Етрополе получава свободата си на тази дата през 1877 година (12 ноември по стар стил). В града влиза отрядът на ген. Гурко по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Година по-късно, след издадена смъртна присъда от Военния съвет на въстаниците, е убит Стоян Войвода. Със своите 400 четници комитата напада турския гарнизон при Кресненските ханове, след което започва въстанието, наречено Кресненско-Разложко (1878 г.).

Група софийски радиолюбители излъчва първото радиопредаване в България. Годината е 1929.

2003 г.

Президентът на Р България награждава с Орден “Стара планина":

1. Вайра Вике-Фрайберга, президент на Република Латвия - лента

2. Имантс Фрайбергс, съпруг на президента на Република Латвия - първа степен

2001 г.

На среща в Боровец, проведена между 24 и 25 ноември, НДСВ оповестява решението си да се пререгистрира по Закона за политическите партии.

НДСВ е политическа формация, учредена на 8 април 2001 г. от Симеон Сакскобургготски. На 28 април същата година изгражда коалиция с Партията на българските жени и Движението за национално възраждане "Оборище" под същото име за участие в парламентарните избори през юни 2001 г. На 6 април 2002 г. НДСВ е преобразувано в политическа партия с лидер Симеон Сакскобургготски.

2000 г.

В Интернет се появява информация за нов вирус “Ромео и Жулиета".

1990 г.

Взето е решение за създаването на Български Бизнес Блок (БББ). Учредителният му конгрес се свиква на 10 декември същата година. Български Бизнес Блок (БББ) е регистриран на 22 януари 1991 г. До 1997 г. съществува като единна политическа формация. На 2 ноември същата година се свикват два паралелни конгреса - в София и Варна, които избират и двама отделни лидери на партията: в София - Христо Иванов, и във Варна преизбират дотогавашния лидер Жорж Ганчев. От този момент БББ е разделен на две. Парламентарно представен е в ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание. След разцеплението на партията губи парламентарната си група в Народното събрание и депутатите и участват в него като независими.

1962 г.

Общото събрание на БАН избира акад. Тодор Павлов, ръководил в продължение на 15 години академията, за нейн почетен председател. За председател на БАН е избран акад. Любомир Кръстанов - виден учен- геофизик. Той получава ранг министър и е включен в правителството.

Тодор Димитров Павлов е български философ марксист, литературен критик, академик (1945 г. ). Член е на много чуждестранни научни дружества и академии. Тодор Павлов е роден на 14 февруари 1890 г. в Щип. През 1914 г. завършва философия и педагогика в СУ “ Св. Климент Охридски". Учителства в различни градове на България. В навечерието на Септемврийския бунт (1923 г. ) е арестуван. В началото на 1924 г. е избран в ръководството на Партията на труда - легална форма на забранената БКП (т. с. ). Организира и председателства Витошката партийна конференция на БКП (т. с. ). Участва в организирането на атентата в църквата “Св. Неделя" през 1925 г. Впоследствие емигрира в СССР. Завръща се в България през 1936 г. и се отдава на публицистична дейност. Проявява се като централна фигура на марксисткия теоретичен фронт. След Деветосептемврийския преврат 1944 г. е регент на България (заедно с В. Ганев и Цв. Бобошевски) (1944-1946 г. ). Председател е на БАН в периода 1947-1962 г. , след което е почетен председател. Тодор Павлов умира на 8 май 1977 г. в София.

1940 г.

В хода на Втората световна война (1939-1945 г. ) Бенито Мусолини предлага на България да подпомогне италианската военна операция срещу Гърция като обещава да предаде на България Западна Тракия.

1940 г.

Съветският главен секретар на Народния Комисариат по външните работи Аркадий Соболев пристига в София и предлага гаранционен пакт, като СССР открие свои военноморски бази в Бургас и Варна. Правителството отклонява предложението, тъй като се опасява от "балтизация" на страната. Комунистите организират подписка в подкрепа на предложението (Соболева акция), останала без последствия.

Предложението на Аркадий Соболев остава в историята като “Соболева акция". То представлява всенародно движение, организирано с цел да се окаже натиск върху правителството на Б. Филов (1940–1943 г. ) за приемане на съветското предложение за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ. Аркадий Соболев предлага на българското правителство да подпише пакт, според който СССР се задължава да окаже всякаква помощ на България, в случай че бъде застрашена от трета държава. Наред с това се подчертава готовността на съветското правителство да подпомогне българската икономика с необходимите суровини и средства. От своя страна България трябва да окаже помощ на СССР в случай на заплаха на черноморското му крайбрежие. Българското правителство се опитва да запази в тайна предложението и го отхвърля. БРП дава гласност на съветското предложение. Масово в страната се организират митинги и събрания, които изпращат резолюции и телеграми до Народното събрание и МС с искания за приемане на пакта. В кампанията се включват и редица други политически партии – "Звено", БЗНС "Ал. Стамболийски", БЗНС "Врабча", БРСДП (о). Движението за сключването на българо-съветския пакт за приятелство и взаимна помощ затихва след присъединяването на България към Тристранния пакт (1 март 1941 г. ).

1929 г.

Група софийски радиолюбители излъчва първото радиопредаване в България.

1918 г.

След края на Първата световна война (1914-1918 г. ) Главното командване на Антантата нарежда на българската армия, в качеството й на победена страна във военния конфликт, да напусне Добруджа. Южната част е заета от британски и италиански войски, а северната част - от френски. Българската администрация временно е запазена. В знак на протест министър-председателят на България Александър Малинов подава оставка. Централният добруджански народен съвет се евакуира във Варна и на 27 ноември уведомява правителството, че е готов да поеме управлението на Добруджа, но предложението е отклонено от Малинов. На 12 декември добруджанци отправят молба към Великобритания да установи протекторат над Добруджа.

Александър Малинов е български политик, държавник, лидер на Демократическата партия в периода 1902-1938 г. Малинов е бесарабски българин, учи в родното си село (с. Пандъклия/днешно Ореховка, Бесарабия), завършва гимназия в Болград и право в Киев през 1891 г. Той е министър-председател на България в годините 1908-1911 г. , 1918 г. , 1931-1932 г. и едновременно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1908-1910 г. ), министър на външните работи и вероизповеданията (1910-1911 г. , 1918, 1931 г. ); председател на Народното събрание (1931-1934 г. ). Осъден и затворен е в Шуменския затвор като виновник за Втората национална катастрофа (1922-1923 г. ). Участва в създаването на Демократическия сговор през август 1923 г. В началото на 1924 г. напуска Сговора и възстановява Демократическата партия заедно с група политически съмишленици (Н. Мушанов, Ал. Гиргинов и др. ). Автор е на мемоарните книги “Под знака на страстни и опасни политически борби" (1934 г. ; 1938 г. ; 1991 г. ) и “Страници из нашата нова политическа история" (1938 г. ). Умира на трибуната по време на предизборно събрание за ХХIV ОНС.

1918 г.

Завършва съборът на македонските братства - организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. Съборът е организиран от бившия Изпълнителен комитет с председател ген. Александър Протогеров (на снимката) и секретар Георги Попхристов. Взето е решение за неделимост на Македония и присъединяването й към България. Избран е нов Изпълнителен комитет в състав: Иван Кантарджиев (председател), д-р Борис Татарчев и Димитър Михайлов (подпредседатели), Никола Стоянов (секретар), Георги Баждаров (касиер) и Тодор Павлов и д-р Кръстьо Станишев (съветници).

1916 г.

В хода на Първата световна война (1914-1918 г. ) Четвърта българска пехотна дивизия отбива контраатаките на румънските и руските войски в Северна Добруджа.

След разгрома на Румъния през 1916 г. от войските на Тройния съюз Северна Добруджа е превърната в окупирана от Германия област. С декрет на германския кайзер от 12 януари 1917 г. цяла Румъния, в това число и Северна Добруджа, преминава под управлението на германския главнокомандващ на Балканите.

По силата на предварителния договор от 5 март 1918 г. , сключен между Централните сили и Румъния, в Северна Добруджа се установява Кондоминиум над Северна Добруджа. Това положение се потвърждава и от Букурещкия мирен договор 1918 г. България продължава да настоява Северна Добруджа да и бъде предадена, тъй като тази територия е преминала към Румъния през 1878 г. след подписването на Санстефанския мирен договор. Германия, Австро-Унгария и Турция не възразяват срещу това, но настояват за териториални отстъпки в други райони на Балканския полуостров и за икономически облекчения в Добруджа. На 25 септември 1918 г. в Берлин представителите на Германия, Австро-Унгария, Турция и България подписват протокол, според който Северна Добруджа се предава на България безусловно. Този протокол не влиза в сила, тъй като според Версайския мирен договор от 28 юни 1919 г. Северна Добруджа остава в Румъния.

1879 г.

Княз Александър I Батенберг разпуска I Обикновено народно събрание и назначава нов временен служебен кабинет от консерватори начело с епископ Климент Браницки (светско име Васил Друмев).

Васил Друмев е участник в националнореволюционното движение, висш духовник, общественик и държавник, изтъкнат писател, един от основателите на Българското книжовно дружество (днес БАН) и негов председател (1898 г. ). Роден е в Шумен. Първоначално учи в родния си град при С. Доброплодни и С. Филаретов, след което продължава образованието си в Одеската духовна семинария. Попаднал под влиянието на Г. С. Раковски, взема участие в Първата българска легия в Белград (1861 г. ). Сближава се с Васил Левски, Стефан Караджа и други български революционери. След разпускането на легията през 1862 г. се прехвърля в Русия, където продължава образованието си в Киевската духовна семинария. През 1869 г. се установява в Браила и участва в основаването на Българското книжовно дружество. През 1873 г. е ръкоположен за йеродякон, а през следващата година е повишен в епископски сан под името Климент Браницки. След Освобождението заема длъжността ректор на Петропавловската духовна семинария край Лясковец. През 1884 г. е избран за търновски митрополит. Заедно с това участва дейно и в обществено-политическия живот на Княжеството: избран е за депутат в Учредителното събрание през 1879 г. и в I Велико народно събрание (1879 г. ), oглавява българските правителства в периода 1879-1880 г. и 1886 г. Ползващ се с доверието на руските политически кръгове, през лятото на 1895 г. застава начело на българската парламентарна делегация в Петербург със задача да действа за помиряване на двете държави, които прекъсват официалните си отношения през ноември 1886 г. Като писател Друмев става родоначалник на българската белетристика. Автор е на първата българска оригинална повест "Нещастна фамилия" (1860 г. ). Други популярни негови произведения са: "Ученик и благодетели или чуждото си е чуждо" (1864 г. ), драмата "Иванку, убиецът на Асеня I" (1872 г. ) и пр.

1877 г.

В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г. ) предният отряд на генерал Гурко освобождава Етрополе (12 ноември по стар стил), от където в продължение на 40 дни се ръководи зимният преход на Балкана, през Арабаконашкия проход.

1841 г.

В писмо до Георги Казаков, Васил Априлов осъжда организирания от капитан Васил Вълкович Браилски бунт и съветва сънародниците си да не правят нови заговори, а да насочат усилията си за просветата на народа.

Капитан Васил Вълкович ръководи Първия Браилски бунт (1841 г. ), чийто участници се опитват да използват влошеното външно и вътрешно политическо положение на Османската империя, след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война през 1839 г. , за да вдигнат въстание в България. За целта е замислено прехвърляне на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането вземат участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединяват и известен брой гърци. За кратко време са събрани много доброволци, закупено е и необходимото оръжие. Бунтът е обявен в Браила в началото на юли 1841 г. Прехвърлянето на четата в България обаче среща въоръжен отпор от страна на румънските власти. При сблъсък между румънските граничари и българските четници загиват около 80 души от българите, а останалите са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния. Само малък брой от четниците успяват да се спасят и укрият.

На тази дата са родени:

1909 г.

В Банско е роден Никола Йонков Вапцаров (по нов стил на 7 декември)– български поет революционер, деец на работническото движение. Единствената му стихосбирка - "Моторни песни", е отпечатана през 1940 г. От 1941 г. е в редакционния комитет на в. "Технически глас" и е един от редакторите на в. "Литературен критик".

Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно училище във Варна. От 1932 г. е машинен техник в АД "Българска горска индустрия" в Кочериново. Член е на Районния комитет на БКП в Рилската долина. През 1936 г. се премества да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. В годините на Втората световна война (1939–1945 г. ) се обявява за съюз със СССР и взема участие в Соболевата акция (ноември 1940 г. ). Арестуван е през май 1941 г. и е интерниран за 3 месеца в Годеч. Завръщайки се в София, става пръв помощник на Цв. Радойнов - ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП. На 4 март 1942 г. е арестуван. Осъден е на смърт и на 23 юли 1942 г. е разстрелян заедно с А. Иванов, А. Попов, Ат. Романов, П. Богданов и Г. Минчев.

1896 г.

Роден е Цанко Иванов Лавренов – български художник и критик. Завършва Френския колеж в Пловдив. Посещава частно художествено училище във Виена (1921-1922 г. ). Пътува из Италия (1925 г. ), Гърция (1935-1936 г. ), престоява 3 месеца в Света гора на Атон. Изкуството му е трайно свързано с възрожденската живописна и архитектурна традиция. Създава пейзажи от старите български градове и манастири - "Старият Пловдив" (1930 г. , 1938 г. и 1957 г. ), "Пловдивски чорбаджии" (1937 г. ), "Куршум хан в стария Пловдив" (1943 г. ), "Малка нощна музика" (1967 г. ), "Пловдивски възрожденци" (1970 г. ) и др. Автор е на картини на исторически теми: "Ивайло в Търново" (1937 г. ), "Цар Симеон пред вратите на Цариград" (1938 г. ), "Търново през Второто българско царство" (1947 г. ); на "Зографският манастир в Атон" (1936 г. ), "Общ изглед на Хилендарския манастир" (1943 г. ), "Общ изглед на Рилския манастир" (1946 г. ). Създава картини със социално съдържание - "Финал" (1927 г. ), "Септември’23 год. За свободата" (1932 г. ), "Червеният конник" (1944 г. ) и др. Рисува натюрморти и графики. Автор е на монографиите: "Веселин Стайков" (1954 г. ), "Златю Бояджиев" (1958 г. ) и на автобиографичната книга "По стръмната пътека" (1967). Умира на 19 октомври 1978 г. в София.

1893 г.

Роден е генерал-майор Георги Попвасилев - началник на Въздушните войски (1935 –1936 г.).

1873 г.

Роден е Йосиф Максимов Фаденхехт - български юрист, обществен и държавен деец, академик. Действителен член на БКД от 1906 г. От 1898 г. е доцент, а от 1903 г. - професор по гражданско право в Юридическия факултет на Висшето училище (днес СУ "Св. Климент Охридски"). Избран е за декан на факултета през 1903-1904 г. В края на Първата световна война (1914–1918 г. ) участва в правителството на Александър Малинов като министър на правосъдието (21 юни-17 октомври 1918 г. ). След това се отдава на активна обществена дейност – той е дългогодишен народен представител, председател на Съюза на българските адвокати (1931–1939 г. ), председател на Философско-обществения клон на БАН (1944–1947 г. ). Основните му публикации са в областта на гражданското право - "Българско гражданско право"(част 1. Обща част), "Правото за издръжка между съпрузи" и др.

Роден е в Ерзурум, Турция. Следва философия и право в Лайпциг и Гьотинген, завършва право с докторат. Специализира в Болоня и Торино. Умира през 1953 г.

1859 г.

Роден е Радко Димитриев (Руско Д. Русков) - генерал от пехотата, дипломат. Взема участие в националноосвободителните борби на българския народ. Включва се като доброволец в Руско-турската Освободителна война през 1877–1878 г. След Освобождението завършва Военното училище в София и Академията на Генералния щаб в Русия. Завръща се в България и става офицер в милицията на Източна Румелия. Участва в обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. , а по време на Сръбско-българската война през 1885 г. е помощник началник-щаб на западния корпус. Русофил по убеждения, той е сред организаторите на детронацията на княз Александър I Батенберг (август 1886 г. ). След неуспеха й емигрира в Русия. Завръща се в България след 11 години. Включва се във военното управление на страната – изпълнява длъжността началник-щаб на армия (1904–1907 г. ) и началник на трета военноинспекционна област (1907–1912 г. ). По време на Балканската война (1912–1913 г. ) е командир на Трета българска армия, а през Междусъюзническата война през 1913 г. е помощник-главнокомандващ на действащата армия. След войната е изпратен като пълномощен министър в Русия. Поради несъгласие с управляващите среди по отношение ориентацията на България в годините на Първата световна война (1914–1918 г. ) си подава оставката и постъпва на военна служба в руската армия.

Радко Димитриев е роден в с. Градец, Котленско. Разстрелян е в гр. Пятигорск в Кавказ на 18 Октомври 1918 г. по присъда за "контрареволюционен заговор", произнесена от съветски революционен трибунал.

На тази дата умират:

1966 г.

Умира Игнат Емануилов (И. Е. Игов) - български микробиолог, академик (1961 г. ). Роден е на 18 септември 1908 г. в с. Комущица, Софийско. През 1933 г. завършва ветеринарна медицина в София. В периода 1937-1938 г. специализира ветеринарна патология и бактериология в Берлин. Професор е от 1944 г. и завеждащ Катедрата по хигиена и технология на продуктите от животински произход във ВВИ в София. В годините 1962-1963 г. е директор на Института по микробиология при БАН. Автор е на трудове, в които изследва микроорганизмите, произвеждащи ензими, витамини и антибиотици, както и взаимоотношенията между бактериите и паразитите в храносмилателната система на домашни животни.

1966 г.

Умира Катя Асенова Попова – българска оперна певица (сопран). Родена е на 21 януари 1924 г. в Плевен. През 1947 г. завършва пеене в Държавната музикална академия в София (дн. БДК). Специализира актьорско майсторство в Болшой театър. Дебютира в Софийската опера през 1947 г. в ролята на Есмералда ("Продадена невеста" от Б. Сметана). Изпълнява с успех централни партии в опери от Гуно, Пучини, Масне и Чайковски в Болшой театър, Гранд опера, Опера комик в Париж, в оперните театри в Белград, Прага и др.

1935 г.

Умира генерал-майор Иван Сарафов - български офицер, генерал-майор (1905 г. ). Роден е на 3 март 1856 г. в Търново. По време на Руско-турската война (1877-1878 г. ) е доброволец в Българското опълчение в 10-та дружина. През 1879 г. завършва Одеското пехотно училище и Николаевската академия на Генералния щаб (1898 г. ). По време на Сръбско-българската война (1885 г. ) е командир на 8-ми Приморски пехотен полк. Участва в преврата на 9 август 1886 г. , след което емигрира в Русия. Завръща се през 1898 г. В годините 1912-1913 г. е командир на 3-та пехотна дивизия. Избухването на Първата световна война го заварва в Русия. Постъпва в руската армия и командва дивизия и корпус до 1915 г. През 1917 г. напуска руската армия и се завръща в България.

1915 г.

Умира Стефан Иванов Кисьов - български военен деец, русофил, полковник. Роден е на 12 декември 1849 г. в Болград. Завършва Одеското пехотно училище. Участник е в Сръбско-турската война (1876 г. ) и Руско-турската война (1877-1878 г. ), където е командир на знаменосна рота в Трета дружина на българското опълчение. Воюва при Стара Загора, Шипка и Шейново. Особена храброст проявява при спасяването на Самарското знаме. През Сръбско-българската война (1885 г. ) командва 2-ри пехотен Струмски полк и Брезнишкия отряд. Уволнен е дисциплинарно по време на Стамболовия режим. Автор е на мемоарни съчинения.

1878 г.

Умира Стоян Войвода - участник в българското националноосвободително движение. Той е роден в с. Старчища, Неврокопско (днес Гоцеделчевско). След Априлското въстание през 1876 г. , за да избегне безчинствата на турците в района на Неврокоп, заминава на о. Тасос. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г. ) се сражава с турските войски по поречието на Струма. По-късно застава начело на 400 четници, с които на 5 октомври 1878 г. напада турски военен гарнизон, разположен при Кресненските ханове, и след 18-часов бой го разбиват. С това започва Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г. ) Убит е след издадена смъртна присъда на Военния съвет на въстанието, вследствие вътрешни разногласия по тактически въпроси между ръководните дейци на въстанието.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.