2018 г.  

Два бомбени атентата в близост до президентския дворец в Могадишу (Сомалия) убиват най-малко 38 души. Ал Шабаб поема отговорност за атаките. 

2018 г.  

Съветът за сигурност на ООН единодушно одобрява резолюция, която изисква 30-дневно примирие в Сирия. 

2018 г.  

Ислямистки самоубийствени бомбардировачи и въоръжени лица се опитват да превземат щаба на отдела за борба с тероризма в йеменския град Аден, като убиват най-малко 14 души и ранят 40 души. 

 

2018 г.  

Най-малко 29 души загиват при четири нападения в три провинции в Афганистан.  

2017 г. 

Подкрепената от Турция Свободна сирийска армия (ССА) превзема Ал-Баб от ИДИЛ след няколко месечни боеве. 

2016 г. 

Умира Йордан Соколов -  юрист, политик и държавник, едно от емблематичните лица на българския преход към демокрация. Той бе министър на вътрешните работи в първия кабинет на СДС през 1992 г, народен представител в четири парламента, председател на 38-то Народно събрание. Йордан Соколов бе сред ключовите фигури в първите години на СДС, а после и в управлението на ОДС през 1997-2001 година. 

През 2004 г. напусна СДС и стана един от учредителите на Демократи за силна България. През 2005 г. Йордан Соколов се върна към адвокатската професия, а през 2011 г. напусна ДСБ и окончателно се отказа от активна политическа дейност. 

 

2014 г. 

Върховната Рада на Укарйна приема оставката на управителя на Централната банка на Украйна Игор Соркин и назначава Степан Кубив е от партията "Баткивщина“ на Юлия Тимошенко. 

2013 г. 

Никос Анастасиадис. печели президентските избори в Кипър на втория тур. 

 

2012 г. 

Бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан е назначен като специален посланик на ООН и Лигата на арабските държави по орегулиране на кризата в Сирия. 

2008 г. 

Раул Кастровстъпва в длъжност като президент на Куба 

2006 г. 

Гърция ратифицира договора за присъединяване на Българяи и Румъния към ЕС по време на председателството на италианското правителство 

2004 г. 

Единното национално движение и Движението на обединените демократи в Грузия се сливат. Новото политическо движение е наречено Национално движение — Демократи. 

2003 г. 

В Израел е открито древно еврейско селище. 

2000 г. 

Прочеченски настроени демонстранти в Полша извършват нападение над руското консулство в Познан. 

1991 г. 

Американската армия започва сухопътна операция срещу Ирак. 

 

1988 г. 

В Немската опера зрители аплодират Лучано Павароти в продължение на 1 час и 7 минути, в резултат на което той излиза на сцената 165 пъти. 

1988 г. 

В Белград започва конференция на външните министри на балканските държави, продължила до 26 февруари. България и Турция подписват първия от близо четири години протокол за подобряване на двустранните отношения. Предвидени са мерки за активизиране на търговията и за събиране на разделените семейства. 

 

1981 г. 

Бъкингамският дворец обявява годежа на принц Чарлз и лейди Даяна Спенсър. 

 

 1969 г. 

Джими Хендрикс изнася последния си концерт в Англия - в Кралския Албърт-Хол.  Хендрикс е американски рок и блускитарист и певец. Неговото творчество е повлияно от блускитаристи като М. Уотърс, Би Би Кинг. Започва да концертира под името Джими Джеймз. Свири със Сам Кук, Би Би Кинг, Л. Ричард, Айк и Тина Търнър, У. Пикет, “Айсли Брадърс", Кинг Къртис. През 1965 г. сформира групата “Джими Джеймз енд Флеймс" и свири в клубовете на “Гринич Вилидж". В Лондон създава триото “Икспириънс" заедно с Ноел Рединг - китара, и Мич Мичъл - ударни инструменти, с което записва първия си шлагер “Хей, Джо" и най-значимите си албуми. Свири на фестивалите в Монтерей (1967 г.) и Уудсток (1969 г.). След това създава групата “Бенд ъф джипсис", която съществува само няколко месеца. Умира от свръхдоза. 

1946 г. 

Хуан Перон (1895-1974 г.) е избран за президент на Аржентина. По време на управлението му са направени демократични реформи (облекчение в областта на външната търговия, повишение на заплатите и др.). През 1947 г. създава Перонистката партия, чиято дейност е основана на принципите на хустисиализма (от 1958 г. партията се нарича Хустисиалистка). От 1943 г. до 1945 г. е министър на труда, военен министър и вицепрезидент. Президент е на Аржентина до 1955 г., като последните шест години е диктатор. През 1955-1973 г. е в емиграция. Съпругата му Исабел Перон (Мария Естела Мартинес) наследява президентския пост, но през 1976 г. е свалена от власт от армията. 

1941 г. 

Япония провъзгласява своето “природно право" над островите в Океания. 

 

1925 г. 

Канада и САЩ създават комисия за установяване на границата помежду им. 

1907 г. 

Разбива се Австро-унгарският параход “Императрица". Загиват 137 човека. 

 

1887 г. 

Париж и Брюксел стават първите държавни столици свързани с телефонна връзка. 

1881 г. 

Започва изграждането на Панамския канал. Водният път е с международно значение в Централна Америка. Дължината му е 81 600 м. Свързва пристанищата на Карибско море (Кристобал, Колон) и на Тихия океан (Панама, Балбоа). Построен през 1914 г., каналът е официално открит през 1920. От 1914 г. до 1979 г. се намира под юрисдикцията на САЩ, до 2000 г. се управлява от специална комисия, след което преминава под пълната власт на Панама. 

1824 г. 

Англия обявява война на Бирма. Войната се води точно 2 години и завършва на 24 февруари 1826 г. Между Англия и Бирма се водят три войни (1824-1826 г., 1852-1853 г. и 1885 г.), в резултат на които Бирма е завладяна и превърната в колония на Британската империя. 

1821 г. 

Единадесет години след започналата през 1810 г. освободителна борба на мексиканския народ срещу испанците Мексико получава своята независимост. Освободителната борба срещу испанските колонизатори се води под ръководството на М. Идалго-и-Костиля и Х. М. Морелос-и-Павон. Идалго-и-Костиля е един от ръководителите на народното въстание в Мексико през 1810-1811 г. Той е пленен от испанците и впоследствие е разстрелян. След неговото убийство делото е продължено от Х. М. Морелос-и-Павон. Той ръководи народната революция през 1810-1815 г. Прокламира независимостта на Мексико през 1814 г. Разстрелян е от испанците. 

1783 г. 

Английският парламент взема решение за прекратяване на войната със САЩ. Войната за независимост на Северна Америка (1775-1783 г.) избухва заради задълбочаващия се конфликт между метрополията и 13 английски колонии. Военните действия започват на 19 април 1775 г. при Лексингтън и Конкорд. На 4 юли 1776 г. американския Конгрес приема декларацията за независимостта на Съединените щати. През началния период британските войски имат надмощие, но победата на американците в битката при Саратога (октомври 1777 г.) води до обрат в хода на войната. През 1778 г. се създава френско-американски съюз, към който през 1779 г. се присъединява и Испания. По инициатива на Русия европейските държави обявяват благоприятен за САЩ неутралитет. Към американската армия, командвана от Джордж Вашингтон, се присъединяват и доброволци от европейските държави. На 19 октомври 1781 г. капитулацията на английската армия при Йорктаун слага край на войната. С подписването на Парижкия мирен договор през 1783 г. бившата метрополия признава независимостта на САЩ. 

1719 г. 

В Санкт Петербург по нареждане на Петър І е учредена Кунсткамерата – първия руски музей. Сградата е триетажна, с две крила, разположени успоредно на река Нева, а в централната й част се издига шест етажна кула с уникална архитектурна външност, купол и орнаменти открояващи я от заобикалящите сгради. Вътре са разположени просторни зали за колекциите. В Кунсткамерата се помещава библиотека, обсерватория и лаборатория. Една от най-интересните експозиционни зали е с кръгла форма и там е подредена колекцията от географски глобуси. В двете крила е разположена постоянната експозиция с преобладаващи музейни предмети с природонаучен характер. Във фондовете на този първи в Русия музей, се натрупват и колекции от археологически, етнографски и исторически паметници. 

1662 г. 

Епископът на Нова Франция (Квебек) предупреждава, че всички християни, които продават алкохол на индианците ще бъдат отлъчени от църквата. 

1510 г. 

Папа Юлиан II отменя наложеното над Венеция отлъчване от църквата. 

 

На тази дата са родени: 

 

1932 г. 

Роден е Мишел Льогран - френски композитор, аранжор, пианист и диригент. Акомпанира на М. Шевалие и записва с М. Дейвис. Пише музика за филмите "Шербургските чадъри", "Лятото на 42-ра" и др. През 1981 г. получва "Оскар" за музика. Много от песните му се превръщат в евъргрийни. 

1912 г. 

Роден е Иржи Трънка - чешки режисьор и художник. Учи рисуване при Й. Скупа и в Пражкия институт за приложни изкуства. Той е основател на кукления “Дървен театър" в Прага (1936 г.). В началото на 40-те години е театрален художник. В киното е от 1945 г. Той е основоположник на националната школа за куклена анимация и на детската художествена кинематография. Анимационни филми: “Как дядо посадил ряпа" (1945 г.), “Палавникът и есесовците" (1946 г.), “Животното и разбойниците", “Подаръкът" (1946 г.). През 1947 г. режисира първия си куклен филм “Чешка година", определен като епопея на националния живот. Куклени филми: “Славеят на императора" (1948 г.), “Принцът на Баяя" (1950 г.), “Старинни чешки приказки" (1953 г.). Претворява литературната класика: “Приключенията на храбрия войник Швейк" (1955 г.) и “Сън в лятна нощ" (1959 г.). Критикува и осмива технизацията на обществото в “Страст" (1961 г.) и “Кибернетична бабичка" (1962 г.). Иржи Трънка умира на 30 декември 1969 г. 

1895 г. 

Роден е Всеволод Вячеславович Иванов - руски писател. Публикува произведения от 1915 г., издава първата си книга през 1919 г. През 1921 г. се установява в Петроград. Присъединява се към литературна група "Серапионови братя". Става известен с повестите "Партизани" (1921 г.), "Брониран влак 14-69" (1922 г.) и "Цветни ветрове" (1922 г.). За прозата му от 20-те години е типично повишеното внимание към биологическото в човека: "Тайното в тайните" (1927 г.), "Особнякът" (1928 г.) и др. Същевременно пише повестите "Хабу" (1925 г.), "Гибелта на Железни" (1928 г.), "Пътешествие в несъществуваща страна" (1930 г.), пиесата "Брониран влак 14-69" (1927 г.), в които главни герои са комунисти - участници в Гражданската война, ръководители на социалистическото строителство. Автор е на романа "Сиви пясъци" (1922 г.), автобиографичния роман "Похожденията на факира" (1934-1935 г.), романа "Пархоменко" (1939 г.; филма "Александър Пархоменко", 1942 г.), спомените "Срещи с М. Горки" (1947 г.), драмата "Ломоносов" (1953 г.), разкази, публицистични статии; романът "При превземането на Берлин". Посмъртно са издадени спомени, дневници, романите "Вулкан" (1966-1968 г.), "Y", "Кремъл" и сборник с фантастични разкази "Зелената лампа". Умира на 15 август 1963 г. 

  

1885 г. 

Роден е Честър Уйлям Нимиц - американски военачалник, адмирал от флота (1944 г.). Завършва Морската академия през 1905 г. Служи на командни и щабни длъжности (от 1918 г. е началник-щаб на подводните сили на Атлантическия флот на САЩ). По време на Втората световна война (1939-1945 г.) командва Тихоокеанския флот на САЩ и провежда редица успешни морски операции срещу Япония в хода на Тихоокеанската кампания (1941-1945 г.). На 2 септември 1945 г. подписва акта за капитулация на Япония. От 1947 г. е в оставка. Става съветник към Морското министерство. На негово име е наречен един от самолетоносачите на САЩ. Умира на 20 февруари 1966 г. в Сан Франциско. 

  

1885 г. 

Роден е Станислав Игнаций Виткевич - полски писател и драматург, представител на полския авангардизъм. Първите си произведения публикува през 1919 г. Автор е на повече от 30 пиеси и на романите "Сбогуване с есента" (1927 г.), "Ненаситност" (1930 г.). Самоубива се на 18 септември 1939 г. при навлизането на хитлеристките войски в Полша. 

 

1842 г. 

Роден е Ариго Бойто - италиански поет и композитор, автор на операта “Мефистофел" и либрета на оперите "Отело" и "Фалстаф" от Дж. Верди, както и "Джоконда" от Р. Понкиели. 

 

1829 г. 

Роден е Фридрих Шпилхаген - германски писател. Учи право в Берлинския университет и философия в Бонския и Грайфсвалдския университети. Автор е на романите “В строя" (1866 г.) и “Бурният поток" (1876). Умира на 25 февруари 1911 г. в Берлин. 

 

1786 г. 

Роден е Вилхелм Грим - немски филолог и автор на приказки. Брат на Якоб Грим. Братя Грим са основатели на германистиката и на проучването на немските народни приказки и предания. Широко известни са със сборника "Приказки за деца". Работят като професори в Гьотингенския университет, но през 1838 г. са уволнени затова, че се отказват да се закълнат на хановерския крал. От 1841 г. са професори в Берлинския университет. Заедно с това са членове на Пруската Академия на науките. Изследват и публикуват много средновековни текстове: "За старонемския майстор Занк" (1811 г.), "Цветарникът на розите" (1836 г.), "Бедният Хайнрих" (1815 г.), "Кума Лиса" (1834 г.), изследването "Германски героични сказания" (1829 г.). Създават т. нар. митологична школа във фолклористиката, като се опират на сравнителните методи (книгата на Я. Г. "Немската митология", 1835 г.). Автори са на: "Детски и семейни приказки" (т. 1-2, 1812-1814 г.) и "Немски предания" (т. 1-2, 1816-1818 г.), които обогатяват немската и световна литература. Братя Грим настояват за точно записване на текстовете на приказките, като се съхранява своеобразието на народната фантазия и езикът на устното разказване. Митологичната им теория намира много последователи сред учените (А. Кун, В. Шварц, А. Пикте, Ф. И. Буслаев, А. Н. Афанасиев и др.). 

 

1619 г. 

Роден е Шарл Льо Брюн – френски художник-живописец и декоратор. Учи при Ж. Перие (от 1632 г.) и С. Вуе (1634-1637 г.). Заедно с Н. Пусен посещава Италия (1642-1646) г., където изучава произведенията на Рафаел, болонските академисти и античната скулптура. Шарл Льо Брюн е един от основателите (1648 г.) на Кралската академия по живопис и скулптура и неин ректор от 1668 г. През 60-те год. на ХVII в. е "пръв живописец на краля" и директор на кралската манифактура за гоблени. Ръководи създаването на декоративни ансамбли в интериорите на Лувъра, Версай и др., изпълнява проекти за скулптури, мебели. Сред по-известните му живописни платна са: "Каещата се Магдалена" (1656-1657 г.), серията картини "Историята на Александър Македонски" (1660-1668) и други, в които нормативността на класическата композиция е проникната от театралност, патетика и декоративна пищност. Шарл Льо Брюн е един от създателите на официалния придворен стил на Луи ХIV. Умира на 12 февруари 1690 г. 

 

1500 г. 

Роден е Карл V - испански крал (1516-1556 г.), император на Свещената Римска империя в периода 1519-1556 г. Представител е на династията Хабсбурги. Стреми се да установи световна християнска монархия. Води войни с Франция и Османската империя. Той сключва Аугсбургския религиозен мир с князете от Свещената Римска империя за прекратяване на религиозните борби. Този мир регламентира правото на князете да определят вероизповеданието на поданиците си (на принципа: чиято е властта, негова е и вярата). Владетелят утвърждава с диктат, а гражданите имат право на избор на религията. С Аугсбургския религиозен мир се слага край на конфликтите между протестанти и католици. През 1556 г. Карл V разделя своите владения между сина си Филип II и брат си Фердинанд Хабсбургски. 

На тази дата умират: 

 

1941 г. 

Умира Емил Зегадлович - полски писател. Роден е на 20 юли 1888 г. В периода 1906-1911 г. следва в Ягелонския (Краков), Виенския и Дрезденския университет. Автор е на поемите "Песен за Силезия" (1933 г.) и "Черният ден" (1936 г.); романа "Мъртвото море" (1939 г.) и драмата памфлет за живота в Полша "Картоненият дом" (1940 г., публ. 1954 г.). 

 

1930 г. 

Умира Василий Василиевич Завялов – руски физиолог, доктор по медицина (1899 г.), професор (1903 г.). Роден е на 15 юни 1873 г. Следва медицина в Москва и Дерпт (дн. Тарту, Естония). От 1920 г. до края на живота си е емигрант в България. Основател и завеждащ Катедрата по органична химия и физиология в Софийския Медицински факултет (1920-1930 г.). Работи в областта на физиологичната химия. 

  

1862 г. 

Умира Бернхард Северин Ингеман - датски писател. Роден е през 1789 г. От 1822 г. е професор по датски език и литература. Творчеството му се развива под влияние на немския романтизъм и особено на Ф. Новалис. Автор е на мелодраматичната историческа трагедия "Мазаниело" (1815 г.), сантименталната трагедия "Бланка" (1816 г.). Историческите романи на Ингеман идеализират средновековието: "Валдемар Велики и неговата дружина" (1824 г.), "Валдемар Победителя" (1826 г.), "Принц Ото Датски" (1835 г.), "Кралица Маргарет" (1836 г.). Автор е на религиозни стихове (сб. "Утринни и вечерни песни", 1838 г., "Лирически псалми", 1854 г.). Романът му "Селски деца" (1852 г.) в идилична форма разказва за щастливата съдба на човек, произлязъл от демократичните слоеве. 

 

1856 г. 

Умира Николай Иванович Лобачевски – руски математик. Професор и ректор на Казанския университет. В труда си "За началата на геометрията" (1832 г.) формулира принципите на нова, "неевклидова" геометрия, различна от традиционната. Идеите му остават непризнати от съвременниците. Независимо от това в Германия излиза на немски език книгата му "Геометрични изследвания" (1840 г.). К. Ф. Гаус стига до началата на неевклидовата геометрия, но не ги разработва и се отказва от публикуването им. По негово предложение Лобачевски е избран за член-кореспондент на Гьотингенското научно дружество. Теоретичните идеи на Лобачевски поставят началото на редица нови геометрии. 

 

1810 г. 

Умира Хенри Кавендиш - английски физик и химик, член на Лондонското кралско дружество от 1760 г. Роден е на 10 октомври 1731 г. През 1753 г. завършва Кеймбриджкия университет. Основните му трудове са по химия на газовете и експериментална физика. Разработва методика за събиране, пречистване и изучаване на газове, с помощта на която получава чист водород и въглероден двуокис (1766 г.) и определя свойствата и относителното им тегло. През 1781 г. установява състава на въздуха. Три години по-късно определя състава на водата, като изгаря водород. С помощта на електрическа искра получава азотни окиси и изследва свойствата им през 1785 г. Повечето негови трудове върху топлината и електричеството са публикувани много години след смъртта му. Въвежда понятието електрически потенциал, изучава взаимодействието на електрически заряди и изпреварва закона на Ш. Кулон. 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници: 

 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;  

 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;