Православната църква отбелязва смъртта на Свети Йоан Кръстител. Като почита св. Йоан Предтеча като най-велик от пророците, църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни тържествено се празнува рождението на предвестника на Спасителя; прославя го и на 7 януари - деня след празника Богоявление, а на 29 август възпоменава неговата смърт и в знак на участие в страданията му е наредила този ден пост.

Навършва се годишнина от основаването на благотворителен комитет "Единство" в Търново по инициатива на Георги Живков, Стефан Стамболов, Любен Каравелов и др. (1878 г.). През 1869 г. в Охрид е създадена самостоятелна българска църковно-училищна община.

2012 г.

Президентът на Република България връчва на Михеил Уклеба, извънреден и пълномощен посланик на Грузия в Република България орден "Стара планина“ първа степен "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-грузинските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната“

2004 г.

При спецакция на столичната полиция са задържани затворници, избягали от ТПО “Кремиковци". Единият от затворниците е прострелян със стоп-патрон в лявата хълбочна област. При акцията е ранен служител на реда, както и надзирател. Заловените излежават присъда за убийство, грабеж и кражба.

1966 г.

Открит е Международният дом на учените край Варна.

1954 г.

Открит е Химкомбинатът в Девня.

1945 г.

В Москва пристигат Трайчо Костов и Вълко Червенков, които заедно с Георги Димитров и Васил Коларов се срещат със Сталин, за да получат инструкции с оглед на променената ситуация в България. Сталин ги успокоява: "Отложихте изборите - поставете точка на това. Отлагането на изборите не е съществено искане и затова ние се съгласихме... Ние не ще се съгласим на никакви съществени отстъпки, а без нас нищо не може да се направи..." Той съветва да се легализира опозицията и заявява, че отстъпките няма да забавят изграждането на съветската система, до която може да се стигне и по парламентарен път.

1942 г.

Публикувана е Наредба за допълнителни ограничения върху евреите: задължително носене на жълтата звезда, забрана да посещават обществени места и да притежават автомобили, радиоапарати, телефони и др.

1881 г.

На вечно съхранение се сдават бойните знамена на дружините от Българското опълчение и частите получават новите светини.

На 29 август 1881 г. пред двореца, в присъствието на правителството и народните представители, военна делегация от Русия, дипломатическия корпус и гражданството, Князът приема строените части на Софийския гарнизон, командирите и знаменните взводове на частите от провинцията. След тържествен марш те връчват бойните знамена на военния министър за вечно съхранение. Князът връчва новите бойни светини на всички командири на части, които да се отнесат в Лагера.

На следващия ден при особено тържествена обстановка в Лагера, в присъствието на същата публика след приемане на частите, е извършено освещаване на знамената от Софийския клир, последвано от молебен в чест на Тезоимения ден на Княза и Царя Освободител. След него столичният гарнизон и знаменните делегации от провинцията провеждат тържествен марш, воден от новите светини.

1878 г.

Проф. Марин Дринов издава Привременен устав на народните училища, въвеждащ държавно ръководство и единна образователна структура в страната при задължително и безплатно светско начално образование за децата от двата пола. Той се основа на просветното законодателство на Княжество България и Източна Румелия.

Марин Стоянов Дринов е учен историк, филолог, обществен и държавен деец. Роден е в Панагюрище на 20 октомври 1838 г. Образованието си получава в Киевската семинария и в Московския университет. От 1873 г. е доцент, а от 1876 г. и професор в Харковския университет. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г., е включен в Гражданската канцелария към щаба на Дунавската армия, оглавявана от княз Вл. А. Черкаски. След освобождението на София (1878 г.) е назначен за вицегубернатор. През 1878 г.–1879 г. завежда отдела за народно просвещение и духовни дела и е съветник на руския императорски комисар княз А. М. Дондуков-Корсаков. Взема дейно участие в изработването на Търновската конституция. По негово предложение Учредителното събрание 1879 г. обявява София за столица на Княжество България. Един от инициаторите за откриване на Софийската публична библиотека (днес НБ "Св. св. Кирил и Методий"). Негово дело е и изработването на устава на Държавния съвет 1881 г. – 1883 г. Умира на 28 февруари 1906 г.

1878 г.

Основан е благотворителен комитет "Единство" в Търново по инициатива на Георги Живков, Стефан Стамболов, Любен Каравелов и др.

1872 г.

В Цариград започват заседанията на свикания от Патриаршията църковен събор, който трябва да се произнесе за легитимността на Екзархията.

1871 г.

В лозята край Ловеч се провежда комитетско събрание с участието на осем души: Васил Левски, Димитър Общи, Ангел Кънчев, Марин Поплуканов, Иван Драсов, Димитър Пъшков, Христо Бояджията и поп Кръстьо Никифоров. Димитър Общи е определен за отговорник за района от Ловеч и Тетевен до София. Обсъден е текстът на "Наредата на работниците за освобождението на българския народ".

1869 г.

В Охрид е създадена самостоятелна българска църковно-училищна община.

866 г.

Българско пратеничество, в което участват кавханът Петър и боилите Йон и Мартин, пристига в Рим. Те носят списък от въпроси, чиито отговори очаква от папа Николай І (858-867 г.). Питанията се отнасят до теологични и политически проблеми, до необходимите промени във всички страни на християнизиращото се българско общество, до организацията на българската църква. Заедно с тези общи въпроси българският княз поставя и въпроса за личната си греховност поради жестокото потушаване на антихристиянския бунт и за статута на бъдещата българска църква.

На тази дата са родени:

1938 г.

Роден е Антон Венциславов Диков - български пианист. Завършва Българската държавна консерватория в София (1961 г.) като ученик на Л. Енчева. Концертира от 1954 г. От 1974 г. е преподавател по пиано в БДК. Носител е на наградата "Марсел Кювелие" (Брюксел, 1960 г.), на Бахова награда от конкурса "Хариет Коен" (Лондон, 1960 г.), на III награда от конкурса "Маргарита Лонг" (Париж, 1963 г.). Изпълнява с успех творби на Й. С. Бах, Й. Брамс, Л. ван Бетовен, Ф. Лист, Р. Шуман, М. Равел, С. Прокофиев, Д. Шостакович, Б. Барток, В. Стоянов, П. Владигеров, Л. Пипков, К. Илиев, Л. Николов и др. За първи път в България изпълнява "Концерт за пиано ¹ 3" от В. Стоянов, "Концерт за пиано" от М. Големинов и др.

1919 г.

Роден е Пеньо Николов Русев – български писател, литературен историк и критик. През 1943 г. завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски". От 1945 г. работи в Института за българска литература при БАН. През 1972 г. защитава докторска дисертация на тема "Психология на художественото възприемане" в Ленинград (дн. Санкт Петербург). В периода 1963 - 1967 г. е заместник ректор и ректор на ВТУ, зам. ректор на ВИТИЗ (1969-1972 г.), ръководител е на секция "Културна история на балканските народи" към Института за балканистика при БАН (1968-1975 г.). Дебютира със стихове, разкази и статии през 1938 г. Изследователските му интереси са от областта на българската литературна история, руско – българските и румъно-българските литературни връзки. Автор е на съчиненията: "Ние и те" (1947 г.), "Пейо Яворов. Възприятия и художествена творба" (1947 г.), "Творчеството на Елин Пелин до Балканската война" (1954 г.), "История на българската литература от Смирненски до наши дни" (1957 г.), "Никола Вапцаров" (1965 г.), "Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература" (в съавторство с А. Давидов, 1966 г.), "За възприемането на художествените произведения. Психология на художественото възприемане" (1968 г.), "Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак" (в съавторство с Ив. Гълъбов, А. Давидов и Г. Данчев, 1972 г.), "Как възприемаме художествените произведения" (1975 г.).

1838 г.

Роден е Тодор Петров Икономов – български възрожденски просветител, обществен деец, публицист и естет. Член кореспондент на БАН от 1881 г.; редовен от 1884 г. Учи в Жеравна и Сливен, а по-късно при С. Филаретов в София. През 1861 г. се установява в Цариград, където работи в близко сътрудничество с Др. Цанков. Учителства във Френския колеж, за кратко време е католически монах. Завършва Киевската духовна академия (1865 г.), учителства в Шумен и Тулча. Като публицист се противопоставя на опитите на Митхад паша за сливане на българските и турските училища. От 1871 г. е отново в Цариград, където сътрудничи на в-к "Македония", "България", "Турция", "Право", сп. "Читалище" и др. Участва заедно с П. Славейков в борбата за църковна независимост, интерниран в Тулча. След Освобождението е народен представител, подпредседател на Учредителното събрание в Търново, министър, кмет на София, председател на Държавния съвет. Издава съчинения: "Нова българска читанка" (1867 г.), "Читанка за приготвяне към граматиката" (1867 г.), "Пълна читателница" (1868 г.), "Възкресник, или Черковно въсточно песнопение" (1872 г.), "Ръководство за словосъчинение на българский язик" (1875 г.), "Българска граматика" (1881 г.), "Писма за Сърбия" (1883 г.), "Мемоари" (1897 г.) и др. Умира на 28 октомври 1892 г. в Шумен.

На тази дата умират:

1979 г.

Умира Алекси Романов Пухлев – български лекар - интернист, кардиолог и нефролог, академик (от 1967 г.). Роден е на 8 септември 1905 г. в Габрово. Завършва медицина в София през 1931 г. От 1938 г. до 1939 г. специализира във Франкфурт на Майн, в Грайфсвалд и Лайпциг (1942 г.). Асистент (1937 г.) в Клиниката по вътрешни болести на Медицинския факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски" при К. Чилов, доцент (от 1947 г.), ръководител на Катедрата по вътрешни болести на Медицинския факултет (1949 г. – 1950 г.), професор (от 1950 г.), ръководител на терапевтичната клиника на Медицинска академия (по-късно ВМИ в София, 1950 г. – 1975 г.); ректор на ВМИ в София (1959-1960 г.). От 1964 г. е ръководител на Групата по сърдечно-съдови заболявания (по-късно Група за изучаване на хипертонията). Разработва проблеми предимно от областта на сърдечните, сърдечно-съдовите и бъбречните заболявания. Автор е на трудове: "Лекции по теория на вътрешни болести" (1951 г., 1952 г.), "Терапия на вътрешни болести" (1955 г., 1962 г.), "Наръчник на терапия на вътрешни болести" (1958 г., 1964 г.), "Венозно гликозолечение при сърдечни болести" (1946 г.), "Хематологичен атлас" (1960 г.), "Ендемичният нефрит в България" (1960 г.), "Болести на бъбреците" (1963 г.), "Кръвното налягане в българското население" (1964 г.), "Болести на сърдечно-съдовата система" (1968 г.). Редактор е на "Наръчник по вътрешни болести" (1968 г.), "Артериална хипертония" (1972 г.).

1965 г.

Умира Елисавета Георгиева Консулова-Вазова – българска художничка, съпруга на д-р Б. Вазов. Родена е на 4 декември 1881 г. в Пловдив. Завършва живопис в Държавното рисувално училище (днес Художествена академия) в София през 1902 г. в класа на Я. Вешин. Специализира в Мюнхен (1909 г. – 1910 г.) при Х. Книр. Рисува предимно женски и детски портрети в сребриста въздушна тоналност, в които внася много мекота и нежност. Нейни произведения са “Автопортрет" (1905 г.), “Портрет в бяло" (1911 г.), “Иван Вазов на почивка" (1917 г.), “Иван Вазов на разходка" (1917 г.), “Портрет на писателя Стоян Михайловски" (1918 г.), “Добри Христов" (1919 г.), “Портрет на момченце" (1920 г.), “Портрет на д-р Борис Вазов" (“Човекът с лулата") (1954 г.) и др. Организаторка и редакторка на сп. “Беседа" (1934 г. – 1940 г.), на сп. “Дом и свят" (1940 г. – 1944 г.). Занимава се с художествена критика и популяризиране на българското и чуждото изобразително изкуство. Превежда научна и художествена литература от немски, френски и английски език.

1942 г.

Умира Данаил Цонев Николаев -български офицер, генерал от пехотата (от 1909 г.), първият българин с най-висок военен чин (за проявена храброст в боевете на връх Шипка получава чин "поручик"). Роден е на 18 декември 1852 г. в Болград, Бесарабия. Завършва Одеското военно пехотно училище през 1875 г. Участва в Сръбско-турската война през 1876 г. и в Руско-турската война (1877 г. – 1878 г.). След Освобождението е началник на източнорумелийската милиция. Командва войските в Пловдив при обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. През Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на Източния корпус. През 1895 г. – 1897 г. (след смъртта на Тр. Китанчев) е председател на Върховния македонски комитет (от 1900 г. - ВМОК). В периодите 1886 г. – 1887 г. и 1907 г. – 1911 г.) е министър на войната, като такъв разформирова всички части, участвали в детронирането на Александър I Батенберг. Организира извънреден съд, който издава смъртни присъди на офицерите в русофилския бунт в Русе. За големи заслуги към Българската армия е наричан "патриарх на българското офицерство". Награден е с орден "Св. св. Кирил и Методий" (1936 г.). Кръстник е на престолонаследника Симеон II (12 юли 1937 г.).

1921 г.

Умира Никола Павлов Корчев - участник в българското националноосвободително движение, опълченец. Роден е през 1836 г. в с. Долна Диканя, Пернишко. Работи като резервен машинист по ЖП линиите Русе - Варна и Одрин - Цариград (1868 г. – 1875 г.). Участва в четата на Филип Тотю през 1867 г. и в Сръбско-турската война през 1876 г. През 1877 г. постъпва в българското опълчение, участва в спасяването на Самарското знаме. Изобразен от Я. Вешин в картината “След боя", известна още и под името “Самарското знаме".

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;