Православната църква отбелязва Деня на Свети Климент - българския просветител и ученик на светите братя Кирил и Методий. През 1902 година Софийският университет за пръв път чества деня на охридския книжовник като свой празник. През Първата световна война армията на ген. Климент Бояджиев влиза в родния град на генерала - Охрид. През октомври и ноември 1915 г. Първа българска армия атакува сръбската войска по линията от устието на река Тимок до Трън, завладява Източна Сърбия и превзема последователно Ниш, Зайчар, Пирот, а по-късно Битоля и Охрид. Година по-късно пак по това време - Четвърта българска пехотна дивизия отбива контраатаките на румънските и руските войски вече в Северна Добруджа. Революционерът Георги Раковски, посветил живота си на идеята за освобождение на България, се среща със сръбския княз Михаил Обренович, за да търси посредничество при разрешаването на българо-гръцкия църковен спор. Година по късно (1961) пак по това време в Белград Раковски изготвя втория си план за освобождение на България. През 1982 година в Италия е арестуван Сергей Антонов. Обвинението се базира на лъжите на турския терорист Мехмед Али Агджа и е за участие в подготовката на атентата срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г. В съдебния процес Антонов е оправдан, но сенките на мита за “българската следа" периодично се възраждат. България посрещна римския отец през 2002 година.

2009 г.

Бойко Борисов уволнява Анелия Михайлова Крушкова от поста председател на Държавната агенция по туризъм. Тя е заема длъжността от 1 февруари 2007 г.

2007 г.

Тържествено са уволнени последните войници от наборна служба в българската армия, която става на 100 % професионална.

2004 г.

Екипът на експедиция "Тангра 2004/05“, включващ Любомир Иванов и Дойчин Василев, започва работа в Антарктика. Изследванията продължават до 11 януари 2005 г.

1994 г.

България подписва програма за индивидуално сътрудничество с НАТО по програмата "Партньорство за мир". Тази програма на Организацията на Северноатлантическия договор цели разширяване и интензифициране на политическото и военното сътрудничество в Европа.

1982

Служителят на Българска гражданска авиация (БГА) "Балкан" в Рим - Сергей Антонов е арестуван от италианските власти по обвинение за участие в подготовката на атентата срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г.

1941

България се присъединява към Антикоминтерновския пакт. Антикоминтерновският пакт е договор, сключен на 25 ноември 1936 г. между Германия и Япония за обща борба срещу Коминтерна. Специално секретно споразумение предвижда провеждането на съгласувани мерки срещу СССР. През 1937 г. към него се присъединява Италия, през 1939 г. – Унгария, Испания, Манджурия. От 1939 г. до 1940 г. Антикоминтерновският пакт се превръща в открит военен съюз на Германия, Япония и Италия. Впоследствие към него се присъединяват сателитите на Германия, в това число и България. На 25 ноември 1941 г. правителството на Б. Филов подписва спогодбата, която остава в сила до 4 септември 1944 г., когато правителството на К. Муравиев я денонсира. Антикоминтерновският пакт е унищожен с разгрома на Германия и Япония.

1940

България отхвърля предложението за съюз с Германия. Страната ни става съюзник на Хитлеристката ос през 1941 г., когато подписва Тристранния пакт и по този начин се намесва във Втората световна война.

1919

В периода 21 - 25 ноември в София се провежда Велик добруджански събор, който обединява Добруджанската организация и Централния добруджански народен съвет в съюз "Добруджа" с председател д-р Петър Вичев.

Петър Вичев (П. В. Коцев) е деец на добруджанското революционно националноосвободително движение. Роден е на 22 септември 1884 г. в с. Айдемир, Силистренско. Завършва право с докторат в Брюксел (Белгия), но след завръщането си в България се занимава с журналистика. След установяването на румънска власт в Южна Добруджа се включва в националноосвободителната борба на нейното население. През февруари 1914 г. основава дружеството "Добруджанско братство". След края на Първата световна война (1914-1918 г.), когато Южна Добруджа отново е поставена под румънска власт, продължава революционната си дейност. Като председател на Върховния управителен комитет на Добруджанската организация през 1919 г. е включен в изпълнителния й комитет, на който е член до 1924 г. През 1925 г. е един от основателите на Добруджанската революционна организация и член на Централния й комитет до 1931 г. Междувременно се занимава и с активна журналистическа дейност. Редактор е на вестниците "Добруджанско знаме" (1920-1921 г.) и "Свободна Добруджа" (1926-1934 г.). Заради левите си убеждения е убит от наемник на 14 юни 1933 г.

1915 г.

В хода на Първата световна война (1914-1918 г.) българските войски освобождават Охрид (13 ноември 1915 г. по стар стил).

Първата световна война ( 1914-1918 г. ) е война между две големи европейски групировки - Тройният съюз и Съглашението. Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария изпраща ултиматум на Сърбия с неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. и в следващите дни в конфликта се намесват Германия - като съюзник на Австро-Унгария и Русия - на страната на Сърбия. Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Следва намесата на Англия на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението.

С намесата на САЩ във войната (6 април 1917 г. ) на страната на Съглашението настъпва обрат в хода на военните действия и през есента на 1918 г. държавите от Тройния съюз капитулират.

Войната избухва в момент, когато България се възстановява от първата национална катастрофа, последвала след поражението й в Междусъюзническата война от 1913 г. Поради това цар Фердинанд I и правителството на д-р В. Радославов декларират, че страната заема позиция на неутралитет спрямо двете воюващи групировки.

На 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в световната война, като в замяна й се предоставят земите, отнети и от съседните балкански държави след поражението и в Междусъюзническата война.

1902

За първи път е честван денят на Св. Климент Охридски - патронен празник на Софийския Университет, определен от Академичния съвет.

СУ "Св. Климент Охридски" е най-старото и най-голямо висше учебно заведение в България. Основано е на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс с едногодишен срок на обучение при Софийска мъжка гимназия. Инициатори за създаването му са Иван Шишманов, Т. Иванчов и Г. Живков. От 1889 г. със закон е постановено откриването на висше училище в София, а негов ректор става Ал. Теодоров-Балан. Първоначално са приети 43 студенти. Със Закон за университета (1904 г.) Висшето училище приема статут на университет и е преименувано на Български университет “Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово" (двамата братя даряват 6,8 млн. лева и парцел в центъра на столицата за построяването на висше училище). На 4 януари 1905 г. е преименуван “Св. Климент Охридски".

1860

Георги Раковски се среща със сръбския княз Михаил Обренович. След разговори с княза е договорено сръбското правителство да посредничи пред Цариградската патриаршия за решаване на българо-гръцкия спор.

1809

Със заповед на Великия везир до кадията на Дупница на монасите от Рилския манастир се забранява “поправянето и възобновяването на новите постройки на манастира". На кадията се предписва да направи необходимите проверки и “в случай, че при ревизията на манастира забележите някои нови поправки, заповядвам ви да ги съборите веднага".

На тази дата са родени:

1961

Роден е Милко Палангурски - български историк. Завършва ВТУ (1985 г.), специалност "История"; асистент (1986 г.); д-р (1992); доцент (1997). Преподавател във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" в катедра "Нова и най-нова история на България". Зам.-декан на Историческия факултет (от 1999 г.). Автор на над 30 статии, студии, монографии; съавтор на учебници, учебни програми и помагала по история на България. Съчинения: "България в балканската политика на Русия" (1986 г.), "Либералната (Радославистка) партия в България" (1992 г.), "Кратка стопанска история на България" (1996 г.); "Кратка история на България" (1992 г.; 2000 г., в съавт.); "История на България" (1999 г., учебник).

1954

Роден е Емил Розов – български журналист. Завършва ВИИ "Карл Маркс", специалност "Обработка на информацията". Постъпва в Българската национална телевизия през 1978 г. Започва в предаването "Всяка неделя" през 1979 г., където е репортер и редактор до 1985 г. От 1985 г. до 1988 г. е в "По света и у нас", бил е кореспондент на Българската национална телевизия за Софийски окръг. От 1988 г. до 1991 г. е в предаването "Добро утро" (един от неговите създатели). Автор и водещ е на предаването "Събота късен следобед" (1991-1997 г.). Носител е на награди от Международния младежки преглед в Пампорово, Клуба на МХТИ, Съюза на българските журналисти. Автор е на документалните филми: "Лече, звездата на Хамбург", "Часът на Трифон" и "В блясъкът на славата", които са в Златния фонд на Българската национална телевизия. Секретар е на Гилдията на журналистите в Българската национална телевизия.

1937

Роден е Николай Христов Кънчев - български поет и преводач. Автор на творби за деца и възрастни, превежда от грузински и руски език. Завършва специалност българска филология" в СУ (1961 г.). Посещава Грузия през 1964 и 1966 г. Автор е на повече от 20 стихосбирки. През 1999 г. излиза книгата му “Антология" (изд. на български, английски, френски и немски език). Негови книги са издадени в Полша, Германия, Холандия, САЩ, Италия, Испания, Франция и др. Носител е на национална и международна литературна награда. Приет е за член на Световна академия за поезия в град Верона, Италия (2001 г.). Стихосбирки: “Присъствие" (1965 г.), “Кълвач" (1966 г.), “Мравешка държава" (1967 г.), “Колкото синапено зърно" (1968 г.), “Чудесии" (1973 г.), “Послание от пешеходец" (1980 г.), “Осланям се на маранята" (1981 г.), “Нощен пазач на зората" (1983 г.), “Вълни на вероятността" (1985 г.), “Редом с всички мигове" (1986 г.), “Времето раздадено на всички" (1989 г.), “Със слънце на сърцето" (1989 г.), “В гората има някой" (1990 г.), “И междуочието да прогледа" (1992 г.), “Отпечатъци от пръстите на Йети" (1992 г.), “Вятърът отнася мойта шапка" (1993 г.), “Бяла врана" (2001 г.).

1932

Роден е Георги Струмски (псевдоним на Георги Асенов Йорданов) - български писател. Завършва българска филология в СУ (1955 г.). Завежда отдел “Детско-юношеска литература" в издателство “Български писател" (1966-1970 г.), зам.-главен редактор на сп. “Обзор" (1971-1973 г.), главен редактор на сп. “Славейче" (от 1976 г.). За първи път отпечатва стихотворение през 1958 г. във в-к “Народна младеж". Творчеството му е свързано с изявите на т. нар. “априлско поколение" писатели. Съчинения: “Две поеми" (1958 г.), “Огънят, на който съм се грял" (1968 г.), “Писма до твоето детство" (1968 г.), “Владения" (1970 г.), “Имаше един вълшебник" (1976 г.), “Застават синовете до бащите" (есета, 1977 г.), “Сърце като слънце" (1978 г.), “Владимир Димитров Майстора" (1980 г.), “Великото преселение на децата" (1980 г.), “Съвременници на бъдещето" (1981 г.), “Портрети на момичета и момчета" (1983 г.), “Рилска тетрадка" (1984 г.), “Татко, мама и ние" (1985 г.), “Големият малък човек" (1986 г.), “Песен, приказка, палитра" (1987 г.), “Вълшебници на моето детство" (1987 г.), “Питка от Стражица. Поема" (1990 г.), “Безсмъртният отряд. Книга за деца-герои" (1990 г.), “Космонавт 1001" и др. Носител на диплом “Андерсен" на Международната организация за детска литература; на орден “Кирил и Методий"; орден “НРБ" I-ва степен.

1909

Роден е Светослав Обретенов – български композитор, хоров диригент. Завършва Държавната музикална академия в София през 1934 г. Работи като хоров диригент (София, Варна), композитор-пианист (Русе). От 1933 г. е сътрудник на театрите "Народна сцена", Т-35 и Реалистичен театър. През 1934 г. с Хрелков съставя сборник с комунистически песни ("20 трудови песни"). През 30-те и 40-те години композира хорови песни ("Три сестри", "Хайдушка песен" и др.), симфонични и вокално-инструментални творби. След 9 септември 1944 г. е пръв ръководител и диригент на Държавния радиохор (днес Българска хорова капела "Св. Обретенов"), диригент на хор "Кавал" (1949 г.). Специализира в Москва (1952-1953 г.). Създава масови песни - "Бий врага", "Борба за мир" и др.; кантати - "Димитровска родина", "Запей, наш бащин край", "Радост иде", ораторията "Партизани" и др. Умира на 16 май 1955 г.

1898

Роден е Славчо Димитров Загоров - български политик, икономист и дипломат. Учи право в Берн (1916 г.), София (1918 г.) и Инсбрук (1919 г.); държавни науки в Лайпциг (1919-1922 г.). Участва в I-вата световна война като офицер. Проучва материали по политикономия и статистика в Харвардския университет (1933-1934 г.), Женева, Лондон и Кембридж (1935, 1937 г.). Извънреден професор по статистика (1934 г.), професионален титуляр (1942 г.) на Катедрата по статистика в СУ, главен директор на Статистиката (1934-1942 г., с прекъсвания). Министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Г. Кьосеиванов и в първото правителство на Б. Филов (1939-1942 г.), пълномощен министър в Берлин (от 16 юли 1942 г.). След войната не се завръща в България. На 1 февруари 1945 г. е осъден задочно на смърт от Народния съд. С решение 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд присъдата е отменена. Съчинения: "Теория на индексните числа за общото движение на цените" (1929 г.), "Възпроизвеждането на населението в България. Демографска студия" (1934 г.) и др.

1888

Роден е Владимир Заимов – български генерал-полковник. Син е на Стоян Заимов. Участва в Балканските войни (1912-1913 г.) и в Първата световна война. За антимонархическа дейност е уволнен от армията и изправен пред военен съд (1935 г.). Арестуван е, осъден е на смърт и е разстрелян на 1 юни 1942 г. като съветски агент.

1887

Роден е Николай Иванович Вавилов – руски агроном, генетик, растениевъд, географ, академик (1929 г.), член на Академията на науките на Украйна (от 1929 г.). Създател е на съвременните научни основи на селекцията, учението за световните центрове за произход на културните растения и тяхното географско разпространение. Открива и формулира закона за хомоложните редове в биологията (1921 г.). Председател е на Всесъюзното географско дружество (1931-1940 г.). Открива много неизвестни за науката растения, които подкрепят неговия закон за хомоложните редове в наследствената изменчивост. През 1940 г. е арестуван по време на експедиция в Западна Украйна и Карпатите. След повече от едногодишно следствие е осъден на смърт. Избран е за почетен член на Лондонското кралско дружество; смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор. Умира на 26 януари 1943 г. от изтощение и тежка форма на дистрофия в Саратовския затвор. Гробът му е неизвестен.

На тази дата умират:

2002

Умира Ружа Делчева – българска актриса. Родена е на 2 август 1915 г. в Стара Загора. След завършване на Държавната театрална школа към Народен театър “Иван Вазов" през 1937 г. е една от водещите му актриси до пенсионирането си. В киното се снима от 1938 г. Преодолява театралните ограничения и се стреми да създаде пълнокръвни и житейски убедителни образи. Майстор е на епизодичния персонаж. Ключови роли: в "Албена", "Свекърва", "Херцогинята от Падуа", "Под игото", "Три сестри". Снима се в: "Страхил войвода" (1938 г.), "Те победиха" (1940 г.), "Точка първа" (1956 г.), "Години за любов" (1957 г.), "Цар Иван Шишман" (1969 г.), "Куче в чекмедже" (1982 г.), "Тази хубава зряла възраст" (1985 г.). Работи активно и в ТВ театър: "За честта на пагона" (1975 г.), "Криворазбрана цивилизация" (1975 г.), "Зех тъ, Радке, зех тъ!" (1976 г.), "Легенда за майката" (1985 г.). Уволнена е от Народен театър “Иван Вазов" на 1 януари 1989 г. Носител е орден "Стара планина" (2000 г.).

2000 г.

Умира Надежда Николова Хвойнева – българска народна певица; солистка на Ансамбъла на Българското национално радио (от 1958 г.) и в “Мистерия на българските гласове" (от 1987 г.). Родена е на 19 ноември 1936 г. в с. Левочево, Смоленско. Изнася солови концерти в Европа, САЩ, Канада, Египет, Судан, Израел, Индия, Либия. Записала е над 300 родопски народни песни за Българското национално радио и “Балкантон". Последната й аудио касета е “Родопска изповед" (1992 г.). Носител е на следните награди: I СФДМ, София; от Нови Сад, Египет, Братислава; орден на труда “Кирил и Методий", I степен; сребърна лира от СМТБ; “Капитан Петко войвода"; “Златен паун" в Унгария; “Грами" с хор “Мистерия на българските гласове".

1979

Умира Христо Томов Вакарелски - български етнограф и фолклорист. Роден е на 15 декември 1896 г. в с. Момина клисура, Пазарджишко. Завършва славянска филология в СУ (1919-1923 г.). Специализира в Полша славянска и обща етнография. Посещава с научна цел Унгария (1931 г.) и Финландия (1937 г.). Завежда секция "Материална култура" в Народния етнографски музей в София (дн. Етнографски институт и музей към БАН). Почетен член на етнографски дружества в Полша, Унгария, Австрия, на Международно дружество за етнология и фолклор (SJEF). Изследва българската материална, духовна и обществена култура, народното изкуство и фолклора. Много от трудовете му са обнародвани на чужди езици. Носител на Хердерова награда (1965 г.).

1957 г.

Умира Александър Наков Мутафов - български художник. Роден е на 8 май 1879 г. в Шумен. Завършва гимназия във Варна, учи живопис в Торинската и в Мюнхенската академии; професор в Софийската художествена академия. Занимава се с акварелна живопис. Творби: “Море", “Лунна нощ", “Морски шепот", “Привечер", “Край езерото".

1956

Умира Иван Хаджов - български публицист, литературовед, езиковед. Роден е на 7 юли 1885 г. в Струга. Завършва славянска филология в СУ. Участва като доброволец в Балканската война (1912-1913). Преподавател в Софийския учителски институт (1922-1925 г.). Специализира в Германия и Австрия. Учителства в Трета софийска мъжка гимназия (1911-1921 г., 1925-1942 г.). Член на управата на Македонския научен институт и пръв председател на Дружеството на филолозите-слависти в България. Автор на около 400 статии, поместени в периодичния печат. Литературните му интереси са главно в областта на Българското възраждане. Езиковите му проучвания са свързани с лексикологията и синтаксиса. Един от съставителите на първия в България “Правописен и правоговорен речник" (1911 г.). Под негова редакция излизат избрани съчинения на Хр. Ботев и Софроний Врачански. Съчинения: “Македония под иго. 1919-1929 г. Документи и свидетелства" (1931 г., псевд. Veritas), “Методика на обучението по български език" (1941 г.), “Братя Димитър и Константин Миладинови" (1944 г.), “Стихотворенията на Ботева" (1947 г.).

1931

Умира Никола Петров Зографов - български революционер, деец на македоно-одринското освободително движение. Роден е през 1869 г. в с. Ораховец. От 1896 г. е пунктов началник на ВМРО в Кюстендил, където основава македонски революционен комитет "Труд" (1896-1898 г.). Член (1895 г.) и подпредседател (1898 г.) на Македоно-одринското дружество в Кюстендил и председател на Пиянечкото македоно-одринско дружество (1900-1901 г.). През 1915 г. ослепява. Автор на брошурата "Няколко думи за борбите на Македоно-одринската организация" (1901 г.) и на книгата "Строежът на живота" (1927 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.