През 1841 г. Иларион Макариополски напуска гръцката столица Атина. Изследователите предполагат, че това решение е продиктувано от намерението му заедно с Георги Раковски да се включат в подготовката на Влашко въстание, в основата на което стои българската емиграция.

На този ден през 1913 г. е подписан Петербургският протокол, с който България предава на Румъния Силистра и 3 км около града. В периода 26 - 27 април 1981 г. на посещение в България е ръководителят на Либия полковник Муамар Кадафи.На този ден излиза 1990 г. излиза първият брой на вестник "168 часа", а същата година е регистрирано Движението за права и свободи (ДПС).

То е създадено на 4 януари 1990 г. Учредителната му конференция се провежда през месец март. Председател на движението е Ахмед Доган. На 26 април са родени: Георги Лозанов, български философ, медиен експерт, журналист и педагог и футболистът Наско Сираков. На тази дата умират: Дечко Узунов, български художник и Димитър Гичев – български общественик, един от водачите на Българския земеделски народен съюз, последовател на Ал. Стамболийски. 

 

 

2011 г. 

Според данните на "Евростат" Ирландия има най-голям бюджетен дефицит сред страните от Европейския съюз за 2010 година: 32,4% от БВП, на второ място е Гърция с дефицит от 10,5 на сто от БВП. България е с бюджетен дефицит от 3,2 на сто от БВП за 2010 г. По съотношение на държавен дълг спрямо БВП България е сред страните с най-ниско равнище (16,2%). Гърция е с най-високо (142,8%) следвана от Италия (119%), Белгия (96,8%) и Ирландия (96,2%). 

 

 

2006 г.  

Депутатите приемат промени в Закона за закрила на детето. С промените, който продава алкохол или тютюневи изделия на деца се наказва с глоба или имуществена санкция от 1000 до 2000 лева. Който допусне от 22.00 часа до 6.00 часа без придружител дете, ненавършило 16 години, в управляван от него търговски обект се наказва с глоба или имуществена санкция от 1000 до 2000 лева се посочва се още в текстовете от Закона.

Предвиждат се санкции и за недобросъвестните родители, които не придружават или не осигуряват пълнолетно дееспособно лице за придружител на децата до 16-годишна възраст, за времето след 22 часа. Предвидено е глобите да са от 100 до 300 лева при първо нарушение, и от 300 до 500 лева при повторно нарушение. 

 

 

2006 г. 

Градския прокурор Бойко Найденов е избран за говорител на Върховната касационна прокуратура с 23 гласа "за", двама "въздържали се" и без дебати. Кандидатурата му е издигната от главния прокурор Борис Велчев. Предвидено е Найденов да стане говорител на прокуратурата и да оглави връзките с обществеността и медиите. За тази цел във Върховната касационна прокуратура е предвидено сформиран нов отдел. 

 

 

2006 г. 

В Шумен български и руски космонавти организират кръгла маса посветена на 45-годишнината от полета на Юрий Гагарин. По този повод гостуват българските космонавти Георги Иванов, Александър Александров и руският космонавт Юрий Лончаков.

В делегацията участват и Сергей Тафров, заместник-началник на Центъра за подготовка на космонавти "Юрий Гагарин" в Москва, зам.-директорът на Института за космически изследвания към БАН Лъчезар Филипов, Олга Широкова - началник отдел "Култура" в Руския културен институт в София, и генералният консул на Руската федерация във Варна Анатолий Щелкунов.

Организатори на кръглата маса са община Шумен, Руският културно-информационен център, Институтът за космически изследвания към БАН, Асоциацията научно-приложни изследвания и Народно читалище "Добри Войников" - Шумен. 

 

 

2006 г. 

Австрийският парламент ратифицира с голямо мнозинство Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС. Ратификационните договори на България и Румъния получават подкрепа и от четирите партии в австрийския парламент, с което Австрия става 15-тата държава, ратифицирала присъединителните ни договори.

Преди гласуването в подкрепа на двете страни говори австрийският външен министър Урсула Пласник. Тя изтъква икономическите предимства за Австрия от разширяването, като подчертава, че за 2005 г. износът на страната за България и Румъния надвишава вноса с 900 хиляди евро. Като положителен знак тя посочва и поетия от България ангажимент да затвори ІІІ-ти и ІV-ти блок на АЕЦ “Козлодуй". Тя допълва, че още един плюс за Австрия е съвместната работа с България и Румъния в областта на полицията и съдебната система. 

 

2005 г. 

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" първа степен на д-р Желязко Христов "за изключително големите му заслуги за развитието на българо-американските отношения и във връзка със 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Република България и САЩ". 

 

2005 г. 

Австрия ратифицира договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС по време на председателството на италианското правителство 

 

2001 г. 

В периода 23 - 26 април премиерът Иван Костов и министърът на външните работи Надежда Михайлова са на посещение в САЩ, където се срещат с президента Джордж У. Буш, с вицепрезидента Дик Чейни, със секретаря по националната сигурност Кондолиса Райс и с държавния секретар Колин Пауъл. 

 

2000 г. 

Тридесет и осмото НС приема Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, който според президента Петър Стоянов, няма никакви юридически последици, а е нещо като декларация. 

 

2000 г. 

По инициатива на премиера Иван Костов в България започва "Българският Великден". Събират се 620 млади и успели професионално българи. Половината от тях идват от чужбина, а другата половина - от страната. Задачата им е да обсъдят как могат да помогнат в присъединяването на България към ЕС. 

 

1990 г. 

Излиза първият брой на вестник "168 часа". 

 

1981 г. 

В периода 26 - 27 април на посещение в България е ръководителя на Либия полковник Муамар Кадафи. 

Муамар Кадафи е либийски политик и държавник. Завършва военно училище (1965 г.), преминава офицерски курсове във Великобритания (1966 г.). Един от създателите на организацията на свободните офицери, свалили крал Идрис V (на 1 септември 1969 г.) и обявили Либия за република.

Председател е на Съвета на революционното командване (1969 г.), председател на Националния съвет за отбрана и главнокомандващ на въоръжените сили (от 1970 г.); министър - председател на Либия (януари 1970 г. - юли 1972 г.). Муамар Кадафи е държавен глава на “Велика социалистическа народна либийска арабска джамахирия" от март 1979 г. 

 

1967 г. 

Подновен е българо-чехословашкия договор от 1948 г. На 23 април 1948 г. в Прага е подписан Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ между Народна република България и Чехословашката република.

Документът предвижда двете страни взаимно да се консултират по всички важни международни въпроси, засягащи техните интереси, и да си оказват военна и всякаква друга помощ, в случай че някоя от тях стане обект на агресия, а така също и да развиват взаимните си икономически и културни връзки. 

В Карлови Вари, Чехословакия, завършва конференция на европейските комунистически и работнически партии. Обсъждат се въпросите на сигурността в Европа. На 5 май резултатите от конференцията са обсъдени на пленум на ЦК на БКП. 

 

1966 г. 

Започва Пленум на ЦК на БКП, на който се утвърждава новата система за ръководство на народното стопанство. Тя изисква "съобразяване с обективните икономически закони", прилагане на стопанската сметка, обвързване на работната заплата с резултатите от дейността на стопанските единици, правилно използване на моралните и материалните стимули, премахване на прекаления централизъм. 

 

1954 г. 

Състои се премиера на филма "Септемврийци" на режисьора Захари Жандов и сценариста Анжел Вагенщайн, представящ събитията в България през 1923 г. 

Анжел Раймонд Вагенщайн - български сценарист и режисьор. Роден е на 17 октомври 1922 г. в Пловдив.

По-голяма част от сценариите на Вагенщайн отразяват така наречената антифашистка съпротива. Реализира успехи в анимационното кино - "Приказка за боровото клонче" (1960 г.); режисира документалните телевизионни филми - "Един куршум и три зърна ориз" и "Под небето на Бак Бо" (1975 – 1976 г.), "Български дух" (1990 г.).

По-известни постижения в игралното кино: "Наша земя" (1953 г.), "Септемврийци" (1954 г.), "Две победи" (1956 г., съвместно с Веселин Ханчев), "Звезди" (1959 г.), "Двама под небето" (1962 г.), "Хроника на едно убийство" (1962 г.), "Веригата" (1964 г.), "Езоп" (1970 г.), "Допълнение към ЗЗД" (1976 г.), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977 г.), "Смърт в розово" (тв театър, 1979 г.), "Борис I" (1984 г.), "Мъгливи брегове" (1986 г.), "Спомени от пепелта" (1993 г.), "След края на света" (1998 г.), "Петокнижие Исааково" (роман, 1999 г.; през 2001 г. на екран излиза филм със същото заглавие, продукция на Германия).

Кавалер е на френския "Орден за заслуги към нацията" (1996 г.). Участник е в програмата "Красивите чужденки" за представяне на български автори във Франция (2001 г.). 

 

1951 г. 

Политбюро на ЦК на БКП взема решение за подобряване работата на партията сред турското население. Сложено е начало на политика, повлияна от съветския опит в изграждането на "многонационалната" държава. Толерира се и се стимулира културното и стопанското развитие на турското население, като целта е постепенното му откъсване от исляма и приобщаването му към социалистическото строителство. В резултат турското население значително подобрява своя бит, но и задълбочава своята обособеност. 

 

1949 г. 

В периода 26 - 30 април се провежда Първата сесия на СИВ в Москва. Определени са основните насоки в дейността на съвета. 

Съветът за икономическа взаимопомощ е междуправителствен съюз (съкратено СИВ), учреден е през 1949 г. от СССР, България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния, който подпомага взаимната международна търговия и координацията на националните икономически планове.

В съюза СССР има водеща роля, като чрез решенията на СИВ тя системно подчинява икономиката на политиката на страните членки на своите интересите. СИВ е разпуснат е през 1991 г. 

 

1944 г. 

Изпратена е повторна съветска нота  против използването на българска територия (пристанища и летища) от Германия за нападение срещу СССР. На 17 април СССР изпраща нота със същото съдържание, която България отклонява. 

 

1939 г. 

При посещението си в София съветският заместник-комисар по външните работи В. Потьомкин подкрепя българската позиция за мирна ревизия на границите. 

 

1919 г. 

На 24 април в изпълнение на заповед на ген. Кретиен министърът на външните работи Никола Мушанов (на снимката) забранява конгреса на БЗНС, свикан за 27-30 април в София. Вместо него се провежда "малък" земеделски конгрес проведен в периода 26-29 април. В отговор тримата министри земеделци подават оставка и правителството се разпада. 

 

1913 г. 

Подписан е Петербургският протокол, с който България предава на Румъния Силистра и 3 км около града. 

След победата на съюзените балкански държави над турската армия и разширяването на техните територии за сметка на Османската империя Румъния предявява претенции за териториални компенсации.

За задоволяването на румънските искания в Санкт Петербург се събират представители на Русия , Германия, Англия, Австро-Унгария, Франция и Италия със задача - да определят южната граница на Добруджа между България и Румъния.  

След избухването на Втората Балканска война румънското правителство търси още по-големи компенсации за сметка на България. В резултат румънската армия окупира цяла Добруджа. 

България си връща Южна Добруджа по силата на Крайовския договор, подписан на 7 септември 1940 г. Според договорът  границата между двете държави отново се възстановява такава, каквато е била през 1913 г. Договорена е размяна на българите от Тулчански и Кюстенджански окръг срещу румънски колонисти от Силистренски и Калиакренски окръг. 

 

1912 г. 

В периода 26 - 27 април в София се провеждат три кооперативни конгреса: на Главния съюз на българските земеделски кооперации, на Централния съюз на българските земеделски кооперации и на Българската централна кооперативна банка. Определена е Върховна обединителна комисия, която издава в. "Обединение" и работи за единство на кооперативното движение. 

 

1911 г. 

Високата Порта утвърждава новия състав на Екзархийския съвет (Върховен мирски съвет): д-р В. Динов, Н. Димков, Ат. Ченгелев, Хр. Далчев, Ан. Христов и Й. Мирчев въз основа на изборите от пролетта на същата година. 

 

1841 г. 

Иларион Макариополски напуска гръцката столица Атина. Изследователите предполагат, че това решение е продиктувано от намерението му заедно с Георги Раковски да се включат в подготовката на Влашко въстание, в основата на което стои българската емиграция. Първоначално е решено и двамата да заминат за Цариград, но по-късно Раковски се отправя за Браила, а Макариополски остава в турската столица. 

Иларион Макариополски е висш духовник, митрополит, един от водачите на църковно-националната борба. Първоначално учи в родния си град, а по-късно в гръцкото училище в с. Арбанаси.

През 1832 г. приема монашеството в Хилендарския манастир (Атон). Продължава образованието си в гръцките училища в Карея (Атонския полуостров) и на о. Андрос. След това завършва гръцка гимназия в Атина. През 1841 г. пристига в Цариград, за да продължи образованието си. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост.

Поради активната си дейност в тази насока, по искане на Цариградската патриаршия през 1845 г. е заточен в Света гора. Освободен е през 1850 г., като разгръща още по-активно дейността в църковно-националното движение. Иларион Макариоплоски е избран за духовен глава на цариградските българи. За кратко предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика.

В началото на 1858 г. се връща в Цариград. Същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Вселенската патриаршия, така и пред Високата порта.

На 3 април 1860 г. по времето на Великденската служба отхвърля властта на гръцкия патриарх, като не го споменава по време на службата.

По този начин дава открит израз на желанието на българския народ да скъса със зависимостта си от гръцката Патриаршия.

По този повод е заточен отново, но този път в Мала Азия, където престоява до 1864 г. Преди заминаването си през 1861 г. отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост. След учредяването на Българската екзархия през 1870 г. е избран във Временния екзархийски съвет. Иларион Макариополски е член и на първия Свети синод. През 1872 г. става търновски митрополит.

През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) край Лясковец. Умира на 4 юни 1875 г. в Цариград. 

 

На тази дата са родени:

 

1962 г. 

Роден е Наско Сираков - български футболист, полузащитник и нападател. Дебютира в майсторската група на 29 март 1980 г. Играч е на “Левски", “Спартак" - Варна, “Хасково", “Сарагоса" - Испания, “Еспаньол" - Испания, “Ланс" - Франция и отново “Левски". Шампион на страната през 1984 г., 1985 г., 1988 г., 1993 г., 1994 г. В “А" РФГ към 1септември 1993 г. има 202 мача и 132 гола.

В националния отбор има 53 мача с 19 гола. Дебютът му се състои на 7 юли 1984 г. срещу Алжир (3:2). Участва на Световното първенство през 1986 г. На откриването на първенството срещу Италия бележи гол и изравнява резултата. Участва и в квалификациите за Световното първенство през 1994 г. Четирикратен голмайстор на първенството - през 1987 г. (36 гола), 1988 г. (28), 1992 г. (26), 1994 г. (30), носител на “Бронзова обувка" (1987 г.), носител на орден “Стара планина" I степен за успешно представяне на Световното първенство през 1994 г. в САЩ. Считан е за един от най-добрите футболисти в страната през 80-те и началото на 90-те години. 

 

1958 г. 

Роден е Георги Лозанов - български философ, медиен експерт, журналист, педагог. През 1982 г. завършва специалност "Философия" в СУ “ Св. Климент Охридкси" .

От 1983 до 1989 г. завежда отдел "Теория и критика на фотографията" в сп. "Българско фото" . През 1989 г. е редактор във вестник “ Култура", през 1989 г. става заместник –главен редактор.

От 1994 г. е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация; преподава по "Визуални комуникации", "Пресфотография", "Интеркултурни комуникации" във Факултета по журналистика на СУ “ Св. Климент Охридски"и по "Културология" в НАТФИЗ. От 1999 г. до 2000 г. ръководител на катедра "Печат и книгоиздаване".

От 2001 г. е член на Съвета за електронни медии . Член е на Съюза на българските журналисти.От 1998 г. е член на Националния съвет за радио и телевизия , а през 2001 г. става негов председател.  

На 9 март 2004 е номиниран от Българския хелзинкски комитет и избран за председател на Управителния съвет на Българската медийна коалиция. 

Написал е над 100 научни студии и статии по проблемите на електронните и печатните медии, културологията, философията и естетиката и на повече от 200 статии в областта на критиката на медиите, литературната критика и изкуствознанието.

Автор е на осем телевизионни филма. Има над 100 участия в български и международни конференции, посветени на медиите и философията, участва в над 30 проекта в областта на медиите. 

 

1953 г. 

Роден е Георги Денков - български музикант, вокалист, китарист. Завършва Медицинска академия, София. От 1979 г. до 1983 г. пее в дует с Христо Деянов. Песните му печелят награди в различни конкурсни програми. Участва в група "Асоциация" и съпровожда като китарист М. Белчев. Концертира в България и чужбина. 

 

1876 г. 

Роден е Сава Петров Огнянов - български драматичен артист. Завършва гимназия в Русе и драматична школа - в Мюнхен и Берлин. Връща се в България през 1904 г. и дебютира в ролята на Франц Мор ("Разбойници" от Шилер). Изиграва ролите д-р Ранк ("Нора"), Иван-Асен ("Борислав"), Хамлет и Кралят ("Хамлет"), Цезар ("Цезар и Клеопатра"), Тоз ("Тоз, който получава плесници"), мандарините Ма ("Тебеширеният кръг") и др. През 1910-1912 г. посещава някои от най-известните театри в света (във Виена, Мюнхен, Париж, Берлин, Москва). През 1920 г. е в Италия, където се снима в главна роля във филма "Отец Савелий". Занимава се с преподавателска дейност. 

 

1848 г. 

Роден е Георги Дражев (Г. Д. Хаджигеоргиев) - деец на българското национално-освободително движение. Избран е за председател на Ямболския революционен комитет. След обявяването на Априлското въстание (1876 г.) се присъединява с малък отряд към четата на Ил. Драгостинов и Стоил войвода в Сливенския балкан. След разбиването на четата е заловен и обесен в Ямбол. 

 

На тази дата умират:

 

1997 г. 

Умира Петър Бобев (Петър Бобев Петров) – български белетрист. Творчеството му е предимно от областта на научната фантастика. Автор е на книгите “Деца на слънцето" (1955 г.), "Гущерът на ледовете" (1958 г.), "Белият лоцман" (1961 г.), "Галатея" (1967 г.), "Симба" (1969 г.), "Куцият дявол" (1970 г.) и др. 

 

1986 г. 

Умира Дечко Христов Узунов - български художник. Учи в Държавната художествена академия (1919-1922 г.) и в Мюнхенската художествена академия (1922-1924 г.; в ателието на Карл фон Маар). Участва на Международна изложба в Париж (1937 г.; в български павилион). От 1938 г. е професор в Държавната художествена академия .

През 1940 г. получава орден “Феникс" в Атина. През 1942 г. оформя български павилион на Международния панаир в Измир. Участва в конкурс в Хавана, където се среща с мексикански художник Сикейрос (1968 г.). От 1973 г. е академик. Автор е на портрети, пейзажи и тематични композиции. Творбите му се отличават с оригиналност, богато нюансирани тонове, светъл колорит, здрава тримерна форма, подчертан вкус и живо изпълнение. ЮНЕСКО обявява 1999 г. за “Година на Д. Узунов".

В Националната художествени галерия, София, се пазят 206 творби на Узунов. По-значителни негови произведения “Портрет на Н. О. Масалитинов" (1931 г.), “Кръстю Сарафов в ролята на Фалстаф" (1932 г.), “Детски портрет" (1930 г.), “Вършитба" (1952 г.) и др. Работи в областта на монументалната живопис (мозайка, стенопис и др.), където широко използва елементи от народното приложно изкуство (демонтираните мозайки от разрушения мавзолей на Г. Димитров са прибрани в Националния музей за приложни изкуства). 

 

1964 г. 

Умира Димитър Любомиров Гичев - български общественик, един от водачите на Българския земеделски народен съюз, последовател на Ал. Стамболийски. През 1922 - 1923 г. е пловдивски окръжен управител .

През 1931 г. е министър на земеделието в кабинета на А. Малинов , след това в кабинета на Н. Мушанов е министър на търговията до 19 май 1934 г. По негова инициатива са гласувани законите за розопроизводството, цвеклосеенето и за занаятчиите. Редактор е на вестник "Земеделско знаме".