На тази дата през 1910 г. в Русе избухват размирици: непълнолетно турско момиче пристава на български чиновник, след което е върнато на родителите си от полицията по заповед на вътрешния министър Михаил Такев. Разгневеното множество обсажда полицейския участък и го напада, но е отблъснато от армията. При стрелбата са убити 17 и са ранени 32-ма души. През 1978 година в чест на стогодишнината от Освобождението пак в Русе е открит Пантеонът на възрожденците - национален паметник-костница на героите, загинали за българската свобода. Разположен върху 4456 кв. м. площ, в средата на Пантеона под позлатения купол гори вечен огън. Костите на Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка Обретенова, Никола Обретенов, Панайот Волов и Ангел Кънчев се съхраняват в мраморната зала на пантеона. Тридесет и девет видни възрожденци са погребани в отделни гробове. Там са вписани имената на още 453 просветители, четници и опълченци.</i> 

 

2018 г. 

Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ, с който да награди посмъртно Панде Ефтимов с орден "Стара планина“ – втора степен, за изключително големите му заслуги за популяризирането на българската история през периода на войните за национално обединение и за съхраняване на българщината в Република Македония. 

 

2013 г. 

Президентът Росен Плевнвлиев връчва на Карол Мистрик, извънреден и пълномощен посланик на Словашката република в Република България орден "Стара планина“ първа степен "за изключително големите му заслуги за развитие на българо-словашките отношения и сътрудничество и по повод окончателното му отпътуване от страната 

 

2008 г. 

Във влака София – Кардам на БДЖ при неизяснени обстоятелства възниква пожар. В пожара загиват 9 пътници. 

  

2007 г. 

Провежда се дебатът по вота на недоверие към правителството. Вотът на недоверие е внесен предишната седмица от 55 депутати от ДСБ, ОДС, БНС, “Атака", както и независими народни представители. Основните мотиви на опозицията са, че българското здравеопазване е в дълбока криза и 92 % от българите са крайно недоволни от здравното обслужване. 

В същия ден здравни работници от почти цялата страна провеждат протестни действия. 

 

2002 г. 

Президента Росен Плевнвлиев връчва на акад. Благовест Сендов орден "Стара планина“ "за заслугите му към Република България в областта на образованието и науката и по случай неговата 70-годишнина 

 

2002 г. 

Двадесет и трима депутати от НДСВ подписват писмо до премиера. В писмото се настоява за незабавна промяна в икономическата и социална политика, прозрачност в управлението на държавата и демокрация в парламентарната група на НДСВ. В писмото се казва още: “Ние приехме вашите послания за висок морал и почтеност във всичко и бяхме избрани заради вас. В името на този обет сме длъжни откровено да ви кажем – необходима е незабавна промяна в икономическата и социална политика, пълна прозрачност в управлението на държавата и демокрация в парламентарната група, както и условия за гарантиране на демократични процеси в нея." Симеон не приема критиките. 

 

2001 г. 

В доклада на Държавния департамент на САЩ по развитието на човешките права е записано, че в България свободата на словото се спазва формално, но по същество правителството се намесва в работата на медиите както с помощта на рекламите, така и чрез НСРТ. 

 

2001 г. 

БСДП на Йордан Нихризов се договаря със СДС за общо участие в изборите. 

Българският социалдемократически съюз (БСДС) е учреден на 16 януари 1999 г.от членове на БСДП, разграничили се от ръководството около д-р Петър Дертлиев. В съюза участват членове на Нова социалдемократическа партия (НСДП) с председател Красимир Пухтев. 

 

2001 г. 

Тридесет и осмото НС приема промени в Закона за досиетата. Създадена е постоянно действаща парламентарна комисия, която периодично публикува официални списъци на агентите на ДС. Разсекретената информация става общодостъпна в Интернет. 

 

1998 г. 

Проведен е учредителен конгрес на Българската евролевица. За лидер е избран Александър Томов. Той е икономист, политически и държавен деец. Завършва икономика във Висшия икономически институт в София, след което работи като преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и като експерт и съветник в Министерския съвет. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Заема и отговорни държавни постове като заместник-председател на Министерския съвет (1990-1991 г.). Депутат е в ХХXVII Народно събрание. На II конгрес на партията (3-4 юни 2000 г. ) е преизбран за неин председател. 

 

1984 г. 

Завършва тридневното посещение на генералния секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр в България. Страната ни е член на ООН от 14 декември 1955 г. Тя три пъти е непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН (1966 г., 1986-1987 г., 2002-2003 г.). 

 

1981 г. 

Людмила Живкова е на посещение в Мексико за участие в тържествата, посветени на 13-вековния юбилей на българската държава. На 4 март в гр. Мексико се открива изложбата "Средновековна България - изкуство и цивилизация". 

 

1978 г. 

В чест на стогодишнината от Освобождението в Русе е открит Пантеонът на възрожденците - национален паметник-костница на героите, загинали за българската свобода. Паметникът е разположен върху 4456 кв. м. площ. В средата на Пантеонът под позлатения купол гори вечен огън. Костите на Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка Обретенова, Никола Обретенов, Панайот Волов и Ангел Кънчев се съхраняват в мраморната зала пантеона. Тридесет и девет видни възрожденци са погребани в отделни гробове. Там са вписани имената на още 453 просветители, четници и опълченци. 

 

1947 г. 

Завършва общото събрание на БАН, което приема нов Устав на академията, основан на приетия по-рано Закон за БАН. 

 

1934 г. 

Българският цар Борис III се среща в Германия с Хитлер и с външния министър фон Нойрат. Те го съветват за сближение със Югославия. 

 

1912 г. 

В София е сключен договор за приятелство между България и Сърбия. Поставено е началото на създаването на Балканския съюз. 

 

1910 г. 

В Русе след като непълнолетно турско момиче пристава на български чиновник, е върнато на родителите си от полицията по заповед на вътрешния министър Михаил Такев. Разгневено множество обсажда полицейския участък и го напада, но е отблъснато от армията. При стрелбата са убити 17 и са ранени 32-ма души. 

 

1907 г. 

В България в обнародван първия Закон за кооперативните сдружавания. 

 

1895 г. 

Създаден е първият градски парк от европейски тип в България Аязмото в Стара Загора. 

 

На тази дата са родени: 

1907 г. 

Роден е българският писател Емилиян Станев. Той учи живопис в Художествената академия в София в класа на проф. Ц. Тодоров. Следва финанси и кредит в Свободния университет. През 1950-1955 г. завежда отдел “Белетристика" във вестник “Литературен фронт". Член е на Съюза на българските писатели. Първият му отпечатан разказ е “Срещу Великден". В първият му сборник присъства социалната тема “Примамливи блясъци" (1938 г. ). Със сборника “Сами" (1940 г.) поставя началото на анималистичната тема в творчеството си: “Последна борба" (1942 г. ), “Вълчи нощи" (1943 г. ), “През води и гори" (1943 г. ), “Делници и празници" (1945 г. ), “Дива птица" (1946 г. ). С повестите “В тиха вечер" (1948 г. ), “Крадецът на праскови" (1948 г. ), “Повест за една гора", “Когато скрежът се топи" (1950 г. ) и други бележи преход към епичния жанр. От 1950 г. в продължение на 14 години работи върху романа “Иван Кондарев". Негови исторически романи са “Легенда за Сибин, преславския княз" (1968 г. ), “Антихрист" (1970 г. ). Автор е на произведенията “Вълкът" (1970 г. ), “Скот Рейнолдс и непостижимото" (1971 г. ), “Язовецът" (1975 г. ), “Насън и наяве" (1978-1979 г. ) и “Черният монах" (1979 г. ). Автор е на произведения за деца и юноши. Творбите му са преведени на повече от 20 езика. 

 

1893 г. 

Роден е Иван Цоков Васильов - български архитект. Следва живопис в Мюнхен; завършва архитектура в Карлсруе, Германия (1919 г.). Работи в общо бюро с арх. Д. Цолов (1927-1948 г.); заедно печелят много литературни конкурси и се проявяват като архитекти с богата творческа фантазия. По техни проекти са построени: новата църква "Св. Неделя" в София (1929-1930 г.), Университетска библиотека (1934 г.), Търговска академия "Д. Ценович" в Свищов (самостоятелен проект, 1928 г.), Българска народна банка, Народната библиотека (1939-1953 г.) и др. В периода 1948-1958 г. Иван Васильов е ръководител на ателие. Дооформя криптата на Паметника на свободата на връх Шипка (1927 г.). Умира на 6 април 1979 г. 

 

1892 г. 

Роден генерал-майор Александър поп Димитров, временен командващ 5-а армия (02.09. - 13.09.1944). 

 

1868 г. 

Роден е Борис Иванов Дякович - български археолог, библиотековед. Дядо му - Ал. Узунов, е сред създателите на българската гимназия в Болград. Борис Дякович получава начално образование в румънско-българското трикласно училище в Болград. Учи в гимназия в София, но завършва Пловдивската класическа гимназия през 1890 г. От 1891 до 1893 г. следва в Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса. През 1894 г. със стипендия на МНП заминава за Прага, където 1 година учи в Немския университет. След това следва класическа история и археология в Сорбоната в Париж. Под ръководството на проф. Калигнан и Потие изучава антично изкуство, история, култура, архитектура и скулптура във Франция и Италия. Проучва разкопките на Помпей. През 1898 г. е уредник на Етнографския отдел в Народният музей. Две години по-късно е заместник-директор на Народната библиотека в София. През 1901 г. става директор на Народната библиотека в Пловдив, остава на този пост до 1932 г. През 1910 г. създава археологически музей към Народната библиотека в Пловдив. Той е сред учредителите на Пловдивско археологическо дружество, създадено през 1923 г. През 1937 г. става негов почетен член. В периода 1901-1906 г. реформира дейността на Народната библиотека в Пловдив. През 1909 г. участва в подготовката на "Закон за народното просвещение", автор е на раздела за културни институции (музеи и библиотеки). През 1919 г. създава нов правилник за Народната библиотека в Пловдив. Сътрудничи на сп. "Книжовник" (1910 г.) и сп. "Читалище" (1911 г.), където публикува статии. Прави важни разкопки и открития из страната. Автор е на съчиненията "Исторически преглед на Народната библиотека и музея в Пловдив до Съединението" (1907 г.), "Народните библиотеки и читалища в Пловдивски окръг" (1908 г.) и др. 

 

1859 г. 

Роден е Вълко Стамов Велчев – български офицер, генерал-майор (1901 г.). Завършва Военното училище в София и военна академия в Русия. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) като офицер от генералния щаб участва в операциите при Драгоман, Цариброд и Пирот. При вестта за детронирането на княз Александър (9 август 1886 г.) организира контрапреврата в Пловдив. През Балканската война (1912-1913 г.) ген. Вълко Велчев е началник на новосформираната ХI пехотна сборна дивизия и след това началник на северния и източния сектор при обсадата на Одрин; прави дързък опит да нахлуе в крепостта. След войната участва в политическия живот. Умира на 6 ноември 1935 г. 

 

На тази дата умират: 

1988 г. 

Умира Стефан Любомиров Каракостов - български литературен историк, театровед и философ. Роден е на 7 септември 1915 г. През 1941 г. завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски". В продължение на три години работи като редактор във вестник “Литературен глас". След това е секретар на Общинския комитет в Бургас. Преподавател е в Държавното театрално училище. От 1951 г. до 1970 г. е професор във ВИТИЗ “Кр. Сарафов". След това е професор в Института по философия при БАН. Редактор и главен редактор във в-к “Култура", сп. “Социалистическа борба" (1946 г.), в-к “Народ" (1945-1946 г.) и др. Изследва дейността на видни възрожденски дейци като Ботьо Петков, Димитър Общи, македонски възрожденци, В. Левски и др. Издава книгите “Българският театър. Средновековие. Ренесанс. Просвещение. 865-1858" (1872 г. ), “Българският възрожденски театър" (1973 г.), “Революция и сцена" (1975 г.) и др. 

 

1972 г. 

Умира Бинка Манолова Златарева - българска художничка. През 1915 г. завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София, ученичка на Ив. Мърквичка. През 1923-24 г. специализира при В. Хинаис в Художествена академия в Прага. Рисува предимно портрети с маслени бои и пастел, пейзажи и натюрморти. Сред по-известните й творби са: "Автопортрет" (1920 г.), "Майка ми" (1923) г., "Ботевият четник Никола Обретенов" (1932 г.), "Иван Мърквичка" (1936 г.), "Дора" (1936 г.), "Улица в Търново", "Пейзаж от Карлово", "Утро", "Полски цветя" (1938 г.), "Грозде", "Лилии", "Ружи", "Лалета" (1971 г.), "Портокали" (1971 г.) и др. 

 

1936 г. 

Умира Иван Парашкевов Пашинов - български офицер, генерал-майор (1917 г.). През 1877 г. емигрира във Влашко. През 1885 г. завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като командир на рота в VII пехотен Преславски полк. Проявява се в сражението при Сливница (5-7 ноември ). Сражава се при Цариброд (12 ноември ) и Пирот (14-15 ноември ). По време Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 23-ти пехотен Шипченски полк. През Първата световна война е командир на 2 бригада от 8 пехотна Тунджанска дивизия. Автор е на книгата "23-ти пехотен Шипченски полк във войната с турци и съюзници (1912-1913)" (1928 г.). 

 

1906 г. 

Умира Марин Стоянов Дринов - български историк, филолог, фолклорист и етнограф. Той е един от основателите Българското книжовно дружество в Браила (1869 г.), пръв председател (1869-82 г., 1884-98 г.) на БКД. Действителен член на БДК от 1869 г., почетен член - от 1898 г. Следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет (1861-1865 г.). Защитава магистърска дисертация в Московския университет през 1872 г., назначен е за доцент по славянознание в Харковския университет. Защитава докторска дисертация през 1876 г. и става професор. Вицегубернатор на София през Руско-турската война (1877-1878 г.) и министър на Отдела на народно просвещение в привременното правителство (1878-1879 г. ). Основните му научни интереси са в областта на историята. Трудовете му получават високи оценки сред славянски учени. Големи са заслугите му за българска филология и организационно-научната и просветна дейност. Негови трудове са "Поглед връх произхожданието на българския народ и началото на българската история", "Заселване на Балканския полуостров от славяните", "Южните славяни и Византия през Х век". 

 

1887 г. 

Умира Димитър Генков Филов - български офицер, подполковник (1885 г.). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е командир на Трета, а след това на Девета опълченска дружина и участва в боевете при Шипка и Шейново. След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция. Участва в подготовката и извършването на Съединението (6 септември 1885 г.). По време на Сръбско-българската война е командир на общия резерв и на централна колона, която овладява Цариброд и участва в боевете за Пирот (14 – 15 ноември 1885 г.). След войната е началник на Трета пехотна бригада в Русе и участва в бунта на офицерите-русофили (1887 г.). Ранен е тежко и е съден от военния трибунал. Умира в болницата. 

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници: 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;