На тази дата през 1976 година влиза в експлоатация Втори реактор на АЕЦ “Козлодуй", останал “на работа" до 31 декември 2002 година. През 1938 г. на 6, 13, 20 и 27 март се провеждат избори за XXIV Народно събрание. Те са проведени по новия избирателен закон, който възстановява мажоритарната избирателна система и забранява участието на политически партии и са спечелени от управляващите. През 2011 г. във всички големи градове на България се провежда Втори национален протест срещу високите цени на горивата. На тази дата са родени: писателят Слав Георгиев Караславов и историкът Мито Цеков Исусов. На 27 март умират: Добри Петров Чинтулов-възрожденец, Добри Попов Войников - възрожденски учител, писател драматург, журналист, музикален и театрален деец, основоположник на българския театър.

 

 

2011 г.

Във всички големи градове на България се провежда Втори национален протест срещу високите цени на горивата.

 

 

2004 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Стара планина“ на:

1. Цветана Манева "за извънредно големите ѝ заслуги към Република България в областта на българския театър и кино и по повод 60 години от рождението“

2. Костадин Карамитрев председателят на Съюза на тракийските дружества в България "за изключителния му принос за развитието на хидроенергийната наука, по повод 70 години от рождението му, както и по повод Деня на Тракия“.

 

 

1994 г.

Денят е обявен за Празник на град Елхово.

 

 

1993 г.

Открива се общопартийна конференция на БСП, която приема алтернативна програма за развитие на страната “Перспектива за България за излизане от кризата и за преход към демократична, правова и социална държава".

 

 

1976 г.

Влиза в експлоатация вторият реактор на АЕЦ “Козлодуй". Строителството на АЕЦ “Козлодуй" стартира на 6 април 1970 г. То е резултат на спогодба, подписана през 1966 г. между България и СССР за сътрудничество в изграждането на атомна електроцентрала. През юни 1993 г. правителството на Любен Беров подписва споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и фонда за ядрена безопасност, което предвижда България да получи безвъзмездна помощ от 24 млн. екю срещу задължението да спре блокове I и II на АЕЦ “Козлодуй" до началото на 1998 г., а блокове III и IV - до края на 1998 година. На 14 ноември 1999 г. е подписан меморандум “Костов-Ферхойген", според който България се ангажира да затвори първите два малки блока в Козлодуй през 2002 г. и в същия срок да договори спирането на следващата двойка реактори ВВЕР-230, не по-късно от 2008-2010 година. На 19

декември 2002 г. Министерски съвет взема решение за спиране на І и ІІ блок на АЕЦ, които са изведени от експлоатация, съответно на 30 и 31 декември 2002 г.

 

 

1945 г.

В щаба на Първа българска армия е разработен план за Мурската настъпателна операция. Същия ден планът е изпратен в щаба на фронта за утвърждаване. Планът е изработен след като на 26 март в щаба на армията се получава директива от фронта, в която задачата е окончателно уточнена. Планът за Мурската настъпателна операция има условното наименование “Балкан“.Той предвижда Първа българска армия с 417-и изтребителен противотанков полк и един дивизон “Катюши" да извърши пробив в отбраната на противника на фронт 5 км в участъка на Нагкорпад. Във взаимодействие с 57-а армия да разгроми нагканижката групировка на противника и до 5-6 дни да овладее района от Нагканижа. Едновременно с това армията трябва да удържа фронта по левия бряг на Дунав и да има готовност за настъпление на 28 март. Главният удар се нанася с 10-а,12-а и 16-а пехотна дивизия, а спомагателният с 8-а дивизия.

 

 

1943 г.

Приет е закон за 5% вътрешен държавен заем против инфлацията. В него са длъжни да участват всички граждани с имущество над 100 000 лв.

 

 

1938 г.

На 6, 13, 20 и 27 март се провеждат избори за XXIV Народно събрание. Те са проведени по новия избирателен закон, който възстановява мажоритарната избирателна система и забранява участието на политически партии и са спечелени от управляващите. За управляващите гласуват 27 % срещу 14 % за опозицията и 58 % за неизбрани кандидати. Избрани са 93 проправителствени и 67 опозиционни народни представители.

 

 

1923 г.

Започва издаването на ежедневника “Обнова". Излиза в София до 7 декември 1923 г. Вестникът е орган на извадените от Българския земеделски народен съюз (БЗНС) министри от кабинета на Александър Стамболийски: М. Турлаков, Хр. Манолов и К. Томов. Той е заместен от в. “Нова ера", който започва да излиза от 6 август до 27 септември 1924 г.

 

 

1919 г.

Изпълнителният комитет на македонските братства настоява Антантата да окупира цяла Македония. Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.). Първите дружества се появяват още в началото на 80-те години на XIX в., но между тях не съществува никаква връзка. Първият опит да се обединят е предприет през 1885 г., но без успех. Идеята за обединение се реализира 10 години по-късно, когато през март 1895 г. се полагат основите на Македонския комитет, преименуван малко по-късно във Върховен македоно-одрински комитет. След като през 1900 г. към тях се присъединяват и клоновете на дружество “Странджа", те се преименуват в

македоно-одрински дружества. С разтурянето на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) през 1903 г. македоно-одринските дружества продължават да съществуват като благотворителни братства. През 1905 г. те се обединяват в една организация, наречена Съюз на македоно-одринските благотворителни братства. По време на войните през 1912-1913 г. подпомагат активно образуването и действията на Македоно-одринското опълчение. Въпреки поражението на България в Първата световна война (1914-1918 г.) пред мирната конференция в Париж (1919-1920 г.) застъпват идеята за присъединяване на Македония към свободната българска държава. През есента на 1920 г., когато е свикан Вторият велик събор на братствата, в техните редове се извършва разцепление. Една малка група излиза от тях и се обособява в Македонска федеративна организация. Останалата част поддържа тесни контакти с нелегалната Вътрешна македонска революционна организация, възстановена след края на Първата световна война от Тодор Александров и ген. Александър Протогеров. През януари 1923 г. между братствата и федералистите е постигнато обединение, което просъществува твърде кратко време. След последвалото разединение между тях Съюзът на македонските братства продължава да следва линията на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Организацията просъществува до извършването на държавния преврат на 19 май 1934 г., когато заедно с другите политически, синдикални и националнореволюционни организации е разтурена и тя. Печатните органи на македонската емиграция и на Македонските братства са вестниците “Македония" (1919-1923 г.) и “Независима Македония" (1923-1926 г.).

 

 

1913 г.

В хода на Балканската война (1912-1913 г.) по повод на появили се в сръбската преса спекулации Шукри паша издава декларация, че е взет в плен от полковник Генко Мархолев, а не от сръбски офицери. Шукри паша е комендант на Одринската крепост по време на Балканската война (1912-1913 г.). След като на 13 март 1913 г. Втора българска армия, подсилена от две сръбски дивизии, овладява крепостта, Шукри паша се предава с целия свой щаб. Пленени са около 80 000 турски войници и 524 оръдия. Българите губят в битката по-малко от 2000 бойци.

Генко Мархолев е военен деец, генeрал-майор. Роден е в Калофер. Участва в Сръбско-българската война като доброволец в състава на Първи пехотен софийски полк. Отличава се в боевете при Гургулят. След войната постъпва във Военното училище в София и участва в детронацията на княз Александър I Батенберг. След неуспеха на заговора е разжалван и изпратен да дослужва в полковете. По-късно е амнистиран и служи в кавалерията. По време на Балканската война (1912–1913 г.) е командир на Лейбгвардейския полк. След въвличането на България в Първата световна война (1914–1918 г.) командва кавалерийската дивизия.

 

 

1907 г.

Приет е Закон за организиране на обществена безопасност, като по този начин е създадена тайната политическа полиция. Tя е едно от трите отделения към Канцеларията на софийския градоначалник. Има за цел да следи за обществения ред и нравственост, да разкрива престъпления и др. През 1919 г. се трансформира в самостоятелно поделение при Централното управление на Министерството на вътрешните работи и народното здраве. През 1925 г. се преобразува в отдел Държавна сигурност при Дирекцията на полицията. Задачата й е да следи дейността на емигрантските организации и

малцинствата, чуждестранните легации, родния и чуждестранния печат, работническото и комунистическото движение, опозиционните партии и др. В периода 1941–1944 г. поддържа близки отношения с германската тайна полиция (Гестапо).

 

 

1903 г.

По решение на Светия синод започва основаване на свещенически братства по типов устав и на епархиален принцип без централно ръководство и без общ печатен орган.

 

 

<b>На тази дата са родени:</b>

 

1932 г.

Роден е Слав Георгиев Караславов – български писател. Следва руска филология в Софийски университет "Св. Климент Охридски". През 1951 г. завършва Военно училище. През 1964 г. завършва кинодраматургия в Москва. Работи като редактор в различни столични издания. Автор е на книги за деца и възрастни “Шестима за един" (1957 г.), “Троянски кон" (1958 г.), “В събота следобед" (1960 г.), “Пътешествие с Десислава" (1971 г.), “Повест без име" (1972 г.), “Антарктида бяла и синя" и др.

 

 

1928 г.

Роден е Мито Цеков Исусов – български историк, академик (1995 г.), професор (1973 г.). Работи по проблеми на новата и най-новата история на България. Работи като директор на Единния център по история, на Института по история и като член на Президиума на БАН. Автор е на 160 изследователски труда, 140 рецензии и 180 научно-популярни статии. Основни съчинения: “Революционното профсъюзно движение в България. 1903-1912 г." (1962 г.), “Работническата класа в България. 1944-1947 г." (1971 г.), “Политическите партии в България. 1944-1948 г." (1978 г.) и др. Академик Мито Исусов умира на 24 юни 1999 г. в София.

 

 

1877 г.

Роден е Теодор Стоянов Моров - български естественик, професор. Завършва естествени науки в Мюнхен, специализира в Мюнхен, Гренобъл, Монпелие-Сет и Триест. В Мюнхен и Виена е асистент. Професор е в Софийски университет "Св. Климент Охридски" по сравнителна анатомия, ембриология и хистология. Трудовете му са предимно в областта на цитологията, еволютивния цикъл на протозоата и систематиката на безгръбначните животни. Усилено се занимава и със стопанското значение на рибите в България. Автор е на много трудове на немски език “Видовете Aggregata, които се срещат в главоногите, като основа за едно критично изследване върху физиологията на клетъчното ядро" (1908 г.), “Цито-хистогенетични изследвания" (1912 г.), “Принос към изучаването на Sarcosporidia" (1915 г.) и др. негови трудове на български език са “Принос към изучаване разпределението на фауната в Черно море" (1929 г.), “Сравнителна анатомия на гръбначните животни" (1931 г.), “Сладководните риби в България" (1931 г.), “Сравнителна ембриология" (1934 г.) и др.

 

 

1859 г.

Роден е Теодор Иванов Теодоров – български общественик, публицист, политик, държавник. Учи в габровската Априловска гимназия и в гр. Николаев, Русия. Следва право в Одеса и Париж. Работи като окръжен прокурор в София и член на Апелативния съд, адвокат е от 1899 г. Той е един от водачите на Народната партия и на Обединената народнопрогресивна партия. В периода 1896-1897 г. е министър на правосъдието.Два пъти заема поста министър на финансите (1897-1899 г., 1911-1913 г.). Министър-председател е и е министър на външните работи и изповеданията в периода 1918 г.-1919 г. Ръководи българската делегация на Парижката мирна конференция. През 1923 г. влиза в Демократическия сговор. Народен представител е в VIII, IХ, ХI-ХIV, ХVI-ХХI Народно събрание. В периода 1894 – 1896 г. е председател на VIII Народно събрание.

 

 

<b>На тази дата умират:</b>

 

1973 г.

Умира Боян Георгиев Икономов - български композитор и диригент. Ученик е на Т. Торчанов и Н. Атанасов. През 1926 г. завършва Свободния университет в София, а през 1934 г. и “Скола канториум" в Париж. Следва майсторски курсове по диригентство при Ф. Вайнгартнер в Швейцария. В чужбина пише първите си творби: рапсодията “Хайдук", духово трио и др. В периода 1948-1956 г. работи в Българската кинематография през, композира операта “Индже войвода" (1960 г.) и музиката към игралните филми “Снаха" (1954 г.), “Тайната вечеря на Седмаците" (1957 г.), “Ивайло" (1964 г.), “Последният войвода" (1968 г.), както и за няколко научнопопулярни и документални филма. Други негови произведения са “Земя без синори", “Поема на труда", петият и шестият струнни квартети и др. Автор е на музикално-сценични произведения: балетите “Седемте смъртни гряха", “Трагедията на Отело", “Светлината залива всичко"; детската оперета “Малките хитреци"; на вокално-инструментални творби: ораторията “Легенда за Шипка", кантатата “Септември" и др.

 

 

1923 г.

Умира д-р Стефан Костов Сарафов – български лекар и общественик. Завършва гимназия в София и медицина в Париж. Практикува при френския проф. Потен. В България се връща през 1899 г. По време на Балканската война (1912-1913 г.) е мобилизиран като началник на полева болница, а през Първата световна война (1915-1918 г.) е началник на Х военна болница в София.

 

 

1886 г.

Умира Добри Петров Чинтулов – български възрожденец поет, книжовник и педагог. Учи в Одеското околийско класно училище (1840-1843 г.) и в Херсонската духовна семинария (1843-1849 г.). През 1850 г. след неколкомесечен престой в Браила се завръща в Сливен, където учителства до 1857 г. Преподава български език, история, география, физика, математика и геометрия, въвежда изучаването на руски език в Сливен. Участва като общоградски представител в църковния събор в Цариград през 1871 г. за учредяване на независима Българска екзархия. Поетическото му творчество се състои от около 20 стихотворения. Приживе публикува само стихотворението “Стара майка се прощава със сина си", “Изпроводяк на едного българина из Одеса" и “Китка от Балкана" (“Цариградски вестник", 1849 г., бр. 59, 62). Повечето от творбите му са изпълняват като песни и се разпространяват тайно като преписи. Чинтулов е първият български революционен поет-лирик. За

въздействието на неговата поезия свидетелстват много възрожденски дейци, както и романът на Ив. Вазов “Под игото" (главата “Представлението").

 

 

1878 г.

Умира Добри Попов Войников - възрожденски учител, писател драматург, журналист, музикален и театрален деец, основоположник на българския театър, един от учредителите на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е в град Шумен. През 1858 г. завършва френски колеж в Цариград и става учител в родния си град. Заради активното му участие в църковно-националната борба през 1864 г. е принуден да емигрира в Румъния. Отначало се установява в Браила, а от 1873 г. се премества в Гюргево. През 1866 г. известно време участва в Тайния централен български комитет. Автор е на брошури, писани на френски език, с които изобличава беззаконията на османските власти в българските земи и осветлява пред европейското обществено мнение целите и задачите на българското четническо движение. В началото на 70-те години се сближава с дейците на Добродетелната дружина. С тяхна помощ успява да получи руско поданство, благодарение на което през 1874 г. се завръща в родния си град. След преминаването на руските войски в България става управител на едно сиропиталище в Търново (днес Велико Търново). Там се заразява от тифус и умира. Автор е на творбите “Криворазбраната цивилизация" (1871 г.), “Райна княгиня" (1866 г.), “Покръщение на Преславский двор" (1868 г.) и др.

 

 

За изготвянето на историческата справка на “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.