На 25 февруари 1872 г. умира Паисий Пловдивски (светско име: Петър Зафиров) -  висш духовник, по произход албанец. Роден е около 1810 г. в гр. Янина, Гърция. Ръкоположен е за гръцки митрополит в Пловдив през 1858 г., но 3 г. по-късно се отказва от Цариградската патриаршия и застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна национална независимост, за което е заточен в Мала Азия до 1868 г.

През 1877 година в Браила започва да се печата в. "Хъш" – политически вестник, за който се предполага, че е редактиран от Светослав Миларов (на снимката) като продължение на в. "Хитър Петър".

През 1991 г. започва процесът срещу Тодор Живков и бившия член на Политбюро на Централния комитет на БКП Милко Балев.

През 1992 г. Столичният общински съвет взема решение мавзолеят на Георги Димитров да се премахне от центъра на града.

На 25 февруари са родени:

Виктор Спиридонов Чучков - композитор, пианист, педагог; Боян Радев (Боян Радев Александров) –спортист, състезател по класическа борба, заслужил треньор.

Цветан Лазаров, българският авиоконструктор, създател на българския самолет "ЛАЗ". 

На тази дата умира  Ангел Тодоров (А. Т. Тошков) – писател.

 

2011 г. 

Народното събрание на Република България гласува Стратегия за национална сигурност на Република България. Гласуват 143 народни представители, от които "за" - 120, а 23-ма се въздържат. 

 

2010 г. 

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" - първа степен на Ким Мьонг-джин извънреден и пълномощен посланик на Република Корея в Република България "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-корейските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната".

 

2005 г.  

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" - първа степен на Севда Севан извънреден и пълномощен посланик на Република Армения в Република България  "за изключително големите й заслуги за развитието на българо-арменските отношения и във връзка с приключване на нейния мандат". 

 

1992 г. 

Столичният общински съвет взема решение мавзолеят на Георги Димитров да се премахне от центъра на града. 

 

1991 г. 

Започва процесът срещу Тодор Живков и бившия член на Политбюро на Централния комитет на БКП Милко Балев. Тодор Христов Живков е политически и държавен деец. Роден е на 7 септември 1911 г. в село (днес град) Правец, Софийска област. Първоначално учи в родното си село, след което продължава образованието си в Средното училище по графика в София и завършва гимназия като частен ученик. Член е на Българския комунистически младежки съюз от 1930 г., а на Българската комунистическа партия - от 1932 г.

Като партиен функционер работи главно сред столичните печатарски работници. От 1942 г. е член на Софийския окръжен комитет на партията. От края на 1943 г. се включва активно в партизанското движение в родния си край. Взема дейно участие в политическата промяна на 9 септември 1944 г. в столицата. На VIII пленум на партията (1945 г.) е избран за кандидат-член на Централния комитет, а на V конгрес на БКП - за член на ЦК. През 1948-1949 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП и председател на Столичния градски народен съвет, възглавява и Отечественофронтовската организация в София. От 1950 г. е кандидат-член на Политбюро на ЦК, а от 1951 г. и член на Политбюро на ЦК. На VI конгрес на БКП (1954 г.) е избран за първи секретар на ЦК на БКП, като от ноември 1962 г. до юни 1971 г. е и председател на Министерския съвет на Народна Република България. През юли 1971 г. заема поста председател на Държавния съвет. От 1981 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На 10 ноември 1989 г. е освободен от пленум на ЦК от заемания партиен пост, а малко по-късно Народното събрание го освобождава и от държавния пост. На 8 декември 1989 г. е изваден от състава на ЦК, а няколко дни след това е изключен и от БКП. За допуснати грешки и нарушения като държавен ръководител е подложен на съдебно преследване - известно време е арестуван, след което е поставен под домашен арест, на който режим остава до края на живота си. Малко преди да почине, е възстановено членството му в Българската социалистическа партия. Умира на 5 август 1998 г. Милко Калев Балев е български политик. Роден е на 14 август 1920 г. в гр. Троян. Член е на Работническия младежки съюз (РМС) от 1936 г., на БКП от 1942 г. Осъден е на смърт през 1943 г. и до 1944 г. е политически затворник. От 1950 г. е в апарата на ЦК на БКП: в отдел "Пропаганда и агитация", първи помощник на първия секретар, началник на кабинета на генералния секретар на ЦК (1954-1986 г.). Секретар е на ЦК от 1979 г. и е член на Политбюро (1982 г.). Председател е на Комисията по външнополитически въпроси; на Координационния съвет за задгранична пропаганда; на Комисията по външна политика. Депутат е в VI, VII, VIII и IХ Народно събрание на Народна Република България. Изключен е от БКП на 13 декември 1989 г., отнети са му всички почетни звания. Осъден е на 2 години затвор (през 1992 г.), присъдата е променена в условна. Предполага се, че ръководи пряко т. нар. "възродителен процес", начело на "Група А". Отговорен редактор е на 38-те тома със съчинения на Тодор Живков. Умира на 8 октомври 2002 г. 

 

1962 г. 

Провеждат се избори за 4-то НС, на които кандидатите на ОФ получават 99,90 % от гласовете. 

 

1949 г. 

ВНС приема Закон за книгопечатането. 

 

1949 г. 

От 25 февруари до 8 март се състои съдебен процес срещу 15 евангелистки пастори в България, обвинени в противодържавна дейност - предаване на чуждото разузнаване на сведения от военен, стопански и политически характер и получаване на субсидии от американската и британската легация. Подробни указания за организацията на процеса са разработени от Политбюро на ЦК на БКП в края на януари същата година. От 15-те обвиняеми 4-ма получават доживотни присъди, 4-ма - по 15 г. строг тъмничен затвор, останалите - различни срокове затвор. 

 

1947 г. 

Великото Народно Събрание ратифицира мирния договор на страните от Антихитлеристката коалиция с България, подписан на 10 февруари същата година в Париж. 

1947 г. 

Въведен е държавен тютюнев монопол. 

 

1929 г. 

В периода 25 - 29 февруари се състои Пиротска конференция между България и Югославия за обща охрана на границата и за статута на двувластническите имоти. През септември е проведена нова Пиротска конференция, а през декември заседанията приключват в София.  

 

1916 г. 

По нареждане на ВМРО Туше Скачков застрелва в центъра на София Наум Тюфекчиев. Наум Тюфекчиев е роден през 1864 г. в Ресен, Македония. Той е търговец на оръжие и един от най-големите атентатори и професионален организатор на политически убийства. От 1891 г. до 1895 г. в България стават три политически убийства - на министъра на финансите Георги Белчев, съпруг на поетесата Мара Белчева, на посланика ни в Цариград д-р Георги Вълкович и на бившия министър-председател Стефан Стамболов. Наум Тюфекчиев стои и зад трите убийства. 

1905 г. 

Регистрира се Тютюнофабрикантско дружество "Свети Никола" - първи официален картел в страната, в който влизат 40 от общо 58 тютюневи фабрики. 

 

1896 г. 

Роден е българският авиоконструктор Цветан Лазаров, създател на български самолет "ЛАЗ". 

 

1883 г. 

Под натиска на екзарх Йосиф I и по решение на правителството митрополит Мелетий Софийски е арестуван и заточен в Рилския манастир. По-късно му е разрешено да се установи в Кюстендил. Мелетий Софийски е висш духовник, книжовник, обществен деец, редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е през 1832 г. в Струмица. През 1851 г. става монах в Зографския манастир. Завършва Атинската духовна семинария, след което заминава за Санкт Петербург, където следва в Духовната академия. Завръща се в България и от 1872 г. до 1883 г. е софийски митрополит. През 1876 г. е преследван от турските власти, които го подозират, че укрива дейци от Ботевата чета. Поради това търси спасение в Българската екзархия в Цариград. След Освобождението отново поема Софийската епархия. Народен представител е в Учредителното събрание (1879 г.). Предоставя много ценни ръкописи и старопечатни книги на Народната библиотека в София (днес Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий"). По време на режима на пълномощията е интерниран в Рилския манастир (1883 г.). По-късно заболява тежко и заминава на лечение в Кайро, където умира през 1891 г. 

1881 г. 

Учреден е орден "Свети Александър" – за военни и граждански заслуги към държавата, за храброст и при лично благоволение на княза. За военни – с мечове по средата (при война) или над кръста (в мирно време) и без мечове – за цивилни. Има Голямо и Малко огърлие (от 1888 г.), Велик кръст (от 1908 г.) и шест степени (последните две - със или без корона) с форма на артилерийски кръст върху пурпурночервена лента. Великият кръст се носи на шарф с розета през дясно рамо, а I-ва степен е без розета; II-ра и III-та степен - на шия, а IV-та и VI-та степен - на триъгълна лента на гърди. Към него (до II-ра степен) се носи сребърна звезда на гърди. Учредяването му предизвиква дипломатически конфликт с Портата през 1883 г. и е прието като израз на стремежа за български държавен суверенитет. Голямото огърлие е запазено само за владетеля и престолонаследника, а Малкото - за чужди владетели, генерали, висши духовници (наградени са 25 души). С Великия кръст, I-ва и II-ра степен, се награждават министър-председатели, митрополити, генерали. Орденският празник е на 19 февруари. Орденът е отменен на 15 юни 1948 г. Към него е учреден медал "За заслуга" в две степени (златна и сребърна) само за офицери. Носи се на червена лента или на лентата на ордена "За храброст" при награждаване във военно време. До 1940 г. е даден на 69 души. Отменен е на 18 юли 1947 г. 

 

1877 г. 

В Браила започва да се печата в. "Хъш" – политически вестник, за който се предполага, че е редактиран от Светослав Миларов (на снимката) като продължение на в. "Хитър Петър". Светослав Миларов (псевдоним на С. Николов Сапунов) е писател и обществен деец. Роден е на 24 април 1850 г. в Цариград. Следва право в Загреб. Участва в Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.). След Освобождението живее в Пловдив и се включва в обществено-политическия и културния живот на Източна Румелия. Продължава активната си обществена дейност и след Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.). Заради отрицателното му отношение към Регентството (1886–1887 г.) и първия стамболовистки режим емигрира вън от България. След завръщането си през 1889 г. е подложен на преследване и е интерниран. Обвинен е в съучастие в убийството на финансовия министър Христо Белчев (15 март 1891 г.), получава смъртна присъда и на 15 юли 1892 г. е обесен. 

1857 г. 

Роден генерал-майор Андрей Блъсков, през Сръбско-българската война командва 5-и пехотен полк. 

1853 г. 

Пазарджишките първенци изготвят молба до руския консул в Одрин, в която настояват за оказване на помощ срещу своеволията на гръцкото духовенство 

На тази дата са родени: 

1946 г. 

Роден е Виктор Спиридонов Чучков - български композитор, пианист, педагог. Завършва Музикалната академия в София (1966 г.), специалност “Композиция" при професор В. Стоянов и “Пиано" при професор Лили Атанасова. Печели стипендия от консерваторията “Санта Чечилия", Рим, Италия, която завършва през (1972 г.). Освен композиция и пиано, той специализира камерна музика при Г. Агости. През 1981 г. завършва академия “Киджана", Сиена, Италия. След завръщането си в България преподава камерна музика в Музикалната академия. Активно концертира в периода 1990-1997 г. (над 500 концерта в България и чужбина като солист на симфоничен оркестър и солист пианист). Води майсторски класове в Бразилия, Холандия, Италия и др. Председател е на СБК; професор по камерна музика. Член на жури на много международни конкурси. Носител е на пет награди от международни конкурси за пиано; удостоен е с орден “Кирил и Методий"; избран за “Музикант на година 2000 от слушателите на “Алегро виваче" (БНР). Творчеството на Чучков включва почти всички жанрове: симфонична, камерна, филмова и детска музика. Творби: “Концерт за пиано и оркестър", “Концерт за смях и оркестър", “Носталгични вариации за кавал, пиано и оркестър", “Европейска сюита", “Соната за 10 инструмента", клавирни пиеси, музика към филмите “Суламид", “Скален кристал" и др. 

 

1942 г. 

Роден е Боян Радев (Боян Радев Александров) – български спортист, състезател по класическа борба, заслужил треньор (1975 г.). Олимпийски шампион в Токио (1964 г.) и Мексико (1968 г.). Световен шампион в Толедо, САЩ (1966 г.); световен вицешампион в Толедо (1962 г.) и в Букурещ (1967 г.) и европейски вицешампион във Вестерос, Швеция (1968 г.). Спортист № 1 на България (1964 г., 1967 г., 1968 г.). 40-годишен става служител в МВР. Обявен е за спортист на века на "Левски" (2001 г.). носител е на орден "Стара планина" (2002 г.). Собственик е на художествена галерия в София; колекционер е на художествени произведения и български икони, културтрегер и меценат. 

 

1902 г. 

Роден е Георги Гогов Константинов - български литературен историк и критик. Завършва славянска филологии в СУ (1926 г.). Редактор във в-к “Радикал" (1923-1934 г.), в-к “Съвременник" (1930-1932 г.), литературен редактор на в-к “Нови дни". Сътрудничи на в-к “Заря", сп. “Българска мисъл", “Златорог" и “Отец Паисий". Като литературен критик дебютира в сп. “Чернозем" през 1922 г. След 9 септември 1944 г. редактира културната страница на в-к “Радикал", “Време" и сп. “Простори", от 1954 до 1963 г. е редактор в изданието “Народна младеж". Изследователските му интереси са съсредоточени върху проблемите на старата българската литература, възрожденската литература, развитието на реализма в белетристиката след Освобождението, българския символизъм, българо-руските литературни връзки. Някои съчинения: “Емануил Попдимитров" (1922 г.), “Лев Толстой и България" (1928 г.), “Българската литература след войната" (1933 г.), “Вук Караджич и Л. Каравелов" (1938 г., на български и сръбски език), “Душата на Македония" (1941 г.), “Творци на българската литература" (1941 г.), “Стара българска литература" (1942 г.), “Нова българска литература" (т. I, II, 1942 г., 1943 г.), “Очерци за българските писатели" (1968 г.), “Моето поколение в литературата. 1917-1967" (в 2 части, 1968 г., 1970 г.), “Емил Коларов" (1969 г.), “Николай Лилиев сред своите приятели" (1971 г.), “Книга за Г. Караславов" (1972 г., в съавт. с Ел. Константинова) и др. Умира на 24 март 1970 г. в София. 

 

1888 г. 

Роден е Йордан Антонов Бадев - български литературен историк и критик. Сътрудничи на сп. "Златорог". Инкриминиран като "фашистки" автор, убит след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. и след това е осъден на смърт от т. нар. Народен съд. Реабилитиран е от Върховния съд на България през 1996 г. Съчинения: "Скици на живите" (1934 г.), "Животът и изкуството" (1938 г.). Умира през 1944 г. 

 

1878 г. 

Роден е Панчо Василев Дорев - български историк османист. Роден е на 28 декември 1938 г. в София. Завършва гимназия в Битоля и право в Цариград (ок. 1903 г.). Работи като адвокат (1903 г.) и гимназиален учител (1904 г.) в Битоля. След Младотурската революция (1908 г.) е избран за депутат от Битоля в турския парламент. Мирски съветник в Българската екзархия (1909-1911 г.). Издава в-к "Светлина" (1912 г., Солун) - орган на българите в Османската империя. Легационен съветник в Цариград (1912-1914 г.) и Лондон (1921 г.). Генерален консул в Будапеща (1914-1916 г.) и Александрия (1922-1923 г.). Пълномощен министър в Прага (1932-1934 г.). Публикува "Документи из турските държавни архиви. 1564-1909" в 2 т. (1940-1942 г., посмъртно). Автор на "Външна политика и причини на нашите катастрофи" (1924 г.) и др 

 

1859 г. 

Роден е Васил Иванов Кутинчев - български генерал от пехотата (1918 г.). Завършва Военното училище в София (1879 г.). В Сръбско-българската война (1885 г.) командва дружина и 5-ти пехотен Дунавски полк при Сливница, Драгоман и Пирот. През Балканската война (1913 г.) командва I-ва армия, която печели големи победи в Тракия и при Чаталджа; в Междусъюзническата война действа със същата армия при връх Св. Никола и Княжевац. Умира на 30 март 1941 г. в София. 

 

На тази дата умират: 

2019 г. 

Умира Красимир Узунов - Поручика - военен, журналист, бизнесмен. Той е основател на първата частна информационна агенция в България - "Фокус" и едноименното радио, собственост на агенцията. 

Красимир Узунов е запомнен като родолюбец, който посвещава живота си на България, като офицер от Българската армия, а впоследствие като журналист, писател, общественик. Автор е на стотици публикации в български и чужди издания по проблемите на Македония, Западните Балкани, армията, националната сигурност, реформите в службите за сигурност и българската военна история.Инициатор на редица начинания, свързани с опазването на българската историческа памет, издигането на паметници на достойни българи, чествания на дати. 

1993 г. 

Умира Ангел Тодоров (А. Т. Тошков) - български писател. Роден е на 20 октомври 1906 г. във Видин. Завършва право в СУ (1930 г.). Член на БКП от 1927 г. Редактор във в-к “РЛФ" (1929 г.). Отговорен редактор на сп. “Звезда" (под редакцията на Г. Бакалов). Специализира в Париж и Дижон (1930-1931 г.), където се запознава с А. Барбюс, П. Ваян-Кутюрие, П. Елюар и др. В България работи като адвокат и журналист. Участва в Отечествената война. Главен редактор (заедно с А. Гуляшки) на в-к “Литературен фронт" (1944 г.) и на в-к “Вечерни новини". Заместник главен редактор на в-к “Отечествен фронт", “Стършел", на сп. “Септември", главен редактор на сп. “Българо-съветска дружба". Секретар на СБП (1947-1948 г., 1958-1962 г.). Председател на съюза на преводачите в България, почетен председател на СБП от 1979 г. Печата за пръв път през 1921 г. в сп. “Пчела". Първата му книга е сборник с разкази - “Клуб и фабрика" (1932 г.). Стиховете му след 9 септември 1944 г. са в духа на соц. реализъм и носят духа на фалшив оптимизъм. Автор е на литературни изследвания и литературнокритически статии. 

 

1872 г. 

Умира Паисий Пловдивски (светско име: Петър Зафиров) – висш духовник, по произход албанец. Роден е около 1810 г. в гр. Янина, Гърция. Ръкоположен е за гръцки митрополит в Пловдив през 1858 г., но 3 г. по-късно се отказва от Цариградската патриаршия и застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна национална независимост, за което е заточен в Мала Азия до 1868 г. След провъзгласяването на Българската екзархия (1870 г.) е включен във Временния екзархийски съвет, но скоро след това умира.