23 май е Световен ден на кръводарителя. В далечната 1430 г. в битката при Компиен бургундската армия пленява Жана д’Арк и я предава на англичаните. Една година по-късно тя отказва да се признае за виновна и е осъдена на смърт чрез изгаряне. През 1555 г. Джампиетро Карафа е избран за папа и приема името Павел IV. Той е известен като човек с крайни възгледи и привърженик на Инквизицията. През 1592 г. във Венеция Инквизицията арестува италианския философ Джордано Бруно, обвинен в ерес.

На 23 май 1736 г. в Лондон се състои премиерата на операта “Аталанта" от Георг Хендел. През 1915 г. Италия обявява война на Австро-Унгария и се присъединява към Антантата по време на Първата световна война (1914-1918 г.). На този ден през 1934 г. известните бандити Бони Паркър и Клайд Бароу са убити при засада устроена им от полицията близо до скривалището им в щата Луизиана. Най-известните крадци вилнеят из централната част на САЩ по време на Голямата депресия. Печелят популярност като банкови обирджии. Бони и Клайд са се превърнали в легенда и историята им е вдъхновила множество филми. През 1945 г. английският премиер Уинстън Чърчил подава оставка.Четири години по-късно е създадена Федерална Република Германия.

През 1988 г. се състои прощалният мач на френския футболист Мишел Платини. През 2000 г. в Кан, за своята дебютна роля във филма “Танцьорка в мрака", Бьорк печели награда за най-добра актриса.

2017 г.

Открити са най-древните(7.2 млн. години) човешки останки край Чирпан в местността Азмака. Откритието променя изцяло общоприетото досега твърдение, че първите хора произлизат от Африка.

2017 г.

Самоубийствен бомбен атентат убива 22 души, и ранява други 59 в Манчестър Арена, Манчестър, Англия.

2017 г.

Световната здравна организация (СЗО) избира бившия етиопски министър на външните работи и министъра на здравеопазването д-р Тедрос Адамом Гебрейъс за Генерален директор на организацията.

2016 г.

Президентът на САЩ Барак Обама обяви в Ханой отменянето на американското оръжейно ембарго срещу Виетнам - един от последните остатъци от приключилата през 1975 г. война между двете страни

2015 г.

Броят на загиналите в резултат на свлачище в колумбийския департамент Антиокия достига 92 души.

2015 г.

Хиляди хора от цял свят излизат на протест срещу американския биотехнологичен гигант "Monsanto“ и неговите генно модифицирани растения и пестициди.

2013 г.

Исландия спира преговорите с ЕС по присъединяването на страната към Европейския съюз. Според новият премиер 38-годишният лидер на прогресистите Сигмундур Гунлаугсон въпросът за присъединяването ще се решава на референдум.

2012 г.

В Египет се провеждат президентски избори, които довеждат до избирането на Мохамед Морси като пети президент на страната.

2011 г.

Централната банка на Беларус девалвира беларуската рубла с 56,3% и обяви възобновяването от 24 май на двупроцентен коридор в колебанията ѝ в обменните бюра и банките.

2000 г.

В Кан, за своята дебютна роля във филма “Танцьорка в мрака", Бьорк печели награда за най-добра актриса.

Исландската певица е родена на 21 ноември 1965 г. в Рейкявик. Учи класическо пиано още като дете, първата й изява е по Исландскто радио с песента "I love to love". На 11 години записва първия си албум. До 1992 г. (когато се премества да живее в Лондон) Бьорк записва много песни, които обаче са популярни в границите на нейната родина. В Лондон певицата се запознава с Нел Хупър, продуцент, който работи със "Soul II Soul" и "Massive Atack". През 1993 г. в резултат от това сътрудничество Бьорк записва песента "Human behavior". "Debut" е албумът, който извежда певицата на световната сцена. Албумът става златен в САЩ и платинен в Англия. През 1995 г. записва албума "Post", който също става златен в САЩ и носи на Бьорк втора Британска награда след "Debut". През пролетта на 2000 г. тя печели награда за "най-добра актриса" в Кан за ролята й във филма на Ларс фон Трир "Танцьорка в мрака". Дискография: "Bjork" (1977 г.), "Gling Glo" (1990 г.), "Debut" (1993 г.), "Post" (1995 г.), "Telegram" (1996 г.), "Homogenic" (1997 г.), "Selmasongs: Music from the Motion Picture…" (2000 г.), "London Times" (2001 г.), "Vespertine" (2001 г.).

1995 г.

Софтуерната компания Sun Microsystems официално представя езика за програмиране Java.

1988 г.

Състои се прощалният мач на френския футболист Мишел Платини. Той е наричан "Маестрото на френския футбол". Започва кариерата си във френския отбор "Нанси" през 1972 г. Дебютира във френския национален отбор през 1976 г., когато е определен и за Футболист № 1 на Франция, отличие, което получава и през 1977 г. През 1979 г. преминава в реномирания "Сент Етиен", с който става шампион през 1981 г. През 1982 г. Мишел Платини преминава в италианския "Ювентус". В този отбор, той 3 пъти става голмайстор на "Серия А", печели шампионската титла в "калчото" (1984 и 1986 г.), завоюва Купата на носителите на националните купи. През 1985 г. с "Ювентус" печели и КЕШ след победа над "Ливърпул" с 1:0. В три последователни години (1983-1985 г.) Мишел Платини е избиран за Футболист № 1 на Европа, 2 пъти (1984 г. и 1985 г.) е обявяван за най-добър футболист в света. С отбора на Франция печели европейския шампионска титла през 1984 г., в него той е изиграл 72 мача и е отбелязал 41 гола.

1977 г.

В Холандия едновременно са извършени два терористични акта. В начално училище за заложници са взети повече от 100 ученика и 6 учителя. По същото време е отвлечен и влак с около 80 пътника. Похитителите са от остров Молукас, бивша холандска колония. Исканията им са холандското правителството да упражни натиск върху Индонезия, за да признае независимостта им, както и да бъдат освободени от затвора техни сънародници. След 4 дена децата са освободени, тъй като избухва зараза от гастроентерит. Оставени са само 4 от учителите и заложниците във влака. След дълги преговори на 21 юни почти 20 дни след началото на кризата специалните части нахлуват във влака и училището.

1960 г.

Израел официално обявява, че Адолф Айхман е заловен в Буенос Айрес, Аржентина.

Адолф Айхман е нацистки офицер от Гестапо, чиято основна задача е била изтреблението на евреите от окупираните територии в Европа. Той е признат за виновен и осъден на смърт за престъпления срещу еврейския народ и човечеството, за военни престъпления и за членуване в престъпни организации. На 31 май 1962 г. е обесен.

1949 г.

Създадена е Федерална Република Германия.

Както от Първата, така и от Втората световна война Германия излиза победена. След нейния разгром през 1949 г. са създадени две германски държави: ФРГ (на територията на американката, английската и френската окупационни зони) и ГДР (на територията на съветската окупационна зона). Западен Берлин е със статут на самостоятелен град.

1945 г.

Английският премиер Уинстън Чърчил подава оставка.

Уинстън Леонард Спенсър Чърчил е английски общественик, политик, държавник, лидер на Консервативната партия. Роден е на 30 ноември 1874 г. в Бленим, Оксофордшир. Произхожда от семейството на херцозите Марлборо. Образование получава в елитарното училище Хароу и военно кавалерийско училище. През 1896-1898 г. служи в Индия, където участва в потушаване на въстание по северозападните й граници. Участва във военните действия против Судан, след които тази страна става английско владение. През 1900 г. е избран в Парламента като депутат от Консервативната партия. По конюнктурни съображения преминава в Либералната партия (1904 г.). През 1906-1908 г. е зам.-министър на колониите, след което става министър на търговията, през 1910 г. е министър на вътрешните работи, от 1911 г. до 1915 г. е военноморски министър. Уинстън Чърчил е един от организаторите на Дарданелската операция (1915 г.), чийто провал го принуждава да подаде оставка. През 1917-1918 г. е министър на военните доставки в кабинета на Д. Лойд Джордж. В периода 1919-1921 г. е военен министър и министър на авиацията. В началото на 20-те години се връща в Консервативната партия и става депутат в Парламента (от 1924 г. до края на живота си). Министър е на финансите в кабинета на С. Болдуин (1924-1929 г.). С неговото активно участие е въведен златен стандарт за английската лира. През 30-те години се обявява против външната политика на кабинета на С. Болдуин - Н. Чембърлейн; смята, че тази политика е крайно рискована и вредна за Великобритания, човечеството и световната демокрация. След намесата на Великобритания във Втората световна война е назначен за военноморски министър в правителството на Н. Чембърлейн (септември 1939 г.). През май 1940 г. става министър-председател на коалиционно правителство. След 22 юни 1941 г. е инициатор за създаване на съюз на всички антифашистки сили за борба срещу Германия. Заедно с Президентът Рузвелт сключва договор със СССР за съвместна борба срещу фашизма. По негова идея се сключва договорът “заем-наем" и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на войната. Участва в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. Тази политика на Уинстън Чърчил довежда до установяването на тоталитарни режими в източноевропейските страни. В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса" по границите на източноевропейските страни Уинстън Чърчил (в речта си на 5 март 1946 г. в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военнополитически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейски страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за началото на “студената война". През 1951-1955 г. е отново министър-председател. Поради пределна възраст излиза в оставка и се оттегля от активна политическа дейност. Уинстън Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. През 1953 г. получава Нобелова награда за литература. Умира на 24 януари 1965 г. в Лондон.

1934 г.

Известните бандити Бони Паркър и Клайд Бароу са убити при засада устроена им от полицията близо до скривалището им в щата Луизиана. Най-известните крадци вилнеят из централната част на САЩ по време на Голямата депресия. Печелят популярност като банкови обирджии. Бони и Клайд са се превърнали в легенда и историята им е вдъхновила множество филми.

1915 г.

Италия обявява война на Австро-Унгария и се присъединява към Антантата по време на Първата световна война (1914-1918 г.).

1877 г.

Провъзгласена е пълната независимост на Обединеното княжество Влахия и Молдавия от Османската империя.

1805 г.

Наполеон Бонапарт е коронован за крал на Италия в Миланската катедрала

1736 г.

В Лондон се състои премиерата на операта “Аталанта" от Георг Хендел.

Георг Фридрих Хендел е германски композитор, представител на класицизма. Роден е на 23 февруари 1685 г. в Хале. Зрелите си творчески години прекарва в Англия. Като композитор и изпълнител на различни инструменти се формира под ръководството на композитора и органиста Ф. Цахел. На 17 години става органист в Хале. През 1703 г. се преселва в Хамбург, където се намира единственият в Германия оперен театър. Там са поставени първите му опери “Алмира" и “Нерон". След закриването на театъра (1706 г.) живее в Италия, където създава оперите “Родриго" (1707 г.), “Агрипина" (1709 г.), ораторията “Триумф на Времето и Правдата", кантати, дуети, псалми и др. В Италия се проявява като изключителен изпълнител на клавесин. В периода 1710-1716 г. живее в Хановер и в Лондон. Неговата опера “Ринадло" (1711 г.) има голям успех в Лондон. От 1720 г. оглавява Лондонския оперен театър. Създава оперите “Радамист" (1720 г.), “Отон" (1723 г.), “Юлий Цезар" (1724 г.), “Роделинда" (1725 г.) и др. След 1730 г. все по-често започва да използва жанра на монументалната оратория (“Дебора", 1733 г.; “Саул", 1739 г., и др.). По време на въоръжената борба на англичаните срещу опитите за реставрация на Стюартите (1745-1746 г.) творчеството на Георг Хендел получава всеобщо признание. Автор е на повече от 40 опери и над 30 оратории. Инструменталното наследство на Хендел включва много оркестрови пиеси. Най-популярни са 12 кончерто-гросо, 12 концерта за орган със съпровод на оркестър или ансамбъл, сонати и трио-сонати за различни инструменти и др. Георг Хендел умира на 14 април 1759 г. в Лондон.

1633 г.

Френското правителство забранява в Нова Франция (Канада) да се заселват представители на други религии освен католическата.

1592 г.

Във Венеция Инквизицията арестува италианския философ Джордано Бруно, обвинен в ерес.

Джордано Бруно е италиански философ. Роден е около 1548 г. Развива системата на Николай Коперник, като приема, че Вселената е безкрайна, а Слънцето е само една от безбройните звезди. Заради своите възгледи е преследван от Католическата църква и инквизицията. След като прекарва 8 години в затвора, е изгорен на клада в Рим. Негови съчинения са "За причината, началото и единното" (1584 г.), "За безкрайността, вселената и световете" (1584 г.), "За монадата, числото и фигурата" (1591 г.). Умира на 17 февруари 1600 г.

1555 г.

Джампиетро Карафа е избран за папа и приема името Павел IV. Той е известен като човек с крайни възгледи и привърженик на Инквизицията. Докато е на власт се възползва да облагодетелства финансово семейството си и прави племенника си кардинал. До такава степен си навлича гнева на хората, че след смъртта му през 1559 г. статуята му е разрушена.

1430 г.

В битката при Компиен бургундската армия пленява Жана д’Арк и я предава на англичаните. Една година по-късно тя отказва да се признае за виновна и е осъдена на смърт чрез изгаряне.

Жана д’Арк е национална героиня на Франция. Оглавява освободителната борба на френския народ против англичаните по време на Стогодишната война (1337-1453 г.). Родена е около 1412 г. в лотарингско селце, пострадало от войната. Фанатично религиозна, Жана д'Арк уверява хората, че й е предначертано да освободи Франция. С големи усилия успява да убеди дофина Карл да започне военни действия през февруари 1429 г. Начело на армията, въодушевява войниците и на 8 май 1429 г. освобождава обсадения от англичаните Орлеан (народът започва да я нарича Орлеанската дева). След редица победи повежда армията към Реймс, в който на 17 юли 1429 г. коронова дофина Карл (Карл VII). Размахът на войната и огромната популярност на Жана д'Арк плашат краля и придворната аристокрация и впоследствие тя е отстранена от ръководството на военните действия. На 23 май 1430 г. по време на едно от излизанията на французите от обсадения Компиен героинята попада в плен на бургундците, които я предават на англичаните. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес. На 30 май 1431 г. е изгорена на клада. През 1456 г. във Франция е организиран нов процес, на който е реабилитирана. През 1920 г. Жана д'Арк е канонизирана от Католическата църква.

На тази дата са родени:

1925 г.

Роден е Джошуа Лидърбърг - американски генетик и биохимик. Завършва Колумбийския университет през 1944 г. и продължава образованието си в Йейлския университет, където получава докторска степен по философия. Работи в Уискънсинския университет от 1947 до 1958 г. От 1959 г. е професор в Медицинското училище и ръководител на Лабораторията за молекулярна медицина към Станфордския университет в Пало Алто. От 1962 г. е професор в Калифорнийския университет в Бъркли. Получава Нобелова награда за физиология и медицина за 1958 г. заедно с Дж. Бидл и Е. Тейтъм.

1908 г.

Роден е Джон Бардийн - американски физик, един от създателите на теорията за свръхпроводимостта. Той е лауреат на Нобелова награда за физика за 1956 г.; 1972 г. Джон Бардийн е професор в университета в Илинойс (1951 г.). Научните му трудове са върху теорията на твърдото тяло и физиката на ниските температури. Заедно с У. Брайтън и У. Шокли създава първия транзистор (1948 г.). През 1957 г. заедно с колектив създава микроскопичната теория за свръхпроводимостта. Джон Бардийн умира на 30 януари 1991 г.

1883 г.

Роден е Дъглас Феърбанкс (псевд. на Дъглас Елтън Томас Улман) - американски актьор и продуцент. През 1904-1914 г. работи в театъра. През 1915 г. дебютира при Дейвид Грифит във филма “Агънцето". През 1917 г. става продуцент на своите филми и през 1919 г. с Чаплин, Грифит и Мери Пикфорд създава компанията “Юнайтед артистс". Най-големите си успехи Дъглас Феърбанкс постига до началото на 30-те години на ХХ в. Филми: “Американецът" (1916 г.), “Съвременният мускетар" (1917 г.), “Пътешествие до луната" (1917 г.), “Негово величество американецът" (1919 г.), “Знакът на Зоро" (1920 г.), “Тримата мускетари" (1921 г.), “Робин Худ" (1922 г.), “Багдадският крадец" (1924 г.), “Черният пират" (1926 г.), “Желязната маска" (1928 г.), “Укротяване на опърничавата" (1929 г.), “Пътешествие до Луната" (1931 г., звукова версия), “Около света за 80 минути с Дъглас Феърбанкс" (1932 г.), “Мистър Робинзон Крузо" (1934 г.), “Частният живот на Дон Жуан" (1934 г.). С навлизането на звуковото кино Дъглас Феърбанкс се оттегля (от 1935 г.). Той е автор или съавтор на сценариите на повечето от своите филми. През 1939 г. получава специален “Оскар" за цялостен принос в развитието на киноизкуството. Дъглас Феърбанкс умира на 12 декември 1939 г.

1871 г.

Роден е Гарабет Ибръиляну - румънски литературен критик. Получава посмъртно званието академик на Румънската АН. В изследването си "Критицизмът в румънската култура" (1909 г.) показва, че националните демократични традиции се развиват във връзка с усвояването на европейските културни ценности. Гарабет Ибръиляну е идеен ръководител на сп. "Вяцъ Ромъняскъ" ("Viata Romaneasca"; 1903-1933 г., с прекъсване по време на Първата световна война), с което отстоява развитието на реализма в румънската литература. Автор е на книгите: "Бележки и впечатления" (1920 г.), "Румънски и чужди писатели" (1926 г.), "Литературни изследвания" (1931 г.), "Култура и литература" (1933 г.) и др. Умира на 12 март 1936 г. в Букурещ.

1864 г.

Роден е Артър Смит Уудуърд - английски палеонтолог, член на Лондонското Кралско дружество (1901 г.). Асистент, а по-късно и изследовател в Отдела по геология към Британския музей (1882-1924 г.). Основните му научни разработки са върху рибите от мезозойския период. През 1913 г. описва останките от т. нар. “пипдаунски човек". Артър Уудуърд умира на 2 септември 1944 г.

1860 г.

Роден е Ярослав Франтишек Вешин - военен художник. През 1880 г. в Прага учи живопис. От 1880 г. до 1883 г. специализира в Мюнхенската художествена академия при О. Зайц, К. Пилои и Й. Бранд. Създава първите си картини в Мюнхен – “В мъглата", “Цигански табор", “Начало на роман". В България идва като преподавател в Рисувалното училище в София по покана на министъра на Народното просвещение К. Величков. Вторият период на творчеството му преминава в България. След освобождението Вешин се увлича от общия културен подем и като творец се насочва към битовата живопис и българското село – “Орач" - 1899 г., “Вършитба" – 1900 г., “Пред хана" и др. Дълги години е художник при Военното министерство. Създава серия от картини, свързани с Балканската война “Атака" – 1913 г., “Отстъплението на турците Люлебургас" и др. Ярослав Вешин умира на 9 май 1915 г.

1848 г.

Роден е Ото Лилиентал - германски инженер. Работи главно в областта на металургията и се прославя с няколко изобретения (усъвършенстване на тръбовидните котли, сирени, парни мотори и др.). Изследовател е на динамичното летене и основател на безмоторното летене. Създава голям брой безмоторни самолети и извършва с тях около 2 000 полета. Автор е на труда "Летенето на птиците като основа на авиацията" (1889 г.). Загива по време на полет на 9 август 1896 г. в Берлин.

1799 г.

Роден е Томас Худ – английски писател и карикатурист. Автор е на стихотворения и хумористични произведения, редактор е на списания. Началото на неговото творчество е сборник хумористични стихотворения “Въжета и старнности " от 1826-1827 г. Автор е на произведенията “Песента на ризата" (1843 г.), “Мостът на въздишките" (1844 г.) и в “Песен на работниците" (1844 г.)

На тази дата умират:

1945 г.

Умира Хайнрих Химлер – германски политик по време на Третия райх, нацистки военен престъпник. Той се самоубива като гълта капсула с калиев цианид, докато е преглеждан от британски лекар в Люнебург, където е задържан след капитулацията на Германия. След Първата световна война Хайнрих Химлер участва във фашистки организации за разправа с работническото движение в Германия. От 1929 г. е ръководител на СС. Началник е на политическата полиция в Мюнхен, Бавария след 1933 г., а по-късно и в цяла Германия. От 1936 г. е шеф на Гестапо. От 1943 г. е имперски министър на вътрешните работи. През 1944 г. става командващ резервната армия. Той е главен организатор на концентрационните лагери.

1936 г.

Умира Анри Франсоа Жозеф дьо Рение - френски писател, член на Френската академия (1911 г.). Учи в парижки колеж. Първите си стихосбирки създава под влиянието на романтиците, парнасците и отчасти на П. Верлен - "Успокоение" (1886 г.), "Ландшафти" (1887 г.), "Епизоди" (1888 г.) и др. По-късно се ориентира към символиката в духа на Маларме: сб. "Стихотворения в античен и рицарски дух" (1887-1890 г.) и "Като в сън" (1892 г.). Използва свободния стих в стремежа си да реформира френското стихосложение. В следващите си сборници се връща към традиционната форма: "Глинените медали" (1900 г.), "Град на водите" (1902 г.), "Огледало на времето" (1910 г.), "Vestigia flammae" (лат.: "Следи от пламък", 1921 г.). Автор е на романите "Два пъти любима" (1900 г.), "Живото минало" (1905 г.), "Страх от любов" (1907 г.), "Грешница" (1920 г.), "Аз, тя и той" (1935 г.) и др.; на сборника с разкази ("Лакираният поднос", 1913 г., и др.). Анри Франсоа Жозеф дьо Рение е роден на 28 декември 1846 г. в Онфльор, Калвадос.

1908 г.

Умира Франсоа Едуард Жоакен - френски поет и драматург. С първата си стихосбирка “Реликварий" (1866 г.) се проявява като един от първите привърженици на Парнаската школа. Става известен с комедията си в стихове “Минувачът" (1869 г.). Издава много стихосбирки и театрални пиеси в стихове, от които голям успех има романтичната драма “За короната", (със сюжет от българската история). Франсоа Едуард Жоакен е роден на 12 януари 1842 г.

1906 г.

Умира Хенрих Ибсен – норвежки драматург. Роден е на 20 март 1828 г. в Шиен. От 1844 г. публикува първите си стихове и драмата "Катилина" (1850 г.). През 1852-1857 г. ръководи в Берген първия национален норвежки театър. През 1857-1862 г. е директор на Норвежкия театър в Кристиания. В периода 1864-1891 г. живее в Рим, Дрезден, Мюнхен. Автор е на историческата драма "Борбата за престола" (1864 г.), драматичната поема "Бранд" (1866 г.), драмата "Пер Гинт" (1867 г.), "Император и галилеянин" (1873 г.). Хенрих Ибсен пише още пиесите "Стълбове на обществото" (1877 г.), "Куклен дом" (1879 г.), "Призраци" (1881 г.) и "Враг на народа" (1882 г.). Автор е на символистични пиеси: "Дивата патица" (1884 г.), "Росмерсхолм" (1886 г.), "Морската жена" (1888 г.), "Хеда Габлер" (1891 г.), "Майстор Солнес" (1892 г.), "Малкият Ейолф" (1894 г.), "Иун Габриел Боркман" (1896 г.), "Когато ние, мъртвите, се пробудим" (1900 г.).

1871 г.

Умира Ярослав Домбровски - полски военен деец, революционер, участник в Парижката комуна (1871 г.). Той е роден на 13 ноември 1836 г. в Житомир. Служи в руската армия от 1855 г. Завършва Генералщабната академия в Петербург (1859-1861 г.). Заедно със З. Сераковски ръководи революционния офицерски кръжок в Петербург, който има решаваща роля за подготовката на Полското въстание от 1863-1864 г. Ярослав Домбровски е един от ръководителите на военнореволюционната организация "Комитет на руските офицери в Полша". Разработва план за въстание, който е основан на съвместните действия на полски и руски революционери. През 1862 г. е арестуван, но успява да подпомогне въстанието от 1863-1864 г., като във Варшавската цитадела, където е затворен, изработва нов стратегически план за действие. Осъден е на 15 години затвор. През декември 1864 г. успява да избяга и със съдействието на руски революционери заминава за Франция, където става един от ръководителите на полско демократическата емиграция. Избран е за главнокомандващ на въстаническите въоръжени сили по време на Парижката комуна. Загива в бой с правителствените войски.

1857 г.

Умира Огюстен Луи Коши - френски математик, член на Френската академия, чуждестранен член на Петербургската АН (1831 г.). Огюстен Луи Коши е един от създателите на теорията на аналитичните функции. Автор е на трудове по теория на числата, теория на диференциалните уравнения, математическа физика, теория на вероятностите, геометрия. Задача на Огюстен Луи Коши е една от основните задачи в теорията на диференциалните уравнения. Състои се в намирането на такова решение на уравнението, удовлетворяващо т. нар. начални условия.

1498 г.

Умира Джироламо Савонарола (Йероним) - италиански религиозен проповедник и реформатор, монах доминиканец. Роден е на 21 септември 1452 г. Трябвало да учи медицина, но той бяга в Болоня, където постъпва в доминикански манастир (1475-1481 г.). През 1481 г. е изпратен да проповядва във Ферара, откъдето се премества във Флоренция. Настоятел на манастира на доминиканците “Св. Марко" в града. От 1491 г. служи в катедралния храм “Санта Мария дел Фиоре". Противник е на тиранията на Медичите и Папството. Осъжда културата на Ренесанса (организира изгаряне на произведения на изкуството). През 1493 г. Пиетро Медичи го гони в Болоня. След изгонването на Медичите от Флоренция (1494 г.) помага за установяването в града на полутеократична-полудемократична република. Отлъчен е от Католическата църква от папа Александър VI (май 1497 г.). Изгорен е жив като схизматик и еретик.

1125 г.

Умира Хенрих V - крал (от 1106 г.), император (от 1111 г.). Роден е на 8 януари 1081 г. Син е на Хенрих IV. При управлението на баща му се сдружава с неговите противници - папата и немските князе. След смъртта на баща си възобновява борбата с папите за инвеститурите, която завършва с компромисния Вормски конкордат (1122 г.). Със смъртта му се слага край на Франконската династия.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;