Умира цар Борис ІІІ (1943 г.). Син на цар Фердинанд и баща на цар Симеон ІІ, цар Борис умира в разгара на участието на България във Втората световна война. Погребан е в Рилския манастир.

На 28 август са родени: учителката Недялка Шилева, участничка в Съединението, българската поетеса Дора Габе. На 28 август умират цар Борис Трети и оперният певец Видин Даскалов.

2017 г.

Президентът на Република България връчва орден "Стара планина“ първа степен на г-н Мариан Якубоци, извънреден и пълномощен посланик на Словашката република в Република България, "за неговия изключителен принос за укрепването и развитието на отношенията на приятелство и сътрудничество между Република България и Словашката република“

2012г.

Президентът на република България връчва на Джеймс Уорлик, извънреден и пълномощен посланик на Съединените американски щати в Република България орден "Стара планина“ първа степен "за изключително големите му заслуги за укрепването и развитието на българо-американските отношения и по повод предстоящото му окончателно отпътуване от страната“

2009 г.

41-то НС гласува избора на Иван Искров за управител на БНБ. Той е избран с Решение на НС от 26 август 2009 г.

2000 г.

В периода 27 - 28 август Националният статистически институт (НСИ) излиза с данни за външнотърговските връзки на България. Според тях българският износ е нараснал с 25%, но нараства и външнотърговският дефицит - $ 582 000 000 при обща сума от $ 5 500 000 000 стокооборот. България има положителен обмен с Италия, Белгия, Гърция, а силно отрицателен - с Германия. С 40% е намалял износът за ОНД и Русия, който е предимно от преработени метали, конфекция на ишлеме, вино, а вносът оттам се състои главно от горива и машини.

1977 г.

В периода 17 - 28 август в София се провеждат световните студентски летни игри "Универсиада 77".

1970 г.

В Москва е подписана междуправителствена спогодба между България и СССР за оказване на техническо съдействие на България през 1971-1975 г. в строителството на промишлени предприятия и други обекти, и за предоставяне на кредити за тези цели (до 350 000 000 рубли при 2 % годишна лихва).

1961 г.

Издадено е постановление на Министерския съвет за създаване от 1 септември същата година на самостоятелна Академия на селскостопанските науки в София под ведомството на Министерството на земеделието. В нея влизат академиците и член-кореспондентите на БАН от Отделението за селскостопански науки, което е закрито, а всички институти, работещи по проблемите на селското стопанство, са прехвърлени към новата академия. За председател е назначен член-кореспондента Титко Черноколев.

1941 г.

От СССР в България дебаркира трета група военни инструктори за партизанското движение. Групата се състои от 9 души и е начело с Марко Станков и Аврам Стоянов (подводничарите).

Съпротивителното движение в България в периода 1941 г. – 1944 г. е организирано и ръководено от Българската работническа партия. Възниква след започването на хитлеристката агресия срещу СССР през юни 1941 г. Още на 24 юни същата година ръководството на БРП излиза с позив към българския народ да се вдигне на борба срещу хитлеристките войски, намиращи се в България, и техните български помагачи. В края на юни и началото на юли същата година в Балкана излизат първите партизански чети – в Разложко, Баташко и др. В градовете и някои по-големи села започва изграждането на бойни групи за саботажна и наказателна дейност. Така като основни форми на Съпротивителното движение в България се очертават партизанското движение и бойните групи. През септември 1941 г. чрез създадената в Москва нелегална радиостанция "Христо Ботев" се поставя началото на още една форма на съпротивително движение, комбинирана с нелегалния печат, излизащ в столицата и други краища на страната, чрез които българският народ се информира за развоя на събитията на Източния фронт и се атакува държавната пропагандна машина, поставена в услуга на Третия райх. Последната по-значителна форма на съпротива е изграждането на нелегални войнишки комитети в различни части на българската войска, особено през лятото и есента на 1944 г. Съпротивителното движение преминава през няколко етапа, които в основни линии съвпадат с хода на военните действия на Източния фронт. Първият от тях започва през юни 1941 г. и продължава до разгрома на немските войски при Сталинград (февруари 1943 г.). Спирането на настъплението на германските военни части и започналата контраофанзива на Съветската армия поставят началото на втория етап на Съпротивителното движение в България, което продължава до лятото на 1943, когато започва новото голямо поражение на хитлеристките войски при Орел–Курск. През този етап партизанските чети и отряди в страната преминават под общото ръководство на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) (април 1943 г.), а страната е разделена на 12 въстанически оперативни зони (ВОЗ). Третият етап започва от лятото на 1943 г. и продължава до изтласкването на хитлеристките войски от пределите на СССР (лятото на 1944 г.). През това време в страната се създават нови партизански чети и отряди, формират се нови бойни групи. Последният, четвърти етап започва от лятото на 1944 г. и завършва с политическата промяна на 9 септември 1944 г. Като формален съюзник на държавите от хитлеристката ос България се намира в коренно различно положение от страните, които са окупирани и завладени от Германия. Една от съществените отлики от тези държави е, че България запазва непокътнати своите държавни и административни органи и особено армията и полицията си, обстоятелства, които правят неизмеримо по-тежки условията за съпротивителното движение, отколкото в окупираните страни. Затова, ако Съпротивителното движение в България би трябвало да се сравнява със съпротивителното движение в някои от европейските страни, то би следвало да се сравни само с онези, които са също такива сателити на Германия, както и България. Погледнато от този ъгъл, следва да се посочи, че в България то взема най-големи размери. Съпротивителното движение в България е немислимо без огромната помощ на ятаците и помагачите, произхождащи от средите не само на БРП, но и от други политически кръгове. Друга важна предпоставка за размаха на съпротивителното движение е фактът, че то се води под знака на Отечествения фронт, създаден през юли 1942 г., в чиято програма на преден план стоят не интересите и целите на БРП, а общонационални задачи и цели. Съпротивителното движение в България дава много жертви – партизани, участници в бойни групи, във войнишки комитети, ятаци и др., включително старци и невръстни деца. Съпротивителното движение в България е съставна част от общото съпротивително движение в Европа през Втората световна война (1939–1945 г.).

1936 г.

Проведена е нелегална конференция на националлибералите в София в подкрепа на възстановяване на Търновската конституция.

Националлибералната партия (НЛП) е образувана през 1920 г. след сливането на Либералната партия (радослависти), Народнолибералната партия и Младолибералната партия. Изразява интересите на търговско-промишлената буржоазия, едрите земевладелци и дребните стокопроизводители. Поради своя разнороден състав и съществуващите групи в различните политически партии, от които е създадена, фракционните борби в НЛП не престават през целия период от нейното съществуване. В периода 1920-1923 г. се намира в опозиция на управлението на БЗНС. След отказа на останалите буржоазни партии за съвместна борба срещу земеделското правителство установява единодействие с част от запасното и действащото офицерство. Чрез своите съмишленици във Военния съюз НЛП взема участие в държавния преврат на 9 юни 1923 г. и се включва със свой представител в правителството на проф. Ал. Цанков (1923–1926 г.). В средата на септември 1923 г. групата на д-р Н. Генадиев напуска НЛП и образува нова политическа организация Народно единство. След излизането на нейния представител (Б. Смилов) от сговористкото правителство НЛП минава в опозиция. През юли 1925 г. Д. Петков заедно с група свои съмишленици обявява възстановяването на НЛП. През ноември 1926 г. група дейци начело с бившия министър Б. Смилов се отцепват и образуват своя самостоятелна политическа групировка под името НЛП. Тази група е за сближение със сговористкия режим. След слабото представяне на партията в общинските и окръжните избори през 1926 г. и в парламентарните през май 1927 г. националлибералите пристъпват към обединение. През септември 1928 г. се сливат със стамболовистите, а през юли 1929 г. и с крилото на Б. Смилов. Извършеното обединение е нетрайно, защото през 1930 г. смиловистите се откъсват като самостоятелна политическа групировка и вземат участие с двама свои представители в кабинета на А. Ляпчев (1926–1931 г.). НЛП се включва в образуването на Народния блок. След спечелването на парламентарните избори (юни 1931 г.) участва в коалиционния кабинет. Недоволните от участието на партията в блоковото правителство начело с П. Н. Даскалов напускат нейните редове (септември 1932 г.). През март 1933 г. лидерът на партията Г. Петров заедно със своите привърженици образува нова политическа формация също под името НЛП. Към НЛП през април 1934 г. отново се присъединява групата на Б. Смилов. След държавния преврат на 19 май 1934 г. партията е забранена. С това се слага край на нейното съществуване. Печатен орган на партията е в. "Независимост".

1908 г.

На въоръжение в американската армия е въведен дирижабълът. Дирижабълът е управляем аеростат построен от немския инженер граф Фердинанд Цепелин през 1900 г. Първото поколение дирижабли са пълни с водород. На 2 юли 1900 г. в Германия Фердинанд Цепелин осъществява първият полет с дирижабъл. Опитът да бъде прелетяно Боденското езеро обаче завършва с падане във водите на езерото. Година по-късно бразилецът Алберто Сантос-Дюмон успява с дирижабъл, дълъг 33 метра, да обиколи Айфеловата кула.

1886 г.

В с. Харманлък (днес Дъбовник, Варненска област) е родена Дора Габе - българска поетеса. Учи в Женева (Швейцария) и Гренобъл (Франция), където завършва френска литература. Работи като редактор на "Библиотека за малките" (заедно със С. Андреев) (1926 г.) и на детското сп. "Прозорче" (1939-1941 г.). След 9 септември 1944 г. завежда отдел "Културни връзки с чужбина" в Министерството на пропагандата (до 1947 г.). След това става съветник по културните въпроси в българското посолство във Варшава (до 1949 г.). Била е преводачка. Избрани съчинения: "Теменуги. Лирически песни" (1908 г.), "Малки песни" (1923 г.), "Някога" (1924 г.), "Малкият добруджанец" (1927 г.), "Мълчаливи герои" (1931 г.), "Буквар и първа читанка" (1936 г., в съавторство с Хр. Спасовски), "Когато бях малка" (1939 г.), "Партизанска поема" (1946 г.), "Неспокойно време" (1957 г.), "Нови стихове" (1963 г.), "Лирика. Избрани стих." (1966 г.), "Почакай слънце" (стихове, 1967 г.), "Невидими очи" (стихове, 1970 г.), "Майка Парашкева. Романизована биография. [на П. Димитрова]" (1971 г.), "Стихотворения" (1975 г.), "Глъбини. Разговори с морето" (1976 г.), "Избрани стихове" (в 2 т., 1978 г.), "Избрани преводи" (1979 г.), "Поеми" (1982 г.), "Светът е тайна" (1982 г.), "Избрани стихове" (1982 г.) и много др. Умира на 16 февруари 1983 г. в София.

1867 г.

В с. Голямо Конаре (днес гр. Съединение, Пловдивско) е родена Недялка Стоянова Шилева - участничка в движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България, учителка и дарителка. Завършва пловдивската девическа гимназия, след което работи като учителка в родното си село. Годеница е на войводата Продан Тишков (Чардафон). По поръчка на голямоконарския комитет шие знамето на местните въстаници. Придружава четата от с. Голямо Конаре до Пловдив и присъства на провъзгласяването на Съединението (1885 г.). След Съединението е учителка в Пловдив, Ямбол и София. Завещава къщата си на читалището в село Голямо Конаре. Умира през 1959 г. в София.

На тази дата са родени:

1940 г.

В Чирпан е роден художникът Никола Манев. Учи в Художествената академия, София (1962), и продължава във Висшето училище за изящни изкуства в Париж при проф. Морис Брианшон (1970). Живее и твори в Париж. Член е на Хуманитарния съюз (Париж) и на Съвета на Есенния салон (Париж). Самостоятелни изложби: София (1961 г.), Тунис (1963 г.), Париж (1964 г., 1967 г., 1968 г., 1969 г., 1970 г., 1971 г., 1973 г., 1974 г., 1975э, 1976 г., 1980 г., 1983 г., 1986 г., 1989 г., 1992 г., 1993 г. и др.), Лондон (1968 г.), Таити (1972 г.), Женева, Швейцария (1975 г.), Бабенхаузен, ГФР (1976 г.), Дюселдорф, ГФР (1977 г.), Виена (1980 г., 1983 г., 1985 г.), Амстердам, Холандия (1982 г.), фондация “Хюлет Пакард", Франция (1988 г.), изложба гоблени - Сенлис, Франция (1991 г.), Анкара, Турция (1993 г.) и др. Носител е на Наградата на френското правителство за чуждестранни художници (1966 г.); златен медал от конкурса “Шенавър"; Наградата за демокрация на “Форд" (1968 г.). Открива ежегодно самостоятелни изложби в България (85 за периода 1961-2000 г.); участва ежегодно в “Есенен салон" Париж (78 участия до 2000 г.). Негови картини са собственост на хотел “Меридиен", Париж (7); във VIP-залата на летище “Шарл дьо Гол", Париж има 5; 1 е в Националната галерия в Делхи, Индия, дарена лично от Индира Ганди. Дарява на родния си град Чирпан възрожденска къща с изложба от 30 платна (2000 г.). Представен е с подпис в Речника на “всички художници от всички страни и всички епохи" “Benesit" - критерий за световна класа.

На тази дата умират:

2006 г.

28-годишният Драгомир Иванов Илиев – Драшко е разстрелян в София. Убийството е извършено на кръстовището на улиците "Костенски водопад" и "Тодор Каблешков" в ж.к. "Гоце Делчев". Той е регистриран за кражби на автомобили. През 2002 година срещу него е направен неуспешен опит за покушение - самоделно взривно устройство е поставено в хола на апартамента му. Драшко има славата на един от най-добрите автокрадци в страната, особено след влизането в затвора на Радослав Цукровски.

2001 г.

Умира Видин Борисов Даскалов - български оперетен артист (баритон). Роден е през 1929 г. в с. Горна Козница, Кюстендилско. През 1953 г. завършва Българската държавна консерватория (БДК), специалност "Цигулка", втора специалност "Пеене". От 1953 г. е неизменно в състава на ДМТ "Ст. Македонски" като водещ солист. Наричан е "царят на оперетата", оставя 120 роли в класически и съвременни оперети. Работи и като режисьор: "Прилепът", "Време за любов" и "Веселата вдовица". Най-добрата му сценична партньорка е Лиляна Кисьова, с която работят заедно почти 44 години. Погребан е в Казанлък.

1943 г.

Умира цар Борис ІІІ (1894 - 1943). Роден е на 30 януари 1894 г., католическото му име Борис Луи Роберт Пиер Станислав. Син е на цар Фердинанд I и на княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска, брат е на Кирил Преславски. През 1896 г. се прекръства в източноправославната вяра - негов кръстник е руският император Николай II. Пълнолетието му е отпразнувано в София през 1912 г. с големи тържества в присъствието на престолонаследниците на Турция, Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора и видни чуждестранни гости. Участва в Балканската война със Седма Рилска дивизия. През 1915 г. следва във Военната академия в София. През Първата световна война, като офицер за поръчки при щаба на Действащата армия, изпълнява поръчки на върховното командване от бойно и политическо естество. Възкачва се на престола на 3 октомври 1918 г. Встъпва в брак с принцеса Джована Савойска, от който се раждат княгиня Мария-Луиза (13 януари 1933 г.) и Симеон, княз Търновски (16 юни 1937 г.). Управлението на цар Борис III протича в сложни и тежки години. Победена в Първата световна война, след Ньойския договор (1919), България е в състояние на политическа изолация. В страната се разгарят остри политически борби, които довеждат до военния преврат на 9 юни 1923 г. за сваляне на правителството на БЗНС начело с Ал. Стамболийски, извършен от Военния съюз и политическата групировка "Народен сговор" с подкрепата на двореца. Цар Борис III постига вътрешнополитическо спокойствие, което създава условия за икономическа стабилност и укрепване на международния авторитет на България. По време на Втората световна война присъединява България към Тристранния пакт (1 март 1941 г.), но не изпраща войски на Източния фронт. От началото на 1943 г. прави опити за преориентация към Великобритания и САЩ. Борис III е единственият владетел, който не експортира българските евреи в Германия, с което ги спасява от унищожаване. Умира при неизяснени обстоятелства. Погребан в Рилския манастир.

1901 г.

Умира Никола Живков, автор на текста на опълченския химн "Шуми Марица". Учи в Търново и Русе, учителства 12 години във Велес, Варна, Берковица, Севлиево, Тулча и Свищов. Участва в Сръбско-турската война (1876). През 1876 г. създава текста на опълченския марш "Шуми Марица". През 1882 г. открива в Свищов първата детска градина. Автор на много педагогически книги, учебници и детски книжки.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;