На 24 декември 1781 г. в Сорел (Квебек) е “запалена" първата в Канада коледна елха.

На тази дата през 1798 г. е създадена Втората антинаполеонова коалиция.

През 1865 г. в американския град Пуласки (Тенеси) е създадена организацията Ку-Клукс-Клан.

През 1943 г. в хода на Втората световна война Франклин Рузвелт определя генерал Айзенхауер за върховен главнокомандващ на Съюзническите войски.

През 1944 г. в Ла-Манша германска подводница потапя американския транспортен кораб “Леополдвил". Загиват 819 американски войници.

На 24 декември 1963 г. в чест на Джон Кенеди летището в Ню Йорк е кръстено на негово име, а през 1968-а космическият кораб "Аполо 8" осъществява за първи път успешна мисия като извежда в орбита около Луната трима астронавти. Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс достигат на около 125 км от Луната.

На 24 декември са родени: През 1491 е роден Игнаций Лойола - испански монах, създател на йезуитския орден; 1790 г. - Жан Франсоа Шампoлион - френски учен, основател на египтологията; 1798 – поетът Адам Мицкевич, 1845 г. – гръцкият крал Георги І.

На 24 декември умира португалският мореплавател Васко да Гама.

2017 г.

Президентът на Перу Педро Пабло Кучински помилва бившия държавен глава на страната Алберто Фухимори, който изтърпява 25-годишна присъда за престъпления срещу човечеството и корупция.

2017 г.

Турските власти отстраняват от длъжност 2756 души, работещи в държавни институции, заради предполагаеми връзки с терористични организации. Сред уволнените има военни, преподаватели, служители в министерства.

Смята се, че уволнените са членове или са свързани с терористични групировки, които действат срещу националната сигурност, се казва в укази, публикувани в Държавен вестник.

2014 г.

Една седмица след намесата на Централната банка на Русия рублата се стабилизира около 55 рубли за долар.

2013

Узбекски правозащитници окупират вилата на голямата дъщеря на узбекския президент Ислам Каримов в Женева за да привлекат вниманието на обществеността, че имотът е придобит с народни пари.

2012

В КНДР е учредена международна премия на името на Ким Чен Ир.

2011

Състои се най-големият митинг в Москва срещу порочно проведените парламентарни избори. Лидерът на партия ПАРНАС (Партия на народната свобода) Владимир Рижков прочита исканията на протестиращите, които са: "Преразглеждане на резултатите от изборите, регистрация на всички опозиционни партии, приемане на демократично законодателство не по-късно от края на февруари 2013 г., провеждане на нови избори, създаване на обединение на избирателите за контрол над хода на изборите, освобождаване на политическите затворници, оставка на председателя на ЦИК Владимир Чуров и разследване на дейността му и наказание на виновните за манипулациите на изборите за Държавната дума на Русия на 4 декември.“ Михаил Горбачов призова руския премиер Владимир Путин да се вслуша в призивите на протестиращите и да напусне политиката.

2000 г.

Роман Абрамович е избран за губернатор на Чукотка.

Роман Абрамо̀вич е руски бизнесмен, нефтен магнат. Според полското списание "Впрост“ състоянието му се оценява на 19,5 млрд. долара. В периода 1996 – 1997 г. приватизира (чрез 5 свои фирми) 85% от крупната нефтодобивна и нефтопреработваща компания "Сибнефт“. Взема активно участие в политиката: депутат в Държавната дума на Русия от 1999 г.; губернатор на Чукотка от 2000 г. (втори мандат). Абрамо̀вич е собственик на английския футболен отбор Челси от 2003 г. Той е баща на 5 деца. През октомври 2006 г. втората му жена иска развод с огромно обезщетение.

1997 г.

Англичанинът Джон Евънс поставя световен рекорд, балансирайки на главата си с 101 тухли с общо тегло 188,7 кг.

1990 г.

Саддам Хюсеин заявява, че първата мишена на неговите ракетни удари ще бъде Израел.

1982 г.

Руският транспортен самолет АН-24 “Руслан" извършва първия си полет.

1980 г.

Бившият император Жан-Бедел Бокаса е осъден задочно на смърт в Централно-африканската Република.

Жан-Бедел Бокаса е обвинен в множество убийства, включително и на деца, както и в канибализъм. Бокаса идва на власт през 1966 г. В средата на 70-те години се обявява за "Император Бокаса I" на "Централно-африканската империя". Свален с преврат след 14 г. кърваво управление през 1979 г., той успява да избяга в Кот д' Ивоар, а след това живее в изгнание и във Франция. През 1980 г. е осъден на смърт задочно, но шест години по-късно Бокаса се завръща в страната. Арестуван е и започва ново дело, като са му отправени обвинения в измяна, убийства, канибализъм и незаконно присвояване на средства. Процесът продължава няколко месеца и през 1987 г. отново е осъден на смърт. Обвинението в канибализъм отпада, тъй като няма солидни доказателства. Година по-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор, а след това намалена и на 20 г. През 1993 г. Бокаса е помилван и три години по-късно умира от сърдечен удар.

1968 г.

Космическият кораб Аполо 8 осъществява за първи път успешна мисия като извежда в орбита около Луната трима астронавти. Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс достигат на около 125 км от Луната. Тогава според предварително изготвения график екипажът запалва ракетния двигател като целта е да изпрати Аполо 8 в първата от 10 елипсовидни лунни орбити. Само 4 минути по-късно е изпратен и телевизионен сигнал до Земята и за първи път телевизионните зрители имат възможност да наблюдават лунната повърхност. Джеймс Ловел съобщава тогава, че Луната в действителност е сива на цвят. Той добавя, че цветът на Луната е като сивкав плажен пясък. Скоро след това космическият кораб губи контакт с Хюстън, където се намира мисията, контролираща полета. Тогава корабът навлиза в тъмната страна на Луната, тази част, която никога не е била видима от Земята и която никога до този момент не е била виждана от човешки същества. Екипажът на Аполо 8 губи контакт със Земята за около 45 минути. След тези 45 минути космонавтите на Аполо 8 предприемат действия за изпращането на космическия кораб на 110 км над Лунната повърхност. Два и половина часа по-късно космонавтите успяват да възстановят и телевизионната картина към Земята.

1963 г.

В чест на Джон Кенеди летището в Ню Йорк е кръстено на негово име.

1948 г.

Държавата Израел е призната от Канада.

Държавата Израел е провъзгласена на 14 май 1948 г., съгласно решението на Общото събрание на ООН от 29 ноември 1947 г. Република България признава държавата Израел и установява дипломатически отношения с нея на 4 декември 1948 г. На 10 юни 1967 г., след 6-дневната израелско-арабска война, България, заедно с другите страни от бившия Варшавски договор, скъсва дипломатическите отношения с Израел. Двете страни възстановяват дипломатическите си отношения на 3 май 1990 г. в София със Съвместна декларация, подписана от министрите на външните работи.

1946 г.

Във Франция е създадена Четвъртата Република.

След освобождението на Париж през август 1944 г. се създава т. нар. Временна република. Като председател на Френския комитет за национално освобождение генерал Шарл дьо Гол става временен министър-председател. В правителството му участват всички политически сили. Основната цел на дьо Гол като премиер е да наложи умерена дясна конституция, но разигралите се политически борби правят това невъзможно. През 1945 г. в Байо той изнася важна реч, в която описва своята представа за устройството на страната – силен президент, който да олицетворява единството на нацията. Проблемът е, че въпреки огромната си лична популярност, зад него не стои партия, а ФКП печели все повече симпатизанти. Тя и ФСП печелят първите избори за Учредително събрание и предлагат толкова крайно лява проект за конституция, че дьо Гол яростно го отхвърля и на проведения референдум избирателите не го одобряват. Вторият проект на комунисти и социалисти е по-умерен и е приет, но само с 40% от гласовете при 30% против и 30% въздържали се. Така стартира Четвъртата френска република.

Според конституцията най-голяма власт има двукамарното Национално събрание, президентът е напълно безпомощен, а правителството – играчка в ръцете на депутатите. Оформят се четири основни политически партии – ФКП, ФСП, Радикалите (доста отслабнали) и Народното републиканско движение – млада консервативна сила. Никоя от тях няма мнозинство, поради което правителствата често се сменят при средна продължителност шест месеца. Това предизвиква постоянна политическа нестабилност, избягване на отговорност и външнополитическа слабост. През 1947 г. под влиянието на започналата Студена война комунистите са изгонени от правителството и останалите три сили въпреки силните си противоречия съставят всички следващи правителства (“трипартизъм").

1944 г.

В Ла-Манша немска подводница потапя американския транспортен кораб “Леополдвил". Загиват 819 американски войници.

1943 г.

В хода на Втората световна война Франклин Рузвелт определя генерал Айзенхауер за върховен главнокомандващ на Съюзническите войски.

Айзенхауер е Президент на САЩ (1953 г. –1961 г.), армейски генерал. Завършва Военна академия в Уест Пойнт през1915 г. По време на Втората световна война командва американски войски в Европа. Върховен главнокомандващ е на съюзните експедиционни сили в Северна Африка и Средиземноморието и съюзническите експедиционни сили в Западна Европа. Командва операцията "Оверлорд" и окупационните сили на САЩ в Германия през 1945 г. Върховен главнокомандващ въоръжените сили на НАТО е за периода 1950 г. –1952 г.

1934 г.

В Прусия са забранени масонските ложи.

1931 г.

Във Франция е обявено за предстоящо създаване на суперсамолет за военни действия в стратосферата.

1920 г.

Италианският тенор Енрико Карузо изнася последния си концерт.

Той е роден през 1873 г. Като дете пее в църковен хор. Започва да учи пеене (от 1891 г.) при музикалния педагог Г. Верджине. Дебютира в Неаполския театър “Нуово" (1894 г.), след което пее в много италиански оперни театри (1894-1898 г.). Енрико Карузо умира на 2 август 1921 г. в Неапол.

1919 г.

В деня на връщане на премиера Александър Стамболийски от Париж БКП и БРСДП (о) организират масова протестна акция, разгромена от властите (появява се Оранжевата гвардия - въоръжени партийни отряди на БЗНС). Тя поставя началото на обща Транспортна стачка. На 29 същия месец ЦК на БКП обявява обща политическа стачка и тя дава основание на кабинета със сила да разгроми стачното движение. На 3 януари 1920 г. ЦК на БКП прекратява политическата стачка, а на 19 февруари без успех приключва и Транспортната стачка.

1917 г.

Германия предупреждава болшевишката власт в Русия, че ако подпише сепаративен мир, за да излезе от Първата световна война, страната ще бъде нападната от немската армия.

1912 г.

От 3 до 24 декември се провежда Лондонска мирна конференция между Балканския съюз (предварителна конференция на 1 и 2 декември в Лондон) и Портата при посредничеството на Великите сили (паралелна конференция на техните посланици). Османската империя предлага да изпълни ултиматума и да даде автономия на Македония, но да не губи територии. Съюзниците искат всички османски владения на изток от линията Мидия-Родосто и о. Крит. На Коледа Портата прекъсва преговорите.

1883 г.

Обнародван е Правилник за държавните актове, който узаконява частните договори без нотариална заверка. В същия ден е приет Закон за държавния печат. За негов пазител е определен министърът на правосъдието.

1866 г.

Шлезвиг и Холщайн са присъединени към Прусия.

Прусия е историческо и географско понятие. През средновековието "Прусия" се споменава като територия, обитавана от западнобалтииското племе "пруси", загубило през XVIII век езика си. Включва прибалтийски области, завладени и управлявани от Тевтонския орден. На 8-ми април 1525г. Великият магистър на Тевтонския орден Алберт фон Бранденбург получава титлата херцог на Прусия, а на 18-ти януари в Кьонигсбург император Леополд I коронясва Фридрих I за крал на Прусия.

Държавата Прусия съществува от 1701 г. до включването си в Германската империя през 1871 г.

1865 г.

В американският град Пуласки (Тенеси) е създадена организацията Ку-Клукс-Клан.

Първата организация "Ку-клукс-клан" е създадена от бивш военен от армията на Конфедерацията и е ръководена от Натан Бедфорд Форест. Активистите й се противопоставят на реформите, наложени на Юга след Гражданската война и свързани с правата на бившите чернокожи роби. Организацията използва и насилие, за да постига целите си. Втора организация със същото име се сформира в Атланта от Уилям Симънс през 1915 г. Тя съществува най-вече като "братство за правене на пари" и се стреми да запази "ценностите" на миналото, като се бори срещу нарастващия брой католици, евреи, чернокожи и азиатци, както и на останалите имигранти в Америка.

1851 г.

В Конгресната Библиотека на САЩ избухва пожар. Изгарят около 35 000 книги и други ценни документи.

1814 г.

Подписан е Гентският договор, който слага край на англо-американската война.

1811 г.

Край бреговете на Ютландия два английски кораба засядат в плитчините и потъват. Загиват 1318 души.

Ютландия е полуостров между Балтийско и Северно море. Територия е на Дания и Германия. На полуострова се намират градовете Орхус (Дания) и Фленсбург (Германия).

1801 г.

Отменен е държавният монопол върху недвижимата собственост в Русия.

1798 г.

Създадена е Втората антинаполеонова коалиция.

1781 г.

В Сорел (Квебек) е “запалена" първата в Канада коледна елха.

1760 г.

Императрицата на Русия Елисавета подписва указ, даващ право на помешчиците да изпращат своите селяни в Сибир.

Елисавета Петровна е руска императрица (от 25 ноември 1741 г.). Дъщеря е на Петър I и на Екатерина I. Родена е на 29 декември 1709 г. в с. Коломенское, до Москва. Заема престола след дворцов преврат, при който е свален и затворен в крепост малолетният император Иван VI Антонович. След като заема престола сключва брак с украинския казак Алексей Розум, когото прави граф А. Г. Разумовски (1744 г.). Управлението й съвпада със значителното съживяване и подем на икономическия живот в Русия. Фактически ръководител на вътрешната политика в империята става граф П. И. Шувалов (от 1750 г.), който прокарва редица важни закони: отмяна на вътрешните митници и организиране на външната търговия (1753-1754 г.), свикване на законодателна комисия и др. Известни държавници по време на нейното управление са: А. П. Бестужев-Рюмин, оберпрокурора Я. П. Шаховский, братя М. И. и Р. И. Воронцови, И. И. Шувалов. М. В. Ломоносов организира Московския университет (1755 г.). Създадени са художествена академия, банки, превъоръжена е армията и др. Русия води редица успешни войни, сред които най-известна е Седемгодишната война (1756-1763 г.). Елисавета Петровна умира през 1762 г.

На тази дата са родени:

1971 г.

Роден е Рики Мартин (псевдоним на Енрике Мартин Моралес) - пуерторикански поппевец и актьор. Участва в много мексикански сериали, снима се в американската “сапунена опера" “General Hospital". През 1991 г. Мартин записва първия си албум, който го прави суперзвезда в Латинска Америка. Следват 3 албума, които утвърждават таланта му на родния континент. Едва през пролетта на 1999 г. излиза първият му англоезичен албум, който му носи световно признание. Първите хитове от него са “Livin’ La Vida Loca" и “She’s All I Ever Had".

1944 г.

Роден е Уди Шоу - американски джазмузикант (тромпетист). Баща му е певец в известната госпългрупа “Джубили сингърс". На 13 години участва в джем-сешъни с Кени Дърам, Хенк Мобли и Лари Йънг. В началото на 60-те години свири с Уили Бобо в Ню Йорк, където го открива баскларинетистът саксофонист Ерик Долфи и го ангажира в своя оркестър. По това време Шоу прави първия си запис, свири с Кени Кларк, Бъд Пауъл и Доналд Бърд в Париж. След това преминава през съставите на Хорас Силвър, Джаки Маклийн, Маккой Тайнър и Боби Хътчисън. Записва албуми с Джо Хендерсън и Декстър Гордън (според Гордън музицирането на Шоу варира между Л. Армстронг и атоналната музика). В края на 70-те години създава собствен състав, с който продължава традициите на бибопа. Умира през 1989 г. в Ню Йорк, САЩ.

1922 г.

Роден е Джонас Мекас (Йонас) - американски режисьор и филмов критик. През 1950 г. пристига в Ню Йорк. Дебютира с документалния филм “Гранд стрийт" (1953 г.). Мекас е водеща фигура на “подземното кино", за чието рекламиране и пропагандиране създава сп. “Филмова култура" (1955 г.), а през 1960 г. - групата “Ново американско кино", целяща да експериментира с филмовата изразност без цензурни ограничения. Създава сдружение на създателите на филми за разпространение на подземното кино.

1881 г.

Роден е Хуан Рамон Хименес - испански поет. Лауреат на нобелова награда за литература за 1956 г. Свързан е с “поколението от 1898", признат водач на испанския модернизъм. Автор е на сборниците “Печални арии" (1903 г.), “Пролетни балади" (1910 г.) , “Духовни сонети" (1917 г.), “Дневник на поета младоженец" (1917 г.), “Вечност" (1918 г.) “Платеро и аз" ( 1914 г.), “Звярът от дълбините на душата"(1949 г.) и на критически есета “Испанци от три свята" (1942 г.) “Безкрайната река" (1961 г.). Поезията му оказва влияние върху Р. Алберти, Х. Гилен и др. Умира на 29 май 1958 г. в Сан Хуан, Пуерто Рико.

1845 г.

Роден е Георги I – гръцки крал (1863-1913 г.). От династията на Глюксбургите. Заема престола по настояване на Англия, поддържана от Франция и Русия. Син е на датския крал Христиан IХ. Става крал на Гърция след свалянето на крал Отон. Започва да създава "Велика Гърция" за сметка на България. Убит е през Балканската война (1913 г.). Някои смятат, че е убит по подбуда на сина му Константин, който наследява престола му. Умира на 18 март 1913 г. в Солун.

1818 г.

Роден е Джеймс Прескот Джаул - английски физик, член е на Лондонското кралско дружество (от 1850 г.), с огромен принос в изследванията на електромагнетизма и топлинните процеси, за създаването на физика на ниските температури. През 1841 г. експериментално установява закона за запазване на енергията (закон на Джаул-Ленц). В периода 1852-1862 г. заедно с У. Томсън (лорд Келвин) опитно установява, че при бавно адиабатно протичане на газ през пореста преграда неговата температура се променя - ефект на Джаул-Томсън (Келвин). Умира на 11 октомври 1889 г. в Сейл, Чешир.

1798 г.

Роден е Адам Мицкевич - полски поет, деец на полското национално-освободително движение. Следва в Историко-филологическия факултет на Виленския университет (1815-1819 г.). Работи като учител в Ковно (дн. Каунас, 1819-1823 г.). Първото си стихотворение публикува през 1818 г. Ранните му творби свидетелстват за увлечение към традициите на Просвещението (“Мешко, княз на Новогрудка", 1817 г., “Картоф", 1819 г. и др.). През 1817 г. участва в създаването и дейността на младежките патриотични кръжоци на “филоматите" и “филаретите", пише за тях редица програмни стихотворения (“Ода към младежта", 1820 г. и др.). Първият му сб. “Поезия" (т. I, 1822 г.) се превръща в манифест на полския романтизъм. Във II том на сб. “Поезия" (1823 г.) излиза поемата “Гражина", положила основите на жанра на т. нар. полска “поетична повест". През 1823 г. е заподозрян от руското правителство, арестуван и интерниран е в Русия (Петербург, Одеса, Москва, отново Петербург). Там се сближава с декабристите. В Русия излиза книгата му “Сонети" (1826 г.) и поемата “Конрад Валенрод" (1828 г.), кн. “Поезия" (т. 1-2, 1829 г.), в която включва интимно-лирически стихове, поемата “Фарис", балади. През 1829 г. напуска Русия, посещава Германия, Швейцария, Италия. След неуспешен опит да се присъедини към Полското въстание от 1830 г. остава завинаги в емиграция (живее предимно в Париж), където продължава литературната и революционната си дейност. В Дрезден издава третата част на поемата “Деди" (1832 г.), в която призовава съотечествениците си да продължат борбата. Същата година излиза и съчинението “Книги за полския народ и полското пилигримство", в което излага доктрината за т. нар. “полско месианство", според която страданията на Полша са свързани с особеното историческо призвание на народа-мъченик - “народ на Христа". През 1834 г. публикува поемата “Пан Тадеуш" - полска национална епопея. През следващите години Мицкевич почти не пише. Развива активна обществена и културна дейност. През 1839-1840 г. чете курс по римска литература в Лозана, до 1844 г. завежда Катедрата по славянски литератури в “Колеж дьо Франс" в Париж. През 1841 г. влиза в сектата на мистика А. Товянски. Възобновява революционната си дейност през 1848 г. - създава полски легион, сражаващ се за свободата на Италия, в Париж сътрудничи на в. “Трибюн де пьопл" (“La Tribune des peuple", 1849 г.). По време на Кримската война (1853-1856 г.) се отправя с политическа мисия за Цариград (престоява около 2 седмици в Бургас през 1855 г.), където умира от холера. Умира на 26 ноември 1855 г. в Цариград.

1790 г.

Роден е Жан Франсоа Шампoлион - френски учен, основател на египтологията, член е на Френската академия (1830 г.), почетен член е на Петербургската академия на науките (1827 г.). Член е на Академията на надписите (1830 г.). Преселва се в Париж през 1821 г. След продължителна работа върху триезичния надпис на “Розетския камък" предлага принципите за дешифриране на йероглифното писмо на древните египтяни. Определя последователността в развитието на египетската писменост - йероглифна, йератична, демотична. През 1829-1830 г. ръководи археологическа експедиция в Египет, събира и копира огромно количество текстове, изображения и паметници, публикувани след смъртта му в изданието “Паметници на Египет и Нубия". Ръководи специално създадената за него катедра по египтология в Колеж дьо Франс (от 1831 г.). Съставя първата граматика и речник на египетския език. Умира на 4 март 1832 г. в Париж.

1491 г.

Роден е Игнатий Лойола - испански монах, създател на йезуитския орден. От 1541 г. е негов ръководител (генерал), превръща го в защитник на католическата църква и Контрареформацията. Разработва организационните и морални принципи на ордена. Канонизиран е през 1622 г.

Йезуитският Орден е католически монашески орден, основан през 1534 г. Членовете на Йезуитския орден не напускат светското общество, но следват строго чинопочитание и смятат, че всички средства са позволени за постигане на целите на църквата. Орденът е една от главните опори на Контрареформацията. Прониква в Индия, Япония, Китай, Филипините и Парагвай. През XVIII в. е разтурен поради грубата му намеса в политиката. През XIX в. е възстановен, през XX в. е водещ орден сред католическото духовенство.

На тази дата умират:

1935 г.

Умира Албан Берг - австрийски композитор, един от най-ярките представители на експресионизма в музиката от началото на XX в. Роден е през 1885 г. Ученик е на А. Шьонберг, заедно с Антон Веберн е от най-близките съидейници на "Новата виенска школа". Известност като композитор спечелва след първата си опера - "Воцек", по сюжет на драмата "Войцех" от Г. Бюхнер. Незавършена е втората му опера - "Лулу", чието либрето пише сам.

1927 г.

Умира Владимир Михайлович Бехтерев - руски невропатолог, психиатър, психолог, физиолог и морфолог. Роден е на 1 февруари 1857 г. в с. Сорали, Вятска губерния. Търси решението на проблема за човека във възпитанието и преодоляването на аномалиите в поведението. Изгражда теорията си на основата на комплексен подход, който включва изучаването на мозъка с методите на анатомията, физиологията и психологията ("Обективна психология", 1904 г., "Психорефлексология", 1910 г.). Въвежда термина "съчетателно-двигателен рефлекс" за описание на сложните форми на рефлекторна дейност.

1917 г.

Умира Иван Лонгинович Горемикин - руски общественик и държавник. Роден е на 8 ноември 1839 г. в Новгород. Министър е на вътрешните работи (1895-1899 г.), министър-председател (1906 г., 1914-1916 г.). Убит е от болшевиките. Представител на консервативните идеи, той се отличава с политиката си на противодействие спрямо общественото мнение.

1524 г.

Умира Васко Да Гама - португалски мореплавател. Открива морски път от Европа до Индия през нос Добра Надежда (1498 г.). Организира експедиция, която заобикаля Африка и отива в индийския град Каликут. Установява търговски и дипломатически отношения с управителя на града и натоварва корабите си с подправки. През септември 1499 г. експедицията се връща в Лисабон. От нейните 168 участници се връщат само 55 (останалите загиват по пътя). Тази експедиция прокарва морски път от Европа до страните на Южна Азия, които стават по-късно португалски колонии. По-късно, начело на флот от 20 кораба, отива за втори път в Индия, разорява Каликут и основава много опорни бази на Малабарския бряг. Потушава съпротивата на местните управници и с огромна плячка се връща в Лисабон (1524 г.). По време на тази експедиция основава колонии в Мозамбик, Софала, Кошин и става вицекрал на Португалски Индия (1524 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.