В Тулча през 1869 г. е основано женското дружество “Надежда".

През 1871 г. Ангел Кънчев пристига в Ловеч, среща се с Васил Левски и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. През 1880 г. излиза първи брой на в. "Независимост", орган на Либералната партия. Преди 103 години (1906 г.) чета от 160 гръцки андарти, водена от капитан Гудас, напада и опожарява Смилево. В с. Баня, Панагюрско, през 1908 г., е основана първата тютюнева кооперация "Работник". В нея членуват 80 души. 1916 г. - по време на Първата световна война започва укрепяването на отбраната на Българската армия на целия Солунски фронт. На 27 август През 1828 г. е роден българският просветител, издател и писател с голям принос за развитието на новата българската култура - Христо Груев Данов. През 1948 г. е роден българският писател, сценарист и журналист - Владо Даверов. На 27 август умира през 1952 г. - българският драматичен артист и режисьор, Кръстьо Сарафов.

2015 г.

С наредба на Министерството на здравеопазването на България, болниците с над 400 легла, над 10 клиники или медицинска онкология се задължават да назначат клиничен фармацевт.

1996 г.

Централната избирателна комисия отказва да регистрира Георги Пирински като кандидат за президент, заради неясноти около българското му гражданство.

Георги Пирински е роден на 10 септември 1948 г. в Ню Йорк. Завършва Висшия икономически институт в София. За периода 1980-1990 г. изпълнява длъжността заместник-министър на външноикономическите връзки и заместник-председател на Висшия съвет на БСП. Избран е за вицепремиер в кабинета на Андрей Луканов. От 1990 г. до 1991 г. е депутат в 7-мото Велико Народно събрание, избран е от кандидат-депутатската листа на БСП. В годините между 1991-1998 г. е депутат в 36-ото, 37-ото и 38-ото Народно събрание. През 1995 г. е министър на външните работи в кабинета на БСП начело с Жан Виденов. Със заповед на премиера Виденов е определен да контролира дейността на Меджуведомствената комисия за управление, използване и разпореждане с недвижими имоти, собственост на България извън нейните граници. В края на 1996 г. подава оставката си поради несъгласие с правителствената политика. През ноември 1996 г. е издигнат от БСП за кандидат за президент, но кандидатурата му е касирана от Конституционния съд поради американското му гражданство. Член е на фракцията Обединение за социална демокрация /ОСД/. След 43-ия конгрес на БСП през май 1998 г. е избран за заместник-председател на БСП. От 5 юли 2001 г. е депутат в 39-ото Народно събрание от Парламентарната група на Коалиция за България. От 20 юли 2001 г. е избран за заместник-председател на Kомисията по бюджет и финанси. В периода 3 август 2001 г. - 13 ноември 2002 г. е член на Делегацията в асамблеята на Западноевропейския съюз. От 25 юни 2004 г. е член на Комисията по европейска интеграция. От 10 ноември 2004 г. до 4 март 2005 г. е избран за член на Временна анкетна комисията за разследване измамите с ДДС. На произведените на 25 юни 2005 г. Парламентарни избори за 40-о НС е избран е за депутат от листата на Коалиция за България. В момента е председател на Народното събрание.

1960 г.

В България е приет указ за защита на родната природа.



1959 г.

Политбюро на ЦК на БКП решава да се ликвидира трудововъзпитателното общежитие (ТВО) - Белене, където има общо 1423 души. От тях - 276 - за "контрареволюционни прояви и намерения" и 1147 - за криминални. Освободени са всичките 276 души с "контрареволюционни прояви" и 931 от "криминалните". Освобождаването на тази голяма група рецидивисти води до нарастване на престъпността и през септември-октомври същата година, вероятно по устно нареждане от Политбюро, започва въдворяване в "трудовата група" край Ловеч.

1936 г.

В България е приета е наредба-закон за индустрията. Въведен е "режим на преситеност" за определени браншове, където престава да се прилага протекционизмът.





1916 г.

По време на Първата световна война започва укрепяването на отбраната на Българската армия на целия Солунски фронт.



1908 г.

В с. Баня, Панагюрско, е основана първата тютюнева кооперация "Работник". В нея членуват 80 души.

1906 г.

Чета от 160 гръцки андарти, водена от капитан Гудас, напада и опожарява Смилево.

Смилево е село в община Демир Хисар, Република Македония. През 1900 г. в Смилево има 2 200 жители - българи християни. Селото е едно от най-бунтарските по време на османското господство. През 1903 г. там е седалището на главния революционен щаб. То е родното село на революционера Дамян Груев.

1895 г.

На Черни връх във Витоша започва основаването на Български туристически съюз под ръководството на писателя Алеко Константинов.

1890 г.

Произвеждат се избори за VI ОНС, спечелени от управляващата Народнолиберална партия.

Народнолибералната партия e Политическа организация, образувана през 1886–1887 г. след отцепването на привържениците на Ст. Стамболов от каравелисткото течение на старата Либерална партия и реорганизиране на дружинките на организацията "България за себе си". Народнолибералната партия изразява интересите на промишлено-търговската буржоазия. Нейни лидери са: Ст. Стамболов (до убийството му през 1895 г.), Д. Греков, Д. Петков и Н. Генадиев. Партията управлява страната от 1887 г. до 1894 г. и от 1903 г. до 1908 г. Взема участие и в коалиционния кабинет на В. Радославов (1913–1918 г.). Печатни органи на партията са в."Свобода" и в. "Нов век".

1880 г.

Излиза първи брой на в. "Независимост", орган на Либералната партия.

Либералната партия (ЛП) е политическа организация, изразяваща интересите на дребните и средните собственици. Образувана е през октомври-ноември 1879 г. Партията е най-многобройната политическа организация в България след Освобождението. Видни нейни дейци са Др. Цанков, П. Каравелов, П. Р. Славейков, които са водачи на либералното течение по време на Учредителното събрание от 1879 г. Либералната партия води борба за запазване на Търновската конституция. Във външнополитическата си ориентация се обявява за сближаване с Русия. Печатни органи на ЛП са в. "Целокупна България", в. "Независимост" и в. "Търновска конституция".

1871 г.

В Копривщица е изработен устав на местната българска община.

1871 г.

Ангел Кънчев пристига в Ловеч, среща се с Васил Левски и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България.

Ангел Кънчев Ангелов e деец на националнореволюционното движение, помощник на Васил Левски. Роден e в Трявна през 1850 г. Първоначално учи в родния си град, а след това в Русе. Продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия (Бесарабия), а след това се прехвърля във Военното училище в Белград (Сърбия). Установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция и се включва във Втората българска легия (1868 г.). След нейното разпускане се прехвърля в Румъния и публикува във в. "Дунавска зора" Възвание до българския народ, с което го призовава на борба против османските поробители. През 1870-1871 г. учи в Земеделско-индустриалното училище в гр. Табор (Чехия). След завръщането си в България започва работа в Образцов чифлик край Русе. Включва се дейно в националнореволюционното движение и през същата година е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на В. Левски. В края на август същата година той се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време Кънчев успява да разгърне широка дейност. На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е издаден и обграден от полицейските власти. За да не бъде заловен жив, се самоубива.

1869 г.

В Тулча е основано женското дружество “Надежда".

На тази дата са родени:

1974 г.

Роден е Деян Донков, български актьор

1948 г.

Роден е Владо Георгиев Даверов - български писател, сценарист и журналист. Завършва немска филология в СУ (1972 г.). Дебютира през 1965 г. в сп. "Родна реч". Работи във в-к "Народна младеж" (1972-1974 г.), "Студентска трибуна" (1977-1980 г.). В периода 1980-1991 г. е сценарист в СИФ "Бояна". Бил е ръководител на Центъра за производство на тв филми към БНТ (1999 г.) и директор на телевизионния фестивал за игрални и документални филми "Златната ракла". Пише разкази, новели, романи, киносценарии. Автор е на киносценариите: "Царска пиеса" (1982 г.), "Живот до поискване" (1985 г.), "Вчера" (1988 г.), "Делото" (1989 г.), "Голямата ченгеджийница" (1992 г.), "Трафик" (1994 г.), "Нощта на самодивите" (1995 г.), "Суламит" (1997 г.), "Двама мъже извън града" (1998 г.). Написал е 14 книги, повечето от които са филмирани. Знакови за автора остават романът "Вчера" (1989 г.) и едноименния филм по негов сценарий, който му донася 4 награди. Съч.: "Което е било" (1978 г.), "Имена на жени" (1985 г.), "Много дни до есента" (1987 г.), "Вчера" (1989 г.), "Спасение. Вероятни и невероятни разкази" (1990 г.), "В оня звезден миг" (1992 г.), "Кенеди" (1992 г.), "Трафик" (тв, 1994 г.), "Голямата ченчеджийница" (тв, 1994 г.), "Възторжен и див. Роман" (1996 г.), "История с папагали или разкази за моите деца" (1996 г.), "Суламит" (1997 г.), "Нощта на самодивите" (1997 г.), "Ангели небесни. Роман" (1998 г.) и др.

1910 г.

Родена е майка Тереза.

Майка Тереза е родена на 27 август 1910 в Скопие, тогава в Османската империя, а днес в Република Македония. През 1928 тя напуска семейството си, за да стане мисионерка в ордена на Сестрите от Лорето. След като в продължение на година учи английски в манастира в Ратфарнам, Ирландия, тя заминава за Британска Индия и започва своето послушничество в Дарджилинг, Бенгал. Тя полага първите си монашески обети през 1931, като приема името на Тереза от Лизийо. Полага тържествен обет през 1937, когато вече е учителка в Калкута.

През 1948 майка Тереза започва самостоятелната си мисионерска дейност сред бедните в Калкута, като първоначално основава училище. През 1950 получава разрешение от Ватикана да създаде диоцезна конгрегация, която става основата на ордена Мисионери на милосърдието. Организацията започва съществуването си като малък орден с 13 члена, а в края на 20 век вече включва 4000 монахини поддържащи множество сиропиталища, хосписи и благотворителни центрове по целия свят. Първоначално активен главно в Калкута, орденът започва да придобива популярност и привлича последователи и дарения. През 60-те години той създава хосписи, сиропиталища и домове за прокажени в много части на Индия. През 1965 е основан първият им център извън страната - във Венецуела.

Майка Тереза е наградена през 1971 г. от папа Павел VI с наградата за мир "Папа Йоан XXIII“ "за нейната работа с бедните, за демонстрираното християнско милосърдие и за нейните усилия в полза на мира“. През следващите години тя получава множество други отличия, сред които наградата "Кенеди“ (1971), "Pacem in Terris“ (1976), "Балцан“ (1978),Международната награда "Алберт Швайцер“ (1975), американските Президентски медал на свободата (1985) и Конгресен златен медал (1994), почетно гражданство на САЩ (1996). През 1979 г. получава Нобелова награда за мир "за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира“. През 1972 г. майка Тереза получава наградата "Неру“, през 1980 г. — най-високото индийско гражданско отличие "Бхарат Ратна“, а през 1983 г. — британския Орден за заслуги. През 1992 г. ЮНЕСКО ѝ присъжда наградата си за мир за приноса ѝ в образованието. Майка Тереза умира от инфаркт в Калкута на 5 септември 1997 г., малко след 87-ия си рожден ден.

1867 г.

Роден е Марин Василев (М. В. Сельовлев) - български скулптор. Той завършва каменоделско-ваятелско училище в Хорица (Чехия, 1886-1890 г.), Художествената академия в Мюнхен (1891-1894 г.) и Художествено-индустриалното училище по скулптура в Прага (1894-1896 г.). Професор е в Художествената академия в София. Автор е на паметниците на Левски (в Карлово), на Измирлиев (в Горна Оряховица), на падналите борци за Освобождението (в Свищов), и на много бюстове: на цар Фердинанд и др. Марин Василев умира на 14 декември 1931 г. в София.

1828 г.

Роден е Христо Груев Данов - български просветител, издател, писател с голям принос за развитието на новата българската култура. Христо Данов учи в Панагюрище при С. Радулов, както и при Н. Геров в Копривщица. Работи като учител. Основател е на класното училище и читалището в Клисура. Залавя се с книгоиздателска дейност. Печата в Белград и Будапеща, разнася книгите из страната. През 1857 г. основава с И. Трувчев и Н. Бояджийски "Дружествена книговезница", която от 1862 г. работи като фирма "Хр. Данов и сие" (съдружници са Трувчев и Й. Груев). Издава главно учебници и първите географски карти, приспособени за училищата. Откриват се клонове в Русе и Велес. През 1874 г. открива печатница във Виена, която пренася през 1878 г. в Пловдив. От 1873 г. книжарницата му работи без съдружници. След Освобождението продължава активна издателска дейност, както и списването на в-к "Марица" (1878-1885 г.). През 1882 г. е народен представител, а в периода 1896-1899 г. е кмет на Пловдив. Христо Данов умира на 11 декември 1911 г. в Пловдив.

На тази дата умират:

1982 г.

Умира актрисата Магда Колчакова (1914 - 1982). Родена е на 20 септември 1914 г. в Банско. През 1940 г. завършва Театралната школа към Народния театър, в който работи до пенсионирането си. Сценичното й присъствие се отличава с яркост и жизнена правдивост - “Хъшове", “Боряна", “Под игото", “Големанов", “Прокурорът", “Женитба", “Дванадесета нощ", “Тартюф" и др. Участва в рециталите “От извора", “Народно творчество" и др. Авторка е на очерци и статии, роман в 3 ч. - “Банскалии" (1966 - 1975), пиеси: “Гераците" (1955, по Елин Пелин), “Вдъхновение" (1958), стихосбирки “Песни" (1948). Създава характерни роли във филмите “Страхил войвода" (1938), “Любимец 13" (1958), “Пленено ято" (1962), “Тютюн" (1962).

1963 г.

Умира Константин Сагаев (псевдоним на К. Димитров Стаматов) - български театрален деец и писател. Роден е на 7 декември 1889 г. Учи право в СУ “Св. Климент Охрисдски" и Белград, завършва във Виена. Основател е на първата българска драматична школа, съществувала до 1931 г. Автор е на няколко книги в областта на театралната теория: “Елементи на драматическото изкуство" (1927 г.), “Театър за селото" (1930 г.), “Българската драматическа школа …" (1931 г.), “Българският Народен театър. 1931-1933" (I и II ч., 1934 г.). През 1931-1935 г. е директор на Народния театър и Народната опера. Редактира сп. “Обществена обнова". Автор е на: “Театър за деца и юноши", приказни пиеси (1928-1929 г.), “Детският театър като дидактическо средство", есе (1931 г.), “Прорези, драматически скици" (1934 г.), “Ронливи брегове, драски" (1934 г.).

1952 г.

Умира Кръстьо Сарафов (1876 - 1952) - български драматичен артист и режисьор, брат на Борис Сарафов. Роден е на 6 април 1876 г. в с. Либяхово, днес Илинден, Софийско. Учи в Серес, Солун и София. Дебютира на сцената като ученик на 6 януари 1891 г. в ролята на Спиро Македонски (“Ст. Караджа" на Т. Хаджистанчев). През 1895 г. печели конкурс за стипендия и завършва Императорското драматично училище в Санкт Петербург (1899). На 3 октомври 1899 г. дебютира в ролята на Борис Годунов (“Василиса Мелентиева" на А. Н. Островски). Играе в Народния театър (1904 - 1952), където е и главен режисьор (1915 - 1919). Актьор и режисьор на театрите в Русе (1922 - 1925), Варна (1935 - 1936) и Бургас (1932 - 1934). Участва в много постановки на радиотеатъра; снима се в няколко филма: Драган (“Децата на Балкана", 1918 г.), Дойчин (“Безкръстни гробове", 1931 г.), Вуйчото (“Изпитание", 1942 г.).

1936 г.

Умира Иван Стефанов Енчев-Видьо - български художник - живописец и сценограф, изкуствовед, етнограф. Роден е на 29 февруари 1882 г. в Казанлък. Завършва живопис в Държавното рисувателно училище в София (по-късно Художествена академия). Специализира в Мюнхен. Работи в читалище "Искра" в Казанлък, където е актьор (по името на своя роля получава псевдонима Видьо) и сценограф. Най-голямата му сценографска работа е към постановката на М. Икономов на пиесата "На дъното" от М. Горки, поставена през 1925 г. Реставрира уникалните декори на Петко Илиев - Ганин от 1879 г. за постановката на драмата "Иванку, убиеца на Асеня I" от В. Друмев (1872 г.). Изработва завеси и универсални декори за читалищни сцени из цялата страна. Автор е на многотомен ръкопис с рисунки "Български народен кръст" (1914 г.), на книгите "Стари и нови паметници в Добруджа" (1918 г.), "Изкуството в Казанлък" (1929 г.). Сътрудничи със статии на "Известия на Българския археологически институт".

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.