На 27 май 1850 г. населението в Белоградчишко се вдига на въстание. Поредният бунт на българите прераства в най-голямото въстание в Северозападна България от първата половина на ХІХ в.

На този ден през 1866 г. в Букурещ е създаден Таен български централен комитет. Негов инициатор е Иван Касабов, помощник на Г. С. Раковски. Създаването на организацията е повлияно от идеята на румънски либерали за “свещена коалиция" между българи и румънци и за създаване на “влахо-българската държава". На 27 май 1985 г. в Рим започва процес срещу Сергей Антонов и задочно - срещу Тодор Айвазов и Жельо Василев, за съучастие в атентата срещу папата.

На 27 май е роден Тодор Шишков - възрожденски учител и книжовник.

На 27 май умира цар Симеон I Велики, Тодор Боров – журналист, литературен историк, библиограф, редактор; Таньо войвода…

2016 г.

Президентът Росен Плевнелиев поиска Конституционният съд да се произнесе за три от въпросите на референдума, иницииран от "Шоуто на Слави". Единият е да се гласува ли и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите; вторият е за намаляване на броя на народните представители до 120 и третият е дали директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районните управления в областните дирекции на МВР да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура.

2016 г.

Постоянният представител на България в ООН Стефан Тафров е носител на най-високото италианско отличие - Орденът на Звездата на Италия, степен "Офицер" (Cavaliere Ufficiale dell'Ordine della Stella d'Italia).

2009 г.

Президентът на Р България връчва Орден "Стара планина“ втора степен на Костадин Динчев "за изключително големите му заслуги към Република България в областта на културата."

2009 г.

Президентът на Р България връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий“ първа степен на Велислава Дърева "за големите ѝ заслуги в областта на културата“.

2007 г.

Районният съд в Триполи оправдава българските медицински сестри по делото за клевета. Съдът отхвърля исканията на либийските офицери, които настояват за обезщетение от близо 23 млн. долара. Решението на Районния съд е положителна стъпка - това е становището на президента Георги Първанов. Според президента независимо, че решението подлежи на обжалване, то дава надежда за цялостния справедлив изход на делото срещу нашите сънароднички.

Българската страна изразява удовлетворение от днешното решение на съда в Триполи, заявява Димитър Цанчев. Адвокат Осман Бизанти определи присъдата като справедлива и съобразена със закона.

Либийската фондация “Кадафи" “Кадафи" е потвърдила в декларация, публикувана на официалната й страница, че либийските семейства са приели основните искания на ЕС, което ще доведе до приключване на процеса в близко бъдеще. Български общественици коментират освен резултата от делото и обидното отношение към медиците, показано в блог на македонски гражданин.

2006 г.

Представители на СДС няма да участват повече в предавания, водени от журналиста Георги Коритаров. Това се казва в официална позиция на партията във връзка със събитията от скандала с досиетата – публичното огласяване на едно от тях и последвалите признания на журналиста Георги Коритаров. Като причина за взетото решение от СДС посочват, че е неморално агентите и доносниците да участват активно във формирането на общественото мнение в България. “Смятаме, че вниманието на обществото – макар и 16 години след рухването на комунизма - трябва да бъде привлечено не от драмата на тези, които са доносничили, а от драмата на тези, за които е било донасяно", се посочва още в позицията на СДС. От партията настояват да се разкрият досиетата на всички служители на бившата Държавна сигурност. Според сините това не би било акт на отмъщение, а “акт на морално пречистване на българската нация".

2006 г.

ФИФА включва гола на Йордан Лечков срещу Германия в Топ 50 на Световните първенства.

Изпълнението на Лечков с глава на 10 юли 1994 година попада сред Топ 50 в историята на Световните първенства в класацията "Гол на столетието". Попадението на легендарния халф е публикувано в официалния сайт на ФИФА за Световното първенство в Германия. Лечков се нарежда в престижната класация до имена като Диего Марадона, Пеле, Гаринча, Боби Чарлтън, Сократес, Йохан Кройф, Лотар Матеус и други.

2005 г.

Италианското правителство приема ратифицирания от България и Румъния Договор за присъединяване на България и Румъния към Евросъюза.

2004 г.

Президентът Георги Първанов участва на 11-та среща на президентите от Централна Европа. Форумът се провежда в румънския черноморски курорт Мамая на 27 и 28 май. Участие вземат държавните глави на 16 европейски страни: Австрия, Германия, Унгария, Чехия, Полша, Словения, Словакия, България, Румъния, Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия и Черна гора, Хърватия, Молдова Украйна.

1993 г.

СДС внася вот на недоверие на правителството на проф. Любен Беров заради побоя над председателя на Народното събрание Стефан Савов. Впоследствие вотът е отхвърлен.

Към правителството на Любен Беров са искани шест вота на недоверие. Мотивите за всеки един от тях са съответно заради побой над председателя на Народното събрание Стефан Савов, заради преговорите по външния дълг, заради правителствено постановление за местните такси, заради антисоциална политика, заради престъпността и заради неспособност на премиера да организира и ръководи правителството.

1985 г.

В Рим започва процес срещу Сергей Антонов и задочно - срещу Тодор Айвазов и Жельо Василев, за съучастие в атентата срещу папата.

На 13 май 1981 година Папа Йоан Павел II е прострелян с два куршума докато преминава между десетки хиляди богомолци. Единият куршум преминава през стомашната област, а другият попада близо до сърцето. Папата оцелява след петчасова вътрешно-чревна операция. При покушението са ранени и две жени: 60-годишната Анн Одри от Бъфало е улучена в гърдите, а 21-годишната Роуз Хил от Ямайка е леко ранена в рамото. Арестуван е мъж от турски произход, за когото се предполага, че и в миналото е отправял заплахи към Папата. Името на задържания е Мехмед Али Агджа. Към момента на извършване на атентата той е на 23 години. Задържането му става възможно благодарение на намесата на събралите се на площада богомолци. Те избиват от ръцете му 9-милиметров "Браунинг". След залавянето му Али Агджа заявява: "Моят живот не е важен". По думите на Агджа той пристига в Италия на 9 май 1981 г. на летище в Милано и два дни по-късно отива в Рим. Полицията открива бележки, написани на турски език. Съдържанието на една от тях е: "Убивам папата в знак на протест срещу империализма на СССР и САЩ, както и срещу геноцида, провеждан в Салвадор и Афганистан. По-късно в съдебния процес е замесено името на българския гражданин Сергей Антонов. Той е арестуван на 25 ноември 1982 г. Преди това работи в БГА "Балкан" и се занимава с багажа на летището. Основният обвинен за покушението срещу папата – Али Агджа, никога не се е срещал с обвинения Антонов и с другите двама бивши служители на посолството - Василев и Айвазов. Този факт е доказан по време на процеса. Оправдателна присъда на тримата българи по случая е издаден на 29 март 1986 г. "поради недостиг на доказателства".

1941 г.

По време на Втората световна война, след постъпки от София, от немските лагери са освободени около 12 700 македонски българи военнопленници.

1925 г.

Извършена е публична екзекуция чрез обесване на извършителите на атентата в катедралата "Св. Крал" Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев. Това е последна публична екзекуция в Европа.

1878 г.

По заповед на княз Александър Дондуков руските войски заемат окупираните от сърбите, по време на Руско-турската война, Трън и Цариброд.

Княз Александър Дондуков­Корсаков е роден на 12 септември 1820 г. Участва в Руско-турската война 1877-1878 г. След смъртта на Вл. А. Черкаски на 19 февруари 1878 г. е назначен за руски императорски комисар в България на 16 април 1878 г. и възглавява Съвета на управлението. Подкрепя активно всенародното движение на българския народ против несправедливите решения на Берлинския конгрес 1878 г. и съдейства за изграждането на гимнастическите дружества в Източна Румелия. Напуска България след прекратяване срока на Временното руско управление в страната и пристигането на избрания за български княз Александър I Батенберг. След завръщането си в Русия е ген.-губернатор на Одеса, после – на Харков. В края на живота си е член на Държавния съвет. Умира на 15 април 1893 г.

1870 г.

Васил Левски преминава от Румъния в България. Целта на му е да изгради широка мрежа от комитети, които да се заемат с практическата подготовка на бъдещата българска революция. Само за около година и половина той успява да създаде комитети в почти всички по-големи български селища, като по този начин поставя основите на Вътрешната революционна организация (ВРО). Начело на ВРО Левски поставя Ловешкия централен комитет, известен още и под името Привременно правителство в България. Връзките с Букурещкия комитет се осъществяват чрез Данаил Попов, български търговец, живеещ в Турну Мъгуреле.

1866 г.

В Букурещ е създаден Таен български централен комитет. Негов инициатор е Иван Касабов, помощник на Г. С. Раковски. Създаването на организацията е повлияно от идеята на румънски либерали за “свещена коалиция" между българи и румънци и за създаване на “влахо-българската държава". Идеята пропада, но подкрепян от Одеското българското настоятелство, ТЦБК продължава да работи. Предвижда се създаването на революционна мрежа в България и сред емиграцията. Дейците на ТЦБК са склонни към различни политически комбинации. През 1867 г. те изпращат до султан Абдулазис и Великите сили Мемоар за създаването на дуалистична турско-българска монархия, по модела на Австро-Унгария. По този начин ТЦБК смята, че ще се постигне политическо освобождение на България. Според Мемоара страната ни трябва да получи пълна административна автономия със султански наместник християнин, Народно събрание, собствена армия, конституция и самостоятелна Българска църква. Противоречивите оценки на Мемоара причиняват сътресения в ТЦБК и поради идейни противоречия комитетът се разпада през 1868 г. Приемници на ТЦБК са Българския революционен централен комитет, Българското общество и “Млада България".

1850 г.

Населението в Белоградчишко се вдига на въстание. Поредният бунт на българите прераства в най-голямото въстание в Северозападна България от първата половина на ХІХ в. В научната литература то се назовава обикновено като Видинско въстание, но неговият обхват е много по-голям. Видинското въстание предизвиква широк международен отзвук и принуждава Високата порта да предприеме конкретни действия за прилагане на аграрната реформа в този регион.

1387 г.

Добруджанският деспот Иванко сключва договор с генуезката търговска колония в Пера (квартал в Константинопол). Договорът, с който двете страни сключват “добър и истински вечнотраен мир", гарантира свободно и сигурно движение на търговците от двете страни; защита от вреди както на поданиците и селищата на Иванко, така и на генуезките търговци; приемане на генуезки консул, който да се грижи за интересите на генуезките търговци, и др. Той определя размера на вносните мита за генуезките търговци на 2 %, като специално подчертава безмитната търговия с луксозните и скъпи стоки “кораби, злато, сребро, бисери или други скъпоценности". Регламентирането на отношенията между двете договарящи се страни след поредица от конфликти и взаимни нападения и обири по море и суша стабилизира положението на добруджанския деспот в черноморския район. Неговата икономическа активност, в значителна степен ориентирана към морската търговия, е важен фактор за пълната му самостоятелност в отношенията със съседните страни, включително и с Търновското царство.

На тази дата са родени:

1833 г.

Роден е Тодор Шишков - възрожденски учител и книжовник. Първоначално учи в гръцко училище в родния си град Търново (до 1847 г.), впоследствие и в Елена (1849 г.-1851 г.) при Н. Михайловски. След това следва в Сорбоната и Колеж дьо Франс в Париж в годините между 1861-1865 г. Запознава се със западноевропейската и руската литература. Кореспондент е на вестник “Камбана". През 1866 г. посещава лекции във Филологическия факултет в Прага като стипендиант на П. Берон. Бил е учител в Килифарево, Велико Търново, Стара Загора и Сливен. В периода 1871-1873 г. е директор на Българското училище в Цариград. След Освобождението е управител на канцеларията на губернатора във Варна и Шумен (1880 г.-1888 г.), председател е на Свищовския окръжен съд. Редактор е на вестник “Свободна България". Тодор Шишков е либерал-просветител с туркофилски схващания по определени въпроси. Той е един от авторите на проекта за създаване на смесени турско-български училища. Издава учебници по математика, граматика, история, енциклопедични книги (“Малка енциклопедия, или Първоначални познания за децата", 1885 г.). Пише статии по въпроси на българския правопис, събира и обнародва фолклор. Изказва се по въпроси на българската литература. Популяризира делото на Ю. Венелин. Автор е на историческата драма “Велизарий" (1873 г.), на комедията “Не ще може, или Глезен Мирчо" (1873 г.), на “Начална българска граматика" (1872 г.), “Елементарна словесност в два курса …" (1873 г.), “История на българския народ" (1873 г.), на драмата “Хубава Недялка, или България под турското иго" (1881 г.) и др. Умира през 1896 г.

На тази дата умират:

2002 г.

Умира Лиляна Албанска. Тя е родена в 1917 г. в окупирания по време на Първата световна война от българската армия в Скопие в семейство на учители. Албанска завършва гимназия в София в 1936 г., а през 1940 г. завършва славянска филология в Софийския университет. Работи като учителка в гимназия в София през 1941 година. По време на българското управление във Вардарска Македония през Втората световна война, в периода 1942–1944 г. е библиотекарка в новооснованата Народна библиотека в Скопие. Започва работа в Народната библиотека в София в 1945 г., където работи до края на живота си. От 1965 до 1977 година ръководи Научна секция по библиотекознание. Албанска има изключителен принос към развитието на библиотечното дело в България. Особено ценен принос има и към развитието на библиотектите и практиката на каталогизация и организация на библиотечните фондове в България. Албанска поставя основите и развива широка дейност в организацията на свободните каталози за чуждестранна литература в България и междубиблиотечното книгозаемане. Лиляна Албанска е организатор и редактор при превеждането и издаването на български език на "Библиотечно-библиографска класификация“ в 30 тома.

1993 г.

Умира Тодор Боров – български журналист, литературен историк, библиограф, редактор. Той е роден на 30 януари 1901 г. в Лом. Завършва славянска филология в СУ "Св. Кл. Охридски". Специализира източноевропейска история, библиография и вестникознание в Берлинския университет (1924 г.-1927 г.). Библиотекар е в Университетската библиотека към СУ “Св. Климент Охридски" за периода 1929-1931 г. и в библиотеката при централното управление на Българска земеделска и кооперативна банка (1931-1944 г.). Тодор Боров е създател и директор на ББИ "Елин Пелин" (1941-1964 г.), директор е на Народната библиотека за годините между 1944–1949 г. През 1943 г. получава научна степен доцент, а през 1952 г. - професор в СУ "Св. Кл. Охридски" по библиотекознание и библиография. От 1952 г. до 1969 г. е ръководител на катедра "Библиотекознание и библиография". Член е на Съвета за духовните ценности при Държавния съвет (1971-1975 г.)., редактира в. "Развигор" (1921-1924 г.), сп. "Бълг. книга" (1930 г.), сп. "Подслон" (1935-1942 г.). Редактор и съставител е на съчинения на Хр. Смирненски (1931-1932 г.; 1948 г.; 1951-1952 г.), на Елин Пелин (1938 г.), които са преиздавани многократно. След 1944 г. сътрудничи на вестниците "Отечествен фронт", "Работническо дело", "Труд", "Литературен фронт", на сп. "Простори", "Септември", "Ново време". Тодор Боров е основополагаща фигура в българската библиография, библиотекознание, книгознание и култура на библиотечното дело.

1925 г.

Умира подполковник Георги Костадинов Коев. Той е роден на 20 септември 1878 г. във Велико Търново. Завършва Военното училище в София през 1898 г. Участва в Балканската война (1912-1913 г.) и в Първата световна война (1915-1918 г.). През 1919 г. е уволнен от армията. Георги Коев е един от сътрудниците на Военната организация на БКП. Арестуван и съден е на процеса по дело ¹ 599/1925 срещу участниците в Атентата в църквата “Св. Неделя". Осъден е на смърт чрез обесване.

1902 г.

Умира Агапий (дякон Ангел Войнов) - български възрожденски просветител и духовник. Той е роден през 1838 г. Завършва гръцка гимназия на о. Халки. През 1868 г. е учител в новото българско училище във Воден. Изгонен от гръцките власти, след което се премества в българското училище в Струмица през 1870 г. Преследван е отново от гръцкото духовенство. През 1873 г. е принуден да напусне Струмица. Със съдействието на общината в Петрич провежда частни занимания с учениците.

1876 г.

Умира Таньо войвода след като четата му е нападната от многобройна потеря, подсилена от стотина конници редовна войска. Ден преди това четниците водят изтощителен бой до Керчан баир край с. Араплар (днес Априлово). Това става след като едва се спасяват в района на с. Хайдар (днес Кардам), където отново се бият.

Таньо Стоянов е роден в Сливен. През 1873 г. за революционна дейност е арестуван и заточен в Диарбекир, откъдето успява да избяга и през 1875 г. и пристига в Румъния. По време на Априлското въстание 1876 г. той организира чета от около 20 души, с която на 16 май се отправя от Олтеница към Тутракан и оттам на юг към Стара планина, за да подпомогне въстаниците от Втори - Сливенски, революционен окръг. Предварително е съгласувано едновременното преминаване на четата на Таньо войвода и тази на Христо Ботев. Общият замисъл е да се подсили въстанието и в Западна, и в Източна Стара планина и да се разединят силите на турците. Таньо войвода слиза на българския бряг на 16 срещу 17 май, а Ботев - по обяд на 17 май. Пътят на четата на войводата минава през Лудогорието край турски и смесени българо-турски села. Скоро след това четата е открита и по следите й тръгват потери.

927 г.

По време на приготовления за война с Византия от сърдечен удар умира цар Симеон I Велики. Веднага след възкачването му на престола през 893 г. отношенията с Византия се изострят, тъй като византийският император Лъв VI Философ мести тържището на български стоки от Цариград в Солун. Византийският владетел отказва да промени тази разпоредба и в защита на българските търговци Симеон I навлиза в Източна Тракия и разбива византийците при Одрин. В отговор император Лъв VI влиза в съюзни отношения с маджарите, които нахлуват в българските земи и на територията на днешна Добруджа разбиват изпратената срещу тях войска на княз Симеон. Князът и болярите му са принудени да се оттеглят в крепостта Дръстър и да започнат преговори за мир. По време на преговорите с Лъв Хиросфакт българският владетел успява да сключи съюз с печенегите и съвместно с тях да разгроми маджарите. След като укрепва тила си, Симеон насочва войските си на юг и през 896 г. нанася тежко поражение на ромеите при Булгарофигон. Византийският император е принуден да подпише мирен договор, с който се възстановява статуквото отпреди 894 г. От 894 до 913 г. отношенията между двете държави са мирни. Вероятно в този период българите трайно овладяват земите на днешна Западна Македония и Албания. През 904 г. арабите, водени от Лъв Триполитански, завладяват и опустошават Солун. От това се възползва и княз Симеон и макар войските му да не завладяват Солун, българо-византийската граница е изместена на 20 км северно от Солун. Войната започва през 913 г. и е предизвикана от пренебрежителното отношение на съимператора Александър, поел властта поради малолетието на император Константин VII, спрямо българското пратеничество. През 913 г. Симеон I стига до стените на Цариград. Византия е принудена да му признае титлата цар на българите, въпреки че следващата година го анулирала. Тогава българските войски нахлули отново в Източна Тракия и превземат Одрин. На 20 август 917 г. в Ахелойската битка византийската войска е обкръжена и избита. Следва второ поражение при Катасирти и патриарх Николай Мистик апелира за спиране на войната и подписване на мир. Междувременно византийската дипломация успява да раздвижи сърбите в тила на княз Симеон. Симеон изпраща срещу сърбите войска начело с кавкан Теодор Сигрица и Мармиас. Те залавят сръбския княз Петър Гойникович и поставят на престола княз Павел Бранович. През 918 г. българските войски достигат Пелопонес и Егейските острови. Свикан е църковен събор, на който Симеон I се провъзгласява за император на ромеите, а българският архиепископ е провъзгласен за патриарх. През 921 г. една българска армия достига до Дарданелите, завладява Галиполския полуостров и се опитва да премине на малоазийския бряг. През 923 г. цар Симеон I отново стига до стените на Цариград. Византия иска да започнат преговори за мир и въпреки че мир не е сключен българите снемат обсадата. По време на царуването на Симеон I Велики България достига своето най-голямо политическо, военно и културно могъщество. Той е вторият владетел след Карл Велики, който придобива титла, равнозначна на тази на византийския император. Българската църква си извоювала автокефалност, а България се превръща в духовен център на славянския свят. Втората българска столица - Велики Преслав, става един от основните културни центрове на Югоизточна Европа и град, който по великолепие съперничи на Цариград.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;