На този ден през 1872 г. в Букурещ се провежда Първото общо събрание на БРЦК. В Болград излиза първият брой на вестник “Български глас", редактиран от Киро Тулешков (1876). Същия ден четата на поп Харитон и Бачо Киро е обградена в Дряновския манастир. След деветдневни сражения с многохилядната войска на Фазлъ паша четата е разгромена, а манастирът е опожарен и разрушен до основи. През 1091 г. император Алексий I Комнин с помощта на куманите разгромява печенегите в битка край Левунион, до устието на р. Марица. През 2007 г. е открита най-дългата пещера в Родопите по време на състезание по спелеология, което се провежда в горното течение на река Арда.

На 29 април са родени: Владимир Свинтила (псевдоним на Владимир Георгиев Николов), писател и литературен критик, публицист, журналист и преводач; д-р Александър Ангелов Гиргинов, общественик, политик, публицист, държавник. На тази дата умират: Продан Стоянов Таракчиев, офицер, полковник; Константин Георгиев Щъркелов, художник, живописец; Владимир Димитров Моллов, обществен и държавен деец; Партений Павлович, книжовник.

2007 г.

Открита е най-дългата пещера в Родопите по време на състезание по спелеология, което се провежда в горното течение на река Арда, по проект на община Смолян. Зам.-председателят на Българската федерация по спелеология Алекси Жалов заявява, че откритието, което спелеолозите са направили, в последното десетилетие не е правено в страната. Според Жалов това е сензационно откритие и резултатът е много интересен. Пещерата "Голубовица", която се намира близо до с. Кошница, се очаква да бъде значително по-дълга от очакваното, което ще я нареди на първо или на второ място по дължина в Родопите, след Ягодинската пещера, която е дълга малко над 8 км. Там проучванията ще продължат с нова експедиция от специалисти до края на тази година, категоричен бе Жалов. От направените по време на изследването фотоси личи, че пещерата е доста красива, но, за съжаление, тя ще остане недостъпна за повечето хора, тъй като е изцяло под вода. По време на експедицията са открити общо 16 нови пещери, в които до този момент не е стъпвал човешки крак. Те се намират в районите на селата Смилян, Буката, Кошница, Могилица и Турян.

 

 

2006 г.

Влиза в сила новият Наказателно-процесуален кодекс. Това е един от най-важните и необходими документи по пътя на България като бъдеща членка на Европейския съюз. Една от значимите новости в кодекса е прехвърлянето на функциите от следствието върху дознанието в МВР. Въвежда се фигурата на наблюдаващия прокурор. Той трябва да движи едно дело от началото на разследването до внасянето на обвинението в съда.

 

 

2003 г.

Ветрен е обявен за град с Решение № 254 на МС от 18 април 2003 г. Градът се намира между височините на изток от връх Еледжик. Градът е разположен край Паланката – на изхода на прохода Траянови врата, в Пазарджишкото поле, върху двете страни на Селското дере, което започва от седловината Паланката (710 м) - 4,5 км западно от Ветрен.

 

 

1995 г.

Започва Седмата национална конференция на СДС, която преизбира Иван Костов за лидер и отменя решението за "чисто минало". Заместници на Костов стават Александър Божков, Васил Гоцев, Надежда Михайлова и Петър Стоянов.

 

 

1979 г.

Завършва Първата обща международна конференция по българистика, посветена на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

 

 

1979 г.

Учредено е почетното звание "Лауреат на Международна награда "Братя Кирил и Методий".

 

 

1962 г.

По инициатива на БЗНС в София е проведена Първа международна среща на селските партии.

 

 

1959 г.

В България се отменят задължителните държавни доставки на селскостопанска продукция и натуралното заплащане на машинно-тракторните станции (МТС). Установена е система на договорно изкупуване на продукцията.

 

 

1947 г.

Министерският съвет спира опозиционния в. "Свободен народ" заради статия, в която се изразява тревога във връзка с изхранването на населението. Забраната е временна, но на практика се превръща в окончателна. Формалната причина е "отказ на работниците да го печатат", защото "не одобряват" съдържанието на материалите в него. Същият мотив се използва и за спирането на в. "Народно земеделско знаме" през май същата година.

 

 

1941 г.

На 29 и 30 април се провежда извънредна сесия на Светия синод. На нея е обособена Маронейска епархия с център в Ксанти и Струмишко-Драмска епархия с център в Струмица, а от 1 януари 1942 г. - в Драма.

 

 

1912 г.

Подписана е военна конвенция към тайния договор за приятелство и съюз между България и Сърбия.

 

 

1877 г.

Главнокомандващият на Дунавската армия, княз Николай Николаевич, издава заповед за създаване на Българско опълчение. Думата (съветът) на гр. Самара решава да връчи на опълчението специално подготвено знаме, което по-късно става известно като Самарското знаме. Българското опълчение е самостоятелна българска доброволческа част в руската армия, която участва в Руско-турската

освободителна война. Създадена е по предложение на руския генерал Р. М. Фадеев с подкрепата на Българското централно благотворително общество и на Славянските благотворителни комитети в Русия. Формира се в Кишинев съгласно утвърден от руското правителство правилник. Състои се от 6 дружини (3 бригади). В хода на войната се формират още 6 дружини. Командир на българското опълчение е руският генерал Н. Г. Столетов. По време на войната е включено в състава на Предния отряд на генерал Й. В. Гурко и взема участие в боевете при Стара Загора, Шипка, Шейново и Търново. След Освобождението през 1878 г. става основа за създаване на българската армия.

 

 

1876 г.

В Болград е отпечатан първият брой на в. "Български глас", редактиран от Киро Тулешков.Киро Петрович Тулешков е български патриот, книжовник и педагог. Той е роден на 1 март 1846 г. От 1864 г. учи в Одеската гимназия, където се запознава с Христо Ботев. Поради липса на материални средства прекъсва обучението си и започва да продава манифактурни стоки по добруджанските села. През 1867 г. се прехвърля в Браила, в печатницата на Д. Паничков. От 1869 г. е в Одеското военно училище, което напуска след две години, и отново постъпва в печатницата на Паничков. Екстерниран от румънското правителство (1871 г.) Тулешков престоява в затвора в Мачин. В Букурещ е помощник на Любен Каравелов. От 1873 г. до 1874 г. е отговорен редактор на в-к “Независимост". През март 1876 г. става директор на гимназиалната печатница в Болград. В периода 1876-1877 г. издава в-к “Български глас". По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е опълченец. След Освобождението живее в Търново, открива печатница, взема участие в обществения живот на града (помощник-кмет и училищен настоятел). От 1887 г. е директор на Държавната печатница в София. Има заслуги за учредяването на Българското печатарско дружество. Автор е на литературни творби с тематика от живота и борбите на българите през Възраждането. Умира на 31 януари 1904 г.

 

 

1876 г.

Арестуван е председателят на севлиевския революционен комитет Стефан Пешев. Той е главен организатор на подготовката за Априлското въстание в Ново село, Кръвеник и Батошево. Съден е в Търново и обесен в Севлиево заедно с помощника си Йонко Карагьозов в края на юни 1876 г. Четата на поп Харитон и Бачо Киро е обградена в Дряновския манастир. След деветдневни сражения с многохилядната войска на Фазлъ паша четата е разгромена, а манастирът е опожарен и разрушен до основи. Вестта за въстанието в IV революционен окръг заварва Търновския революционен окръг в тежко положение. Част от ръководителите на революционните комитети в Горна Оряховица, Търново и Лясковец са заловени. Въпреки това е организирана голяма въстаническа чета от селата Мусина, Бяла черква, Михалци, Дичин, Вишовград и др. Начело застава поп Харитон, а за военен ръководител е назначен П. Пармаков. Знаменосец става Д. Атанасов - Русчуклийчето. В четата влизат още Бачо Киро, Хр. Караминков (Бунито), Т. Левтеров и др. Според плана тя трябва да се съедини с другите въстаници и да се укрепи в Балкана, за да може да води по-продължителна борба. След като се отправя към Стара планина, по дирите и тръгват многобройни потери от башибозук и редовни войскови части. На 29 април четата се установява в Дряновския манастир и в продължение на 9 дни води непрекъснати сражения с противника. На 7 май манастирът е разрушен от артилерийска стрелба и въстаниците решават да направят опит за пробиване на обсадата. В боя по-голямата част от тях загиват, а тези които са заловени, са изправени пред съд.

 

 

1872 г.

В Букурещ се провежда Първото общо събрание на БРЦК. Събранието се произнася за внасяне на единство в революционната дейност. На него се обсъждат и приемат нова програма и устав. Проектоуставът, озаглавен "Нареда на работниците за освобождението на българския народ", е изработен от Васил Левски и утвърждава изградената от него вътрешна революционна организация. След като отчита условията в българските земи и международната обстановка на Балканите, Общото събрание на БРЦК взема решение за преминаване към незабавни революционни действия. В събранието участват 25 души. Някои от участниците разполагат с повече от един мандат, тъй като не всички комитети успяват да изпратят своите представители в Букурещ и предоставят мандатите си на други сигурни участници в събранието. Така Васил Левски разполага с 3 мандата, а Тодор Пеев (председател на Етрополския комитет) – с 11 мандата. Събранието трябва да изработи нови програмни документи на БРЦК. Васил Левски е определен за главен апостол в Северна България, Тракия и Македония и с получено за целта пълномощно се завръща в българските земи, където продължава изграждането на вътрешната организация.

 

 

1091 г.

Император Алексий I Комнин с помощта на куманите разгромява печенегите в битка край Левунион, до устието на р. Марица. Алексий I Комнин е византийски император, дошъл на власт с преврат през 1081 г. Той е основател на династията Комнини. Воюва с италиански нормани в земите на днешна Албания и Македония (1081- 1085 г.), събирайки военни контингенти и от местното българско население. Сключва антинормански съюз с Венеция (1083 г.), който поставя началото на италианското икономическо проникване във Византия. Печенежката заплаха на Балканите Алексий I Комнин отстранява с помощта на куманите (битката край Левунион, по долното течение на р. Марица). Политиката му към селджукската опасност в Мала Азия е гъвкава, като разчита на дипломатическите ходове и мощни военни удари. Алексий I Комнин проявява изключителни дипломатическа качества при контактите си с участниците в Първия кръстоносен поход (1096-1099 г.), чрез които връща обширни земи в Мала Азия под византийска власт. Прави монетна реформа (появата на т. нар. перпери), реорганизира титлите и службите и др. Подлага на гонение богомили и павликяни - през 1111 г. на Хиподрома е изгорен ересиархът на богомилите Василий Врач.

На тази дата са родени:

1926 г.

Роден е Владимир Свинтила (псевдоним на Владимир Георгиев Николов) - български писател и литературен критик, публицист, журналист и преводач. През 1952 г. завършва право в СУ “Св. Климент Охридски". Работи като редактор във в-к “Народна култура" (1957-1959 г.), в издателство “Български художник" (1960-1964 г.), във в-к “София-нюз" (1969-1971 г.), зам.-главен редактор във в-к “Софийска правда" (1974-1977 г.). През 1964-1969 г. е драматург в Театъра на въоръжените сили. Владимир Свинтила сътрудничи с литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии на български и чужди вестници и списания - “Сенчъри" и “Таймс в Индия" (Индия), “Унидад" (Перу), “Нева" и “Всесвит" (СССР), “Ревиста джеографика

универсал" (Бразилия), “Тайди" (Финландия), “Бюлетин на ЮНЕСКО" (Париж) и др. Пише по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство. Основната част от публицистичното му творчество е посветена на български национални традиции, на народознанието и народопсихологията. Автор е на пиесата “Прометей в Кипър" (1960 г.), на сценарии на изкуствоведски филми (“Изкуството на Сиена", “Българска народна керамика", “Златьо Бояджиев в Пиринския край" и др.). Превежда стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език. Автор е на съчиненията “Асен Грозев" (1964 г.), “Васил Бараков" (1965 г.), “Андрей Николов" (1969 г.), “Борис Ангелушев" (1969 г.), “Веселин Стайков" (1970 г.), “Васил Захариев" (1972 г.), “От светкавици озарени" (1975 г.), “Владимир Димитров - Майстора" (1977 г.), “Длета и ружи. Разказ за занаятите" (1977 г.), “История на Самоковската иконописна школа" (1979 г.), “Лицето на Горгоната" (1992 г.), мемоари и др.

 

 

1879 г.

Роден е д-р Александър Ангелов Гиргинов – български общественик, политик, публицист, държавник. Той е един от ръководителите на Демократическата партия. Завършва право в Лайпциг. Работи като адвокат в София. През 1931-1943 г. е министър на финансите, по-късно на вътрешните работи в кабинетите на Ал. Малинов и Н. Мушанов. През септември 1944 г. е министър на финансите в правителството на К. Муравиев. Осъден е от Народния съд. Умира на 1 ноември 1953 г. в концентрационен лагер. Присъдата е отменена през 1996 г.

 

На тази дата умират:

1961 г.

Умира Константин Георгиев Щъркелов - български художник, живописец. През 1908 г. учи в Русия. През 1915 г. завършва Държавната художествена академия в София при проф. Ив. Мърквичка. Рисува пейзажи и цветя предимно с акварел, като създава свой маниер в тази област. Между най-добрите творби на Щъркелов са пейзажите му от Рила, Пирин, от София и от Търново. Още като студент през 1911 г. урежда самостоятелна изложба, която му донася голям успех. Творчеството му е популярно сред широк кръг почитатели.

 

1957 г.

Умира Продан Стоянов Таракчиев - български офицер, полковник. Един от първите български летци и създатели на българска военна авиация. През 1908 г. завършва Военното училище в София и служи като офицер в 11-и Сливенски пехотен полк. Участва в Балканските войни (1912-1913 г.) като летец-наблюдател. На 16 октомври 1912 г., заедно с пилота Радул Милков извършва боен полет със самолет над гара Караагач и хвърля позиви и ръчни бомби над турските позиции. Завършва въздухоплавателна школа в гр. Гатчина (Русия). По време на Първата световна война служи в Първо аеропланно отделение (1915-1918 г.). След войната е началник на Аеропланното училище.

 

 

1882 г.

Умира Димитър Поптенев Енчев - български възрожденски учител, просветен и читалищен деец. Учи във Военномедицинската академия в Цариград, през 1866 г. завършва Историко-филологическия факултет на Киевския университет. Учителства в Габрово и Русе. Поддържа връзки с революционни дейци и след самоубийството на А. Кънчев в Русе е принуден да напусне града. Димитър Енчев е руски вицеконсул в Мостар, Босна. Участва в Учредителното събрание в Търново. След Освобождението е окръжен управител във Варна и Севлиево. Димитър Енчев е кмет на Силистра. Автор е на публицистични материали в периодичния печат, преводач и съставител на учебна литература.

 

 

1760 г.

Умира Партений Павлович - български книжовник. Учи в родния си град Силистра и в Букурещ. Посещава Италия. През 1720 г. приема монашески сан и се установява в Сремски Карловци. През 1751 г. е ръкоположен за епископ от архиепископ Павел Ненадович. Високообразован, владее няколко езика - сръбски, гръцки, румънски, латински, немски, турски. Превежда от гръцки език требник, литургия на апостол Яков, ода за второто Христово пришествие, тропар и кондика на мъченика Стефан от Херцеговина. Автор е на няколко обширни автобиографични приписки по ръкописни и печатни български и гръцки книги. Създава първата автобиография в южнославянски литератури, която отразява личността на нов тип книжовник. Запазени са писмата му, писани на черковнославянски език. Две от тях са адресирани до императрица Елисавета Петровна и руския Св. Синод. В тях са изразени общи за балканските народи настроения - любов към Русия, вяра в нейната освободителна мисия.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;