През 1719 година на 25 април в Лондон излиза първото издание на романа на Даниел Дефо “Робинзон Крузо". През 1792 на този ден във Франция за първи път за екзекуция е използванo изобретението на доктор Жозеф Гилотен - гилотината, наречена първоначално Луизета. На тази дата през 1859 година започва строителството на Суецкия канал под ръководството на френския инженер и дипломат Фердинанд Лесепс. На 25 април са родени: Ал Пачино (псевд. на Джеймс Албърт Пачино) – американски актьор; Андрей Николаевич Колмогоров – руски математик, създател на научни школи по теория на вероятностите и теория на функциите. На тази дата умират: Елен Каролин София Кей – шведска писателка и обществена деятелка; Александър Николаевич Щукарьов – руски физико-химик.

2018 г.

Около 500 експерти от над 70 страни се срещат в Париж, за да започнат двудневна конференция за борба с тероризма, в която се обсъждат методите за намаляване на финансирането за Ал Кайда и ИДИЛ.

2017 г.

Саудитска Арабия е сред 12-те страни, новоизбрани в Комисията на ООН за статута на жените, въпреки конфликтите на страната с правата на жените.

2015 г.

Над 3200 души загиват, а повече от 6500 са ранени след като земетресение с магнитут 7.9 по Рихтер разтърсва Североизточен Непал.

2014 г.

При наводнения в Афганистан загиват над 100 човека и хиляди глави домашен добитък.

2012 г.

Най-високият вулкан в Европа Етна се активира за седми път през тази година. Вулканична пепел изригна на стотици метри височина. Няма опастност за местните жители и летището не е затворено.

Вулканът Санторини се събуди. Изследователи не изключват възможността от силно катастрофално изригване. Последното малко изригване на Санторини е регистрирано през 1950 г., а големи е нямало през последните хиляда години.

Министър-председателят на Мали Модибо Диара сформира ново правителство.

2011 г.

Сирийските сили за сигурност, придружени от бронетранспортьори, навлизат в град Дераа и откриват огън по хората. На 22 април, петък бе най-кървавия ден от началото на протестите, когато бяха убити над 100 човека. Над 102-ма сирийски писатели и журналисти, живеещи в Сирия и в изгнание, подписват декларация, осъждаща кървавите репресии срещу протестиращите.

Сайтът Уикилийкс започва публикуването на секретни документа за затвора в американската военна база в Гуантанамо, Куба. Документите, представляващи 4759 страници – досиетата на 758 от общо 779 затворници лежат там в периода 2002-2008 г. ще бъдат представени до края на май. В документите са дадени препоръки за удължаване или съкращаване на сроковете на пребиваване на част от затворниците в зависимост от нивото на опасност в която попада всеки един от тях. Нивата са три - в първото - затворникът вероятно представлява опасност за интересите на САЩ и съюзниците, второто – навярно е опасен, а най-ниското трето – затворникът е недоказуемо опасен. В досиетата са включени и насила изтръгнати признания.

2007 г.

Президентът Борис Елцин е погребан с църковно опело, което се случва за първи път в Русия след погребението на император Александър III през 1894 година.

2006 г.

За първи път от 1999 г. насам либийското правителство се събира на заседание заради СПИН делото. В електронното издание “Либия днес" излиза информация, че под ръководството на премиера Ал Багдади ал Махмуди участниците в заседанието осъждат лечението на заразените със СПИН деца в болници в Италия и Франция. Според него в Бенгази ще бъде изградена детска болница, а Либия ще внесе 120 милиона либийски динара в Международния фонд за заразените със СПИН деца. Либийският дълг към България, който възлиза на 53 милиона долара, ще бъде прехвърлен към този фонд.

2006 г.

Осем полицаи сърби, включително старши офицер са обвинени в Белград във военни престъпления по време на конфликта в Косово през март 1999 година. Полицаите са обвинени в убийството на 48 души в Сува Река /село на около 60 км югозападно от Прищина/ на 26 март 1999 г. Това са първите обвинения, свързани с откриването през 2001 г. на масови гробове в Батайница край Белград, където са заровени тайно около 800 тела на албанци.

2006 г.

Кондолиза Райс е на посещение в Гърция. Визитата преминава при засилени мерки за сигурност и протестни демонстрации. По време на посещението си Кондолиза Райс се среща с външния министър Дора Бакояни и премиера Костас Караманлис. Сред акцентите на разговора им са двустранните отношения, положението на Балканите, статутът на Косово, кипърският въпрос, ядрената програма на Иран.

По време на визитата на Кондолиза Райс Гръцката комунистическа партия (ККЕ) заедно със сдружението “Спрете войната" организират протестна демонстрация, съпроводени с инциденти между демонстранти и полицаи. Около 700 души се опитват да разкъсат полицейския кордон и да достигнат сградата на американското посолство. Полицията използва сълзотворен газ, за да разпръсне демонстрантите. Няколко часа по-рано неизвестни нападатели хвърлят коктейли “Молотов" срещу полицейски кордон. Нанесени са щети на паркирани шест автомобила и сгради. За да разпръсне демонстрантите полицията използва сълзотворен газ.

2006 г.

За първи път от 1999 г. насам либийското правителство се събира на заседание заради СПИН делото. В електронното издание “Либия днес" излиза информация, че под ръководството на премиера Ал Багдади ал Махмуди участниците в заседанието осъждат лечението на заразените със СПИН деца в болници в Италия и Франция. Според него в Бенгази ще бъде изградена детска болница, а Либия ще внесе 120 милиона либийски динара в Международния фонд за заразените със СПИН деца.

2005 г.

Влак дерайлира близо до Осака, Япония, при което загиват 107 души.

2000 г.

В центъра на Белград е застрелян директорът на югославската държавна авиокомпания Живорад (Жика) Петрович, близък съратник на Слободан Милошевич.

Живорад Петрович е роден през 1939 г. в Пожаревац, Източна Сърбия. През 1968 г. завършва Транспортния факултет на Белградския университет и същата година постъпва на работа в югославската държавна авиокомпания, на която става генерален директор през 1992 г.

2000 г.

Комисията на ООН по правата на човека осъжда политиката на Русия в Чечня.

1982 г.

Израел изтегля войските си от Синайските възвишения съгласно подписаното в Кемп Дейвид споразумение с Египет.

1980 г.

Осем американски войници загиват при секретна мисия в Техеран. Целта на мисията е да се освободят американските заложници, които са блокирани в американското посолство в иранската столица.

1974 г.

В Португалия избухва Априлската революция. Свален е режимът на Марсело Каетано. Превратът е ръководен от Движението на въоръжените сили. Португалия е обявена за република. Въведена е многопартийната система, възстановени са гражданските права и свободи, изградени са нови органи на властта, проведена е аграрна реформа, извършена е деколонизация на португалските колонии в Африка.

1953 г.

В британското списание “Nature" е публикувана статия на кеймбриджките учени американецът Джеймс Уотсън и англичанинът Франсис Крик, в която за първи път е предложена структурата на ДНК.

1945 г.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) руски и американски войски се срещат при градчето Торгау на Елба, на 60 мили западно от Берлин. Същия ден руски части от 1-ви белоруски фронт и 1-ви украински фронт се срещат при Кийтцен, западно от Берлин - като по този начин 8 руски армии обграждат Берлин в железен пръстен. Предградията Тегел и Райникендорф падат в руски ръце. Берлин е превзет в началото на май.

1941 г.

Хитлер издава заповед за започване на операция “Меркурий" (завземането на Крит). На 20 май са спуснати 1500 парашутисти, последвани на следващия ден от десант с безмоторни самолети. Въпреки блокирането на нападащите морски съдове и съпротивата на британски, гръцки, австрийски и новозеландски военни части, на 1 юни островът пада в немски ръце. Битката за Крит е първата успешна мащабна въздушнодесантна операция във военната история. Партизанската война продължава в планините на острова до освобождението му през 1945 г.

1931 г.

В Щутгарт австрийският инженер Фердинанд Порше създава конструкторското бюро “Порше".

1926 г.

В Милано се състои премиерата на последната опера на Джакомо Пучини “Турандот", завършена от Франко Алфано въз основа на черновите на автора.

Джакомо Пучини е италиански оперен композитор. Роден е на 22 декември 1858 г. Още като дете става органист в местната църква, после учи в музикалния лицей в Лука. През 1880 г. постъпва в Миланската консерватория, учи при известния композитор Понкиели (1834-1886 г.), сближава се с Пиетро Маскани. През 1883 г. завършва първата си опера - "Вилиси", представена с успех в Милано. Втората му опера - "Едгар" (1888 г.), претърпява провал. Джакомо Пучини печели световна слава на оперен композитор с "Манон Леско" (1893 г.). Следващите му произведения са истински шедьоври: "Бохеми" (1896 г.); "Тоска" (1900 г.); "Мадам Бътерфлай" (1904 г.). След едно посещение в Америка Джакомо Пучини получава поръчка от "Метрополитен опера" за произведение върху американски сюжет и създава операта "Момичето от Златния запад" (1910 г.), която се изпълнява в Ню Йорк със сензационен успех. През 1917 г. създава прочутия "Триптих", състоящ се от едноактните опери "Мантията", "Сестра Анджелика" и "Джани Скики". Последната му творба е операта "Турандот", която не успява да завърши.

1917 г.

В хода на Първата световна война (на 25 април, 5 и 9 май) са извършени неуспешни английски атаки при Дойран и при вр. Яребична и сръбски атаки при завоя на р. Черна. Антантата дава 20 000 жертви.

1898 г.

Съединените щати обявяват война на Испания. В резултат на войната САЩ придобива контрол над испанските колонии в Карибско море и Тихия океан.

1859 г.

Започва строителството на Суецкия канал под ръководството на френския инженер и дипломат Фердинанд Лесепс.

Суецкият канал е воден път с международно значение. Дължина му е 161 км. Свързва пристанищата на Средиземно (Порт Саид) и Червено (Суец) море през Суецкия провлак. Включва езерото Тимсах, Голямото горчиво езеро и канала Суец - Исмаилия - Порт Саид. Построен е през 1869 г. закрит през 1967-1976 г. във връзка с египетско-израелския конфликт. В периода 1980-1982 г. е реконструиран. Суецкият канал се счита за условна граница между Африка и Азия.

1826 г.

В Англия е патентован първият автомобил с двигател с вътрешно горене.

1816 г.

Преследван от компрометиращи слухове Джордж Байрон напуска Англия.

Английският поет е представител на революционния романтизъм. Той е роден на 22 януари 1788 г. През 1809 г. става член на Камарата на лордовете. Завършва Кеймбриджкия университет. Заради радикалните си възгледи спечелва омразата на английското аристократичното общество. Наричат го "Метежния лорд". През 1816 г. напуска завинаги Англия, живее известно време в Швейцария, а след това в Италия, където се присъединява към радикалното движение на карбонарите. От 1823 г. живее в Гърция, за да помага на гръцки въстаници в борбата им за освобождение от турско робство. Автор е на поемата "Странстванията на Чайлд Харолд" (в 4 песни) и на ориенталските поеми: "Гяур", "Абидоска невеста", "Манфред" "Корсар", "Лара", "Обсадата на Коринт". В Швейцария и в Италия създава 3 романтични драми: "Марино Фалиеро", "Двамата Фоскари" и "Сарданапал", както и двете мистерии: "Небе и земя" и "Каин". Там довършва "Дон Жуан" .

1792 г.

Във Франция за първи път за екзекуция е използванo изобретението на доктор Жозеф Гилотен – гилотината, наречена първоначално Луизета.

1792 г.

По време на Великата френска революция Клод Жозеф Руже дьо Лил написва "Бойна песен на Рейнската армия". Песента става марш на създадения в Марсилия от генерал Франсоа Мюра доброволчески корпус. Изпята е от марсилския революционен батальон при влизането му в Париж, а парижани я прекръщават на "Марсилеза". През 1795 г "Марсилезата" става френски химн.

Клод Жозеф Руже дьо Лил е френски поет и композитор, военен инженер. Участва като капитан в Австро-френската война (1792 г.). Автор е на "Опити в стихове и проза" (1796 г.), на драмата "Макбет" (1827 г.), на сборник романси (1796 г.) и др.

1719 г.

В Лондон излиза първото издание на романа на Даниел Дефо “Робинзон Крузо". Даниел Дефо е английски писател, публицист и обществен деец. Има публикувани повече от 250 произведения: политически памфлети, икономически и исторически "опити", сатира, както и образци на документалната проза - "Чистокръвният англичанин" (1701 г.), "Химн за позорния стълб" (1703 г.), "Записки на кавалера" (1720 г.), "Дневник на чумната година" (1722 г.). Автор е на прочутия роман "Робинзон Крузо" (1719 г.), на авантюристично-приключенски и "криминални" романи - "Капитан Сингълтън" (1720 г.), "Историята на полковник Жак" (1722 г.), "Мол Флендърс" (1722 г.) и др.

1701 г.

В Москва Петър І основава Школа за математически и навигационни науки.

1644 г.

Китайските въстаници завземат Пекин, а императорът се самоубива, слагайки край на династията Мин.

1154 г.

Мюсюлманските войски начело с Нур ад Дин превземат Дамаск.

На тази дата са родени:

1940 г.

Роден е Ал Пачино (псевд. на Джеймс Албърт Пачино) – американски актьор. В театъра е известен с изявите си в спектаклите "Тигърът носи ли връзка?", "Индианецът търси Бронкс", "Възходът на Артуро Хи", "Ричард III", "Американски бизон", "Опозореният", "Саломе". В киното дебютира в "Аз, Натали" (1968 г.). Огромен успех има в трилогията "Кръстникът" (1972 г.; 1974 г.; 1990 г.), благодарение на която се утвърждава сред най-големите звезди на световното кино. Участва още във филмите "Паника в Нийдъл парк" (1971 г.), "Серпико" (1973 г.), "Плашилото" (1973 г.), "Кучешки следобед" (1975 г.), "Боби Диърфийлд" (1977 г.), "…И справедливост за всички" (1979), "Авторът, авторът!" (1982 г.), "Белязаният" (1983 г.), "Опозореният" (1985 г.), "Революцията 1776" (1986 г.), "Море от любов" (1988 г.), "Дик Трейси" (1990 г.), "Франки и Джони" (1991 г.), "Гленгъри Глен Рос" (1992 г.), "Усещане за жена" (1992 г., награда "Оскар" за главна мъжка роля), "Пътят на Карлито" (1993 г.), "Бащата на фамилията" (1993 г.), "Мери Рейли" (1994 г.), "Нориега" (1994 г.), "20 цента" (1995 г.), "Жега" (1995 г.), "Кметството" (1996 г.), "Аз, кралят" ("В търсене на Ричард", англ. 1996 г.), "Дони Браско" (1996 г.), "Адвокат на дявола" (1997 г.), "Вътрешен човек" (1999 г.), "Всяка една неделя" (1999 г.), "Китайско кафе" (2000 г.), "Хората които познавам" (2001 г.), "Симон" (2002 г.), "Новобранецът" (2003 г.), "Джигли" (2003 г.), "Ангели в Америка" (2003 г.).

1930 г.

Роден е Пол Мазурски – американски режисьор и продуцент. Дебютира като актьор във филма на С. Кубрик “Страх и желание" през 1953 г. Работи в малки театри и в телевизията. През 1954-1960 г. е режисьор на кабаретни постановки. През 1968-1970 г. пише сценарии за телевизията. В киното дебютира през 1969 г. с комедията “Боб и Корол, Тед и Алис". “Алиса в страната на чудесата" (1970 г.) претърпява неуспех. През 1973 г. поставя “Влюбеният Блум", а през 1974 г. - “Хари и Тонто". Автобиографични мотиви са в основата на популярния му филм “Следваща спирка - Гринич Вилидж". Успех постига и с “Неомъжена жена" (1978 г). През 1980 г. излиза “Вили и Фил", а през 1982 г. - модернизираната версия на Шекспировата “Буря". През 1984 г. представя “Папата от Гринич Вилидж".

1903 г.

Роден е Андрей Николаевич Колмогоров – руски математик, създател на научни школи по теория на вероятностите и теория на функциите. Член е на Руската АН (1939 г.). Автор е на фундаментални трудове по теория на функциите, математическа логика, топология, диференциални уравнения, функционален анализ на теория на вероятностите (1933 г.). Член е на много научни академии и дружества. Един от най-големите математици на ХХ в.

1885 г.

Роден е Лионело Вентури – италиански изкуствовед. Професор в университетите в Торино (1915-1932 г.) и Рим (от 1945 г.). През 1932-1939 г. живее във Франция, а през 1939-1944 г.- в САЩ. Той е последовател на Б. Кроче. Автор е на книгите "Джорджоне и джорджонизъм" (1913 г.), "История на художествената критика" (1936 г.), "Сезан" (1936 г.), "Живопис и живописци" (1945 г.), "Италианска живопис" (3 т., 1950-1952 г.) и др.

1883 г.

Роден е Семьон Михайлович Будьони – руски военачалник от украински произход, маршал на СССР (1935 г.). По време на Първата световна война е старши унтерофицер. Получава четири Георгиевски кръста за храброст. През 1917 г. е в Минск, където е избран за председател на полковия комитет и зам.-председател на дивизионния комитет на Кавказката дивизия. През август 1917 г. е един от ръководителите на разоръжаването на ешелоните на корниловските войски в Орш. След Октомврийския болшевишки преврат се завръща на Дон. През 1918 г. организира конен отряд, с който настъпва срещу белогвардейците. Впоследствие отрядът прераства в полк, бригада и дивизия, която действа успешно под Царицин (1918 г. - началото на 1919 г.). Създаденият от Будьони през юни 1919 г. конен корпус има решаващ принос за разгрома на белогвардейските войски във Воронежко-Касторненската операция. През ноември 1919 г. корпусът е разгърнат в Първа конна армия начело с Будьони, която се включва в операциите по разгрома на войските на Деникин, армията на Пилсудски в Украйна и на Врангел в Северна Таврия и Крим. През 1921-1923 г. е член на РВС, а по-късно - заместник-командир на Севернокавказкия военен окръг. От 1923 г. е помощник-главнокомандващ на конната Червена армия и член на РВС на СССР. Завършва Военната академия "М. И. Фрунзе" през 1932 г. От 1937 г. командва войските на Московския военен окръг. Член е на Главния военен съвет на Народния комисариат по отбраната на СССР. По време на Втората световна война е в състава на Главната квартира на Върховното командване, главнокомандващ войските от Югозападно направление (юли - септември 1941 г.), Севернокавказкия фронт (май - септември 1942 г.). От януари 1943 г. командва кавалерията на Съветска армия; член на Висшия военен съвет на въоръжените сили. Автор е на спомени "Изминатият път" (т. 1-2, 1959-1965 г.).

1874 г.

Роден е Гулиелмо Маркони – италиански радиотехник и предприемач. Като ученик се интересува от действието на електромагнитните вълни и изучава Морзовата азбука. Отива в Англия (юли 1896 г.), където демонстрира апарат с антена от покрива на централната поща в Лондон, като предава сигнал до друга сграда на 1,5 км. През 1897 г. получава патент за изобретяването на радиоприемник, принципно тъждествен на създадения през 1895 г. от А. С. Попов. Способства за развитието на радиото като средство за комуникация (през 1899 г. успява да предаде съобщение през Ламанша). През 1909 г. получава Нобелова награда заедно с К. Ф. Браун. През 1912 г. е обвинен, че продава секретни данни на британското правителство, с които да се създаде радиомрежа. По време на Първата световна война отговаря за системата от безжични телеграфи в италианска армия. На 20 юли 1937 г. умира от инфаркт. Докато трае погребението му, радиостанциите в света прекъсват предаванията си за 2 минути.

1862 г.

Роден е Лорд Eдуард Фалодон Грей – английски общественик, политик и държавник. От 1885 г. е член на Либералната партия. От 1905 г. до 1916 г. е министър на външните работи. Привърженик е на активната външна политика и колониалната експанзия. Сключва съглашение с Русия, което помага за оформяне на Антантата. Води преговорите в края на месец юли 1914 г. за избягване на Първата световна война. Проявява голяма благосклонност към България по време на преговорите в Лондон след първата Балканска война. В началото на Първата световна война (1914-1915 г.) проявява добро отношение към България и е склонен тя да бъде привлечена на страната на Антантата, но руската дипломация и руския император попречват на това.

1849 г.

Роден е Феликс Кристиан Клайн – германски математик, член-кореспондент на Германската АН (1913 г.). Постъпва в Бонския университет през 1865 г. и учи при Ю. Клюкер. През 1868 г. е доктор по философия на Бонския университет. От 1872 г. е професор по математика в Ерланген, в Мюнхенското висше техническо училище и в Лайпцигския университет (от 1880 г.). Професор е в Гьотингенския университет (1886 г.), където остава до края на живота си. Основните му трудове са по неевклидова геометрия, теория на непрекъснатите групи, теория на алгебричните уравнения, теория на елиптичните функции, теория на автоморфните функции. Своите геометрични идеи представя в съчинения “Сравнително разглеждане на новите геометрични изследвания" (1872 г.), наречено още Ерланденска програма. Стреми се да разкрие вътрешните връзки между отделните клонове на математиката и между математиката и физиката и техническите науки. Заедно с немски физик А. Зомерфелд създава 4-томния труд “Теория на пумпала" (1910-1923 г.), в което систематизира и създава стройна теория на жироскопа. Създава “Енциклопедия на математическите науки" (“Enziclopädie der mathematischen Wissenschaften"). Отделя голямо внимание на математическото образование. Преди Първата световна война организира международна комисия за реорганизация на обучението по математика.

1599 г.

Роден е Оливър Кромуел – деец на Английската буржоазна революция от ХVII в., ръководител на индепендентите. През 1640 г. е избран в Дългия парламент. Той е един от главните организатори на парламентарната армия, която удържа победа над кралската армия в Първата (1642-1646 г.) и Втората (1648 г.) гражданска война. След като се опира на армията, изгонва от парламента презвитерианите (1648 г.), съдейства за провъзгласяването на републиката (1649 г.). От 1650 г. е лорд-генерал (главнокомандващ въоръжените сили). Смазва движенията на левелерите, дигерите, освободителните движения в Ирландия и Шотландия. През 1653 г. установява едноличен военен режим.

На тази дата умират:

1936 г.

Умира Александър Николаевич Щукарьов – руски физико-химик. През 1889 г. завършва Московския университет. Работи в него от 1891 г. до 1909 г. От 1911 г. работи в Харковския технологичен (по-късно политехнически) институт. Основните му работи са посветени на химическата кинетика и химическата термодинамика, учението за разтворите, термохимията и електрохимията. Изследва критическите явления в газообразно-течни системи и в разтвори. Конструира изотермичен калориметър за изследване на забавени топлинни процеси.

1928 г.

Умира Пьотър Николаевич Врангел – руски дворянин, барон; гвардейски офицер, генерал-лейтенант (1917 г.). През 1901 г. завършва Минния институт в Петербург и постъпва на служба в Лейбгвардейския конен полк, произведен офицер през 1902 г. Участва в Руско-японската война. Завършва Николаевската академия на Генералния щаб (1910 г.). По време на Първата световна война е командир на кавалерийски корпус. След болшевишкия преврат през 1917 г. постъпва в национално-патриотичната Доброволческа армия, в която командва конна дивизия и конен корпус. От декември 1919 г. до 1 януари 1920 г. е командващ Доброволческата армия, участва в Гражданската война. След поражението на доброволческата армия е емигрант. Автор е на мемоари "Записки" (1928 г.).

1926 г.

Умира Елен Каролин София Кей – шведска писателка и обществена деятелка. Литературната си дейност започва с брошурата “Някои мисли за причините за възникването на реакцията" (1889 г.). Автор е на биографичните книги “Ана-Шерлот Лефлер" (1893), “Алмквист" (1897), на книга за възпитанието - “Векът на детето" (1900 г.). През 80-те години на ХIХ в. взема участие в движението за женска еманципация, на което посвещава книгата “Женското движение" (1909 г.).

1595 г.

Умира Торкуато Тасо – италиански поет. Роден е на 11 март 1544 г. в Соренто. През 1565 г. завършва Болонския университет. От 1572 г. е придворен поет на ферарския херцог Алфонс II д’Есте. Под влияние на Контрареформацията се отказва от своя философски скептицизъм, изпада в болезнена религиозност и до края на живота си страда от мания за преследване. По заповед на херцога известно време (1579-1586 г.) е затворен в психиатрична болница. В последните години от живота си скита из градовете на Италия. Негови произведения са: “Риналдо", “Маслинената гора", “Сътвореният свят", “Диалози" (написани в лудницата). Известен е най-вече с пасторалната драма “Аминта" и с романтичната си епопея “Освободеният Йерусалим".

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;