръководител на симфоничния оркестър на Лайпцигското (от 1949 г.) и Берлинското радио (от 1953 г.). Член е на Немската академия на изкуствата. През 1928, 1936 и 1953 г. гастролира в България.

1922 г.

Умира Евгений Багратионович Вахтангов - руски режисьор, актьор, театрален критик и теоретик. Той е роден на 13 февруари1883 г. в Владикавказ, Северна Осетия. От 1913 г. е основател и ръководител на Студентската драматична ("Мансуровска") школа-студио, която от 1921 г, става трета студия към МХАТ, а от 1926 г. - театър "Е. Б. Вахтангов". През 1909 г. Вахтангов постъпва в Московското театрално училище на Н. И. Адашев. Участва в постановките на "Живият труп" от Л. Н. Толстой, "Синята птица" от Метерлинк, "Хамлет" от Шекспир и др. В режисьорската си работа се придържа към идеите на К. Станиславски и ги доразвива в: "Сватба" от Чехов (1920 г.), "Чудото на св. Антоний" от Метерлинк (1921 г.), "Ерик ХIV" от Стриндберг (1921 г.), "Принцеса Турандот" от Гоци (1922 г.) и др.

1868 г.

Умира Михаил Обренович III - сръбски княз от династията на Обреновичите. Обренович е княз в годините 1839-1842 и 1860-1868. Той е роден на 4 септември 1823 г., в Крагуевац. Заема престола след абдикацията и бягството на баща си Милош Обренович. Като владетел е непопулярен, тъй като налага тежки данъци, въвежда абсолютистко управление, проявява русофилски настроения и се поддава на интригите на Високата порта. Срещу Михаил Обренович избухва въстание; абдикира и бяга в Австро-Унгария. През 1858 г. се завръща в Сърбия с баща си и след смъртта му през 1860 г. го наследява. По време на второто си управление подобрява данъчната система, извършва военна реформа и с помощта на Русия налага изтеглянето на турските войски от Сърбия.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;