На тази дата през 1371 г. се състои Чирменската битка (Черноменска битка) –

сражение между самостоятелните владетели на Средна и Южна Македония –

прилепският крал Вълкашин и серският деспот Иван Углеша, с турските войски

на султан Мурад I. Войските на двамата братя (около 60 000) проникват в

Източна Тракия и се насочват към Одрин, но при крепостта Черномен (тур.

Чирмен) близо до Одрин, на брега на р. Марица, претърпяват пълно

поражение. И двамата братя заедно с голяма част от войниците падат в боя.

През 1885 г. Иван Евстратиев Гешов преговаря в Лондон за признаване на

Съединението, а Григор Начович – във Виена.

2008 г.

Създаден е Черноморския еврорегион от страните-членки на Европейския съюз

- България и Румъния. Еврорегионът включва областите, граничещи с Черно

море.

2006 г.

България и Румъния получават дата за членство в Европейския съюз - от 1

януари 2007 година.

2005 г.

Унгария ратифицира договора за присъединяване на България и Румъния към

ЕС по време на председателството на Италия.

2002 г.

В периода 26 - 28 септември се провежда официално посещение на

португалския президент Жоржи Сампаю в България. Той изразява подкрепа за

българската кандидатура за членство в НАТО. Подписва се двустранно

споразумение за взаимно наемане на работа на граждани на двете страни.

1996 г.

Правителството подготвя протокол за присъединяването на България към

Световната търговска организация (СТО).

1994 г.

Новата парламентарна група “Нов избор" на Димитър Луджев получава от

президента Желю Желев мандат за съставяне на правителство, но не успява

да получи парламентарна подкрепа.

Димитър Петров Луджев е историк, политически и държавен деец. Роден е на

27 март 1950 г. в Бургас. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в

обществено-политическия живот на страната. От 1989 г. е член на Клуба за

гласност и преустройство. През август 1992 г. създава Център за нова

политика, а от юли 1994 г. е съпредседател на парламентарния съюз "Нов

избор". Участва в коалицията Обединение за национално спасение и в

Либерално-демократическия съюз. Заема и отговорни държавни постове:

заместник-председател на Министерския съвет в правителството на Димитър

Попов (1990-1991 г.), министър на отбраната в правителството на Филип

Димитров (ноември 1991 г. – май 1992 г.).

Създадена е политическа коалиция “Предизборен съюз на демократична

алтернатива за републиката". В нея влизат партиите “Гражданско обединение

за републиката", “Българска социалдемократическа партия", “Алтернативна

социалистическа партия" и “Зелена партия". На парламентарните избори от 18

декември 1994 г. не успява да прескочи 4% бариера. На местните избори през

октомври-ноември 1995 г. ДАР участва самостоятелно или в коалиция с други

политически сили. БСДП напуска временно коалицията преди местните избори

през октомври 1995 г., но така и не възстановява членството си в нея. В

началото на февруари 1996 г. от коалицията е изключена Зелената партия.

ДАР се превръща в двупартийна коалиция на АСП и ГОР. Първоначално

председателството на коалицията се поема на ротационен принцип от

председателите на коалиционните партии, което е променено с изборен

принцип през август 1995 г. Председател на ДАР е Александър Томов. По

–късно коалицията се разпада.

1944 г.

Влиза в сила решение на българското правителство да скъса

дипломатическите си отношения с Унгария. Решението е взето на 23 септември

същата година.

1912 г.

По време на Балканската война черногорската армия атакува османската.

Конкретен повод за войната дават кланетата над българското население в Щип

(ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на

османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора

отправят до Високата порта искане за административни реформи в

европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от

нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си.

Първа започва военните действия Черна гора. В края на септември 1912 г.

нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това довежда до скъсване на

дипломатическите отношения между Османската империя и четирите

балкански правителства, като на 4 октомври тя им обявява война. На свой ред

на 5 октомври България и Гърция също обявяват война на Турция. На 7

октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната

балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия,

а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.

1899 г.

В периода 19 – 26 септември се провеждат допълнителни парламентарни

избори, спечелени от Либералната партия. Изборите бележат началото на

конфликти между либерали и народнолиберали, които впоследствие довеждат

до падане на кабинета.

1885 г.

Иван Евстратиев Гешов преговаря в Лондон за признаване на Съединението, а

Григор Начович – във Виена.

По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по

искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от

възобновената българска държава и включена отново в пределите на

Османската империя, макар и с известна автономия. Българското население от

Областта не се примирява с решенията на Берлинския договор и незабавно

повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на

Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от

Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно, главно

поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза

задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия.

Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през

1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към

Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да

бъде решен. Борбата взема организиран характер след учредяването на

Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през

февруари 1885 г. Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с

революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание през

1876 г. През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се

отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за

обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I

Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири

на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към

средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои

села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6

септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се

отправят към областния център. Сутринта на 6 септември те, заедно с частите

на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия

се в него главен управител – Г. Кръстевич. Вместо да се възползва от дадените

му права по силата на Органическия устав и да повика незабавно турски войски

от Цариград, Кръстевич, като родолюбец, предпочита да се предаде

доброволно. Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано

Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на

Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. В състава на

временното правителство влизат: д-р Г. Странски (председател), д-р Ст.

Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д. Филов,

майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д–р Г. Янкулов, Д.

Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев. За главнокомандващ

източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев.

Присъствието на лица от двете политически партии в Областта, на четирима

военни дейци и представител на БТРЦК трябва да покаже на външния свят и

особено на Русия, че Съединението е общонародно дело. Веднага след

съставянето си, Временното правителство обявява военно положение в

Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да

носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I

Батенберг да поеме управлението на обединена България. Временното

правителство просъществува до 9 септември 1885 г., когато в Пловдив

пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България.

1883 г.

Третото Обикновено народно събрание одобрява конвенциите за изплащане на

окупационния дълг към Русия и за дострояване на Източните железници

(Цариброд-Вакарел).

1769 г.

По време на Руско-турската война (1768 г. – 1774 г.) руски войски под

командването на генерал граф Пьотр Александрович Румянцев завладяват Яш.

Победата позволява на руското командване да подготви мащабни

настъпателни действия срещу турските части в района на р. Дунав.

Руско –турската война ( 1768-1774 г.) се води за руски излаз на Черно море и

спиране на турската експанзия в Русия и Украйна. На страната на Турция

участва Кримското татарско ханство. Русия започва военните действия през

октомври 1768 г. През 1769 г. руските войски превземат Азов и гр. Таганрог на

брега на Азовско море, заемат Яш, окупират Молдова и част от Влашко.

Руският експедиционен корпус в Грузия освобождава Кутаиси и обсажда

крепостта Поти. През 1770 г. турският флот е разгромен в Чесменския залив

край бреговете на Мала Азия. Руските войски превземат Крим, който

окончателно влиза в състава на Руската империя. През 1774 г. руските части

преминават Дунав, настъпват в България, обсаждат Русе, Силистра и Шумен и

преминават на юг от Стара планина. В кампаниите от 1773-1774 г. се отличава

А. В. Суворов. Войната завършва с Кючюккайнарджанския мирен договор (1774

г.). Договорът изменя съотношението на силите в района на Черно море в

полза на Русия, която получава правото да защитава християнското население

в Османската империя.

1396 г.

Състои се битката при Никопол. Османските войски нанасят катастрофално

поражение на кръстоносните рицари. През февруари 1396 г. в Буда по призива

на унгарския крал Сигизмунд I се стичат френски, бургундски, английски,

немски рицари. За похода Сигизмунд свиква и унгарски войски, както и отряди

от Трансилвания и Хърватия. По р. Дунав трябва да проникнат венециански и

родоски кораби, които да подпомагат кръстоносната армия, чийто брой според

новите изследвания достига 20 000 души. През август рицарите преминават р.

Дунав и с помощта на Иван Срацимир успяват да завземат Видин и Оряхово и

достигат Никопол. Скоро при града пристига и султан Баязид I, в чиято войска с

петхилядна конница участва сръбският княз Стефан Лазаревич. В завързалото

се сражение кръстоносците претърпяват пълно поражение, а крал Сигизмунд

успява да се спаси с кораб по р. Дунав. Победата при Никопол позволява на

Баязид I да пристъпи към окончателното унищожаване на Видинското царство.

1371 г.

Състои се Чирменската битка (Черноменска битка) – сражение между

самостоятелните владетели на Средна и Южна Македония – прилепският крал

Вълкашин и серският деспот Иван Углеша, с турските войски на султан Мурад I.

Войските на двамата братя (около 60 000) проникват в Източна Тракия и се

насочват към Одрин, но при крепостта Черномен (тур. Чирмен) близо до Одрин,

на брега на р. Марица, претърпяват пълно поражение. И двамата братя заедно

с голяма част от войниците падат в боя. Чирменската битка има решително значение както за България, така и за целия Балкански полуостров. Иван Шишман е принуден да се признае за васал на султан Мурад I и се задължи да плаща ежегоден данък, а сестра му Кера Тамара е изпратена в султанския харем.

На тази дата са родени:

1931 г.

Роден е Кръстьо Анков Горанов – български философ марксист, социолог и

естет, член-кореспондент на БАН (1984 г.). Професор е по социология (1970 г.)

и по философия във ВИТИЗ ''Кр. Сарафов'' (дн. НАТФИЗ). Директор е на

Института за култура при БАН (1971 г.). Народен представител е в VII ВНС.

Автор е на съчиненията: ''Съдържание и форма в изкуството''; (1958 г.),

''Художествен образ и съвременност''; (1967 г.), ''Основи на естетиката''(1986 г.) и др.

1886 г.

Роден е Ран Босилек (псевдоним на Генчо Станчев Негенцов) – български

писател. Ран Босилек (Генчо Негенцов) завършва Априловската гимназия в родния си град Габрово 1904 г., където след това е учител (1904-1908 г.). Следва

славянска филология и право в СУ “Св. Климент Охридски" (1908-1910 г.),

завършва право с докторат в Брюксел (1916 г.). Известно време е адвокат, но

интересите му към литературата го откъсват от тази професия. Участва в

редактирането на списание ''Светулка'', редактира вестник ''Врабче'' и сп. ''Детска радост'' – едно от най-известните детски издания в България. Редактор е в издателство ''Хемус'';. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. За пръв път печата детски стихове и приказки през 1906 г. в списание ''Светулка''. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Умира на 8 октомври 1958 г. в София.

1881 г.

Роден е Никола Петков Бакърджиев – военен и държавен деец. Завършва

Военното училище в София (1901 г.) и Военната академия в Торино (Италия).

По време на Балканската война 1912–1913 г. и на Междусъюзническата война

1913 г. е помощник-началник на Оперативната секция при Щаба на

Действащата армия, а от 23 март 1913 г. е и временен началник на същата

секция. След въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г.

като командир на дружина се отличава в боевете при Тутракан, за което е

награден с орден ''За храброст''. От декември 1917 г. до април 1918 г. е

началник на Оперативното отделение при Щаба на Действащата армия. След

края на войната е преподавател във Военната академия и временен началник

на Военноисторическото отделение при Щаба на армията. През следващите

години заема и други командни постове, сред които и началник-щаб на армията

(26 май 1926 г.– 11 януари 1929 г.). От 11 януари 1929 г. до 31 януари 1931 г. е

военен министър, след което отново е началник-щаб на армията (1931–1934 г.).

На 19 май 1934 г. е повишен в чин генерал от пехотата и минава в запаса.

Повторно е поканен за военен министър от Иван Багрянов (1944 г.), но отказва.

Умира на 21 март 1954 г.

1879 г.

Роден е Петко Юрданов Тодоров – български писател.

Петко Ю. Тодоров учи в Търновската мъжка гимназия. През 1896 г. заминава

заедно с брат си Христо Тодоров за Тулуза (Франция), където постъпва в “Лисе

насионал". Сътрудничи на в-к “Ла Депеш" с Ж. Жорес. След завръщането си

редактира в-к “Законност" (заедно с Ив. Беливанов). Следва право в Берн,

Швейцария (1898 г.), литература в Берлин и Лайпциг (1904 г.). Посещава

различни европейски страни. Ранното творчество на Тодоров е под влияние на

социализма - “Драски" (1894 г.) и “Стихове на скучната лира" (1895 г.). След

1900 г. създава зрелите си идилии и драми - “Идилии" (1908 г.), “Драми" (кн. 1,

1900 г.). Участва активно в българския литературен живот (1904-1910 г.);

създава драмите “Страхил, страшен хайдутин", “Първите", “Змейова сватба",

“Невеста Боряна". През март 1912 г. заминава да се лекува от туберкулоза на

остров Капри, където на 14 февруари 1916 г. умира. Тленните му останките са

пренесени в София през 1921 г.

1854 г.

Роден е Добри Ганчев (даскал Добри) – учител, историограф, мемоарист. Завършва полукласическа гимназия в гр. Николаев, Русия, след което е учител

в Тулча. От 1876 г. до 1879 г. емигрира във Влашко, където участва в

издаването на в. ''Нова България'' (1876–1877 г.). След като се завръща в Русия, завършва Историко-филологическия факултет на Киевската духовна

академия. Постъпва на работа като секретар на Екзархията в Пловдив, а по-

късно и в Цариград. Полага големи усилия за откриване на трикласни училища

в Македония и Тракия (1883–1904 г.). Преподава история във Военното

училище в София и български език на цар Фердинанд I. Автор е на редица

трудове, по-известни от които са: ''История на руската държава'', ''Борбата за самостоятелност'';, '' Ръководство по българска граматика '' и др. Умира на 12 април 1936 г.

На тази дата умират:

1939 г.

Умира Христо Иванов Силянов – български писател документалист, мемоарист,

публицист и поет. Един от ръководителите на ВМОРО.

Христо Силянов учи в Цариград, Солун и в Битоля, където завършва гимназия.

Следва история в Швейцария, завършва Софийски университет “Св. Климент

Охридски" (1907 г.). Учителства в Прилеп (1901-1902 г.). През 1902 г. минава в

нелегалност и тръгва с четата на войводата Марко Лерински. Участва в

Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След потушаването му се

заселва в София. Занимава се с журналистика и с обществена дейност. Преди

избухването на Балканската война (1912-1913 г.) е в Македония с четата на В.

Чекаларов. Председателства Дружеството на столичните журналисти (1931-

1932 г.). За пръв път печата през 1898 г. в сп. “Ученически другар". Редактира в-

к “България", “Бум", “Демократически преглед", “Сила", “La Bulgarie" и др.

Сътрудничи с хумор, разкази, статии и фейлетони на сп. “Ново време",

“Просвета", “Пролетна заря", “Македонски преглед", “Съвременна илюстрация",

“Македония", “Македоно-одрински преглед", “Художник", “Народ и армия",

“Сборник от турските зверства", “Седмица", “Свободно мнение", “Наблюдател",

“Отечество", “Военни известия", “Обединение", “Листопад", “Нови хоризонти",

“Български турист", “Нова България", на в-к “Македонска трибуна", “Завет",

“Македония", “Вардар", “Знаме", “Време", “Вечерна поща", “Нов век", “Мир",

“Трибуна" (Враца), “Знание", “Илинден", “Пряпорец" и др. Основава заедно с Ал.

Кипров хумористичния в-к “Българан" и остава задълго в кръга на

българановци. Антон Страшимиров го настанява на работа като редактор във

в-к “Ден". Повикан е в Цариград, за да поеме издаването на екзархийския в-к

“Вести" в решителен политически момент - юни 1908 г., когато се премахва

цензурата. Редактира заедно с П. К. Яворов и Д. Крапчев в-к “Илинден". През

1919 г. основава сп. “Сила", което първо след войната дава широко място на

литературните материали и привлича писателите. Песните му наподобяват

Чинтуловите и са популярни сред населението в Македония. След 1923 г. е в

Демократическия сговор, понякога застава на консервативни позиции. Умира на

26 септември 1939 г. в София. Съчинения: “Тъгите на роба" (стих., 1903 г., в

съавтарство с Вл. Ковачев), “Стихове" (1905 г.), “Един именит син на Костурско.

Васил Чекаларов" (1914 г.), “Сръбско-българският спор и Русия" (1915 г.),

“Македонската емиграция и българският национален въпрос" (1919 г.), “От

Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война - 1912"

(1920 г.), “Писма и изповеди на един четник - 1902" (1967 г.), “Освободителните

борби на Македония" (т. I-II, 1933-1943 г.), “Спомени от Странджа. Бележки по

Преображенското въстание в Одринско - 1903" (1934 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани

следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство

“Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век- Издателство

“Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни -

Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

<b>Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и

други.