2018 г.  

Саудитска Арабия за първи път позволява на жени да се запишат в армията. Жените могат да подават заявление за позиции с ранг на войник в провинциите Рияд, Мека, Ал Касим и Медина. 

 

 

2018 г. 

Президентът на Мексико Енрике Пеня Нието отменя планирано пътуване до Съединените щати след разгорещен телефонен разговор с американския президент Доналд Тръмп, в който Тръмп се отказва публично да признае, че Мексико няма да плати изграждането на стената. 

 

 

2018 г. 

Френският президент Еманюел Макрон заявява в телефонен разговор с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, че призивът на ООН за примирие в Сирия се отнася също и за сирийския район на Африн. 

2018 г. 

Пет холандски граждани и един колумбийски гражданин са арестувани по време доставка в Ос, Холандия, на контейнер с 4 500 килограма кокаин и банани за покритие. 

2018 г. 

Националната партия на Австралия избира министъра на ветераните Майкъл Маккормак да наследи Барнаби Джойс като техен лидер. По-късно Маккормак полага клетва като вицепремиер. 

2017 г. 

Десетки хиляди хора преминават през Москва, за да почетат двегодишнината от убийството на опозиционния лидер Борис Немцов. 

2017 г. 

Провеждат се 89-тите присъждания на награди Оскар. 

Награда за най-добра картина "Moonlight" (след грешка), най-добър режисьор Дамиен Чазел, най-добър актьор Кейси Афлек, най-добра актриса Ема Стоун. 

 

2016 г. 

Джани Инфантино бе избран за нов президент на ФИФА на извънредния изборен конгрес на световната футболна централа. Той ще застане начело на организацията до следващите редовни избори през 2019 година. 

2015 г. 

Във филипинската провинция Сулу при двудневна битка между правителствените сили и бойци на групировката "Абу Саяф“ загиват над 16 човека, а други 30 са ранени 

2014 г. 

Сирийската армия убива повече от 170 ислямистки бунтовници в източно предградие на Дамаск. 

 

2012 г. 

Рупърт Мърдок стартира новия си таблоид The Sun On Sunday. Тиражът е три милиона печатни екземпляра. Наскоро Рупърт Мърдок закрива своя неделен таблоид The News of the World заради скандал около незаконно подслушване на знаменитости и обикновени британци. 

2011 г. 

В Бенгази е създадено временно правителство начело с бившия министър на правосъдието Мустафа Абдел Джалил. Правителството ще остане на власт три месеца докато се проведат избори. 

 

2004 г. 

ООН премахва 23-годишната забрана за пътувания до Либия. Въпреки това, много други ограничения са все още в сила, като например някои икономически санкции и забраната на полети към Либия за американски самолети. 

 

1993 г. 

Първа атака срещу Световния търговски център в Ню Йорк, в резултат на която са поразени само приземните етажи на центъра. Атакуван е южният небостъргач. Ислямски терористи взривяват в подземен гараж на центъра 600-килограмова бомба с динамит, която издълба кратер с диаметър 30 метра и с дълбочина близо 60 метра. Загиват 6 души, над 1000 са ранени. Като виновници през 1994 г. са осъдени 4-ма ислямисти от групата на духовния лидер на египетските интегристи шейх Омар Абдел Рахман. 

 

1992 г. 

 

В нощта на 25 срещу 26 февруари 1992 година след масивен артилерийски обстрел въоръжените сили на Армения с подкрепата на 366-ти пехотен полк на бившия СССР, състоящ се предимно от арменци, превземат град Ходжалъ в региона Нагорни Карабах на Азербайджан. В резултат на това са убити 613 мирни азербайджански граждани, в това число 106 жени, 63 деца и 70 възрастни. В своeто решeние от 22 април 2010 г. Европейският съд по правата на човека стигна до заключение по отношение на престъплението, извършено в Ходжалъ, като квалифицира поведението на извършилите на това нахлуване като "действия с особена тежест, които могат да представляват военни престъпления или престъпления срещу човечеството". Нарушенията на човешките права, извършени при превземането на Ходжалъ, бяха потвърдени от независимите доклади на Центъра за човешките права "Мемориал" (Русия) и Хюман Райтс Уоч (Human Rights Watch) (бивш Хелзинки Уоч (Helsinki Watch). 

 

Крим се провъзгласява за Република. 

 

1991 г. 

В обръщение по багдадското радио Саддам Хюсеин призовава иракските войски да напуснат Кувейт. На 1 август 1990 г. чрез военна агресия Хюсеин се опитва да присъедини към Ирак територията на Кувейт. Това довежда до обявяване на пълен ембаргов режим над страната от ООН. На 19 януари 1991 г. обединените сили на ООН, командвани от генерал Шварцкопф, започват операция "Пустинна буря" по въздух, суша и море, като разгромяват основните сили на Ирак и принуждават силите на Садам Хюсеин да освободят завзетите територии. ООН запазва ембаргото над страната 

 

1990 г. 

Президентът на Никарагуа Даниел Ортега претърпява неочаквано поражение на изборите от претендентката на опозицията Виолета Чаморо.  

Ортега е президент за периода 1985-1990 г., от 1962 г. е член на Националното ръководство на Сандинисткия фронт за национално освобождение. Той е координатор на Ръководния съвет на правителството за национално възраждане за периода 1981-1985 г. 

 

1983 г.  

Вратарят Пит Дженингс става първият футболист изиграл 1000 мача в английската първа лига. Дженингс е ирландски вратар. Рекордьор е по участия в националния отбор на Северна Ирландия. Той изиграва 119 срещи със своя отбор и взема участие в 2 световни първенства. Има над 1 100 официални мача, бил е вратар на "Тотнъм", с който през 1967 г. печели Купата на Англия, а през 1972 г. и Купата на УЕФА. През 1986 г. Дженингс преминава в "Евъртън" и още през следващата година печели шампионската титла на Англия. В Мексико, на своя 41-и рожден ден той изиграва последния мач в кариерата си. Известен е с прозвището "кроткият гигант". 

 

1980 г. 

Израел и Египет установяват дипломатически отношения, които слагат край на дългогодишното военно противопоставяне между двете страни. 

 

1966 г.  

Проведен е първият изпитателен полет на американския космически кораб “Аполо" без хора на борда. 

 

1952 г.  

Уинстън Чърчил обявява за създаването на английска атомна бомба. 

 

1951 г.  

В САЩ е приета 22-рата поправка на Конституцията, ограничаваща президентските мандати до два. 

 

1942 г.  

Около 22 хиляди канадци от японски произход са депортирани от Британска Колумбия. 

 

1935 г.  

Шотландският учен Робърт Уотсън-Уат за пръв път демонстрира свойствата на радара. Радарът е устройство за откриване и разпознаване на обекти, за определяне на местоположението им и за получаване на други сведения за тях чрез методите на радиолокацията. 

 

1930 г.  

В Ню Йорк е убит един от босовете на американската мафия Том Рейн, с което се поставя началото на най-голямата в историята на Ню Йорк война между мафиотските кланове. 

 

1919 г. 

В САЩ, в щата Аризона, е създаден националният парк Гранд-Каньон. Каньонът е по средното течение на р. Колорадо. Дълбочината е 1 800 м, дължината 320 км, а ширината от 120 м в основата до 25 км на повърхността. Образуван в края на терциера при издигането на платото Колорадо той е един от най-големите в света. Националният парк е с площ 258 350 хектара и в него се срещат редки растителни и животински видове. 

 

 

1878 г.  

В Лвов започва съдебен процес срещу украинския писател Иван Франко. 

Иван Франко е роден на 27 август 1856 г. Завършва гимназията в Дрогобич. През 1875 г. постъпва във Философския факултет при Лвовския университет. От 1878 г. заедно с М. Павлик издава сп. “Громадски приятел" (нееднократно спирано от властта). През 1890 г. след излизането си от затвора, заедно с Павлик и О. Терлецки основава Руско-украинска радикална партия, която защитава интересите на украинските селяни и занаятчии. През 1894-1897 г. издава сп. “Живот и слово". През 1893 г. защитава докторска дисертация във Виенския университет; доц. в катедрата по украинска литература и етнография в Лвовския университет; почетен д-р на Харковския университет (1906 г.). Превежда от руски, полски, немски, английски, чешки, словашки, френски език. Занимава се с научна дейност – има трудове в областта на етнографията, историята, икономиката, фолклористиката и литературознанието. Автор е на сборника със стихове “От върховете и низините" (1887 г.), сборниците със стихове и поеми - “Увяхнали листа" (1896 г.), “От печалните дни" (1900 г.), “Sempertiro" (1906 г.); социално-философските поеми “Смъртта на Каин" (1889 г.), “Иван Вишенски" (1900 г.), “Мойсей" (1905 г.) и др. Франко полага основата на нов етап в развитието на украинската литература. В неговите очерци, разкази, повести и романи е изобразен животът на различни съсловия; въвежда нови теми (пролетаризацията на селяните, формирането на работническата класа), нови конфликти и нови герои. Автор е и на повестите: “Boa constrictor" (1878 г.), “Борислав се смее" (1881-1882 г.), “Захар Беркут" (1883 г.); романите “Лел и Полел" (1887 г.), “Кръстопътища" (1900 г.); драмата “Откраднатото щастие" (1891 г.) и др. 

 

1876 г.  

Япония признава независимостта на Корея от Китай. 

 

1871 г.  

Във Версай е подписан договор, който съдържа основните положения на Франкфуртския мирен договор между Германия и Франция. Франкфуртския мир слага край на Френско-пруската война (1870-1871 г.). Подписан е на 10 май във Франкфурт на Майн. Според него Франция отстъпва на Германия Елзас и североизточната част на Лотарингия и се задължава да заплати 5 милиарда франка контрибуции (1,5 милиарда през 1871 г., 0,5 милиарда през 1872 г. и 3 милиарда до март 1874 г.). На френска територия остават германските окупационни войски, които напускат в зависимост от изплащането на контрибуциите, като Франция поема всички разходи за издръжката на окупационните войски. Този мир помага съществено за засилването и укрепването на германската империя. Той задълбочава германо-френските противоречия. Анулиран е от Версайския мирен договор през 1919 г. 

 

1848 г.  

Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват в Лондон своя "Манифест на комунистическата партия".  

Карл Маркс е немски философ-материалист. През 1835 г. завършва гимназия и учи последователно в Бонския и Берлинския университети. В началото е последовател на младохегелианците, но постепенно преминава на радикални позиции. През лятото на 1844 г. в Париж той се запознава с Енгелс. Енгелс е един от създателите на диалектическия и историческия материализъм. Принадлежи към лявото крило на младохегелианците. Прелом във възгледите му настъпва, когато опознава живота на работническата класа в Англия. Тогава пише своите "Бележки към критика на политическата икономия" (1844 г. ). През 1844-1846 г. излизат съвместните им трудове "Светото семейство" и "Немска идеология". В 1847 г. Енгелс създава проект за програма на Съюза на комунистите "Принципи на комунизма", върху чиято основа почива и "Манифест на Комунистическата партия". В “Немска идеология" (1845-1846 г.) Маркс и Енгелс критикуват младохегелианците, материализма на Фойербах и формулират основните принципи на новата философска система, която Маркс нарича “диалектически материализъм". В “Светото семейство" двамата създават теорията и тактиката на борбата на пролетариата, като официално обявяват средствата на тази борба - въоръжено насилие, терор и унищожаване на всички класови врагове. В “Нищета на философията" (1847 г.) Маркс критикува радикалните схващания на Прудон за общественото преустройство и формулира принципите на историческия материализъм и пролетарската политическа икономия. През 1845 г. по настояване на пруското правителство Маркс е изгонен в Белгия, но през 1848 г. белгийското правителство също го изгонва. Известно време той живее в Кьолн, където издава “Нов Рейнски вестник", след това живее в Париж, а от 1849 г. до смъртта си - в Лондон. Основното икономическо произведение на Мракс е “Капиталът" (I т. – 1867 г., II и III т. – 1884 г., под редакцията на Фридрих Енгелс). 

1832 г. 

Руският император заменя полската Конституция. Той премахва полската армия и Сейма. 

1815 г.  

Наполеон напуска о. Елба, където е заточен, и заедно с 1200 свои привърженици се насочва към Франция, за да поеме отново властта (т. нар. 100 дни на Наполеон). 

 

1790 г.  

Франция е разделена на 83 департамента, като част от стъпките на победилата революция за скъсване със старите порядки 

 

1770 г.  

Умира Джузепе Тартини – италиански цигулар, композитор и музикален теоретик. Създава 125 концерта, 80 сонати (сред които “Дяволски трилери") и др. В творчеството си широко използва народни песни и танцови мелодии. Открива и теоретически обосновава системата на аликвотните тонове (обертонове). Основател е на Падуанската цигулкова школа. 

 

1616 г.  

Кардинал Роберто Белармино лично връчва забрана на Галилео Галилей да защитава или преподава коперниканска астрономия, защото тя противоречи на приетото тълкуване на Светото писание. 

 

1513 г.  

Силно земетресение разрушава голяма част от португалската столица Лисабон. 

 

1513 г. 

В битката при Беневенто (Италия) войските на Карл Анжуйски разбива сицилианската армия. Кралят на Сицилия Манфред загива в боя.  

Карл Анжуйски е роден през март 1226 г. Син е на френския крал Луи VIII, граф на Анжу, Мена и Прованс. Карл Анжуйски е крал на Сицилийското кралство в периода 1268 –1282 г. и на Неаполитанското кралство в периода 1282-1285 г. 

На сицилианския престол е издигнат от Папството, и е коронясан от папа Климент IV през 1266 г. Окончателно завладява Сицилийското кралство през 1268 г., като побеждава кралете от династията Щауфен. Военни победи преди това има през 1266 г. при Бенeвенто срещу Манфред и 1268 г. при Талякоцо над наследник на Манфред Конрадин. Карл Анжуйски участва в кръстоносния поход на Луи IХ Свети в Тунис през 1270 г. Амбициите му са да подчини Северна и Централна Италия, Балканския полуостров, Византия и Леванта. Като резултат от раздадени много земи и привилегии на френски рицари в Южна Италия и Сицилия се стига до рязко увеличаване на данъците, което води до народно въстание в Сицилия през 1282 г. известно като Сицилианска вечерня. В резултат от въстанието Карл Анжуйски загубва о-в Сицилия. В негово владение остава само Южна Италия (т. нар. Неаполитанско кралство). 

 

На тази дата са родени: 

 

1934 г.  

Роден е Мохамед ал Ахдар Хамина - алжирски режисьор и оператор. Учи в Пражкия киноинститут. Режисьор-оператор е на първите алжирски документални филми за сраженията на Фронта за национално освобождение - “Нашият Алжир" (1961 г.), “Гласът на народа" (1961 г.), “Ясмина" (1961 г.). След обявяването на независимостта снима документални филми за промените в новата държава - “Светлина за всички" (1963 г.). Войната за независимост намира отражение в първите му игрални филми - “Вятърът от Орес" (1966 г.), “Хасан Теро" (1968 г.), “Декември" (1972 г.). Най-голям успех постига с историческата фреска “Хроника за жарките години" (1975 г.), разкриваща пробуждането на народното самосъзнание. Режисьор е и на “Вятърът на пустинята" (1982 г.). “Последният образ" (1986 г.). 

 

1932 г.  

Роден е Джони Кеш - американски кънтри-певец и китарист, композитор и актьор. Започва музикалната си кариера през 1955 г. Той осъществява първите си записи в Мемфис (“Плачи, плачи, плачи") за продуцента Сам Филипс (лансирал по това време Е. Пресли, К. Пъркинз, Джо Лий Луис). По-известните му песни са: “Вървя по границата" (1956 г.), “Огнен кръг" (1963 г.), “Джексън" (1967 г.), “Ако бях дърводелец" (1970 г.). За 25 година осъществява 58 хита в кънтрикласациите и 11 хита в попкласациите. Издава над 80 албума, печели 6 пъти наградата “Грами". Пее заедно с Б. Дилън, Джун Картър (негова втора съпруга), “Картър фемили", К. Пъркинз, Дж. Лий Луис, Кр. Кристофърсън, У. Нелсън, У. Дженингс и др. Известен е и като киноактьор. Участва във филмите “Шерифът", “Двубой", “Човекът, светът и неговата музика" и др. Някои от албумите му са: “The Fabulous Johnny Cash" (1959 г.), “Blood, Sweet and Tears" (1963 г.), “Ring of Fire - the Best of …" (1963 г.), “I Walk the Line" (1964 г.), “Bitter Tears (Ballads of Amerikan Indian)" (1964 г.), “Orange Blossom Special" (1965 г.), “Greatest Hits, Vol. I&II" (1967 г., 1971 г.), “Hello I’m Johnny Cash" (1970 г.), “The Man in Black" (1971 г), “Rockabilly Blues" (1980 г.), “The Survivors" (1981 г.), “Highwayman" (1986 г.), “Water from the Wells of Home" (1987 г.), “American Recordings" (1994 г.), “Unchained" (1996 г.), “Johnny Cash & Willie Nelson VH1 Storytellers" (1998 г.), “Just As I Am" (1999 г.), “American III: Solitary Man" (2000 г.). 

1928 г.  

Роден е Фетс Домино (псевдоним на Антоан Домино) – американски изпълнител с голям принос за формирането на рокендрола в средата на 50-те години. Изпълнява ритъм енд блус с креолски акцент, акомпанирайки си на пиано с характерните фигури на буги-вуги. В колекцията си има 23 златни плочи. Някои албуми: "This is Fats Domino" (1956 г.), "Here Stands Fats Domino" (1957 г.), "Fabulous Mr. D." (1958 г.), "Let’s Play Fats Domino" (1959 г.), "Fats Domino Sings" (1960 г.), "I Miss You So" (1961 г.), "Twistin’ the Stomp" (1962 г.), "Just Domino" (1963 г.), "Getaway with Fats Domino" (1966 г.), "Fats is Black" (1968 г.), "Fats" (1970 г.), "Sleeping on the Job" (1979 г.), "Fats is Back" (1986 г.), "My Blue Heaven - The Best of …" (1990 г.), "They Call Me the Fat Man" (1991 г.) и др. 

 

1896 г. 

Роден е Андрей Александрович Жданов - руски държавен и партиен деец. Член е на КПСС от 1915 г. Участва в Октомврийския преврат през 1917 г. и в Гражданската война. Председател е на Тверския изпълком от 1922 г., от 1924 г. - председател на Нижегородския градски комитет на Горкиевския партиен комитет. Член е на военния съвет в Отечествената война. От 1930 г. е член на ЦК на КПСС, член е на Политбюро на КПСС (1939 г.), депутат във ВС на СССР (1937 г.). След неговата смъртта родният му град е наречен на негово име - Жданов. Умира на 31 август 1948 г. в Москва. 

 

1860 г.  

Роден е Порфирий Иванович Бахметиев - руски физик. Завършва физика и математика в Цюрих. За периода 1890-1907 г. е редовен професор по физика в СУ “Климент Охридски". Работи в областта на физиката на твърдото тяло, върху магнетизма, термоелектричеството и биологията ентомологията и биофизиката. Бахметиев печата трудове на руски и немски език. 

 

1802 г.  

Роден е Виктор Юго - френски поет, романист, драматург и общественик. Започва да пише още в училищна възраст. През 1817 г. негови стихове са удостоени с награда от Френската академия, а са публикувани през 1822 г. в книгата “Оди и разни стихотворения", която му донася известност. През 1818 г. излиза и първата част от романа “Бюг Жаргал" (публикуван през 1825 г.). През 1826 г. оглавява литературно дружество “Сенакъл", в което влизат Сент Бьов, Мюсе, Вини, Ал. Дюма и други млади писатели-романтици. Особено значение придава на драматургията, в която по това време господстват каноните на класицизма. Осъществява революция в театъра и като теоретик: предисловието му към драмата “Кромуел" (1827 г. ) е възприето като манифест на романтиците. През 1831 г. излиза романът му “Парижката Света Богородица". През 30-те и 40-те години става член на Френската академия и пер на Франция. След революцията 1848 г. се противопоставя на узурпацията на властта от президента на Втората република Луи Бонапарт, а след преврата (2 декември 1851 г.) е принуден да напусне Франция. Двадесет години живее в изгнание. В тези години се разгръщат и публицистичните му изяви. Романи от 60-те години са: Клетниците" (1862 г.), “Морски труженици" (1866 г.), “Човекът, който се смее" (1869 г.). Писателят се връща в родината си през 1870 г., след падането на Втората империя. Скоро след Френско-пруската война и разгрома на Парижката комуна излиза книгата “Страшна година" (1872 г.) и “93-та година" (1874 г.). През 1882 г. завършва своя епос “Легенда на вековете". Смъртта му попречва да завърши работата над сборника “Всички струни на лирата". 

 

1671 г.  

Роден е граф Антъни Ашли Купър Шефтсбъри - английски философ моралист, естет, представител на деизма. Ученик е на Джон Лок. Шефтсбъри е привърженик на идеите на ранното Просвещение. Защитава свободата на мисълта, обявява се срещу религиозния фанатизъм. Философията му е израз на крайно оптимистичен възглед за света и историята. Анализира принципите на класицистичния реализъм, разработва важния за изкуството на Просвещението проблем за характера, развива учението за “вътрешната форма". Естетическите идеи на Шефтсбъри са систематизирани от английски философи от ХVIII в. (Ф. Хатчисън, Д. Юм) и са доразвити в английската поезия и моралистична проза (А. Поуп, Дж. Адисън, Р. Стил). Възгледите му оказват силно влияние върху естетическата и философска мисъл на Франция (френските материалисти) и Германия (Кант, Хердер, Шилер). 

 

На тази дата умират: 

 

1995 

Умира Джак Клейтън - английски режисьор и продуцент. Работи в киното от 1935 г. Дебютира с “Палто по поръчка" (1955 г.) по Гогол. Става известен с “Място на върха" (1958 г.) по Джон Брейн - обвинение на съсловно-класовите структури в английското общество. Други филми: “Невинните" (1961 г.), “Домът на нашата майка" (1967 г.), “Великият Гетсби" (1974 г.), “Убийство във Фол Грик" (1976 г.), “Самотната страст на Джудит Хиърн" (1977 г.), “Помни, че си смъртен" (1992 г.). 

 

1985 г. 

Умира Тялинг Купманс - датски иконометрист и икономист. Купманс учи математика и физика в университетите в Утрехт и Лайден, занимава се с иконометрия и икономика по време на работата си в Обществото на народите в Женева (1936 г.). По-късно е в Комисията на Коулс, след това в Чикагския университет (1944-1955 г.). Професор е в Йейл (1955-1981 г.). Главният му принос е в областта на анализа на активността (изследване на отделните операции). Той е използван за оптимално решаване на транспортните проблеми по време на Втората световна война и в периода на въздушния коридор за Берлин през 1948 г. Носител е на Нобелова награда за икономика заедно с Канторович през 1975 г. за работата си върху линейното програмиране. 

 

1971 г. 

Умира Фернандел (псевдоним на Фернан Жозеф Дезире Контанден) - френски актьор. В киното дебютира през 1931 г. с “Бяло и черно". Създава образ на лекомислен човек в много комедии - “Сезар" (1936 г.), “Франциск Първи" (1937 г.), “Възраждане" (1937 г.), “Шпунц" (1938 г.), “Казимир" (1950 г.), “Мамзел Нитуш" (1953 г.), “Али Баба и 40-те разбойници" (1954 г.). Роли: “Балното тефтерче" (1937 г.), “Червената странноприемница" (1951 г.), “Кравата и затворникът" (1957 г.), “Законът си е закон" (1958 г.), “Дяволът и десетте Божи заповеди" (1962 г.), серията филми за дон Камило (1953-1971 г.), “Пътуването на бащата" (1966 г.), “Щастлив като Одисей" (1970 г.). 

 

1969 г. 

Умира Карл Ясперс - немски философ, един от основателите на екзистенциализма. Учи право в университетите в Хайделберг и Мюнхен, а медицина в Берлин, Гьотинген и Хайделберг. От 1908 г. до 1915 г. работи в психиатричната клиника в Хайделберг. През 1913 г. защитава докторска дисертация на тема “Обща психопатология" при Винделбранд. Трудът му “Психология на мирогледите" (1919 г.) може да се смята за първата му публикация по философия на екзистенциализма в Германия. От 1922 г. работи като професор по философия в Хайделбергския университет. През 1937-1945 г. е отстранен от преподавателска дейност, а през 1938 г. се забраняват публикациите на негови трудове. От 1948 г. до 1961 г. е професор по философия в университета в Базел. Върху формирането на философските му възгледи особено влияние оказват Платон, Плотин, св. Тома Аквински, Николай Кузански, Спиноза, Кант (от критическия период), Шелинг, С. Киркегор, Ницше, Хусерл, М. Вебер. Решително се разграничава от рационалистичната линия във философията, свързана с Декарт, Хегел, Маркс, като отрича възможността философията да съществува като наука. Според него истинската философия е преди всичко самият процес на философстване, който за разлика от научното познание не може да се ограничи в рамките на определен предмет и метод. Според Ясперс само в комуникацията се постига целта на философията - осъзнаване на битието, осветяване на любовта, достигане на покой. По този начин философията е насочена към вътрешното действие, а не към това да участва в процесите на изменение на света. В етиката му главни понятия са “свобода", “вярност", “битие - само по себе си", “воля за комуникация" и др. Отхвърля ориентацията на философията към гносеологични и методологични проблеми, която определя като характерна за неокантианството. Самият той се опитва да се разграничи от съвременниците си екзистенциалисти, но въпреки това неговата философия има много общо с различните екзистенциални системи. 

 

1953 г.  

Умира Николай Севастиянович Державин - руски филолог. Роден е на 15 декември 1877 г. Ректор е на Ленинградския университет (1922-1925 г.). Завежда катедра Славянски филологии към университета (1925-1953 г.). През 1931-1934 г. е директор на Института по славянознание към Академията на науките на СССР (Ленинград), през 1947-1953 г. ръководи ленинградския отдел на Института по славянознание. Член-кореспондент е на БАН от 1930 г., почетен член (от 1945 г.). Автор е на трудове по етнология на славяните, история на руската литература и преподаване на руската литература. Основните му трудове са върху културата на българския народ: "Българските колонии в Русия" (т. 1-2, 1914-1915 г.), "История на България" (т. 1-4, 1945-1948 г.), "Христо Ботев - поет революционер" (1948 г.), "Иван Вазов. Живот и творчество" (1948 г.). 

 

1931 г.  

Умира Ото Валах - германски химик. Прави изследвания върху съединенията на въглерода, върху камфора и др. През 1910 г. получава Нобелова награда за химия. 

 

1834 г.  

Умира Алоиз Зенефелдер - немски изобретател. Установява възможността за изработване на форми за висок печат през 1796 г., разработва и метод за плосък печат - литография през 1798 г. По-късно Зенефелдер конструира литографен печатен стан и прави поредица от репродукции на картини с маслени бои (1833 г). Автор е на "Пълно ръководство по литография" (1818 г.). 

 

1821 г. 

Умира Граф Жозеф Мари дьо Мeстр - френски политик, публицист, религиозен философ, масон. Възпитан е от йезуитите. Дьо Местр завършва Торинския университет през 1774 г., съветник е в Савойския сенат за периода 1774-1788 г., а от 1788 г. е сенатор. Посланик е на сардинския крал в Санкт Петербург за периода 1802-1817 г., където пише съчиненията “Опит за зараждащия принцип на човешките учреждения" (1810 г.), “За папата" (1819 г.), “Петербургски вечери" (1821 г.). Опитва се да докаже, че чрез масонството ще бъде създаден нов религиозен ред. Обявява се срещу Великата Френска революция и предлага крайни средства за реализиране на религиозната утопия. Обявява се срещу идеите на Жан-Жак Русо за “обществения договор" и “естествените добродетели". Дьо Местр е вдъхновител и идеолог на политиката на европейския монархизъм и клерикализма. 

 

1992 г.  

В нощта на 25 срещу 26 февруари 1992 година след масивен артилерийски обстрел въоръжените сили на Армения с подкрепата на 366-ти пехотен полк на бившия СССР превземат град Ходжалъ в Нагорни Карабах. В резултат на това са убити 613 мирни азербайджански граждани, в това число 106 жени, 63 деца и 70 възрастни. Нарушенията на човешките права, извършени при превземането на Ходжалъ, бяха потвърдени от независимите доклади на Центъра за човешките права "Мемориал" (Русия) и Хюман Райтс Уоч (Human Rights Watch) (бивш Хелзинки Уоч (Helsinki Watch). 

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници: 

 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;  

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

National Geographic Arhive; 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";