През 1995 г. новото правителство на министър-председателя Жан Виденов е гласувано от XXXVII Народно събрание.

През 2010 г. е учредена Асоциацията на българските железопътни превозвачи (АБЖП). Това е организация с идеална цел, обединяваща 7 фирми железопътни превозвачи, които през 2013 г. съвкупно извършват над 45% от товарните железопътни превози и 50% от обема на извършената работа в България. През 2006г. Латвия ратифицира договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС по време на председателството на италианското правителство.

През 2005 г. Кипър депозира ратифицираният от страната договор за присъединяване на България и Румъния към ЕС по време на председателството на италианското правителство.

2010 г.

Учредена е Асоциацията на българските железопътни превозвачи (АБЖП). Това е организация с идеална цел, обединяваща 7 фирми железопътни превозвачи, които през 2013 г. съвкупно извършват над 45% от товарните железопътни превози и 50% от обема на извършената работа в България.

2006 г.

Латвия ратифицира договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС по време на председателството на италианското правителство

2005 г.

Кипър депозира ратифицираният от страната договор за присъединяване на България и Румъния към ЕС по време на председателството на италианското правителство

2000 г.

Европейската комисия взема решение да извади България и Румъния от "черния" Шенгенски визов списък. Шенгенското споразумение е подписано на 14 юни 1985 г. Страните, които го подписват, са Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург. Споразумението предвижда премахване на граничния контрол между страните-членки на ЕС, свободно движение на хора и стоки, засилен контрол по външните граници на съюза. Споразумението влиза в сила на 26 март 1995 г. за седем от подписалите го 10 страни. Тези седем страни са Германия, Белгия, Холандия, Испания, Франция, Люксембург и Португалия. През септември 1995 г. Европейският съвет приема списък на страните, за които се изисква входна виза. На 1 декември 2000 г. Шенгенското споразумение влиза в сила за всички държави-членки на ЕС. На 5 юли 2000 г. Европейският парламент гласува резолюция Румъния и България да бъдат извадени от т.нар. негативен визов списък. На 1 декември 2000 г. заседанието в Брюксел на Съвета на министрите на вътрешните работи и правосъдието на ЕС взема решение да се извади България и Румъния от Шенгенския визов списък. Официалното изваждане на страната ни от списъка става на 15 март 2001 г.

1996 г.

Създаден е Комитет за защита правата на българите извън границите на България.

1995 г.

Новото правителство на министър-председателя Жан Виденов е гласувано от XXXVII Народно Събрание. На 22 септември 1995 г. СДС внася първият вот на недоверие срещу кабинета на Жан Виденов. Вотът е отхвърлен. На 10 януари 1996 г. Народното събрание отхвърля вот на недоверие към правителството на Жан Виденов, предложен от СДС заради зърнената криза. На 13 юни 1996 г. СДС иска нов вот на недоверие, заради икономическата политика, на правителството. Вотът е отхвърлен от XXXVII Народно Събрание със 135 гласа. На 4 ноември 1996 г. деветнадесет членове от ръководството на БСП (депутати и членове на Висшия съвет) отправят открито писмо с искане за оставка на Жан Виденов като министър-председател. На 12 ноември 1996 г. на заседание на ръководството на БСП и на парламентарната й група Жан Виденов получава вот на доверие до извънредния конгрес на БСП. На 28 декември 1996 г. на извънредно заседание XXXVII Народно Събрание гласува оставката на правителството на Жан Виденов.



1979 г.

Публикувано е постановление на Министерския съвет за въвеждане на лятно часово време по европейски модел. Лятното часово време е система за всеобща смяна на часовниковото време с цел изгревът и залезът на слънцето да се случват в по-късни часове. Това води до повече време за следобедни дейности по светло, както и спомага за правене на икономии с електроенергията за осветление. В северното полукълбо обикновено часовниците се преместват с един час напред в края на март или април и се връщат с един час назад в края на септември или през октомври месец.

1978 г.

В Берлин е открита изложбата "Тракийско изкуство и култура по българските земи".





1945 г.

Министерският съвет приема единодушно наредба-закон за защита на народната власт. В нея е предвидено смъртно наказание за създаване на "фашистки организации" с цел "събарянето, подравянето или отслабването на властта на ОФ", както и за опити за преврат, бунт и метеж със същата цел. Отечественият фронт (ОФ) е обществено-политическа организация, която е образувана през 1942 г. На 17 юли 1942 по нелегалната радиостанция "Христо Ботев" е оповестена неговата програма. С нея се отправя призив за обединяване на патриотичните и демократичните сили в България, без разлика на политическа и верска принадлежност, за обща борба срещу хитлеристите и техните български поддръжници. В програмата се поставят общонационални външнополитически задачи: скъсване на съюза с Германия и други държави от оста, изтегляне на германските войски от България, спиране износа на храни и материали за Германия, възстановяване на дипломатическите отношения със СССР, САЩ и Англия и др. Задачите, свързани с демократизацията на страната, са: незабавно освобождаване на цивилните и военните лица, преследвани заради техните идейни убеждения, премахване на противоконституционните и противонародни закони, разтуряне на фашистките организации, прочистване на държавния апарат. Определена е и икономическата политика, която трябва да се следва: запазване на националните богатства и труд от чуждо посегателство, провеждане на политика, с която да се гарантира работа за всички, създаване условия за развитие на стопанството на България и др. В програмата се посочва и най-близката цел: събаряне на противонародното правителство и създаване правителство на ОФ, което да гарантира независимостта, свободното обществено-политическо и икономическо развитие на страната. До края на 1942 г. са сформирани над 100 местни комитета на ОФ. През септември 1943 г. е образуван Национален комитет на ОФ от представители на Българската работническа партия, Българския земеделски народен съюз "Пладне", Политическия кръг "Звено", Българската работническа социалдемократическа партия и независими интелектуалци. След 9 септември 1944 г. се съставя първото правителство на ОФ, в което влизат представители на БРП (к), пладненци, звенари, социалдемократи и независими общественици. Министър-председател става К. Георгиев. На Първия конгрес на ОФ (март 1945 г.) се очертават най-важните задачи на външната и вътрешната политика: приключване на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г., провеждане на парламентарни избори, укрепване на народнодемократичната власт и др. На Втория си конгрес (февруари 1948 г.) ОФ прави сериозни промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се превръща в масова обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП(к) за изграждане на социализма по сталински модел. Печатен орган: в. "Отечествен фронт".

1945 г.

Отец Павел Джиджов е ръкоположен за свещеник от латинския обред в Пловдив. Изпратен е за свещеник във Варна, където следва икономика и социални науки. Отец Павел Джиджов е роден в Пловдив на 19 юли 1919 г. През 1926 г. става ученик в началното училище на успенците “Св. Андрей", Пловдив. От 1931 г. до 1938 г. учи в Пловдивския колеж “Свети Августин". През 1938 г. става послушник-успенец в Нозероа – Франция и приема името Павел, с което е познат. Следва философия и теология в гр. Лормоа край Париж до 1942 г. Същата година дава обет при Успенците. Завръща се в България заради заболяване. Арестуван е от комунистическата милиция. Екзекутиран е заедно с отец Й. Шишков, отец К. Вичев и епископ Евгени Босилков. При идването си в България папа Йоан Павел II го обявява за блажен (2002 г.).

1944 г.

Двадесет и петото ОНС удължава мандата си до края на войната и приема закон за създаване на жандармерия. Жандармерията е военнополицейска организация, създадена със закон от 26 януари 1944 г. от правителството на Д. Божилов. Предназначена е да се бори за разгромяване на нелегалните групи и партизанското движение. Подчинена е пряко на министъра на вътрешните работи. В състава й се включват пехотни, конни и моторизирани части и различни допълнителни служби (интендантство, санитарна и др.). Основната структурна единица е жандармерийската дружина. Жандармерията се командва от висш офицер, назначаван пряко от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на войната. Жандармерията е разформирована от правителството на К. Муравиев с постановление на Министерския съвет от 7 септември 1944 г.





1913 г.

От 26 до 28 януари османските войски контраатакуват при Булаир, но са отблъснати от седма Рилска дивизия. Турска контраатака при Чаталджа е провалена от първа и трета Българска армия. Балканската война (1912–1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. По този начин обществено-икономическото и културно развитие е възпрепятствано както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск. Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип през ноември 1911 г. и Кочани през юли 1912 г. В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си. Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.

1908 г.

Приключва университетската криза. С княжески указ са възстановени уволнените университетски преподаватели. Кризата възниква, когато група студенти освиркват княза при откриване сградата на Народния театър. Под натиска на княза правителството нарежда да се арестуват студентите. Професорите се солидаризират с тях и са уволнени, а Университетът е затворен за 6 месеца (от 4 януари). Софийският университет се създава през 1888 г.. Първоначално се основава Висш педагогически курс с 43 курсисти към Първа Софийска мъжка гимназия начело с Александър Теодоров-Балан. Според закона от 18 декември същата година той се нарича Висше училище с единствено Историко-филологическо отделение. На 1 октомври 1889 г. се открива Физико-математически отдел, а на 1 октомври 1892 г. – Юридически отдел. През 1904 г. придобива университетски статут и се преименува на Български университет "Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово" в знак на благодарност за дарената от Евлоги Георгиев крупна сума за построяване на висше училище в България. Заради протестната акция на студентите срещу княз Фердинанд I при откриването на сградата на Народния театър (януари 1907 г.) университетът е закрит за половин година. През следващите години се увеличават специалностите, като се откриват нови факултети: Агрономически (1921 г.), Медицински (1918 г.), Ветеринарен (1921 г.) и Богословски (1921 г.). След държавния преврат на 19 май 1934 г. се ограничава силно университетската автономия, закрити са и са слети редица катедри. Нови промени в статута, организацията на обучението и т. н. в университета настъпват в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в.

1889 г.

Възстановен е натуралният десятък (до 1892 г.), когато преминава в парична форма. Десятъкът е един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на ХХ в. Според него селяните са облагани с една десета част от земеделските продукти и дребния домашен добитък. Той е натурален данък, но в отделни моменти от развитието на българската държава е събиран и в пари. След падането на България под османска власт Десятъкът се запазва (наречен е юшур) и обхваща всички земеделски произведения. В някои моменти чрез Десятък е отнемана половината от реколтата на производителя. След Освобождението Десятъкът продължава да бъде събиран и е утвърден като важен приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 г. През 1882 г. се трансформира в паричен, като се изчислява въз основа на средния добив и действащите пазарни цени. През 1900 г. правителството на Т. Иванчов отменя поземления данък и отново възстановява натуралния Десятък. Това довежда до избухването на серия селски вълнения и бунтове против десятъка, в резултат на които този вид данък окончателно е заменен с поземлен през1901 г.





На тази дата са родени:

1950 г.

Роден е Владимир Янев – български литературовед, писател. Завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски" през 1972 г. Работи като учител в с. Неделино, Златоград и Пловдив (до 1980 г.), редактор е във в-к “Страница" (Стара Загора). Преподавател е по съвременна българска литература в Пловдивския университет (от 1982 г.). От 1975 г. публикува стихове, разкази и есета.

1874 г.

Роден е Сава Попов- български географ, педагог. Завършва история и география във Висшето училище (днешен Софийски Университет"Св. Климент Охридски"). Учителства в Добрич (1898-1903 г.), София (1903-1909 г.), Русе (1909-1924 г.), в педагогическия курс за прогимназиални учители в София (11 години е директор на курса). От 1924 г. до 1928 г. е член на Учебния кабинет при Министерството на народното просвещение и изборен член на Висшия учебен съвет. Автор е на учебници по география и на нагледни пособия и релефни географски карти (1918 г.). Член основател на Българското географско дружество (от 1948 почетен член).

На тази дата умират:

1991 г.

Умира Любомир Дойчев – български писател и историограф. Завършва Педагогическото училище в Ямбол (1926 г.) и дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет (1933 г.). Работи като чиновник, завежда културния отдел в ЦС на БЛРС (1950-1969 г.). Сътрудничи на значителен брой периодични издания. Главен редактор е на сп. "Лов и риболов" (1962-1969 г.). Автор е на над 70 книги, значителна част от които са за деца. Целият си живот посвещава на изследвания, свързани с личността и делото на Васил Левски.



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин - на “The New York Times";

Исторически бюлетин - на “The History Channel";

Исторически бюлетин - на “World of Quotes";

Енциклопедии - LAROUSSE

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.