2018 г.

Най-малко 100 руски дипломати са изгонени от различни страни по света. Повече от 20 държави подкрепят действията на Великобритания след отравянето на бившия руския шпионин Сергей Скрипал.

2018 г.

Египетският електорат гласува на президентски избори, а досегашният президент Абдел Фатхат ел-Сиси е изправен пред един единствен опонент.

2015 г.

Коалиция между Саудитска Арабия, Египет, Мароко, Йордания, Судан, Кувейт, Катар, Обединените арабски емирства и Бахрейн включваща до 150 000 военни и 100 самолета започва военна операция в съседен Йемен в подкрепа на действащата власт в страната.

2015 г.

Асоциацията по изчислителна техника присъжда на професор Майкъл Стоунбрейкър от катедрата за компютърни науки на Масачузетския технологичен институт наградата Тюринг. Професорът е създател на първата обектно-ориентирана СУБД PostgreSQL.

2014 г.

Таави Рийвас встъпва в длъжност като новият министър председател на Естония. 35-годишният досегашен социален министър на страната е най-младия премиер в ЕС.

2013 г.

Държавните глави на Бразилия, Индия, Китай, Русия и ЮАР се срещат в Дърбан на поредна среща на страните от БРИКС.

2012 г.

Япония закрива работата на още една атомна електроцентрала, като в момента остава само една действаща атомна електроцентрала в страната.

2012 г.

Камбъл Нюман е новият премиер на щата Куинсланд в Австралия.

2012 г.

Маки Села печели президентските избори в Сенегал.

2000 г.

С 52,94 процента от избирателните гласове Владимир Путин е избран за президент на Русия. Официално встъпва в длъжност като Президент на Руската федерация на 7 май 2000 г.

Владимир Путин е роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград (днес Санкт-Петербург). През 1975 г. завършва Юридическия факултет на Ленинградския държавен университет и е изпратен по разпределение на работа в органите на държавна сигурност. До 1990 г. служи в Първо главно управление на КГБ на СССР, дълго време работи в Германия. От 1990 г. е помощник на заместник-ректора на Ленинградския държавен университет по международните въпроси, а по-късно съветник на председателя на Ленинградския съвет. От месец юни 1991 г. председателства Комитета по международни връзки на кметство Санкт-Петербург. През 1994-1996 г. е първи заместник на председателя на правителството (кмета) на Санкт-Петербург и председател на Комитета по международни връзки. От началото на 1997 г. е заместник на управляващия дейността на Президента на Русия, след това е заместник-ръководител на Администрацията на Президента на Руската федерация - началник на Главното управление за контрол. От 25 май до юни 1998 г. е първи заместник-ръководител на Президентската администрация. От 25 юли 1998 г. до 9 август 1999 г. е директор на Федералната служба за сигурност на Руската федерация. От октомври 1998 г. е член на Съвета за сигурност на Руската федерация. От 29 март до 9 август 1999 г. е секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация. На 9 август 1999 г. президентът на Русия Борис Елцин назначава Владимир Путин за временно изпълняващ длъжността председател на Правителството на Руската федерация. От 16 август 1999 г. Путин е председател на Правителството на Руската федерация (за неговото утвърждаване гласуват 233 депутати от Държавната Дума, 84 са против и 17 - въздържали се). На 31 декември 1999 г. Елцин доброволно прекратява изпълняването на президентските си пълномощия и назначава Владимир Путин за временно изпълняващ длъжността Президент на Русия. На 26 март Путин е избран за Президент на Руската федерация още на първия тур на предсрочните избори.

1998 г.

Бил Клинтън става първият американски президент, които посещава ЮАР.

1979 г.

В Кемп Дейвид с решаващото участие на САЩ Израел и Египет подписват договор, с който уреждат споровете помежду си.

1969 г.

В космоса е изстрелян първият съветски метеорологичен спътник.

1948 г.

САЩ въвеждат ембарго на търговията със стратегически стоки със социалистическите страни.

1947 г.

Възстановени са дипломатическите отношения с Египет.

Дипломатическите отношения между България и Египет са установени на 3 февруари 1926 г. Прекъсвани са два пъти: в периода от Втората световна война до 1947 г. и от декември 1978 г. до 31 декември 1984 г. В политическата сфера през последните години отношенията се развиват стабилно на основата на декларираната и от двете страни привързаност към принципите на демокрацията, взаимното уважение и взаимноизгодното сътрудничество.

Създадена е Европейската Икономическа Комисия на ООН.

1881 г.

Румъния е провъзгласена за кралство.

През IV в. земите на Румъния са населени с даки и гети. През 107 г. са покорени от Рим и е образувана провинция Дакия. Румънците считат, че народът им е възникнал от естественото културно смесване на даките с римските колонисти от времето на император Траян. През VII-X в. и XII-XIII в. част от днешна Румъния влиза в състава на Първото и Второто българско царство. През XIV в. са основани независимите княжества Влашко (1322 г.) и Молдова (1359 г.). След 1526 г. Влашко, Молдова и Трансилвания са под турски протекторат. От 1688 г. Трансилвания е под властта на Хабсбургите. През 1829 г. съгласно Одринския мир Влашко и Молдова получават автономия. През 1862 г. княз Александър Куза обединява двете княжества под името Румъния. На 9 май 1877 г. Румъния се обявява за независима държава. След руско-турската война (1877 г.-1878 г.), в която участие вземат и румънски войски, Берлинския договор (1878 г.) признава независимостта на страната. На 30 декември 1947 г. монархията е свалена и крал Михай абдикира.

1828 г.

Австрийският композитор Франц Шуберт изнася единствения си публичен концерт. Шуберт е родоначалник и представител на романтизма. Роден е на 31 януари 1797 г. Неговите първи учители по музика са баща му (по цигулка), по-големият му брат Игнац (по пиано) и енорийският свещеник М. Холцер (по пеене). На 11-годишна възраст започва да пее в придворния хор. Завършва учителска семинария (1813-1814 г.) и работи като помощник-учител при своя баща до 1818 г., след което се отделя от семейството. Няколко години живее от уроци по музика и се опитва да получи щатна, държавна длъжност на музикант, но не успява. Започва да издава музикалните си произведения през 1821 г. През 1818 г. и 1820 г. като учител по музика на дъщерите на граф И. Естерхази посещава Унгария, където се запознава с унгарските народни песни и циганската музика. През 1819 г., 1823 г. и 1825 г. посещава Горна Австрия и Грац. Песните му стават много известни в австрийското общество. Музиката му е тясно свързана с австрийското народно изкуство, в нея се чувства и влиянието на фолклора на славянските народи, унгарците и циганите, живеещи в Австрийската империя. Независимо от новаторството, запазва връзките си с традициите на Виенската класическа школа. Автор е на над 600 солови песни по стихове на Й. В. Гьоте, Ф. Шилер, Х. Хайне и други, на 9 симфонии (най-известна е 7-ата - "Недовършена"), около 20 опери, 17 увертюри, 15 струнни квартета, камерни ансамбли (клавирен квинтет "Пъстървата"), клавирни творби - сонати, валсове, фантазии, емпромптюта, музикални моменти и др. Много от неговите големи инструментални произведения са изпълнени десетилетия след смъртта му (“Голямата" симфония в до мажор за пръв път е изпълнена под диригентството на Ф. Менделсон през 1839 г., “Недовършената" симфония - през 1865 г.).

Франц Шуберт умира на 19 ноември 1828 г. във Виена.

1812 г.

При земетресение са разрушени 90% от столицата на Венецуела Каракас.

<b>На тази дата са родени:</b>

1944 г.

Родена е Даяна Рос – американска певица. От 1959 г. пее във вокалната група "Сюприйнс". В началото на 70-те години започва самостоятелна кариера. Композициите в първите й албуми са дело на Ешфърд и Симсън. Участва във филмите "Махагон" и "Магьосникът". Записва съвместни албуми с М. Гей, изпълнява балади в стил диско. Издадени албуми: "Diana Ross" (1970 г.), "I’m Still Waiting" (1971 г.), "Touch Mein the Morning" (1973 г.), "Diana Ross" (1976 г.), "Baby It’s Me" (1977 г.), "The Boss" (1979 г.), "Diana" (1981 г.), "Why Do Fools Fall in Love" (1981 г.), "Silk Electric" (1982 г.), "Ross" (1983 г.), "An Evening with" (1986 г.), "Red Hot Rhytm and Blues" (1987 г.).

1939 г.

Роден е Джеймс Каан - американски актьор и режисьор. В киното работи от 1963 г. - “Сладката Ирма". Започва кариерата си с епизодични роли в приключенски филми - “Елдорадо" (1966 г.). По-късно се снима в “Хора на дъжда" (1969 г.) и “Кръстникът" (1974 г.). Работи в различни жанрове – мюзикъли, комедии, драми, гангстерски филми, уестърни, военни филми, фантастични екшъни. Филми: “Смешната жена" (1975 г.), “Нямо кино" (1976 г.), “Глава втора" (1979 г.), “Каменната джунгла" (1987 г.), “Елитът на убийците" (1975 г.), “Лъжецът" (1980 г.), “Дик Трейси" (1990 г.), “Един мост повече" (1977 г.), “Едните и другите" (1981 г.), “Мизъри" (1990 г.), “Меден месец в Лас Вегас" (1992 г.), “Чужда раса" (1993 г.), , “Заличителят" (1996 г.), “Брониран" (1996 г.). През 1980 г. режисира “Скрий се да те виждам", в който изпълнява главната роля. Други филми: “Това е баща ми" (1998 г.), “Мики Синьото око" (1999 г.), “Лъки таун блус" (2000 г.), “В сянка" (2001 г.), “Призрачен град" (2002 г.), “Догвил" (2002 г.), “Далас и Ръсти" (2003 г.).

1935 г.

Роден е Махмуд Абас - президент на Палестинската автономия. През 1948 г. заминава за Сирия като бежанец и работи там като начален учител. Впоследствие учи право както в Сирия, така и в Египет, след което получава докторска степен по история в Института по ориенталистика в Москва.

Следващите години от своя живот прекарва в Катар и именно там започва да организира палестински групи, които работят за палестинската кауза. Махмуд Абас е палестински политик от Фатах. От март до октомври 2003 г. е министър-председател на Палестинската автономия, но си подава оставка след борба за надмощие с Арафат. Ръководител е на Организацията за освобождение на Палестина (ООП), след като е избран за такъв на 11 ноември 2004 г. На 9 януари 2005 г. е избран за президент на Палестинската автономия.

1925 г.

Роден е Пиер Булез - френски композитор и диригент, един от лидерите на авангардизма в музиката. През 1960 г. става преподавател в Базелската музикална академия. Най-популярните му творби са: пиеса за контраалт и 6 струнни инструмента "Чук без майстор" (1955 г., по стихове на сюрреалиста Р. Шара), "Структури" за 2 пиана (1-ва серия, 1955 г., 2-ра серия, 1961 г.), 3 сонати за пиано и др.

1840 г.

Роден е Джордж Смит - английски асиролог и археолог. Работи в Британския музей първоначално като гравьор, а по-късно, след като овладява клинописното писмо, става научен сътрудник. През 1872 г. сред таблиците от библиотеката на Ашурбанипал открива акадската версия на легендата за Потопа - прототип на библейската легенда. Открива поемата за Гилгамеш и др. През 1873-1876 г. ръководи разкопките в Ниневия. Участва в издаването на асирийски текстове в поредицата “The cuneiform inscriptions of Western Asia" (1861-1884 г.).

1821 г.

Роден е Ернст Енгел - немски специалист по статистика. След като завършва минно инженерство в Германия и Париж, става директор на статистическите служби в Саксония и Прусия. През 1857 г. поставя на обсъждане закона, наречен по-късно "Закон на Енгел", който представлява едно от първите емпирични открития в икономиката, което е в сила и до днес.

1750 г.

Роден е Шарл Жилбер Ром - деец на Великата френска революция, якобинец. През 1779-1786 г. живее в Русия като възпитател в дома на граф П. А. Строганов, а през следващите 2 години - в Швейцария. След завръщането си във Франция се включва в революционното движение. През 1791 г. е избран в Законодателното събрание, а през 1792 г. - в Конвента. Занимава се с подготовката на реформи в областта на народното образование и взема участие в изработването на републиканския календар. Първоначално одобрява и подкрепя идеята за термидорския преврат през 1794 г., но скоро след това започва борба срещу термидорианците. След потушаването на въстанието през 1795 г. е осъден на смърт. На 17 юни 1795 г. се самоубива.

<b>На тази дата умират:</b>

 

1959 г.

Умира Реймънд Чандлър - американски писател, автор на криминални романи, един от вдъхновителите на “твърдата школа" в жанра. Завършва колежа в Дълич, Англия през 1905 г., и продължава образованието си във Франция и

Германия. След завръщането си в Англия работи в Адмиралтейството, учителства, работи като журналист (сътрудничи на “Уестминстър Газет" и “Академи"). Заминава за САЩ след 1912 г., където работи в една фирма в Сент Луис, а след това - в Сан Франциско. По време на Първата световна война се записва като доброволец в полка “Гордън Хайландърс", Канада, с който участва в боевете във Франция. Удостоен е с 2 медала за храброст. Завръща се в САЩ през 1919 г. Първият му криминален разказ - “Изнудвачите не стрелят", е публикуван в сп. “Блек Маси" през 1933 г. Първия си криминален роман - “Големият сън", издава през 1939 г. За 20 години издава още 6 романа: “Сбогом, моя красавице" (1940 г.), “Високият прозорец" (1942 г.), “Жената в езерото" (1943 г.), “Сестричката" (1949 г.), “Дългото сбогуване" (1953 г., награда “Е. А. По") и “Насрещна игра" (1958 г.). Незавършен остава романът “Загадката на Пудъл Спрингс".

1957 г.

Умира Едуард Ерио - френски политик, министър-председател на Франция в годините 1924-1925 г. От 1932 г. е един от лидерите на Радикалната партия. Член е на Френската академия (1946 г.). Завършва Екол Нормал Супериор в Париж. От 1905 г. е постоянен (с изключение на годините на фашистката окупация на Франция) мер на Лион. Първото правителство на Ерио (правителство на "левия блок") установява дипломатически отношения със СССР през 1924 г. Второто подписва със СССР пакт за ненападение през 1932 г. и участва в Лозанската конференция. Обявява се против Мюнхенското съглашение (1938 г.). През 1942 г. е арестуван и въдворен в германски концентрационен лагер до освобождаването му през есента на 1945 г. от съветската армия, след което се завръща в родината си. В следвоенните години се обявява против политиката на разкол в Европа, противопоставянето на военните групировки и ремилитаризацията на Западна Германия. Ерио е виден публицист, историк, писател, литературен и музикален критик. Автор е на монография, посветена на философията на Филон (1897 г.), както и на книгите "Мадам Рекамие и нейните приятели" (1904 г.), "Към историята на френската литература" (1905 г.), "Новата Русия" (1922 г.), "Лион по време на войната" (1925 г.), "Животът на Бетовен" (1929 г.) и др.

1945 г.

Умира Дейвид Лойд Джордж - английски държавен и политически деец, дипломат, един от лидерите на Либералната партия. Министър на търговията (1905-1908 г.) и на финансите (1908-1915 г.). В края на 1916 г. възглавява коалиционно правителство. Той е един от главните автори на системата от Парижки договори - Версайски, Сенжерменски, Трианонски, Севърски и Ньойски. Участва в Парижката мирна конференция (1919-1920 г.), свикана от държавите победителки в Първата световна война (1914-1918 г.) за изработване на мирни договори с победените държави. На конференцията Лойд Джордж активно съдейства за налагането на България на Ньойския мирен договор. Правителството му организира икономическа блокада срещу Съветска Русия. Лойд Джордж е един от инициаторите за свикването на Генуезката конференция през 1922 г. (конференция за икономическо възстановяване на Русия и на Европа след Първата световна война).

1923 г.

Умира Сара Бернар - псевдоним на Розине Бернхард, френска драматична актриса. През 1896-1922 г. ръководи свой театър, наречен по-късно на нейно име. Роли: Маргарита Готие във филма "Дамата с камелиите" по А. Дюма-син, Федра - във "Федра" от Ж. Расин и др.

1918 г.

Умира Цезар Кюи - руски композитор, член на известната “Могъща група", музикален критик. По професия е офицер - генерал-майор, професор по фортификация в Николаевската академия на генералния щаб. Той е известен учен и специалист по фортификация и военно строителство. Популяризира и утвърждава творчеството на М. И. Глинка, А. С. Даргомижски и съвременните му руски и чуждестранни композитори. Автор е на 2 опери - “Синът на мандарина" (1859 г.), “Уилям Радклиф" (1868 г.), много романси и други музикални произведения.

1892 г.

Умира Уолт Уитмън - американски поет и публицист. Работи като учител, пише разкази, статии, стихове. През 1836 г. редактира в. “Бруклин Ийгъл", а през 1838 г. основава собствен седмичник - “Лонг Айлъндър". През 1848 г. е редактор на нюорлеанския в. “Кресънт", а половин година по-късно в Бруклин издава в. “Фриман". През 1855 г. публикува книгата “Стръкчета трева", получила положителна оценка от Х. Д. Торо и Р. У. Емерсън. От 1855 г. до 1862 г. отново се занимава с журналистика. По време на Гражданската война (1961-1965 г.) работи като санитар в болница. На събитията във войната посвещава стиховете в сб. “Барабанен бой" (1865 г.) и “Когато на двора пред дома свиреше пролетният вятър" (1865 г.). До смъртта си издава “Демократични хоризонти" (1871 г.), “Дни-образци и до поискване" (1882 г.), “Ноемврийски колони" (1888 г.).

1839 г.

Умира Юрий Иванович Венелин (псевдоним на Георги Хуца) – украински славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог. Роден е на 22 септември 1802 г. в с. Велика Тибава (дн. в Унгария). Учи в Лвовския университет. В Кишинев проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва медицина. През 1830 г. е командирован в България от Руската академия на науките. Посещава някои български градове като Варна, Каварна, Силистра и други и записва редица народни песни и умотворения, като се запознава непосредствено с някои особености на българския език. Запознава се с В. Априлов, с когото води оживена кореспонденция. Автор е на съчинението "Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите", издадено в 3 т. през 1839-1841 г. Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и В. Априлов, да осъзнаят своята народност. Други съчинения: (1829 г.), "О характере народньiх песен у славян задунайских" (1835 г.), "О зародьiше новой болгарской литературьi" (1838 г.), "Граматика на сегашния български език" и други, много от които издадени след смъртта му. Умира в Москва.

1827 г.

Умира Лудвиг ван Бетовен - германски композитор. От 1792 г. живее във Виена, където концертира като пианист до загубването на слуха си. Учи при

Албрехтсбергер и Салиери. Унищожава всичко, написано до 25-годишната си възраст, поради самовзискателност. От 1796 г. до 1800 г. създава 21 опуса (Първата симфония, опус 21). Между 1800 г. и 1802 г. завършва нови 15 опуса, а през следващите 2 години - още 20, между които и Третата симфония "Ероика". Негови произведения са още "Фиделио" (1805 г.), Четвъртата симфония (1806 г.), Концерт за пиано № 4 (1806 г.), "Кориолан" (1807 г.), Петата симфония (1808 г.), концерти, сонати, квартети и др. След 20-те години не твори активно. На 7 май 1824 г. прозвучава и най-забележителното му произведение - 9 симфония.

<b>За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:</b>

<i>Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";</i>