2009 г. 

Президента на България Георги Първанов награждава Джорджо Наполитано, президент на Италианската република с лента "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-италианските отношения.“ 

2007 г. 

Закрити са селата Драгоица, Мириовец, Мишкарете, Нановица, Присоето и Слатина в Община Ябланица, Северна България 

 

1992 г. 

За председател на КНСБ е преизбран проф. Кръстьо Петков. Кръстьо Петков е роден на 18 ноември 1943 г. гр. Димово, Видинска област. Завършва политическа икономия във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (дн. Университет за национално и световно стопанство). Работи в Института по труда, в Профсъюзния институт "Георги Димитров" и в Института по социология към БАН. От 1990 г. Петков преминава на профсъюзна работа - председател е на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). От 1997 г. се включва в политическия живот на страната - учредител и председател е на Обединения блок на труда. От 5 юли 2001 г. до 17 юни 2005 г. е депутат в 39-то Народно Събрание като представител на парламентарна група на “Коалиция за България". 

  

1949 г. 

ВНС приема Закон за вероизповеданията, който дава възможност на държавата да активизира намесата си в работата на църквата. Публикуван е на 1 март същата година. 

 

1945 г. 

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) в щаба на Трети украински фронт командващият Първа българска армия генерал-лейтенант Владимир Стойчев получава задачата за провеждане на Мурската настъпателна операция. Като част от Виенската операция (за завършване на разгрома на германската група армии и за завземане на Виена) Мурската операция се провежда от 29 март до 13 май 1945 г. Тя е настъпателна операция на Първа българска армия срещу войски на Третия райх, отбраняващи линията Кишбайом-Надкорпад-Нагятад-Хересне северно от река Драва. Целта на настъплението е да се прекрати използването от Вермахта на петролните извори в района на град Нагканижа. Първа българска армия настъпва с основните си сили по десния си фланг, съвместно с 57 съветска армия, а с по-малка част от силите си осигурява левия фланг по река Драва. Вследствие на успешното настъпление на съветските войски, хитлеристките части южно от езерото Балатон се оттеглят, което облекчава настъплението на българите. Те овладяват първата отбранителна линия, след тежки боеве завземат и втората, форсират канала Принципалиш и река Мур и преминават в отбрана на линията Велики Ког-Ястребци до 7 май. На 7 май подновяват настъплението, преследват, доразгромяват и пленяват остатъците от Вермахта и на 13 май 1945 г. достигат подножието на Австрийските Алпи в околностите на Клагенфурт. 

1944 г. 

Среща в София между Началника на щаба на група армии "Югоизток" -генерал-лейтенант Фьорч, военния аташе - генерал Геде с Началника на щаба на войската генерал-лейтенант К. Лукаш и Началника на оперативния отдел полковник Ив. Попов. 

1942 г. 

Българския кораб “Струма" потегля от Констанца, Румъния към Палестина с бежанци от България, Бесарабия, Буковина и Румъния. Край Босфора кораба е торпилиран от руска подводница “Щ-213". На борда на кораба пътуват 778 еврей и 13 души български екипаж. Корабът е построен през 1867 г. в английското пристанище Нюкасъл от фирмата "Палмер брос и сие". През 1932 г. носи името "Есперос", по-късно новият й собственик я преименува на "Македония". През 1940 г. "Македония" е купен от дружество "Струма", ремонтира го и му дава своето име. През 1941 г. корабът "Струма" е препродаден на семейство Дора и Барух Конфино за превозване на бежанци - евреи от Румъния за Палестина, През Втората световна, стотици евреи търсят спасение в бягство по море. 

 

1941 г. 

В хода на Втората световна война (1939-1945 г.) от влака за Цариград българското разузнаване отвлича Вадим Гриневич - агент на британските тайни служби в България. След разпит го предава на германците. Едновременно с това в София са арестувани 6 британски агенти, от които 5 са осъдени и екзекутирани на 13 август. 

1940 г. 

Открито е XXV ОНС. Негов председател става Никола Логофетов, а от 16 май 1941 - Христо Калфов. Никола Петров Логофетов е роден на 18 април 1880 г. в с. Ново село, Видинско. Завършва гимназия във Видин, след което следва право в СУ "Св. Климент Охридски". От 1909 г. до 1943 г. работи като адвокат в Лом. Взема участие в Балканските войни 1912-1913 г. и Първата световна война 1914-1918 г. Бил е общински съветник в Лом и окръжен съветник във Видин. От 1938 г. до 1944 г. е депутат в ХХIV и ХХV ОНС, през 1940-1941 г. е председател на ХХV ОНС. След 9 септември 1944 г. е осъден на смърт от т. нар. Народния съд. 

1921 г. 

С Указ на цар Борис III е утвърден Закон за попълване на армията, жандармерията и пограничната стража с личен състав. С този закон се премахва наборната военна служба и се преминава към платена доброволческа служба на войнишкия състав. 

1916 г. 

По време на Първата световна война завършва дипломатическата криза между България и Австро-Унгария за владеенето на Косово и Албания. Тя трае от 31 януари до 24 февруари 1916 г. На 29 март под немски натиск двете страни се споразумяват България да опразни Елбасан и Дяково, но да задържи Прищина, Призрен и Качаник. 

 

1878 г. 

В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) щабът на руската армия пристига в Сан Стефано. Главнокомандващият - княз Николай Николаевич, е посрещнат от военния министър Реуф паша. Установена е нова демаркационна линия между руската и турската армия. Същия ден румънски отряди заемат Видин и Белоградчик, а руски войски влизат в Горна Джумая (Благоевград). 

1867 г. 

Френският посланик в Цариград връчва на Високата порта меморандум, в който Франция предлага осъществяването на нови реформи в Османската империя. Според меморандума се предвижда допускане на християните до държавните служби, въвеждане на задължителна военна служба, модернизиране на просветното дело, на данъчната система, на администрацията и съдилищата. 

1861 г. 

Вселенската патриаршия свиква в Цариград велик църковен събор с участието на 9 бивши и настоящи патриарси и 27 владици. Съборът обявява действията на Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски за противоканонични, низвергва ги и ги осъжда на заточение. На ръкоположените от тях духовни лица е отнет санът, а на християните се забранява да общуват с тях. На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски извършва дръзка провокация спрямо цариградския патриарх, като отказва да спомене името му в тържествената великденска литургия. С този акт той дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с върховенството на Патриаршията и с гръцката църковна зависимост. За тази постъпка Иларион Макариополски е заточен в Мала Азия, където престоява до 1864 г. Преди заминаването си (1861 г.) отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост. Паисий Пловдивски е ръкоположен за гръцки митрополит в Пловдив през 1858 г. 3 години по-късно се отказва от Цариградската патриаршия и застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна национална независимост. Заточен е в Мала Азия до 1868 г. 

 

На тази дата са родени: 

1950 г. 

Роден е Любен Чаталов - български актьор. Учи градско озеленяване в Лесотехническия институт. По-късно завършва ВИТИЗ при проф. Е. Михайлова (1978 г.). Първият му филм е “Адаптация". Разпределен е в Смолян, но поради ангажименти в киното остава да работи в София. Работи за кратко в Старинния театър (“Похвално слово за словото"), но основните му постижения са в тв и киното. Филмография: “Бумеранг" (1979 г.), “Адаптация" (тв, 1979 г.), “Голямото нощно къпане" (1980 г.), “Игра на любов" (1980 г.), “Лавината" (1982 г.), “Издирва се …" (тв, 1984 г.), “Пясък" (тв, 1987 г.), “Тони" (1991 г.), “Мълчанието" (1991 г.), “Под игото" (тв, 1991 г.), “ЧАДО - ООД" (тв, 1993 г.), “Асистентът" (1999 г.), “Наблюдател" (тв, 2002 г.). 

1943 г. 

Роден е Христо Иванов Проданов – български алпинист. Започва да тренира алпинизъм още като ученик. Работи като инженер металург в Кремиковци. Първия си 7-хилядник изкачва през 1967 г. - връх Ленин (преди това покорява върхове в Алпите). По-големите му успехи са свързани с изкачването на Хиндукуш (1976 г.) и Лхотце (1981 г., първият българин, изкачил този връх). Загива на 20 април 1984 г. при спускането на югозападния склон на Еверест (Джомолунгма), в състава на първата българска експедиция, покорила най-високия връх на планетата. Той е тринадесетият човек в света, успял да достигне до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път – западния (непалски) склон, наричан още “Жестокия път". След неговото изкачване, България става деветнадесетата страна, чиито представител покорява Еверест. Получава орден "Георги Димитров" (1981 г.; 1984 г., посмъртно), "НРБ", II ст. (1977 г.), Герой на НРБ (1984 г., посмъртно); алпинист № 1 на България за ХХ в. (2001 г.). 

1892 г. 

Роден генерал-лейтенант Никола Наков, командващ 1-ва армия (11.04.1942 -13.09.1944). 

  

1890 г. 

Роден е Ангел Димитров (А. Д. Иванов) - български цирков артист. Възпитаник на П. Панайотов (работи в неговия цирк от 1903 г.). Изявява се в акробатиката, гимнастиката, еквилибристиката, дресурата, клоунадата. Постига успех със своята трупа, в която участват и 6-те му дъщери. През 1909 г. основава с А. Първанов и Г. Пенчев цирк "България". В съдружие с Н. Димитров - Пощата, организира през 1912 г. цирк "Танго", а през 1918 г. - стационарния цирк "България" в София. От 1933 г. до 1948 г. работи в цирк "Роял-Добрич", който създава заедно с Л. Добрич и К. Михайлов. Умира на 7 април 1965 г. 

 

 1870 г. 

Роден е Теодор Христов Гълъбов - български стенограф. Гълъбов разработва теорията и методиката на българската стенография. През 1918 г. подготвя "Доклад и правилник проект за стенографската служба в Народното събрание до господина Председателя на Народното събрание". Председател е на стенографско дружество "Габелсбергер" (1897 г.), на дружество "Бързопис" (1903 г.). В периода 1923-1929 г. е доцент по стенография в СУ “Св. Климент Охридски". През 1926 г. е назначен за директор на Български стенографски институт и остава на този пост до 1935 г. Гълъбов е редактор и издател на вестник "Бързопис" (1895 г.), на сп. "Бързопис" (1906-1907 г.) и "Стенографско списание" (1924-1926 г.). През 1925 г. като притурка към "Стенографско списание" излиза съставената от Теодор Гълъбов "Кратка стенографска енциклопедия". 

 

1864 г. 

Роден е Александър Радев - политически и държавен деец. Завършва Юридическия факултет на университета в Атина, Гърция. След завръщането си в България работи в съдебната система в Ловеч, Търново и София. От 1892 г. е адвокат. Избран е за председател на адвокатския съвет и на Юридическото дружество. Включва се активно в дейността на македоно-одринското революционно движение, като през 1898–1899 г. е председател на ВМОК. Той е един от лидерите на Прогресивнолибералната партия. Член е на Централното бюро на партията в края на 90-те години на ХIХ в. Радев участва в управлението на държавата в началото на ХХ в. – министър на правосъдието (19.02.1901 г.–3.11.1902 г.) и министър на народното просвещение (3.11.1902 г.–5.05.1903 г.). 

 

На тази дата умират: 

 

2016 г.  

Умира Йордан Соколов -  юрист, политик и държавник, едно от емблематичните лица на българския преход към демокрация. Той бе министър на вътрешните работи в първия кабинет на СДС през 1992 г, народен представител в четири парламента, председател на 38-то Народно събрание. Йордан Соколов бе сред ключовите фигури в първите години на СДС, а после и в управлението на ОДС през 1997-2001 година. През 2004 г. напусна СДС и стана един от учредителите на Демократи за силна България. През 2005 г. Йордан Соколов се върна към адвокатската професия, а през 2011 г. напусна ДСБ и окончателно се отказа от активна политическа дейност. 

 

1981 г. 

Умира Георги Стефанов Наджаков - български физик, обществен и държавен деец. През 1920 г. завършва физика и математика в СУ “Св. Климент Охридски", а от 1925 г. до 1926 г. специализира в Париж в лабораторията на Пол Ланжвен и в института "Радиум" в Сорбоната при Мария Склодовска - Кюри. През 1927 г. получава научна степен доцент, а през 1932 г. става професор по физика. В периода 1937-1962 г. е ръководител на Катедрата по експериментална физика, от 1939 до 1940 г. е декан на Физико-математическия факултет, а от 1947 до 1951 г. е ректор на Софийски университет. Наджаков е основател и директор на секцията за научна апаратура и специални проблеми към Физическия институт при БАН за периода 1946-1971 г. Бил е подпредседател на БАН (1947-1959 г.) и председател на Физико-математическото дружество в България. Той е един от основателите и член на научния съвет и постоянен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Освен това е един от основателите на Световното движение за защита на мира и член и председател на Световния съвет на мира за периода 1970-1981 г. В областта на физиката открива "фотоелектретното състояние на веществата". Откритието за фотоелектричния ефект при диелектрици и полупроводници е известно под името Ефект на Наджаков-Андрейчин. В България е узаконено едва през 1981 г., когато е вписано в Държавен регистър на откритията и изобретенията под номер 1. Георги Стефанов Наджаков е автор на около 120 оригинални научни статии, студии и трудове. Носител е на златен медал за мир "Фредерик Жолио-Кюри" (1967 г.). 

 

1935 г. 

Умира Христо К. Стойчев - български лекар, общественик и публицист. Той е роден на 14 септември 1872 г. в Асеновград. Завършва медицина и специализира вътрешни болести в Лион. Създател е на почивна станция в Кюстендилско и на водолечебния санаториум в Хисаря (Карловско). През 1913 г. възстановява масонството в България. Автор на много статии и брошури. 

  

1934 г. 

Умира Гаврил Занетов - български юрист, историк, публицист, литературен критик, дописен член на БАН (1898-1900 г.). Роден е през 1863 г. Завършва гимназия в Болград и право в Швейцария. Работи като прокурор и съдия в Сливен, Враца, Варна и др. Член е на Апелативния съд в София. Автор е на студии върху съдбата на българското население в други страни - "Български колонии в Русия" (1891-1895 г.), "Западните български земи и Сърбия" (1917 г.), "Населението по долината на Велика Морава" (1918 г.), на историко-политически коментари за събития и документи от Балканските войни (1912-1913 г.), на изследването "Българското население в средните векове" (1902 г.). Сътрудничи със статии и рецензии на сп. "Денница", "Български преглед" (1893-1900 г.), "Периодическо списание", вестник "Воля" и др. Той е един от първите значителни литературни критици след Освобождението. В книгите си "Две статии по нашата литература" (1893 г.) разглежда творчеството на Иван Вазов и му дава оценка с историческа перспектива, поставя важни проблеми на българския периодичен печат. 

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници: 

 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;  

 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;