През 1946 година на тази дата България прекъсва дипломатическите си отношения с франкистка Испания.

1988 г.- след продължилия 20 дни съдебен процес и събрани в 200 тома показания и доказателства Върховният съд осъжда на смърт чрез разстрел Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), заради участието им в серия бомбени атентати през 1984 - 1986 г. Най-големият от серията бомбени атентати е извършен на 9 март 1985 г. на гара Буново.

През 2005 г. на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. На 25 април са родени: Петя С. Дубарова – поетеса; Васил Димитров Цонев –писател, брат на актьора Коста Цонев.

На тази дата умират: Димитър Греков – политически и държавен деец, юрист; Елена Стефанова Мутева - поетеса.



2007 г.

Шестима кандидати за евродепутати са били сътрудници на службите на бившата Държавна сигурност. За Евгени Кирилов и Боян Чуков от Платформа Европейски социалисти са установени материали от Първо главно управление. Юнал Лютфи, от листата на ДПС и Кръстьо Петков, от политическа партия “Граждански съюз за нова България" са били сътрудници на служба “Военна информация".

Данни за принадлежност към ДС има още за Георги Белчев от ССД и за Севдалин Атанасов от Зелената партия.

2005 г.

На тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.

2002 г.

Премиерът Симеон Сакскобургготски е на официално посещение във Вашингтон, САЩ, по време на което се среща с президента Джордж У. Буш.

1994 г.

При посещението на македонския президент Киро Глигоров в София отново не са подписани двустранните споразумения заради езиковия спор. Езиковият спор се урежда на 22 февруари 1999 г., когато на български и македонски език е подписана българо-македонска декларация, с която България признава македонския език.

1991 г.

Депутати от СДС искат да се определи дата за саморазпускане на ВНС "заради неефективност на неговата законодателна дейност".

1988 г.

След продължил 20 дни съдебен процес и събрани в 200 тома показания и доказателства Върховният съд осъжда на смърт чрез разстрел Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб) заради участието им в серия бомбени атентати през 1984-1986 г. След четири месеца присъдата е изпълнена.

Върховният съд започва разглеждане на делото за терористичните актове на 4 април 1988 г. На подсъдимата скамейка са изправени 7 души. Останалите получават от 1 до 5 години затвор.

Най-големият от серията бомбени атентати е извършен на 9 март 1985 г. на гара Буново. Той е дело на терористичната организация "Турско националноосвободително движение в България". Терористите поставят бомба във вагон за майки с деца на влак по линията Бургас-София. Загиват седем души, от които две деца. Девет души са тежко ранени, а с по-леки наранявания са около 20 човека.

1983 г.

Започва тридневното посещение на президента на Гърция Константинос Караманлис в България. Константинос Г. Караманслис е роден през 1907 г. в с. Проти (на турски Кюпкьой), Серско. През 1929 г. завършва право в Атинския университет и започва адвокатска практика в Серес. През 1935 г. е избран за депутат от Народната партия. След преврата на генерал Метаксас (4 август 1936 г.) напуска депутатското си място в знак на протест и се завръща към адвокатската си практика. През 1941 г. се установява в Атина, работи като адвокат.

След германската инвазия в Гърция напуска страната и емигрира в Близкия Изток. Завръща се през 1944 г. и отново се включва в политическия живот на страната. В първите следвоенни избори (1946 г.) отново е избран за депутат. В периода ноември 1946 г. - февруари 1947 г. е министър на труда в две последователни правителства на Константинос Тсалдарис и Димитриос Максимос.

Като министър на транспорта (май-октомври 1948 г.) допринася за възстановяването и разширяването на транспортната и електроснабдителната мрежа. След това е социален министър и работи за реабилитирането в обществото на много бежанци и жертви на гражданската война.

През 1950 г. е преизбран за депутат от област Серес и става министър на отбраната в кратко задържалото се коалиционно правителство на Софоклис Венизелус и Константинос Тсалдарис. Присъединява се към партията "Гръцки сбор“ водена от Александрос Папагос през 1951 г. От ноември 1952 г. до октомври 1955 г. е министър на обществените дейности в правителството на Папагос. Той планира и осъществява програма от решителни мерки, които се оказват от голямо значение както за краткосрочното така и за дългосрочното икономическо развитие на страната. Три пъти е министър-председател в периода 1956-1963 г.

Основните му заслуги в този период са: бързо икономическо възстановяване, стабилизиране на гръцката валутата, удвояване на земеделската продукция, индустриализация, развитие на туризма, привличане на чужди инвестиции, извоюване независимостта на Кипър.

Подава оставката си заради разногласия с крал Павел. След загубата на изборите през ноември 1963 г напуска страната. Прекарва 11 години в Париж. През юли 1974 г. се завръща в Гърция. Формира партията Нова демокрация, с която печели последователно изборите през 1974 г. и 1977 г., а с тях и два министърпредседателски мандата. Политиката му е насочена към развитие на икономиката, модернизиране на образованието и запазване на културното наследство. На 28 май 1979 г. Гърция се присъединява към Европейската общност. През 1980 г. е избран за президент. Отказва се от президентския пост през 1985 г., след като партията му се отказва да подкрепи номинацията му за втори мандат. Следващите 5 години не участва в политическия живот. През 1990 г. печели втория си президентски мандат. На 23 април 1998 г. Константинос Караманлис умира след кратко боледуване.

1971 г.

Завършва Десетият конгрес на БКП, започнал на 20 април. Приета е програма, която поставя като "непосредствена историческа задача" на партията "изграждането на развито социалистическо общество".

Програмата характеризира този етап като "исторически необходим закономерен етап в прехода от капитализма към комунизма", който изразява най-пълно същността на социализма, разкрива "превъзходството" му над капитализма. Програмата предвижда през периода да се осъществи "скок в производителните сили" на основата на използване постиженията на научно-техническата революция, собствеността постепенно да се превърне в "единна общонародна", социалистическата демокрация да достигне "висша и всестранна изява", а държавата на диктатурата на пролетариата да прерасне в "общонародна".

Набляга се върху това, че и през новия период БКП ще бъде "ръководна и направляваща сила".

Програмата обявява, че "грижата за човека е основна грижа на партията, смисъл и съдържание на цялата й политика". В приетите от конгреса директиви за шести петгодишен план (1971-1975 г.) се акцентира върху използването на постиженията на науката и техниката за осигуряване на икономически растеж.

Продължава линията на ускорена индустриализация с изпреварващо развитие на машиностроенето, енергетиката, металургията и химическата промишленост. Предвижда се реалните доходи на човек да нараснат с 25-30 %, националният доход през 1975 г. да се увеличи с 47-50 % в сравнение с 1970 г. На пленума на ЦК на БКП на 25 април Тодор Живков е преизбран за член на Политбюро и първи секретар на ЦК.

1957 г.

Политбюро на ЦК на БКП решава да се създаде Съюз на туристите в България, който трябва да масовизира туристическото движение.

1955 г.

Състои се премиера на филма "Героите на Шипка". Той е съвместна продукция на Студия за игрални филми-София и студия "Ленфилм" – Ленинград, представяща епизоди от Руско-турската война 1877-1878 г. Режисьор на филма е Сергей Василиев, а сценарист – Аркадий Первенцев.

1946 г.

България прекъсва дипломатическите си отношения с франкистка Испания.

България установява дипломатически отношения с Испания на 8 май 1910 г. Първият испански пълномощен министър с резиденция в София идва през октомври 1915 г. От 1925 г. българският пълномощен министър в Париж е акредитиран и в Мадрид, а първата българска легация, начело с легационен секретар, се установява в испанската столица през 1933 г. Отношенията са прекъснати през 1946 г. Възобновени са на равнище консулско и търговско представителство през 1970 г. Пълните дипломатически отношения на ниво посолство са възстановени на 27 януари 1977 г.

1946 г.

Политбюро на ЦК на БРП (к) приема решения за засилване "разобличителната" борба срещу опозицията, за повишаване на бдителността, за разгръщане борбата на милицията против диверсиите, за укрепване охраната на южните граници.

1941 г.

От Дунавската флотилия се създава отряд за отбрана на брегова ивица на Бяло море, наречен Беломорска отбрана.

1925 г.

В София пристига назначеният от папа Пий ХI апостолически визитатор за България монсеньор Анджело Джузепе Ронкали. На 30 април е приет от царя.

Анджело Джузепе Ронкали е ватикански дипломат. Заема важни църковни постове: той е папски делегат в България, Гърция и Турция, нунций във Франция. Започва дипломатическата си кариера през 1925 г. като папски визитьор (дипломатически представител) в София, където по-късно става делегат и остава до края на 1944 г. Противник на "студената война", проповядва мир и дружба между всички страни и народи на земята. На 28 октомври 1958 г. е избран за папа под името Йоан ХХIII. Наричан е още Червения папа. През 1962 г. свиква Втория Ватикански събор. Привърженик е на "обновяването" на Църквата, за да се приспособи към условията на съвременното общество.

1917 г.

В хода на Първата световна война (на 25 април, 5 и 9 май) са извършени неуспешни английски атаки при Дойран и при вр. Яребична и сръбски атаки при завоя на р. Черна. Антантата дава 20 000 жертви.

1904 г.

В София е проведено учредително събрание на Младолибералната партия (отцепила се от Либералната партия) с председател Димитър Тончев и с печатен орган в. "Свободно слово".

1899 г.

В периода 25 април - 2 май се произвеждат избори за XX ОНС. Те са спечелени от управляващата Либерална партия. Гласуват 50 % от избирателите.

Либералната партия е политическа организация, изразяваща интересите на дребните и средните собственици.

Образувана е през октомври-ноември 1879 г. Видни нейни дейци са Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков, които са водачи на либералното течение по време на Учредителното събрание от 1879 г. Либералната партия води борба за запазване на Търновската конституция. Във външнополитическата си ориентация се обявява за сближаване с Русия. По време на изборите за I и II ОНС печели голяма изборна победа. През март 1880 г. образува правителство начело с Драган Цанков, а през декември същата година министър-председател става Петко Каравелов.

Либералите се стремят чрез икономически, финансови и административни мерки да утвърдят дребнособственическите отношения, установени след Освобождението в Княжество България. След извършването на държавния преврат през 1881 г. от княз Александър I Батенберг правителството на Петко Каравелов е отстранено от власт. Поради преследвания част от ръководителите на Либералната партия са принудени да емигрират.

След държавния преврат и отмяната на Търновската конституция сред либералите се формират две крила: умерено начело с Драган Цанков и непримирими – с Петко Каравелов и Петко Р. Славейков. Привържениците на Драган Цанков настояват за възстановяване на Търновската конституция в рамките на утвърдения от Великото народно събрание режим на пълномощията от 1881–1883 г.

Сподвижниците на Петко Каравелов и Петко Р. Славейков се обявяват решително срещу режима на пълномощията и повеждат борба за пълно възстановяване на Търновската конституция. В началото на септември 1883 г. княз Александър I Батенберг назначава за министър-председател Драган Цанков, който съставя правителство от умерени либерали и консерватори.

След като на 5 декември 1883 г. кабинетът прокарва през Народното събрание изменение на конституцията, князът съставя правителство само от либерали. На проведените през май 1884 г. парламентарни избори непримиримите либерали печелят пълно мнозинство.

Съставено е правителство начело с Петко Каравелов. Парламентът гласува отменяне на решенията от 5 декември и възстановява напълно Търновската конституция. Недоволни от изборните резултати, привържениците на Драган Цанков напускат Либералната партия и образуват нова политическа партия, която от 1899 г. се нарича Прогресивнолиберална. През лятото на 1886 г. поради остри различия с Петко Каравелов Стефан Стамболов и неговите последователи напускат Либерална партия и полагат основите на самостоятелна Народнолиберална партия. През 1887 г. се отделя и групата на В. Радославов, която образува Либерална партия (радослависти). През 1896 г. течението, ръководено от Петко Каравелов, се преименува в Демократическа партия, с което фактически се прекратява дейността на старата Либерална партия. Печатни органи на партията са: в. "Целокупна България", в. "Независимост", в. "Търновска конституция".

1878 г.

Руското командване изработва първите Временни правила за създаването на Българската земска войска. Земската войска е наименование на българската армия след Освобождението. Начело на войската е поставен руският ген. А. Н. Шелейховски, активно подпомаган от първия военен министър на България руския ген. П. Д. Паренсов.

Основа за изграждането на Българската земска войска става Опълчението. Наред с това Временното руско управление въвежда задължителна военна повинност за мъжете от 20 до 30 г. със срок на служба за редовия състав 10 г. От тях 4 в Действащата армия и 6 в запас. През април 1878 г. е свикан първият набор от около 9000 души, а малко по-късно и вторият – над 20 000. За тяхното въоръжаване руското командване предоставя безвъзмездно необходимото оръжие. Офицерският кадър се формира от руски офицери и от български офицери на руска военна служба.

На 8 юли 1878 г. в София е открито военно училище за обучение на командни кадри. Унтерофицери (сержанти) и фелдфебели (старшини) се подготвят в Търновската унтерофицерска царска школа. Обучението на офицерския кадър и на цялата армия се осъществява по руски устави. Българската земска войска съществува до 1879 г.

На тази дата са родени:

1962 г.

Родена е Петя С. Дубарова – българска поетеса. Публикува за първи път на 14 години в сп. "Родна реч" – стихотворения, импресии, есета, кратки разкази. Самоубива се на 17-годишна възраст. Тя е автор на книгите "Аз и морето", стихотворения (1980 г.; 2. изд. 1981 г.), "Поезия", стихотворения и разкази от различни години, съставители Н. Йорданов и Г. Константинов (1984 г.), "Лястовица", стихотворения и разкази, съставители Г. Константинов (1987 г.), "Най-синьото вълшебство", сборник, съставител В. Андреев (1988 г.), "Ученическа тетрадка", стихотворения (1990 г.), "Из писмата, дневника, творчеството й", сборник, съставител В. Андреев (1991 г.), "И светла, и истинна", избрани стихотворения и импресии (1996 г.).

1947 г.

Родена е Маргарита Младенова – български режисьор. Завършва НАТФИЗ, специалност “Театрална режисура". Поставя пиеси в Силистренския държавен театър, в Русе, работи в Държавния сатирически театър и в Народния Театър “Ив. Вазов". От 1988 г. е директор на театралната работилница “Сфумато". Професор е в НАТФИЗ, където води експериментален клас по актьорско майсторство. Поставя спектаклите “Приказка за стълбата", “С любовта шега не бива", “Франческа" (2002 г.) и др. През 1992 г. печели “Аскеер" за режисура и най-добро представление, печелила е конкурс за алтернативна програма в обучението по актьорско майсторство в НАТФИЗ.

1930 г.

Роден е Димо Минков Заимов – български художник. През 1954 г. завършва живопис във ВИИИ "Н. Павлович" - София при проф. Дечко Узунов. Работи в областта на живописта, политическия и филмовия плакат и в монументално-декоративните жанрове (от 1963 г.). Преподавател е по рисуване във ВИИИ, а от 1973 г. е доцент. През 1967 г. организира самостоятелна изложба в Будапеща. Има участия в изложби в Полша, Унгария, Русия, Румъния. По-значителни негови творби са: "Разсаждане на тютюн" (1964 г.), "Медет" (1964 г.), "Жена с плодове" (1968 г., НХГ), "Три майки" (1970 г.), "Семейство" (1972 г.). Автор е на стъклени витрини и декоративни стени: витраж в музея в Батак (1972 г.), керамично пано в хотел "Етър", Велико Търново (1973 г.), декоративна пластика на фасадата на хотел "Рига", Русе (1975 г.), пано-керамика в заседателна зала на хотел "Бургас" в Бургас (1976 г.), пано сграфито в хотел "Преслав" (1976 г.) и др. Носител е на наградата на ЦК на ДКМС (1962 г.), на КИК (1964 г.), на БСФС (1965 г.), (1967 г.), на СБХ - "Илия Петров" за декоративно-монументална живопис и др.

1925 г.

Роден е Васил Димитров Цонев – български писател; брат на актьора Коста Цонев. През 1953 г. завършва архитектура във ВИСИ (ВИАС) в София. Работи като редактор във вестник “Стършел" (1950 г., 1959-1968 г.), главен диспечер по строителството на Димитровград (1950-1951 г.). През 1968-1976 г. работи на свободна творческа практика. От 1976 г. е наблюдател към ръководството на Българската телевизия. Член е на Съюза на българските писатели. Сътрудничи с хумористични разкази и фейлетони на периодичния печат, радиото, телевизията и кинематографията. Автор е на повече от 2 500 разкази и фейлетони, на сценариите на филмите “Баща ми бояджията" (197 г.2), “Адиос, мучачос" (1977 г.), на сценарии за 25 мултипликациони филма, на 20 радиопиеси.

1923 г.

Роден е Николай Делчев Наплатанов – български електроинженер, член-кореспондент на БАН (1977 г.). Завършва електроавтоматика в политехническия институт "М. И. Калинин" в Ленинград (дн. Санкт Петербург, 1952 г.). Специализира автоматично регулиране и управление в Техническия университет в Дрезден и Берлин (1960 г.) и кибернетика в Стенфърдския и Калифорнийския университет в Бъркли в САЩ (1972 г.). Основател и ръководител на катедрата "Промишлена автоматика" и на катедра "Автоматика и телемеханика" във ВМЕИ, гр. София. През 1968-1970 г. е ректор на ВМЕИ. Директор е на Централната лаборатория по автоматика и телемеханика и на Института по техническа кибернетика при БАН. През 1967-1971 г. е член на Комитета за култура, а от 1969 г. на Международния комитет по кибернетика в Лондон. Редактор е на 9-томната поредица "Основи на техническата кибернетика" (т. I; т. II, в съавт.; т. VIII, 1971-1977 г.) и на 5-томната "Автоматично управление по електрозадвижванията" (т. I; т. III, в съавт.; 1979 г.). Изобретател е на "Методи и устройство за управление на товарно-автомобилния транспорт в открит рудник" (1971 г.), патентовани в САЩ и Канада.

1920 г.

Роден е Атанас Василев Натев – български философ, естет и литературен теоретик. Завършва философия в Софийския университет през 1951 г. През 1968 г. защитава докторска дисертация в Московския университет "М. В. Ломоносов". Специализира в Лайпциг и Берлин (1957, 1962 г.) и в Москва (1962 г.). Стипендиант е на фондацията "Ал. фон Хумболт" в Германия (Кьолн и Хановер). Преподавател е в Софийския университет, професор по теория на литературата в Института за литература при БАН (от 1969 г.). Ръководител е на секция "Естетика и изкуство" в Института за съвременни социални теории при Президиума на БАН. Преподавател е по естетика в Художествената академия "Н. Павлович" и по теория на литературата във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Чете лекции по теория на драмата и по театрална естетика в Западен Берлин, Лайпциг, Амстердам, Мюнхен, Кьолн, Хановер и др. През 1990 г. е директор на Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Гост-професор в Бон, Залцбург и др. През 1979 г. става носител на Хердерова награда. Автор е на съчиненията "Цел или самоцелност на изкуството" (1960 г.), "Изкуство и общество" (1961 г.), "Съвременна западна драматургия" (1965 г.), "Литературознание и изкуствознание" (1968 г.), "Подстъпи към теория на драмата" (1972 г.), "Изкуство и култ. конфекция" (1974 г.), "Залежи в познатото" (1976 г.), "Обрати на художествеността" (1982 г.), "Театрална идеография" (1983 г.), "Литературни идеи на XX в." (1985 г.), "Беседи върху самобитността на изкуството" (1988 г.), "Изкуството като антитеза на културата" (1991 г.), "Демокрацията - втората употреба" (незавършена).

На тази дата умират:



2002 г.

Умира Георги Борисов Робев – български хоров диригент. Ръководи много хорове в страната. От 1960 г. е диригент, а от 1966 г. е главен диригент на БХК "Св. Обретенов". От 1959 г. работи в Музикалната академия. През1984 г. става професор. Дирижира стотици концерти в България и чужбина (Европа, Япония, САЩ, Канада). Преподава в курсове за диригенти в България, Италия, Франция (организирани от Сорбоната). Записи с негови изпълнения са правени в повече от 10 грамофонни къщи, сред най-големите в света. Има десетки тв филми с негови изпълнения във Франция, Белгия, Русия, Великобритания. Многократно е член на международни хорови конкурси в Гориция и Арецо (Италия), Тур (Франция), Ланголен (Великобритания), "Золтан Кадай" (Будапеща). Събира, обработва, и записва български и чужди песни за св. св. Кирил и Методий. По поръчка на фирма от САЩ обработва и записва религиозни песни от целия свят за два компактдиска, третият е в проект. Компактдиск на "Кармина Бурана", произведен и записан в София, е обявен във Франция за "компактдиск за II тримесечие на 1986".

1971 г.

Умира Атанас Периклиев Дудулов – български скулптор. Завършва Художествена академия (по скулптура) в София, специализира две години в Прага. Ученик е на Спиридонов и Ладислав Шалоуна. Автор е на паметниците "На падналите през войните" (в Златица), "Статуя на Антим I" (във Видин), "Първата пушка през Априлското въстание" (в Копривщица) и на скулптурните творби "Крали Марко", "Поп Богомил", "Св. Климент" и др.

1901 г.

Умира Димитър Греков – политически и държавен деец, юрист. Завършва право във Франция и през 1875-1877 г. е адвокат в Браила. След Освобождението се преселва в България и е назначен за председател на Софийския областен съд. Като висш магистрат участва в работата на Учредителното събрание 1879 г. В него се изявява като един от водителите на консервативното течение, което след закриването на събранието се обособява и в самостоятелна политическа партия. Заема поста министър на правосъдието в кабинета на Т. Бурмов (юли - ноември 1879 г.).

Същият пост заема от ноември 1879 г. – март 1880 г. в правителството на епископ Климент и в кабинета на Л. Соболев (юни 1882-септември 1883 г.). През 1881-1882 г. е подпредседател на Държавния съвет. В навечерието на Сръбско-българската война 1885 г. е натоварен с мисия до сръбския крал Милан. През 1886 г. е български дипломатически агент в Белград.

Като депутат в III Велико народно събрание е включен в състава на делегацията за намиране на нов кандидат за овакантения от княз Александър I Батенберг български престол. През 1890 г. Ст. Стамболов го привлича в кабинета си, като му поверява Министерството на външните работи и изповеданията, което той възглавява до падането на правителството през май 1894 г. След убийството на Ст. Стамболов по предложение на Д. Петков застава начело на Народнолибералната партия, но през 1897 г. се отказва от този пост и се отдава на адвокатска практика. През януари 1899 г. княз Фердинанд I го назначава за министър-председател.

Този пост заема до началото на октомври същата година. Това става повод отново да възглави Народнолибералната партия до април 1901 г., когато неочаквано умира. Междувременно е избиран неколкократно за народен представител. Той е председател на III Обикновено народно събрание (септември - декември 1883 г.).

1854 г.

Умира Елена Стефанова Мутева - българска поетеса. Сестра на Д. Мутев. Израства и учи в Одеса, където се запознава с руската литература, общува с образовани българи. Запазени са само две нейни стихотворения - “Бог" и “Басня". Превежда на български език повестта “Райна, българска царкиня" на Велтман. Записва народни песни, подготвя сборника “Турски приказки". Н. Геров посвещава на нея поемата си “Стоян и Рада".