На този ден през 1867 г. четата на Панайот Хитов, състояща се от 30 души, се прехвърля на българския бряг край Тутракан. Четата е съставена по инициатива на Върховното началство на Георги Раковски. Материалното й обезпечаване е осигурено със средства на Добродетелната дружина. На този ден през 1901 г. е дадена амнистия за престъпленията по закона за десятъка и по закона за печата. 70 г. по-късно са установени дипломатически отношения с Еквадор. През 2001 г. е създадена коалицията Национално движение “Симеон Втори".

На 28 април са родени: Веселин Бранев, сценарист и режисьор, журналист; Стоян Райнов, художник. На този ден умират: проф. д-р Петър Христов Бърнев, математик и информатик; Димитър Драганов, художник; Парашкев Хаджиев, композитор; Тодор Влайков (псевдоним на Веселин Здравков), писател и общественик.

 

2017 г.

Президентът на България връчва орден "Св. св. Кирил и Методий“ първа степен на монсеньор Жозе Авелино Бетанкур, директор на Протокола на Светия престол "за неговия принос за укрепването и развитието на отношенията на приятелство и сътрудничество между Република България и Светия престол“.

 

 

2002 г.

Приключват частичните местни избори в Русе. Печели подкрепената от СДС Елеонора Николова. Елеонора Николаева Николова е родена на 30 август 1950 г. в гр. Русе. Основното и средното си образование получава в Русе. От 1968 г. до 1972 г. следва право в СУ “Св. Климент Охридски" в гр.София. Започва кариерата си в Русенския окръжен съд като стажант и младши съдия. По-късно става съдия в Русенския районен съд. До 1989 г. е Председател на районния съд. В периода 1989 г. - 1992 г. е член съдия на Русенския окръжен съд. Окръжен прокурор на Русенска окръжна прокуратура е от 1992 г. до 1994 г. След като си подава оставката като окръжен прокурор, работи като адвокат по граждански, наказателни и търговски дела. Участвала е в редица комисии за работа с малолетни и непълнолетни правонарушители и с освободени от местата за изтърпяване на наказания. Активен участник е в обществени органи и множество форуми по проблемите на престъпността, превенцията и обществения ред. Завежда първите дела за раздаване на необезпечени кредити и източване на предприятия. Елеонора Николова е бивш председател на дамския Лайънс-клуб в Русе. Кмет е на Община Русе от 30 април 2002 г. На местните избори през 2003 година е избрана на първи тур за кмет на община Русе. От 11 юли 2005 г. е народен представител в XL Народно събрание от ОДС.

 

 

2001 г.

Създадена е коалицията Национално движение “Симеон Втори". Политическата формация е учредена на 8 април от цар Симеон II. Тя изгражда коалиция с Партията на българските жени и Движението за национално възраждане "Оборище" под същото име за участие в парламентарните избори през юни 2001 г. Въпреки пречките от формално естество - отказът на съдебните органи да регистрират политическата му формация и др. Симеон Сакскобургготски печели огромно мнозинство от гласовете и вкарва в парламента 120 депутати, т. е. половината от общия им брой. На 24 юли 2001 г. новосформираният парламент го избира за министър-председател на

България. На 6 април 2002 г. НДСВ е преобразувано в политическа партия с лидер Симеон Сакскобургготски.

 

 

1971 г.

България установява дипломатически отношения с Еквадор.

 

 

1966 г.

В България за първи път пристига министър на външните работи на Франция – Морис Кув дьо Мюрвил.

 

 

1965 г.

Открит е Заводът за полупроводници в Ботевград.

 

 

1901 г.

В България е дадена амнистия за престъпленията по закона за десятъка и по закона за печата.

 

 

1879 г.

Работници от печатницата на Янко Ковачев в София основават първото работническо взаимоспомагателно дружество.

 

 

1867 г.

Четата на Панайот Хитов, състояща се от 30 души, се прехвърля на българския бряг край Тутракан. Четата е съставена по инициатива на Върховното началство на Георги Раковски. Материалното й обезпечаване е осигурено със средства на Добродетелната дружина. Планът на П. Хитов предвижда четата да се придвижи до Сливенския Балкан, където да изчака четата на Филип Тотю, след което да се пристъпи към организиране на въстанически действия в цялата страна. Панайот Иванов Хитов е български революционер. През 1858 г. се присъединява към хайдушката дружина на Г. Трънкин, като след смъртта на войводата сам я оглавява. Под въздействието на Г. С. Раковски възприема четническата тактика. През 1864 г. заедно с Коста войвода организира чета в Сърбия. Преминава в България, но близо до Пирот четата е разгромена от турските власти. Успява да се прехвърли в Сърбия, където е арестуван. След като е освободен, заминава за Румъния. Там е избран за първостепенен войвода в образуваното от Г. С. Раковски Върховно народно българско тайно гражданско началство. През 1869 г. се установява в Румъния, където поддържа тесни връзки с Васил Левски и Любен Каравелов. На Общото събрание на БРЦК, през пролетта на 1872 г. , е избран за член на комитета. Участва активно в дейността на БРЦК и след смъртта на Васил Левски. Председател е на Общото събрание на комитета през август 1875 г., когато се взема решение за подготовка на въстание в България. По време на Сръбско-турската война 1876 г. ръководи голяма чета. През Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. организира чета в Еленско. След Освобождението се връща за кратко в родния си град, а от 1881 г. до 1883 г. е околийски началник на гр. Кула. Включва се в движението за обединяване на Източна Румелия и Княжество България. Провъзгласява Съединението 1885 г. в Сливен. Участва в Сръбско-българската война 1885 г. След войната се установява да живее в Русе. В периода 1890-1892 г. е депутат в VI ОНС. Панайот Хитов е председател на Русенското

поборническо–опълченско дружество и на Македоно-одринското дружество в Русе. Публикува спомените си "Моето пътуване по Стара планина и животоописание на некои български стари и нови войводи".

 

 

На тази дата са родени:

 

1932 г.

Роден е Веселин Бранев - популярен български сценарист и режисьор, журналист. Завършва право в СУ "Св.Климент Охридски" през 1956 г. Известен е със сценария за филма на В. Радев "Най-дългата нощ" (1967 г.). Благодарение на Б. Шаралиев, освен като съавтор на сценария, дебютира и като режисьор в "Записки по българските въстания" (1976-1981 г.) съвместно с Мария Русева. Постановчик е на филмите "Хотел “Централ" (1983 г.), "Убийства" (1987 г.), "Здрачаване" (1989 г.). Награди: "Златната роза" за филма "Най-дългата нощ" (Варна, 1967 г.); за "Хотел “Централ" (Авелино, Италия).

 

 

1894 г.

Роден е Стоян Райнов - български художник. Учи графично и декоративно изкуство в Държавната художествена академия, където завършва керамичния отдел при Ст. Димитров. Учи в Чехия, в Дрезденската художествена академия, в Австрия. От 1932 г. е ръководител на Отдела по керамика в Държавната художествена академия. От 1937 г. е професор. Предпочита декоративните техники. Един от основателите е на дружеството на художниците-приложници (1930 г.). Носител е на много международни награди.

 

 

На тази дата умират:

 

2010 г.

Умира българският математик и информатик проф. д-р Петър Христов Бърнев. Роден е през 1935 г.През 1963 г. към Института по математика на БАН е създадена секция "Числени методи“ с ръководител Благовест Сендов. През юли същата година към секцията е сформирана група "Автоматизация на програмирането“, а за неин ръководител е назначен Петър Бърнев.

През 1982 г. Бърнев основава "Лаборатория по приложения на математиката“ в същия институт, който по това време вече се казва "Институт по математика и информатика“. Дългогодишен ръководител е на секция "Информационни системи“ в същия институт. През 1997 г. Бърнев основава асоциацията "Развитие на информационното общество“ и е неин председател до смъртта си.

 

 

1996 г.

Умира Димитър Драганов - български художник. Завършва Художествената академия в София през 1932 г. (живопис при проф. Цено Тодоров и графика при проф. В. Захариев). Излага свои картини в бившия СССР , Полша, бившата ГДР , Швейцария, Индия, Мексико, Италия. Самостоятелни изложби представя в София (1938 г.), Бургас (1939 г.), Пловдив, Перник (1940 г.) и др. Негови творби се съхраняват в НХГ - София и в частни сбирки в Швейцария.

 

 

1992 г.

Умира Парашкев Хаджиев - български композитор. Един от първите български диригенти, оставил дълбоки следи като организатор в създаването и

издигането на художествено ниво на българския оперен театър. Завършва Музикалната академия в София, ученик е на проф. Панчо Владигеров. Специализира в Прага, Виена и Берлин. Преподавател, а от 1947 г. професор по хармония и композиция в Българската държавна консерватория. Първите си големи творчески успехи постига в камерните и песенните жанрове, работи успешно в областта на детската песен, прави обработки на народни песни. Създава редица произведения за оркестър: Концертино за флейта, Концертино за цигулка, Младежка танцова сюита и други, както и струнни квартети, сонати, филмова и театрална музика. През 1952 г. пише първото си музикално-сценично произведение - операта “Деляна". Работи в областта на музикално-сценичните жанрове и успява да създаде неоценимо духовно богатство в областта на операта, оперетата, мюзикъла, балета, детската оперета, радио оперетата. Жанровото разнообразие на оперите му е голямо. Могат условно да се разграничат на: битово-комични (“Имало едно време" и “Луд гидия"), битово-психологични драми (“Албена" и “Майстори"), драматично-психологични (“Юлска нощ"), комично-сатирични (“Милионерът" и “Рицарят"), исторически (“Лето 893-то", “Мария-Десислава" и “Йоанис-рекс, или Кучето Йоан") и приказни (“Златната ябълка").

 

 

1943 г.

Умира Тодор Влайков (псевдоним на Веселин Здравков) - български писател и общественик, редовен член на БАН от 1900 г. Завършва гимназия в София през 1885 г., следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет (1885-1888 г.). Възприема и прилага в България народническите идеи. Съставя читанки за I, II, III и IV отделение, оценени твърде високо и преиздавани многократно. Един от основателите и председател (1898 г.) на Българския учителски съюз. От 1900 г. е член на Демократическата партия . Заедно с Н. Цанов през 1905 г. създава Радикалдемократическа партия. В периода 1902-1928 г. е главен редактор на нейния орган сп. "Демократически преглед" . Депутат в ХI и ХVIII Народно събрание . Председател е на Съюза на българските писатели. Окончателно се оттегля от политическия живот през 1931 г. Негови съчинения са "Леля Гена" (1890 г.), "Разкази и повести" (1897 г.), "Дядовата Славчова унука" (2 изд. 1928 г.), "Преживяното" (1934 г., 1939 г., 1942 г.) и др.

 

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

 

Фамилна енциклопедия “Larousse";

 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

 

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

 

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;