След тридневни обсадни действия през 1201 година войските на цар Калоян овладяват крепостта Варна. На днешния ден през 1880 година е назначено либерално правителство начело с Драган Цанков. През 1921 година с указ на цар Борис III е утвърден Закон за попълване на армията, жандармерията и пограничната стража с личен състав. С този закон се премахва наборната военна служба и се преминава към платена доброволческа служба на войнишкия състав. На този ден през 1986 година Гриша Филипов е освободен от поста министър-председател. На негово място е назначен Георги Атанасов. На тази дата са родени Петко Каравелов - български държавник, Милен Велчев - икономист, бивш министър на финансите, Иван Теофилов - поет, драматург и режисьор. На тази дата умира Георги Константинов - литературен историк и критик, автор на "История на българската литература" в три тома.

2016 г.

Умира Йохан Кройф - легенда на холандския футбол и смятан за един от най-добрите играчи във футболната история.

2007 г.

БСП и НДСВ обявяват листите си за евродепутати. Водач на листата на левицата е Кристиан Вигенин, след него следват Илияна Йотова, Атанас Папаризов, Маруся Любчева, Евгени Кирилов и други. Биляна Раева оглавява листата на НДСВ, следвана е от Аспарух Панов, Антония Първанова и други. Лидерът на БСП Сергей Станишев заявява, че партията очаква да вкара в Европейския парламент най-малко 6 депутати. НДСВ пък се надяват на трима евродепутати. Междувременно става ясно, че Съюзът на свободните демократи (ССД) ще се яви на евроизборите с къса листа от 5 души. Тя ще бъде подредена от Политическия съвет на партията в законовия срок.

1996 г.

Завършва двудневната осма национална конференция на СДС. На нея е решено да се лансират нови лица и да бъде номиниран кандидат за президент. В надпреварата за номинация се състезават Петър Стоянов, Александър Йорданов и Асен Агов. Победител със 77 % е Петър Стоянов.

1992 г.

Учреден е “Център за обединение на земеделските движения" по идея на Милан Дренчев, който става негов председател. Центърът няма свои структури, но декларира, че отваря вратите си за всички земеделци, които желаят обединение на земеделските съюзи в България. Регистриран е през май 1992 г.

1986 г.

Гриша Филипов е освободен от поста министър-председател. На негово място е назначен Георги Атанасов. Извършени са редица трансформации на министерства. Закрити са министерствата на енергетиката, на химическата промишленост, на машиностроенето, на металургията. Освен това е създадено Министерство на земеделието и горите. Комитетът за култура остава без ранг на министерство, а такъв ранг получава Комитетът за държавен и народен контрол.

1959 г.

България възстановява дипломатическите си отношения със САЩ.

1951 г.

Завършва Учредителния конгрес на Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО). Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО) или Oрганизация за съдействие на отбраната (ОСО) е обществено-политическа организация в социалистическа България, съществувала под различни имена в периода 1951-1968 г. и 1977-1992 г. Основна цел на организацията е повишаване отбранителната способност на страната чрез изграждане на клубове за военно-техническа подготовка на най-различни нива из цялата страна. Създадени са окръжни, околийски (до 1959 г.), градски и общински комитети на ДОСО. Ръководен орган на ДОСО е Централен комитет, който избира Изпълнителен комитет. Организацията разполага със свой апарат, в който влизат бивши военни, бивши партизани и други. ДОСО организира практическо обучение по редица дейности, имащи пряко или косвено отношение към военната подготовка - клубове по авто-мото дело, радиодело, авио-, морски и стрелкови клубове. Тя развива спортна дейност по автомоделизъм, безмоторно летене, ветроходство, парашутизъм, спортна стрелба, подводен спорт, моторно летене, мотоциклетизъм, морски моделизъм и др. През януари 1968 г. ДОСО е разпусната, а дейността й се поема от Комсомола. През 1977 г. е създадена Организация за военнотехническа подготовка на населението, която през 1982 г. е преименувана на Организация за съдействие на отбраната. ОСО е подчинена на Министерския съвет. Неин ръководен орган е Централен съвет (ЦС) и бюро на Централния съвет. Към ЦС на ОСО като помощни органи са изградени федерации по различни видове спорт - спортна стрелба, биатлон, парашутизъм, делтапланеризъм, водни ски, мотокрос и други. През 1992 г. с Постановление на Министерския съвет ОСО прекратява своето съществуване.

1945 г.

В щаба на Трети украински фронт командващият Първа Българска армия генерал-лейтенант Владимир Стойчев получава задачата за провеждане на Мурската настъпателна операция. На 26 март в щаба на армията се получава оперативна директива от фронта, в която задачата е окончателно решена. Щабът на армията разработва за едно денонощие плана за Мурската настъпателна операция, който получава условното наименование “Балкан". В 16.00 часа на 27 март той е изпратен в щаба на фронта за утвърждаване. От 29 март до 14 април Първа българска армия провежда Мурската настъпателна операция като съставна част на Виенската настъпателна операция на Втори и Трети украински фронт. Задачата на нашата армия е във взаимодействие с 57-а съветска армия да разгроми противостоящия противник и за 5–6 дена да овладее района южно и югоизточно от Нагканижа. В тези действия участват четири пехотни дивизии (8-а, 10-а, 12-а и 16-а), поддържани с артилерия и авиация от Трети украински фронт. Другите две дивизии (3-а и 11-а) остават заедно с Трета югославска армия да отбраняват р. Драва. Настъплението на Първа българска армия се развива успешно. Тя пробива укрепената линия “Маргит", форсира последователно канала “Принципалис" и р. Мур и като преследва оттеглящия се противник, достига рубежа Велики Ког, Ястребци, Витан, Шаловци. Тук, след около 100-километрово вклинняване, настъплението на армията е спряно. Завършва Мурската операция. Изчерпали настъпателните си възможности, и нашите, и съветските войски преминават временно към отбрана.

1932 г.

Спрян е от печат в. “Земя". Седмичникът за политика, стопанство и просвета излиза в София от 8 януари 1931 г. Директор е Н. Петков, а редактор Ив. М. Минчев.

Група земеделци от БЗНС-Оранжев, несъгласни с обединението в БЗНС-Сердика (Георги Марков), се вливат в БЗНС “Врабча 1". БЗНС "Врабча 1" е масова организация на земеделски труженици, която има ръководно участие в селското движение, образувана в края на 1926 г. Член е на Международното аграрно бюро (МАБ), известно още като Зелен Интернационал. В политическата си платформа съюзът прокламира народовластническия принцип и аграрен трудовокооперативен строй, основан на частната трудова собственост и ограничаващ господството на едрата буржоазия. В БЗНС "Врабча1" се открояват три крила: умерено, дясно и ляво. Между тях съществуват политически и тактически различия. Първоначално съюзът отстоява тезата за самостоятелна борба, но след това приема сътрудничеството с буржоазните опозиционни партии. През 1930 г. в него членуват над 60 000 души в 1800 дружби, а през 1932 г. съставът му нараства на 103 000 души. Изгражда младежка организация и академичен съюз. Остава в опозиция на сговористкото управление (1923–1931 г.). Заедно с Демократическата, Националлибералната, Радикалната партия и БЗНС "Стара Загора" образуват Народния блок. След изборната победа през юни 1931 г. взема участие в блоковия кабинет. Провежданата от Народния блок политика предизвиква недоволство сред по-голямата част от селското население и довежда до отлив на членска маса от редовете на БЗНС "Врабча 1". През март 1932 г. се стига до разцепление в организацията. Създава се самостоятелна политическа организация БЗНС "Ал. Стамболийски", а през октомври 1933 г. и нов съюз "Врабча 1". Най-левите сили в съюза преминават към РП. БЗНС "Врабча 1" се обявява против държавния преврат на 19 май 1934 г. След забраната на политическите партии от правителството на К. Георгиев води полулегален начин на живот. През пролетта на 1936 г. БЗНС "Врабча 1" заедно с Радикалната партия, Ляпчевия сговор, Социалдемократическата партия и националлибералите образуват опозиционен блок – т. нар. "Петорка". Съюзът се включва в акцията за възстановяване на Търновската конституция. БЗНС "Врабча 1" се обявява против присъединяването на България към Тристранния пакт. По време на Втората световна война 1939–1945 г. участва в мероприятията на легалната буржоазна опозиция и остава извън Отечествения фронт. Взема участие със свои представители в коалиционното правителство на К. Муравиев (2–8 септември 1944 г.). През ноември 1945 г. се обединява с БЗНС "Никола Петков" и се присъединява към опозиционните сили. Печатни органи: в. "Земеделско знаме", в. "Нива", в. "Врабча", сп. "Земледелска мисъл".

1924 г.

България подписва споразумение с Антантата за окупационния дълг. Стойността му е 25 000 000 златни франка, платими за 10 години при 5 % лихва.

1921 г.

С Указ на цар Борис III е утвърден Закон за попълване на армията, жандармерията и пограничната стража с личен състав. С този закон се премахва наборната военна служба и се преминава към платена доброволческа служба на войнишкия състав.

1919 г.

Започва издаването на независимия военен ежедневник “Народна отбрана". Изданието излиза в София до 8 септември 1944 г. и е продължение на в. "Военни известия". Редактори на “Народна отбрана" са Ал. Ганчев, К. Николов, Й. Пеев, Р. Атанасов, А. Ганев, Т. Даскалов и др.

1916 г.

Седемнадесетото ОНС отпуска 150 000 лв. за подпомагане на бежанците.Огромен приток от български бежанци приижда от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война 1913 г. и Първата световна война 1914-1918 г.

1901 г.

По нареждане на правителството започват арести на членовете на Върховния македоно-одрински комитет. ВМОК се бори за политическата автономия на Македония и Одринско, гарантирана от Великите сили. Средствата за постигане на тази цел са: печатно слово, агитация и митинги, изпращане на делегации и петиции до европейските правителства. С цел да привлече вниманието на световната общественост през лятото на 1895 г. върховистите изпращат в Македония четири отряда и няколко малки чети в състав около 800 души. Частичен временен успех е постигнат само в Мелнишко. Въоръжената акция завършва с поражение. Под натиска на Великите сили князът и правителството на К. Стоилов оттеглят временно подкрепата си за Върховния комитет. Скоро след неуспеха на въоръжената акция умира преждевременно председателят на комитета Трайко Китанчев. След него за председатели са избирани Д. Николаев, Й. Ковачев, Б. Сарафов, Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев.

1890 г.

В България е обнародван Закон за настойничеството. Това е първият светски закон в областта на семейното право.

Преди това настойничеството се определя с Временни съдебни правила. През 1881 г. Държавният съвет приема Закон за настойничеството, но през 1886 г. Държавният съвет при ВКС постановява, че той не отменя Временните съдебни правила и не може да има силата на закон. Така Министерството на правосъдието възлага на д-р Атанас Петров да изготви проектозакон, който е приет през 1889 г. и влиза в сила през 1890 г. Според закона по право настойничеството преминава на преживелия съпруг/а - майката може да откаже настойничеството. Настойничество се определя при: смърт на двамата родители и наличието на низходящи; при отнемане на родителската власт на бащата, когато децата не са оставени на майката; при смърт на единия родител и безизвестно отсъствие на другия; при поставяне на пълнолетно лице под запрещение. Свиква се Роднински съвет - мировия съдия и 6 членове. При свикването му мировият съдия обявява настойника, ако няма такъв, съветът избира. Предвижда се избор и на поднастойник. Той се намесва когато интересите на малолетния са в разрез с тези на настойника. Освобождаването от настойничество става по право, когато поставеният под настойничество сключи брак, или е станал на 18 г. - това става с постановление на роднинския съвет, назначава му се попечител. Когато навърши пълнолетие (21 г.), се изготвя акт за пълнолетие от мировия съдия в присъствието на настойника/попечителя.

1886 г.

Подписан е Топханенски акт, чрез който се постига международно признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. Спогодбата е изработена от българския министър на външните работи и изповеданията Илия Цанов и турския велик везир Кямил паша. Отказът на Русия да признае акта на Съединението става причина за свикване на Цариградската посланическа конференция. Тя заседава в столицата на Османската империя с известно прекъсване от края на октомври 1885 г. до началото на април 1886 г. Въпреки натиска на английския представител конференцията отказва да приеме искането на Високата порта и на 5 април 1886 г. тя е заставена да подпише изработения вече проект за Българо-турската спогодба. След нея подписи слагат и представителите на Великите сили, участвали в Цариградската посланическа конференция. Спогодбата е подписана и от българския външен министър. По силата на този акт управлението на Източна Румелия се поверява на българския княз. Като компенсация Османската империя получава 20-ина села от Родопската област, населени с мюсюлманско население, които тя успява да завладее по време на Родопския метеж 1878 г. Комисия, назначена от българския княз и Високата порта, е натоварена да проучи Органическия устав и в срок от 4 месеца да го промени съгласно нуждите на Източна Румелия. Всички останали разпореждания на Берлинския договор се запазват. Спогодбата става известна като Топханенски акт, тъй като е подписана в султанския дворец Топхане.

1883 г.

Учреден е медал "За наука и изкуство" с две степени - златна и сребърна. Златен медал получават само 33-ма души, а сребърен – 272-ма. Първото награждаване е на 2 февруари 1882 г., а последното - на 25 април 1950 г.

1880 г.

Назначено е либерално правителство начело с Драган Цанков. Либералите се стремят чрез икономически, финансови и административни мерки да утвърдят дребнособственическите отношения, установени след Освобождението в Княжество България. На 27 април 1881 г. княз Александър I Батенберг извършва преврат и отстранява либералите от власт. Поради преследвания част от ръководителите на партията са принудени да емигрират. След държавния преврат и отмяната на Търновската конституция сред либералите се формират две крила: умерено начело с Драган Цанков и непримирими – с Петко Каравелов и Петко Р. Славейков. Привържениците на Драган Цанков настояват за възстановяване на Търновската конституция в рамките на утвърдения от Великото народно събрание режим на пълномощията 1881–1883 г. Сподвижниците на Петко Каравелов и Петко Р. Славейков се обявяват решително срещу режима на пълномощията и повеждат борба за пълно възстановяване на Търновската конституция. В началото на септември 1883 г. княз Александър I Батенберг назначава за министър-председател Драган Цанков, който съставя правителство от умерени либерали и консерватори. След като на 5 декември 1883 г. кабинетът прокарва през Народното събрание изменение на конституцията, князът съставя правителство само от либерали. На проведените през май 1884 г. парламентарни избори непримиримите либерали печелят пълно мнозинство. Съставено е правителство начело с Петко Каравелов. Парламентът гласува отменяне на решенията от 5 декември и възстановява напълно Търновската конституция. Недоволни от изборните резултати, привържениците на Драган Цанков напускат Либералната партия и образуват нова политическа партия, която от 1899 г. се нарича Прогресивнолиберална.

1877 г.

В Цариград излиза първият брой на в. "Цариград". Обществено-политическият вестник е редактиран от В. Мачуковски.

1201 г.

След тридневни обсадни действия войските на Калоян овладяват крепостта Варна и тя окончателно е присъединена към България. За овладяването на Варна (важна византийска крепост, с гарнизон, съставен от подбрани войски, в това число и рицарски дружини) Калоян използва многоцелева бойна техника. През 1201 г. цар Калоян с изненадващи удари успява да превземе последователно крепостите Констанция (при днешния Симеоновград) и Варна - последния византийски бастион в Северна България. Тогава Варна е защитавана от многоброен гарнизон, набран от западни наемници, които се славели като "най-храбрите" сред ромейската войска. Войските на цар Калоян построяват обсадна машина, която на широчина била колкото външния ров, а на височина стигала крепостните стени. С нея българските войски постигат две цели – те я използват едновременно като мост над рова и като стълба до зъберите на стената. На третия ден от обсадата войските на цар Калоян нахлуват в града и над Варна се развява знамето на българския владетел. За обсадата на Варна пише византийският историк Никита Хониат: "Без да се уплаши от светостта на деня (било Великден) и без да се засрами от името Христово, което той (т.е. цар Калоян) произнасяше само с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които беше заловил живи, и хвърляше пръст, докато изпълни рова. Така мястото стана общ гроб. След като разруши крепостните стени, той се завърна в Мизия, като отпразнува деня с такива жертви и кървави помани." В края на 1201 г. между България и Византия започват преговори за мир. Мирът е сключен в началото на 1202 г.

На тази дата са родени:

1966 г.

Роден е Милен Велчев - български икономист. През 1988 г. завършва Университета за национално и световно стопанство - София, специалност “Международни отношения". За периода от 1990 г. до 1992 г. работи като аташе в управление “Международни организации" и референт по политическите въпроси в ООН в Министерство на външните работи на Република България. Милен Велчев е магистър по Стопанско управление на Университета Рочестър - Ню Йорк (1992-1993 г.) и по "Финансов инженеринг" в Масачузетски Технологичен институт, Кеймбридж (1993-1995 г.). Той работи в Националната банка на Гърция, а от 1999 г. до 2001 г. е вицепрезидент в управление "Развиващи се пазари" в Мерил Линч (Великобритания), където от 1995 г. до 1999 г. е сътрудник в управление "Инвестиционно банкиране" в Източна Европа, Близък Изток и Африка. От 2001 г. до 2005 г. Милен Велчев е министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски. От 11 юли 2005 г. е депутат в 40-о Народно събрание. От 24 август 2005 г. е член на Комисия по икономическата политика и зам.-председател на Комисията по бюджет и финанси.

1931 г.

Роден е Иван Николов Теофилов - български поет, драматург и режисьор. През 1955 г. той завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ. След това до 1961 г. е актьор, драматург и режисьор в театрите в Силистра, Сливен, Бургас, Русе. През 1962-1980 г. Теофилов завежда литературното бюро при Централния куклен театър в София. След 1980 г. е редактор в отдел “Поезия" на издателство “Народна култура". Той е член на Съюза на българските писатели. Негови съчинения са: “Чумава сватба" (1957 г.), “Къщата на сенките" (1958 г.), “Часовникарят" (1964 г.), “Оле Затвори очички" (1974 г.), “Индже" (1977 г.), “Котаракът в чизми" (1980 г.) и др.

1892 г.

Роден е генерал-полковник Владимир Димитров Стойчев. Завършва Терезианската полувоенна академия във Виена през 1911 г., Военното училище през 1914 г. и Военната академия в София през 1929 г. Стойчев участва в Балканските войни, както и в Първата световна война. През 1935 г. е уволнен от армията за противомонархически прояви. Нееднократно е задържан и интерниран за антифашистка дейност. Стойчев взема участие в Деветосептемврийския преврат 1944 г. и същата година става член на БКП. През първия период на Отечествената война (1944-1945 г.) той командва Първа армия, а през втория - Първа българска армия. Стойчев е активен деец на българското спортно движение. Участва в VIII (1924 г., Париж) и IX (1928 г., Амстердам) олимпиади, както и в много международни конни състезания. За периода 1930-1934 г. той е военно аташе във Франция и Англия, а за 1945-1947 г. е политически представител във Вашингтон и политически представител на България в ООН. Депутат е в II-IX НС. От 1944 г. е член на Бюрото на Националния съвет на ОФ. През 1947-1951 г. Стойчев е председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС, а през 1951-1982 г. е председател на БОК. От 1982 г. той е пожизнен почетен председател на БОК.

1843 г.

Роден е Петко Стойчев Каравелов - български държавник, един от водачите на Либералната партия, а по-късно на Демократическата партия. Завършва гимназия в Москва. Първоначално постъпва в Историко-филологическия факултет, а след това и в Юридическия факултет на Московския университет. В България се завръща заедно с руската армия през 1877 г. Назначен е за вицегубернатор на Видин, а по-късно става окръжен управител на Търново. Каравелов взема участие в работата на Учредителното събрание 1879 г. Участва активно в изработването на Търновската конституция. Избран е за председател на Първото ОНС. Той оглавява радикалното крило на Либералната партия и става министър-председател на България (1880-1881 г.). След установяването на Режима на пълномощията заминава за Източна Румелия, където става кмет на Пловдив (1881-1883 г.). След възстановяването на Търновската конституция Петко Каравелов се завръща в София и отново оглавява правителство на Либералната партия (1884-1886 г.). След русофилските бунтове през 1887 г. той е арестуван за кратко. Обявява се против избора на княз Фердинанд I. През 1891 г. е осъден на 5 години затвор за съучастие в убийството на Христо Белчев, но през 1894 г. е амнистиран. През 1896 г. основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. Каравелов е министър-председател за четвърти път в коалиция с Прогресивнолибералната партия. Умира през 1903 г. в София и е погребан в двора на църквата Свети Седмочисленици.

На тази дата умират:

1989 г.

Умира Станислав Стефанов Сивриев - български писател. Роден е на 16 септември 1924 г. През 1948 г. завършва висше военно образование. В Народната армия служи като офицер от 1944 г. до 1958 г. Член е на редколегията на сп. “Родопи" (1954-1977 г.), литературен алманах “Зорница" и сп. “Български воин". Председател е на филиалното дружество на СБП в Габрово (1973-1978 г.). За пръв път печата стихове през 1942 г. в сп. “Българска реч". Автор е на съчиненията: “Батальонът с песни се завръща" (стих., 1952 г.), “Пачка патрони" (разкази и фронтови очерци, 1958 г.), “С едната истина" (роман, 1958), “Петко войвода" (разкази, 1959 г.), “Хората са навсякъде. Повест за думи, къщи, песни, звукове и тези, които са ги видели" (Пловдив, 1966 г.), “Завръщане след бягство" (очерци, 1967 г.), “Светът е стар" (разкази, 1968 г.), “Илия Бешков" (творчески портрет, на руски език 1969 г.), “Път към своите" (разкази и очерци, 1969 г.), “Дни, които сближават" (разкази, 1971 г.), “ … И земята престана да се люлее …" (разкази, 1971 г.), “Когато бях офицер" (разкази, 1976 г.), “Искри от искри" (размисли, есета, публицистика, 1975 г.), “Като печелим - какво губим" (художествена публицистика, 1978 г.) и др.

1970 г.

Умира Георги Гогов Константинов - български литературен историк и критик. През 1926 г. той завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски". Редактор е на вестниците “Радикал", “Съвременник" и “Нови дни". Сътрудничи също така на вестник “Заря", списание “Българска мисъл", “Златорог" и “Отец Паисий". Като литературен критик Константинов дебютира в списание “Чернозем" през 1922 г. След 9 септември 1944 г. редактира културната страница на вестниците “Радикал" и “Време" и списанието “Простори". От 1954 до 1963 г. е редактор в издателство “Народна младеж". Изследователските му интереси са съсредоточени върху проблемите на старата българска литература, възрожденската литература, развитието на реализма в белетристиката след Освобождението, българския символизъм и българо-руските литературни връзки. Негови съчинения са: “Емануил Попдимитров" (1922 г.), “Лев Толстой и България" (1928 г.), “Българската литература след войната" (1933 г.), “Вук Караджич и Л. Каравелов" (1938 г., на български и сръбски език, “Душата на Македония" (1941 г.), “Творци на българската литература" (1941 г.), “Стара българска литература" (1942 г.), “Нова българска литература" (т. I, II, 1942 г., 1943 г.), “Очерци за българските писатели" (1968 г.), “Моето поколение в литературата. 1917-1967" (в 2 части, 1968 г., 1970 г.), “Емил Коларов" (1969 г.), “Николай Лилиев сред своите приятели" (1971 г.), “Книга за Г. Караславов" (1972 г., в съавторство с Ел. Константинова) и др.

1943 г.

Умира Димитър Драгиев (Д. Д. Колев) - деец на БЗНС, един от основателите на съюза. Роден е на 1 ноември 1869 г. През 1886 г. завършва Хасковската гимназия, работи като учител в Раднево, а след това в Стара Загора (1897 г.). В периода 1899-1902 г. издава в-к "Справедливост". Участва в Учредителния конгрес на БЗНС в Плевен (1899 г.), избран в Управителния му съвет (заедно с Я. Забунов, Ц. Церковски и др.). На III конгрес е избран за подпредседател на УС на БЗНС (1901 г.), на IV конгрес - за негов председател (1902 г.). Той е първия редактор (до 1905 г.) на в-к "Земледелско знаме". Министър на земеделието и държавните имоти в коалиционния кабинет на Т. Теодоров (1918-1919 г.). Не влиза в кабинета на Ал. Стамболийски поради идейни разногласия. В Стара Загора издава в-к "Земледелска правда" (1919-1934 г.) - орган на десницата в БЗНС. След 1923 г. участва в изборни коалиции с различни партии. Автор е на: "Порождение, цел и развой на Земледелския съюз в България" (1909 г.), "Земледелският съюз и интелигенцията" (1912 г.), "Из кой път?" (1914 г.) и др.

1930 г.

Умира генерал-майор Георги Николов Марчин. Той завършва Военното училище с първия випуск през 1879 г. Отначало служи в 4-та пехотна дружина, а след това във Втори пехотен Струмски полк. В Сръбско-българската война 1885 г. командва дружина от Трети пехотен Бдински полк. Участва в боя при Трън на 3 октомври 1885 г. и при отблъскването на Моравската дивизия. Отличава се в боевете, за което е награден с орден "За храброст". Като командир на 2-ра дружина от Струмския полк участва в детронирането на княз Александър I Батенберг 1886 г. След контрапреврата е арестуван и уволнен от армията. По-късно е възстановен и служи в 7 пехотен Преславски полк, 12 пехотен Старозагорски полк и др. По време на Балканската война 1912-1913 г. е командир на 2-ра бригада от 8 пехотна Тунджанска дивизия. За проявен героизъм отново е награден с орден "За храброст". Марчин е автор на книгата “Участие на българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878 г." (1928 г.).

1882 г.

Роден е Боян Секулов - български писател и литературен критик. През 1903 г. той е ученик в Търговско-индустриалната камара в София. Едновременно с това завършва и стенографски курсове във Висшето училище. Работи в редакцията на списание “Демократически преглед", където се сближава с Т. Г. Влайков. До 1912 г. Секулов е чиновник в Дирекцията на статистиката в София. Редактор е на списание “Книжовен преглед" (1936-1937 г.), в което обнародва рецензии за книги на българските писатели. Редактира и вестник “Врачанско слово" (1934-1944 г.), в който Ал. Муратов публикува рецензия за стихосбирката “Моторни песни" от Н. Вапцаров (бр. 223, 29 юни 1940 г.). В “Страница за младите" Секулов привлича за сътрудници Ст. Ц. Даскалов, Асен Босев, В. Воденичарски, Д. Аджарски, Кр. Григоров, П. Стъпов, Г. Авгарски и др. Негови съчинения са: “Васил Кънчов" (1909 г.), “Нашите правителства и министри от Освобождението до днес" (1911 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.