На 27 април 1872 Екзарх Антим І отправя писмена молба до вселенския патриарх, с която иска разрешение да извърши “божествената служба по случай празника на възкресението на нашия Спасител Иисуса Христа в българската църква “Св. Стефан" на Балат (цариградски квартал), с поменаване на Вашето име". През 1881 Княз Александър I разпуска второ ОНС, уволнява правителството на Петко Каравелов и назначава нов служебен кабинет начело с руския ген. Казимир Ернрот. Установен е т. нар. “Режим на пълномощията" (до 7 септември 1883 г.). На 27 април 1957 г. се възобновява закритата през 1951 г. Българска държавна лотария. През 1963 година в България е открита първата в страната електрифицирана жп линия София– Пловдив. На тази дата са родени: Боян Николов Пенев- литературен историк и критик, поетът Пенчо Славейков. На 27 април умират: Владимир Димитров Стойчев - военен, политически и спортен деец, генерал-полковник; Никола Димитров-Пощата –цирков артист

2016 г.

Пазарджик стана първият град в България, който забрани носенето на обществени места на бурки, никаби и всякакви други облекла и/или аксесоари, които прикриват лицето и пречат за идентификацията му.

2011 г.

Фрегатата "Дръзки“ отплава за Либия, където се включва във военната операция на НАТО "Обединен защитник“, в подкрепа на оръжейното ембарго срещу Либия.

2009 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Стара планина“ - първа степен на Фернандо Ариас Гонсалес, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Испания в Република България "за изключително големия му принос за развитието и укрепването на българо-испанските отношения, както и по повод окончателното му отпътуване от страната.“

2006 г.

На посещение в България пристигат американският държавен секретар Кондолиза Райс и главнокомандващият силите на НАТО в Европа генерал Джеймс Джоунс.

Депутатите приемат на първо четене Законопроекта за данък добавена стойност по време на редовното си заседание. Проектът е изготвен във връзка с предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз и необходимостта от хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на косвеното облагане. В новия закон се предлагат три режима за облагане с ДДС. Първият от тях е за облагане на доставки, извършвани на територията на България, вторият е за облагане на доставки, извършвани между България и държавите-членки на ЕС. Третият е за облагане с ДДС на доставки, извършвани между България и трети страни.

Особено внимание в законопроекта е отделено на режима на облагане с ДДС на търговията между България и държавите-членки на ЕС. Освен това в проекта за закон се уреждат и следните нови режими: облагане с ДДС на дистанционните продажби, на тристранните операции, на новите превозни средства и на акцизните стоки.

В законопроекта са направени и промени в правилата за формиране на данъчната основа. Предвидено е в нея да не се включват неустойките и лихвите, когато имат обезщетителен характер. Запазен е прагът за задължителната регистрация при оборот от 50 хил. лева, но в него се включват и доставките, облагаеми със ставка “нула".

Законопроектът предвижда и съществени промени по отношение на доставките на стоки при условия на финансов лизинг. Съобразно Шеста директива на ЕС в тези случаи ДДС ще се начислява при фактическото предоставяне на стоките.

2001 г.

На 26 - 27 април в Кишинев, Молдова, е проведена международна кръгла маса по проблемите на младежките неправителствени организации в страните от Югоизточна Европа, организирана от молдовския Център за прозрачност и демокрация. Участват представители на НПО от СР Югославия, Словения, Хърватия, България, Румъния, Гърция, Албания и Молдова. В дискусиите са засегнати редица аспекти на утвърждаването ролята на младежките неправителствени организации и възможностите за взаимодействие със съществуващи регионални инициативи и преди всичко с Пакта за стабилност за Югоизточна Европа Всички участници се обединяват около идеята за необходимостта от развиване на регионалното сътрудничество между младежки неправителствени организации в контекста на усилията по стабилизиране на Югоизточна Европа.

Софийски градски съд отхвърля молбата за регистрация на НДСВ. Симеон Сакскобургготски обявява, че ще се яви на изборите с регистрацията на две малки партии - Партията на жените и на Движението за възраждане "Оборище".

1999 г.

Във вечерните информационни емисии на електронните медии е съобщено, че Министерството на отбраната поставя нови зенитни ракети около Атомната електроцентрала в “Козлодуй". Целта е, както обяснява Министерството на отбраната, да се засилят отбранителните системи на АЕЦ при евентуална опасност. Необходимостта е продиктувана от действията на НАТО в региона и общата нестабилна обстановка в западната ни съседка.

1998 г.

След продължили повече от месец преговори по споразумението Бакърджиев-Вяхирев в София са подписани два търговски договора - за доставка на газ между "Газпром" и "Топенерджи" и за транзит на природен газ между "Булгаргаз" и "Газекспорт". "Мултигруп" е отстранена от доставките на газ.

1963 г.

Открита е първата в страната електрифицирана жп линия София– Пловдив.

1957 г.

Възобновява се закритата през 1951 г. Българска държавна лотария.

1941 г.

Български войски от 2-ра армия започват заемането на Западна Тракия.

На 20 април 1941 г. започва навлизането на българската армия в Гърция. България получава правото да окупира земите между Марица и Струма (без граничния с Турция окръг Еврос) и островите Тасос и Самотраки. Югозападна Македония (Костурско и Леринско), където има компактно българско население остава под италианска окупация до 1943 г. (капитулацията на Италия). Местните жители впоследствие вдигат въстание, с което искат да се присъединят към българската окупационна зона, но то е потушено от германците, които въвеждат своя администрация, подкрепена от властта на Атина. В новоучредената Беломорска област българите са малцинство, а местното гръцко население, което в голямата си част произхожда от Мала Азия е силно антибългарски настроено. Още през есента на 1941 г. избухва антибългарското Драмско въстание, което е потушено. Българските власти насърчават завръщането на бежанците от Македония и Тракия в Беломорската област. На 24 април 1941 г. е сключена тайна германо-българска спогодба, според която България трябва не само да изплати разходите на Германия по тези военни операции, но и да поеме част от югославските и гръцките дългове към Берлин. Българската военна и гражданска администрация в новите земи е с ограничени правомощия, а разходите по окупацията са значителни. България трябва да увеличи и доставките си за германската армия на базата на териториалното си разширение.

1881 г.

Княз Александър I разпуска второ ОНС, уволнява правителството на Петко Каравелов и назначава нов служебен кабинет начело с руския ген. Казимир Ернрот. Установен е т. нар. "режим на пълномощията" (до 7 септември 1883 ). Още с идването си в България княз Александър I Батенберг не скрива недоволството си от правата, предоставени му по силата на основния закон и прави различни опити за тяхното разширяване. Поради съпротивата на руския император Александър II той е принуден да се въздържа от каквито и да било по-решителни мерки в тази насока. След убийството на императора (на 1 март 1881), възползвайки се от надигането на руската реакция, княз Александър I Батенберг успява да склони новия руски император в полза на своя план. След завръщането си от Санкт Петербург, където присъства на погребението на император Александър II, той извършва преврата. С княжески указ страната е разделена на 5 области, начело на всяка от които са поставени т. нар. чрезвичайни комисари, ползващи се с почти неограничени права. На тях е възложена задачата да подготвят провеждането на изборите за второ Велико народно събрание, насрочени за началото на юли 1881 г. Учредени са също така и военни съдилища, които да се справят бързо с недоволстващите от извършения акт. При засилен полицейски терор и потъпкване на избирателните права на гражданите князът успява да си избере камара, свикана в Свищов 1 юли същата година. Тя гласува поисканите от него в ултимативна форма извънредни пълномощия, посредством които той да управлява Княжеството в продължение на 7 години.

1872 г.

Екзарх Антим І отправя писмена молба до вселенския патриарх, с която иска разрешение да извърши “божествената служба по случай празника на възкресението на нашия Спасител Иисуса Христа в българската църква “Св. Стефан" на Балат (цариградски квартал), с поменаване на Вашето име".

1857 г.

В Цариград се провежда събрание, което избира ново настоятелство на българската църква в турската столица. Настоятелството поема задължението да построи по-голям храм, който да отговаря на реалните нужди на многобройната българска колония в Цариград.

На тази дата са родени:

1935 г.

Роден е Любомир Спиридонов Левчев – български писател, поет. През 1957 г. завършва библиография и библиотекознание в СУ “Св. Климент Охридски". Работи като литературен консултант във в-к "Народна младеж" (1957 г.), редактор в литературната редакция на Радио София (1957 г.-1958 г.), главен редактор на вестник "Литературен фронт" (1962 г.-1972 г.). В годините 1979-1988 г. е председател на Съюза на българските писатели. По-важни книги: "Звездите са мои. Стихотворения" (1957 г.), "Завинаги. Стихотворения" (1960 г.), "Позиция. Стихотворения" (1962 г.), "Но преди да остарея. Стихотворения" (1964 г.), "Пристрастия. Стихотворения" (1966 г.), "Обсерватория. Стихотворения" (1967 г.), "Рецитал. Стихотворения" (1968 г.), "Стрелбище. Стихотворения" (1971; 1974 г.), "Дневник за изгаряне. Стихотворения" (1973; 1975 г.), "Звездопът. Поеми" (1973 г.), "Самосъд. Стихотворения из десет книги" (1975 г.), "Свобода. Стихове" (1975 г.), "Изход. Стихове" (1976 г.), "Поздрав към огъня. Стихове" (1976; 1978 г.), "Откъс. Стихове" (1980 г.), "Заклинания. Стихотворения" (1981 г.), "Самосъд '83. Стихотворения из четиринадесет книги" (1983 г.), "Работническа кръв. Стихотворения" (1984 г.), "Бавен марш и други стихотворения" (1984 г.), "Поетическото изкуство" (1986 г.), "Метроном. Стихове" (1986 г.), "Убий българина. Роман" (1988 г.), "Седмата смърт. Стихове" (1989 г.).

1930 г.

Роден е Юлий Стоянов – български режисьор. През 1953 г. завършва киношкола в Прага. Автор е на филмите: “Дни" (1964 г.), “Биографична справка" (1969 г.), “Призивът" (1972 г.), “Патриотизъм и интернационализъм" (1972 г.), “Захари Стоянов" (1975 г.), “Любен Каравелов" (1978 г.), “Школа и занаятчийство" (1981 г.), “Към биографията на Димитров" (1984 г.), “Борислав и Балканите" (1993 г.), “Българско време" (1995 г.), “Конституцията като история" (1999 г.), “Като на кино" (1999 г.).

1923 г.

Роден е Петър Исаев Ступел – български композитор, пианист. Завършва Държавната музикална академия (дн. БДК, 1947 г.), специалност пиано. В периода 1949-1951 г. специализира в Будапеща. От 1945 г. до 1949 г. работи като музикален ръководител на детски предавания в Радио София. През 1951 г. е асистент по хармония в Музикална академия. В годините 1951-1966 г. е композитор в Ансамбъла за песни и танци на БНА. От 1965 г. до 1966 г. е главен музикален редактор в “Балкантон", а от 1966 г. до 1973 г. в комитета за телевизия и радио. Директор е на международния фестивал “Софийски музикални седмици" от 1980 г. До 1953 г. изнася много концерти, главно с цигуларя Б. Лечев. Композира детски и естрадни песни, филмова и театрална музика. Сред по-известните му произведения са ораториите: “Държава “Пионерия" (1974 г.), “Древна и млада родина" (1978 г.), оперетата “Сламената шапка" (1961 г.), детският балет “Златното момиче" (1959 г.), детските мюзикъли “Въртележката" (1975 г.), “Приключенията на Лукчо" (1981 г.), “Поема за Япония" (1982 г., на японски език, изпълнена в Япония), песни (“Зайченцето бяло", “Сънчо иде от горица" и др.).

1899 г.

Роден е Бенчо Йорданов Обрешков – български художник. През 1925 г. завършва Дрезденската художествената академия. Специализира пластика и живопис в свободната академия "Гран Шомиер" в Париж (1926 г.-1927 г.). Има самостоятелни изложби в Дрезден, Берлин, Бремен, София и др. Творби: "Автопортрет", "Портрет на г-жа Пиоро", "Портрет на проф. Морен", "Портрет на д-р Михов" и др. В годините 1967 г.-1970 г. Бенчо Обрешков е председател на творческия фонд на Съюз на Българските Художници.

1886 г.

Роден е Георги Панайотов Петров – български политик, юрист. Завършва Одринската българска гимназия (1910 г.) и право в СУ “ Св. Климент Охридкси"(1915 г.). В периода 1929 г.-1933 г. Георги Петров е лидер на Националнолибералната партия. Той е един от инициаторите за създаване на Народния блок (1931 г.). В годините 1931-1932 г. е министър на търговията, промишлеността и труда.

1886 г.

Роден е Боян Николов Пенев – български литературен историк и критик. През 1907 г. завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски". От 1909 г. преподава в СУ “Св. Климент Охридски". Автор е на следните издания: "Посоки и цели при проучване на новата ни литература" (1910 г.) , "Г. С. Раковски. Живот и дейност" (1917 г.), "Сръбският шовинизъм" (издадена на френски език, 1916 г.), "П. Р. Славейков. Живот и творчество" (1919 г.), "Начало на Българското възраждане (1918 г.), "История на новата българска литература", т. 1-4 (1931-1936 г.).

1868 г.

Роден е Петър Нойков – български педагог и професор. Завършва висше образование в Берлин и Лайпциг, професор по педагогика в СУ " Св. Климент Охридски". Съчинения: "Учение за активното образование" (1916 г.), "Педагогиката на Л. Н. Толстой" (1910 г.), "Поглед върху развитието на българското образование" (I-1925 г., II-1926 г.).

1866 г.

Роден е Пенчо Петков Славейков – български поет. Син на Петко Рачев Славейков. Учи в Трявна и Стара Загора по време на Руско-турската война (1877 -1878 г.) През 1884 г. след нещастен случай заболява тежко и остава частично неподвижен. Заминава да учи философия в Германия през 1892 г. По време на престоя си там сътрудничи на списанията “Мисъл" и “Българска сбирка". През 1898 г. се завръща в България, където продължава своята публицистична дейност. От 1901 до 1908 г. е поддиректор на Националната библиотека, а от 1909 г. до 1911 г. е директор. Създава поемите “Ралица", “Бойко" и “Неразделни", антологията “На острова на блажените", съчиненията “Момини сълзи", “Епически песни", “Блянове", Епически песни", “Сън за щастие", “Кървава песен", “Книга на песните" (1917) и др.

На тази дата умират:

1990 г.

Умира Владимир Димитров Стойчев - български военен, политически и спортен деец, генерал-полковник. Завършва Терзианската полувоенна академия във Виена (1911 г.), Военното училище (1914 г.) и Военната академия в София (1929 г.); участник в Балканската (1912 г.-1913 г.) и в Първата Световна (1914 г.-1918 г.) войни. Активен деец на български спортно движение, спортист. Участва в VIII (1924 г., Париж) и IX (1928 г., Амстердам) олимпиади, в много международни конни състезания. Военно аташе във Франция и Англия (1930 г.-1934 г.), политически представител във Вашингтон и политически представител на България в ООН (1945 г.-1947 г.). Депутат в II-IX НС. Член на Бюрото на Националния съвет на ОФ (от 1944 г.), председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС (1947 г.-1951 г.), председател на БОК (1951 г.-1982 г.), пожизнен почетен председател на БОК (от 1982 г.).

1969 г.

Умира Никола Димитров-Пощата – български цирков артист. Дебютира през 1904 г. като клоун на арената на Ал. Добрич. През 1920 г. заедно с А. Димитров основава цирк "Танго". Един от основателите (1931 г.) на Първия български кооперативен цирк и на Българската циркова артистична организация (БЦАО).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;