Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
На 26 май 1879 година е открит Върховният съд, който по-късно е преименуван на Върховен касационен съд. За председател е избран Димитър Греков, а за членове Марко Балабанов, Христо Стоянов и Иван Пенчович. На този ден през 1916 г. в хода на Първата световна война седма Рилска дивизия овладява Рупелското дефиле на Струма след предварително споразумение с правителството в Атина. От 26 май до 28 май 1935 г. се провежда посещение на Херман Гьоринг в София за укрепване връзките на Третия райх с балканските страни. На 26 май 1947 г. в София е подписана спогодба за просветно и културно сътрудничество с Румъния. Три години по-късно е издадено решение на Политбюро на ЦК на БКП за закриване на Британския съвет и Британската библиотека в София. На 26 май 1972 г. завършва десетдневното посещение в България на кубинския лидер Фидел Кастро.

На 26 май са родени: актьорът Григор Вачков и поетът Николай Лилиев.

На 26 май умират: полковник Борис Дрангов и Цола Драгойчева. /

2018 г.

На 84-годишна възраст в дома си умира големият български художник Светлин Русев. Акад. Светлин Русев е един от най-изявените български творци на XX и XXI в. Роден е на 14 юни 1933 г. в плевенското село Върбица. Завършва живопис в ВИИИ "Н. Павлович“ през 1959 г. при проф. Дечко Узунов. От 1973 до 1985 г. е председател на Съюза на българските художници, а през 1985 г. става директор на Националната художествена галерия. Русев работи като живописец и монументалист. От 1961 г. участва в общи изложби и в представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. Той е носител на редица отличия и награди. Правил е редица изложби у нас и в чужбина. Негови творби са изложени в Национална художествена галерия в София и са част от много художествени галерии и частни колекции у нас и в чужбина. Светлин Русев е бил два пъти народен представител от БСП.

2011 г.

Президентът Георги Първанов връчва на проф. д-р Генчо Начев орден "Стара плaнина“

2011 г.

Георги Първанов връчва на Сацуки Еда орден "Стара плaнина“

2011 г.

Президентът Георги Първанов връчва на Гауденц Руф Орден "Св. св. Кирил и Методий"

2011 г.

Президентът Георги Първанов връчва на проф. Ву Хъонг заместник-председател на Дружеството за приятелство Виетнам — България Орден "Св. св. Кирил и Методий"

2009 г.

Президентът Георги Първанов връчва на Вячеслав Мадан, извънреден и пълномощен посланик на Република Молдова в Република България орден "Стара плaнина“

2006 г.

След повече от четири часа дебати българският парламент ратифицира на първо и второ четене споразумението за използването от страна на САЩ на три български военни бази. То е подписано в края на април от американския държавен секретар Кондолиза Райс.

"За" ратификацията гласуват 150 депутати, “против" - 20, а двама са “въздържал се".

Според споразумението разполагането на американска военна техника и сила на българска територия ще позволи улесняването на модернизацията на инфраструктурите и ще засили сигурността, както в България, така и на целия Балкански регион.

От парламентарната трибуна вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин уверява народните избраници, че целта на споразумението между САЩ и България не е нападението срещу трети страни. Калфин уточнява, че все пак предприемането на военни действия от т.нар. бази не е изключено. Те щели да бъдат насочени не към определени страни, а срещу евентуални терористични заплахи. Министърът уверява, че влизането в подобна колективна система за сигурност намалява риска от нападение срещу България.

Основният мотив на тройната коалиция между НДСВ, ДПС и БСП за подкрепа на подписаното споразумение е, че българските военни бази ще бъдат модернизирани, ще бъдат привлечени повече чуждестранни инвестиции и ще се открият нови работни места в регионите, където се намират базите.

Десните сили подкрепят мнозинството и гласуват “за" споразумението със САЩ, но отправят остри критики към начина на водене на преговорите.

2006 г.

Журналистът Георги Коритаров се обръща към обществото от ефира на Нова телевизия и радио “Нова Европа" във връзка с изнесената информация, че е бил сътрудник на Държавна сигурност, под псевдонима Алберт. Коритаров казва, че е бил принуден да сътрудничи на бившата ДС, като категорично заявява, че в продължение на 16 години винаги е отстоявал принципите на демокрацията, откритостта и истината. Той разкрива много събития от личния си живот, с които се опитва да обясни постъпките и поведението си преди години.

2002 г.

Завършва посещението на папа Йоан Павел II в България. Това посещение е възприето като косвено доказателство, че България не е свързана с опита за покушение срещу папата през май 1981 г.

Към папа Йоан Павел II многократно са отправяни покани за посещение на страната ни. При изключителни мерки за сигурност Папата каца на летище София на 23 май 2002 година. Сред посрещачите са президентът Георги Първанов, министър-председателят Симеон Сакскобургготски, Соломон Паси. И Патриарх Максим и др.

На 24 май 2002 година папа Йоан Павел Втори е приет от президента Георги Първанов в Гербовата зала на Президентството. По време на срещата папа Йоан Павел Втори заявява, че т.нар. българска следа е една инсинуация, една несправедливост към българския народ и Негово Светейшество не е вярвал никога в нейното съществуване.

2001 г.

По инициатива на бившия президент Ж. Желев в София е създаден Балкански политически клуб, в който участват бивши и настоящи балкански политици. Мотото на клуба е: "Да европеизираме Балканите". Между учредителите са Желю Желев, Ахмед Доган, Симеон Сакскобургготски, Киро Глигоров, Емил Константинеску, Сюлейман Демирел, Драголюб Мичунович. Балканският политически клуб през първия си работен ден публикува и своя етически кодекс.

2000 г.

XXXVIII Народно събрание одобрява с мнозинство външната политика на българското правителство във връзка със затварянето на първите 4 глави от преговорите с Европейския съюз. Елена Поптодорова обявява, че за първи път от 10 г. в България има консенсус по външната политика, което й осигурява приемственост.

1994 г.

Народното събрание отхвърля поредния вот на недоверие към правителството на проф. Любен Беров, предложен от СДС.

Към правителството на Любен Беров са искани шест вота на недоверие.

Любен Борисов Беров е роден на 6 октомври 1925 г. в София. През 1949 г. завършва икономика в Софийски университет "Свети Климент Охридски". В периода 1950 - 1962 г. изпълнява длъжността асистент във Висшия икономически институт "Карл Маркс", София. През 1962 г. става доцент, а през 1971 г. - професор. От 1992 г. до 1994 г. е министър-председател на Република България с мандата на ДПС. Автор е на повече от 200 книги, учебници и научни статии по икономическа история на Балканите и България.

1983 г.

От 26 до 28 май са проведени политически консултации в София между министерствата на външните работи на България и Чехословакия.

Дипломатическите отношения между България и Чехословакия са установени на 27 септември 1920 г., прекъснати на 1 юни 1939 г. и възстановени отново на 10 октомври 1945 г. След разпадането на Чехословакия, на 23 декември 1992 г. България признава Чешката република и установява с нея дипломатически отношения на равнище посолства, считано от 1 януари 1993 г. Между двете държави са постигнати редица споразумения: Спогодба за премахване на визовия режим от 28 април 1994 г., Споразумение за сътрудничество между министерствата на отбраната на България и Чехия от септември 1995 г и др.

1974 г.

От 26 до 28 май на официално посещение в България е министърът на външните работи на Италия Алдо Моро.

1972 г.

Завършва десетдневното посещение в България на кубинския лидер Фидел Кастро. Кастро е роден на 13 август 1926 г. Несменяем лидер на Куба е от 1959 г. Идва на власт след свалянето на режима на Фулхенсио Батиста. Фидел Кастро е първи секретар на Кубинската комунистическа партия от 1965 г. През 1976 г. става председател и на Държавния, и на Министерския съвет.

1950 г.

Издадено е решение на Политбюро на ЦК на БКП за закриване на Британския съвет и Британската библиотека в София.

1947 г.

В София е подписана спогодба за просветно и културно сътрудничество с Румъния.

База за правното регламентиране на двустранните отношения в новите условия е Договорът за приятелство, сътрудничество и добросъседство, подписан на 27 януари 1992 г. и влязъл в сила на 8 октомври с. г.Основа за българо-румънските културни връзки е Спогодбата за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата (Букурещ, 10 ноември 1998 г.). От началото на учебната 1999/2000 г. в София и в Букурещ са открити паралелки в рамките на средното образование с преподаване на езика на другата страна. Постигнат е напредък в сътрудничеството по съхраняването на общото културно-историческо наследство с подписването на протокол за започването на ремонтни и реставрационни работи по гробницата на братята Евлоги и Христо Георгиеви в Букурещ. На 21-23 януари 1999 г. е подписана двустранна Спогодба за взаимно признаване на дипломите и научните степени. На 4 февруари 2005 г. в Русе е подписана спогодбата за Българо-румънския интеруниверситетски Европа център (БРИЕ). На 31 март 2005 г. министрите на външните работи подписват новата Програма за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата. От октомври 2005 г. в училището с преподаване на български език в Букурещ работи преподавател, изпратен от България.

1935 г.

От 26 до 28 май се провежда посещение на Херман Гьоринг в София ("сватбено пътешествие" - Будапеща-София-Белград) за укрепване връзките на Третия райх с балканските страни.

Херман Гьоринг (1893 – 1946 г.) участва в Първата световна война като пилот на изтребител. Той е член на националсоциалистическата партия от 1922 г. и ръководител на щурмовите отряди. Като политически пълномощник на Хитлер от 1930 г. и председател на Райхстага от август 1932 г. има заслуги за спечелване на изборите. Става имперски министър на авиацията и министър-председател на Прусия в правителството на Хитлер от 1933 г. Главнокомандващ е на военновъздушните сили от 1935 г. и ръководител на един от най-големите германски промишлени концерни "Гьоринг" от 1937 г. Гьоринг е един от организаторите на нацисткия терор в Германия и окупираните европейски страни. Херман Гьоринг е Райхсмаршал от 1940 г. Осъден е на смърт от Международния военен трибунал в Нюрнберг (1946 г.). На 15 октомври 1946 г., два часа преди да бъде обесен в Нюрнберг, Гьоринг поема капсула с отрова.

1924 г.

Закрит е VIII конгрес на Добруджанската организация, на който се стига до разцепление. Избрани са два ръководни органа начело с д-р Петър Вичев и Аспарух Айдемирски. На 5 юни под натиска на Никола Кямилев е постигнато формално, но не и фактическо обединение.

Петър Вичев е роден е на 22 септември 1884 г. в с. Айдемир, Силистренско. Завършва право с докторат в Брюксел (Белгия). След завръщането си в България се занимава с журналистика. След установяването на румънска власт в Южна Добруджа се включва в националноосвободителната борба на нейното население. През февруари 1914 г. основава дружеството "Добруджанско братство". През 1925 г. е един от основателите на Добруджанската революционна организация и член на Централния й комитет до 1931 г. Междувременно се занимава и с активна журналистическа дейност. Редактор е на вестниците "Добруджанско знаме" (1920 г.-1921 г.) и "Свободна Добруджа" (1926 г.-1934 г.).

1916 г.

В хода на Първата световна война седма Рилска дивизия овладява Рупелското дефиле на Струма след предварително споразумение с правителството в Атина. Първата световна война е война между Германо – австрийския блок и Антантата. Отначало във войната се включват само 8 европейски държави - Германия и Австро-Унгария, от една страна, и срещу тях - Великобритания, Франция, Русия, Белгия, Сърбия и Черна гора. По-късно в нея са въвлечени и други страни. Във войната участват общо 38 държави - 4 в т. нар. Централни сили - Германия, Австро-Унгария, България, Турция, и 34 в Антантата. Повод за войната е убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц-Фердинанд в Сараево на 28 юни 1914 г. България е принудена първа от Централните сили да капитулира. На 29 септември 1918 г. е подписано Солунското примирие, на 30 септември 1918 г. капитулира Турция, на 3 ноември 1918 г. излиза от войната Австро-Унгария, на 11 ноември 1918 г. капитулира Германия. Условията за мирен договор с Германия и съюзниците й са изработени на Парижката мирна конференция 1919 г.-1920 г.

1880 г.

Окръжията са разделени на околии с княжески указ.

1879 г.

Открит е Върховният (по-късно Върховен касационен) съд. За председател е избран Димитър Греков, а за членове: Марко Балабанов, Христо Стоянов и Иван Пенчович.

Димитър Панайотов Греков е роден на 2 септември 1847 г. в Болград, Бесарабия. Завършва право във Франция през 1875 г.-1877 г. , след което работи като адвокат в Браила. След Освобождението се преселва в България и е назначен за председател на Софийския областен съд. Като висш магистрат участва в работата на Учредителното събрание 1879 г. В него се изявява като един от водителите на консервативното течение, което след закриването на събранието се обособява и в самостоятелна политическа партия. Като депутат в 3 -то Велико народно събрание е включен в състава на делегацията за намиране на нов кандидат за овакантения от княз Александър I Батенберг български престол. През януари 1899 г. княз Фердинанд I го назначава за министър-председател, и този пост Греков заема до началото на октомври същата година. Това става повод отново да възглави Народнолибералната партия до април 1901 г., когато неочаквано умира.

1876 г.

След неуспеха на Априлското въстание Панайот Волов се отправя за Румъния, но при с. Бяла е предаден и при опит да премине буйните води на р. Янтра се удавя.

Панайот Волов е роден в Шумен в бедно занаятчийско семейство. Първоначално учи в занаятчийско училище в родния си град, а след това продължава образованието си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев. През 1873 г. Волов се завръща в Шумен и става учител, а след това и директор на класното училище. Едновременно с това се включва активно в обществения живот на града и влиза в състава на местния революционен комитет. Не след дълго е издигнат за негов председател. В това си качество през 1874 г. взема участие в Общото събрание на Българския революционен централен комитет. Волов става един от инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет. Той е и един от инициаторите за свикването на Оборищенското събрание през април 1876 г. Избухването на въстанието в Копривщица го заварва в Панагюрище, но той бързо сформира чета, с която обикаля Копривщица, Карлово, Клисура и околните им селища, за да оказва помощ на въстаналото население.

1867 г.

Четата на Филип Тотю се сражава при с. Върбовка, Търновско.

Тодор Тодоров Топалски е роден през 1830 г. в колибите Гърците (днес Градците) край Килифарево, Великотърновско. След възникнал конфликт с турците около 1850 г. той бяга с неколцина другари и дълго обикаля из Търновско, Еленско и др. По-късно преминава на юг от Стара планина и действа в Новозагорско. На няколко пъти е залавян и затварян в Търновския и Сливенския затвор, но успява да избяга и отново да стане хайдутин. През 1863 г. бяга от Сливенския затвор и се прехвърля в Румъния. За да прикрие следите си, променя името си на Тотю. В Румъния се запознава с Г. С. Раковски и под негово влияние осъзнава нуждата от организирана борба за освобождението на България и приема четническата тактика. След Освобождението живее в с. Две могили и в Русе. Занимава се със земеделие и получава пенсия за участието в националноосвободителните борби. Умира на 23 март 1907 г.

1836 г.

В Пирот пристига българският първенец хаджи Нешо Филипович. Той трябва да се представи на пиротския аянин. Уплашени от множеството хора - около 8000 души, които придружават Нешо Филипович, местните турци откриват стрелба и убиват няколко души.

На тази дата са родени:

1932 г.

Роден актьорът Григор Вачков. Той завършва винаро-лозарски техникум в Плевен и един от преподавателите му там го съветва да кандидатства във ВИТИЗ. През 1951 г. е приет в Театралното училище и четири години по-късно завършва. След това работи известно време във Врачанския театър. Започва работа в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" още със самото му основаване. Там работи до 1980 г. Дебютира в игралното кино с филма "Дом на две улици" през 1960 г. На Международния кинофестивал на авторския филм Сан Ремо, Италия през 1974 г. получава "Златен медал за мъжка роля" за ролята на Иван Ефрейторов във филма "Последно лято". Сред филмите, в които се снима са: "Хитър Петър" (1960 г.), "Дом на две улици" (1960 г.), "Бедната улица" (1960 г.), "Призори" (1961 г.), "Тютюн" (1962 г.), "Смърт няма" (1963 г.), "Веригата" (1964 г.), "Невероятна история" (1964 г.), "Непримиримите" (1964 г.), "Вечен календар" (1965 г.), "Горещо пладне" (1966 г.), "Привързаният балон" (1967 г.), "Бялата стая" (1968 г.), "Гибелта на Александър Велики" (1968 г.), "Белият кон" (1969 г.), "На всеки километър" (1969 г.-1972 г.), "Кит" (1970 г.), "Князът" (1970 г.), "Най-добрият човек, когото познавам" (1973 г.), "Последно лято" (1974 г.), "Мера според мера" и др.. Умира на 18 март 1980 г. в София.

1885 г.

В Стара Загора е роден поетът Николай Лилиев. Николай Лилиев в псевдоним на Николай Михайлов Попиванов. Творчеството му е свързано с поетиката на символизма. През 1903 г. той завършва Търговската гимназия в Свищов. След това следва литература в Лозана в периода 1905 г. - 1906 г. До 1909 г. работи като чиновник и учител. От 1909 г. до 1912 г. Лилиев следва търговия в Париж. Завръща се в България и през 1921 г. отново заминава. Този път за Виена и Мюнхен заедно с Н. Михов, за да събира сведения за българския стопански живот. Лилиев е драматург на Народния театър в София (1924 г.-1928 г. и от 1934 г. до края на живота си). Взема участие в редактирането на "Известия на института за литература". Първите си стихове публикува през 1905 г. Сътрудничи на литературния периодичен печат, съредактор е на сп. "Златорог". Автор е на съчиненията: "Птици в нощта" (1918 г.), "Лунни петна" (1922 г.), "Стихотворения" (1932 г.), "Стихотворения" (197 г.) и др. Умира на 6 октомври 1960 г. в София.

На тази дата умират:

1993 г.

В София умира Цола Нинчева Драгойчева (Соня). Родена е на 18 август 1898 г. в Бяла Слатина. Член е на Комунистическта партия от 1919 г. През 1931 г. завършва висш педагогически институт (Русе и София), след което работи като учителка. Взема участие в Септемврийския селски бунт през 1923 г. След потушаването на бунта е осъдена на 15 години затвор и лишаване от право на упражняване на професията. Драгойчева е амнистирана през май 1924 г. и работи във Военната организация на БКП. След април 1925 г. е осъдена на смърт, но по-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Отново е амнистирана през 1932 г. През 1933 г.-1935 г. учи в Международната ленинска школа в Москва, работи в женския секретариат към ИККН. През 1937 г. е избрана за член на ЦК, а през 1940 г. - за член на Политбюро на ЦК на БКП. През 1941 г. Драгойчева е затворена в концлагера "Св. Никола", откъдето избягва. Задочно е осъдена на смърт през следващата година. Участва в подготовката и политическото ръководство на Деветосептемврийския преврат 1944 г. В периода 1944 г.-1948 г. е главен секретар на Националния комитет на ОФ, председател на Комитета на български жени, председател е на Националния комитет за защита на мира (1949 г.-1952 г.). В периода 1947 г.-1957 г. е министър на пощите, телеграфите и телефоните. Тя е авторка е на мемоарните книги: "Повеля на дълга" (1972 г.), "Щурмът" (1975 г.), "Победата" (1979 г.). Избирана е за народен представител в ХХVI НС, във Великото, в I, II, III, IV, V, VI и VII НС.

1917 г.

Загива полковник Борис Дрангов като командир на Девети пехотен полк при местността Завоя на р. Черна. Той е роден в Скопие на 3 март 1872 г. През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но през 1894 г. е освободен от него. Разжалван, той е изпратен в строева част и получава офицерско звание през следващата година. Дрангов посвещава целия си живот в преданост и служба на България. Във Военното училище дружи с Ал. Протогеров, Борис Сарафов, Петър Дървингов и др., отдали живота си за освобождението на Македония.

По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Дрангов напуска военната служба и възглавява чета в Македония. След въстанието продължава образованието си в Генералщабната академия в Русия. През 1907 г. се завръща в България и продължава службата си в армията. Той взема участие в Балканската война 1912-1913 г. и Междусъюзническата война 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. отново е на фронта.

Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Автор е на “Помни войната! Съвети за строеви офицери", "Подробна програма за обучение на младите и старите войници", "Юнаци, изпълнете клетвата", и "Началник - съвети".

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;