Поетът Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в Копривщица. Авторът на “Помниш ли, помниш ли тихия двор..." и “Да се завърнеш в бащината къща", оставя в българската поезия едни от най-хубавите български стихотворения. Той умира на южния фронт през Първата световна война на 2 октомври 1916 година, на 29-годишна възраст.

На 28 март са родени: историкът и министър-председател проф. Богдан Филов, историкът проф. Вера Мутафчиева (1929), композиторът Божидар Абрашев (1936), певецът Панайот Панайотов (1951), писателят Ивайло Дичев. На тази дата умира режисьорът Въло Радев.

2013 г.

Президентът Росен Плевнелиев връчва на Мишлин Аби Самра, извънреден и пълномощен посланик на Ливанската република в Република България орден "Стара планина“ първа степен "за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-ливанските отношения и във връзка с окончателното ѝ отпътуване от страната“

2012 г.

Президентът Росен Плевнелиев връчва на проф. д-р Тацуро Мацумае огърлие "Стара планина“ "за особено значимите му заслуги за развитието на българо-японските отношения в областта на културата, образованието и науката“[

1983 г.

В София се провежда среща на учени от балканските страни на тема "Балканите – безядрена зона".

1978 г.

В София е открита изложба, посветена на Николай Рьорих. С това събитие Комитетът за култура започва изпълнението на програмата "За издигане ролята на изкуството за всестранното развитие на личността".

Николай Константинович Рьорих е руски художник, археолог, пътешественик и общественик. Учи едновременно в Петербургската художествена академия (1893-1897 г.) и в Юридическия факултет на Петербургския университет, който завършва през 1898 г., посещава лекции в Историко-филологическия факултет. Специализира живопис при Ф. Кормон в Париж (1900-1901 г.). От 1901 г. е секретар на Дружеството за поощряване на изобразителното изкуство, а в периода 1906-1918 г. е директор на рисувалното училище към дружеството. От 1909 г. е действителен член на Петербургската художествена академия. Член е на обединението "Свят на изкуствата" (председател от 1910 г. до 1919 г.). Негови творби са: цикъла "Началото на Русия. Славяни", "Отвъдморски гости", 1901; "Строи се град", 1902, “Небесен бой", "Знамение", 1915, и др. От 1918 г. живее в чужбина (в началото на 20-те години - в САЩ; от 1923 г. с прекъсвания, а от 1936 г. постоянно в Индия). Провежда 2 големи експедиции в Централна и Източна Азия (1924-1928 г. и 1934-1935 г.). Създава серии от монголски, тибетски и хималайски планински пейзажи ("Гуга Чохан", 1931 г.; "Знаците на Хесер", 1940 г.; "Хималаи. Нанда-Деви", 1941 г.; "Тибет. Манастир", 1942 г.; "Помни", 1945 г., и др.).

1973 г.

През март месец опитите за смяна на имената на българите мюсюлмани довеждат до ескалация на напрежението в с. Корница, Благоевградски окръг. Хората от селото настояват да бъдат признати официално за "турци", децата им да се обучават на турски език и да не се посяга на имената им. На 28 март 1973 г. в селото влизат около 500 служители от МВР, срещу които селяните оказват силна съпротива. Убити са трима души от местното население, а няколко от милиционерите са ранени.

1967 г.

В София стартира Първият конгрес на ТКЗС и се създава Съюз на ТКЗС. Приет е нов Примерен устав на ТКЗС и е взето решение да се обединят в единен съюз Съюзът на ТКЗС и Централният кооперативен съюз.

1957 г.

Започва осемдневно посещение на румънската правителствена делегация начело с първия секретар на ЦК на Румънската комунистическа партия Георге Георгиу-Деж в България. Между двете страни са декларирани общи позиции по "стремежите на арабските народи за национална независимост", по унгарските събития от 1956 г, както и нуждата от "по-нататъшно укрепване на единството на страните от социалистическия лагер". Разгледани са и проблемите на стопанското и научно-техническото сътрудничество с Румъния.

1952 г.

С разпореждане на Министерски съвет се въвеждат т.нар. безотчетни пари към основната заплата и "представителните" пари на министрите.

1946 г.

Сталин лично нарежда на Георги Димитров каква линия трябва да следва комунистическата партия в България: "Предвид отказа на опозицията да даде в Правителството свои представители, въпреки решението на тримата министри, препоръчваме да провеждате следната политика: 1. По всякакъв начин да игнорирате опозицията, да не водите повече с нея никакви преговори. 2. Да предприемете редица обмислени и умело организирани мерки, за да задушите опозицията...".

1945 г.

Щабът на Първа българска армия изпраща до войските заповед за провеждане на настъпление в рамките на Мурската настъпателна операция. Ден по-рано, на 27 март 1945 г., в щаба на Първа българска армия е разработен планът за Мурската операция и следобед е изпратен в щаба на фронта за утвърждаване. От 29 март до 14 април Първа българска армия провежда Мурската настъпателна операция като съставна част на Виенската настъпателна операция на Втори и Трети украински фронт. Задачата на нашата армия е във взаимодействие с 57-а съветска армия да разгроми противостоящия противник и за 5–6 дена да овладее района южно и югоизточно от Нагканижа. В тези действия участват четири пехотни дивизии (8-а, 10-а, 12-а и 16-а), поддържани с артилерия и авиация от Трети украински фронт. Другите две дивизии (3-а и 11-а) остават заедно с Трета югославска армия да отбраняват р. Драва. Настъплението на Първа българска армия се развива успешно. Тя пробива укрепената линия “Маргит", форсира последователно канала “Принципалис" и р. Мур и като преследва оттеглящия се противник, достига рубежа Велики Ког, Ястребци, Витан, Шаловци. Тук, след около 100-километрово вклинняване, настъплението на армията е спряно. Завършва Мурската операция. Изчерпали настъпателните си възможности, и нашите, и съветските войски преминават временно към отбрана.

1941 г.

Органът на Съюза на занаятчийските сдружавания в България -"Занаятчийска дума" спира да излиза. Той се издава в София от ноември 1919 г. Негови редактори са Д. Динков, Ст. Ягоридков, Ст. Бъчваров и Н. Въжаров.

1928 г.

В Бургас започва провеждането на учредителен събор от 13 делегати на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България, оглавен от пастор Николай Николов (органи - вестник "Петдесятни вести" и списание "Благовестител"). Едновременно се оформя движението на Независимите петдесятни църкви около пастор Стоян Тинчев.

1927 г.

В България влиза в сила Закон за народните читалища.

1924 г.

Демократическата партия се разцепва. Крилото на Андрей Ляпчев остава в Демократическия сговор с печатен орган вестник "Пряпорец", а крилото на Александър Малинов и Никола Мушанов възстановява самостоятелността на партията с печатен орган вестник "Знаме". На 5 октомври 1924 г. деветият конгрес на Демократическата партия потвърждава излизането от Сговора. На 28 октомври 1924 г. тя оформя своя парламентарна група от 17 депутати.

1920 г.

Провеждат се избори за XIX Обикновено народно събрание. БЗНС печели 110 места, БКП - 50, Демократическата партия - 24, Народната - 14, Прогресивнолибералната - 9, БРСДП (о) - 9, Радикалдемократическата - 8, Народнолибералната (Никола Генадиев) и Народнолибералната (Добри Петков) – по 3.

1913 г.

Провеждат се преговори между Сърбия и Гърция за общи действия срещу България. На 22 април 1913 г. в Атина е подписан предварителен съюзен протокол, а на 1 май е подписана и военна конвенция между двете страни. На 19 май 1913 г. в Солун е сключен окончателния съюзен договор между Сърбия и Гърция за общи действия срещу България. Те се споразумяват за обща граница. Двете държави се договарят да не допускат българско владение на запад от Вардар.

1895 г.

В София завършва конгреса на македонските емигрантски дружества и братства в Княжество България и извън него (легална организация). Създаден е Македонски комитет с председател Трайко Китанчев.

Трайко Цветков Китанчев е общественик и книжовник, деец на македоно-одринското революционно движение, редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е на 1 септември 1858 г. в с. Подмочани, Ресенско. Завършва Духовната семинария в Киев, след което записва право в Московския университет. Прекъсва обучението си поради заболяване и се завръща в България. Постъпва на работа като учител в училището при Петропавловския манастир "Св. Петър и Павел", а през 1882 г. се премества в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Уволнен, Китанчев заминава за България, където работи като учител в Пловдив, Габрово и София. От 1885 г. до 1890 г. е назначен за училищен инспектор в Търновско. По време на Сръбско-българската война 1885 г. се сражава като доброволец. През 1891 г. е осъден на 3 години затвор във връзка с убийството на финансовия министър Хр. Белчев. След излизането си от затвора Трайко Китанчев насочва своята дейност към обединяване на съществуващите в България македонски дружества в единна организация. През 1895 г. е избран на Първия конгрес на Върховния македоно–одрински комитет за негов председател. Взема активно участие в подготовката на четническата акция на ВМОК през 1895 г. Умира на 1 август 1895 г.

1876 г.

От Влашко в България тайно се прехвърля една част от ръководните дейци на Първи (Търновски) революционен окръг - Христо Патрев, поп Харитон, дядо Никола Хаинченина, Тодор Кирков.

1859 г.

Драган Цанков започва да издава в Цариград униатския вестник "България. Вестник за българските интереси". Той излиза до април 1863 г. Негови сътрудници са Петко Р. Славейков, Тодор Икономов, Георги Миркович, Стефан Изворски, Христо Ваклидов.

На тази дата са родени:

1955 г.

Роден е Ивайло Стефанов Дичев - български писател. През 1979 г. завършва английска филология в СУ “Св. Климент Охридски". Работи като редактор във в-к "Орбита" и като сътрудник в Информационния център към Съюза на българските писатели. От 1985 до 1987 г. е редактор в издателство "Български писател". През 1991 г. специализира в Сорбоната. През 1992 г. защитава кандидатска дисертация "Проблемът за автора и целостта на творбата" Автор е на разкази, новели, романи, есета, научни публикации по проблеми на философията, естетиката и културологията.

Негови съчинения са: "Уча се да плача" (1979 г.), "Звезден календар" (1982 г.), "Идентификация" (1987 г.), "Миг след края на света" (1988 г.), "Граници между мен и мен" (1990 г.), "Еротика на авторството" (1991 г.), "Буквализми. Разказоиди" (1991 г.).

1951 г.

Роден е Панайот Панайотов – български естраден изпълнител. Завършва Естрадния отдел при Българската държавна консерватория в класа на Стефан Атанасов през 1976 г. В периода 1974-1975 г. е солист на Представителния ансамбъл при ГУСВ - София. Работи с група "Лира". Започва да пее още като ученик в различни самодейни състави. В края на 70-те години има успешни изяви в различни международни конкурси, а песента "Обич" (муз. М. Аладжем) му носи голяма популярност. Представя се на "Интерталант" (1974 г.), който по това време няма конкурсен характер. Участва в "Шлагерфестивал" Дрезден (1979 г.) и "Братиславска лира" (1980 г.). През 1979 г. печели Голямата награда "Златният Орфей" и трета награда на фестивала "Червеният карамфил" в Сочи (бивш СССР). На фестивала в Кастълбар, Ирландия, получава специална награда за най-добър глас. Изпълнената от него песен "Бащината къща" (муз. А. Заберски) печели Голямата награда "Златният Орфей" през 1980 г. Концертира в СССР, Куба, Унгария, Турция, Полша и др. Негови албуми са: "Обич" (1981 г.), "Сватба" (1984 г.), "Ванга" (1990 г.), "Здравей, обич моя" (1991 г.), "Без маска и грим (Роси и Панайот)" (1993), "Шопкиня" (1994 г.), "Певецът/Славяни" (1996 г.), "Маринела" (1998 г.), "20 Златни хита: Момчето, което говори с морето" (1999 г.).

1936 г.

Роден е Божидар Абрашев - български композитор, музиколог, професор и доктор по изкуствознание. Завършва специалност "Композиция" в Музикалната академия в София, като ученик на П. Владигеров. Бил е преподавател е в Държавната музикална академия по симфонична оркестрация, елементарна теория на музиката и инструментознание. Автор е на около 60 опуса, 5 симфонии, 6 сонати, 1 кончерто гроссо; 2 оратории и около 300 аранжимента на народни песни. Негови съчинения са: Енциклопедия на музикалните инструменти (преведена в 27 държави), "Оркестрово-звукова материя" (1976 г.), "Симфонична оркестрация (1992 г.), "Обработка и оркестрация на българската народна музика", ч. 1-2 (1990-1995 г.) и др. През 2001 г. е назначен за министър на културата, през 2005 г. е свален от този пост. Умира на 6 ноември 2006 г.

1930 г.

Роден е Богоя Сапунджиев – български архитект и сценограф. Завършва архитектура в Московския архитектурен институт през 1955 г. От 1958 г. е началник на Декоростроителния отдел и художествения постановчик в СИФ “Бояна". Занимава се предимно с театрална сценография, с предпочитание към мащабните и функционални композиции - “Хроника на чувствата" (1962 г.), “Галилео Галилей" (1968 г.), “Най-добрият човек, когото познавам" (1973 г.), “Селянинът с колелото" (1974 г.), “Фильо и Макензен" (тв, 1978-1980 г.), “Хан Аспарух" (1981 г.), “Брегове в мъгла" (1986 г.) - в киното, а в театъра и операта - “Прокурорът" (1965 г.), “Иван Шишман" (1975 г.), “Ивайло" (1985 г.) и др.

1929 г.

Родена е Вера Мутафчиева – български историк, писател, белетрист. През 1951 г. завършва специалност “История“ в СУ “Св. Климент Охридски". В годините 1950 – 1955 г. работи в Народната библиотека в София и в Института за история към БАН. От 1979 г. е директор на Центъра за древни езици и култура към Комитета за култура. От 1880 г. е директор на Българския изследователски институт в Австрия. От 1997 г. до 1998 г. е секретар на Съюза на българските писатели. През 1979-1991 г. работи в Института за литература към БАН, през 1991-1992 г. е в Центъра за литература към БАН, от 1992 г. - в Института за история. За една година е председател на Агенцията за българите в чужбина. През 1980 г. е лауреат на международната Хердерова награда. Тя е почетен член на БАН и носител на почетен знак на БАН “Проф. Марин Дринов" на лента. През 1999 г. й е връчен орден “Стара планина". Същата година е наградена и с Голямата награда за литература на СУ “Св. Климент Охридски". През 2000 г. получава званието “д-р хонорис кауза" на НБУ. Две години по-късно получава награда за принос в българската литература “Бронзов бухал". Изследванията й са върху проблемите на историята на Османската империя и към източните култури и цивилизации. Автор е на книгите: “Летопис на смутното време" (1965-1966 г.), 1993 г., “Случаят Джем" (1967 г., 1999 г.), “Последните Шишмановци" (1969 г.), сборник с есета “И Клио е муза" (1969 г.), “Рицарят" (1970 г.), “Процесът - 1873" (1972 г.), “Белот на две ръце" (1973 г.), “Алкивиад Малки" (1975 г.), “Алкивиад Велики" (1976 г.), “Книга за Софроний" (1978 г.,) “Предречено от Пагане" (1980 г,), “Бомбите" (1985 г.), “Съединението прави силата" (1985 г.), “Белият свят" (1994 г.), “И страшно е, майко и весело ... Публицистика" (1997 г.), “Разгадавайки баща си. Опит за биография на Петър Мутафчиев" (1997 г.), “Нека се сбогуваме с XX в." (1998 г.), “Бивалици" (2000-2001 г.) и др. Нейни научни съчинения са: “Османска социално-икономическа история. Изследвания" (1993 г.,1999 г.), “В сянката на Азия. Завладяването на България от османците и българските земи в османската държавна система" (1992 г.), “История. Учебник за V кл. на СОУ", 1994 г.) “История на българския народ. От наченките на човешки живот по нашите земи до българското Възраждане" (1995 г.), “Турция. Между Изтока и Запада" (1998 г.).

Умира след кратко, но тежко боледуване на 9 юни 2009 г. в София.Прахът ѝ е разпилян в Егейско море на 13 юли 2009 г.

1887 г.

Роден е Димчо Дебелянов - български поет - символист и романтик. През 1895 г. семейството му се преселва в Пловдив, където остава до 1904 г. От този период са и първите му стихотворни опити. След това живее в София. През 1906 г. печата в списание "Съвременност". Превежда от руски и френски език, следва право и литература, издава "Българска антология" заедно с Д. Подвързачов (1910 г.), съредактор с К. Константинов, Г. Райчев и Н. Янев на списание "Звено" (гл. ред. Д. Подвързачов). Участва като подпоручик в Първата световна война, загива на 2 октомври 1916 г. на южния фронт. Погребан е в двора на черква край Демирхисар, откъдето 15 години по-късно костите му са пренесени в Копривщица. Негови стихотворения са "Помниш ли, помниш ли", "Спи градът", "Кръстопът на бъдещето", "Светла вяра" и др.

1883 г.

Роден е Богдан Филов - български историк и политик. От 9 септември 1943 г. до 9 септември 1944 г. е член на регентството. Преди това три години заема поста министър-председател. От 1938 г. до 1942 г. заема поста министър на народното просвещение, а от 1942 г. в продължение на една година е министър на външните работи и изповеданията. От 1937 до 1944 г. е председател на БАН. През 1992 г. общото събрание на БАН посмъртно възстановява членството му. Учи класическа филология и сравнително езикознание във Вюрцбург, Германия (1901 г.) и в Лайпцигския университет (1902-1903 г.). Завършва римска история и археология във Фрайбург, Германия (1904 г.). От 1920 г. до 1944 г. е професор по археология в СУ “Св. Климент Охридски". Една година е декан на Историко-филологическия факултет. От 1931 до 1932 г. е ректор на СУ “Св. Климент Охридски". През 1923 г. влиза в Берлинската масонска ложа. Специализира класическа филология в Бон, Париж и Рим. В периода 1920-1944 г. е директор на Българския археологически институт с музей. След 9 септември 1944 г. Народния съд го осъжда на смърт, 5 млн. лв. глоба и конфискация на имуществото. Отнето му е и званието “академик". На 1 февруари 1945 г. е разстрелян. Присъдата е отменена през 1996 г. Богдан Филов е автор на: “Антични паметници в Народния музей", “Археологически паралели", “Софийската църква, Св. София", “Старобългарското изкуство", “Римското владичество в България", “Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра" и др.

1874 г.

Роден е Стефан Макавеев Минчев – български литературен историк и критик. Завършва славянска филология във Висшето училище. Работи като учител в Казанлък, Пловдив и София. Инспектор е по български език и литература при Министерството на народната просвета. Негови съчинения са: “Из историята на българския роман. Материали за живота на Василя Друмева (Митрополит Климента)" (1908 г.), “Из историята на българския роман", “Опит за литературно-исторически наблюдения върху развитието на романа през ХIХ в. до Освободителната война" (1877-1878 )" (1908 г.), “Из историята на българския роман. Побългаряване на чужди произведения" (1910 г.), “Чужди влияния в Друмевата драма “Иванку" (1912 г.).

На тази дата умират:

2016 г.

Умира Ивон Фуркад - съпругата на Димитър Паница, основател на фондация "Свободна и демократична България".

2001 г.

Умира Въло Радев - български режисьор, оператор. Завършва ВГИК в Москва, специалност "Операторско майсторство". Оператор на филмите "Димитровградци", "Години за любов", "В навечерието", "Тютюн". Режисьор е: на "Крадецът на праскови", "Цар и генерал", "Най-дългата нощ", "Черните ангели", "Корените на изгряващото слънце", "Осъдени души" и "Адаптация". Носител е на "Златна роза" от кинофестивала във Варна за "Цар и генерал" (1966 г.) и за "Най-дългата нощ" (1967 г.); награда от Международна кинофестивал в Карлови Вари за "Черните ангели". Орден "Стара планина" (2002 г., посмъртно).

1985 г.

Умира Георги Караиванов - български поет, белетрист и драматург. Завършва гимназия и право в София. Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар от 1934 г. до 1944 г. Негови стихосбирки са: “Път" (1923 г. ), “Анатема" (1925 г. ), “Иманяри" (1926 г. ) и “Синьото цвете" (1927 г. ); легендата “Божият съд" (1928 г.); повестта “Пендарата" (1928 г.); епическите поеми “Хайдути" (1931 г.) и “Герай Войвода" (1933 г.); романа “Бан Янука" (1932 г.); драмите “Хвъркатият конник" (1939 г.), “Боримечката" (1958 г.), “Юнашка майка" (1962 г. ) и др. Автор е на няколко книги за деца.

1976 г.

Умира Антон Маринович - български режисьор. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски". Сътрудник е на списанията “Нашето кино" и “Филм и критика". През 1942 г. е асистент-режисьор на Хр. Цанков в “Изпитание", а през 1945 г. осъществява първата си самостоятелна постановка - “Ще дойдат нови дни". Антон Маринович пръв филмира популярни оперни и театрални спектакли - “Иван Сусанин" (1950 г.), “Снаха" (1954 г.). Екранизира произведения от българската литературна класика: “Гераците" (1958 г.), “Сиромашка радост" (1958 г.). Интерпретира от своя гледна точка обновителните процеси в съзнанието на българските мюсюлмани - “Ребро Адамово" (1956 г.). Снима и приключенски трилъри - “Нощта срещу 13-ти" (1961 г.), “Златният зъб" (1962 г.), “Приключение в полунощ" (1964 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;