През 811 г. - в нощта на 25 срещу 26 юли българите предвождани от хан Крум нанасят пълен погром на византийската войска в сражението при Върбишкия проход.

През 1885 г. се провежда заседание на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в с. Дермендере (днес Първенец). В състава на Централния комитет (ЦК) влизат Захари Стоянов, отец Георги Тилев, Димитър Ризов, Коста Паница, Иван Андонов. Заседанието е ориентирано към обединение на Княжеството с Областта и отлагане на въпроса за освобождение на Македония. Вместо революция е възприета идеята за военна акция.



2013 г.

Президентът на Република България присъжда орден "Стара планина“ първа степен Гуо Йеджоу, извънреден и пълномощен посланик на Китайската народна република в Република България "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-китайските отношения и във връзка с окончателното му отпътуване от страната“.

2006 г.

Народното събрание приема на второ четене Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България, съгласно който за президент и вицепрезидент на страната ще се гласува с интегрална бюлетина, без плик и в прозрачна урна.

Народните избраници гласуват бюлетината да е бяла, по образец, утвърден от Централната избирателна комисия (ЦИК); на лицевата страна на бюлетината да бъдат изписани в най-горната част с центриран текст и главни букви наименованието и номерът на избирателния район.; отдолу последователно да бъдат подредени еднакви по размер полета на регистрираните в ЦИК партии, коалиции и инициативни комитети; гласуването да се извършва чрез поставяне на знак върху квадратчето с номера на съответната листа. Знак, който излиза или е поставен извън квадратчето, но в полето на съща листа, не прави вота недействителен, при условие, че не навлиза в полето на друга листа. За недействителен се смята вотът при наличието на повече от един знак в различни полета.

2006 г.

Провежда се петото заседание на Съдът в Триполи по СПИН процеса срещу петте българки.

Съдията Махмуд Хуейса задължава прокурорът да издири неявилите се свидетели на прокуратурата и на подсъдимите, за да могат да бъдат разпитани те в съдебната залата.

Преди това е отхвърлено искането на защитата да бъде назначена нова международна експертиза за причините за епидемията в Бенгази.

Освен настояването за нова международна експертиза за СПИН-заразата в Бенгази, съдията отхвърля и искането на защитата на българките за установяването на последиците от психологическия тормоз, на който те са били подложени след задържането седем години по-рано.

Нито един от призованите за заседанието от адвокат Осман Бизанти 9 свидетели не се явява в съдебната зала.

2000 г.

Официално е обявено създаването на Г-100 (“Клуба на стоте") от опозиционно мислещи и дискутиращи интелектуалци и икономисти, начело на които застава д-р Петър Дертлиев. Тази група се представя като кадрови потенциал за бъдещо управление.

Петър Антонов Дертлиев е роден на 7 април 1916 г. в с. Писарево, Ловешка област. През 1941 г. завършва медицина. През 1945 г. е назначен за асистент в катедрата по анатомия на Медицинския факултет. След 9 септември 1944 г. е член на комитет на Отечествения фронт в Софийския университет и в Медицинския факултет. Секретар е на Съюза на социалистическата младеж. Заради опозиционната си дейност през 1946 г. е изпратен в лагер "Росица". Същата година е избран за народен представител във Великото народно събрание. На 1 юли 1948 г. с решение на президиума на Народното събрание е отнет депутатския имунитет на Дертлиев. Осъден е на 10 години затвор. Изпратен е в лагер "Венчан", след това два пъти в "Белене", в Плевенският затвор, в наказателното отделение и в затворът за рецидивисти в Пазарджик. От февруари 1957 г. работи в продължение на 7 години в тубдиспансера за деца в Трявна и в Перник. От 1963 г. до пенсионирането си през 1984 г. е завеждащ флуорографското отделение на Института по туберкулоза към Медицинската академия. След 10 ноември 1989 г. е един от инициаторите за възстановяването на Българската социалдемократическа партия /БСДП/ и за включването й в Съюза на демократичните сили /СДС/. Председател е на БСДП от възстановяването на БСДП на 26 ноември 1989 г. до смъртта си. През 1990 г. е депутат в Седмото Велико народно събрание, избран с листата на СДС. Кандидат е на СДС за президент на страната. БСП не приема кандидатурата с мотива, че Дертлиев е краен антикомунист. Подписва новата конституция на Република България и не одобрява бойкота на 39-те народни представители от СДС, напуснали парламента. Издава две автобиографична книги. Петър Дертлиев умира в края на 2000 г.

2000 г.

Парламентът обсъжда и приема отчета на правителството за стабилността през 1999 г. Всички парламентарни групи, без тези на БСП и новосформираната Български бизнес блок – Зелени (БББ-Зелени), подкрепят правителството. Несъгласието на тези две групи е свързано с позицията на българското правителство по войната в Косово.

1996 г.

След 5-годишно обсъждане Тридесет и седмото Народно Събрание приема Закон за националните символи и герба на България.

1956 г.

Българското Министерство на външните работи изпраща нота до легацията на Турската република в София, с която се констатира известен напредък в двустранните отношения и се заявява, че българското правителство "не вижда такива въпроси, които при добра воля, проявена и от двете страни, да не могат да бъдат разрешени чрез преки преговори, взаимно разбирателство и отстъпки". Предлага се сключване на редица конвенции, които ще създадат политическо доверие между двете страни. Българското правителство изявява готовност "да разгледа благосклонно въпроса за заминаването на български граждани от турски произход при свои близки, изселили се вече в Турция".

1955 г.

България подписва спогодба за културно сътрудничество с Корейската народнодемократична република (КНДР).

Корейската народнодемократична република е държава в Източна Азия, заемаща северната част на Корейския полуостров. На юг граничи с Южна Корея, с която до 1948 г. образуват една страна. На север граничи с Китай и Русия. Столицата е Пхенян, а населението на Северна Корея е едно от най-хомогенните в етнически и езиков аспект.

1952 г.

ЦК на БКП изпраща строго поверително писмо до окръжните и околийските комитети на партията и до всички първични партийни организации, с което те се задължават да изключат от БКП "служителите на различни религии и религиозни секти - свещеници, ходжи и др.", тъй като "религията, чиито активни проводници и служители са те, е противоположна и враждебна на марксизма-ленинизма".

1946 г.

Правителството внася в Народното събрание законопроект за допитване до народа за премахване на монархията и за създаване на "народна демократична република". Още на първо четене законопроектът е единодушно приет с поименно гласуване на 244 народни представители (от заседанието поради болест или отпуски отсъстват 32-ма депутати).

1936 г.

Създава се опозиционната група "Петнадесеторка" (Единен земеделски фронт), която включва земеделските групи извън БЗНС “Врабча 1" и се обявява в защита на парламентаризма. Тази формация временно обединява земеделци от крилото "Александър Стамболийски" ("Пладне"), групите "Селски глас" и "Орач". Началото й се поставя с подписването на Декларация-позив, изработена и подписана от 15 известни земеделски дейци, сред които Ал. Оббов, д-р Г. М. Димитров, Ст. Омарчевски, Ас. Стамболийски и др. Те се обявяват за народовластие, против единодействието с буржоазните партии, за самостоятелна дейност на БЗНС. Единният земеделски фронт прави опит да обедини всички земеделски партии и групи, но поради политически разногласия това не се осъществява. Петнадесеторката съществува само два-три месеца.

1934 г.

Излиза последният брой на вестник "Съзнание", печатен орган на Българския учителски съюз.

Вестникът излиза веднъж седмично в София от 14 август 1898 г. до 25 юли 1934 г., с прекъсване през 1917 г. Негов наследник е в. "Учителски другар" (13 март 1894 г. –16 юли 1898 г.). Редактори на вестника са Т. Г. Влайков, Ив. Коларов, Е. Марковски, М. Герасков, Ст. Руневски, Д. Негенцов, Гр. Чешмеджиев, Д. Казасов и др.

1928 г.

Чета от 33-ма души начело с Петър Шанданов, изпратена от Задграничното представителство (ръководен орган на Вътрешната македонска революционна организация – ВМРО) в София, заминава за Юндола за борба с привържениците на Иван Михайлов, но е разбита. През първата половина на август е разбита и втората чета на протогеровистите, водена отново от Петър Шанданов при с. Обидим край Банско.

Петър Димов Шанданов е роден на 4 юли 1895 г. в Охрид. Участник е във военния кръг “Звено", свързва се с комунистите и като завеждащ Военния отдел на ІІ Въстаническа оперативна зона е сред организаторите на деветосептемврийския преврат през 1944 г. Умира през 1971 г. в София.

1924 г.

В София излиза първия брой на вестник "Оранжево знаме". Той е продължител на в. "Народовластие", издаван в периода от 17 до 24 юли 1924 г.

Вестник "Оранжево знаме" е печатен орган на сдружените земеделци и е орган на левите сили в БЗНС след държавния преврат на 9 юни 1923 г. Главен редактор е Д. Н. Грънчаров. Последният брой на вестника излиза на 26 август 1924 г. Заместен е от в. "Народно знаме" (издаван в периода 26 септември 1924 г. – 19 февруари 1925 г.).

1903 г.

Излиза последният брой на в. “Единство". Първият брой на вестника е издаден на 3 април 1903 г. Заместен е от в. "Работническа борба", който е орган на Работническата социалдемократическа партия. Той е вестник на широките социалисти и на намиращия се под тяхно влияние Свободен общ работнически синдикален съюз. Излиза в София от 1903 г. до 1908 г. Негови редактори са д-р П. Джидров, Я. Сакъзов, Кр. Станчев и др. По-късно е заместен от в. "Работническа България" (1909–1911 г.).

1885 г.

Провежда се заседание на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в с. Дермендере (днес Първенец). В състава на Централния комитет (ЦК) влизат Захари Стоянов, отец Георги Тилев, Димитър Ризов, Коста Паница, Иван Андонов. Заседанието е ориентирано към обединение на Княжеството с Областта и отлагане на въпроса за освобождение на Македония. Вместо революция е възприета идеята за военна акция.

1872 г.

Издаването на в. "Македония" е прекратено окончателно заради статията на Петко Р. Славейков "Двете власти и касти".

Петко Р. Славейков започва да издава в Цариград в. "Македония" на 3 декември 1866 г. В седми брой на вестника програмата на "Македония" е формулирана така: "С издаванието на този вестник за народа желанието и намерението ни е само новини да известявами, но доколкото можем да ся мъчим, за да всейваме в народнийт дух начала нравствено-политически, да ся грижим да го предупазями от злонамерени внушения и гибелни за него чужди влияния и да гледами да образувами в него обществено мнение. При това още да защитавами правдините на народа си и да отговарями срещу клеветите и ухищренията на недоброжелателите му..." В. "Македония" е спиран пет пъти от турската цензура.

1870 г.

В Браила започва първото годишно отчетно събрание на Българското книжовно дружество (БКД).

Българското книжовно дружество е основано в края на септември 1869 г. в Браила (Румъния) от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. То си поставя широки научни и патриотични цели, с които се стреми не само да подтиква развитието на научната мисъл на българската интелигенция, но и да оказва положително въздействие на националноосвободителната борба на българския народ. Инициативата за неговото създаване среща симпатиите на българската революционна емиграция в Румъния и особено на В. Левски, Л. Каравелов и Хр. Ботев. На първото Общо събрание е приет устав на БКД, който регламентира неговото организационно изграждане. За пръв председател на БКД е избран проф. М. Дринов. Дружеството издава свой печатен орган - "Периодическо списание на Българското книжовно дружество". По време на Априлското въстание (1876 г.) и Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) временно прекратява своята дейност. Непосредствено след Освобождението в Браила е свикано общо събрание на БКД, което взема решение за неговото преместване в София. Тук княжеското правителство отпуска на БКД ежегодна субсидия. През 1884 г. е приет нов устав на БКД, според който то фактически се превръща в академия. За осъществяване на научния му живот се създават три клона: историко-филологически, природо-медицински и държавно-научен. Членовете му са почетни, редовни и дописни. От 1898 г. негов председател е Ив. Евстратиев Гешов. През 1901-1911 г. дружеството издава "Летопис на Българското книжовно дружество в София", а от началото на 1902 г. започва да излиза и поредицата "Българска библиотека". През 1903 г. дружеството започва да издава "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", излизал до този момент като орган на Министерството на народното просвещение. От 1906 г. то открива нова поредица "Български старини". На 6 март 1911 г. дружеството се преименува в Българска академия на науките.

1869 г.

В Букурещ започва да излиза вестникът на Добродетелната дружина - "Отечество". Редактор е Пандели Кисимов, а мотото на вестника е "Работи и се надявай!"

Пандели (Пантелей) Кисимов е роден в Търново през 1832 г. Той е български общественик, публицист и писател. Превежда от гръцки език и сътрудничи на “Цариградски вестник" (1953 г.), в. “България", сп. “Български книжици". Участва във въстанието на капитан Дядо Никола, през 1862 г. емигрира и 10 години живее в Букурещ и Болград. Той е един от основателите на БТЦК, привърженик е на дуализма. Сътрудничи на в. “Народност", “Българска пчела" и “Дунавска зора". От 1869 г. редактира в. “Отечество", свързан с партията на “старите". Връща се в Търново през 1872 г., пътува из страната, занимава се с рударство, пише дописки и статии, превежда от румънски език. След Освобождението работи като съдебен служител в Търново и София. Репресиран е по време на Стамболовия режим. Неговите идейни позиции, грешки и пристрастия са разкрити най-пълно в книгата “Исторически работи. Моите спомени" (ч. I-IV, 1897-1903 г.).

1864 г.

В Цариград започва да излиза в. "Турция". Редактор на вестника, който има проправителствен характер, е Никола Генович. В уводна статия в първия брой издателите на вестника отбелязват: "Ний ще подложим с голяма грижа (нашият вестник) да служи за мирът и много далеч да раздухвами огънят на несъгласието, ний ще съветувами секоги братството и съгласието помежду дечата на същият баща, султана!... И колкото повече ще съветувами от една страна идеите на общенародната наредба, толкова повече от друга ще блъсками революционернити и безнравствени идеи. Таквази е без никаква скришна мисъл нашата програма."

Никола Генович е роден в Свищов. Той е цензор по печата в Цариград до 1878 г. След Освобождението става служител в Българското дипломатическо агентство в столицата на Османската империя (1879–1886 г.).

1862 г.

Във Варна тържествено е осветена сградата на Българското централно училище с главен учител Сава Доброплодни.

Сава Илиев Доброплодни (1820-1894 г.) е роден в Сливен в семейството на учителите Илия и Трендафила Славови. Учи в Котел и завършва гръцкото училище в Куручешме, Цариград. Основател е на първото класно девическо училище в България през 1856 г. в Шумен. Учителства във Варна (1862-1864 г.), Тулча (1864-1869 г.), Силистра (1870-1872 г.), Кюстенджа (1872-1875 г.). От 14 септември 1878 г. до 1 февруари 1881 г. година е член-секретар и председател на Варненския окръжен съвет. След това отново е учител и окръжен училищен инспектор във Варна и Разград.

1842 г.

Георги Раковски е изпратен от Букурещ в Браила. Малко по-късно гръцкият посланик в Букурещ Константин Ризос отбелязва в писмо до пълномощния министър в Цариград: "Моля вземете необходимата грижа, за да не пострада нещастникът (Георги Македон)... Той е млад, образован и красноречив и разбира се ще Ви спечели симпатиите... Понеже изпращането на Македон в Гърция може да е неизгодно за гръцкото правителство, добре би било той да замине за известно време за някоя европейска страна. Баща му е състоятелен и има и други роднини, които биха могли да го издържат."

811 г.

В нощта на 25 срещу 26 юли войската на хан Крум нанася пълен погром на византийската армия в сражението при Върбишкия проход. В сражението загива византийският император Никифор І Геник, заедно със своите военачалници. След сражението Крум заповядва да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни е държана на показ, набита на кол. След това, пак по негова заповед, черепът на императора е обкован със сребро. С него Крум пие наздравица в чест на своята победа. Победата при Върбишкия проход е един от най-големите върхове на българското военно изкуство през средните векове. България става достоен противник на могъщата Византийска империя.

На тази дата са родени:

1934 г.

Роден е Георги Николов Кордов - български естраден изпълнител. Започва музикалната си кариера на 13 години с участие в Първия младежки световен фестивал в Прага през 1947 г. През 1956 г. завършва Консерваторията с две специалности - класическо пеене и диригентство. Три години по-късно прави дебюта си в Българската телевизия с хитовете си "Приказка", "Искам да те помня все така", "Вечерна песен". От 1962 г. е солист на естрадата на ансамбъла на Българската народна армия, а в периода 1972 – 1974 г. е неин ръководител. Близо 40 години Георги Кордов работи като музикален педагог и подготвя израстването на няколко поколения изпълнители. Умира на 16 януари 2006 г.

1930 г.

Роден е Атанас Славов - писател и поет. Завършва английска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски". От 1961 г. до 1971 г. е преподавател по английска литература в Софийски университет “Св. Климент Охридски". Защитава дисертация на тема “Функции на ритъма в художествената стихова реч" през 1965 г. В периода 1966-1976 г. работи в Института за изкуствознание при БАН. Атанас Славов е изпълнителен секретар на научния проект “Основни насоки на световната култура до 2000" към Научното обединение по изкуствознание при БАН (1975-1976 г.). Във връзка с този проект заминава за САЩ, където работи в Отдела за международни научни изследвания и обмен в Ню Йорк (1975-1976 г.). Работи на свободна практика и като диктор към радио “Свободна Европа" (1978 г.) и Би Би Си (Лондон) през 1978 г. Изследва проблемите на източноевропейските култури към центъра “Уудроу Уилсън" във Вашингтон през 1979 г. Инструктор е по български език в Държавния департамент във Вашингтон (1980-1983 г.) и в Центъра за езикови и научни изследвания в Мериленд (1983 г.). Радиосценарист, редактор и диктор е в радиостанция “Гласът на Америка" за периода 1980-1990 г. Пише стихове, научнофантастична проза, мемоари, съчинения по литературна теория, история и етнография, книги за деца, сценарии за анимационни, документални и пълнометражни филми, сценарии за радиопредавания, превежда от английски език. След като напуска България през 1976 г., започва да пише мемоари, на които дължи своята известност на Запад. Съпредседател е на Американската асоциация за развитие на славистичните изследвания, Американския ПЕН-клуб и на американския клон на ПЕН-клуба на писателите в изгнание.

1910 г.

Роден е Петър Иванов Стъпов - български писател. Завършва педагогическото училище в Шумен през 1930 г. Работи като учител в Търговище. В периода 1930-1942 г. развива активна читалищна дейност. Става финансов инспектор в София през 1942 г. и заема длъжността до 1944 г. От 1944 г. до 1945 г. е служител в Министерството на информацията. Петър Стъпов е драматург на Народния театър за селото (1951-1952 г.). От 1930 г. до 1941 г. в Търговище редактира изданията Угар", “Обществена трибуна", “Нови дни", “Хоризонт", “Напредък", “Нова пчела", “Подем", “Провинциален журналист". Сътрудничи на вестниците “Литературен глас", “Литературен живот", “Литературен критик", “Заря", “Жупел", “Светлоструй", на сп. “Изкуство и критика", “Златорог" и др., както и на редица детски периодични издания. Стъпов е автор с многостранни творчески интереси - белетристика, хумор, публицистика. Най-значителните му изяви са в областта на историческата проза за възрастни и деца. Умира на 18 януари 1992 г. в София.

1878 г.

Роден е Стоян Стоянов Бъчваров - български драматичен артист, режисьор и основател на Варненския театър. В Народния театър - София постъпва през 1903 г. Работи и на други сцени (Русе, София, Варна). Неговата коронна роля е Лука (в "На дъното" от Горки). Играе с голям успех ролите: Телегин (във "Вуйчо Ваньо" от Чехов), Келемен (в "Приказка за вълка" от Молнар), Папа Брике (в "Този, който получава плесници" от Л. Андреев) и др. Бъчваров участва и в няколко игрални филма, сред които "Българи от старо време" (1945 г.), "Бойка" (1947 г.) и др. Умира на 6 януари 1949 г. в София.

На тази дата умират:

1904 г.

Умира Харалан Василев Ангелов - български поет. Роден е на 10 февруари 1845 г. в Шумен. Първоначално получава образование в родния си град при Д. Войников и А. Гранитски. Занимава се с търговия, започва да се самообразова - изучава френски, руски, италиански език. Запознава се с много произведения от западноевропейската литература и руската класика. Работи като учител и читалищен деец. През 1870-1873 г. е в с. Жеравна, където основава читалище "Единство" и развива широка просветна и обществена дейност. Там пише първите си стихове, обнародвани в сп. "Читалище". След Освобождението заема административни длъжности в Шумен, Разград, Лом, Стара Загора и др. Депутат е в Учредителното събрание и няколко пъти е избиран за народен представител в Обикновено народно събрание. Харалан Ангелов е кмет на Варна от май 1885 г. до март 1888 г. /с изключение на времето от 12 януари до 26 февруари 1888 г/. През 1881 г. е редактор във в. "Работник". През 1934 г. излиза книгата му "Стихотворения".

1902 г.

Умира Никола Димов Козлев - български възрожденски книжовен и просветен деец. Един от родоначалниците и създателите на българската национална поема. Роден е през 1824 г. в Лясковец и през 1845 г. учи в Елена при Иван Момчилов. Продължава обучението си в Пазарджик и Свищов. През 1848 г. слуша лекции в Кишиневската семинария. В периода 1852-1856 г. е учител в Лясковец. Поради участието си във въстанието на Капитан Дядо Никола е принуден да избяга в Бесарабия, където създава двете си поеми “Черен арап и хайдут Сидер" и “Бивол Голе и мечка стръвница" (1866 г.). Завръща се в България, участва в създаването на Вътрешната революционна организация (ВРО), среща се с Васил Левски. Принуден е отново да избяга в Румъния. След Освобождението е учител в Лясковец, Стражица и Плаково.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;