На този ден през 1703 г. руският цар Петър І Велики основава Санкт Петербург. Сто и осемдесет години по-късно в Москва се състои коронацията на руския император Александър ІІІ. На този ден през 1960г. в Турция е извършен военен преврат.

През 2006 г. земетресение с магнитуд 6,2 по скалата на Рихтер разлюлява остров Ява (Индонезия) и отнема живота на 4 600 души.

На 27 май са родени: Макс Брод - писател, композитор и журналист, Кристофър Лий - актьор, Хенри Кисинджър - американски дипломат.

На 27 май умират: Николо Паганини - италиански цигулар и композитор, немският физик, нобелов лауреат за физика – Ернст Руска, първият министър-председател на независима Индия Джавахарлал Неру.

2016 г.

Президентът на Италия Серджо Матарела е присъдил ордена на посланик Тафров заради неговия принос за развитието на българо-италианските отношение и за разпространението на италианския език и култура по света.

2015 г.

По молба на властите в САЩ в Швейцария са арестувани седем високопоставени чиновници на ФИФА.

2011 г.

Над 100 човека са ранени при сблъсъци между демонстранти от движението "15 май“ и полицията, която се опитва да разпръсне участниците, събрали се на седящ протест в Барселона. Сблъсъци има и в град Лерида, западно от Барселона, където около 100 души се противопостав на опитите на полицията и общинските служби да разтурят лагера им. Протестиращите настояват за реформа на демократичната система в страната, срещу политическите партии, увеличаващата се безработица, корупцията и намалените социални разходи. Сред ранените има полицаи и журналисти.

2006 г.

Земетресение разлюлява остров Ява (Индонезия). То е с магнитуд 6,2 по Скалата на Рихтер и отнема живота на около 4 600 души.

2000 г.

Шотландски фермери обявяват, че ще се борят за обезщетения, след като правителството на Великобритания им препоръчва да изкоренят посевите си. Предполага се, че хиляди хектари земя в Шотландия за засети с генно-модифицирани семена. Продуктът е внесен от Канада и близо 500 фермери в Обединеното Кралство са ги използвали. Въпреки, че според Министерството на Земеделието в Лондон семената са безвредни, то настоява посевите да бъдат унищожени. Правителството съветва фермерите да вземат законови мерки срещу доставчиците “Адванта Сийдс".

1999 г.

Карла дел Понте - главен обвинител на Международният Трибунал в Хага за военни престъпления, повдига обвинение срещу Слободан Милошевич и още четирима души. Те са обвинени във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени по време на войната в Косово.

1997 г.

НАТО и Русия подписват "Основополагащ акт за сътрудничество", който създава натовско-руски съвет по европейска сигурност.

1996 г.

Руският президент Борис Елцин се среща за първи път с чеченски бунтовници. Те се договарят за прекратяване на огъня.

1994 г.

Руският писател Александър Солженицин се завръща в родината си след 20-годишно принудително изгнание на Запад.

Александър Исаевич Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. в Кисловодск. Той е руски писател хуманист и общественик; академик от 1997 г. Произхожда от семейство на руски интелигенти. Малко след раждането му неговият баща - офицер, загива при нещастен случай. Солженицин израства в Ростов на Дон. През 1941 г. завършва Физико-математическия факултет на Московския университет и задочно 2 курса на Филологическия факултет в МИФЛИ. От есента на 1941 г. е в действащата армия, а от есента на 1942 г. офицер, командир на батарея за звуково разузнаване. Като командир на батарея служи на различни фронтове по време на Втората световна война. Арестуван е през февруари 1945 г. и осъден на 8 години концлагер. През 1952 г. Солженицин заболява от рак на стомаха, от който се излекува в ташкентската болница през 1954 г. Престоят му там е отразен в повестта Раково отделение. След изтърпяване на присъдата през 1953 г. е заточен до живот в Казахстан. През 1956 г. е реабилитиран и работи като учител във Владимирска област (Централна Русия), след което се заселва в Рязан. Става известен като писател след публикуването на повестите “Един ден на Иван Денисович" (1962 г.) и “Матьориният двор" (1963 г.); и двете са публикувани в сп. “Новûй мир" от А. Т. Твардовски. След 1965 г. никъде не се печатат негови произведения. През 1969 г. е изключен от Съюза на писателите, след като през 1967 г. изпраща писмо, в което се обявява против цензурата. След като му е присъдена Нобелова награда през 1970 г, той отказва да напусне СССР и не присъства на церемонията по нейното връчване. След излизане на първия том на “Архипелаг ГУЛАГ" (1974 г.) е обвинен в държавна измяна, арестуван е, отнето му е съветското гражданство и е експулсиран в Германия (тогава ФРГ); там живее, подпомаган от Х. Бьол. От 1976 г. живее в щат Върмонт, САЩ. На 27 май 1994 г. се завръща в Русия. През 2002 г. учредява награда на свое име. Неин пръв носител е писателят В. Распутин. Солженицин е автор е на книгите: “Архипелагът ГУЛАГ" (1974 г.), “Раково отделение" (повест, 1968 г.), “В първия кръг" (повест, 1968 г.), епопеята “Червеното колело" (т. 1-8, 1971 г.-1991 г.), “Решило телето дъба да събаря" (1975 г.; допълнена 1991 г.), “Април 1917. Върмонт; Париж" (1993 г.-1995 г., т. 1-2), “Публицистика" (т. 1-2, 1995 г.-1996 г.); разкази, пиеси, киносценарии и публицистика. Събраните му съчинения са издадени в Москва едва през 1990 г. (т. 1-8).

1974 г.

Жак Ширак е избран за министър-председател на Франция.

Той е роден на 29 ноември 1932 г. в Париж. Завършва с отличие престижния лицей Луи льо Гран, Института за политически науки (Institut d'études politiques de Paris), Националното училище по управление (École nationale d'administration (ENA), специализира в Харвардския университет в САЩ. 30-годишен започва работа в администрацията на министър-председателя Помпиду, и при Жискар д'Естен. Народен представител е от 1967 г. През 1972-1974 г. заема последователно три министерски поста в правителството на Пиер Месмер - за връзки с парламента, на селското стопанство, на вътрешните работи. От 1974 г. оглавява голистката партия Сбор за републиката. След победа на парламентарните избори през същата година застава начело на правителството. Две години по-късно, 44-годишен, Ширак печели убедително изборите и става кмет на Париж, където управлява в продължение на 18 години. Превръща се в един от най-уважаваните политици в страната. През 1979 г. става депутат в Европейския Парламент. На 7 май 1995 г. е избран за президент на Френската република. Веднага след встъпването в длъжност подновява ядрените опити в атола Муруроа, прекратени с мораторим три години преди това, и предизвиква силни протести по целия свят. През 1997 г. разпуска парламента, тъй като иска стабилно мнозинство, за да извърши оспорваните стопански реформи, и насрочва парламентарни избори. Губи ги, Жоспен става министър-председател и президентът е принуден на сложно сътрудничество в продължение на пет години. През 2002 г. печели втори президентски мандат с голямо предимство пред десния екстремист Льо Пен.

1963 г.

Партията Кенийски Африкански Народен Съюз (КАНУ) на Джомо Кенията печели първите в страната всеобщи избори. Тя печели 83 от общо 124-те места в кенийското правителство. На 1 юни 1963 г. Джомо Кенията става първият министър-председател на Кения. На 12 декември е обявена независимостта на Кения, а през декември 1964 г. страната е обявена за република. Джомо Кенията е избран за първия президент на страната. Благодарение на него Кения влиза в Обединените Нации (ОН), сключва търговски споразумения с Уганда и Танзания и привлича външни инвестиции. Джомо Кенията е преизбран за президент през 1966 г. и през 1974 г. Умира на 22 август 1978 г.

1960 г.

В Турция е извършен военен преврат.

В края на 50-те години Турция изпада в състояние на остра политическа криза. В тази обстановка възникват тайни офицерски организации (в Истанбул и Анкара) и започва подготовка за извършване на военен преврат. Подготовката за преврата се ръководи от военния комитет в Анкара. През втората половина на 1958 г. той се оглавява от армейски генерал Джемал Гюрсел, наскоро заел поста командващ сухопътните сили на страната. Той е офицер от кариерата, участник в кемалисткото движение, служил през 1922 г. под командването на Исмет Иньоню. В навечерието на метежа правителството го изпраща в принудителен отпуск, но това не пречи на военния комитет да осъществи отдавна готвения преврат. Рано сутринта на 27 май 1960 г. предварително набелязаните правителствени учреждения в Истанбул и Анкара са взети под контрол от военните, президентът Баяр, министър-председателят Мендерес и други първенци на режима са арестувани, а Анкарското радио съобщава, че турските въоръжени сили са взели властта в свои ръце, че скоро ще се произведат свободни и честни парламентарни избори и властта ще се предаде на тези, които ги спечелят. Още същия ден военните комитети в Анкара и Истанбул се обединяват в Комитет за национално единство (КНЕ), а за негов председател е избран ген. Гюрсел. Този комитет поема цялата власт в страната. Всички политически партии преустановяват дейността си. От затворите са освободени задържаните от предишния режим журналисти и студенти и се разрешава разпространението на спрени дотогава издания. Назначава се комисия от професори юристи, начело с ректора на Истанбулския университет, която да изработи нова конституция, сформира се временно правителство, оглавено от ген. Гюрсел (трима от министрите са военни, а останалите - неутрални в политическо отношение технократи). Освен премиерския пост генералът поема и Министерството на отбраната и главното командване на армията.

1950 г.

Американският певец Франк Синатра дебютира по телевизията.

1943 г.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) във Франция е създаден Националният съвет на съпротивата. На учредително конспиративното заседание проведено в Париж, под егидата на дьо Гол, се приемат множество пълномощия по организацията на вътрешната борба в окупираната страна.

1936 г.

Английският лайнер "Куин Мери" потегля от Саутхемптън за Ню Йорк с над 1 800 пътници.

1883 г.

В Москва се състои коронацията на руския император Александър ІІІ.

Александър III Александрович е втори син е на Александър II, от династията Романови. Той е наричан от народа Миротвореца. Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.) като командир на Русенския отряд. За бойни заслуги е награден с ордена "Свети Георги" четвърта и трета степен. Заема престола след убийството на баща му от крайните радикали. Управлението му се свързва с отказ от либералната политика от предходния период, а във външнополитически план Русия се сближава с Франция. Опитите на Александър III да се намесва в политическия живот на България довеждат до прекъсване на отношенията между двете страни.

1703 г.

Руският цар Петър І Велики основава Санкт Петербург.

Петър I Велики е роден през 1672 г. Той е руски цар от 1682 г. и е първият руски император (от 1721 г.). Син е на цар Алексей I Михайлович, от династията Романови. Наследява короната от Фьодор III през 1682 г. и царува заедно с брат си Иван под регентството на сестра им София Алексеевна (до 1689 г.). Започва модернизация на Русия: реорганизира администрацията, установява йерархията на чиновниците (учредени са сенат, колегии). Страната е разделена на губернии. През 1703 г. построява новата столица Санкт-Петербург. Поверява на Светия синод управлението на църквата, като я отделя от държавата. Използва опита на западноевропейски държави в развитието на промишлеността, търговията и културата. За да получи излаз на Черно море, отвоюва Азов от турците през 1696 г. През 1700 г. обявява война на Швеция, но претърпява неуспех при обсадата на Нарва. През 1709 г. нанася поражение при Полтава на шведския крал Карл ХII, който търси убежище в Турция. Потегля срещу турците, но е обкръжен при р. Прут и едва се спасява от плен през 1711 г. Губи Азов, но чрез Нищадския договор получава Лифландия, Естландия, Карелия и част от Финландия.

1679 г.

Английският парламент приема т.н. Хабеас корпус акт, защитаващ гражданите срещу неоправдано задържане и затваряне. Основните му принципи впоследствие залягат в американската конституция.

1328 г.

На френския престол се възкачва първият представител на династията Валоа – Филип VІ. Той започва Стогодишната война с Англия (1337-1453). При неговото управление увеличаването на данъците и военните действия подриват стопанството на Франция и разоряват народа. Филип VI присъединява към кралския домен областите Брие, Дафине и гр. Монпелие.

1299 г.

Венеция и Генуа подписват мирен договор, с който слагат край на 38-годишната война помежду си. С договора се установява контролът на Генуа над Ривиера Лигуре и се потвърждава властта на Венеция над Адриатика.

На тази дата са родени:

1966 г.

Роден е Шон Кини – барабанист на групата “Alice In Chains". Интересът му към музиката е вдъхновен от баба му, която е член на групата “The Cross Cats". На 9-годишна възраст Шон Кини също става част от групата.

1956 г.

Роден е Джузепе Торнаторе - италиански режисьор и сценарист. Започва кариерата си като фотограф. Филмите му са заснети в традицията на италианския неореализъм. От 1979 г. работи в националната телевизия RAI. Става известен с филма “Ново кино “Парадизо" (1988 г.; “Оскар за най-добър чуждестранен филм"). Филмография: “Гангстерът" (1985 г.), “Всички са добре" (1990 г.), “Специално в неделя" (1991 г.), “Чиста формалност" (1994 г.), “Човекът със звездите" (1995 г.), “Легенда за пианиста" (1998 г.), “Малена" (2000 г.).

1930 г.

Роден e Джон Барт - американски писател, представител на жанра «черен хумор». През 1972 г. за книгата си “Химера" получава наградата за американска литература. Други негови книги са "Дуниазада", “Краят на пътя", “Сатирикът Джайлс", “Изгубени в стаята на смеха" и др.

1923 г.

Роден е Хенри Кисинджър - американски дипломат от немски произход.

Хенри Алфред Кисинджьр полага клетва като 56-и държавен секретар на САЩ на 22 септември 1973 г. и остава на този пост до 20 януари 1977 г. Съветник е на американския президент по въпросите на националната сигурност от 20 януари 1969 г. до 3 ноември 1975 г. Д-р Кисинджьр получава нобеловата награда за мир през 1973 г. за личния му принос в прекратяването на Виетнамската война.

1922 г.

Роден e Кристофър Лий - актьор. Изиграл много роли на злодеи, сред които Чудовището на Франкенщайн, Дракула и Фу Манчу. Най-прочутата му роля е кръвопиеца Граф Дракула. По време на Втората Световна война служи в Кралските Военно Въздушни Сили и в специалните сили. Награден е за доблестна служба и има чин лейтенант. След демобилизацията през 1946 г. Лий влиза в киноиндустрията. Участва в театрални и оперни постановки и записва радио-пиеси по цял свят. Снима се е в руски, италиански, френски, немски и испански филми. Лий е играл в над 250 филма и телевизионни постановки. Някои от най-известните са: “Дракула", “Сламеният човек", “Частният живот на Шерлок Холмс", “Тримата мускетари" и “Четиримата мускетари", “Мъжът със златния пистолет", “1941", “Летище ‘77", “Гремлини 2", “Джина", “Слийпи Холоу" и “Властелинът на пръстените". През 1978 г. е водещ на шоуто “Събота вечер на живо". Лий е единственият, изиграл едновременно ролите на Шерлок Холмс и брат му Майкрофт, играл е персонажите, които са екзекутирали английския крал Чарлз І и френския крал Луи ХVІ. Той е изпълнявал сам всички каскади и е почетен член на три съюза на каскадьорите. Между книгите, издадени от него са автобиографията му “Висок, смугъл и страховит", “Архивите на великите злодеи", “Филмите на Кристофър Лий" и “Кристофър Лий: Оторизирана екранна история" от Джонатан Ръгби. Лий е записан в “Книгата на Гинес за филмови факти и постижения" като международната звезда с най-много екранни участия. През 1994 г. получава наградата “Dilys Powell" на Лондонската филмова критика за работата си като актьор и приноса си към киноиндустрията.

1907 г.

Родена е Рейчъл Карсън – американска биоложка. Книгите й вдъхновяват движенията за опазване на околната среда. В периода 1925-1929 г. учи в Девическия колеж в Пенсилвания (днес Чатмански Колеж). Печели стипендия да продължи образованието си в Университета Джон Хопкинс в Балтомор. През 1932 г. завършва Зоология там. След това Карсън започва работа в американското Бюро по рибарство, като сценарист на радио-шоуто “Романтика под водата". През 1936 г. е назначена за младши биолог. По-късно става главен редактор на всички издания на Службата за риба и дивеч към Правителството. През 1940 г. започва да пише книги за своите изследвания на морския свят. През 1952 г. напуска правителствената си служба, за да се посвети на писане. През 1957 г. започва да пише най-известната си книга “Тихият извор", която е публикувана през 1962 г. Книгата подтиква президента Кенеди да назначи химическите проучвания, споменати в книгата. Библиография: “Под морския вятър"( 1941 г.), “Храна от морето: Рибата и мидите на Нова Англия"( 1943 г.), “Храна от морето: Рибата и мидите на Южен Атлантик"( 1944 г.), “Морето около нас"( 1951 г.), “Ръбът на морето"( 1955 г.), “Тихият извор"( 1962 г.), “Чувството за чудо" (1965 г., посмъртно). Рейчъл Карсън умира на 14 април 1964 г.

1884 г.

Роден е Макс Брод – писател, композитор и журналист. Той е роден в Прага, областта Бохемия, която по това време е част от Австро-Унгария. Пише на немски език. Учи в Пражкия университет, където през 1902 г. се среща с Франц Кафка и става негов сътрудник. Франц Кафка моли приятели си Макс Брод след смъртта му да изгори всичко написано от него. Той обаче не удържа на обещанието си и след смъртта му през 1924 г. публикува първо фрагменти от негови романи и до 1930 г. излизат 6 тома с избрани творби на писателя. Той пише и първата биография на Кафка “Франц Кафка. Биография". Макс Брод умира на 20 декември 1968 г.

1799 г.

Роден е Жак Франсоа Фромантал Халеви - композитор. От 1854 г. е постоянен секретар на Академията за изящни изкуства. Учи в Парижката консерватория (при А. Бертон и Л. Керубини). От 1816 г. започва да преподава, от 1827 г. е професор. Негови ученици са Ж. Бизе, Ш. Гуно, К. Сен-Санс. За стила му са характерни монументалност, съчетаване на драматизма с външна декоративност, богатство на сценични ефекти. Повечето от оперите му са с исторически сюжети: “Кипърската царица" (1841 г.), “Карл VI" (1843 г.) и др. Най-голяма популярност получава операта му “Еврейката" (1835 г.). Халеви е автор и на 2 балета, кантати, романси и др. Умира на 17 март 1862 г. в Ница.

На тази дата умират:

1988 г.

Умира немският физик, нобелов лауреат за физика – Ернст Руска.

Руска учи първо в Мюнхенския технически университет (1925-1927), после в Техническия университет в Берлин, където той започва да разработва електронния микроскоп. Той отбелязва, че електроните имат дължина на вълната 100 000 пъти по-малка от тази на фотоните, т.е. един евентуален електронен микроскоп би бил много по-ефикасен от оптичен). Руска конструира първата електронна леща през 1933 г.

По-късно започва работа в "Сименс“, където работи до 1955 г.. От 1955 до 1972 г. работи като директор на "Макс-Планк“ – Институт по електронна микроскопия, като едновременно с това работи и като професор в Берлинския технически университет.

През 1986 е награден с Нобелова награда, за откриването на електронния микроскоп.

1964 г.

В Ню Делхи, Индия на 74-годишна възраст умира министър-председателят Джавахарлал Неру, наричан още Учителят Неру. Той е роден на 14 ноември 1889 г. в Алахабад, Индия. Водач е на социалистическата партия на Индийския национален конгрес по време и след индийската борба за независимост от Британската империя. Става първият министър-председател на независима Индия на 15 август 1947 г., като остава на този пост до смъртта си. Сподвижник е на М.К. Ганди в борбата за национално освобождение. Автор е на книгите “Откритието на Индия" и “Автобиография".

1963 г.

Умира Акилино Рибейро - писател. Той е роден на 13 септември 1885 г. в Карегал да Табоза. Член е на Лисабонската АН. В периода 1910-1914 г. учи в парижката Сорбона. Като юноша се включва в републиканското движение, а през 1927-1928 г. - в борбата срещу фашистката диктатура в Португалия. Издава пътния дневник с антифашистка насоченост "Окървавена Германия" (1935 г.). В рамките на реалистичната традиция пресъздава живота на различни слоеве от португалското общество. Автор е на трудове по история на португалската култура, сборник разкази "Градината на бурите" (1913 г.), "Пътят към Сантяго" (1922 г.), романите "Фавни бродят из горите" (1926 г.), "Безкрайното сражение" (1932 г.), "Волфрам" (1943 г.), "Светлина в далечината" (1948 г.), "Когато вълците вият" (1958 г.) и др.

1840 г.

Умира Николо Паганини - италиански цигулар и композитор. В последните си часове той свири на цигулката си. Папската Курия не разрешава Паганини да бъде погребан в Италия. Много години след смъртта му, прахът му е пренесен в Парма.

Паганини е роден на 27 октомври 1782 г. в Генуа. От детска възраст свири на цигулка. Изнася първия си концерт на 11-годишна възраст. През 1795 г. заминава да учи в Парма. През 1797 г. започва концертната си дейност, която е поредица от триумфи. На 23-годишна възраст и изнася концерти в Милано, Виена, Лондон и Париж, където е посрещнат с възторг. От 1805 г. до 1808 г. е дворцов солист-цигулар в Лука, назначен от сестрата на Наполеон - Елиза Бачиочи. През 1809 г. Паганини представя своята собствена музика и концертира из цяла Италия. Заради големия му успех и виртуозност започва да се носи слух, че Паганини е в сътрудничество с дявола. Автор е на сонати, капризи, шест концерта за цигулка, струнни квартети, акорди и други. Едни от най-известните произведения на Паганини са 24-те Капризи, написани около 1817 г. за соло-цигулка. Те са сред технически най-трудните за изпълнение творби, композирани някога. От 1954 г. в Генуа се провежда Международен конкурс за цигулари, който носи неговото име.

1564 г.

Умира Жан Калвин - представител на Реформацията, основател на калвинизма. Той е роден на 10 юли 1509 г. в Ноайон, Франция. Получава богословско и юридическо образование. Под влияние на М. Лутер се присъединява към протестантството и се отрича от Католическата църква през 1533 г. Поради преследванията на протестантите във Франция, избягва в Швейцария през 1534 г. и в Базел издава “Наставление за християнската вяра" (1536 г.), в което излага новото вероучение. През 1536 г. се премества в Женева, откъдето е изгонен през 1538 г. и заминава за Страсбург. Три години по-късно отново се завръща в Женева и остава там до края на живота си като оглавява новото направление на протестантството - калвинизма. Под влиянието на Калвин женевската градска управа приема нова форма на църковната организация, която с някои вариации е приета от калвинистките общини в други страни. Като съветник на правителството Калвин успява да наложи строг надзор над гражданите, въвежда задължително присъствие на църковните служби, забранява развлеченията, танците, ярките дрехи и др. Налага крайна нетърпимост към католицизма и към другите реформационни течения (особено към анабаптизма), обвинява последователите им в безбожие. По настояване на Калвин противниците на учението му са преследвани и наказвани със смърт.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;