Денят 29 април в световната история
©
На 29 април са родени: Мирча Верою, румънски режисьор; Лони Донеган (псевдоним на Антъни Донеган), британски поп-изпълнител; Фред Зинеман, американски сценарист и режисьор; Харолд Клейтън Юри, американски физик и физико-химик; Александър ІІ – руски император. На тази дата умират: Алфред Хичкок, англо-американски режисьор, продуцент и актьор; Жак Мартиен, френски религиозен философ, водещ представител на неотомизма; Вилхелм Йозеф Франц фон Лееб, германски офицер, генерал-фелдмаршал; Ървинг Фишер, американски икономист и статистик; Константинос Кавафис, гръцки поет; Хенрих Антонович Леер, руски офицер.
2018 г.
Британският министър на вътрешните работи Амбър Ръд подава оставка. Ръд е обвинена в подвеждане на парламента след изказване пред депутатите, че нейното ведомство не е имало конкретни цели за депортиране на нелегални имигранти, но впоследствие признава, че такива инструкции са съществували без обаче тя да знае за това.
2016 г.
Единадесет души са загинали, а двама се водят за изчезнали при катастрофа на хеликоптер в Норвегия.
2015 г.
Земетресението в Непал премества столицата Катманду с 3 метра на юг.
2014 г.
В Тайланд са назначени нови парламентарни избори за 20 юли поради обявяване за недействителни проведените на 2 февруари.
2013 г.
При взрив в Прага загиват 4 човека, а над 50 са ранени.
2012 г.
Черна гора става 154-тият член на Световната търговска организация.
2012 г.
При нападение на метежници от ислямистката организация Боко Харам срещу университета в Кано, Нигерия загиват 21 човека по време на християнска служба. Вълната на насилие залива Нигерия след избиране на христианина Гудлак Джонатан за президент.
2011 г.
Кралят на Бахрейн Хамад бин Иса Ал Халифа обвини Иран като една от страните, която от дълго време подготвя заговор за преврат в страната.
2011 г.
Състои се сватбата на Уилям, Херцог на Кеймбридж и Кейт Мидълтън.
2006 г.
Турският президент Ахмет Недждет Сезер налага вето на новия закон за социална сигурност. Възраженията на президента касаят първия параграф от чл. 6 от закона, засягащ избора и назначаването на членове на Управителния съвет на Националния комитет за социална сигурност. Текстът предвижда това да става чрез директно назначаване на представители на Министерството на труда и социалната сигурност, Министерството на финансите и Съветничеството по Хазната. Според президента, изваждането на тези назначения от общата схема за назначаване чрез укази, противоречи на възприетата в конституцията парламентарна демократична система и на самия дух на конституцията.
2005 г.
“Епъл" пуска на пазара новата си операционна система Mac OS X v10.4 Tiger.
1999 г.
При Операция "Съюзна сила“ на НАТО в Югославия е разрушена Авалската телевизионна кула (203 м) край Белград.
1993 г.
Елизабет II обявява, че Бъкингамският дворец за първи път ще бъде открит за туристи, а приходите от входни билети ще отидат за ремонт на пострадалия при пожар Уиндзорски замък.
1986 г.
Бангладеш попада под опустошителен циклон, който става причина за смъртта на 139 хил. души; без дом остават над 10 млн. души.
1986 г.
При пожар в обществената библиотека на Лос Анджелис изгарят или са повредени 400 хил. тома книги.
1992 г.
В Лос Анджелис възникват масови безредици на етническа основа, при които загиват 55 души.
1978 г.
В Дания е отменено смъртното наказание.
1977 г.
В Сикстинската капела римският папа и главата на англиканската църква епископ Кентърбърийски за първи път провеждат съвместна служба.
1970 г.
По време на Виетнамската война, войските на САЩ и Южен Виетнам нахлуват в Камбоджа.
1952 г.
Влиза в сила договорът за създаване на АНЗЮС. АНЗЮС е военнополитически блок на Австралия, Нова Зеландия и САЩ. Името му е абревиатура, образувана от началните букви на имената на държавите участнички. Договорът за създаване на АНЗЮС е подписан на 1 септември 1951 г. в Сан Франциско. Организацията има за цел да се противопостави на експанзията на СССР и Китай в Югоизточна Азия. АНЗЮС се ръководи от Съвет на министрите на външните работи и Военен комитет. Няма постоянна щаб-квартира и редовно действащ апарат.
1946 г.
Завършва международният процес срещу главните политически фигури на Япония, въвлекли страната във Втората световна война в съюз с режимите на Германия и Италия.
1945 г.
Адолф Хитлер и Ева Браун се венчаят в подземния бункер на Фюрера. На следващия ден и двамата се самоубиват. Нацистките войски в Италия подписват безусловната си капитулация пред силите на Съюзниците.
1945 г.
Американските войски освобождават концлагеристите от Дахау, екзекутирайки 122 души от охраната. Дахау е първият и най-продължително съществувал концлагер, основан от германските националсоциалисти. За 12 години през него минават над 200 000 човека от цяла Европа. От 1965 г. е музей-паметник.
1910 г.
Андрю Фишер става за втори път премиер на Австралия.
1897 г.
Английският физик Джоузеф Томсън официално съобщава за откриването на електрона. През 1898 г. той определя неговия заряд. Джоузеф Джон Томсън е роден в Читхъм хил, предградие на Манчестър. През 1876 г. завършва Оуенс колидж (днес Манчестърски университет). След това постъпва в Тринити колидж на Кеймбриджския университет, където учи математика и прилагането и към задачите на теоретичната физика. През 1880 г. получава степен бакалавър по математика. На следващата година е избран за член на научния съвет и започва да работи в кеймбриджската лаборатория Кавендиш. През 1884 г. става член на Лондонското кралско дружество, а през 1915 г. и негов председател. През 1906 г. получава Нобелова награда за физика. Освен това Томсън е лауреат и на много други награди, сред които Кралската (1894 г.), Хюгиз (1902 г.) и Копли (1914 г.), присъдени му от Лондонското кралско дружество. През 1908 г. получава дворянска титла.
1770 г.
Английският капитан Джеймс Кук за първи път слиза на австралийска земя. Джеймс Кук ръководи три околосветски експедиции и открива много нови земи в Тихия океан. По време на първата си експедиция (1768-1771 г.) посещава о-в Таити, изследва Нова Зеландия и открива източния бряг на Австралия. От 1772 г. до 1775 г. организира втора експедиция, по време на която открива о-в Нова Каледония, Норфолк, Южните Сандвичеви о-ви, Южна Джорджия. Третата му експедиция има за цел да открие нови земи в северните райони на Тихия океан. Завършва с откриването на Хавайските о-ви, след което се отправя на север и стига до Аляска, Камчатка, Берингово море. Завръща се на Хаваите, където е убит от местното население.
1707 г.
Английският парламент приема акт за англо-шотландска уния, с която се утвърждава новото наименование на страната - Кралство Великобритания. Кралица Анна и нейните наследници стават крале на Великобритания.
1672 г.
По време на Френско-холандската война Луи XIV нахлува в Холандия.
Луи XIV (1638-1715 г.) е крал на Франция и Навара от 1643 до 1715 г. Става крал след смъртта на своя баща Луи XIII, когато е едва четиригодишен. Реално започва да управлява държавата през 1661 г., след смъртта на неговият пръв министър кардинал Джулио Мазарини. Луи XIV остава известен като "Краля слънце", заради блясъка на неговия двор. По време на своето управление води четири войни: Войната за Пфалцкото наследство, Третата холандска война, Войната на величествения алианс и Войната за испанското наследство. Той продължава политиката на абсолютизъм на кардиналите Ришельо и Мазарини и успешно завършва създаването на централизирана държава.
1624 г.
Кралят на Франция Луи XIII назначава кардинал Ришельо за главен министър на Кралския съвет. Арман Жан дю Плеси Ришельо е френски държавник, защитник на абсолютизма, пръв министър, кардинал (от 1622 г.). През 1624 г. застава начело на Кралския съвет, съсредоточава в ръцете си цялото управление на държавата и подчинява на своето влияние Луи ХIII. Укрепва кралската власт, засилва централизацията на държавата, като ограничава правата на парламентите (съдилищата) и отменя политически привилегии на
хугенотите. Поощрява развитието на търговията и манифактурите и насочва външната политика на Франция към завладяване на пазари и колонии. По негово време Франция влиза в Тридесетгодишната война (1618-1648 г.), в съюз с протестантските князе против Католическата лига начело с Хабсбургите и се издига до положението на първостепенна сила в Европа. В своето политическо завещание излага основните принципи на политиката на абсолютизма. През 1635 г. основава Френската академия.
На тази дата са родени:
1941 г.
Родена е Мирча Верою – румънски режисьор. През 1971 г. завършва института "Караджале". Участва в създаването на "Водата е като черен бивол" (1971 г., с други режисьори), "Седем дни" (1973 г.), "Каменна сватба" (1973 г.), "Духът на златото" (1974, г. и двата филма - с Дан Пица). За филмите на Верою са типични статичният кадър и впечатляващата пластика: "Хиперион" (1975 г.), "Зад моста" (1976 г.), "Гордост" (1978 г.), "Между паралелни огледала" (1979 г.), "Актрисата, доларите и трансилванците" (1980 г.), "Змийски знак" (1981 г.), "Краят на нещата" (1982 г.), "Сенките на слънцето" (1986 г.), "При портите на Ориента" (1995 г.).
1931 г.
Роден е Лони Донеган (псевдоним на Антъни Донеган) – британски поп-изпълнител, известен като основател на скифл-музиката в Англия. В края на 50-те години е един от първите, които успяват да пласират своя песен в американската класация. Кариерата си започва като музикант в дисниленд-оркестър. От 1956 г. се представя самостоятелно с групата "Кинг ъф скифл". До 1961 г. е между най-популярните изпълнители в Англия. Негови албуми са "More Tops wiht Lonnie" (1961), "Golden Age of Donegan" (1962), "Showcase" (1968), "Lonnie Donegan Rides Again" (1969), "Puttin’ on the Style" (1978), "Sundown" (1979), "Jubilee Concert" (1981), "The Hit Singles Collection" (1987), "Golden Hour of Lonnie Donegan" (1991).
1907 г.
Роден е Фред Зинеман - американски сценарист и режисьор от австрийски произход. Съсценарист с Б. Уайлдър на "Хора в неделя" (1929 г.). Утвърждава се в документалното кино с "Мрежи" (1934 г.), "Вълната" (1936) г., "Тази майка би могла да живее" (1938 г.), "Докато Америка спи" (1939 г.). В игралното кино дебютира през 1941 г. с “Историята на д-р Карвер". Негови са филмите "Очи в нощта" (1942 г.), "Седмият кръст" (1944 г.), "Белязаните ангели" (1946 г.), "Акт на насилие" (1948 г.), "Търсенето" (1948 г.). Майстор е на драмата "Мъжете" (1950 г.), "Тереза" (1951 г.), "Точно по пладне" (1952 г.), "Сега и за вечни времена" (1953 г.), "Старецът и морето" (1955 г.), "Историята на една монахиня" (1959 г.), "Изпращачи на слънцето" (1960 г.), "Само пред опасността" (1963 г.), "Дойде денят на отмъщението" (1964 г.), "Човек на всички времена" (1966 г.), "Учител по …" (1970 г.), "Една следа в снега" (1975 г.). Прави успешен опит в трилъра - "Денят на Чакала" (1973 г.), в биографичния филм - "Джулия" (1977 г.), в антифашистката сага - "Пет дни от едно лято" (1982 г.), и в мюзикъла - "Оклахома" (1955 г.), "Шапка, пълна с дъжд" (1957 г.).
1893 г.
Роден е Харолд Клейтън Юри - американски физик и физико-химик. Открива деутерия (1932 г.). Автор е на научни трудове по химия и делене на изотопите, гео- и космохимия, астрофизика, проблеми на възникването на живота. През 1934 г. получава Нобелова награда за физика, за откриването на тежкия водород.
1892 г.
Роден е Адолф фон Йорданс – германски орнитолог, професор (1951 г.). В годините 1929-1945 г. е зам.-директор, а от 1945 г. до 1957 г. и директор на Зоологическия институт и музей "Ал. Кьониг" в Бон. През 1938 г. пътува из България, за да изучава птиците. През 1940 г. публикува студията си "Принос към изучаване на птичия свят в България", която е научно обобщение на изследванията му на територията на България и съдържа данни за над 200 вида птици и описанието на 5 нови за науката подвида.
1885 г.
Роден е Егон Ервин Киш - чешко-австрийски писател, журналист, майстор на художествената публицистика. По време на Първата световна война е офицер в австро-унгарската армия. През 1937-1938 г. се сражава в интернационална бригада в Испания. От 1940 г. до 1946 г. е в емиграция. Автор е на политически репортажи (“Неистовият репортер", 1925 г.; “Американски рай", 1930 г.; “Азия, променена в корените", 1932 г.), разкази за Испания и др.
1879 г.
Роден е Томас Бигъм - английски диригент, оперен и балетен импресарио. На сцената дебютира през 1905 г. Той е основател, ръководител и диригент на Британската национална оперна компания; на оркестри (Лондонската филхармония, 1932 г., Кралската филхармония, 1947 г., и др.) и фестивали (в Лондон – 1929 г., Лийдс – 1932 г., Залцбург – 1932 г., Глайндбърн – 1948 г., 1949 г.). Работи в "Метрополитен опера", Ню Йорк.
1837 г.
Роден е Георг Буланже - френски генерал. През 1886 г. е министър на войната. Той е претендент за председателския пост на Френска република. През последните години от живота си е замесен в политически интриги. Осъден на смърт, той се самоубива над гроба на метресата си на 30 септември 1891 г.
1818 г.
Роден е Александър ІІ – руски император (от 19.02.1855 г.). Той е от династията Романови. След неуспешната Кримска война (1853-1856 г.) политическото положение в Русия създава условия за реформи и Александър II е принуден да ги започне. На 19 февруари 1861 г. отменя крепостното право и е наречен Цар Освободител. Той отменя телесните наказания и въвежда нов университетски устав (1863 г.), земска и съдебна реформи. Започва подготовката на военна реформа. От 1862 г. обявява публично държавния бюджет. След 1866 г. се извършват няколко опита за атентат срещу Александър II. Това довежда до засилване на ролята на органите за вътрешна сигурност и репресиите срещу радикалните течения, организации и движения. През 1880 г. създава върховна разпоредителна комисия начело с граф Лорис-Меликов. Създава условия за либерализация на обществения живот и проявяване на радикални идеи в публицистиката, литературата и други области на обществения живот. През 1870 г. приема закон за градско самоуправление, а четири години по-късно и закон за всеобща военна повинност. В областта на външната политика Александър II обръща особено внимание на т. нар. източен въпрос и насочва усилията си за отменяне условията на Парижкия мирен договор (1856 г.). През 1866 г. продава Аляска на САЩ, през 1864 г. присъединява Туркестан, през 1873 г. – Хива, а през 1876 г. - Кокандското ханство. За да засили руското влияние на Балканите, започва война с Турция (1877-1878 г.). Войната завършва с успешния за Русия Санстефански мирен договор (1878 г.). Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото положение на Русия в Европа като велика сила. Александър ІІ става жертва на атентат, организиран от радикалната организация "Народна воля".
На тази дата умират:
1980 г.
Умира Алфред Хичкок - англо-американски режисьор, продуцент и актьор. Завършва католически колеж и инженерно училище. В киното е от 1920 г. като художник, а от 1922 г. е сценарист и асистент-режисьор. Първите му по-значими филми са англо-германски копродукции - “Градината на удоволствията" (1925 г.) и “Планинският орел" (1926 г.). Той работи с най-големите актьори на световното кино. В телевизията работи от 1955 г. върху поредицата “Алфред Хичкок представя". Режисьор е на филмите “Съмнителна добродетел" (1927 г.), “Злият човек" (1933 г.), “Човекът, който знаеше твърде много" (1934 г.), “Международен заговор" (1934 г.) “Тайният агент" (1936 г.), “Ребека" (1940 г., “Оскар"), “Петата колона" (1942 г.), “Да хванеш крадец" (1955 г.), “Човекът, който знаеше твърде много" (1956 г.), “Набеденият" (1957 г.), “Шемет" (1958 г.), “Север - северозапад" (1959 г.), “Психо" (1960 г.), “Птиците" (1963 г.), “Марни" (1964 г.), “Бостънският удушвач" (1965), “Разкъсаната завеса" (1966), “Топаз" (1969 г.), “Полуда" (1972 г.), “Семеен заговор" (1976 г.), “Кратка нощ" (1979 г., незавършен).
1973 г.
Умира Жак Мартиен - френски религиозен философ, водещ представител на неотомизма. Възгледите му се формират под влиянието на Бергсон, но след като през 1906 г. приема католическата вяра, става привърженик на св. Тома Аквински. От 1914 г. е професор в Католическия университет в Париж. Поддържа тесни връзки с Института по средновековни изследвания в Торонто (Канада). През 1940-1945 г. живее в САЩ, където е професор в Принстънския и Колумбийския университети. От 1945 г. до 1948 г. е посланик на Франция във Ватикана, а от 1948 г. до 1960 г. - професор в Принстънския университет. Подлага на критика философията на Новото време, тъй като смята, че нейните представители са виновни за разрушаването на ценностния фундамент на средновековната култура. Според него пролог към дейността на водещите теоретици на тази философия е учението на Мартин Лутер. За Мартиен е присъщ екзистенциалният прочит на томисткото учение за битието. Социокултурният му идеал получава официално признание от Католическата църква след Втория Ватикански събор.
1956 г.
Умира Вилхелм Йозеф Франц фон Лееб – германски офицер, генерал-фелдмаршал (1940 г.) от Вермахта. От 1938 г. е командващ армия. През 1940 г.
във Френската кампания е командващ групата армии "Център". При нападението на СССР командва групата армии "Север", настъпваща през Прибалтика към Ленинград (дн. С. Петербург). След неуспешното настъпление срещу Ленинград е уволнен и пенсиониран (1942 г.). През 1948 г. е осъден като военен престъпник от американски военен съд на доживотен затвор. Освободен е през 1952 г.
1947 г.
Умира Ървинг Фишер - американски икономист и статистик, който има значителен принос за развитие на теориите на капитала, лихвата и монетаризма; създава формално-математическата теория на индексите. По време на дългата си кариера като студент и професор в Йейлския университет (1892-1935 г.) публикува много влиятелни трудове. Негови публикации върху проблеми, свързани с храненето, забраната и пацифизма го правят известен на широката публика. По-важни съчинение: “Математически проучвания по теорията на стойността и цените" (1892 г.), “Природата на капитала и дохода" (1906 г.), “Начала на икономиката" (1910 г.), “Покупателната сила на парите" (1911 г.), “Създаването на индексни числа" (1922 г.), “Теория на лихвата" (1930 г.), “Устойчиви пари" (1934 г.).
1933 г.
Умира Константинос Кавафис – гръцки поет, едно най-значимите имена на съвременната гръцка лирика. Произлиза от богата фамилия от Александрия (Египет) и получава солидно образование. Живее дълги години в Париж, където попада под влиянието на Ш. Бодлер и други модерни френски поети. Приживе остава недооценен от гръцката литературна критика. Автор е на сб. “Стихотворения" (1904 г., 1910 г.). Стихотворенията “В очакване на варварите", “Прозорци" и редица други творби на Кавафис са сред най-големите шедьоври на новата гръцка поезия.
1904 г.
Умира Хенрих Антонович Леер - руски офицер, генерал от инфантерията (пехотата) (1896 г.). Професор е в Николаевската академия на Генералния щаб, военен теоретик и историк, член-кореспондент на Петербургската АН (1887 г.). През 1854 г. завършва Военна академия. Участва в Кавказката война (1857-1864 г.). От 1865 г. е професор в Академията на Генералния щаб и в Инженерната академия. От 1889 г. до 1898 г. е началник на Академията на Генералния щаб, от 1896 г. - член на Военния съвет. Хенрих Леер е главен редактор на "Енциклопедия на военните и морските науки" (8 т., 1883-1897 г.) и "Обзор на войните в Русия от Петър Велики до наши дни" (4 т., 1885-1896 г.). Автор е на трудове по стратегия, тактика и военна история, оказали влияние върху реформите и развитието на военното изкуство през втората половина на ХIХ в. и началото на ХХ в.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:
Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика" (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse";
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times";
Исторически бюлетин – на “The History Channel";
Исторически бюлетин – на “World of Quotes";
Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;