На тази дата през 1066 година е открита сградата на Уестминстърското абатство, проектирана в стила на прочутите катедрали Кентърбъри и Шартр. Уестминстърското абатство е под личното разпореждане на краля. То не се смята нито за катедрала, нито за енорийска черква, въпреки че поддържа свой собствен хор. През 1066 г. в Уестминстърското абатство е коронясан нормандския херцог Вилхелм Завоевателя. Там е канонизиран Едуард Изповедник, короновани са и всички монарси на Великобритания с изключение на Едуард V и Едуард VII. Първите златотърсачи пристигат в Сан Франциско с кораба “Калифорния" (1849 г.). През 1940 г. за пръв път по телевизията е показан баскетболен мач. Двубоят е между баскетболните отбори на американски колежи. През 1994 г. самолети на НАТО, за пръв път в 45-годишната история на организацията, провеждат военна операция, бомбардирайки военен завод в Босна. Американската авиация сваля четири сръбски самолета по време на първия полет на силите на НАТО.

 

2018 г. 

Афганистанският президент Ашраф Гани предлага мирни преговори на талибаните. Той настоява за признаването на талибаните като политическа група, като част от предложения политически процес, който може да доведе до мирни преговори, целящи да сложат край на 16-годишната война. 

 

2017 г. 

Стотици десни активисти се събират, за да протестират срещу разпореждането на съда за разрушаването на израелското селище Офра, което е построено върху частна палестинска земя на Западния бряг. Израелската полиция евакуира девет домове в селището, въпреки гладните стачки и хората, които се барикадират вътре. 

 

2015 г. 

В Лесото се провеждат парламентарни избори 

 

2012 г. 

Европейският парламент получава петиция до евродепутатите с настояване да "защитят свободния и отворен интернет и да отхвърлят ратификацията на търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA)“. Петицията е подписана от над 2.5 милиона души от цял свят, като е представена от името на интернет гражданската група Avaaz. 

 

2012 г. 

Президентът на Сирия Башар ал-Асад подписва новата конституция на страната разрешаваща политически плурализъм. 

 

2012 г. 

Конституционният съвет на Франция отхвърля законопроекта забраняващ отричането на геноцидите, в това число и арменския геноцид като нарушаващ правото на изразяване на личността. Законопроектът става причина за дипломатическа криза между Франция и Турция. 

 

2007 г.

 

Италианският Сенат гласува вот на доверие на правителството на премиера Романо Проди. Председателят на италианския парламент Франко Марини обявява, че правителството са подкрепили 162 сенатори, срещу 157 –гласували “против". 

Двамата сенатори, чиито вот е трудно предвидим, Луиджи Поларо и Марко Фолини подкрепят правителството на Проди. 

 

2001 г. 

В Египет на мюсюлманите се забранява да сключват брак с еврейки. 

 

2000 г. 

В Триполи се провежда заседание по делото срещу шестимата български медици - Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и д-р Здравко Георгиев. Заедно с тях подсъдим е и палестинският лекар Ашраф Ал-Хаджудж. Те са обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца в детската болница в Бенгази и в заговор срещу Джамахирията. Сред останалите обвинения са прелюбодеяние, валутна търговия, производство, разпространение и употреба на алкохол. 

Народният либийски съд заседава близо 10 минути, след което отлага делото за 3 април 2000 г. Отлагането е поискано от адвокат Осман Бизанти, за да може да се запознае по-добре с материалите по делото, които са 1600 страници. 

 

1994 г. 

Самолети на НАТО, за пръв път в 45-годишната история на организацията, провеждат военна операция, бомбардирайки военен завод в Босна. Американската авиация сваля четири сръбски самолета по време на първия полет на силите на НАТО. През 1991-1992 г. етническите и религиозни противоречия в СФР Югославия довеждат до избухването на военни конфликти между босненци, хървати и сърби. Това води до икономическа и политическа нестабилност. Босна и Херцеговина обявяват независимостта си от Белград. Международната общност под егидата на ООН се намесва чрез военен контингент на НАТО, за да бъде спрян конфликтът. През 1996 г. лидерите на трите етнически общности се споразумяват. Подписано е Дейтънското споразумение в Париж, според което Босна и Херцеговина става двуобщностна държава - Мюсюлманско-хърватска федерация и Република Сръбска. На 14 септември са проведени избори, спечелени от националистическите партии. Избрано е колективно Председателство, в което влизат А. Изетбегович - мюсюлманин, М. Краишник - сърбин и К. Зубак - хърватин. На 3 януари 1997 г. е сформирано правителството на Харис Силайджич и Светозар Михайлович. 

 

1991 г. 

Ирак приема условията на ООН за освобождаване на Кувейт. Преустановено е настъплението на американската армия. Саддам Хюсеин призовава иракските войски да напуснат Кувейт. 

На 1 август 1990 г. чрез военна агресия Хюсеин се опитва да присъедини към Ирак територията на Кувейт. Това довежда до обявяване на пълен ембаргов режим над страната от ООН. На 19 януари 1991 г. обединените сили на ООН, командвани от генерал Шварцкопф, започват операция "Пустинна буря" по въздух, суша и море, като разгромяват основните сили на Ирак и принуждават силите на Садам Хюсеин да освободят завзетите територии. ООН запазва ембаргото над страната. 

 

1988 година 

 

В азербайджанския град Сумгаит Комитетът за държавна сигурност на СССР заедно с арменски националисти извършва провокации. На 26 февруари 1988 г. в Сумгаит в знак на протест срещу убийството на двама младежи от страна на арменци в региона Нагорни Карабах на Азербайджан се провеждат демонстрации. Ръководството на Арменската ССР използва демонстрациите като средство, за да започнат широка антиазербайджанска кампания и да оправдаят политиката на агресия срещу Азербайджан. По такъв начин, в следствие на действията на арменските екстремисти и диверсанти тази акция на протеста прерасна в масови безредици. По време на безредиците Едуард Григорян, отличил се с особена жестокост по отношение към арменците, категорически е разпознат от сестрите Меджлумян, арменките по произход, върху които е извършил насилствени действия от сексуален характер. С цел разследване на тези безредици, Генералната прокуратура на СССР възбуди наказателно дело, създава оперативно-следствена група начело със следователя по особено важни дела Владимир Галкин, която се състои от 231 следовател и от същото количество оперативни работници от различни региони на страната. Обаче само част от участниците на безредиците, разкрити по време на разследването, извършено от Генералната прокуратура на СССР, са наказани съгласно присъдата. В резултат на въздействие от страна на политическото ръководство на СССР и Комитета за държавната сигурност на СССР разследването не бе доведено до логическото заключение, организаторите и инициаторите не са били идентифицирани. Съгласно присъдата Е.Григорян е с ефективно наказание лишаване от свобода, но след разпадането на СССР е преместен в затвор в Армения, откъдето при необясними обстоятелства е незабавно освободен. 

 

1979 г. 

В Мозамбик е въведено смъртно наказание за престъпления срещу държавата. 

 

1976 г. 

Американският президент Джералд Форд обявява Фидел Кастро за “международен престъпник". 

 

1975 г. 

В Лондонското метро влак се блъска в стената. Загиват 42 човека. 

 

1974 г. 

След седем годишно прекъсване САЩ и Египет възстановяват дипломатическите си отношения. 

 

1972 г. 

Създадена е Автономна област Южен Судан. 

 

1940 г. 

За пръв път по телевизията е показан баскетболен мач. Двубоят е между баскетболните отбори на американски колежи. 

 

1933 г. 

В знак на протест срещу нацизма в Германия Бертолд Брехт напуска страната. Германският поет, драматург и театрален деец е роден на 10 февруари 1898 г. в Аусбург. Той е създател на теорията за "епическия театър". Най-значителни драматични произведения: "Опера за три гроша" (1928 г.), послужила за основа на "Роман за три гроша" (1943 г.); "Пушките на г-жа Карар" (1937 г.); "Майка Кураж и нейните деца" (1939 г.); "Добрият човек от Сечуан" (1938-1942 г.) и др. Бертолд Брехт умира в Берлин на 14 август 1956 г. 

 

1924 г. 

Американската армия окупира Хондурас. 

 

1922 г. 

Обединеното кралство приема независимостта на Египет. 

 

1849 г. 

В Сан Франциско с кораба “Калифорния" пристигат първите златотърсачи. 

 

1813 г. 

В град Калиш е подписан съюзен договор между Русия и Прусия. Двете страни се договарят да водят съвместни действия срещу Наполеон I и да не сключват сепаративен мир или примирие. Тайните клаузи на договора предвиждат възстановяване на Прусия в границите й от 1806 г. и увеличаване на територията й за сметка на северногерманските държави. Калишкият съюзен договор слага началото на шестата антинаполеонова коалиция. 

 

1780 г. 

Руската императрица Екатерина ІІ призовава неутралните страни в Европа да подкрепят борбата за независимост на американските колонии от Англия. 

 

1609 г. 

Русия и Швеция сключват отбранителен съюз. Швеция получава земи в Карелия в замяна на помощта, която страната оказва на Русия в борбата с Лъжедмитрий ІІ. 

 

1525 г. 

Последният император на ацтеките Куаутемока е екзекутиран от испанския конкистадор Кортес. 

 

1066 г. 

Открита е сградата на Уестминстърското абатство. Сградата е проектирана в стила на прочутите катедрали Кентърбъри и Шартр. Уестминстърското абатство е под личното разпореждане на краля. То не се смята нито за катедрала, нито за енорийска черква, въпреки че поддържа свой собствен хор. През 1066 г. в Уестминстърското абатство е коронясан нормандския херцог Вилхелм Завоевателя. Там е канонизиран Едуард Изповедникът, короновани са и всички монарси на Великобритания с изключение на Едуард V и Едуард VII. На 2 юни 1953 г., когато е коронацията на кралица Елизабет II в абатството присъстват 8200 гости. На същата сцена се състои венчавката на лейди Даяна и принц Чарлз. По-късно там е и опелото на принцесата. 

 

На тази дата са родени: 

1930 г. 

Роден е Леон Купър - американски физик теоретик, професор. През 1956 г. установява, че при особеното състояние на силно охладено вещество електроните се свързват в двойки (двойки на Купър) в резултат от обмен на фонони. През 1957 г. заедно с Дж. Бардийн и Дж. Р. Шрифър създават микроскопичната теория на свръхпроводимостта. През 1958 г. въз основа на нея авторите предсказват свръхфлуидността на течен хелий (3He) близо до абсолютната нула. Тя е експериментално потвърдена през 1962 г. През 1972 г. Дж. Бардийн, Дж. Р. Шрифър и Леон Купър получават Нобелова награда за физика. 

 

1901 г. 

Роден е Лайнъс Карл Полинг – американски физик и химик, професор. Завършва Орегонския колеж (1922 г.), специализира в университетите в Мюнхен, Копенхаген и Цюрих (1926-1927 г.). Ръководи изследователската работа в Калифорнийския технологичен институт (1921-1925 г., 1927-1964 г., от 1931 г. професор). От 1969 г. е преподавател по химия в Станфордския университет. През 1948 г. става председател на Американското химическо дружество. Член е на Националната АН на САЩ. Изследва строежа на молекулите и природата на химичните връзки, като използва методи от квантовата механика. Съставя таблици на йонните радиуси, формулира някои общи правила на образуването на йонните кристални структури. Описва хомеополярните връзки от гледна точка на квантовата механика. Изучава причините за заболяванията на молекулярно равнище. Активен обществен деец, един от инициаторите на Пъгуошките конференции. Инициатор за съставяне на петицията до американския президент за прекратяване на опитите с ядрено оръжие (1957 г.) и на петиция с аналогично съдържание, изпратена до ООН, подписана от 9 000 учени от различни страни (1958 г.). Получава Нобелова награда за химия (1954 г.) и за мир (1962 г.). 

 

1866 г. 

Роден е Вячеслав Иванович Иванов - руски поет и драматург. През 1904 г. публикува книгата "Елинската религия на страдащия бог", посветена на елинския култ към Дионисий. Изявява се като поет след 1898 г. Първата му книга с лирика "Кормчии на звездите" излиза през 1903 г., след нея се появяват сборникът "Прозрачност" (1904 г.) и трагедията с "античен хор" "Тантал" (1905 г.). Смятан е за един от теоретиците на второто поколение руски символисти. В периода 1917-1924 г. се занимава предимно с научна и културно-педагогическа дейност (защитава дисертацията "Донисий и прадионисийството", 1921 г. ). През 1924 г. напуска Русия, живее в Италия. В емиграция превежда на руски език Данте, Петрарка и други. 

 

1833 г. 

Роден е Алфред фон Шлифен - германски граф, офицер, генерал-фелдмаршал (1911 г.), военен теоретик. Като офицер от Генералния щаб участва в Австро-пруската война (1866 г.) и Френско-пруската война (1870-1871 г. ). В периода 1891-1905 г. е началник на Генералния щаб. Той подобрява подготовката на офицерите. Като последовател на Х. Молдке Старши е един от идеолозите на германската военна доктрина. Разработва теорията за обкръжение и унищожаване на противника чрез решителен удар по единия или по двата фланга. Автор е на плана за война на 2 фронта - срещу Франция и срещу Русия. Най-известното му съчинение е “Gesammelte Schriften", (т. 1-2, 1913 г.). 

 

1533 г. 

Роден е Мишел дьо Монтен - френски философ и писател. Получава домашно класическо образование, завършва колеж, учи право. През 1580-1588 г. публикува основното си съчинение “Опити" (“Essais", кн. 1-3). Монтен критикува моралната структура на цивилизованото, но все още варварско общество. Той е един от първите, които осъзнават възпитателното значение на труда. Монтен предлага идеята за трудовите училища. Много от идеите на Монтен са възприети от Ш. Л. Монтескьо, от просветителите през ХVIII в. и Ж.-Ж. Русо. Мишел дьо Монтен умира на 13 септември 1592 г. 

На тази дата умират: 



1986 г. 

В Стокхолм е застрелян министър-председателя на Швеция Улоф Палме. Нападението срещу него е първото политическо убийство в Швеция от 1810 г. насам. През 1988 г. за убийството е осъден Кристер Петершон, който по-късно е оправдан. Петершон умира на 29 септември 2004 г., но оставя около 40 писма, в които поема пълна отговорност за убийството. 

Улоф Палме е роден на 30 януари 1927 г. През 1952 г. основа Социалдемократическата партия и става неин лидер. Той е депутат в първата камара на риксдага от 1958 г. През 1965-1966 г. е министър на комуникациите. През 1969-1976 г. става министър-председател. След това работи в ООН и изпълнява посреднически мисии в Близкия изток. През 1982 г. отново става министър-председател. 

 

1963 г. 

Умира Раджендра Прасад - индийски държавен и политически деец. От 1952 до 1962 г. е президент. По образование е адвокат. През 1911 г. влиза в Индийския национален конгрес (ИНК). Последовател е на М. К. Ганди. Участва в националното-освободително движение на Индия. През 1934 г., 1939 г. и 1947-1948 г. е председател на ИНК. От 1946 г. до януари 1948 г. е министър по продоволствието и селското стопанство. В периода 1946-1950 г. е председател на Учредителното събрание на Индия. След провъзгласяването на Индия за република през 1950 г. е избран за неин временен президент. 

 

1961 г. 

Умира Андрей Николаевич Москвин - руски кинооператор. Той е сред основоположниците на съветската операторска школа. Снима филмите “Дяволското колело" (1926 г. ), “Новият Вавилон" (1929 г.), трилогията за Максим - “Младостта на Максим" (1935 г.), “Завръщането на Максим" (1937 г.), “Виборгска страна" (1939 г.). През 1944-1945 г. заедно с Едуард Тисе снимат “Иван Грозни". С Дмитрий Месхиев създават “Дамата с кученцето" (1960 г.), това е един от последните му филми. 

 

1936 г. 

Умира Шарл Жул Анри Никол - френски микробиолог. През 1893 г. завършва университета в Руан. От 1903 до 1936 г. е директор на института "Пастьор" в Тунис. Изучава причинителите на редица инфекциозни заболявания (токсоплазмоза, трахома, скарлатина, грип и др.) и разработва начини за приготвяне на специфични ваксини и серуми. През 1928 г. получава Нобелова награда за физиология и медицина за изследванията си върху петнистия тиф. 

 

1925 г. 

Умира Фридрих Еберт – немски политик, държавник. Заема висши постове в бременската социалдемократическа организация. След 1906 г. е секретар на ЦК на ГСДП, а от 1913 г. (след смъртта на А. Бебел) е съпредседател на партията (заедно с Х. Хаазе). Ръководи социалдемократичната фракция в Райхстага в годините на Първата световна война. На 9 ноември 1918 г. е обявен за канцлер, а ден по-късно е избран за председател на Съвета на народни представители. Той е първият в историята на Германия райхспрезидент, избран на 11 февруари 1919 г. от заседаващото във Ваймар Националното събрание и заема поста до смъртта си. Като канцлер и президент допринася за омиротворяването на страната, за утвърждаването на Ваймарската република и възстановяване мястото на Германия сред водещите европейски държави. 

 

1869 г. 

Умира Алфонс Мари Луи дьо Ламартин - френски поет и политически деец. Роден е през 1790 г. От 1829 г. е член на Френската академия. Известно време е дипломат. Обикаля Италия и печата първите си стихотворни творби. Член е на Временното правителство, на Учредителното и Законодателното събрание. Оттегля се от политиката, когато Наполеон III е избран за държавен глава. Автор е на "Поетични размишления", "Нови размишления", "Поетични и религиозни хармонии", "Пътуване по Изток", "Жослен", "Падението на един ангел", "Поетични съзерцания", "Изповеди", повестта "Грациела" и др. През 1832 г. Ламартин пътува през България. Пътуването е отбелязано в съчинението "Пътуване по Изток". 

 

1810 г. 

Умира Жак Андре Нежон - френски философ материалист и атеист, представител на младото поколение просветители. От 1795 г. е член на Френския институт, а от 1803 г. е член на Френската академия. Той сътрудничи на П. Холбах и участва в подготовката на неговите произведения "Система на природата", "Разобличеното християнство" и др. Ръководи нелегалното издаване в чужбина на много произведения на П. Холбах и трудовете на М. Монтен, Ж.-Ж. Русо и Д. Дидро. Смята се за автор на анонимно издадената книга "Воинът философ" (1768 г.), включена в папския "Индекс на забранените книги" (от 1771 г.). Ръководи издаването на големия раздел "Систематични енциклопедии", замислен като продължение и допълнение на съответните раздели на "Енциклопедията" на Д. Дидро. 

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници: 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;