Денят 23 юли в българската история
©
2006 г.
Борис Георгиев донася първия златен медал на страната ни от провеждащото се в Пловдив Европейско първенство по бокс. На финала в категория до 64 кг. Той побеждава рускана Олег Комисаров с 25:17. Борис Георгиев надиграва съперника си във всички рундове.
По рано същия ден Детелин Далаклиев печели сребърен медал. Във финалната среща в категория до 54 кг., Далаклиев губи от Али Алиев (Русия)
2004 г.
По разпореждане на главния прокурор Никола Филчев Върховната касационна прокуратура образува следствено дело срещу “синода на Инокентий" и го възлага на Националното следствие. Обвиненията са по член 206 и 274 от Наказателния кодекс за незаконно владеене на чуждо имущество, самоволно действие и самоуправство – за обсебване на църковно имущество и вещи, принадлежащи на Православната църква, както и за използване на идентични наименования с тези на Българската православна църква – име, печат и документи.
През 2004 г. Българската православна църква иска съдействието на Прокуратурата да бъдат отстранени действията на отцепниците. Патриарх Максим призовава чрез нотариални покани всички отделили се да освободят храмовете, да се покаят и да се върнат в лоното на Църквата. Разколниците игнорират поканата доброволно да освободят заетите от тях имоти в определения от закона срок. На 22 юли 2004 г. Прокуратурата взема решение свещениците, окупирали близо 250 храма, параклиси и манастири, да бъдат изведени насила. С прокурорско разпореждане полицията започва акция в цялата страна за отстраняването на свещениците на Инокентий. До третия ден всички окупирани храмове в столицата са запечатани и предадени на свещеници от БПЦ. Предаването на по-голямата част на църковните имоти в страната става без сътресения, но петдесетина свещеника в 30 църкви оказват съпротива. В някои от тях органите на реда насилствено извличат барикадиралите се свещеници и миряни. Някои от неподчинилите се са откарани в полицията, на други е нуоказана медицинска помощ. Полицията запечатва и свещоливницата в столичния квартал "Илиянци". Пред храмовете в София и страната е поставена полицейска охрана и се прави опис на документи и имущество. До третия ден единствено църквите в Банско и Разлог остават във владение на “алтернативния синод". Подкрепяни от кметовете на двата града, свещениците отказват да предадат ключовете на полицията и следователите.
2002 г.
Премиерът Симеон Сакскобургготски прави медийно обръщение до българския народ във връзка с годишнината от съставянето на правителството. Премиерът заявява, че правителството работи и ще продължава да работи, но му трябва подкрепа и съпричастност. Той отчита намаляване на безработицата с 4,8 %, нарастване на фискалния резерв и намаляване на държавния дълг.
Умира актрисата Катя Паскалева (1945 - 2002). Родена е на 18 септември 1945 г. Завършва НАТФИЗ, специалност "Актьорско майсторство". Играе във филмите "Козият рог", "Краят на песента", "Иван Кондарев", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Матриархат", "Вилна зона", "Катина", "Памет", "Спирка за непознати", "Мълчанието" и др. Роли в театъра: Албена в "Албена" от Йовков, Розалинда в "Както ви харесва" от Шекспир, Нина Заречная в "Чайка" от Чехов, Мег в "Рожден ден" и Сара в "Любовникът" от Харолд Пинтър, Йохана в "Сватба" от Елиас Канети, Вела във "Вампир" от Антон Страшимиров, Мадлен в "Амеде" от Йонеско и др. Носителка е на наградите "Фемина" за най-добра женска роля в Брюксел, актриса на годината в Панама, за най-добра женска роля на Международния фестивал в Карлови Вари; "Златна роза" (колективна) за филмите "Вилна зона" и "Иван Кондарев"; две награди за женска роля на годината на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) и Съюза на артистите в България (САБ).
1990 г.
С многохилядно шествие мумията на Георги Димитров е пренесена от Мавзолея, изграден специално за нея до Централните софийски гробища, където тялото е препогребано.
Георги Димитров умира на 2 юли 1949 г. в курортното градче Барвиха (СССР), откъдето тленните му останки са пренесени в България и поставени в специално изграден за него мавзолей в центъра на столицата. По личното желание на близките му те са извадени от мавзолея и са погребани в Софийските централни гробища.
1941 г.
По решение на задграничното бюро на БКП в Москва и с личното ръководство на Георги Димитров, от Москва започват своите излъчвания Народните радиостанции “Христо Ботев" и “Народен глас". Те предават комунистически програми до 22 септември 1944 г. В тези предавания те призовават българския народ на въоръжена борба срещу т.нар. монархо-фашистка диктатура.
1934 г.
С посредничеството на Турция след кратки преговори в Анкара са възстановени българо-съветските дипломатически отношения.
На 7 юли 1879 г., една година след подписването на Санстефанския мирен договор, между България и Русия са установени дипломатически отношения.
През април 1909 г. Русия първа признава България за независима държава. На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България, дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати. Една година по-късно отношения между България и СССР са възстановени. През март 1948 г. между Народна република България и СССР е подписан Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ. От 1949 г. България е член на Съвета за икономическа взаимопомощ, а от 1955 г. – участник във Варшавския договор.
През октомври 1991 г. на официално посещение в РСФСР е президента на България Жельо Желев, по време на което той обявява признаването на Русия за самостоятелна и независима държава, и установяването на дипломатически отношения между двете страни.
1914 г.
Русия отправя към България предложение за съюз в избухналата на 15 юли Първа световна война. Предложението е отхвърлено с мотив за неутралитет.
След убийството на Франц Фердинанд и в Сараево, Австро-Унгария връчва ултиматум на сръбското правителство. На 28 юни 1914 г. австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му са убити в Сараево от сръбския студент Гаврило Принцип, член на тайното националистическо движение “Млада Босна", борещо се срещу австро-унгарското господство в Босна и Херциговина. Атентаторите са подпомогнати от сръбската терористична организация, известна като "Черната ръка", и поради тази причина австрийците обвиняват сръбското правителство, че е в основата на заговора. Убийството довежда до съдебни процеси и екзекуции на много сърби, живеещи в Босна. Гаврило Принцип е твърде млад за смъртна присъда, той е затворен в крепостта Терезиенщад, където умира на 28 април 1918 г. от туберкулоза.
След връчването на ултиматумът кабинетът на Белград отказва да приеме искането за разследване на сръбската армия от австрийските следствени служби и на 28 юли е обявена война на Сърбия.
Сърбия е обвинена в съучастничество в Сараевския атентат. Предвид непосредствената опасност от австро-унгарско нападение и по съвета на Русия сръбското правителство приема всички искания, съдържащи се в австро-унгарския ултиматум, с изключение на искането за допускане на австро-унгарски органи на сръбска територия за разследване и "потушаване на превратаджийското движение". Под влияние на Германия австро-унгарското правителство пренебрегва всички посреднически акции на международната дипломация и на 28 юли 1914 г. обявява война на Сърбия.
1895 г.
Свещеник Епифаний Шанов е ръкоположен за Ливийски епископ на Католическата българска църква от източен обряд (униати) със седалище в Солун.
През епископстването на Епифаний Шанов броят на българските католици в Македония достига до 12 000 души, които разполагат с 30 черкви, обслужвани от 46 свещеници, и 28 училища, в които се учат деца от 32 селища. След Балканската война (1912-1913 г.) българските католици от Солунско, Ениджевардарско, Гевгелийско, Битолско и най-вече от Кукушко напускат родните си места и се установяват в България – главно в София, Пловдив, Бургаско и Петричко. В Струмишко и Гевгелийско остават около 2 000 души. Значителен брой остават и в Солунско. Самият епископ Епифаний Шанов е прогонен от Солун заради неговите пробългарски чувства и заточен на гръцкия о. Трикери. Дошлите в България католици основават свое братство, наречено "Македонска католическа лига".
1877 г.
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) части от Предния отряд на руската армия освобождават Калофер.
На тази дата са родени:
1955 г.
Роден е Стоян Ганев – български юрист и политик. През 1973 г. завършва специалност "Право" в СУ" Св. Климент Охридски". През 1985 г. защитава дисертация по конституционно право в МГУ. Преподавател в Юридически факултет на СУ" Св. Климент Охридски" и в школата на МВР, Симеоново. Стоян Ганев е председател на Обединения демократически център, в периода 1991-1992 г. съпредседател на парламентарна група на СДС. През 1991 г. е министър на външните работи в правителството на Ф. Димитров. Председател е на 47. сесия на ОС на ООН (1992 г.). Освободен от тази длъжност през февруари 2002 г.
На тази дата умират:
1942 г.
Разстрелян е Атанас Димитров Романов – политически деец. Роден е в София на 22 декември 1911 г. Завършва техническо училище в Бургас, след което се завръща в родния си гр. Включва се в редовете на БКМС и става редактор на партийния в. "Ехо". През 1931 г. е сред организаторите на стачката на работниците по водопровода Рила-София. Арестуван е и е интерниран в Петрич. След като е освободен, се завръща в София и продължава революционната си дейност. През периода 1941–1942 г. е сътрудник на Централния комитет (ЦК) на Българската работническа партия (БРП) и на Централната военна комисия, едновременно с това ръководи действията на софийската бойна група. Арестуван във връзка с провала в Централния комитет (ЦК) на Българската работническа партия (БРП). Осъден е на смърт.
1942 г.
Разстрелян е Георги Иванов Минчев – политически деец. Роден е на 1 октомври 1907 г. в с. Медово, Старозагорско. След завършването на гимназия в родния си град заминава за Чехия. Там следва строително инженерство в Бърно. Председател е на дружеството на прогресивните студенти "В. Левски". Прекъсва следването си и заминава за Прага, където оглавява нелегалния партиен канал за СССР. През 1934 г. се завръща в България и става инструктор към ЦК на БКП. По същото време е избран и за член на Окръжния комитет на БКП в Стара Загора. Заловен е и осъден на 10 г. затвор. През 1941 г. е освободен. Става деловодител на ЦК и осъществява връзката му с окръжните партийни комитети. До февруари 1942 г. е член и на Централната военна комисия. Арестуван, осъден на смърт по процеса срещу Централния комитет (ЦК) на Българската работническа партия (БРП).
1942 г.
Разстрелян е Никола Вапцаров – поет революционер, деец на работническото движение.
Никола Йонков Вапцаров е роден на 24 ноември 1909 г. в Банско. Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно училище във Варна. От 1932 г. е машинен техник в АД "Българска горска индустрия" в Кочериново. Член е на Районния комитет на БКП в Рилската долина. През 1936 г. се премества да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. В годините на Втората световна война 1939–1945 г. се обявява за съюз със СССР и взема участие в Соболевата акция (ноември 1940 г.). Арестуван през май 1941 г., Вапцаров е интерниран за 3 месеца в Годеч. След като се завръща в София, става пръв помощник на Цвятко Радойнов – ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП. На 4 март 1942 г. е арестуван, осъден на смърт и впокследствие е разстрелян заедно с А. Иванов, А. Попов, Ат. Романов, П. Богданов и Г. Минчев. През 1940 г. е отпечатана единствената му стихосбирка "Моторни песни". От 1941 г. е в редакционния комитет на в. "Технически глас" и е един от редакторите на в. "Литературен критик".
1942 г.
Разстрелян е Антон Иванов (А. И. Козинаров Богданов, Стареца) – политически деец, един от ръководителите на БКП.
Антон Иванов е роден на 26 октомври 1884 г. в Копривщица. Завършва флотската школа (огнярско училище) във Варна, след което се премества в София. Секретар е на Металоработническия съюз (1907–1919 г.), а след това и негов председател. Член е на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) (БРСДП) (т. с.), Антон Иванов е избран в градското партийно ръководство през 1910 г. От 1918 г. до 1923 г. е секретар на Софийската партийна организация и на Окръжния комитет на БКП, член е на ЦК на партията и народен представител. Участва в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г., но на 21 септември е арестуван. Освободен от затвора в края на 1925 г., Антон Иванов емигрира в СССР. Там е избран за член на Изпълкома на Профинтерна. От 1927 г. до 1931 г. работи към Задграничното бюро на ЦК на БКП във Виена. През 1931 г. се завръща в Москва и завършва Ленинската школа, след което преподава в Комунистическия университет за националните малцинства от Запада. Завежда Българския сектор на ИККИ. От 1935 г. е отговорен секретар на Задграничното бюро на ЦК на БКП. През 1940 г. се завръща в България, където и избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Антон Иванов е един от главните организатори на съпротивителното движение в България през 1941–1944 г. Арестуван е след провал на ЦК и Централната военна комисия.
1674 г.
Умира Петър Парчевич – католически духовник, борец за освобождението на българския народ от османско владичество. Роден е около 1612 г. в Чипровец (днес Чипровци), област Монтана. Получава образованието си в Италия и става доктор по каноническо право и теология. През 1644 г. е назначен за секретар на марцианополския архиепископ във Влашко. В това си качество той имал възможност да обикаля и българските земи. През 1648 г. е натоварен с мисия до полския крал Владислав IV, за да го помоли да окаже помощ на българите в борбата им против османското владичество. Последвали още две негови мисии до Варшава (1650 г. и 1672 г.), при които посещава още и Виена и Венеция с цел да спечели подкрепата им за българската кауза. Междувременно през 1656 г. е ръкоположен за марцианополски архиепископ, след което посещава папа Климент Х. Като висш католически мисионер Петър Парчевич е изпратил многобройни доклади до Рим, в които съобщава факти за положението на българския народ в средата на XVII в. Установява контакти и с Богдан Хмелницки, чрез когото се опитва да спечели съдействието и на Русия.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:
Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика" (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse";
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times";
Исторически бюлетин – на “The History Channel";
Исторически бюлетин – на “World of Quotes";
Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | ||||
4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 |
18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 |
25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
От 1 януари: В над 12 града водата ще мине 5 лева за кубик
21:30 / 27.11.2024
Съдът не уважи исканията на шестима политици по казуса със залича...
20:58 / 27.11.2024
Актуални теми
Анкета
Не (15698) | 41% | |
Да, но отложено и превъртам реклами и съдържание (14086) | 37% | |
Да, гледам по традиционен начин (8569) | 22% | |