На 27 февруари 1814 г. се състои премиерата на Осмата симфония на Бетовен. През 1825 г. пък е публикувана първата глава на “Евгений Онегин" на Александър Пушкин - руски поет, родоначалник на новата руска литература. Едно от стихотворенията, които пише, е причина да бъде изпратен в Екатеринослав. През този период на полузаточение (1820-1824 г.) изучава Байрон и под негово влияние написва поемите "Кавказки пленник", "Бахчисарайски фонтан" и започва романа си в стихове "Евгений Онегин". В бащиното си имение в с. Михайловское Пушкин пише 4 глави от "Евгений Онегин". През 1854 г. в състояние на умопомрачение немският композитор Робърт Шуман извършва неуспешен опит за самоубийство. 1879 г. Константин Фалберг открива захарина. На този ден през 1883 г. Оскар Хамерщайн патентова първата машина за свиване на пури. А през 1900 г. е основана Лейбъристката партия. Заедно с Консервативната партия тя е една от двете водещи партии във Великобритания1932 г. Английският физик Джеймс Чадуик открива неутрона на 27 февруари 1932 година През 1933 година е подпален Райхстагът в Берлин. А през 1939 г. Великобритания и Франция признават правителството на Франко в Испания.

2018 г.

11 души пострадаха след отварянето на писмо с опасно вещество в американската военна база в Арлингтън, Вирджиния. Трима са хоспитализирани.

2017 г.

SpaceX обявява, че през 2018 г. ще изпрати двама космически туристи до орбита на Луната.

2015 г.

В Москва неиденифициран нападател убива водещия руски опозиционен политик Борис Немцов, бивш заместник министър-председател на Руската федерация и настоящ член на регионалния парламент на Ярославска област.

2014 г.

Арсений Яценюк е новият министър-председател на Украйна.

2013 г.

Парламентът на Словения снема доверието си от досегашния министър-председател Янез Янша.

2013 г.

Първият космически турист – американският мултимилионер Денис Тито, на пресконференция на компанията си Inspiration Mars Foundation обявява намерението си да участва в 501-дневна пилотирана експедиция до Марс и обратно през 2018 г.

2012 г.

Раймон Ндонг Сима е назначен за министър-председател на Габон.

2012 г.

Wikileaks започва публикуването на 5 милиона документа на частната разузнавателна и аналитична компания Стратфор, които са взети от групата Anonymous при проникване в сървърите на компанията.

2011 г.

Съветът за сигурност на ООН прие резолюция за въвеждане на санкции срещу Либия.

2010 г.

В Чили, в 6:53 часа по Гринуич, се случва катастрофално земетресение с магнитуд 8,8 по скалата на Рихтер.

1988 година

В азербайджанския град Сумгаит Комитетът за държавна сигурност на СССР заедно с арменски националисти извършва провокации. На 26 февруари 1988 г. в Сумгаит в знак на протест срещу убийството на двама младежи от страна на арменци в региона Нагорни Карабах на Азербайджан се провеждат демонстрации. Ръководството на Арменската ССР използва демонстрациите като средство, за да започнат широка антиазербайджанска кампания и да оправдаят политиката на агресия срещу Азербайджан. По такъв начин, в следствие на действията на арменските екстремисти и диверсанти тази акция на протеста прерасна в масови безредици. По време на безредиците Едуард Григорян, отличил се с особена жестокост по отношение към арменците, категорически е разпознат от сестрите Меджлумян, арменките по произход, върху които е извършил насилствени действия от сексуален характер. С цел разследване на тези безредици, Генералната прокуратура на СССР възбуди наказателно дело, създава оперативно-следствена група начело със следователя по особено важни дела Владимир Галкин, която се състои от 231 следовател и от същото количество оперативни работници от различни региони на страната. Обаче само част от участниците на безредиците, разкрити по време на разследването, извършено от Генералната прокуратура на СССР, са наказани съгласно присъдата. В резултат на въздействие от страна на политическото ръководство на СССР и Комитета за държавната сигурност на СССР разследването не бе доведено до логическото заключение, организаторите и инициаторите не са били идентифицирани. Съгласно присъдата Е.Григорян е с ефективно наказание лишаване от свобода, но след разпадането на СССР е преместен в затвор в Армения, откъдето при необясними обстоятелства е незабавно освободен.

1967 г.

Излиза първата песен на групата “Пинк Флойд".

“Пинк Флойд" (Pink Floyd) е музикална английска рокгрупа, основана в Лондон през 1965 г. в състав: Сид Барет - китара, вокал (до 1968 г.); Ричард Райт - клавишни; Роджър Уотърс - бас, вокал (до 1982 г.); Ник Мейсън - ударни; Дейвид Гилмър - китара, вокал (от 1968 г.). Основател на групата, която в началото се нарича "Сигма 6", "Ти сет", "Мегадет", "Скриймин абдабс", е Р. Уотърс (студент по архитектура). Новото име е свързано със солиста Сид Барет. Първият сингъл е записан през 1967 г. ("Арнълд Лайн"). Заради проблеми с наркотиците през 1968 г. С. Барет е заменен от Д. Гилмър. Групата записва музика за филми ("Забриски пойнт" на М. Антониони). "Обратната страна на Луната" (1973 г.) се задържа в класацията на сп. "Билборд" повече от 700 седмици. Друг връх е албумът "Стената" (1979 г.), по който А. Паркър заснема филм през 1982 г. с участието на Б. Гелдоф. След поредица от съдебни дела Р. Уотърс напуска групата и издава самостоятелни албуми.

Албуми: "Pink Floyd", "The Piper at the Gates of Dawn" (1967 г.), "A Saucerful of Secrets" (1978 г.), "Tonight Let’s All Make Love in London" (1968 г., музика към филм); "More" (1969 г., музика към филм); "Ummagumma" (1969 г.), "Atom Heart Mother", "Meddle", "Zabriskie Point" (1970 г., музика към филм); "Relics" (1971 г.), "Music from La Vallee: Obscured by Clouds" (1972 г., музика към филм); "The Dark Side of the Moon" (1973 г.), "A Nice Pair" (1973 г.), "Wish You Were Here" (1975 г.), "Animals" (1977 г.), "The Wall" (1979 г.), "A Collection of Great Dance Songs" (1981 г.), "The Final Cut", "Works" (1983 г.), "A Momentary Lapse of Reason" (1987 г.), "The Division Bell" (1994 г.), Pulse [live]" (1995 г.), "Us and Them: Symphonic Pink Floyd" (1995 г.), "The Wall [Sweden Limited Edition Box Set]" (1999 г.), "Wish You Were Here: 25th Anniversary" (2000 г.).

1942 г.

На 27 и 28 февруари японска ескадра под командването на адмирал Токахаси (4 крайцера, 14 ескадрени миноносеца) разгромява съюзната ескадра на адмирал К. Доорман (5 крайцера, 10 ескадрени миноносеца) и започва стоварване на войски на остров Ява. На 5 март е превзета Батавия (Джакарта), на 8 март - Сурабая, и на 12 март остров Ява е изцяло завладян. В резултат на тази операция японските въоръжени сили укрепват позициите си във войната в Тихия океан.

1939 г.

Великобритания и Франция признават правителството на Франко в Испания.

Франко Баамонде (1892 г. – 1975 г.) е испански генералисимус. Управлява Испания като диктатор в годините 1939 г. – 1975 г. Франко Баамонде организира и ръководи въоръженото въстание на испанските демократически сили срещу комунистическа диктатура, в резултат на което избухва Испанската гражданска война (1936 г.-1939 г.). След победата на патриотичните сили управлява чрез диктатура; провъзгласен е за пожизнен държавен глава (“каудилио") на Испания. Създава тоталитарна система в Испания. Става вожд на Испанската фаланга (организация на националистическите сили), председател на министерски съвет (до 1973 г.) и върховен главнокомандващ на държавата. Прокарва закон за наследството на престола (1947 г.), съгласно който Испания “в съответствие с традицията" е провъзгласена за кралство. На 22 юли1969 г. за бъдещ крал на Испания е обявен Хуан Карлос Бурбон. След ликвидиране на последствията от комуснитическото управление, постепенно се оттегля от властта.

1933 г.

Подпален е Райхстагът в Берлин. Холандският комунист Маринус ван дер Люббе признава, че е извършител на палежа. След това към обвинението е включен и Георги Димитров. На следващия ден президентът Хинденбург и канцлерът Хитлер отменят член 48 от Ваймарската конституция, която позволява суспендиране на гражданските свободи при извънредно положение. Премахнато е правото за свободното изразяване на мнението, свободата на пресата, свободата на събрание, правото на пощенско и електронно комуникиране, право на незаконно претърсване и конфискуване, правото на частна собственост. Хитлер получава извънредни правомощия.

1932 г.

Английският физик Джеймс Чадуик открива неутрона. Сър Джеймс Чадуик (1891 г.-1974 г.) завършва Манчестърския и Кеймбриджкия университет. Научните му трудове и изследвания са по физика на атомното ядро. През 1920 г. експериментално потвърждава равенството между заряда на ядрото и поредния номер на химичния елемент. Изследва изкуственото преобразуване на химичните елементи под действието на алфа-частици. Голяма заслуга на Чадуик е откриването на неутрона при облъчване на берилиева мишена с поток от алфа-частици. Ръководи групата английски учени, която работи над проекта за атомна бомба в лабораторията в Лос Аламос (САЩ) (1943-1945 г.). Получава Нобелова награда за физика през 1935 г.

1917 г.

Жените в провинцията Онтарио (Канада) получават право на глас в местните избори.

1900 г.

Основана е Лейбъристката партия. Заедно с Консервативната партия тя е една от двете водещи партии във Великобритания. Има колективни и индивидуални членове от средата на работниците и средните слоеве на обществото. Управлява през 1924 г., 1929-1931 г. От 1940 до 1945 г. влиза в правителството на Уинстън Чърчил.

1890 г.

Дадена е амнистия за престъпления на чиновниците между 9 август 1886 и 2 август 1887 г.

1883 г.

Оскар Хамерщайн патентова първата машина за свиване на пури.

Оскар Хамерщайн е роден в Стетин, Германия, през 1847 г. На шестнадесетгодишна възраст емигрира в САЩ. След като се установява в Ню Йорк, Хамерщайн намира работа във фабрика за пури. Впоследствие се замогва от изобретяването на машина за разделяне на тютюневи листа. Освен това Хамерщайн успешно инвестира в недвижимо имущество. Той композира музика за няколко театрални продукции и осигурява средствата за строежа на няколко театъра в Ню Йорк, Филаделфия и Лондон. Езин от тях е Манхатънската опера, построена през 1906 г.

1879 г.

Константин Фалберг открива захарина.

Това е безцветно кристално вещество, около 500 пъти по-сладко от захарта. Захаринът се използва като подсладител на храни и напитки за диабетици. Произвежда се от вещество, което се съдържа в каменовъглищната смола. Този подсладител не се преработва от храносмилателния тракт и бързо се отделя от организма чрез урината. Не съдържа калории.

1854 г.

В състояние на умопомрачение немският композитор Робърт Шуман извършва неуспешен опит за самоубийство. Робърт Шуман (1810 г. -1856 г.) е виден представител на музикалния романтизъм. Като пианист концертира от 13-годишна възраст. От 1828 г. Шуман учи юридически науки в Лайпцигския и Хайделбергския университети. При Ф. Вик усъвършенства музикалната си техника. Основоположник е на клавирни цикли от програмни лирико-драматични миниатюри ("Пеперуди", "Карнавал", "Фантастични пиеси", "Крайслериана"). Той е автор на "Фантазия", 3 сонати, иструментални концерти на цикли ("Любовта на поета" по Х. Хайне, "Песенен кръг" и "Мирти" по Й. Айхендорф и др.). Автор е и на операта "Геновева", на музиката към поемата "Манфред" от Дж. Г. Байрон, на 4 симфонии и др.

Към края на 40-те години Шуман получава психическо разстройство. Последните 2 години от живота си прекарва в болницата в Ендених, където умира. Погребан е в Бон.

1825 г.

Публикувана е първата глава на “Евгений Онегин" на Александър Пушкин - руски поет, родоначалник на новата руска литература. Едно от стихотворенията, които пише, е причина да бъде изпратен в Екатеринослав. През този период на полузаточение (1820-1824 г.) изучава Байрон и под негово влияние написва поемите "Кавказки пленник", "Бахчисарайски фонтан" и започва романа си в стихове "Евгений Онегин". В бащиното си имение в с. Михайловское Пушкин пише 4 глави от "Евгений Онегин".

1814 г.

Състои се премиерата на 8-ата симфония на Бетовен.

Лудвиг ван Бетовен (1770 г.–1827 г.) е един от най-видните представители на Виенската класическа школа и на музикалното изкуство през XIX в. От 1792 г. живее във Виена, където концертира като пианист до загубването на слуха си. В някои от творбите му са отразени идеите на Великата френска революция. Унищожава всичко, написано от него до 25-годишна възраст, поради самовзискателност. Предвестник е на романтизма в музиката. Автор е на 9 симфонии (последната с хор във финала, по Ф. Шилер), 5 концерта за пиано и оркестър, Концерт за цигулка и оркестър, операта "Фиделио", увертюри "Леонора" № 1, 2, 3, "Егмонт", "Кориолан", Тържествена меса (Missa solemnis), 32 сонати за пиано, 10 сонати за цигулка, 16 струнни квартета, вокални пиеси и много др.

1670 г.

По заповед на Леополд I евреите са изгонени от Австрия.

Леополд I (1640 г. – 1705 г.) е австрийски владетел, император на Свещената Рим. империя от Хабсбургската династия (от 1658 г.). Син е на Фердинанд II. Опирайки се на Католическата църква, се опитва да укрепи абсолютизма. Политиката му по отношение на Унгария (ликвидиране на автономията, католическа реакция) предизвиква поредица от антихабсбургски бунтове. Войната с турците, които обсаждат Виена през 1683 г., приключва с Карловацкия мир (1699 г.). Леополд I взема участие във войната за испанско наследство (от 1701 г.), като се стреми да обедини в ръцете на Хабсбургите испанския и австрийски престол.

1599 г.

Джордано Бруно е преместен от Венеция в съда в Рим.

Джордано Бруно (1548 г.-1600 г.) е италиански философ, който развива системите на Н. Кузански и Н. Коперник, и приема, че Вселената е безкрайна, а Слънцето е само една от безбройните звезди. Разобличава суеверието и схоластиката. Заради своите възгледи е преследван от Католическата църква и инквизицията. След като прекарва 8 г. в затвора е осъден от Инквизицията и изгорен на клада в Рим. Основните му съчинения са "За причината, началото и единното", "За безкрайността, Вселената и световете", "За монадата, числото и фигурата".

1551 г.

Иван Грозни открива Стоглавия събор, ограничаващ правата на духовенството. Иван IV Грозни е велик княз на Русия от 1533 г., и първият руски цар от 1547 г. Син е на Василий III (1479-1533 г.). Докато е малолетен, управлява регенство начело с майка му Елена Глинская. За укрепване на самодържавието Иван IV Грозни въвежда т.нар. опричнина. Тази реформа е насочена срещу феодалната аристокрация, която се провежда с големи насилия и жестокости. През 1552 г. опричнина завладява Казанското, а през 1556 г. и Астраханското ханство. Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море. През 1581 г. започва присъединяването на Сибир. Иван IV Грозни установява търговски връзки с Англия.

1531 г.

Осем немски князе и 11 града сформират Лига в защита на учението на Мартин Лутер. Лутер е немски философ и теолог, инициатор и основоположник на Реформацията. Той е създател на лутеранството. На 31 октомври 1517 г. Мартин Лутер обявява публично 95 тезиса срещу търговията с индулгенции и папството. Обединява цялата антипапска опозиция в Германия, с което слага началото на Реформацията. През 1519 г. скъсва открито с католическата църква, в резултат на което Карл V издава едикт, в който Лутер е признат за еретик и изпратен в изгнание. На 10 декември 1520 г. Лутер публично изгаря папската була, с която е обявено отлъчването му от Църквата. От 1521 г. той започва да превежда Библията на немски език. Обявява се за провеждане на умерени реформи със съгласието на принцовете, против кардинални обществени промени.

На тази дата са родени:

1932 г.

Родена е Елизабет Тейлър - американска драматична киноактриса, англичанка по произход. В киното дебютира през 1943 г. Играе във филмите - “Бащата на булката" (1950 г.), “Място под слънцето" (1951 г.), “Айвънхоу" (1952 г.), “Рапсодия" (1954 г.), “Гигантът" (1956 г.), “Котка върху горещ ламаринен покрив" (1958 г.), “Внезапно преминалото лято" (1959 г.), “Бътърфилд, 8" (1960 г.), “Сладкопойна птица на младостта" (1962 г.), “Клеопатра" (1963 г.), “Кой се страхува от Вирджиния Уулф?" (1966 г.), “Укротяване на опърничавата" (1967 г.), “Отражение в едно златно око" (1967 г.), “Фауст" (1967 г.), “Комедиантите" (1967 г.), “Бум" (1968 г.), “Тайната церемония" (1969 г.), “Хамърсмит е тук" (1972 г.), “Денят на Великия петък" (1974 г.), “Синята птица" (1976 г.), “Огледалото се счупи" (1980 г.), “Главната болница" (тв, 1983 г.), “Младият Тосканини" (1988 г.), “Семейство Флинтстоун" (1994 г.), “Посещението" (1999 г.). Получила е две награди “Оскар".

1913 г.

Роден е Ъруин Шоу - американски белетрист и драматург. Шоу завършва Бруклинския колеж през 1934 г. Първата му пиеса е “Запазете мъртвите" (1936 г.) Автор е на романите “Младите лъвове" (1948 г.), “Тревожна атмосфера" (1950 г.), “Вечер във Византия" (1973 г.), “Богат, беден", “Хляб по водите" и др. Автор е на сборник с разкази, публицистичната книга “В обществото на делфините" (1964 г.), както и на киносценарии.Умира на 16 май 1984 г.

1875 г.

Роден е Владимир Петрович Филатов – руски лекар офталмолог и хирург, член на Академията на медицинските науки на СССР (1944 г.). Основоположник на руската офталмологична научна школа. Създава оригинален метод за кожна пластика (метод на Филатов) и за присаждане на роговица (със световно приложение), учение за биогенните стимулатори и др.

1867 г.

Роден е Ървинг Фишер – американски икономист и статистик, който има значителен принос за развитие на теориите на капитала, лихвата и монетаризма; създава формално-математическата теория на индексите. През време на дългата си кариера като студент и професор в Йейлския университет (1892-1935 г.) публикува много влиятелни трудове. Негови публикации върху проблеми, свързани с храненето, забраната и пацифизма го правят известен на широката публика. По-важни съчинения: “Математически проучвания по теорията на стойността и цените" (1892 г.), “Природата на капитала и дохода" (1906 г.), “Начала на икономиката" (1910 г.), “Покупателната сила на парите" (1911 г.), “Създаването на индексни числа" (1922 г.), “Теория на лихвата" (1930 г.), “Устойчиви пари" (1934 г.).Умира на 29 април 1947 г.

1863 г.

Роден е Джордж Мийд - американски философ и социолог. Той е основател на социалната психология. Завършва Харвардския университет, след което следва философия и психология в Германия. От 1894 г. е професор в Чикагския университет. Последовател е на идеите на У. Джеймс и Дж. Дюи. Формирането на човешкото “Аз" според него отразява структурата на взаимодействие на индивида в различни групи и се състои в усвояване на значенията на символите и собствените роли. Джордж Мийд умира на 26 април 1931 г.

1861 г.

Роден е Рудолф Щайнер – немски философ-мистик. Щайнер е основоположник на антропософията. Той е последовател на натурфилософията на Гьоте, редактира и коментира неговите естественонаучни съчинения. Изпитва влиянието на еволюционистичното учение на Ч. Дарвин и Е. Хекел, а по-късно на “философията на живота" на Фр. Ницше. През 1902 г. Щайнер се насочва към теософията и оглавява немската секция на Теософското общество. След конфликта с него през 1913 г., заради провъзгласяването на Кришнамурта за нов месия, основава Антропософско общество с център Дорнах, Швейцария. Щайнер се стреми да превърне теософията в “експериментална" наука, поставяща си за цел да разкрие “тайните" сили на човека с помощта на специални упражнения (евритмия, музика, мистерии, медитация и др.). Работи върху проблеми на педагогиката, образованието, отделните видове изкуства, медицината, космологията, историята на религията и др. От 1919 г. Щайнер развива утопичната идея за преодоляване на бездушно-механистичното стопанисване чрез “духовен" подход към природата - преобразяване на земеделието чрез биоритмизиране на растенията и др. Учението му получава разпространение преди всичко в Германия. Щайнер се изявява и като драматург, скулптор и архитект, оказал значително влияние върху експресионизма в архитектурата. Антропософското общество е преследвано от нацистите след 1933 г. През 60-те години се забелязва известен интерес към щайнерианството в Западна Европа и САЩ.

1846 г.

Роден е Франц Меринг – германски политик, философ, естет и литературен критик. Един от ръководителите на лявото крило в Германската социалдемократическа партия и един от основателите на Комунистическата партия на Германия. В годините на Първата световна война стои на интернационалистически позиции. Един от организаторите на съюза “Спартак". Автор е на трудове по методологически въпроси на философията и общи принципи на марксистката естетика; на четиритомната “История на Германската социалдемокрация"; на биография на К. Маркс.Франц Меринг умира на 29 януари 1919 г.

1831 г.

Роден е Николай Николаевич Ге - руски художник. Ге работи в Рим (1857-1859 г.) и във Флоренция (1860-1869 г.). От 1870 г. живее в Петербург, а от 1876 г. в Черниговска губерния. Става член-учредител на Дружеството на подвижните художествени изложби. Автор е на творбата "Петър I разпитва наследника Алексей Петрович в Петерхов" (1871 г., Третяковска галерия). След 1880 г. Ге се връща към евангелските теми и създава цикъл картини за страданията на Христос: "Христос в Гетсиманската градина", "Голгота" (1893 г.) и "Разпятие" (1892-1894 г.).

Николай Ге умира на 13 юни 1894 г.

280 г.

Роден е Константин I Велики – първият римски император (306-337 г.) приел християнството. Син е на Констанций I Хлор (около 225-306) и Елена. Води успешни войни срещу франките и готите. До 323 г. води борба срещу съперниците си Максимиан Херкул и Максенций. През 312 г. Константин I Велики повежда войските си срещу Максенций. Той възстановява единството в империята и провежда централизация на държавния апарат. Води политика на веротърпимост. Издава в съгласие с Лициний Миланския (Медиоланския) едикт през 313 г., който постановява религиозна свобода в цялата империя. Премества столицата от Рим във Византия, която е наречена в негова чест Константинопол. Канонизиран е заедно с майка му Елена от източноправославната църква.

На тази дата умират:

1993 г.

Умира Лилиан Гиш - американска киноактриса в нямото кино. Главна изпълнителка във филмите на Д. Грифит. Играе във филмите "Раждането на една нация" (1915 г.), "Нетърпимост" (1916 г.), "Пречупените цветове" (1919 г.), "Далече на Изток" (1920 г.), "Дуел на слънце" (1946 г.), "Нощта на ловеца" (1955 г.), "Комедиантите" (1967 г.), "Китовете през август" (1987 г.). От 1930 г. играе в театрални и в тв. постановки; изнася лекции по история на киното.

1989 г.

Умира Конрад Лоренц - австрийски зоолог, един от създателите на етологията - наука за поведението на животните. Разработва учението за инстинктивното поведение на животните и развитието му в онтогенезата и филогенезата. Получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1973 г. заедно с К. фон Фриш и Н. Тинберген.

1936 г.

Умира Иван Петрович Павлов – руски физиолог, академик (1907 г.). Завършва естествени науки в Петербург през 1875 г. и Медико-хирургическата академия през 1879 г. Работи в клиниката на С. П. Боткин. От 1890 г. е професор в Катедрата по фармакология, а от 1895 г. до 1925 г. - в Катедрата по физиология. От 1891 г. завежда Физиологичния отдел на Института по експериментална медицина, в който работи 45 години. Изучава физиологията на сърдечносъдовата система и храносмилането. Създател е на нови подходи и методи във физиологическите изследвания. Открива и широко изучава условните рефлекси, доказва биологичните основи на психичната дейност и създава учение за висшата нервна дейност. Изследванията му имат важно значение за развитието на физиологията, медицината, психологията и педагогиката. Получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1904 г.

1887 г.

Умира Александър Порфириевич Бородин - един от най-големите композитори на руската класика и учен химик. Той е роден на 12 ноември 1833 г. Член е на Балакиревия кръжок "Могъщата петорка". Творчеството му, наред с произведенията на Мусоргски и Римски-Корсаков, представлява нова епоха в историята на руската музика. Интересите на Бородин са енциклопедични - увличат го естествените и хуманитарните науки, свири на пиано, флейта и виолончело. През годините, прекарани в чужбина (1859-1862 г.), написва първите си зрели музикални творби. От 1869 г. до смъртта си работи върху "Княз Игор" - една от най-значителните опери в цялата руска класика. Междувременно създава и др. произведения: Струнен квартет №1, Струнен квартет №2, симфоничната картина "В степите на Средна Азия" и др.

1854 г.

Умира Фелисите Робер дьо Ламене - френски публицист и философ. Той е един от основоположниците на християнския социализъм. Фелисите Ламене е роден на 19 юни 1854 г. В ранните си трудове от 10-те и 20-те год. на ХIХ в. критикува идеите на Великата френска революция и на френските философи от ХVIII в. Негов политически идеал е християнската монархия. От края на 20-те години Ламене преминава на либерални позиции. По време на революцията от 1830 г. в сътрудничество с абат Лакордер и граф Монгаламбер основава сп. "Авенир" ("Lavenir"). Програмата на списанието включва отделянето на Църквата от държавата, всеобщо избирателно право и редица либерални реформи. През 1824 г. Ламене печата "Думи на един вярващ" - съчинение, критикуващо капитализма от позициите на феодалния социализъм. Към края на живота си той предлага собствена философска система в "Ескизи на философията" (т. 1-4, 1840-1846 г.), в която се опитва да съвмести религията и философията, опирайки се на идеите на Лайбниц и неоплатониците.

1735 г.

Умира Джон Арбътнът – английски публицист, шотландец по произход. Той е роден през 1667 г. През 1712 г. публикува поредица от памфлети срещу войната за испански наследство, породила известното прозвище на англичаните "Джон Бул" (през 1727 г. издава "Историята на Джон Бул"). Сатиричният му трактат "Изкуството на политическата лъжа" (1712 г.) е насочен срещу вигите и торите. Основава кръжока "Мартин Писак", в който влизат Дж. Суифт, А. Поп, Дж. Гей и др. Членовете му замислят обширния труд "Мемоарите на Мартин Писак"; публикуван е само т. 1 (1741 г.), написан основно от Дж. Арбътнът.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";