На 24 април 1771 година Японският остров Ишигаки е ударен от 85-метрова вълна “Цунами". През 1792 г. Клод-Жозеф де Лил, френски инженер и офицер, съчинява музиката и текста на “Марсилезата", а през 1800 година във Вашингтон са положени основите на Конгресната библиотека. През 1946 година са извършени първите полети на реактивните самолети МиГ-9 и Як-15, а на 24 април 1981 е представен е публично първият персонален компютър с марка IBM - IBM PC. На 24 април са родени: Барбра Джоун Стрейзънд – американска поппевица и киноактриса; Едмонд Картрайт – английски механик, изобретател на механичния тъкачен стан. На тази дата умират: Григорий Григориевич Орлов – руски военачалник и държавник, граф; Агоп Карапетович Коджоян – арменски график и живописец.

2018 г.

Президентът на Франция Еманюел Макрон пристига в Белия дом за началото на своята държавна визита, по време на която се очаква да се фокусира върху ядрената сделка с Иран и трансатлантическите търговски връзки между САЩ и Европа.

2017 г.

Съединените щати налага санкции на 271 служители от Сирийския научен център за изследвания и изследвания заради тяхната предполагаема роля в разработването на оръжия, използвани в химическата атака на хан Шейхун.

2017 г.

Кандидатът за президент на Франция Марин Льо Пен обявява, че се оттегля като лидер на Националния фронт.

2016 г

В Сърбия се провеждат парламентарни избори.

2016 г

В Австрия се провеждат избори за федерален президент.

2015 г.

Аржентина и Русия подписват 20 договора за сътрудничество, като най-важни са договорите за атомната енергия и за увеличаване обема на търговията. Двете страни преминават към използване на националните валути в търговските сделки.

2014 г.

Стандарт енд Пуърс понижава дългосрочният индекс на Русия по задълженията за чуждестранна валута от BBB на BBВ-.

2012 г.

Министърът на отбраната на САЩ Леон Панета съобщава, че САЩ остават в Афганистан със свой военен контингент и след 2014 г. Върховният представител на Европейския съюз по външните работи Катрин Аштън съобщава, че размерът на финансовата помощ на ЕС за Афганистан достига 1 млрд. евро.

Коалицията на природозащитните и здравни обществени организации от цяла Европа излиза с "Обща декларация срещу фракинга“. В документа се подчертава негативното въздействие на метода на хидравлично разбиване върху климата, водите, земята и сеизмичната активност.

В последните години се забелязва тенденция за отказване от американско гражданство. САЩ са единствената държава, която задължава гражданите си да плащат данъци, независимо от тяхното местоживеене. Около 6-милионната американска диаспора в чужбина плаща данъци едновременно и в страната на пребиваване и на САЩ. Само от началото на тази година броят на отказалите се от гражданство американци достига 1800 души.

Испания временно отменя действието на Шенгенското споразумение за свободно придвижване на хора на територията на ЕС за периода 28 април – 4 май, за да ограничи движението на поддръжници на различни антиглобалистки движения, свързани със заседанието на ръководството на Европейската централна банка.

2011 г.

Над 500 са загиналите в Нигерия при етническите сблъсъци след президентските избори, спечелени от сегашния държавен глава Гудлък Джонатан – християнин от южна Нигерия. Победата му се оспорва от Мухамаду Бухари – представител от северните мюсюлмански общности. Нигерия е най-големият износител на петрол в Африка и осмият в света.

Няколко хиляди души демонстрират в центъра на Токио за отказ от ядрената енергетика и развитието на възобновяемите енергоизточници след инцидента в АЕЦ "Фукушима“.

2005 г.

Кардинал Йозеф Рацингер е избран за 265-я папа под името Бенедикт XVI.

2004 г.

След 18-годишно действие САЩ отменят икономическото си ембарго над Либия, като резултат от демонстрираното желание на Либия за съдействие при премахването на оръжията за масово унищожение.

1995 г.

Международният наказателен трибунал за бивша Югославия посочва босненския сръбски лидер Радован Караджич и двама от неговите високопоставени помощници като заподозрени във военни престъпления.

1981 г.

Представен е публично първият персонален компютър с марка IBM – IBM PC. Екип от тринайсет души в центъра в Бока Ратон, Флорида, водени от Уилям Лоу, проектират революционната машина и я кръщават IBM PC (от Personal Computer), популяризирайки по този начин термина "PC“ като синоним за всички настолни компютри. Първият IBM PC е с процесор Intel 8088 с тактова честота 4,77 MHz, има 16 Кбайта памет, която може да се разширява до 256 Кбайта, и работи под управлението на операционната система DOS 1.0. Това е първият компютър на IBM, създаден с части, които могат да се купят навсякъде (архитектура, наречена отворена), и маркетиран от външни дистрибутори. Първоначалните прогнози за продажбите са скромни – 220 000 компютри за тригодишен период. Този брой е надминат още през първия месец!

1964 г.

В град Есен, ФРГ, във вила "Хюгел" се открива изложбата "Произведения на изкуството в българските музеи и манастири". Тя продължава до 2 август същата година и е посетена от 70 000 души.

Вила “Хюгел" е стар дворец, принадлежащ на фамилия Круп. През ноември 1811 г. Фридрих Круп, потомък на стара немска търговска фамилия, основава в Есен фабрика за стомана, която прави матрици и сплави за монети. За няколко десетилетия благодарение на бързото разпростиране на железопътната мрежа в Европа и блестящото управление на сина на Фридрих Алфред малката фабрика се превръща в най-голямата стоманена компания в Европа. "Круп" произвежда жп оси и пружини и изобретява първото наистина нечупливо жп колело. След четиригодишни тестове през 1897 г. "Круп" заедно с Рудолф Дизел прави първия дизелов локомотив.

1956 г.

Владимир Топенчаров публикува във в. "Отечествен фронт" нова статия "Поуки от поуката". Тя има широк обществен отзвук, тъй като продължава да критикува култа към личността, водещ според автора до заместване на дисциплината в държавата и стопанството с "известни форми на командване и с бездушна изпълнителност".

1953 г.

Уинстън Чърчил получава рицарско звание от британската кралица Елизабет II.

Уинстън Чърчил е роден на 30 ноември 1874 г. в Бленим, Оксофордшир. Той произхожда от семейството на херцозите Марлборо. Образованието си получава в елитарното училище “Хароу" и във военното кавалерийско училище. След намесата на Великобритания във Втората световна война е назначен за военноморски министър в правителството на Н. Чембърлейн (от септември 1939 г.). През май 1940 г. става министър-председател на коалиционно правителство. След 22 юни 1941 г. е инициатор за създаване на съюз на всички антифашисти сили за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР за съвместна борба срещу фашизма. По негова идея се сключва договорът “заем-наем" и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Участва в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз.

В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса" по границите на източноевропейските страни Чърчил (в речта си на 5 март 1946 г. в град Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на комунизма. Тази реч се смята за началото на “Студената война". През 1951-1955 г. отново е министър-председател. Поради пределна възраст излиза в оставка и се оттегля от активна политическа дейност. Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. Той е носител на Нобелова награда за литература (1953 г.).

1946 г.

Извършени са първите полети на реактивните самолети МиГ-9 и Як-15.

1945 г.

Пропада опитът на Хайнрих Химлер за сепаративен мир с Великобритания и САЩ, целящ закриване на Западния фронт и съсредоточаване на цялата хитлеристка армия срещу СССР.

Хайнрих Химлер (1900 – 1945 г.) е германски политик по време на Третия райх. След Първата световна война (1914-1918 г.) участва във фашистки организации за разправа с работническото движение в Германия. След 1933 г. е началник на политическата полиция в Мюнхен, Бавария, а по-късно и в цяла Германия (от 1936 г. е шеф на Гестапо). От 1943 г. е имперски министър на вътрешните работи. От 1944 г. командващ резервната армия. Химлер е главен организатор на концентрационните лагери. След капитулацията на фашистка Германия се самоубива.

1884 г.

Канцлерът Ото Фон Бисмарк провъзгласява немския суверенитет върху Людерц –ленд и Югозападна Африка (днешна Намибия). Това е началото на немското колониално владичество, което обхваща почти цяла Югозападна Африка: Танганайка, Руанда, Камерун, Того, Нова Гвинея. След края на Втората Световна война те се разделят между победителките.

1833 г.

В САЩ е патентована газираната вода.

1800 г.

Във Вашингтон са положени основите на Конгресната библиотека. Тя разполага с над 18 милиона книги, 2,5 милиона записа, 12 милиона снимки, 4,5 милиона карти и повече от 54 милиона ръкописа. Конгресната библиотека е най – старата културна институция във столицата.

1792 г.

Клод-Жозеф де Лил, френски инженер и офицер, съчинява музиката и текста на “Марсилезата". Той участва като капитан в Австро-френската война през 1792 г. Вдъхновен от патриотизма на народа, който се вдига в защита на отечеството, той създава "Марсилезата", която от 1795 г. е държавен химн на Франция. Автор е и на "Опити в стихове и проза" (1796 г.), на драмата "Макбет" (1827 г.), на сборник романси (1796 г.) и др.

1771 г.

Японският остров Ишигаки е ударен от 85-метрова вълна “Цунами".

1558 г.

Женят се френският дофин Франсоа II и Мери Стюард. Година след сватбата Франсоа е коронясан за крал. Той е на 14 г. и от негово име, като регент управлява майка му Катерина Медичи. Франсоа умира на 5 декември 1560 г. На трона го наследява Шарл IX.

На тази дата са родени:

1942 г.

Родена е Барбра Джоун Стрейзънд – американска поппевица и киноактриса. В началото на 60-те години пее в нощните клубове на “Гринич Вилидж", участва в телевизионни шоупрограми, ревюта “оф Бродуей", снима филми.

Получава награда “Грамми" за първия си албум (1963 г.), а през 1968 г. получава “Оскар" за филма “Забавното момиче".

Участва във филмите “Каквито бяхме", “Хелоу, Доли!", “В един хубав ден ще се срещнем завинаги" (1970 г.), “Бухалът и котенцето" (1970 г.), “Какво има, Док?" (1972 г.), “Върху кутията с пясък" (1972 г.), “Пътят, по който вървяхме" (1973 г.), “Заради Пит" (1974 г.), “Веселата госпожа" (1975 г.), “Роди се звезда" (1976 г.), “Най-важното събитие" (1979 г.), “Всяка дълга нощ" (1981 г.), “Йентъл" (1983 г.), “Орехи" (1987 г.), “Принцът на прилива" (1991 г.), “Огледалото има две лица" (1996 г.). През 1987 г. получава втора награда “Грами" за албума “Бродуей". Избрани албуми: “The Barbra Streisand Album" (1963 г.), “My Name is Barbra" (1964 г.), “Simply Streisand" (1967 г.), “Greatest Hits" (1969 г.), “Stoney End" (1971 г.), “The Way We Were" (1974 г.), “Greatest Hits, Vol. II" (1979 г.), “Guilty" (1980 г.), “Memories" (1981 г.), “Yentl" (1983 г.), “Emotion" (1984 г.), “The Brodway Album" (1986 г.), “One Voice" (1987 г.).

1934 г.

Родена е Шърли Маклейн – американска актриса, сестра на Уорън Бийти. От 1950 г. работи в нюйоркските театри като танцьорка в мюзикъли и в телевизията. Дебютира в киното при Хичкок - “Неприятности с Хари" (1955 г.). Снима се с успех в мюзикъли и комедии - “Канкан" (1960 г.), “Моята гейша" (1961 г.), “Сладката Ирма" (1963 г.), “Жълтият ролс-ройс" (1964 г.). Във филмите “Като поток" (1958 г.), “Апартаментът" (1960 г.), “Часът на децата" (1962 г.), “Двама на люлката" (1962 г.). Създава сложни драматични образи. Силни роли прави в “Сладка Чарити" (1968 г.). Кариерата £ получава възходящо развитие с “Две мулета за сестра Сара" (1970 г.), “Опустошените" (1971 г.), “Светът на Шърли" (1977 г.), “Повратна точка" (1977 г.), “Присъствие" (1980 г.), “Думи за нежност" (1983 г.), “В деликатна ситуация" (1986 г.), “Мадам Сузацка" (1988 г.), “Картички от Холивуд" (1990 г.), “Изхабени хора" (1992 г.), “Четири нюйоркчанки" (1993 г.), “Да пребориш Ърнест Хемингуей" (1993 г.), “Да пазиш Тес" (1994 г.), “Уест Сайдски валс" (тв, 1994 г.), “Целулоиден тоалет" (1996 г.), “Мис Уинтърбърн" (1996 г.), “Усмивка като вашата" (1997 г.), “Жана Д’Арк" (тв, 1999 г.), “Бруно" (2000 г.), “Процесът срещу Салемските вещици" (2001 г.), “Каролина" (2001 г.). През 1974 г. снима документалния филм “Другата половина на небето". Маклейн е авторка на езотерични бестселъри: “Да достигнеш плода", “Танцувай до последен дъх", “Един грам любов".

1897 г.

Роден е Бенджамин Лий Уорф – американски езиковед и етнограф. Завършва Масачусетския технически университет (1918 г.) със специалност инженер-химик. От 1926 г. изследва проблемите за съотношението език - мислене, изучава езика на американските индианци, семитските езици. Първите му изследвания са посветени на дешифровката и лингвистичната интерпретация на писмеността на майте. Предполага, че тази писменост е базирана на фонетичен принцип. Под влиянието на Е. Сепир и в резултат на наблюденията си над юто-ацтекските езици (особено хопи) формулира хипотезата за лингвистичната относителност (хипотеза Сепир - Уорф). Има дял в разработването на теорията за граматическите категории и първи разграничава в езика явните и скритите категории.

1893 г.

Роден е Лесли Хауърд – английски актьор и режисьор. През 20-те години работи в театъра. В киното дебютира през 1917 г. През 30-те години е в Холивуд. Става известен с роли на интелектуалци-скептици. Стреми се да разкрие диалектиката в характерите на своите герои. Част от филмография му включва “Обречен на отплуване" (1930 г.), “Свободна душа" (1931 г.), “Площад “Бъркли" (1934 г.), “Пленените" (1934 г.), “Времето на човешките страсти" (1934 г.), “Ромео и Жулиета" (1936 г.), “Любов търся аз" (1937 г.), “Пигмалион" (1938 г.), “Отнесени от вихъра" (1939 г.), “Интермецо" (1939 г.), “49-тият паралел" (1941 г.), “Първият от няколкото" (1942 г.), “Слабият пол" (1943 г.) и др. Постига успех в театъра след участието си във “Вкаменената гора" (1935 г.) и “Хамлет" (1936 г.). Умира при самолетна катастрофа над Португалия, предизвикана от нацистката авиация.

1845 г.

Роден е Карл Шпителер – швейцарски писател. Твори на немски език. Учи право и теология в университетите в Базел, Цюрих и Хайделберг. Живее в Русия от 1871 до 1879 г. В епичната си поема в ритмична проза “Прометей и Епиметей" (1880-1881 г., със стихотворен вариант “Търпеливият Прометей", 1924 г.) прави метафорични паралели между конфликтите и противоречията на съвременната епоха и Древността. Алегоричната модернизация на древния мит е характерна и за други негови произведения (епичната поема “Олимпийска пролет", 1900-1905). В романа “Имаго" (1906 г.) рисува конфликтите между художника и бюргерството в съвременното общество. Носител е на Нобелова награда за литература (1919 г.).

1743 г.

Роден е Едмонд Картрайт – английски механик, изобретател на механичния тъкачен стан. След завършване на Оксфордския университет (1764 г.) известно време е селски свещеник. Изобретява и патентова (1785 г.) тъкачен стан с крачно задвижване (совалката се прехвърля ръчно). Усъвършенства този стан (1786 г.) и успява да механизира всички основни операции на ръчното тъкане. В Донкастър (Йоркшир) построява фабрика с 20 стана (1783 г.) и по-късно (1789 г.) монтира парна машина за тяхното задвижване. Тъкачният стан на Картрайт получава широко разпространение в текстилната промишленост след няколко усъвършенствания от други изобретатели (1813 г., 1822 г.).

1706 г.

Роден е Джовани Батиста Мартини (наричан още падре Мартини) – италиански композитор и теоретик, францискански монах. Ръководител е на Музикалната академия в Болоня, създател на първия труд по история на музиката.

На тази дата умират:

2004 г.

Умира Есте Лаудър. Заедно със съпруга й Джоузеф Лаудър основават “Есте Лаудър Къмпани". Рожденото й име е Жозефин Естер Лаудър. Тя е дъщеря на унгарски евреи – емигранти. Тя е единствената жена, която е включена в класацията на Списание “Таймс" за 20 – те най – влиятелни бизнес гения на 20 – ти век. Носител е на Президентския медал за Свобода..С Джоузеф Лаудър се женят през 1930 г. Развеждат се 1939, а през 1942 отново се женят. Остават заедно до смъртта му през 1982 г.

1967 г.

Умира Владимир Комаров. Комаров влиза в съветските въздушни сили на 15 години. Става пилот през 1949 г. Пилотира Возход 1. Той е първият руснак, който лети два пъти в космоса. Загива на връщане от втория си полет със Съюз 1. Отказва парашутната му система.

1960 г.

Умира Макс Феликс Теодор фон Лауе – германски физик. Следва в университетите в Гьотинген, Мюнхен и Берлин. Асистент е на М. Планк в Института за теоретична физика (1905-1909 г.) и Мюнхенския университет (1909-1912), професор е в Цюрихския (1912-1914 г.), Франкфуртския (1914-1919 г.), Берлинския (1919-1943 г.) и Гьотингенския (от 1946 г.) университети. Заместник директор на Физическия институт в Гьотинген (1946-1951 г.), директор на Института за физическа химия и електрохимия в Далем (бивш Западен Берлин, 1951-1953 г.) и института "Фриц Хабер" (от 1953 г.). През 1912 г. предлага метод, доказващ вълновата природа на рентгеновите лъчи, като използва за дифракционна решетка кристал на меден сулфат. Автор е на трудове върху теорията на относителността, свръхпроизводимостта, теорията върху ефекта на Комптън и др. Лауреат на Нобелова награда за физика (1914 г.).

1959 г.

Умира Агоп Карапетович Коджоян – арменски график и живописец. Учи в Мюнхен в студията на А. Ажбе (1903-1905 г.) и в Мюнхенската художествена академия (1905-1907 г.). Завръща се в Армения през 1918 г. По-известни негови графики са “Арменски герой" (1921 г.); илюстрации към приказката “Азарян Бюлбюл" (1925 г.), към “Книга за пътя" от Е. Чаренц (1933 г.), “Стихове и легенди" от М. Горки (1934 г.), “Антология на арменската поезия" (1936 г.), “Арменски народни приказки" (1956 г.) и др.

1901 г.

Умира Владимир Василиевич Качановски – руски славист. Завършва Варшавския университет (1876 г.). Пътешества с научна цел из славянските страни, Гърция, Италия и Франция. От 1886 г. преподава в Казанския университет. Издава сп. “Вестник на славянството" (1888-1896 г.). Професор е по славянска филология, история и литература в Историко-филологическия институт в град Нежин (от 1896 г.). Известен е с трудовете си в областта на славянската филология, с публикации на паметници на славянската писменост. Негови по-важни съчинения са “Сръбските жития и летописи като източник за историята на южните славяни" (“Славянский сборник", 1876 г.), паметници на българското народно творчество (1882 г.), “За историческото изучаване на руския език" (1887 г., Казан).

1852 г.

Умира Василий Андреевич Жуковски – руски поет, почетен член (1827 г.) и академик (1841 1852 г.) на Петербургската Академия на науките. Един от основоположниците на романтизма в руската поезия. Жуковски е извънбрачен син на помешчика А. И. Бунин и пленената туркиня Салхи. Литературните интереси на младия Жуковски се формират в Московския благороден пансион (1797 - 1801 г.) и в "Приятелското литературно общество" (1801 г.) под влияние на традициите на дворянския либерализъм. През 1812 г. постъпва в опълчението. С Отечествената война от 1812 г. са свързани патриотичните нотки в неговите стихове ("Певец в лагера на руските воини", 1812 г., и др.). От 1815 г. е възпитател на царския син и службата в двора му позволява да облекчи участта на А. С. Пушкин, декабристите, М. Ю. Лермонтов, А. И. Херцен, Т. Г. Шевченко. Излиза в оставка през 1841 г. и живее зад граница. След 1830 г. се занимава главно с преводи на балади и драми на Ф. Шилер ("Орлеанската дева", 1817-1821 г.), "Одисея" на Омир (1849 г.), части от поемата на Фирдоуси "Шах наме" и др. Погребан е в Александро-Невската лавра в Петербург.

1783 г.

Умира Григорий Григориевич Орлов – руски военачалник и държавник, граф (1762 г.). Брат е на А. Г. Орлов. Завършва сухопътното дворянско военно училище. Участва в Седемгодишната война (1756-1763 г.). Служи в Петербург като артилерийски офицер. Фаворит е на Екатерина Алексеевна (бъдещата императрица Екатерина II) и от връзката им се ражда син - Алексей, родоначалник на дворянската фамилия графове Бобрински. Активно участва в преврата (1762 г.), който поставя Екатерина II на престола. След преврата е камерхер на двора (висше дворцово звание). Известно време (1763-1775 г.) е генерал-фелдцехмайстер (началник на артилерията) на руската армия. Ръководи потушаването на "чумния бунт" в Москва (1771 г.). Оглавява руската делегация при преговорите с Турция във Фокшани (1772 г.). Постепенно загубва влиянието си в двора и излиза в оставка (1775 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;