На 29 май 1850 г. избухва въстание в Ломско, Видинско и Белоградчишко за премахване на едрото османско феодално земевладение и извоюване на автономия. На този ден през 1876 г. четата на Христо Ботев завладява австрийския пътнически параход "Радецки".

През 1989 на днешния ден Тодор Живков произнася реч, в която обявява, че българските турци могат да изберат родината си и ако сметнат, че това е Турция, да напуснат България. Думите на Живков стимулират масовото изселване на български турци през следващите месеци, наречено от медиите "голямата екскурзия".

На 29 май е роден Делчо Събов Илчев – български зоолог ентомолог.

На 29 май умират: оперните певци Богдана Гюзелева-Вульпе и Събчо Събев.

2013 г.

Пламен Орешарски става министър-председател на 89-ото правителство на Република България.

2008 г.

Президентът Георги Първанов връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" на:

1. Йовчо Крушев – огърлие

2. Дора Христова – първа степен

3. Крум Дамянов – първа степен

1989 г.

Тодор Живков произнася реч, в която обявява, че българските турци могат да изберат родината си и ако сметнат, че това е Турция, да напуснат България. Думите на Живков стимулират масовото изселване на български турци през следващите месеци, наречено от медиите "голямата екскурзия".

На 10 май 1989 г. Българският парламент гласува облекчения за пътувания в чужбина, правото на задграничен паспорт за гражданите, промени в Наказателния кодекс. Тези промени се изискват от Хелзинкските договорености, но се правят и за улесняване на изселването на турците от България. През май - август 1989 г. 300-400 000 български турци напускат България, като разпродават на безценица имуществото си. Българските власти организират прибирането на реколтата с помощта на бригадири - войници и ученици. В НС на 1 август е внесена протестна декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството срещу прогонването на българските турци. Двадесет дни по-късно Турция затваря границата си с България, след като вече са се изселили 344 000 български турци.

1948 г.

Във Варшава е подписан договор между Народна република България и Полската народна република за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ. Договарящите се страни се задължават да си оказват военна и всякаква друга помощ в случай на нападение от друга държава, да се консултират взаимно по всички важни международни въпроси, засягащи техните интереси, да укрепват и развиват стопанските и културните връзки помежду си. Договорът е подписан за 20 години. Подновен е от правителствата на двете страни на 6 април 1967 г. за същия срок.

1947 г.

Лидерът на опозицията в Народното събрание Никола Петков изразява отрицателно отношение към проекта за конституция на ОФ и от името на парламентарната група на опозиционния БЗНС прочита нов проект. В Народното събрание на 20 май започва обсъждането, а на 27 май и общите парламентарни дебати по проекта на ОФ за конституция. Въпреки неодобрението на Н. Петков, на 20 юни Шестото Велико народно събрание приема на първо четене проекта на ОФ за конституция на България с 302 гласа от присъстващи 366 депутати. Така на 4 декември се приема Конституция на Народна република България. Присъстващите 364 депутати (включително тези от опозиционната БРСДП) единодушно я одобряват. Тя влиза в сила на 6 декември 1947 г. и закрепва промените след 9 септември 1944 г., както и републиканското устройство на страната.

1945 г.

Военният съд на командването на Велешка област осъжда на строг тъмничен затвор следните българи, помощници на българската власт: Любен Бръчков, Тодор Каргов, Благой Чушков, Лазар Кицов, всички от Велес.

1941 г.

По решение на Светия синод за управляващ Маронейската епархия е определен митрополит Кирил Пловдивски с помощник епископ Иларион Нишавски, а за управляващ Струмишко-Драмската епархия - митрополит Борис Неврокопски с помощник-епископ Харитон Драговитийски.

1927 г.

Провеждат се избори за XXII ОНС, спечелени от управляващия Демократически сговор (44 % от гласовете) - 173 места. Опозицията получава 58 места: БЗНС “Врабча 1" - 42, Демократическа партия - 12, Работническа партия - 4.

1917 г.

Артилерията на Съглашението започва тежък обстрел срещу позиците на Българската армия на връх Голяма Яребична в Македония.

Битката при Яребична по време на Първата световна война се провежда от 29 до 31 май на едноименния връх в Паяк планина. Сражават се гръцко-френските части с частите на Трета бригада от Пета дивизия. Битката завършва с поражение за България. Пленени са 1712 български войници и офицери от 49-и пехотен полк.

1876 г.

Четата на Христо Ботев завладява австрийския пътнически параход "Радецки". Около обяд, когато параходът се доближава до с. Козлодуй, по даден от войводата сигнал четниците обличат въстаническите си униформи и с оръжие принуждават екипажа да спре "Радецки" на българския бряг. До големите и авторитетни европейски вестници ("Journal de Genеve" и "La Rеpublique Franсaise") е изпратена телеграма, в която се известява целта на четата. Христо Ботев пише прощалните си писма до съпругата си Венета и до приятелите си в Букурещ. При с. Оряхово четата, около 200 души, слиза на родния бряг. Военен ръководител е Н. Войновски, а знаменосец Н. Симов - Куруто.

За да преминат през Дунава на 28 май 1876 г. (нов стил) Христо Ботев се качва в Гюргево заедно с част от четниците си на "Радецки". Останалите четници, предварително разпределени на групи, се качват от пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет.

След като слиза на българския бряг четата полагат клетва пред знамето, ушито от Петрана Обретенова, и се насочват към селата Бутан, Добролево, Борован и Баница. По пътя към Стара планина четниците са преследвани непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 30 май са обкръжени на планинския рид Милин камък. Там водят цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Н. Симов. На 2 юни Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Н. Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2- на Г. Апостолов и на Д. Икономов водят на 3 юни тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените - съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание.

1860 г.

По време на църковната служба в Карлово името на гръцкия патриарх е “изхвърлено от богослужението", с което карловци подкрепят акцията на цариградските българи. В края на март 1860 г. представители на Цариградската българска община провеждат съвещание, в което участват Петко Р. Славейков, Гаврил Кръстевич и други влиятелни църковни дейци. Взето е решение за организиране на т.нар. “Великденска акция", чрез която се цели официално скъсване с Патриаршията. На 3 април се провежда самата акция. По време на тържествената литургия в българската черква “Св. Стефан" Иларион Макариополски (на снимката) не споменава името на патриарха. Според църковните канони този акт означава публично отхвърляне върховенството на патриаршеската власт и демонстрира желанието на българите да имат своя самостоятелна църква. Примерът на цариградските българи е последван във всички по-големи български общини.

1850 г.

Избухва въстание в Ломско, Видинско и Белоградчишко за премахване на едрото османско феодално земевладение и извоюване на автономия. Реформените актове на Османската империя от 1832-1834 г. не водят до съществени промени в положението на поробеното българско население нито по отношение формата на собствеността, нито по отношение на данъчното бреме. Но те дават тласък на негодуванието и през 1850 г. революционери от Северозападна България се заемат с организиране на ново въстание. В подготовката му вземат участие и местните търговци, занаятчии и чорбаджии. За ръководители са избрани Ив. Кулин, П. Маринов и Ц. Тодоров. При избухване на въстанието броят на въстаниците достига около 16 000 души. Те обаче са лошо въоръжени и скоро османските власти надделяват във Видинско и Ломско. По-голям размах въстанието придобива в Белоградчишкия край. В продължение на няколко дни надигналите се селяни обсаждат града, но без успех. Срещу тях са изпратени османските войски, които се справят с въстаниците във Видинско и Ломско. Лишени от възможността да се противопоставят, белоградчишките селяни се оттеглят към планинските райони. Действията на въстаниците стават известни на европейската общественост. С помощта на сръбското правителство водачите на въстанието влизат в преговори с Високата порта. Под натиска на западноевропейските държави тя приема, през август – септември, представители на надигналото се население. В резултат на това се стига до удовлетворяване на най-главното искане на въстаниците. Премахнато е господарското земевладение и е предоставено право на селяните сами да избират свои местни управители (кнезове) в нахиите (околиите). Обещанията на османското правителство обаче се оказват свързани с много условности, които обезсилват до голяма степен дадените права. Турското правителство се съгласява да премахне спахийското земевладение, при условие че местното население приеме да откупи спахийските земи. А обещанието за избиране на кнезове не се осъществява, тъй като Високата порта се отказва в последствие от намерението си да предостави автономия на този край.

Въпреки неуспеха си въстанието изиграва голяма роля в националноосвободителната борба на българския народ. За неговия размах изключително голяма роля изиграват Ив. Кулин, П. Маринов, Ц. Тодоров и др.

На тази дата са родени:

1885 г.

Роден е Делчо Събов Илчев – български зоолог ентомолог. През 1911 г. завършва естествени науки в СУ “СВ. Климент Охридкси". От 1907 г. работи в Ентомологичната станция в София. В периода 1918 - 1925 г. е началник на станцията. Изучава пеперудната фауна на различни райони в България. Проучва вредни за селското стопанство насекоми, като разработва методи за борба с тях. Публикува статии по приложна ентомология, за лова и защитата на българската природа. Съчинения: "Принос към пеперудната фауна на Централните Родопи" (1915 г.), "Принос към пеперудната фауна на Кресненското дефиле" (1921 г.), "Принос към пеперудната фауна на българска Странджа планина" (1924 г.).

На тази дата умират:

1950 г.

Умира Събчо Атанасов Събев - български оперен певец, баритон. Роден е на 5 април 1899 г. във Венеция. През 1932 г. завършва римската академия “Санта Чечилия". Солист и водещ баритон на Софийската опера. Изпълнява: Алеронсо (“Фаворитката" на Г. Доницети), Ж. Жермон (“Травиата" на Дж. Верди), Риголето (“Риголето" на Дж. Верди), Ренато (“Бал с маски" на Дж. Верди), Елецки (“Дама пика" на П. И. Чайковски) и др.

1932 г.

Умира Богдана Иванова Гюзелева- Вульпе - българска оперна певица (сопран), педагог, композитор. Тя е родена на 5 февруари 1878 г. в Търново. Съпруга е на И. Вульпе. През 1908 г. се завръща в България и пее в Българската оперна дружба, където изпълнява някои централни роли - Неда ("Палячи" от Леонкавало), Графиня Розина ("Сватбата на Фигаро" от Моцарт), Кармен ("Кармен" от Бизе) и др. Композира по собствени либрета 3 опери и 3 оперети, симфонични картини по фолклорни мотиви, песни. Богдана Гюзелева-Вульпе е авторка на оперите "Психея" (1915 г., поставена в Българската оперна дружба), "Съюзници" (1917 г., поставена в театър "Одеон"). От 1917 г. до 1928 г. живее във Виена, Берлин, Измир (Гърция).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;