Денят 26 юли в световната история
© pixabay.com
2014 г.
Убит е кмета на Кременчуг, град в централната част на Украйна.
2012 г.
Кюрдите взимат под свой контрол североизточна Сирия.
2006 г.
Русия ратифицира Конвенция за углавна отговорност при корупция. Конвенцията е подписаната от името на Руската Федерация в Страсбург на 27 януари 1999 г. На 26 юли 2006 г. Владимир Путин подписва федерален закон за ратификацията й. Нейните цели са да съдейства за развиването на международното сътрудничество в областта на борбата с корупцията и да засили интеграцията на Русия в общоевропейското правово пространство.
2006 г.
Иранското правителство забранява продажбата на бестселъра на Дан Браун “Шифърът на Леонардо", след като получава гневно писмо от християнското общество в страната.
2006 г.
Провежда се заседание по процеса срещу Саддам Хюсеин. Той заявява пред съда, че предпочита да бъде разстрелян, отколкото да бъде обесен, в случай че бъде признат за виновен по обвиненията за престъпления срещу човечеството.
1995 г.
В Брюксел е подписана конвенцията за създаване на Европейската полицейска агенция Европол.
1994 г.
Естония и Русия се споразумяват до края на август същата година руските войски да напуснат страната.
1994 г.
Избухва бомба в посолството на Израел в Лондон. Ранени са 14 души.
1990 г.
В САЩ е приет закон забраняващ дискриминацията на хора заразени със СПИН.
1989 г.
Федералният съд на САЩ подвежда под отговорност Робърт Морис младши, студент от Университета в Корнел, за създаване на Червея на Морис, първия интернет вирус. Според създателя си, червеят не е направен с цел да причини вреда, а да измери големината на Интернет. Вирусът използва уязвимост в UNIX програмата sendmail, за да заразява даден компютър и след това да се препраща на друг компютър. Основният проблем възниква, когато на един компютър се стартират няколко копия на червея, забавяйки машината, и в крайна сметка, изкарвайки я от строя. Според официалните доклади, 10% от компютрите в интернет по това време са били заразени с вируса. Морис е първият човек, подведен под отговорност по Закона за компютърните престъпления от 1986 г. Осъден е на три години условно, 400 часа обществен труд и глоба от 10 050 долара. Робърт Морис днес е преподавател в Масачузетския Технически Университет.
1971 г.
Изстрелян е Аполо 15, деветата мисия от програмата Аполо и четвъртата мисия, която каца на Луната. След 13 дни в космоса тримата астронавти на Аполо 15 се завръщат на Земята. Капсулата им каца в океана, на 530 км северно от Хонолулу, Хавай. Екипажът на Аполо 15 е първият, който не е бил под карантина след завръщането си, тъй като е установено, че на Луната няма опасни микроорганизми.
1959 г.
Открит е Международният дом на журналистите край Варна.
1956 г.
Египетският президент Гамал Абдел Насър обявява национализацията на Суецкия канал. Последвалата международна криза прераства във война срещу Египет. Национализацията е в резултат на отказ от Националната банка да спонсорира строежа на Асуанския Горен бент.
Гамал Абдел Насър е египетски държавен и политически деец, президент на Египет (от 1956 г.). Завършва Военното училище в Кайро (1939 г.). Служи в различни военни части в Египет и Судан. Завършва военния колеж към Генералния щаб. Участва в Арабско-израелската война, в която е ранен (1948 г.-1949 г.). Преподавател във военния колеж (1949 г.-1952 г.). Основава и оглавява тайната организация "Свободни офицери", която подготвя и осъществява революцията от 23 юли 1952 г. Министър-председател, като едновременно изпълнява и задълженията на президент (1954-1956 г., с прекъсвания). От 1956 г. е главнокомандващ на въоръжените сили. През 1967 г. Египет търпи пълно поражение от Израел, а страната изпада в икономическа и политическа криза. На 30 март 1968 г. Насър предлага програма за ликвидиране на последиците от поражението на Египет. Разширява контактите на държавата със страните от бившия социалистически лагер и особено със СССР.
1953 г.
Кубинските бунтовници начело с Фидел Кастро атакуват неуспешно казармата в Монкада. Кастро е осъден на 15 години затвор, но след 2 години е освободен и намира убежище в Мексико. Година по-късно той се завръща в Куба и застава начело на партизанската война срещу проамериканското правителство на Батиста.
1947 г.
Американският президент Хари Труман подписва Закона за национална сигурност, който реорганизира военните сили на САЩ, външната политика и разузнаването, като резултат от Втората световна война. Създадено е Централното разузнавателно управление (ЦРУ).
1945 г.
На конференцията в Потсдам делегациите на САЩ, Великобритания и Китай приемат декларация с искане за безусловна капитулация на Япония. Възползвайки се от ситуацията, на 8 август СССР обявява война на Япония – мирен договор между двете страни не е сключен и до днес.
1940 г.
На 26 и 27 юли в Залцбург Адолф Хитлер и Йоахим Рибентроп приемат последователно румънския и българския премиер и уговарят връщането на Южна Добруджа на България.
1908 г.
Създава се Федералното бюро за разследване (ФБР) в САЩ.
ФБР е орган на контраразузнаването в САЩ. Организацията се създава с цел да разследва нарушенията на федералното законодателство, гражданските права и вътрешната сигурност. Седалището й е във Вашингтон. В момента ФБР има юрисдикции в над 200 категории федерални престъпения и е агенцията с най-широка сфера на влияние в САЩ. Първоначално създадена като Бюро за разузнаване, агенцията приема сегашното си име през 1935 г. Ролята на агенцията силно нараства след терористичните атаки от 11 септември. До тогава ФБР има само маргинална роля по превенция на престъпления, докато в момента активно атакува потенциални заплахи, преди да са се случили.
1886 г.
Уилям Гладстон е заменен на поста министър-председател на Великобритания от лорд Солзбъри. От 1868 г. Гладстон е лидер на Либералната партия. През 1868 - 1974 г., 1880 - 1885 г., 1896 г. и 1892 - 1894 г. заема министър-председателския пост във Великобритания. През 1876 г., на митинги, в парламента и с брошурите си "Ужасите в България и Източният въпрос" и "Уроци по клане", той протестира срещу поведението на Биконсфилдовия кабинет по отношение на Априлското въстание. На 26 октомври 1876 г. Гладстон приема и изслушва делегатите Драган Цанков и Марко Балабанов, които представят искането за автономия.
1858 г.
Лайънъл Родшилд става първият евреин, депутат в Долната камара на парламента в Лондон.
1847 г.
Либерия става първата колония в Африка, която получава независимост. Република Либерия е държава в Западна Африка, на брега на Атлантическия океан. Има площ около 111 369 кв. км. и население - около 2 600 000 жители (1996). Официален език – английски. Столица - Монровия.
1805 г.
Голяма част от град Неапол е разрушена в резултат на изригването на Везувий. Загиват около 26 хиляди души.
1788 г.
Британските колонисти в Австралия основават град Сидни.
Сидни е столицата на австралийския щат Нов Южен Уелс, както и най-големият и най-стар град в Австралия. Заедно с предградията, населението му е около 4,3 милиона. Сидни и предградията му се считат за най-големият финансов, транспортен, търговски и културен център в Австралия, съперничещ само с малко по-малкия Мелбърн. Тук се намират две от световните архитектурни ценности – Операта в Сидни и едноименният мост.
1788 г.
Американският щат Ню Йорк ратифицира новата конституция и става 11-ият щат на съюза.
Щатът се намира в северозападната част на САЩ. Общата му площ е 141 205 кв.км, а населението – 19 254 630. Най-известният град в щата е Ню Йорк, най-големият град в САЩ и третия по големина в света, след Токио и Мексико сити. С население от над 8 милиона и обща площ от 830 кв.км Ню Йорк е и най-гъсто населеният град в САЩ. Смятан за “столица на света", градът привлича много емигранти – близо една трета от населението му е родено извън САЩ. Ню Йорк сити, както понякога е наричан за да се разграничи от щата, е международен център на търговията, бизнеса, финансите, медицината, модата и културата. Градът е разположен върху три острова, най-известният от които е Манхатън.
1529 г.
Испанският конквистадор Франсиско Писаро получава заповед от краля да “открие и завоюва Перу" за испанската корона.
На тази дата са родени:
1959 г.
Роден е Кевин Спейси – американски актьор. Започва кариерата си в театъра - дебютът му е в “Призраци" от Х. Ибсен. През 1986 г. работи с Дж. Лемън в “Дългият път на деня към нощта" на Ю. О’Нийл. Филмовата кариера на Кевин Спейси започва с малка роля в “Изпепелено сърце" (1986 г). През 1995 г. за ролята си във филма “Обичайните заподозрени" получава “Оскар" за поддържаща роля. Запомнящи се са ролите му във филмите “Седем" (1995 г.), “Аз, Кралят" (1996 г.; режисьор Ал Пачино), “Алигатор албинос" (1996 г.), “Поверително от Ел Ей" (1997 г.). Въпреки ангажиментите в киното Спейси участва и в театрални постановки. През 1991 г. получава награда “Тони" за роля в пиесата “Изгубени в Йонкърс", а през 1999 г. играе в постановката “Човекът комета". За ролята във филма “Американски прелести" (1999 г.) Кевин Спейси получава награда “Оскар" за най-добър актьор. Филмография: “Нощем в градината на доброто и злото" (1997 г.), “Парламентьорът" (1998 г.), “Хотелски апартамент" (1999 г.), “Най-обикновен престъпник" (2000 г.), “К-Рах" (2001 г.), “Животът на Дейвид Гейл" (2002 г.).
1943 г.
Роден е Мик Джагър - английски рокпевец и музикант, артист, един от основателите на световноизвестния квартет "Ролинг Стоунс" (1962 г.). Преди основаването на групата участва в "Литъл бой блу", "Блу бойс" и "Блус инкорпорейтид". Основното направление, в което свири, е блус и ритъм енд блус. През 70-те години в някои композиции личи влиянието на реге и други модни направления. В соловите му албуми участват известни музиканти като: Дж. Бек, Х. Хенкок, Пит Таундзенд, Дейв Стюард; успешни са дуетите му с Д. Бауи, Т. Търнър, М. Джексън и др. След 1969 г. Джагър се снима и в няколко филма. Налага се с експресивния и маниерен стил на музициране, агресивно и арогантно сценично поведение. Издава албумите "She’s the Boss" (1985 г.), "Primitive Cool" (1987 г.), "Wandering Spirit" (1993 г.).
1928 г.
Роден е Стенли Кубрик - американски сценарист, режисьор и продуцент. Работи като фотожурналист в сп. “Лук". През 1950-1952 г. създава два документални филма - “Денят на боя" и “Летящото падане", чийто скромен успех го насърчава да направи дебюта си в игралното кино с антивоенния филм, сниман на собствени разноски, “Страх и желание" (1953 г.). Увлича се по трилъра - “Целувка на убиец" (1955 г.) и “Убийството" (1956 г.). Става световноизвестен с антивоенната си сага “Пътеки на славата" (1957 г.). Филмите му са екранизации на известни литературни произведения. Работи в различни атрактивни жанрове. Основната му тема е насилието на обществото върху отделния индивид. Творбите му се отличават с черен хумор, зрелищност, майсторско използване на музиката и камерата - работи с един от най-големите професионалисти - операторът Джон Олкът. От 1962 г. твори във Великобритания и след блестящата суперпродукция “Спартак" (1960 г.) и стилната психодрама “Лолита" (1962 г.) снима “Д-р Стрейнджлъв, или Как се научих да не се безпокоя и обикнах атомната бомба" (1963 г.), “Космическа одисея: 2001" (1968 г.), “Механичен портокал" (1971 г.), “Бари Линдън" (1975 г.), “Сияние" (1980 г.), “Металната куртка" (1987 г.), “Al" (1994 г.), “Широко затворени очи" (1999 г.).
1922 г.
Роден е американският сценарист, продуцент и режисьор Блейк Едуардс ("Розовата пантера" и др.).
1894 г.
Роден е Олдъс Лиънард Хъксли - английски писател. Потомък на Т. Хъксли. Получава образование в Оксфордския университет (1921 г.). Пише стихове, разкази, пътеписи, биографии, критически есета за литературата, театъра, музиката, живописта, философски трактати. Най-голяма известност му носят романите му. Ранните романи - “Хоровод на смешниците" (1923 г.), “Контрапункт" (1928 г.), формират типа на т. нар. интелектуален роман, определен от автора като “роман на идеите". В книгите му от 20-те години се налага сатиричният патос, а обекти на неговите сатири са традиционният британски снобизъм, претенциозността и духовната пустота на висшето общество, увлечението на част от интелигенцията по фройдизма и авангардизма. През 30-те години Хъксли започва да абсолютизира биологичните черти в човешката природа. Тази негова еволюция намира израз в “антиутопията" “Прекрасният нов свят" (1932 г.), а основната идея за тази книга е заимствана от съчинението на Б. Ръсел “Научният светоглед" (1931 г.). През 1939 г. издава романа “Лебедът умира след много лета", в който идеята за нравственото самоусъвършенстване е компрометирана от гротескно-фантастичния край на романа. Концепцията му за човека в произведенията му от 30-те и 40-те години се доближава до модернизма (романът “Маймуната и същността", 1948 г.).
1875 г.
Роден е швейцарският психолог Карл Густав Юнг (1875 - 1961). Създател на аналитичната психология. Юнг е смятан за най-известният ученик на Фройд, по-късно става негов опонент.
1872 г.
Роден е Джозеф Баркрофт - английски физиолог, професор в Кеймбриджкия университет (1926 г.), член на Лондонското кралско дружество. Баркрофт полага основите на учението за дихателната функция на кръвта; предлага методика за определяне на количеството газове в кръвта с помощта на конструиран от него апарат; изучава влиянието на солите и киселините върху способността на хемоглобина да се свързва с кислорода; изследва ролята на дифузията при прехода на кислорода от алвеолите в кръвта, влиянието на пониженото атмосферно налягане върху дихателните функции на кръвта. През последните години от живота си работи в областта на ембриологията.
1856 г.
Роден е ирландският драматург Джордж Бърнард Шоу (1856 - 1950), автор на "Пигмалион". Под псевдонима Корно ди Басето, Шоу е и известен музикален критик.
1842 г.
Роден е Алфред Маршал – английски икономист. Той е водеща фигура в икономиката на Великобритания от края на ХIХ до 30-те години на ХХ в. След като завършва математика в Кеймбридж през 1865 г., започва да преподава в Сейнт Джонс Колидж в Кеймбридж, като се занимава предимно с изследвания в областта на етиката и философията. Научният му принос е свързан с пренасяне на класическата икономика в математиката и с някои статии по международна търговия. Той е директор и професор по политическа икономия в новия Юнивърсити колидж в Бристол. От 1885 г. до 1908 г. е професор по политическа икономия в Кеймбридж. Благодарение на осъщественото от него разделяне на преподаването на икономика от другите “науки на морала", той превръща Кеймбридж в център на британската икономическа наука.
На тази дата умират:
811 г.
Умира Никифор I Геник - византийски император от 802 г. до 811 г. Според някои извори е потомък на Гасанидите. Той е финансов министър при императрица Ирина, когато през октомври 802 г. превратът в столицата го качва на престола. Въвежда премахнатите от Ирина мита за внос и износ на стоки в и от столицата; въвежда данък за бързо забогателите, върху домашните роби; преброява населението и установява имотното му състояние; облага с данък църковните и манастирските земи (акт, който настройва срещу Никифор Геник духовенството и монашеството, дори дава повод на някои църковни автори да го представят като "иконоборец") и други рестриктивни мерки за стабилизиране на разстроените финанси. Външнополитическото управление на Никифор Геник преминава във войни срещу араби, българи, славяни и франки. Стреми се да постигне дълготрайно мирно споразумение с Карл Велики, за да отклони франкската експанзия към Далмация и в Италия. Между 802 г. и 809 г. Никифор Геник воюва със славяните, дори извършва насилствена депортация на население от Мала Азия на Балканите, за да разреди компактните славянски маси, като създава четири нови теми на полуострова (Македония, Кефалония, Тесалоника и Дирахион). През 807 г. Никифор Геник потегля на поход срещу България, но е принуден да се върне заради бунт в Мала Азия. Отговорът на хан Крум (809 г.) е превземането на Сердика (днес София). През май 811 г. начело на огромна армия Никифор Геник превзема крепостта Маркели, преминава Стара планина и превзема и опожарява столицата Плиска. Оттеглянето на византийската армия е свързано с пълен разгром. На 26 юли в един от старопланински проходи (вероятно Върбишкия) българските войски на Крум ликвидират почти напълно агресора. Никифор Геник загива в битката, главата му е отрязана, черепът му е обкован със сребро по заповед на хан Крум (изработена е ритуална чаша - акт, свързван с религиозните представи на старите българи).
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:
Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика" (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse";
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times";
Исторически бюлетин – на “The History Channel";
Исторически бюлетин – на “World of Quotes";
Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | ||||
4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 |
18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 |
25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
От 1 януари: В над 12 града водата ще мине 5 лева за кубик
21:30 / 27.11.2024
Съдът не уважи исканията на шестима политици по казуса със залича...
20:58 / 27.11.2024
Актуални теми
Анкета
Не (15698) | 41% | |
Да, но отложено и превъртам реклами и съдържание (14086) | 37% | |
Да, гледам по традиционен начин (8569) | 22% | |